Отиди на
Форум "Наука"

kanalcek

Потребител
  • Брой отговори

    64
  • Регистрация

  • Последен вход

Репутация

22 Ученик

Всичко за kanalcek

Последни посетители

7700 прегледа на профила
  1. Господин Стамов, моите уважения към Вашия труд и познания, следя Вашите публикации и смея да твърдя, че казвате много верни неща, но не мислите ли, че неглижирате в някаква степен българския фактор относно нашия произход? 50 % славянски дял в етногенезиса на днешните българи? Няма никакви категорични доказатъелства, че в рамките на Българското етническо землище е имало някакво осезаемо славянско присъствие. Мога да се обоснова, но ще отнеме много време, а и тук не е мястото струва ми се. Защо пък генетичните препратки към тези скити от Панония, които имат днешните българи, да не се дължат в по-голямата си част пак на "прабългарите? Аз лично смятам, че българите са смес между тури и иранци, самите тури са известни в китайските източници като жуни, носители са на карасукската култура. Това са същите кангюйци, за които Вие пишете, в Шах Наме ако не се лъжа столицата на турите е посочена като Кангха. Надявам се, че не се опитвате като Рашо Рашев да примирите старата антибългарска теория за преобладаващо славянския произход на днешните българи с новите открития в областта на древнобългарситиката и по-специално, че древните българи не са алтайци.
  2. Не. Няма. В книгата са разгледани заселванията на "прабългари" на Балканския полуостров, съответно тяхното съотношение спрямо завареното население и славяните, спирам се и на произхода на гагаузите и шопите. Засегнат е обширно въпросът за българското етническо землище от Средновековието до днес, с акцент на периода XIX - XX в. защото там им някои неясноти и недотам изяснени моменти. В главата "Демография на българският етнос" проследявам оценките на различни автори за броя на българите като цяло от средата на XIX в. до днес, след което се дава подробна инфорамция за всички български общности по произход намиращи се Балканите, но извън България и около Балканите - в Поморавието, Косово, Албания, Румъния, Турция, Влашко, Банат, Северна Добруджа, Егейска Македония, Западна Тракия, Украйна, Молдова....Засегната е и българската диаспора в Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Южна Америка и т.н. В главата "Разселвания на българите" е направен опит да се проследят миграционните процеси на българско по произход население в рамките на българската етническа територия и извън нея - дадени са подробни сведения къде са заселени българи мюсюлмани в Турция (Одринска Тракия и Мала Азия), аргументирано е показано, че голяма част от българското по произход население в западната част на р. Северна Македония има за предци българи, дошли от пределите на днешна Албания през вековете на турското владичество и т .н..
  3. Ето два откъса от първата глава "Произход на народа българи", стр. 32-34 и стр. 36 от книгата ми: Съгласно една от т. нар. солунски легенди (за чудотворните дела на Св. Димитър Солунски) за четвърти брат се приема българинът Кубер, отцепил се от аварите с подчиненото му население и направил опит да завземе Солун с измама. Българският историк Христо Тодоров – Бемберски обаче излага факти и обстоятелства, според които последната хипотеза се оказва неприемлива. Първо. Действията на Кубер не са конкретизирани във времето с дати или с имена. Ако той е брат на Аспарух, то описаните събития трябва да бъдат отнесени към годината на образуване на Дунавска България (681 г.), малко по-рано или по-късно. Легендата разказва, че той е водил преговори с византийския император, но кой е бил този император се премълчава. Единственото име от византийския лагер, което се споменава, е на стратега на Солунската флота Сисиний, който по внушение на Св. Димитър осуетил домогванията на Кубер. Стратег на солунската флота с име Сисиний наистина е имало, но значително по-късно, в 718 г., и не е осуетявал никакъв заговор, а сам е участвал в заговор за свалянето на византийският император Лъв III Исавър. В този заговор според хрониста Никифор, константинополски патриарх, първостепенна роля играли българите, като изходна база на заговорниците бил Солун, където бил заточен бившият император Артемий, управлявал Византия пет години по-рано под името Анастасий II и стремящ да си възвърне престола. Съсредоточаването на заговорниците българи и византийци станало в Солун, откъдето едни по суша, а други по море, начело със Сисиний се отправили за Константинопол (Цариград), като срещата между пешаци и моряци трябвало да стане в древния град Хераклея на