Иванко Тертер

Март 1, 2008

Е, само квалификацията "империя" по повод последните български царства не важи..

Титулатурата си и статута са важна и не така лесно променяема величина.

Доказателство за това е Константинополската империя - до 1453 г. титулатурата си важи и още как. Така и за българската империя си важи до последния владетел.

Сигизмунд е неслучаен източник и той много добре прави разлика между "знатни мъже", "деспотът на Рашка", "влашкия воевода" и "прославения император на България".

Тези неща са част от йерархията на аристократичната и политическа структура на средновековието, консервативни са и подлежат на промяна само при инцидентни случаи.

29, 2008

По повод горното се сещам и за Ханс Шилтбергер и неговия пътепис:

[24] Из Пътеписа на Ханс Шилтбергер (6):

“Аз бях в три области, които и трите се наричат България. Първата България се простира там, където се преминава от Унгария през Железните врата. Столицата й се нарича Видин. Другата България лежи срещу Влахия, а столицата й се нарича Търново. Третата България се намира там, където Дунав се влива в морето. Столицата и се нарича Калиакра.”

Първата България - Видин - Иван Срацимир

Втората България - Търново - Иван Шишман /към 1396 г. или приемник Александър??/

Трета България - Калиакра - Мирчо Стари

В пътеписа Шилтбергер дава географски понятия /"три области"/, не изброява имена на държави. В този смисъл като област е назована и Влахия. От титулатурата на Мирчо стават ясни юридическите основания за "владеене", "самодържавие". Такива права могат да се предоставят и приемат само от страна на българския цар като институция. Ясни са връзките на Мирчо с един Иван Шишман например, за това не е учудващо че получава апанажа на Иванко Тертер. А след смъртта на Иван Шишман има основания, като виден аристократ и владетел от кръга на българската държавност, да претендира и да се бори за земи на юг от Дунав /Силистра в пример,1406/

29, 2008

Добре, на гръцки не можете да четете, ама като че ли и на български не можете да четете. Колко справки от речници трябва да Ви даваме.

Терминът "вулгаризация на римското класическо право" по-скоро може да означава "разпространение на римското класическо право из цяла Европа и Близкия Изток". Защото така е станало.

Българските обичайноправни норми и концепции няма засвидетелствани.

Робията винаги е съществувала. През 9-ти век ученици на Методий са били изложени за продан на пазара във Венеция. Ако поне на английски можете да четете, вижте тук.

като юрист цитирам какво знае юридическата наука за термина "вулгаризация" - това не е разпространение, а е опростяване, деградация. Смятам, че историците следва да се доверят на юристите в областта на юридическата наука /?!/:

Като цитирам откъси от учебника «Римско частно право» на проф. Михаил Андреев /предмет от програмата на юристите първокурсници във всички български ВУЗ и в целия свят/ :

Стр. 55 - “За вулгаризирането на римското частно право допринесло не само неразбирането на нормите и институтите на класическото право от упадащата юриспруденция, но също така и усвояването на провинциални обичайноправни норми и концепции.”

Стр. 56 – “Трябва да се отбележи най-сетне, че в Източната Римска империя, където деградацията на икономическия, обществения и културния живот не е била така цялостна, както на Запад, наред с вулгаризирането на римското право се е проявила и една тенденция към запазване на класическото наследство”.

--------

За българските концепции и обичайно право съм засегнал в другата тема за "термина славяни". В българската държава /до приемането на християнската концепция и право/ не е имало робска институция, т.е. това е абсолютно деградирала, опростена концепция и мироглед от гледна точка на образования римски гражданин.

За Венеция - много ясно, че има роби /славяни, склавус, сервус/, такива има за "римското право" до 10-12 век, когато вече навлизат нови форми зависимо население.

Продължител на невулгаризираното "римско класическо право" остава Източната римска империя - Константинопол.

29, 2008

vulgaris и bulgarus са две различни думи в латински език с различен смисъл. Първата си е латинска дума, засвидетелствана в ранни текстове, а втората, която означава българин, е заимствана в средновековния латински език от гръцки.

Ок, значи съвпада.

Твърдя, че в термина "вулргаризация на римското класическо право" е използван темина "българин", поради това че в римското право през V век са адаптирани българските обичайноправни норми и концепции, най-важната от които е премахването на робския институт!

Това съвпада с времето на Атила /V век/ и с естеството на старите български религии и мироглед.

29, 2008

Тоя го бях споменавал вече по някакъв повод. В една история на Румъния на английски, в скоби имаше пояснение към името му: "it means empty headed" с което отпадат всякакви подозреня относно българския език във Влахия.

Същото е и с "Цепеш", "Тепеш" - цепя, тепам някого. Това освен, че е стара уникално българска дума, но може би и показва че на север от Дунав е имало от старите българи които използват старата българска лексика, а не "славянизирана" такава.

В "т.нар. славянските езици" е колоть, заколвам

За Мирчо и титлата му:

След слизането на Иванко Тертер от полическата сцена /1388-1390/, българския апанаж Добруджанско деспотство е полуразпаднат и мястото на владетел е свободно. Тъй като Иван Шишман няма свободен ресурс /войска, чиновници например/, а се занимава главно с организирането на борбата с османците, възможно е да дава апанажа на Мирчо - негов верен васал доказан във времето, притежаващ свободен войскови ресурс, тъй като на този етап е сравнително далеч и незасегнат от битки с османците. А пък и по този начин Мирчо ще има задължения да му доставя войска при необходимост, освен че ще му заплаща съответните "мито що е по закон". Смятам, че времето по което Мирчо е станал "самодържец" би следвало да съвпада с времето когато Иван Срацимир е приел еднолично царските символи във Видин - и тези две събития от друга страна ще дадат отговор на въпроса кога Иван Шишман е станал от цар Търновски на "господин Търновски".

