Иванко Тертер
-
Брой отговори
2549 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
2
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
Отговори публикувано от Иванко Тертер
-
-
http://news.ibox.bg/columnist/id_333412976 - Това е много хубав коментар към много хубава новина идваща от средноазиатската държава Казахстан. Същата има голям потенциал за развитие, както в региона, така и извън него.
По повод въпросите поставени в края на статията, които са следните:
Работата обаче е там, че народен будител номер едно в Българската история - Свети Паисий Хилендарски, е написал „История славяно - българска", а не някаква друга история.
От своя страна, тези сили в Скопие, които не само че не обичат България, но изпадат в паника при всяка мисъл за отслабване на анти-българизма от двете страни на Вардара, охотно приемат всички български аргументи за „НЕславянския" ни произход.
Етикетът „българи - татари" е едно от най-ефикасните оръжия в ръцете на анти-българската пропаганда в Р. Македония.
Струва ли си сами да я захранваме, бълвайки всевъзможни недоизпипани научни и „не дотам научни" хипотези ?
Трябва ли да допринасяме за отчуждаването ни от братята ни във Вардарска Македония, само за да си начешем крастата на националните комплекси, доказвайки че сме по-древни от египетските пирамиди и вавилонските зикурати?
В крайна сметка - не заприличваме ли сами на смешните претенции на братята македонци към империята на Александра Македонски?
Някой би попитал - а какво да правим с научната истина ? Научната истина трябва да бъде търсена, при това без всякакви компромиси и обслужване на различните митологии, обслужващи различни политически доктрини.
Но научната истина трябва да бъде търсена сериозно, без нарушаване на правилата на академизма и без стремеж към „научни сензации".
Тя не може да бъде превръщана в „лека жена", която да обслужва ту една, ту друга геополитическа ориентация. Научната истина не може да бъде подчинявана на политически и партизански страсти, без значение в каква посока я „теглят" последните.
Затова, като оценяваме комплимента, който ни правят от Астана, не трябва да забравяме за общуването си с едни хора, живеещи на няколко часа път с кола от София.
Добрите ни отношения с Казахстан безспорно са приоритет, няма нищо лошо и в това да сме „роднини", активността на казахската дипломация може само да ни радва, но заради „Стара Велика България", не бива да забравяме границите на Светата Българска Екзархия, очертани след султанския ферман от 1870 г. и след плебисцита в македонските епархии от 1873 г.
Точно постигането на културно единство в тези граници, трябва да бъде една от ключовите задачи на днешна Европейска България.
Искам да дам следния коментар и отговори:
1. Пламенния патриот от Македонския край Паисий пише своята "История славяноболгарская", защото ползва книги от Срем написани в стила на Мавро Орбини.
По същото време, в което Паисий пише своята наша история, е написана и друга история - "История на България" /1761 г./ на Блазиус Клайнер".
Също така в този период е написана "Зографска"История на България"
Преди това Петър Богдан Бакшев пише "История на България"/1667 г./
Както се вижда, в тези истории не се съдържа думата славяно. Това не е случайно.
В този смисъл за де ставам многословен, само ще дам препратка към една моя тема относно термина славяни и значението му като социален институт, а не народност.
http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=3843 - в европейското летописание "славянство" никога до 16 век не е било използвано за описание на народ, а е било термин за описание на социално зависими племенни групи без значение на тяхния произход и народност. Славяните са били и тюрки, и авари, и индоевропейци, и араби, и ромеи, които са попадали в такава зависимост.
Предвид гореизложеното смятам, че в геополитически план България следва:
2. Да постави здрави параметри на своята историческа наука, която да има следните стълбове:
България от античността до ІХ век е обхващала в държавността си българи от различни народностни групи - тюрки /кутригури/ и индоевропейци-перси /утигури и онохондури/. На моменти в резултат на интриги на Източната римска империя, тези български народностни групи са воювали помежду си. При разширяването на Българската държава на Аспарух на юг от Дунав, успоредно с това се развива и настъпването на Кубер в Косово и Македония, където той основава паралелна българска държавност. Аспарух владее "Горна земя българска", Кубер владее "Долна земя българска". През ІХ век тези две български обединения, заедно и с панонските земи са обединени от кан Крум. През ІХ век по този начин се достига обединението на всички налични български държави в Европа в една обща.
Неслучайно българската азбука е наложена първо сред хората в Панонския български край, както не е случайно че по-късно книжовните ни школи са в Косовско и Македония /т.е. "Долна земя българска" начело с Климент Охридски/ и в Преслав /т.е. "Горна земя българска" начело с Наум и Ангеларий/.
В края на ХІІ век абсолютно същата типично старобългарска тактика е използвана при възстановяване на българската държавност. Асен и Петър действат в "Горна земя българска", а Добромир Хриз действа в "Долна земя българска". В този смисъл и това отговаря на въпроса, къде са били демографските центрове на българската народност.
3. Трябва следващия стълб да е реалния факт, че "славянин" не е народност, а социално зависимо население /славус - роб в латинския език/ и е неточен термин за обозначаване на етнос или народност. Тази социална категория изчезва там, където стъпи българското право, което от своя страна е най-големия душманин на робството. Българското антично и средновековно право премахва този институт в земите на източната римска империя /Византия/, които са присъединявани към българската държава.
Смятам, че трябва ясно да се поставят тези базови принципи в историята като наука и оттам към ползването й като геополитическо средство за сближаване с народите по света. В този смисъл и българските ни братя от Вардарския край и с Украйна, Татарстан /Волжска Булгария/, Казахстан, Италия, Унгария, Сърбия, Русия и други.
