Иванко Тертер

За ВУЛГАРЕН - БУЛГАРИЕН, вулгарисмо - булгарисмо:

В Италия и досега се обиждзат депутатите в парламента на "българин".

Два независими източника за равенство на термина вулгарен - булгариен

1/ “В Гърция и Италия в речниците името "българин" е синоним на нещо долнопробно и това не прави впечатления нито на посланици, нито на Външно”. /констатация от статия в иден български вестник/

2/ “НИНА СПАСОВА: А трябва ли да обвиняваме целокупния италиански народ, че използва думата българин с това значение?

Б.Г.: Ако обявим, че е възможно съществуването на подобно обвинение, тогава циганите в България с пълно право могат да ни се обидят,че в български език съществува изразът лъжа като брадат циганин, от който излиза, че всички брадати цигани в България са лъжци. По същата логика те биха могли да се обидят и на авторите, че представят в своите речници този израз. За мен обаче винаги е бил по-интересен генезисът на едно или друго явление, отколкото неговото приемане или отричане. По отношение на отрицателното отношение към българите в Западна Европа, което е факт, сме склонни да мислим, че то е отскоро.

НИНА СПАСОВА: А не е ли така?

Б.Г.: Без да претендирам за изчерпателност, твърдя, че това отношение не се е формирало вчера или онзи ден, а съществува твърде назад във вековете. Общоприето например е схващането на Запад, че хунският вожд Атила, създал доста неприятности на Рим, по същество е прабългарин, още повече, че и ние твърдим, че Авитохол от "Именника на българските ханове" всъщност е Атила. Парадоксално е например, че една от най-известните роли на Борис Христов беше точно ролята на Атила в едноименната опера на Верди. Ще припомня, че още през средновековието във френския разговорен език думата bougre, производна от българин, означава извратен в сексуално отношение човек.

http://slovo.bg/old/bgeorgiev/19940905.htm - Програма Хоризонт, 05.09.1994 г.

Вулгарен – булгарин за мен от него произлиза и термина ВУЛГАРИЗАЦИЯ НА РИМСКОТО КЛАСИЧЕСКО ПРАВО. Това е в периода на домината на Атила в Европа и касае особено правото на Западната римска империя.

В българското /булгарското/ обичайно право и концепции е чужд института на робството /славянството/. Ето защо и след идването на Аспарух на юг от Дунав, изведнъж като че ли с магическа пръчка изчезва доманата на славяните за гръцките /ромейски/ летописци/ и навсякъде /с малки изключения/ се говори за българи. Войните са с българите, българите приемат християнството, азбуката на българите и българските училища…

Също така българските владетели пускат по домовете им военно-пленниците си /Крум, Иван Асен ІІ/, за разлика от едни ромеи да речем. т.е българското обичайно право е с нетърпимост към робския институт и за това в Българската държава липсват склави като категория зависимо население и въобще термин.

Смятам, че традициите са много стари, от времето на Атила, а защо не и преди него. В този смисъл е логично, че обидния термин “вулгарен” идва от “българин”, а не обратното. Само, че е в смисъл точно на 180 градуса от гледна точка на днешния човек. Българин е обидна дума и символизира “простак”, “първичен” човека – защото този човек просто отрича робството, а това за римляните е направо все едно си е спрял развитието този човек в каменната епоха. Е, обаче е съвсем ясно, че точно римляните са си били простаци и неразвити духовно хора, българите са си били свободолюбиви, уважаващи живота и личността на отделния индивид и в този смисъл по-съвременни от кръвожадните ромеи /римляни/.

Ето защо, “вулгарен” /българин/ е един комплимент за мен. Е, ако някой идиот ме нарече умен човек, тогава би било обида. Ама някой с кръвожадно античовешко мислене да обижда на “българин”, само защото българите са човеко уважителни хора, това е комплимент.

Не на последно място, подценява се участието на българите в Западната римска империя. Алцек не е първия на Апенините. Той отива при свои хора. Доказателство за това са множество названия Булгаро, Булгарини, Болгаро и др., които са известни още от до Алцековата епоха. Даже първия юридически факултет в Болоня, носил името Булгаро. Последното още едно доказетелства за пряката връзка на термините “вулгаризиране – булгаризиране на римското право /т.е. на премахването на робската институция/

Има 3 теории или интерпретации за произхода/значението на името "славяни", които са ми известни:

- роби (slaves, esclaves)

- слава

- слово

Вторите две не отговарят на въпроса за рекордния демографския бум само за десетки години.