Грубо приемам нещата по следния начин:

В края на ХІV век са налице 4 големи държавни формирования български по своя характер /оставам на страна малките държавици в югозападните български земи/ - Търново към което гравитират Валахско воеводство и Карвунското деспотство и Видин от друга страна.

Търново и Видин на даден етап са в конкуренция за прапоприемството на царския титул, като всеки е имал за това правата си. В края на краищата пред османската опастност противоречията са изгладени в полза на Видин, след отстъпка на Иван Шишман в началото на 90-те г. на века. Достоен символ на това разбирателство е близката връзка на политическите съюзници цар Константин ІІ Асен Срацимир и господин Фружин Шишман, продължавали заедно и поотделно борбата до средата на ХV век.

Валахско воеводство е военно териториално образувание зависимо от българските царе, имащо за задача опазването на севера на царството от нашествия - в доказателство на което е и титлата "воевода", "воеводство" - т.е. да воюва, военоначалник. Налице е строго военно-административен статут на управителя на Валахия, докато е имал не малки ограничения във вътрешно-административния живот на областта. Тук вметвам, че по прицип Олтения е била част от Видин, а Валахия е била т.нар. Голяма Валахия /Мунтения/. С времето естествено валашките воеводи са издействали за себе си все по-големи права и достигат до полуавтономия или масалитет. Това по никакъв начин не засягало устоите на българския характер на държавицата. По техните стъпки успоредно върви и Карвуна.

Карвунско деспотство е било апанаж - символ на влиянието на куманския род "Тертероба" по Черноморието. Същите на моменти са били много по-самостоятелни от валашските воеводи, поради това че са имали голямо родово влияние в северното Черноморие, даже и във Византия след династични бракове.

Самият термин деспот означава, че са си извоювали титлата и статута със сила, това показва собствен силен ресурс изхождащо от това че са Тертеровци - кумански влиятелен род. Кучаните са с голям военен и демографски ресурс по това време. Българския характер на това държавно образувание също е известен и неоспорим факт. Валашските воеводи и Карвунските деспоти участват на страната на българските царе във всички военни походи и кампании. Демографския и административно-чиновнически елемент е българския. Също преобладаващо църковния и езиковия, както и писмеността.

Видин е със ресурса и силата на Търново, по съществото си и с не - малки заковони основания за носене на царския титул.

И въобще цар Константин ІІ Асен е "прославеният император на България", така че под скиптъра на тази империя са били поне още три български васални зависими държавици.

Търновската империя - Видин, Валахия и Карвуна.

Видинската империя - Търново, Валахия и Карвуна /чрез Мирчо/.

28, 2008

http://www.promacedonia.org/lm/index.html - това са българо-влашките грамоти от Л.Милетич

Имена: /тук напомням за шантавата теза Балх-Валх, отдалечено от корена самосъзнание на Валахите, но не чак дотам.../

Разыскания в области болгарской исторической диалектологии.

Т I. Язык валашских грамот XIV—XV веков С. Бернштейн

Приложение

Хронологическая таблица

Воеводы Годы правления

1. Мирча I Старый (Мігсeа I cel Bătrân) 1386—31 января 1418

2. Михаил I (Mihail I, coregent al lui Mircea) 1415—31 января 1418

3. Раду II (Radu II Praznaglava) 1421; 1424—1427

4. Дан II (Dan II) 1420—1424; 1427—1431

5. Александр (Alexandru-Aldea) 1431—1433

6. Влад I Дракул (Vlad I Dracul) 1431—1433 (в борьбе с Александром); 1433—1446 (единолично)

7. Владислав II или Владислав Дая (Vladislav II sau Vladislav Dan) Январь 1446 — май, июнь 1456

8. Влад II Цепеш (Vlad II Ţepeş) Май, июнь 1456—август 1462; октябрь 1476 — январь 1477

9. Дан Претендент (Dan Pretendentul) 1459—1460

10. Раду III Красивый (Radu III Frumos) Август 1462 — начало 1474

11. Басараба II Старый или Лайота (Basaraba II cel Bătrân sau Laiotă) Начало 1474 — октябрь 1476; январь—ноябрь 1477 (или начало 1478)

12. Басараба III Молодой или Цепелюш (Basaraba III cel Tânâr sau Ţepeluş) Ноябрь 1477 (или начало 1478) — апрель, июнь 1482

13. Мирча Претендент — незаконный сын Влада Дракула (Mircea Pretendentul, fiul natural al lui Vlad Dracul) 1481

14. Влад III Монах (Vlad III Călug ărul) 1482—1496

15. Раду IV Великий (Radu IV cel Mare) 1496—1508

Бояре и частные лица

1. Койко, логофет Дана II (Соісо, logofătul lui Dan II) 1431

2. Войко, ворник Влада I (Ѵоісо, vornicul lui Vlad I) 1431

3. Албул, ворник Александра (Albul, vornicul lui Alexandru) 1431—1433

4. Станчул и Костантин, бояре Влада I (Stanciul şi Costantin, boerii lui Vlad I) 1433—1437

5. Г. Ласкар, камараш Влада I (G. Lascar, cămăraşul lui Vlad I) 1437

6. Антоний, камараш Влада I (Antonie, cămăraşul lui Vlad I Dracul) 1433—1443

7. Нанул и Стефан, бояре Влада I (Nanul şi Ştefan, boerii lui Vlad I) 1442

8. Драгомир Манев, ворник Раду III, Басараба II, Басараба III и Влада III (Dragomir al lui Manea, vornic sub Radu cel Frumos, Basaraba Bătrânul, Băsarâba Tânărul şi Vlad Călugărul) 1474—1482