Мраморно море. Император Лъв III оценявайки реално своите противници влязъл в преговори само с българите, като им напомнил за мира и сам се ангажирал с някакви обещания. Неговите условия се оказали навярно твърде изгодни за българите, защото те се отказали от по-нататъшно участие в заговора, предали узурпатора Артемий и сподвижника му Сисиний на императора (които били незабавно екзекутирани) и се завърнали в земите си. Тези събития по всяка вероятност са залегнали в основата на солунската легенда, според Христо Тодоров – Бемберски, която като всяка легенда, иначе не би била легенда, не се е придържала строго към историческите факти, а им е дала своя интерпретация: българите се събрали в Солун не за да помогнат на Артемий, а за да завладеят града с измама: Сисиний не е заговорник, а защитник на града и т.н. Както пише Христо Тодоров – Бемберски „накратко, цялата вина за кръвополитните вътрешни междуособици е стоварена върху „варварите“ българи с цел да се оневинят християните византийци – похват, често срещан във византийската книжнина. Съдейки по общите моменти в легендата на хрониката, стигаме до извода, че Кубер – като партньор, а по-късно противник на Сисиний, т.е. като негов съвременник, е стоял начело на българите в 718 г., но поради голямата разлика във времето – четиридесет години – не е могъл да е брат на кан Аспарух.“ Второ. Византийската писателка Ана Комнина, дъщеря на император Алексей I Комнин и правнучка по майчина линия на българския цар Иван Владислав в своята биографична книга „Алексиада“ на два пъти споменава някой си Мокър (Мокрос) като първи български цар, който действал в днешна Македония и пръв завладял византийската крепост Лихнида, която от този момент започнала да се нарича по „варварски“ т. е. по български Ахрида (Охрид). Смята се, че този Мокър не се споменава другаде и затова науката го отрича, но в едно малко познато у нас издание от 1866 г. на известната френска енциклопедия „Ларус“ Мокър е посочен като наследник на кан Аспарух и като противник на византийския император Юстиниан II във византийско-българската война от 688 г. Това дава основание на Христо Тодоров – Бемберски да предположи, че има (или е имало) и други сведения за Мокър, използвани във френската наука, но неизвестни на нашата. В приемствената хроника на византийските историци Йоан Скилица и Георги Кедрин има един пасаж, който досега не е намерил своето правилно тълкуване. Става въпрос за следното: в параграф 33 на хрониката се говори за българско нахлуване в Македония през 678 г. завършило с разгром на византийците и с мирен договор „позорен“ за тях, а в параграф 40 се проследява победата на кан Аспарух в днешна Добруджа, но отнесена към следващата година и също довела до мирен договор с Византия, признаващ провъзгласяването на българската държава. От наличието на двата договора следва, че в продължение на две последователни години на територията на Византия са се образували не една, а две български държави – едната в Македония, а другата по северното и западното крайбрежие на Черно море. Начело на втората застанал кан Аспарух, а на първата съгласно цитираните Ана Комнина и „Ларус“ неидентифицираният до този момент Мокър, в когото по силата на посочените факти можем да видим негов брат, а именно – четвъртия син на Кубрат. /42/ ............................................................................................................................................................................................................................. Неотдавна П. Парашкевов насочи вниманието към снопче крайно любопитни топонимни сходства и съвпадения между нашия Чеч и прилежащите му южнодоспатски села вляво от река Места, от една страна, и част от Северен Кавказ (Чечня и прилежащите й земи на запад), от друга страна. Славистът Иван Добрев ги свързва с разселването на Куберовите българи, но погрешно отъждествява Кубер с четвъртият син на кан Кубрат. За наличието на етнически връзки между двата отдалечени района свидетелстват следните топоними: Беслен в областта Чеч – Беслан в Кабардино – Балкария на запад от Владикавказ; Боголин в съседство с областта Чеч – Боголиново в община Гудермес в Чечня; Годешево в съседство с областта Чеч – Годешь в Карагалинская станица на Чечня; Жижово в областта Чеч – Жиж в Кабардино – Балкария; Крибул в областта Чеч – Крибули в Ардински окръг на Северна Осетия в съседство с Кабардино – Балкария; Сатовча в съседство с областта Чеч – Сатовченское в Чечня, област Грозненская; Слащен (Слащан) в съседство с областта Чеч – Слащены, на 13 км от