-
Иванко, имам предвид славяните, които се намират в най-крайните земи, населени със славяни - лужишки сърби, чехи, словенци.
Предполагам, че имаш предвид, че тази държава не е населена само със славянски племена. Защото ако тя е населена само със славяни, не би се разпаднала толкова бързо. Поне според мен. Правя сравнение с Великоморавия, България и Киевска Русия. Може би това е една от причините за бързия разпад на тази държава.
Лужичани добре, чехи и словенци не употребявай, защото към този момент, VІІ век, такива народи няма.
Под термина "славяни" трябва да се изучи кои народности са се криели.
Лужичани Сорби приемам, в този район по това време са и белите хървати, както и старо български племена. Т.е. налице е ареала на племената на Стара Велика България. Племена, които вкупом са се придвижвали и са имали изградени племенни йерархии. Може ли един търговец, франк, да ги подчини на волята си и да властва над тях?
В Южна Америка за покоряване на туземците цели експедиции векове наред са ходили, а тука ... Нещо не ми се връзва.
Освен ако този който ги е подчинил и обединил в държава под властта си, е имал законови основания за това и съответен властови, военен и административен ресурс.
В този район се сещам за една държавна формация с такъв ресурс, точно граничеща с "държавата на Само" - Стара Велика България.
Визания е далеко и няма интерес към района, поради самото й нейно плачевно състояние с районите на юг от Дунав, че до столицата й. Франкската държава се оглежда за този район и има свободен ресурс и влияние за достигането му едва в ІХ век.
Ако някой се сеща за друга европейска сила със своя държавност, която да има логични основания за налагане на държавна система в района, нека да пише.
п.с. Не са един и два случаите в средновековната българска история на временно отцепване на области от държавата, след което да се е договаряло връщането им. Маркирам: Яков Светослав, Белаур, Мицо, Елтимир... От по-ранен етап подобно на описанието за Кубрат-Шамбат Кий е аналогичен случай на успоредна държавност - Горна земя /"Испор" риг цар/, Долна земя /Кубер/-след това обединени...
Не е фантастична теорията, ако се опрем на вариант по Джагфар Тарихы, колкото и да е той в стил "История славяноболгарская", т.е. написано с патос и за повдигане на духа на народа, отколкото да пресъздава теоретични исторически факти.
-
ВИж тук някои неща за падането на Константинопол
Византия:
мой скромен коментар към цитати от филма:
“Правовое государство, которое так привычно для нас сегодня, сформированное на основе римского права, было создано именно здесь, в Византии, 1500 лет назад. Юридическая система, являющаяся базовой основой для всех типов законов в большинстве современных государств, – это колоссальное творение византийской юриспруденции эпохи императора Юстиниана.”
Да, това е т.нар. класическо римско право в Юстиниановата кодификация. “Колосално творение” на византийската юриспруденция с централен институт “sclavus”-а /робската институция/. Вече съм подчертавал, че българизираното /булгарисмо/ римско право в Западната римска империя е отхвърлило робството, като институция. В този смисъл, в Източната част на империята е запазена най-консервативната анахронична част от римското право, която по-сравнение с българското антично и ранносредновековно право е на светлинни години изостанала и маргинална като философия.
“Империя простиралась от Гибралтара до Евфрата и Аравии. В нее входили территории современных Греции и Турции, Израиля и Египта, Болгарии, Сербии и Албании, Туниса, Алжира и Марокко, часть Италии, Испания и Португалия.”
Българската империя, най-малко в периода от VІ до ХІV век /с изключение на стогодишното включване на земите ни в империята/, е била най-големия душманин на Византия. И като философия, и като ресурс, и като традиции и култура. Основен конкурент за налагане на влияние сред т.нар. славянски народи на север.
Да се смята, че България е част от Империята е кощунство, необразованост и подценяване ролята на царството ни.
“Они создали Русь, Россию, духовную преемницу Византии”.
Е, та за това е филма. Изплюхме камъчето. Политическа утопична доктрина на копиране. Апропо, автор на филма е млад свещеник, който е известен като… изповедник на президента Путин.
“Так почему же стало возможным, что эта величайшая в мировой истории и необычайно жизнеспособное государство с какого-то момента стремительно стало утрачивать жизненные силы?”
Мисля си, че особено след 1261 г. Византия е една пародия на миналото величие. Едва ли може да се нарече необичайно жизнесособна държава, защото въобще не е отговаряла на съвременните процеси в света, имала е анахронично право и философия, вътрешно скроена върхушка способна само на интриги в резултат на грандиозна корупция и неспазване на собственото законодателство. Най-важното все пак си остава сгрешената антисъвременна философия. Византия е била един макси Ватикан. Императорът е и ставленик на Бога, Богоизбран. Те са си живеели в един собствен виртуален свят, който малко е бил в крак с тенденциите около тях. Точно както Ватикана допреди 10-20 г. призна, че земята се вътри около слънцето. И какво като тя го е признала преди 20 г., дотогава да не се е въртяло наобратно? Или другите да не се знаели как се върти?
“Произошло это так. Одним из главных финансовых ресурсов страны была не нефть, как сейчас, и не газ, а таможенные поступления от грандиозной международной торговли на Босфоре и Дарданеллах.”