9. Стан Кортофлешт, посланник Цепелюша к Стефану Баторию (Stan Cortofleşt, trimesul lui Ţepeluş la Ştefan Bâthory) 1478

10. Няг, Влад и Kasan — бояре Басараба III (Neagu, Vladul şi Cazan — boerii lui Basa raba III) 1479—1480

11. Винтила, логофет Басараба III (Vintilâ, logofătul lui Basaraba III cel Tânăr) 1480

12. Письмо турка 1481

13. Казан, великий ворник Басараба III (Cazan, marele vornic al lui Basaraba III cel Tânăr) 1480—1482

14. Синадин, боярин Влада III (Sinadin, boer al lui Vlad III) 1482—1483

15. Коя (Coie) 1484—1485

16. Драгомир Удриште, вориик Влада III (Dragomir Udrişte, vornicul lui Vlad III) 1482—1492

17. Стайко, логофет Влада III и Раду IV (Staico, logofătul lui Vlad III şi al lui Radu IV) 1482—1507

18. Крстиан, ворник Раду IV (Cârstian, vornicui lui Radu IV) 1496—1507

19. Гергина, паркалаб Раду IV (Gherghina, pârcălabul lui Radu IV) 1495—1507

това есамо малка част - списъка на воеводите от Тихомир до Мирчо Стари всеки ги знае /или може да провери/ и е наясно с българския им корен.

засега завършвам с мои любими редове от статия Влахо-български връзки от Иля Талев (16.06.2006)

"Дали румънските учени заблуждават народа си, подобно на македонистите в една друга съседна страна, или тяхната теза е плод на невежество? Аз съм по-склонен да приема второто. Но ако а вярно първото, ще им приведа едно заклинание срещу лъжците, написано на новобългарски диалект във Влашко от XV век в едно от посланията на воеводата Александру Алдеа (1431-1433): “... а кто ще слъгати да му ебе пес женъ и матере му.”

Илия Талев, Вашингтон

------------------------------

за Добруджанското деспотство - смятам, че до отстраняването на Иван Шишман от престола Мирчо си е бил "владелец", т.е. отстъпено му за позване от сюзерена българския цар /хипотеза/. След убиването на сюзерена му Мирчо на законно основание става "самодържец" - не му дава никой, а държи сам за себе си. Отделно не се знае какви права са си предавали в месеците на 1395 г., може и самият Иван Шишман да му отстъпвал някакви права. Например се смята, че под натиск или лично е предал царското достойнство на брат си Иван Срацимир. Не е ясно дали е станало преди 1393 или след това, но преди смърта си Иван Шишман е господин Търновски /дук, херцог, удж бей в различните чужди летописи/. Може в този период като отстъпва царския символ на Видин, да отдава на Мирчо самодържество, т.е. да го освобождава от васалитета.

28, 2008

цитат:

vulgus, i n (тж. Vr, Cs, Sl, Nep, V, Sen etc. m)

1) народ, народна маса (disciplinam in vulgo efferre Cs): in v. ignotus C неизвестен за народа;

2) маса, множество (clientium T; mulierum Ter); стадо (ovium H; sc. pecudum V): in vulgus C, L, T (по)всякъде, у всички; in v. gratus C всеми любимый; in v. edere Nep широко оповестява, обнародова;

3) тълпа, сган (profanum H);

4) простонародо (vulgusque proceresque O);

5) обикновени войници, редови състав, войска (v. militum Atheniensium Nep).

Някъде да пише български народ?

----------------------------------------------

нали за това дадох горните сравнения. Ето пак:

http://www.eionet.europa.eu/gemet/concept?...=bg&cp=8894

някъде пише ли вандалси народ?

ето къде пише:

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%...%B8%D0%B7%D0%BC

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B0%...%B7%D1%8A%D0%BC

28, 2008

Пак да кажа - ако думата "вулгарос" се среща в латинския преди хуните да се явят на сцената цялата теза отива на кино!

съгласен съм.

1. Vulgatae /библията/ с vulgarismo производни ли са?

2. Бях чел, че библията по принцип е писана кой век беше - ІV-V? Е, ще кажа по-меко, преведена на латински. Вече когато става официална религия в Рим и съответно нова доктрина за империята. /Нали тука сме влезли като светски лица, а не като покорни християни, за това мисля не е недопустимо това мое словоблудство в търсене на истината/

3. Проблемът е в това, че се свързва в Италия вулгарос с българите като етнос и оттам като вид поведение. /справка и филолога/

4. Има ли текст и податки за използване на вулгарос преди V век или са използвани други синоними на тази дума? В смисъл в общи линии има ли някой оригинал написан текст отпреди V век на латински с термина вулгарос или са преписи и по-късни произведения?

28, 2008

Къде е северната граница на България при цар Иван Шишман?

/и в по-разширен контекст – северната граница на ІІ-то българско царство/

Източник – грамота на влашкия воевода Раду ІІ в периода 1377-1383:

Умѣстно е да обърнемъ тукъ внимание и върху едно мѣсто въ казаната грамота № 2 отъ Радула II (1375—1380), гдѣто подирниятъ се обръща къмъ „царя Александра" съ молба, да заповѣда на своя митничаръ въ Рукеръ, да не взема мито противъ закона: „Того радї, ц а р ю А л е ѯ а н д р е, варе ктȍ ти вамеш въ Рукеръ, да мѹ запрѣтиш, да ѹзимат вамѫ що закон." Азъ не могѫ да се досетѭ, къмъ кой другъ „царь" може да се отнася това обръщанье, освѣнъ къмъ българския царь Шишманъ Търновски. Не ясно е само, защо го нарича Александъръ, тъй като това име не може да се отнася къмъ баща му, който се е билъ вече поминѫлъ тогава. Интересно е това мѣсто и заради споменѫтото тукъ вземанье мито отъ чиновникъ на „царя Алаксандра" въ влашкия Рукеръ!