Владикавказ, разположено е недалеч от село Кубадин, с древнобългарско име, което ни е познато и от Североизточна България (Южна Добруджа) – същият онзи Кубадин, край който в 1916 г. лавината на българската конница смазва неприятелската войска; Туховища в съседство с областта Чеч – Туховыщ в Кабардино – Балкария, в община Беслан; Фъргово в съседство с областта Чеч – Фърг юрт в Кабардино – Балкария. /49/ Изводите, които Иван Добрев прави са твърде важни: между топонимията на нашия Чеч и севернокавказка Чечня (включително и прилежащите й земи) съществува не само чисто етимологическа, но и битийно-историческа връзка. Потомците на някогашните солунски „прабългари“, без досега това да е било осъзнато, съществуват и днес, в XXI в., като наши сънародници от двете страни на българо-гръцката граница.
  4. Да, разбира се. От коя глава желаете да поместя цитати или нямате конкретни предпочитания?
  5. Да, разбира се, моя грешка е, че не го публикувах. Ето съдържанието на книгата: Съдържание Предговор .................................................................................................3 Произход на народа българи ...................................................................5 Обхват на българското етническо землище.........................................97 Демография на българският етнос .....................................................187 Разселвания на българите....................................................................254 Етнос, Нация, Идентичност ................................................................425
  6. В книгата се говори за българската народност, мисля, че е напълно удачно да се започне от това какъв е произхода на днешните българи. Не мислите ли? Говори се главно за българите, с акцент българите извън България, защото доста българи по стечение на историческите обстоятелства останаха извън пределите на сегашна България. Заяждането Ви е дребнаво. Страниците са много, защото съм се постарал максимално да осветля въпроса спрямо наличната информация, която имам. Въпросът за преселенията на българите от загубените територии като численост и т.н. е разгледан доста подробно.
  7. Не е коректно по този начин да определяте труд, който даже не сте чел. Това, че съм написал, че академичната ни наука избягва като цяло тази проблематика всеки го знае, вие не сте ментор на никого, никой не е длъжен да приема Вашата гледна точка, нито моята. Поста е за хора, които биха пожелали да се сдобият с книгата, да я прочетат и след това да правят оценки.
  8. Здравейте! Предлагам на Вашето внимание една моя книга, излязла току що от печат - „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропогеографски и демографски обзор”. Книгата е 440 страници. На този етап си я разпространявам сам. Няма я по книжарниците. Цената й е 10 лв. Като разходите по доставката са за сметка на купувача. Доставката до офис на "Еконт" или "Спиди", намиращ се близо до Вашето местоживеене излиза някъде в рамките на 3 лв. Прилагам и снимка на книжното тяло на книгата, за да се придобие представа как изглежда. При проявен интерес от Ваша страна пишете на лично съобщение тук във форума - никнейма ми е kanalcek или пишете на имейл: rumen_ivanov1984@abv.bg. Ето и анонс към самата книга: Книгата „Българската народност на Балканите – опит за исторически, антропогеографски и демографски обзор” представлява един новаторски опит да се опише и систематизира възможно най-големия достъпен обем информация за българите извън България и население в съседните Балкански страни което е загубило българското си съзнание поради стечение на историческите и политически обстоятелства, но е от български произход.Днес повечето българи изобщо не се замислят върху този въпрос, а тези които все пак се интересуват от него, се сещат единствено за българите от Западните покрайнини, Банат и Бесарабия. Дори и за Македония започва трайно да се налага мнението, основно чрез проводниците на глобалистичната пропаганада, че там вече живее различен от нас народ.Не е подмината и темата за произхода на днешните българи, въпрос доста подценяван в българската и световната историография, както в миналото, така и в наши дни. В съзнанието на средностатистическия българин все още битува представата за митичното племе „прабългари“ – дивашко монголско или тюркско чергарско племе с неизяснен произход от кой знае какви диви и миризливи орди с криви крака и дръпнати очи. Оказва се, всъщност, че нашите предци не само, че не са били претопени от „околното славянско море“, както традиционно (и без доказателства) се приема, а напротив, били са достатъчно многобройни, за да наложат етно-нима си на покореното от тях население и да създадат устойчива и голяма държава, която да просъществува през вековете.