Като е полугрък /образован значи/ Симеон І защо е пропуснал в титулатурата си да впише цар на българи и славяни /ако произхожда от Слава - би било много резонно/. И не само Симеон І, а всички други.

Наличието на защитаваната от мен теза отговаря на въпроса за различието във външните белези между "славяните". Това дето са били руси белодрешковци са си били балтите и околните племена. Там е запазено, тук не е така. Тука сме медитераниум - каквито са траки, българи... Независимо от това, че и онохондор българите са били светлокоси, високи хора.

В общи линии статията ми е преглед на друга призма на една много конкретна и ненуждаеща се от допълване статия:

http://www.protobulgarians.com/falshificatsiya.htm - аз просто по успореден път прегледах някой схващания в статията и през дисциплината римско право видях, че се потвърждава.

Пълен провал! Правя опит с прикачване:

rob_i_slavjanin.doc

Ако ползваш съвременни интернет преводачки имай предвид, че не са точни.

Също така ако искаш да си точен в превода, трябва да използваш текст отпреди ХVІ век поне, т.е. отпреди Цезар Бароний. От него насам "славянин" е прието като нарицателно за народите и се бяга от смисъла "роби" в смисъла му от римското право - какъвто термин се използва според мен от летописците ромеи.

Това, че е приета даже от гърците условната квалификация на народите ни като "славянски", личи и от уикипедията на гръцки за славяните като народи /теза налагана от ХVІ век и натам/. Както се казва, като те самите се приемат за такива, няма да им пречим де...условно ги наричаме така.

Няма да наричам други условни народности като "ромъни", "македонци", "косовари", "татари", "мюсюлманска нация в югославия" - което не пречи под повърхността им да са си съвсем други.

Хм, но много народи са приемали да служат на императорите, а не са титуловани с това име. Пък и едва ли сърбите не са знаели какво значи това, та да са приели да се самонаричат "роби"? А и ако "serboi" са тези сърби, които са в днешна Германия, /те днес им казват "сорби" или лужички сърби май/, то не е ли по-логично да се приеме, че наименованието си е оригинерно, а пък Багрянородни просто излага една своя теза?

от тази теза има две неща:

1/ Ако е вярно че произлизат от сорбите /лужичани/ - значи сърбите са от т.нар. Западни славяни и не могат да имат никакви исторически претенции към територии на т.нар. Южни групи славяни. В този смисъл "историческите претенции" на сърбите от Начертанието на Гарашанин /1844 г./ са безпочвени в историческата им част, най-малкото защото "историческите им земи" са на север от Панония.

2/ Мисля, че Багрянородни прави разлика между "сорби" /народност/ и "серви" /соц. категория, статус/.

Мисля, че в превода се получава лек лапсус. Виждам нещата така:

Самият К.Багрянородни споменава, че дошли с племето си двама братя "сорби" /може би е оригинала на гръцки така, или поне в този аспект/. Описва точно родината като я нарича "Сорбия" /Сербия/ и че е на север от Туркия /т.е. маджарско в 10 век, когато е писано/.

Вече обаче като идват в империята и се подчиняват, той влага термина "сервус" като статус и ясно разяснява че това "роб", защото се подчинили.

Самото това разясняване ме кара да мисля, че Багрянородни много добре е разбирал близостта на името "сорби" от сарматското племе и "серви" от термина за статус за населението в в римското право. Ето защо, той се смята за длъжен да подчертае на читателя, че след заселването в Солун "сорбите" са станали "серви" /народа "сорби" е "серви" т.е. станал зависимо население/.

3/ Обаче още не е изследван и произхода на "србите" /лужичани/. Защото "серваж" е термин на зависимо население във Франкската империя и Западната римска империя и съществува като институт до 12 век. Може и оттам да е произхода по подобие на србите на Балканите, които са именувани на термина на Източната Римска империя.