Не беше нефта, както сега, а… т.е. не е нефта като сега има за ресурс Византия и император Владимир І Владимирович, а…
“Вообще с преемниками в Византии была беда!.. Хотя уж кто-кто, а византийцы были лучшими в мире специалистами по преемникам. У них отсутствовал принцип наследования трона. Желая обеспечить передачу власти достойному наследнику, императоры обычно избирали одного или двух преемников и активно привлекали их к государственным делам”
Някакви аналогии да правите? Ах, эти приемники…
“Чужими для византийцев были лишь люди другой, неправославной морали, другого, чуждого их древней культуре мироощущения. Например, грубые, невежественные, неистово алчные западноевропейцы того времени были для ромеев варварами.”
Че и българите са били варвари, ах тези невежи… Да правите аналогии с моментната политика и мироглед на някои?
“Идею нации, а затем и национального превозношения, византийцы, а точнее византийские греки, которые без сомнения были государствообразующим народом в Византии, позаимствовали у европейцев, которые сами жили в небольших национальных государствах, построенных на этническом принципе.”
А, идея за национални държави. Откъде ли византийците са могли да възприемат първо идеята за национална държава? Ей, не казват във филма, а забиват към Франция /която по това време не е съществувала/
“Этим Византия оттолкнула от себя болгар и сербов, которые реально могли помочь в борьбе с турками. Запад не преминул воспользоваться новой смутой: сербов и болгар стали старательно убеждать, что греки столетиями угнетают их национальную самобытность . Те полезли: «Мы тоже европейцы!» – вдруг осознали они. Запад наобещал им материальную и военную помощь, но, конечно же, обманул и цинично бросил их перед собой на пути турецких орд. Преданные Западом балканские народы на долгие столетия оказались под жесточайшим турецким игом. А Византия уже ничем не могла помочь.”
Това е комедия, какво да коментирам. Хората живеят във виртуален свят, не четат книжки, а политически доктрини.
“Византийская история искажалась, вера и традиции осмеивались, армия подвергалась унижению. Из Византии стали создавать некоего всемирного монстра.”
Ами на кривата ракета, космоса й е крив или пък огледалото й е виновно.
“Пытаясь опираться на опыт Запада, государство становилось все более и более неэффективным. Но упрямо искало спасение в новом копировании западных образцов.”
Европейските ценности и налагане на стандарти са унищожили Византия. Да внимава сегашната Византия с тия неща, ей.
“Исследования по византологии в нашей стране были возобновлены в 1943 году решением на самом высоком государственном уровне, по личному указанию Сталина. Казалось бы: 43-й год… что, не нашлось другого времени? Да нет, просто бывший семинарист Джугашвили наконец-то понял, у кого надо учиться истории”
Това е важен момент. Все пак е минала Ялтенската конференция.
Архимандрит Тихон (Шевкунов)- е много амбициозен млад духовник и ако продължава така ще стигне далеч. Алексий ІІ няма да е вечен де.
Извод: Според мен, не трябва да се четат такива сюжети като история, а като политика и аналитика на съвременни събития.
-
К.Гербов- това е перфектно изследване. Респект!
-
Хайде и едно мнение от мен "заблудения ентусиаст",
Ако има образуване на нова народност това е на смеска на Балк Ариите и Траките. Макар ,че и самите "траки" като название са като прякор. С това общо име гърците са наричали всички негръкоговорещи племена или поне голяма част от тях
Аз обаче виждам нещата и така:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%...%B7%D1%8A%D0%BC
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%...%80%D0%B8%D1%8F
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%...%82%D0%B2%D0%BE
Гипотетическая родина праболгар
Государство Балхара или Бактрия (греч.) считается одной из гипотетических родин народа протоболгары, а также современных болгар.[1][2]
По гипотезе часть болгар откочевала в периоде 1-2 века до новой эры и обосновалась на восточных берегах Черного моря и на Кавказе. Впоследствии их история переплитается с гуннами и они впоследствии основывают государство Великая Болгария.
Още тука става някакво смесване Гръко-бактрийските връзки, са си в превод греко-български. Така, че траките като негръкоговорящи, но клонящи към гръцката култура, направо си пасват по параметрите да са си древните Бактри /Бахли в превод от гръцки/. След Разпадането на греко-бактрийското царство, голяма част от тях се връщат на Балканите. Отделно преди това част от тях се заселва на Балканите и с армията на Александър Македонски, след приключване на дългия му, още повече и след смъртта му, когато се разделя държавата му поход. Не е невъзможно с Лизимах част от нашите стари Балхи, да заселват Карвунско /т.е. около Онгъла/. Онгъла си е укрепен район в който векове наред са се помещавали български владетели и племена. И после с нашите по-нови от 3-7 век заселници в Черноморския регион си се смесват, т.е. обединяват отново. Един вид нашите Български канове ги спасяват от "славянство" /робство/ и налагат българския закон - робство няма и народа си е един и същ и равен по статут /с исключение аристокрацията и вертикала на държавната администрация/. А траките са изместени от "славяните" в летописите - едва ли някой си мисли че са се изпарили просто ето така за по-малко от век - защото в Източната римска империя е наложена кодификацията Юстиниана, в която социалния институт робството е реанимиран с голяма сила. По този начин цели общонсти и народи биват включени в система на зависимост, по просто наречена с термина "славянство". Славянството изчезва в Тракия, Мизия и Македония, в момента в който стъпи кракът на българския владетел, който от своя страна налага българската правна система, в която няма /славус-робство/.
-
Галахад, но щом Само е франк това означава ли, че славяните през този период не са имали възможност да създадат своя държава поради уседналия си анчин на живот? Правя сравнение с Киевска Русия, където нормани са върхушката в държавната система на тази страна.