/Дако-ромънитѣ и тѣхната славянска писменость. Часть II, Л. Милетичъ/

В този исторически източник – грамота на воеводата Радул /Раду/ ІІ / Radu I c. 1377-1383 Basarab son of Nicolae Alexandru/, в която същия се обръща към цар Александър с молба да заповяда на своя митничар в Рукер да не взема мито против закона. Тук са интересни две неща. На първо място смятам, че в грамотата Раду се обръща към цар Иван Шишман негов близък съюзник да не кажа сюзерен. Близката им връзка се вижда и от факта, че Иван Шишман детронира приемника на Раду на влашкия престол Йоан Дан І /Dan I c. 1383-1386 Dăneşti son of Radu I/ и поставя друг свой приближен Мирчо Стари. На второ място смятам, че Раду ІІ съзнателно използва обръщението към Иван Шишман "Александре", може би да покаже кой е всъщност истинския наследник на стария "цар Иван Александър" и законен владетел на Българското царство.

В самия текст е забелязана и от Любомир Милетич следната особеност – "взимане на мито от чиновник на "царя Александра" /Иван Шишман/ във влашкия Рукер!" Самият град Рукерт се намира в южното било на Карпатите и лежи срещу търговския център Брашов, който е от северната страна на Карпатите.

http://ro.wikipedia.org/wiki/Comuna...r%2C_Arge%C5%9F – гр. Рукар, днес.

Друга важна особеност по тази тема , названието за Българското царство още и като "Загора"

/ноторно известен факт на използване на това име в много документи на епохата/

В статията си "Древнобългарска етимология на Будапеща-названието на унгарската столица", Иван Иванов, www.protobulgarians.com – авторът макар и несъзнателно дава нов коз в поддържаната лично от мен теза, че границата на ІІ Българско царство включително към момента на падането под османско владичество, е до Карпатите – дали под форма на васалитет на Влашко /най-вероятно/, дали реално властнически.

Цитат от статията:

"На границата между Румъния и Унгария се намира географска област, наречена с древното название Бихор на румънски и Бихар на унгарски. Това е най-предната част от историческата област Трансилвания. В късното средновековие славяните /бел. от мен - разбирай българите/ са я наричали ЗАГОРА /планината/ или Седмоградско /седем града/… В центъра на Бихор се намира град Дюла, който по българско време се е наричал Бялград /Български град/, а под унгарско владение – Дюла фехервар /Белия град на династията Дуло/".

Възможно ли е в множеството документи сочещи цар Иван Александър за цар на "Загора", да се има предвид владеенето на тази област. Като се има предвид, че термина "Загора" е масово използван в документи на царя с Дубровник, Унгария и др. "западни страни", според мен не е лишено от логика използване на този термин за външнополитическа употреба. Докато сам цар Иван Александър ясно е разграничавал термините за вътрешна употреба и за външно-политическа употбера. Това ясно личи от използването на титлата си "по божия милост цар на България или на Загора" /Царска грамота предназначена за венецианския дожд Андреа Дандало, Никопол, на 4 октомври 1352 год./. Тук той използва самоназванието и по вътрешно право на държавата /България/ и известното задграница /предимно в "западните страни" име Загора.

Последно на което бих се спрял до момента:

Извор на използвани източници е книгата на Стоян Маслев "Търговията между българските земи и Трансилвания през ХVІ-ХVІІ век", 1991 г., Институт по балканистика/.

Същата е основана строго на документи – митнически книги, търговски тефтери и грамоти.

Цитат:

"Всъщност въпросите свързани с произхода на името на предградието на Брашов, наричано от саксонците Bulgaria /!!/, от унгарците Bolgarszeg /български ъгъл в книгата, от мен – или българи шкеи, есегели – маджаризирани оногури, т.е вътрешни българи??/…"

"Любомир Милетич приема 1392 г. за идване и заселване на българи в Брашов съгласно известията на старите румънски, и немски хронисти и заключава, че "Брашов вече в края на 14 век е бил чист български град"".

В грамота от 1399 г. на папа Бонифаций ІІ, наред с гърците и румънците /така е в книгата/ в Брашов се сочат и българите. Повторно също са споменати българите в Брашов в грамота на папа Мартин V дадена на 22 декември 1422 г. Н.Йорга смята, че не е имало защо българите през 1392 г. да бягат до Брашов, като са могли да намерят убежище във Влашко. Това от моя страна логично показва, че се касае за уседналост на населението по билото на Карпатите около Брашов и Рукерт специално.

Имаме три момента накратко:

1. Раду ІІ е недоволен от чиновника – митничар на Иван Шишман и се жалва пряко до царя да усмири митничаря си в Рукер. Да не забравяме, че пътя от Търново-Никопол към Брашов, преминава освен през Рукер, но и през столицата на влашките воеводи с гръмкото българско име Търговище.

2. "Загора" в титулатурата на царете ни, не означа ли че владеят и територията заключена около Карпатите – т.е. За гора /зад планината/.

3. Българи в Брашов, цял квартал, заможни хора с търговия и занаяти, факт говорещ за отседналост, а не за емигрантски вълни.

Според мен, е неиздържана хипотезата, че наличието на български митничар в Рукер е заради изплащането на някакъв дълг на Раду ІІ към Иван Шишман. Това е така, защото митническата институция е разположена винаги по външната граница /!/ на съответната държава. Не знам в световната средновековна практика /а и сега/ съществуването на такъв вид изплащане на дълг. Включително Влашко е изплащала ежегоден данък на Османската империя, но е ставало с ежегодни вноски /както е случая с Черна гора и др. васали на султана/, но не съм уверен да е имало митничари на султана по границите на Влашко.