А текста на Херодот за името на някакво племе "serboi" /живущи на север от Ч.море/ мисля че е единствен и може да няма връзка с лужичаните, освен ако не се подкрепи с някой друг източник. Такъвиа обаче не знам да има.

п.с.

За Сервантес приемам своята неточност, ако презимето Сервантес се е предало още от баща му. В този смисъл обаче е аналогично на фамилията на Колон-навярно разкрива каква е била същността на предците на фамилията. Все пак е белег на използване на термин от римското право съхранен през вековете чак до ренесанса.

За сърбите Багрянородни ясно споменава, че с поставянето им под властта на Ираклий са станали по статус "сервус"-роби.

А извеждането на истинското им име е възможно да е от serboi /а не servui-което е со. термин роб/. Serboite обаче са "Лужичките срби", които са от т.нар. "Западни славяни" /днес в Германия има запазена малка етническа такава група/. Та е възможно тези "сервули" които са дошли в Солун, да са отцепници от "serboi" лужичаните. Потвърждава се и от Багрянородни, тъй като той описва родните места на "сервулите/робите", които точно съвпадат с мястото на Лужичаните /за тях в уикипедия има подробно/.

Но пък самият факт за "сервулите" е, че са приели да служат на Ираклий /servul-роби/ и така са дошли на Балканите. Съответно и затова тяхното име е останало "сервы", а не лужичани. С това се разгромява тезата на Гарашаниновци и други сърбо-славянски патриотари за това че имали исторически права на земите от Солун на север и от Искър на запад.

А лужичаните, тъй като са индоевропейци, както хърватите, старо българите /без кутригурите/, сърбите /сервулите/ - смятам че са си били т.нар. Сармати и Скити. Като най-яркото сарматско племе, според руски исторически сайтове които съм чел, са си българите на Кубрат и останалите от Дуло.

Но може "сервулите" да не са лужичани /сербои/, а да били остатки от авари, българи, тюрки от Аварския хаганат. По това време някъде идва в Македония и Кубер от Дуло /чичо на Испор /Аспарух/. Но той не става славянин, това е интересното. Просто защото прави държава - т.нар. Долна България.

Дотолкова, доколкото и аз тепърва смятам да се запозная по-подробно с тези славяни, славини, склави и прочие, тъй като мисля, че техните наименования се бъркат в някои наши преводи на гръцките извори, ще споделя наблюденията си, че в гръцките извори „роб” и „славянин” са различни понятия. 28-те килобайта, които отпуска администрацията, не ми дават възможност да се обоснова директно, тъй като изворовият материал, достъпен в интернет е сканиран. Направих си труда да извадя само едно изречение в паралелен текст на гръцки и български език и въпреки че го компресирах, то излезе 36 кв.

Затова ще се опитам да насоча вниманието, като глухонемите. В ГИБИ V е поместена „Новела на император Йоан Цимисхий относно комеркиона (митото) върху заловените роби” . В нея за роб е използвана гръцката дума  (тон). Ето адресите за проверка 236.gif 237.gif 238.gif .

За славяните в ГИБИ ІV, в хрониката на Йосиф Генезий има текст: „Славянин – военачалник на тема Опсикион”. Славянин в гръцкия текст е „De Slavo”. Адрес за проверка GIBI_IV_p335.gif .

С това римско право да не стане така, че с водата да изхвърлим бебето.

(Съжалявам, ако не излезе на гръцки "роб".)

По никакъв начин няма да се изхвърли бебето. Напротив смятам, че то е изхвърлено с налагането за сметка на българското участие в история на мътното "славянско", "църковно-славянско" и др.

Ще се изчисти баласта в информацията относно българите и историята им до Испор /Аспарух/.

Би дало ред в хода на изследване на историята и би се стоварил тежък юмрук върху политически доктрини като тези от Начертанието на Гарашанин /1844/ на базата на несъответствие на историческата им част.

Ако излезе друго име на този военоначалник - значи ще е или личното му такова или народността му.

А "Де славо" е точно използван термин от латинското "Славе", "Slavery" в английския и др.