кои племена по народност визираш под термина "славяни"? Това е много важен въпрос за изучаване на демографското статукво на района в който е била държвата!
И още термина "славяни" по гръцкия и латински летописен вариант ли използваш или по-късния на Орбини. Защото за първите "славяни" в този район на Европа няма, а за втория вече се появяват /за което си има обяснение, нетитулни народи на австро-унгария/.
-
Много интересно. С нетърпение очаквам реставрацията.
Извън темата:
Преди десетина години посетих самия музей на Аладжа манастир /до Варна/. На втория етаж имаше изложба копия на стенописи от софийските манастири от края ХV век. На едно от платната /стенописи/ имаше болярско семейство мъж и жена с две момчета. Едното момче имаше яка тип "испанска яка". Тогава много се зачудих, как такава мода е дошла до нас, които сме били под робство. Сега доста неща ми са ясни, но ме е яд че нямах фотоапарат да снимам този стенопис. Търсих в нета - не е Радивой /той е с дъщеричка и син/. Все си мисля, че трябва да е бил Радослав Мавър и семейството му. Но в интернет има само кадър на самия Радослав, а на семейството му липсва. Някой може ли да ми даде идея или връзка?
Апропо - тип "испанска яка" има на стенопис на благородна девойка в с. Арбанаси. Тя стои отстрани, а пред нея играят хоро други девойки. Стенописа е от ХVІІ век.
-
По отношение позитивната роля на Иван Шишман в борбата му с османския нашественик, искам да допълня "Фружин Асен" със следния цитат, към който нямам какво повече да добавя. Изчерпателен е:
Характерен литературен пример е романът на В. Мутафчиева "Последните Шишмановци" (1982):
Има много преломни мигове, които историята сякаш недовижда. Това е точен пример за един от тях. Българската история подминава известието - турско известие! - че през 1387 Шишман отказва войски на Мурад и ги обещава на Лазар и Твръдко (владетел на Босна - бел. В. Т.). Тук тя жестоко греши и определението "жестоко" употребяваме не по навик, а заради тежкото му съдържание. Жестоко е наистина, че историята не записа с главни букви това Шишманово решение - за него бе нужно не по-малко дух, доблест и дързост, отколкото за многохилядна битка. [...] В бърз ход бе повел Мурад цялата си войска на запад. Част от нея той вклини дълбоко между Сърбия и Видинското царство, а с другата пое срещу Лазар. [...] Изненадан не навреме, Лазар смогна да извести само своя съседен съюзник - Твръдко; Шишман вече оставаше през две земи в трета. Така съюзените сърби и бошнаци пресрещнаха нашественика при река Топлица и град Плочник и го разбиха. Затуй, че съюзът им с Шишман бе принудил Мурад да отдели половина сили, за да препречи Шишмановия път към Сърбия.
С една дума, без българи да се явят на бойното поле, те внесоха своя дял победа - обезсилиха Мурад пред боя. За първи път от десетилетия християнски владетели извоюваха сполука - какво ликуване! Търновските камбани биха целия ден, защото на камбанарията се сменяха монаси, граждани, войскари, всеки искаше да докосне с ръка голямата радост.
Имаше през оня ден в Търново един човек, когото радостта остави извън светлия си кръг: Иван Шишман понесе победата при Плочник като нов отказ из пътя му към историческо признание. И не беше ли прав, за бога! Какво от туй, че тъкмо неговата намеса бе объркала завоевателя и страхът пред българите накара Мурад да влезе в бой с половин войска? Нали там, на Топлица, бяха победили други; нали друг беше се записал победител!
Самото "Косовско погибие" В. Мутафчиева пресъздава чрез цитат от Мехмед Нешри. За романистката много по-важно е да постави въпроса за това по какъв начин на Косово се е озовала и българска войска:
Никой не усети необходимост да съобщи на сетнешните българи колко войска, откъде и как е изпратил последният български цар в последната съюзна битка срещу поробителя. Добре че самият тоя поробител спомена, дето срещу му са се сражавали и българи; съюзнишките летописи го премълчаха. Не е справедливо - като вземем предвид, че въпросното участие бе прекият повод за края на България: не е справедливо - като вземем предвид колко трудно е било за Шишман да отлъчи част от малобройните си войски и да оголи и без туй недостатъчната отбрана на своята заплашена земя. Но защо ще търсим в историята справедливост - там владее безусловно силата; Шишман - вече се каза - бе извън сметките й.
Участието на българи в Косовската битка е описано пестеливо от историците и още по-пестеливо от народния певец. В исторически съчинения накратко се споменава, че български отреди са се били на страната на сръбския княз Лазар и са били разположени заедно с босненците в левия фланг на войската му. За утеха на учените няма нито един исторически източник, който да казва имало ли е българи и на страната на султан Мурад. [...] Фолклорът е още по-пестелив, що се отнася до българското участие в битката.
-
това е най-важното пояснение в статията:
Уважаемые читатели! Еще раз напоминаю, что приведенные здесь сведения носят во многом легендарный характер, что, впрочем, не снижает их ценности.
Има вариант по франкска легенда, има по Джагфар Тарихы... Проучвания по този въпрос според мен тепърва предстоят. Държа на мнението си, че варианта на Джагфар Тарихы е по логичен, реалистичен и отговарящ на политическото положение през VІІ век. Имаме разпадналата се държава на Атила от V век с нейните остатки и съответно наследили ги владетели, имаме и VІІ век, където една от възможните остатките-наследнички е Стара Велика България начело с владетелския род Дуло. Между тези два периода, а с втория едновременно апропо, се развива и "държавата Само".