Също така, България е изплащала обещана награда /да приемем дълг/ към влашкия воевода през 1369 г. от 180 000 пари, заради участието му в отблъскването на унгарците от Видин. Дългът /наградата/ е изплатена в брой, без да се е налагало поставянето на влашки митничари в нашите гранични пунктове.

Има и друго, вземането на митнически сборове е една неизвестна величина – зависи от човеко и товаропотока през пунктовете. Затова по никакъв начин не могат да се правят сметки относно събираемостта и времето на изплащане на някакъв дълг.

По съм склонен да вярвам, че имало някакъв договор относно това, че България като сюзерен и Влашко си делят 50/50 /примерно/ митническите сборове по пунктовете на територията на воеводството. Именно, че българския митничар взема повече "от което закона казва"/ "грамотата на царя"/ ядосва Раду ІІ и той праща една жалба срещу царския представител в Рукер направо до царя. Другия вариант е при статут на Влашко подобен на този какъвто е имало при султана. Вътрешна автономия и самоуправление, но султански контрол с войска вътре в княжеството – в частност по външните граници. Шишмановия митничар в Рукар "взема повече от което е по закон" – търговците се оплакват на Раду ІІ или товаропотокът намалява и Раду ІІ губи от данъци и поминък на хората си – тогава той се застъпва за търговците и пряко до сюзерена си пише жалба, която изхождайки от него вече е по-престижна и заслужаваща вниманието на царя.

Нека не забравяме, че няма данни Влашко да е воювало срещу Българското царство до падането под османско. Напротив във всички или в повечето военни действия на българска страна участват влашките воеводи. Може би един от тях се е възпротивил на това статукво и имаме наказателен поход на цар Иван Шишман през 1386 г. След този поход на Шишман поставя нов воевода своя приятел и съратник Мирча Стари, на мястото на Йоан Дан І. /Dan I was a voivode (nobleman) of the principality of Wallachia (reigned c. 1383 - 1386). During the war with Bulgaria (1384 - 1386) he perished in battle against the troops of Emperor Ivan Shishman./

По въпроса за Загора е ясно, че и областта на юг от Стара Планина е известна с това име. Показах източник от който е видно, че и областта на юг от Карпатите /Седмиградско/ е била известна със същото име. Въпросът е във връзка с останалите данни, които наслагваме – дали "западните страни" преки съседи /Унгария, Дубровник, Венеция/ не са именували символично държавата "Загора", тъй като за тях именно от тази българска област на тататък започва царството на българите. Нека не забравяме, че тогава царете /императорите/ не са носили титли по име на държава /с изключения/, а са носили титли с именуване на народите, които управляват или им се подчиняват. В този смисъл като цар /император/ титлата на българския управник е дълга за споменаване в договори и грамоти на "западните държави". А и за един договор търговски да речем, е изключително важно да се дават не само параметри за царя и народите, но и за географските граници където да действа договора. В този смисъл името "Загора" е могло да обвързва земите на българския цар от "Загора" – първата гранична със "запада /унгария" област и от там нататък без да се изброява, та до Византия – която няма как да е неизвестна за всеки европейски властник държава. Това е нахвърлена хипотеза, която искам да включа като обсъждане наред с другите косвени доказателства за наличието на български институции на север от Дунав.

Пак не се сещам къде съм чел следното. Българските царе са държали входа и изхода на плавателния Дунав. Всяка българска дунавска крепост-град е имала на отстрещния бряг малък кастел притежание на българския цар. Така са държели и двата бряга на реката. Такива кастели има срещу Видин, Оряхово, Никопол, Тутракан, Силистра. Наличието на такава гранична и митническа мрежа от двете страни на брега, е давала несъмнено добри постъпления в царската хазна от речното корабоплаване.

Като се търси отговора на въпроса за северната граница, не бива да забравяме, че старобългарския език е бил официален по това време във Влашко, както и влиянието линия на православието. Напомням тука за ролята на Никодим Тисмански и влиянието му над Мирча Стари. Манастира Тисмана апропо е на територията на Олтения, която почти не се оспорва че била най-малкото зависима от Видинското царство /ако не и част от него/ и е била предмет на много спорове между Унгария и Видинското царство.

Този въпрос може да се разглежда успоредно и във връзка с друга тема в този форум, а именно:

Кой е владял Добруджа в кр. на ХІV-нач. на ХVв.

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%D1%F2%E0%F0%E8 – смятам, че темите се преплитат причинно-следствено и може да разкрие основанието на владението.

/темата образувах на друго място в нета, но искам да я продължа само тук и с "БГ наука" - обществото/

28, 2008

Отговор. Друг отговор.

Ако са различни думи булгарин и булгарин /в произношението вулгарен/, тогава възниква следния въпрос: Как се различава в летописите кой от двата смисъла на тази една и съща дума използват летописците?

Ако вървим по логиката, че булгарин може да произлиза от булгарин /вулгарен/, тогава имаме следния проблем. А племето Вандали също ли така са получили своето име? От това, че са агресивни и за това им е приписана старата латинска дума вандал? /Това по логиката, ако българин е производно на латинската дума вулгар за прост човек, първичен.../

http://www.eionet.europa.eu/gemet/concept?...=bg&cp=8894 - едва ли някой си мисли това, по същата логика смятам че неправилно да се изхожда за названието на народ с латинска дума /булгарин, вулгар/. Ясно е, че думата е производна от названието на народа или етноса.