Надявам се да не получа банване за тази моя първа тема. Такова получих при една невинна дискусия в друг исторически форум, който се оказа строго “академически” и “неакадемически тези” каквито неисторик като мен има правото да обсъжда, се оказаха тема табу дойстойна за банване. Обаче аз съм освен любител /не/историк, още и юрист и съм учил най-малкото римско частно право. Последното не съм сигурен, че е изучавано задълбочено във факултетите по история, затова смятам че спокойно можем да стиковаме получените от нас знания /на историци и на юристи/ за да дебатираме по темата:

Терминът “славяни” /servus schiavismo sclavus/ през призмата на римското право и летописи.

Тезата ми е, че в летописите и документите на латински и гръцки език, терминът “славянин” означа социално-икономически и означава “зависимо население, роб”.

Започвам от основата на съвременното право – Римското частно право. Предмет изучаван в първи семестър на първи курс в юридическите факултети.

Започвам от там, че използването на термина славяни /като такъв определящ общност население/ е от Цезар Бароний и други хърватски летописци. Те обаче са били жители на Австро-Унгария. Самото използване на този термин в Австро-Унгария е било заето от латинския термин servus, slave. В доказателство на това представям откъс от уикипедия:

http://en.wikipedia.org/wiki/Servus

Servus (Czech: Servus, Hungarian: Szervusz, Polish: Serwus, German: Servus, Portuguese: Servo, Romanian: Servus, Ukrainian: Сервус) is a greeting or parting salute.

It originates from the Latin word for servant or slave, servus. It is used in the former Austro-Hungarian Empire, especially in Austria, Hungary, Slovakia, Czech Republic, Transylvania (the region of Romania), as well as in parts of Germany, Poland, and western Ukraine. The phrase is an ellipsis meaning, "I am your servant" or "At your service".

Вижда се, кого са обозначавали с този термин.

След, като е използван в Австро-Унгария и от Цезар Бароний и сие термин заимстван от латинския език, трябва да се обърне внимание какво означава този термин в латинския език и право:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B5%...%B2%D0%B0%D0%B6

http://ro.wikipedia.org/wiki/Sclavie

http://en.wikipedia.org/wiki/Slavery

http://el.wikipedia.org/wiki/%CE%A3%CE%BA%...%B2%CE%B9%CE%AC

В този смисъл ясно се разкрива връзката между “славяни” в Римската империя и “славяни” в Австро-Унгария. Обхващат се народите - извън титулната в империята нация /ромеи-австрогерманци-унгарци/ - които населяват империята и са зависими от императора.

От думата сервус в съвременния език са останали думите: сервиз, сервитьор, сервитут /в правото/ и т.н. Означават обслужвам някого, слугувам.

Много любопитен момент е, че в една строго католическа Испания, има следи на използване на фамилни имена носещи историята на фамилията или на личността.

Мигел де Сервантес е бил пленен в битката при Лепатно /1571 г./ и е бил продаден в Алжир като роб. След завръщането си в Испания /1580 г./ той получава добавка към името си /прякор/ носеща информация за тази част от живота му – роб- сервус, серва - Сервантес /Miguel de Cervantes Saavedra/

Христофор Колумб всъщност е на испански Cristóbal Colón /Колон/. В Римското частно право “Колон” е институт означаващ “свободен, но зависим от господаря си, тъй като наема за обработка земеделски участък от господар”. Вероятно фамилията му носи информация за това от какъв род произхожда мореплавателя.

Вижда се, че римското частно право оставя дълбоки следи както и в късното средновековие /ренесанс/, така и со днес. Това е така, защото юриспруденцията е консервативна наука и за разлика от науката история, юриспруденцията е основана на писани норми неподлежащи на друго тълкуване и е на базата на римското право, чиийто принципи и термини не са променяни хилядолетия.

Но да се върнем отново на термина “сервус, славус” възпроизвеждано по нататък от мен за удобство «славяни», Като цитирам откъси от учебника «Римско частно право» на проф. Михаил Андреев /предмет от програмата на юристите първокурсници във всички български ВУЗ и в целия свят/ :

Стр. 154 – «При потушаване на въстанието на Спартак между Рим и Капуа били разпънати на кръст около 6000 роби» /славяни/.