Заселванията на древни българи на Балканите дават отражение и върху формирането на българската народност и утвърждаването на етнонима българи: древнобългарският елемент взема участие в генетическата консолидация между ранни българи и славяни не само в тясната ивица между Дунав и Черно море, а на цялата територия на полуострова, с изключение на крайната му северозападна част и на Егейското крайбрежие.Във вече продължилата 30 години национална агония, наричана „преход” се наблюдават тревожни процеси на разпад на българското национално съзнание и формиране на ново такова сред някои етнически и религиозни общности у нас, при това изцяло на антибългарска основа.Ето защо необходимостта от такъв труд е голяма, особено и поради факта че представителите на академичната ни наука избягват тази проблематика, поради насадени от миналото и закрепени в съвремието ни комплекси: да не дразним съседите, да ни би в Европа да ни помислят за националисти и т.н.Книгата е подплатена и с богата статистическа информация за българските общности и селища останали извън сегашните български граници. Осветлява и един твърде малко засяган въпрос свързан с броя и разселването на българомохамеданите в Турция в периода след Балканските войни, вкл. и до нашето време, както и наличието на българоезично население в Гърция съхранило се до днес.Интересен е и опитът да се проследят детайлно всички миграции и преселения на българско по произход население в рамките на българското етническо землище, а и извън него, осъществени по време на турското робство, където също има много неосветлени и неясни моменти.В заключението си, авторът припомня твърде болезнените теми от нашето съвремие, за българския нихилизъм, чуждопоклоничество и „криворазбраната демокрация” която върви ръка за ръка с пълната обществена и национална безотговорност! Разглежда и негативните процеси протичащи в народопсихологията на съвременните българи, изразяващи се в липса на национално съзнание, незаинтересованост към всичко което не опира пряко до индивидуалното битие, краен егоизъм и консумативизъм, силното ограничаване на интелектуалните и културни потребности и замяната им със сурогатите на масовата чалга-(псевдо)култура. На мнозина изводите му могат да се сторят крайни, но такава е жестоката истина и тя не бива да се спестява.Считам, че въпросният труд ще бъде интересен за всеки българин интересуващ се от съдбата на България.
  9. До Амазонски Ти си невеж, не аз. Едни и същи клишета не ми се четат от левичари интернационалисти - неолиберали антибългари. Радвай се, скоро няма да има българи. А злоба има във Вас, аз казвам какво пресдставлявате Вие емигрантите от България, от всяка държава има емигранти, но за разлика от тях, Вие българите по етнос емигрирали в 'западния Рай" плюете народността и родината си и се отказвате от всичко българско. Жалки консуматори. Това, че децата ти не са българи хич не ме интересува, както и твоята личност. Стой си там където си и не се бъркай в нашите български работи, ако изобщо си българин.
  10. В Топличкото въстание вземат участие най-вече сърби от Кушумлия, населението във Вранско, Лесковачко, Нишко, Пиротско, Боянско, Алексиначко и другите райони, които България владее чак до Пожаревъц няма твърдо сръбско самосъзнание. Единственият край компактно населен със сърби от областта, която владее България е Кушумлийския.
  11. Виж тази книга братко G_Zanetov_Zapadnite_kraista_na_BG_zemja.pdf
  12. Stefane В Топлица сърбите са в Куршумлийска околия. По-голямата част от населението на Прокуплийско е като вас, в някои села даже има староседалци . Сърбите са в Куршумлийско. Чел ли си книгите на Гаврил Занетов?
  13. а Стефане в Прокуплийско диалектът същият ли е като вашият? Там има много села, чиито жители са преселени от селата по българо-сръбската граница и от България.
  14. Гнилянското славянско население е почти половината от населението на Прищински окръг по време на Балканската война. По време на Първата световна война, то казва за себе си: „ Ние не сме сърби. Сърбите от Стара Сърбия дойдоха тука 1912 г. и ни казаха, че сме сърби,... ние искаме да бъдем българи, каквито сме били от старо време Българи има в село Дубля, Свилайнешко, както и в Църквенац пак там. В село Трашневица община Паракин населението е главно от Трънско, България, има и преселници от Скопско и Пиртоско.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...