Нека да погледнем произход на думи и термини производни от народи или етнически групи:

народ/ет.група -------------------------- произлязла дума/термин ------------------------------- значение---------------------------------

вандали --------------------------------- "вандализъм"-------------------------------- нарицателно за жестокост---------------------------

амазони ---------------------------------"амазонки"------------------------------------ нарицателно за мъжкарани, войнствени жени---

казаци---------------------------------- пие "като казак" ----------------------------- нарицателно за алкохолик-----------------------

цигани --------------------------------- "циганска работа", "лъже като циганин" ---- недодялана работа, майстор-лъжец-----------

виетнамци ---------------------------- "виетнамка"------------------------------------- вид дреха--------------------------------------------

кубинци ------------------------------ "кубинка" --------------------------------------- вид обувка -----------------------------------------

грък --------------------лъже като "грък" /от стари варненци/, "византиец" ----- нарицателно за лъжец, лукав--------------------

/това обаче от гледна точка на българите/

грък ----------------------------------- "гърци, елини" --------------------------------- образован човек, ерудит -------------------------

/това обаче от гледна точка на гърците, ето откъде идва комплимента за Симеон І "полугрък" - значи образован, интелигент/

за ромеите е логично:

булгарин ------------------------------ булгарин/вулгарен ---------------------------- прост, първичен човек

/това от гръцка страна/

за варваите е обратното:

булгар --------------------------------- булгар ------------------------------------------ мъдър човек, силен човек, красив човек -----

/това за варварските народи, а и от самите българи/

---------------------------

По отношение на Ромите и Рим - ами много ясно, че "роми", защото те идват и населват на балканите от Египет, през Крит и така в Romania /Византия/. А, че са си роми /ромеи/ егупци или цигане по самоназвание е само под повърхността.

/И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians «египтянини») (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Гърция, през 11 век циганите попадат в Европа

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%...B0%D0%BD%D0%B8/

28, 2008

Прехвърлям тука темата. Интересуват ни възможния произход на тези термини:

1/ Вулгаризиране на римското класическо право по времето на Атила, V век /т.е. булгаризиране/

2/ Балх /Валх/ - Валахия

3/ Б и В в гръцките/латински/ромейски летописи и значението им за българската история – едно и също нещо с различно произнасяне поради особеностите на езика на народите.

За ВУЛГАРЕН - БУЛГАРИЕН, вулгарисмо - булгарисмо:

В Италия и досега се обиждзат депутатите в парламента на "българин".

Два независими източника за равенство на термина вулгарен - булгариен

1/ “В Гърция и Италия в речниците името "българин" е синоним на нещо долнопробно и това не прави впечатления нито на посланици, нито на Външно”. /констатация от статия в иден български вестник/

2/ “НИНА СПАСОВА: А трябва ли да обвиняваме целокупния италиански народ, че използва думата българин с това значение?

Б.Г.: Ако обявим, че е възможно съществуването на подобно обвинение, тогава циганите в България с пълно право могат да ни се обидят,че в български език съществува изразът лъжа като брадат циганин, от който излиза, че всички брадати цигани в България са лъжци. По същата логика те биха могли да се обидят и на авторите, че представят в своите речници този израз. За мен обаче винаги е бил по-интересен генезисът на едно или друго явление, отколкото неговото приемане или отричане. По отношение на отрицателното отношение към българите в Западна Европа, което е факт, сме склонни да мислим, че то е отскоро.

НИНА СПАСОВА: А не е ли така?

Б.Г.: Без да претендирам за изчерпателност, твърдя, че това отношение не се е формирало вчера или онзи ден, а съществува твърде назад във вековете. Общоприето например е схващането на Запад, че хунският вожд Атила, създал доста неприятности на Рим, по същество е прабългарин, още повече, че и ние твърдим, че Авитохол от "Именника на българските ханове" всъщност е Атила. Парадоксално е например, че една от най-известните роли на Борис Христов беше точно ролята на Атила в едноименната опера на Верди. Ще припомня, че още през средновековието във френския разговорен език думата bougre, производна от българин, означава извратен в сексуално отношение човек.

http://slovo.bg/old/bgeorgiev/19940905.htm - Програма Хоризонт, 05.09.1994 г.

Вулгарен – булгарин за мен от него произлиза и термина ВУЛГАРИЗАЦИЯ НА РИМСКОТО КЛАСИЧЕСКО ПРАВО. Това е в периода на домината на Атила в Европа и касае особено правото на Западната римска империя.

В българското /булгарското/ обичайно право и концепции е чужд института на робството /славянството/. Ето защо и след идването на Аспарух на юг от Дунав, изведнъж като че ли с магическа пръчка изчезва доманата на славяните за гръцките /ромейски/ летописци/ и навсякъде /с малки изключения/ се говори за българи. Войните са с българите, българите приемат християнството, азбуката на българите и българските училища…

Също така българските владетели пускат по домовете им военно-пленниците си /Крум, Иван Асен ІІ/, за разлика от едни ромеи да речем. т.е българското обичайно право е с нетърпимост към робския институт и за това в Българската държава липсват склави като категория зависимо население и въобще термин.

Смятам, че традициите са много стари, от времето на Атила, а защо не и преди него. В този смисъл е логично, че обидния термин “вулгарен” идва от “българин”, а не обратното. Само, че е в смисъл точно на 180 градуса от гледна точка на днешния човек. Българин е обидна дума и символизира “простак”, “първичен” човека – защото този човек просто отрича робството, а това за римляните е направо все едно си е спрял развитието този човек в каменната епоха. Е, обаче е съвсем ясно, че точно римляните са си били простаци и неразвити духовно хора, българите са си били свободолюбиви, уважаващи живота и личността на отделния индивид и в този смисъл по-съвременни от кръвожадните ромеи /римляни/.