Няма неин наследник. Това, че е първата славянска държава е толкова вярно, колкото въстанието на Ивайло е първото антифеодално такова.
-
Римляните са чакали Атила, за да създадат правото си!? Не значи ли просто "опростяване на римското право"?
Как може през V век да е създадено римското право, като още при Цицерон то е имало завършен вид, т.е. е било класическо право, класика в жанра.
През V век е наложена една реформа, като то е побългарено /в този смисъл и опошлено, упростено, изуродовано за ромеите/. Това вулгаризиране/ булгаризиране изтръгва сърцето на класическото римско право - робството. Само Константинопол се отървава от това и запазва като цяло класическото право.
Булгаризаторите погребали едно много съвременно право развивано във вековете и на негово място се е получил един хибрит. Че какво право може да е това, като нямаме най- авангардния му иститут - робския. Тъпа работа бе, българска.
ето това вече слага точка в темата:
http://en.wikipedia.org/wiki/Roman_law
Post-classical law
By the middle of the 3rd century the conditions for the flourishing of a refined legal culture had become less favorable. The general political and economic situation deteriorated. The emperors assumed more direct control of all aspects of political life. The political system of the principate, which had retained some features of the republican constitution began to transform itself into the absolute monarchy of the dominate. The existence of a legal science and of jurists who regarded law as a science, not as an instrument to achieve the political goals set by the absolute monarch did not fit well into the new order of things. The literary production all but ended. Few jurists after the mid-third century are known by name. While legal science and legal education persisted to some extent in the eastern part of the empire, most of the subtleties of classical law came to be disregarded and finally forgotten in the west. Classical law was replaced by so-called vulgar law. Where the writings of classical jurists were still known, they were edited to conform to the new situation.
------------- so - called VULGAR law --------------------------------- възприет е българския закон, българизира се --------
-
по въпроса за краля Марко съм чувал поне още две версии за прототипа - за такъв изхождащ от:
1/ крал Марко ІІ /1349-1409/ - участник в османските междуособици отначало на страната на Муса /Кеседжия/, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Именно нападенията му срещу Муса в защита на българите остава във фолклора /с тази версия, ако е вярна, падат загадките защо е обичан положителен герой за народа, за разлика от крал Марко І /поч. 1395 г./, който няма такива подвизи и е верен във васалните си задължения
2/ Кесар Новак, още известне и като Дебел Новак, Стари Новак, Коджа Новак.
3/ А е много вероятно да има и трета версия, че народния образ е от тракийски легенди към които през времето се наслагват всички гореизложени образи в едно.
В този смисъл едва ли науката е доказала доста отдавна прототипа на образа. Все пак се развива науката и това не е математика.
По въпроса дали е имало индианци славяни. Да несъмнено. Славянството /робството/ в Америка е отпаднало на много късен етап, едва преди век-век и половина.
Мисля, че тезата на Доктора не може така леко да се отхвърли и то с такива аргументи. Трябва нещо по същество. Нямам засега отношение, но след като се запозная по - обстойно и съм готов с някакво становище, ще пиша!
-
Au partir de Vyra, environ tierce, rencontrasmes le seigneur de la Grece qui aloit au devant du Turc, lequel l'avoit mande qu'il venist devers luy et avoit en sa compaignie bien VIxx chevaulx et est ce seigneur bel homme et de bon taille et fu esclave dudit seigneur et est de Voulgairie. On m'a dist que pour ce qu'il boit tresbien, ledit seigneur l'a faict seigneur de la Grece et luy a donne bien Lm ducatz de rente.
де ла Брокиер /1433/
цитат от оригиналния текст на френски език на де ла Брокиер /1433/. За който не е чувал, че bulgaria и vulgaria /bulgar i vulgar, vulgarismo/ са били изписвани и изговаряни по тези два начина, предвид особеностите на езиците.
Ето: de Voulgairie.
Несъмнено Брокиер използва гръцкото/ латинското изписване на името на страната, възможно така да му е препредадено от гърци в Константинопол или той, като образован човек владеещ латинските термини, сам е изписал латинската форма.
-
Съдържание на думата Vulgaris в Гърция в смисъл на нейното етническо/ народностно съдържание.
/източник статии за българското участие в гръчката революционно-освободителна война и уикипедия/
Янко Стоян Българин.Той започва войната с чин капитан и умира в края на 1825 година като генерал от гръцката армия. Той не е единственият генерал измежду нашите сънародници. До такъв чин достигат още четирима българи: Хаджи Стефан Българин от Одрин, Кара Георги Българин, Ангел Гацо от Воденско и Хаджи Христо Българин
Синът на споменатия по-горе Анастас Българин станал виден гръцки политик под името Леонидас Вулгарис.
В Атина капитан Петко Кирков се обърнал за помощ към гръцкия министър Димитрис Вулгарис. Преведено на български, името на министъра е Димитър Българина.
Гръцки политици и военни от български произход:
/колко странно звучи на този фон девиза Вулгарос нами мини – Българин да не остане на бясното куче Павлос Мелас/
Хаджи Христо Българин /Vulgaris, героя от Гръцката революция за когото гърците даже в уикипедия не пишат/
Dimitrios Voulgaris
Petros Voulgaris
Горепосоченото е във връзка с применението на етническо/народностно съдържание в думата Вулгарис при римляните/ гърците.