В академичните исторически среди изследващи славянството като народност или етнос, изучаван ли е този факт на геноцид над славянското племе? Отговорът е не, зощото ако се изучава този факт, ще се достигне до абсурда, че Спартак по народност е славянин.

А доказателството, че той е славянин е в уикипедия, но там термина славянин е корректно изпозлван през призмата на римското право /славус-роб/. Така, че Спартак е тракиец славянин /роб по народност тракиец/ :

http://la.wikipedia.org/wiki/Spartacus - сервус от Тракия, латински

http://es.wikipedia.org/wiki/Espartaco - esclavo tracio, на испански, а битката му е Guerra de los Esclavos – битката на робовете, а не хората от народност славяни.

Стр. 155 – “Servus… nullumcaput habet” или “Робът … няма никаква правоспособност”. Това са писани норми от римското частно право и същите обхващат един правен социален институт, а не народност сърб или славянин.

Стр. 157 “Пекулият /peculium/ бил такъв имот на робовладелеца /пари, недвижими имоти, роби/, който робовладелецът предоставял на някого от своите роби, за да го стопанисва и управлява.

В този смисъл е много ценен и трудът на император Константин Багрянородни “За управление на империята”, в който той описва как е дал земя на свои “роби” около Солун. Цитат от оригинален превод на произведението:

/на руски език, за което се извинявам, но в българския интернет липсвапревод на този текст/

“32. О сербах[1] и о стране, где они живут ныне

Да будет ведомо, что сербы происходят от некрещеных сербов, называемых также '^белыми"[2] и живущих по ту сторону Туркии[3] в местности, именуемой ими Воики[4]. С ними граничит Франгия, а также Великая Хорватия, некрещеная, называемая также "Белой"[5]. Там-то и живут с самого начала эти сербы. Но когда двое братьев получили от отца власть над Сербией, один из них, взяв половину народа, попросил убежища у Ираклия, василевса ромеев. Приняв его, сам василевс Ираклий предоставил ему в феме Фессалоники[6] как место для поселения Сервии, которая с той поры и получила это прозвание[7]. Сербами же на языке ромеев обозначаются "рабы", почему и "сервилами" в просторечии называется обувь рабов, а "цервулианами" - носящие дешевую, нищенскую обувь. Это прозвище сербы получили потому, что стали рабами василевса ромеев[8]. Через некоторое время этим сербам вздумалось вернуться в свои места, и василевс отослал их. Но когда они переправились через реку Дунай, то, охваченные раскаянием, возвестили василевсу Ираклию через стратига, управлявшего тогда Белеградом, чтобы он дал им другую землю для поселения[9]. Поскольку нынешняя Сербия, Пагания, так называемая страна захлумов, Тервуния и страна каналитов[10] были под властью василевса ромеев, а страны эти оказались безлюдными из-за аваров (они ведь изгнали оттуда римлян, живущих в теперешней Далмации и Диррахии), то василевс и поселил означенных сербов в этих странах[11].”

Стр. 159 – според мен този цитат отговаря на въпроса защо в ромейските летописи изведнъж става демографски бум на славяните. Ясно, че в периода VІ-VІІ век Източната Римска империя води множество войни особено с народите идващи от север /в това число особено с българите и аварите/ - “Римското право познавало два основни начина за попадане в робство – военнопленничество и раждането от майка-робиня.

В о е н н о п л е н н и к ъ т по силата на самото пленяване ставал роб. Но римският законодател допускал известни смекчения при прилагането на това право. Римският гражданин, който успявал да избяга от военнопленничество, придобивал наново всичките си права, като се смятало че никога не е попадал в робство.”

Тук отново се сещам за примера с Мигел де Сервантес Сааведра, неговото робство и последващо бягство и свобода. И второ нещо – от текста ясно личи, че и ромей по закон ставал роб /славянин/ с факта на военнопленничеството му. В този смисъл е абсурдно от гледна точка на римското право, да се говори за славянски етнос или народност, за външни отличителни черти, бит и други. Робът /славянинът/ си е оставал със своите нородностни външни черти и белези, със своя език, култура и бит. Робът /славянинът/ е бил даже и ромея – военнопленник, а какво остава за военнопленниците попадащи робство /славянство/ на Константинопол-Рим – българи, авари, тюрки, етиопци, араби, негри. Какво общо има между тях като етноси?