Ето защо, “вулгарен” /българин/ е един комплимент за мен. Е, ако някой идиот ме нарече умен човек, тогава би било обида. Ама някой с кръвожадно античовешко мислене да обижда на “българин”, само защото българите са човеко уважителни хора, това е комплимент.

Не на последно място, подценява се участието на българите в Западната римска империя. Алцек не е първия на Апенините. Той отива при свои хора. Доказателство за това са множество названия Булгаро, Булгарини, Болгаро и др., които са известни още от до Алцековата епоха. Даже първия юридически факултет в Болоня, носил името Булгаро. Последното още едно доказетелства за пряката връзка на термините “вулгаризиране – булгаризиране на римското право /т.е. на премахването на робската институция/

Хайде, историците да се заинтересуват и да използват тези нахвърлени факти за своите проучвания. Мисля, че като юрист, колкото можах помогнах. Извадих за историята на бял свят юридическия термин "вулгаризиране на правото" и осветлих, че това е в V век по времето на Атила. Филолозите казват, че обидния епитет "вулгарос" в италианския е римска остатка от времето на Атила и е дума произхождаща от българин /нородност/етнос/. Павлос Мелас се кипри с картичката "вулгарос нами мини", но той не е народен будител борещ се с простотията, а е андарт извършвал етнически чистки срещу вулгарос /българите/ и vulgarsimo /българщината, българизма/.

Ред е на историците да кажат тежката си дума по тези въпроси.

http://slovo.bg/old/bgeorgiev/19940905.htm - Програма Хоризонт, 05.09.1994 г.

и още веднъж източника от специалиста филолог, разкриващ, че думата вулгарос произлиза от народа на Атила вулгаро /булгаро/. Филологията разкрива, че вулгаро-булгаро са производни и по-важното е, че думата произлиза от нарицателното за този народ, а не народа произлиза от думата.

гърците са втория Рим, т.е. Константинопол. И въобще е правилно да говорим за ромеи, а не за гърци. До ХV век Константинопол е Римската империя - и в политически смисъл и в правно-юридически /законодателство/ и със съответните за това термини, в това число и "вулгарос".

Гърците произнасят Б, като В! Примери:

Византион /вместо Бизантион, Бизанс/, Василевс, Василий ІІ Вулгарооктон, Мелас - Вулгарос нами мини...

Важното е, че булгарския елемент на хунската империя и Атила се е схващал на ЗАПАД - т.е. противника на Атила го е виждал и приемал такъв. Просто се потвърждава от нашия Именник. В този смисъл Б.Георгиев не твърди, че Атила е прабългарин, а твърди че има такова схващане на Запад и това е залегнало в термина вулгарос/вулгарен.

На въпросите защо не са наричани българи, а хуни?.. - на всички въпроси трябва да отговарят историците. Филолози, юристи, лингвисти, етнолози могат само да дават материали и тълкувания на материалите от призмата на своята наука. Историкът, като събере всичко, трябва да го анализира и да даде компетентен отговор на въпросите.

За Б-то в гръцкия/ромейския/латинския:

Много се подценява от нашите историци малката разлика в произношението на Б и В. Търси се точно съвпадение, а а се отхвърлят идентични термини само защото са произнасяни с тази разлика. Не бива така лесно да се отказваме от ценните сведения за българите, само защото гърците и голяма част от западна европа са ги наричали вулгари /просто лексикално не могат да изговарят Б хората, какво са виновни/. Примери:

Бил съм в Испания - в Централната част на страната и досега думата "вино" се пише "vino", а се изговаря "бино"!

/виждаме в появилия се на основата на латинския испански език написаното V се изговаря Б. В този смисъл и "vulgar" ще се произнесе "булгар". В гръцкия е обратно, те не могат да извъртят езика и изговарят Б-то като В.

Искам в този смисъл да напомня и произхода на името на река Волга. А, че е кръстена на името на народа който я е населявал, смятам че вече няма спорове. Това е така защото местните хора са я наричали Итил. Гърците са дали името Волга, поради това че заварват там живеещите Българи. И името остава Волга, а не Болга - поради особенноста на гръцкото произнасяне на Б-то.

Много искам тук да подхвърля още една моя шантава идея, която е малко залегнала в изследванията на историци.

Много се говори за власите и произхода им. Няма да обяснявам всичките известни теории за произхода им. Защо никой не тръгне да изследва по друга линия въпроса:

Валахия - руски език

Wallachia - английски език

Valachie - френски език

Valaquia - испански /посочих, че в испания v се чете и като Б/

Хайде сега да прочетем V /В/ - то като Б, както при гърците: Балаха, Балахия, Балахие, Балахая.

Много съжалявам че в укипедия липсва гръцки вариант на Валахия, но за народа власи при гръцкия език е Блахой, Балхой /Балх/.

Въртят ми се абсурдни мисли дали валахите не са романизирани не даки, не илири, а ... българи.

Например: 1018 попадаме под византийско владичество. Започва налагане на ромейско влияние в културата, образованието, да не говорим за политиката. Много боляри се порумейчват. Население също започва да приема ромейска култура и влияние. Затова по гръцки произнасянето за тях е валахи, защото са балхи /Балх/.

Летописците се скъсват да наричат Асеневци власи, Йоан Влаха /Калоян/ и т.н., като защо да ги критикуваме и обиждаме че са неграмотни. Та те са живели в това време и много добре знаят, че между балх и валах има разлика само в това, че вторите са попаднали по ромейско влияние. Съответно и Асеневци не биха са издигнали в аристократичната йерархия, ако не бяха се влели в ромейската такава - т.е. да станат валахи /да се латинизират, порумейчат/.

След 1186 г. и до 1422 - ІІ българско царство България и Валахия са като едно цяло. Такова допълване и любов между държави няма аналог в цялата европейска история. Това отговаря и на въпроса защо Валахия до 18 век използва българския език за официален, а по съществото си е бил и общонароден с изключение на малките заемки от ромейския/латинския. Българския език на юг от Дунав и на север от Дунав се развивал едновременно през вековете чак до 18 век.