Терминът Вулгарен/ Вулгарисмо е народностен произтичащ от българската народност и е въведен от ромеите/ латини/ гърци в обръщение с изместено съдържание по аналогия на Вандали – Вандалисмо.
Държа на становището си, че това обстоятелство е важен източник за историята ни от V век и за българизацията /вулгаризацията/ на римското класическо право – т.е. вулгаризирано поради това, че е наложено в него българската концепция на нетърпимост към робската институция.
-
Съдържание на думата Vulgaris в Гърция в смисъл на нейното етническо/ народностно съдържание.
/източник статии за българското участие в гръчката революционно-освободителна война и уикипедия/
Янко Стоян Българин.Той започва войната с чин капитан и умира в края на 1825 година като генерал от гръцката армия. Той не е единственият генерал измежду нашите сънародници. До такъв чин достигат още четирима българи: Хаджи Стефан Българин от Одрин, Кара Георги Българин, Ангел Гацо от Воденско и Хаджи Христо Българин
Синът на споменатия по-горе Анастас Българин станал виден гръцки политик под името Леонидас Вулгарис.
В Атина капитан Петко Кирков се обърнал за помощ към гръцкия министър Димитрис Вулгарис. Преведено на български, името на министъра е Димитър Българина.
Гръцки политици и военни от български произход:
/колко странно звучи на този фон девиза Вулгарос нами мини – Българин да не остане на бясното куче Павлос Мелас/
Хаджи Христо Българин /Vulgaris, героя от Гръцката революция за когото гърците даже в уикипедия не пишат/
Dimitrios Voulgaris
Petros Voulgaris
Горепосоченото е във връзка с применението на етническо/народностно съдържание в думата Вулгарис при римляните/ гърците.
Терминът Вулгарен/ Вулгарисмо е народностен произтичащ от българската народност и е въведен от ромеите/ латини/ гърци в обръщение с изместено съдържание по аналогия на Вандали – Вандалисмо.
Държа на становището си, че това обстоятелство е важен източник за историята ни от V век и за българизацията /вулгаризацията/ на римското класическо право – т.е. вулгаризирано поради това, че е наложено в него българската концепция на нетърпимост към робската институция.
Галахад, всички тези синоними на склавуса имат значението на роб, сервилен, роболепен, зависим и т.н. и са в логическа връзка с предмета на тезата ми.
-
Мисля че нещата не са така прости и еднозначни. И Иван Шишман, и Иван Страцимир, и Мирчо Стари, и Иванко Тертер са си били едно цяло в политическия и държавнически смисъл. Разбира се в епохата в такава общност винаги е имало стремежи вътре в системата за доминиране. Не прави изключение и Османската империя. Те пък направо са скръбна картина в края на ХІV-до средата на ХV век. Такива братоубийствени междуособни войни са водили, че няма аналог в балканската история...
В края на краищата като цяло владетелите от българското политическо пространство са се съюзявали за постигане на общи цели по отблъскването на новия противник - Османците, така както са го правили и преди срещу общия противник - Унгария. Това всичко е за друга тема. Има ли такава на форума за да се прехвърлим там с тазе мисли?
А по темата за северната граница - може ли да се направи извод, че има между нас консенсус, че северната граница на Българското царство в навечерието на османското владичество е Карпатите?
Ако е така, какво правим с учебниците? Мисля, че румънците няма да се обидят от това, че част от тяхната съвременна нация е част от една силна империя/царство, каквото е било българското през средновековието. С неговата история, военен ресурс, книжнина, традиции във вярата и т.н.
-
Да почива в мир проф. Рашо Рашев. Наистина голям удар срещу историческата наука!
-
Колкото и да се плюе Джагфар Тарихы - в него е посочен най-логичния вариант на държавата на Сам /Шам бат/ или още известна като Дулеба/Дулоба. По съществото си отцепила се от(ломка от Стара Велика България, след което Сам бат Кий е привлечен обратно към Кубрат и "заточен" в северните гранични части на Стара Велика България - Кийв.
Иначе Чехите и Словаците още умчуват кокво е това Само и нямат отговор.
Франкска хроника /само една/ споменава че била държава създадена от франкски търговец Само /странно име за франк/. Още по-странно е какъв ли бизнес и военен опит трябва да е имал, за да води десетилетни военни сблъсъци със заобикалящите го империи и "варварски" народи.
-
Може би не съм съвсем точен, но искам да изкажа едно мнение. Знаем, че унгарците воюват срещу Видинското царство през 1365 година. Възможно ли е те да са открили военни действия и срещу отвъддунавските владения на България и по този начин да завладели някои тамошни територии.
Да, става въпрос за Олтения /Северински Банат/. А след това и за угро-влахия /същинската/ имат претенции.
В Северински Банат действа кондотиера унгарски наемник и аристократ Федерико деи Сколари /Пипо Спано, Филип маджарин в народния фолклор/. През ХV век вече Константин и особено Фружин тясно взаимодействат с него и влашките воеводи, като се организират съвместни походи. Особено активен в това е Фружин.
Титулатурата крал на Българите при унгарците може да се търси още от ХІІІ век, когато завладяват Белградска и Браничевска области - две силни български гранични провинции със съответното българско население там.
Тук и ролята на бан Ростислав Михайлович /княз от руските княжества избягал в Унгария, унгарски васал/ - управител на горепосочения дял от царство България в средата на ХІІІ век.. Той даже предявява и претенции за трона в Търново и има неблаговидна роля за българското царство в този период.