Искам накрая да завърша с един интерес момент от развитието на римското частно право, т нар. негова вулгаризация.

Стр. 55 - “За вулгаризирането на римското частно право допринесло не само неразбирането на нормите и институтите на класическото право от упадащата юриспруденция, но също така и усвояването на провинциални обичайноправни норми и концепции.”

Вулгаризирането /volgare e volgarismo/ води до отпадане на робския институт в Западната Римска империя, в резулат на напора на варварските народи и упадъка й. Друг е въпроса какво упадащо има в това да се премахне робството, но за римляните си е било упадък.

Въпрос на широка отделна тема е произхода на термина “volgare” за римското право и “volgare, bolgare” за ромейските летописци. Само бих призовал любопитния и любознателен читател да направи един експеримент и набере в гугъл следния текст: “Римско право вулгаризиране” и след натискане на ентер да види какво се появява за близко търсене като грешка /резултат - Римско право българизиране/. Какви ли шеги може да си направи още кодификацията на термините, в резултат на прикачването и обработнаката им в интернет с точните им имена. Нека напомня, че периода на вулгаризация в римското право, съвпада с хегемонията на Атила в Европа. Излишно е да напомням, че хипотезите за Атила от род Дуло /на българските ханове/, точно намират съвпадение с времето на вулгаризацията /булгаризацията в гръцко произнасяне/ на правото. На въвеждането в него на провинциални обичайноправни норми и концепции.

Стр. 56 – “Трябва да се отбележи най-сетне, че в Източната Римска империя, където деградацията на икономическия, обществения и културния живот не е била така цялостна, както на Запад, наред с вулгаризирането на римското право се е проявила и една тенденция към запазване на класическото наследство”.

Това от своя страна показва, че за разлика от Западната империя Източната Римска империя в Константинопол е запазила класическото римско право, като “завършен израз тази тенденция е намерила в Юстиниановата кодификация” /отново цитат он проф. Михаил Андреев, учебник “Римско частно право”/

Благодаря на търпеливия читател и се надявам да бъде благосклонен към мои евентуални грешки, но съм праволинеен в изразяването си на юрист изучавал от корен римското частно право и прилагането му през вековете. Надявам се да съм бил полезен с идея, информация или по друг начин и при интерес развитието на тази тема бъде продължавано от други съмишленици.

Тезата ми е, че през призмата на римското класическо право “славянин” не е народност, а е “социална категория население” без значение на вяра, етнос и произход и в ромейските /гръцките/ летописи е указван именно този термин, а не етнос.

Това се потвърждава и от Константин Багрянородни и от гръцките историци /сега не знам, но през Възраждането със сигурност/. Последното се съдържа в спомените на Иларион Макариополски за обучението му на о. Андрос в гръцко училище, като е споменал че гръцкият професор е обиждал “славяните”, че са “роби”, дума произлизаща от латинското “склавус”. Смятам, че гръцкият професор е бил прав да използва произхода на “славяните” от “роби”, но това не е обидно за никой народ, защото точно такива са могли да станат и ромеи и гърци, ако пападат в плен.

Накрая бих обърнал внимание и на термина РАЯ. Рая в Османската империя е било цялото християнско население - българи, гърци, сърби, албанци /до помюсюлманчването/. Но няма рая народност или етнос. По аналог не бива да се говори за наличие нанякаква робска /славянска/ народност. Самият Филип Тотю хич не се е вълнувал от това кой какъв го смята. Дядо Тотя се е чувствал свободен по дух българин и доказателство на това е, че като бил наречен "рая" от един ага на пазара в Горна Оряховица, Филип Тотев просто му е отрязъл ухото - средна телесна повреда. Последното не е никак допустимо от човешка и правна гледна точка, но пък всеки си имал аргументите. Случаят показва две неща - между "социалната категория население" рая-славянин и народността има дълбока бразда и тя е произхода на човека по етнос, а не по социален статут.

Цитирал съм коректно източниците си на информация. За всеки случай давам и тази връзка, като източник на оригиналния превод на “Об управлении империей” на император Константин Багрянородни - http://oldru.narod.ru/biblio/kb_imp1.htm#32