Ето защо и Раковски в статията си казва, че до началото на 18 век Валахия е била българска държава и само интригите на Петър Велики я отблъснали от това лоно поради предателството му срещу воеводата Кантемир.

За народа нямам изводи да се е смятал за отделен. Казахме, че българския е народен език във Валахия до 18 век. Българските влашки грамоти говорят сами за себи си. Воеводите за вътрешна консумация са използвали българския език /в това число и за кореспонденция с българските царе/. Само за външна дипломатическа употреба използват латинския, което прави и един Калоян в писмата си до папата. А и езикът се е развивал едновременно през вековете чак до 18 век и на юг и на север от Дунав.

Споменах, че Раковски претендира че Валахия е била българска държава, а не твърди че власите са българи.

Естествено, според мен, че в периода 1018-1186 г. е имало някакво плавно отделяне на самосъзнанието на валахите /балахите/ към полуромейско. Искам да подчертая, че валахите не бива да се смесват с аромуните /арманите/ - последните може и да са остатки от романизирани даки, траки, илири. И както те през вековете са създали едно ново самосъзнание, е възможно плавни при валахите /балахите/ да е започнало такова да се оформя. За бога, свидетели сме че в ХХ век само за 40 г. е полуотработена подобна схема във Върдарския край на страната ни. Обаче през средновековието народа и нацията не са били определящи за държавността. Тезите за национални държави са нови от ХІХ век. В този смисъл е логична хипотезата, че натискът към валахите е бил много слаб от този срещу българите от Вардардско във втората половина на ХХ век. По този начин е възможно към ХІІ-ХІV век валахите все още да запазват самосъзнание за българските си корени, но пречупено през призмата си на романизиране, т.е. на лица приели част от духа, нравите и част от лексиката на Рим/Константинопол.

Титлата "Цар на българи и власи" е възможно да е политическа. Достатъчно извори сочат, че добавката "власи" в титулатурата е била добавяна при външно-дипломатическа кореспонденция на царете ни. Често с Ватикана. В този смисъл е давала тежест, като се указва че българския владетел управлява и народи изхождащи от Рим /Ромейски/ и е законно основанието на българския цар да претендира за корона на Източната римска империя. В този смисъл и кореспонденцията на Калоян до папата, действията на Иван Асен ІІ за получаване на константинополската корона и др. Въобще терминът "власи" можем да го отнесем като използван от българските царе в периода 1200 - 1235 г., т.е. в униатския период когато България е част от папското общество - пост Ватикана.

След 1235 г. навярно изгубва смисъла си за използване, тъй като се връщаме в лоното на източното православие.

продължаваме да дискутираме за и против ...

28, 2008

правя нова тема за Б и В в гръцките/ромейски/латински летописи.

Само вметвам последно и продължаваме вече в новата тема:

За народа нямам изводи да се е смятал за отделен. Казахме, че българския е народен език във Валахия до 18 век. Българските влашки грамоти говорят сами за себи си. Воеводите за вътрешна консумация са използвали българския език /в това число и за кореспонденция с българските царе/. Само за външна дипломатическа употреба използват латинския, което прави и един Калоян в писмата си до папата. А и езикът се е развивал едновременно през вековете чак до 18 век и на юг и на север от Дунав.

Споменах, че Раковски претендира че Валахия е била българска държава, а не твърди че власите са българи.

Естествено, според мен, че в периода 1018-1186 г. е имало някакво плавно отделяне на самосъзнанието на валахите /балахите/ към полуромейско. Искам да подчертая, че валахите не бива да се смесват с аромуните /арманите/ - последните може и да са остатки от романизирани даки, траки, илири. И както те през вековете са създали едно ново самосъзнание, е възможно плавни при валахите /балахите/ да е започнало такова да се оформя. За бога, свидетели сме че в ХХ век само за 40 г. е полуотработена подобна схема във Върдарския край на страната ни. Обаче през средновековието народа и нацията не са били определящи за държавността. Тезите за национални държави са нови от ХІХ век. В този смисъл е логична хипотезата, че натискът към валахите е бил много слаб от този срещу българите от Вардардско във втората половина на ХХ век. По този начин е възможно към ХІІ-ХІV век валахите все още да запазват самосъзнание за българските си корени, но пречупено през призмата си на романизиране, т.е. на лица приели част от духа, нравите и част от лексиката на Рим/Константинопол.

Титлата "Цар на българи и власи" е възможно да е политическа. Достатъчно извори сочат, че добавката "власи" в титулатурата е била добавяна при външно-дипломатическа кореспонденция на царете ни. Често с Ватикана. В този смисъл е давала тежест, като се указва че българския владетел управлява и народи изхождащи от Рим /Ромейски/ и е законно основанието на българския цар да претендира за корона на Източната римска империя. В този смисъл и кореспонденцията на Калоян до папата, действията на Иван Асен ІІ за получаване на константинополската корона и др. Въобще терминът "власи" можем да го отнесем като използван от българските царе в периода 1200 - 1235 г., т.е. в униатския период когато България е част от папското общество - пост Ватикана.

След 1235 г. навярно изгубва смисъла си за използване, тъй като се връщаме в лоното на източното православие.

местя темата.

28, 2008

Б.Г.: ... твърдя, че това отношение ... съществува твърде назад във вековете. ... схващането на Запад /!/, че хунският вожд Атила, създал доста неприятности на Рим, по същество е прабългарин... още повече, че и ние твърдим /!/, че Авитохол ... е Атила. - това са важните пасажи на филолога Б.Георгиев.