-
Има голям напредък Галахаде, по отношение на Vulgarorum и Bulgarorum. Това дублиране по източници от едно и също време, леко го финтираме с това че "бил общонароден владетел" /вулгарен/. Нещо като вулгаризиране, което всъщност било "общодостъпност на правото", "разпространението му сред простолюйдието" от преди два-три поста.
За Блахой и Влахой също аплаузи. Още малко и можем да доближим позиции.
За тон и склави. Тон е гръцка дума. Склави е латинска дума.
Византия никога не е имало, ако трябва да бъдем честни, това е творение на късни умове от 18 век.
Имало е винаги само Източна римска империя където се прилагало римско право в латинския му терминологичен вариант.
Затова се използва склави като термин, а тон е гръцкия еквивалент.
Сърбите имат много общо със статута сербой. И областта Склавония също говори за това. Това са индоевропейски племена /такива каквито са хърватите и българите/ и са получили името си от ромеите, защото са им станали сербои /роби/.
За гръцките историци, а и за юристи като мен - Славяни не е народност. Това е робски институт, в който са влизали различни народности - изключения няма.
Много е смешно, когато за да издържи една теза - трябва да се осмеят специалисти в абластите си, филолози, юристи. Все един съдия по дело да осмее счетоводител или авиоинженер, който е дал една съвестна експертиза, само и само да му издържи делото - присъдата която си е намислил предварително да постанови....
Вулгарен е производно от булгарен. Никой досега не ми е дал стар източник който да опровергае това. Дайте латински текст оригинал опреди V век, в който да е съществувала думата вулгарен в смисъл прост, общонароден. Само не с библията, по изказани вече от мен причини /съставянето й след V век специално, или айде адаптирането за да не словоблудствам лесно/.
вулга, булга е станала обидна дума като втори пласт от богомилите, албигойците във Франция. Дотогава българин е мъдър, хубав човек в смислово изражение.
Преди това обаче, още от 5 век за ромеите вулгарен е станало еквивалент, какъвто е станал и вандализмо.
цитат:
"Вижда се, че и преди покръстването, българите не са били наричани склави."
Това е най-големия лаф. Интересно защо не са били наричани славяни? Може ли народ със собствена държава /империя/ и Кан владеещ половин Източна Европа, да са славяни? Очевидно, че не са били славяни /зависими от Romania, роби/. Отделно от това, българската държавна традиция е уникална по това време в Европа - непоносимост срещу робския институт. Нали по съществото си съм казал, че за българската държавна традиция и концепции склавуса /робството/ е недопустимо. Имало е и българи слави /военнопленници/, така както и ромеи слави е имало, и араби, но Кановете са били свободни самодостойни хора и самодържци. Народът им също. Затова нито българина е бил славус, нито славуса е оставал славус след включването му в пределите на българската държавност. Става свободен човек. Така славите попаднали в пределите на страната веднага стават свободни хора от своята си съответна народност. Славянин не е народност, а институт какъвто е бил "РАЯ" в османската империя. т.е. Безправен човек. Където стъпи кракът на българския владетел е налагал правото на своя род, а то е вулгаризираното право с непоносимост към робската институция. .
-
Робството в Бразилия и Аржентина е премахнато в 20-те години на ХХв. Ама не ми се рови за точните години
Не, означава нещо подобно на нашенското немец (ням).
Статуса на свободни в Рим. империя е нещо свързано с правото, тъй че определено е бил наясно какви точно названия са ползвани за робите.
- "Немец" = варварин - народност ли е? Коя е тази народност - швабите, саксонците??
- за проф. Андреев нещо не разбираш - какво общо статуса на свободните и проф. Андреев?? Названията за робите са славус и сервус - това е всеизвестно и за правната наука.
Твоята логика казва, че щом в учебника по Римско право пише вулгаризиране, а не булгаризиране, значи не е имало булгаризиране и аплодираш професора по римско право.
Как да ти кажа, че това е учебник по римско право, а не по антична история? В учебниците по право тълкуване няма, турмините са произносими така както са в оригинал произнасяни от латините/ромеите и никой няма право да дава там тълкувания - затова правото, за разлика от историята, е консервативна наука неподлежаща на тълкуване и може да се доверява всеки историк на термините използвани в правото, за да изучи неща полезни като източник за науката история.
С няколко мои колеги съм говорил, всичките си признаваха че както и аз по време на студенството сме повтаряли /без осмисляне/ термина вулгаризиране, както и сервус и славус. Не ни е правило никакво впечатление. След известно четене на исторически материали, както се казва "светнах". Правото и историята се движат успоредно в отделни коловози като наука. Ако ги свържеш поне за момент, можеш да направиш супер открития важни за хронологията на историята.
Нито професора е имал това намерение /още повече че не историк/, нито е имал за цел да търси отговори на въпроси за произхода на латинските термини. Все едно проф. Златарски да си направи от учебника по история, такъв по юридически науки и право.
-
Упадъка (вулгаризацията) е последица от варварските нашествия, които смущават стопанския живот на Римската империя.
Както се вижда с покойния професор сме на едно мнение - и той не вижда във вулгаризацията връзка с българите.
много кратко:
- Варварин народност ли е?
- Ако не е - Кои/Чии са "варварските" нашествия, които така са смутили стопанския живот на империята през V век?
- V и B в произношението на латини/гърци... и връзката им с въпроса.
- В Българското канство и царство имало ли е институт на робството, пазари на роби и т.н.?
- Изводите на Ricar, в историческата част от които приемам напълно.
Покойния професор не е историк и отговор по исторически въпроси не е имал намерение да дири. Той е юрист. Хайде историците да дадат отговор на историческите паралели и въпроси.
Проф. Андреев изрично констатира, че в Източната римска империя е запазено римското класическо право. Т.е. там е имало тържища за роби и инстута sclavi и servus. В този смисъл в ареала на Източната римска империя не търсете вулгаризиране, каквото е имало в Западната римска империя.
уики Венеция:
Хуните, водени от Атила през 452 година, разрушават римския град Аквилея. Жителите на града търсят убежище от варварите в блатата и островите в лагуните по крайбрежието на морето и така създават постепенно възникват няколко селища Градо, Хераклея, Маламоко и др.
съгласно мирния договор от 812 година е върната заедно с Далмация на Византийската империя.
Скоро след това Венецианската република, изкусно ползвайки своето изгодно и безопасно положение между Източната и Западната империя, развива своето благосъстояние и става богат и могъщ търговски град.
В този смисъл тържище за роби в ІХ във Венеция е повече от логично - ареал на Византия и римското класическо невулгаризирано право.
-
Значи, КГ125.изследвай и виж ,кога турците владетели от бегове стават султани.
До падането на Търново ,още никой не ги брои,след това обаче стават "шахиншахи" или турското название на империя.Виж Шилтебергер и други.
Ако можеш пусни обяснения за разликите в турските титулатури,че аз нещо съм ги позабравил , а не ми се търси.
Междувпрочем какво стана Рашо Рашев жив ли е ???или е във влака??
Да, това е много важно уточнение и е във връзка с разглеждания въпрос. По титулатурата и хронологията й може да се изведат интересни изводи.
За Рашо Рашев от вчера следя и поне по моя информация двата му телефона били изключени. Бил е във влака, но това е всичко до момента.
Дано не е сред жертвите. Надяваме се. След Й.Андреев ще бъде пореден удар срещу историческите научни кадри за броени дни...
КГ125, ако има инфо за титулатурата можем да изчакаме да я сподели с нас.
-
Нека погледнем и от страна на влашките воеводи. Те как са приемали произхода на своята власт и връзката им с българската държавностна традиция.
По този въпрос е показателна една интересна информация оттук - http://oikumen.blogspot.com/2007/02/blog-post_25.html
"Под църквата „Света Тройца” /на 6 кв от Търново, под Арбанашката планина/ се намира малка църквичка, където през коледните празници се извършва богуслужението. Тя се нарича „Рождество Христово” и вероятно е съществувала от по-рано.
При строителсвото на храма монасите намерили в един от зидовете тенекиена кутия с четири хрисувули (грамоти) от влашките войводи Иван Стефан Кантакузин (1715 г. от арбанашките Кантакузиновци), Иван Александър Гика войвода (1748 г.), Иван Ипсиланти войвода (1776 г.) и Иван Константин войвода (1803 г.). В хрисувула на Кантакузин се споменава за грамоти дадени в по-ранно време от Ширбей войвода, Радул войвода, Матей Бесараб и Константин Бранкович от Арбанаси. В тая грамота се съобщава и, че манастира бил основан от цар Иван Шишман. От това участие на влашките войводи във възстановяването и даряването на църкви и манастири отсам Дунава ни навежда на мисълта, че те продължават да се считат за приемници на българските войводи оттатък Дунава."
подчертавам: ТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ СЧИТАТ ЗА ПРИЕМНИЦИ НА БЪЛГАРСКИТЕ ВОЕВОДИ ОТТАТЪК ДУНАВА.
И това е в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. А за българските воеводи оттатък Дунава - можем да говорим за такива поне до ХVІІ век, ако не и до Кантемира /както споменава Раковски/
-
Чудя се как наистина досега не са проучвани такива места, които по легенди или по писмени източници могат да се установят. Колко римски императори са убити на територията на съвременна България, колко наши царе са погребани тук, боляри и нищо. В Силистра скоро бе разкопано някаква гробница на Тертеровци, намерени бяха два женски гроба с надписи Тертер. Това от края на ХІV век.
Трябва да се концентрират проучванията и в тази насока, а не само на гривнички, коронки и други блестящи предмети.
Е, не е толкова атрактивно, но все пак има неоценима духовна стойност.
България и Казахстан
in Съвременна и обща проблематика
Публикува
Точно така, в преносен смисъл е станало, но със времето!
И това показва, че термина не е народностен а преносен и трябва да се гледа зад него в същността му.
Езика.
Тука отговор нямам. Най-лесно ще ми е да кажа, че е на сарматите - българите, или на "траките" /Яко-руда/. Може би е тема на филолозите...
Все пак в Константинопол през 681 г. се е състоял един събор в който се е обсъждал въпроса за войната на Източната римска империя с държавата България. И са запазени протоколите и стенограмите от събора.
Аз съм сигурен, че вече е правена справка от някого, може и да не е от българска страна, но все пак ще предложа следното:
А дали Ватиката не си пази собствените протоколи и стенограми от ІХ век от пламенната пледоария на св. Константин Кирил Философ срещу триезичната догма. "А не свети ли слънцето за всички, а не е ли въздуха за всички..." А защо трябва само на три езика да славим бога и не е ли редно да се слави той и на.......... а де, кой е този четвъртия език? Какво пише там, а?
Каквото и да пише, това ще отвори очите на изследователите и ще намести доста неща в историческата наука. Не се съмнявам, че тесен кръг от хора във Ватикана и не само там знаят кой е бил този четвърти език наречен от по-сетне "църковно-славянски".