Слов

Но трябва да допуснем, все пак, че нещо е истинно, нали - в противен случай, каквато би била и критиката към Канта: как можем сме сигурни даже в своята несигурност, дори и в своето си там съмнение!?, хех...... От истината, че няма истина - или сигурна истина, не следва ли, че и съответната ... "истина" е несигурна, е именно истина в кавички!?, хех

За мисълта на Айнщайн - чиста проба остроумие, доста сполучливо, разбира се - зная, че иде реч за съревнованието на две безкрайностни категории, като само за една от двете физикът е убеден, че е наистина безкрайна: едната, тая под въпрос, е вселената - а другата, естествено, е човешката (ни) глупост!, хех ... Колкото до известната сентенция на Сократ, тя има за основа именно безкраят като логическа и онтологична категория, вътре щото няма как да има предели като начало, среда или край, следователно: колкото и знание да се постигне, то парадоксално незнанието ще си остава и дори става още повече, още по-голямо! В тоя ред на мисли: Знанието за константата на нашето незнание е най-сигурното знание! ... и така, хех........

Знаете ли, Сартр ричаше на времето, че сме осъдени да бъдем свободни! Аз мисля, че не си е давал сметка какво изрича, защото тая присъда е много по-всеобхватна от едната там свобода! Свободата е функция на съзнателността, оттам - и на волевостта! Тя е творечски импулс на Бога вътре борческия пулс на света! Творецът е богът на своето творчество! А всякое едно съзнателно деяние, словение ил дори мислование е именно ... творчество! Няма значение дали ще безчинстваш, или ще пишеш поема - ти си творец, защото го правиш по собствена воля и в статуса на съзнателността! Оттам - колкото си по-съзнателен, колкото по-голяма свобода има твоя дух, толкова и по-голям обхват има творчеството на делата ти, на словата ти, на твоите мисли! ... Толкова повече симулации на връзките от причини и последици може да обеме ума ти, ... полагайки себе си, своето "си", като първа или арх-причина на цялата таз каузална верижност! Разбира се, че божествеността, свободността, креативността е свързана с безкрайна тревога поради отговорността на твоята субектност пред обектността на случващото (или на неслучилото) се пред тебе! Отговорността и виновността за действителността, коя ... натворяваш - или поне за чието сътворяване способстваш - стават ... неимоверни, неимоверно непоносими! И при все това, никога, колкото и голяма творческа сила да притежаваш, каквито и месиански заряди да обладаваш, реалността не може да бъде подредена по твоя образ и в твоето подобие! Ти си само нота от симфонията, помислила се за неин творец! Но тази нота е изящна и прелестна именно в своята мисъл, че е ... нещо повече! Дори собствено - в тая си мисъл тя да биде вече и ... нещо повече! И двете идеи - за реда и за хаоса (който е всъщност само познавателен, а в действителност е просто неразбрания ред на нещата) и двете идеи са прелестни в своето равнище на уместност! Но съзнателността изисква, задължава - обрича - да бъдеш ... бог ........ въпреки своите неизбежни провали в това начинание; напреки неизбежността да си останеш ти само и единствено: бог ... - но с малка буквица!

Безграничен е ... , но се самоограничава - по-удобно е, по-изгодно е, по-утешително е, повече наше е: да сме гранични, пределни, крайни - егови, отколкото безгранични, апейронични, безконечни - всегови (Негови)!

Истината винаги е излъгана, тя е и лъжещата ни, че може да е пълна, че може да е ... тя! Истината е хоризонт на случване, който никога не е пълен, който винаги е непълен, що значи всъщност и че е неистина, че е неслучена (и неслучима): че е лъжа! Следователно: Колкото и ближни да сме на нея, сме и също толкова отдалечени от нея! Как се случва с приближенията и раздалеченията от хоризонта! Тя просто ни придвижда напред, дава ни основание и цел, прави ни да бъдем в пътност, да бъдем в устременост, да преживяваме света със смисъл, което и го прави той да бъде свят - двусмислено свят - за нас! *** Ето защо - далеч не само негативно и саркастично, и иронически погледнато: Истината е ... светица - светицата, която все пак трябва да бъде ... потъмнена от всички ни: .... та да засветим!

Линеарната историческа представа за света го биполяризира на дуални колизии или дихотомии. Логиката е строго дизюнктивна и конюнкцията там е изключение! Конюнкцията огъва правата линия в кръг, прави я окръжност, превръща всяко слежно в прежно, как обратно - много е яко, всъщност, че в бг-думата "предно" го има тоя момент на свързаност, на дори едно своего рода тъждество измежду минало и бъдеще в тъй нареченото наше настояще! Една диалектиката умее да помирява тези боричакиня, тия дечища на ума и на сетивата - тя е антиномическата общност от необходими една на друга противоположности, тя е в мисълта на Вежинов, че: "От това, че другият край на метъра е противоположен, не следва, че е и различен!" Нито кокошката, ни пък яйцето - драги приятели: ни съзнанието, ни пък битието! Отговорът е, че те се взаимопроникват, взаимопреливат, че се генерират взаимно - че са взаимозависими: че има една люлка помежду им - вечната люлка на необходимостта от другост, на невъзможността без другост, на неизбежността о другост - която ги прави на равна нога (висши-нисши, големи-малки, велики-жалки...) да бъдат: в неразривно единство ... от оразличения! - в хармония, съставлявана от агонии!! - в райските двери на всите ни адови вери!!! И другият - и другият като друг, като такъв, а не като конкретен друг: е легитимацията ти! - е правото ти!! - да бъдеш ... ти (...самият)!!!

Линеарната историческа представа за света го биполяризира на дуални колизии или дихотомии. Логиката е строго дизюнктивна и конюнкцията там е изключение! Конюнкцията огъва правата линия в кръг, прави я окръжност, превръща всяко слежно в прежно, как обратно - много е яко, всъщност, че в бг-думата "предно" го има тоя момент на свързаност, на дори едно своего рода тъждество измежду минало и бъдеще в тъй нареченото наше настояще! Една диалектиката умее да помирява тези боричакиня, тия дечища на ума и на сетивата - тя е антиномическата общност от необходими една на друга противоположности, тя е в мисълта на Вежинов, че: "От това, че другият край на метъра е противоположен, не следва, че е и различен!" Нито кокоштата, ни пък яйцето - драги приятели: ни съзнанието, ни пък битието! Отговорът е, че те се взаимопроникват, взаимопреливат, че се генерират взаимно - че са взаимозависими: че има една люлка помежду им - вечната люлка на необходимостта от другост, на невъзможността без другост, на неизбежността о другост - която ги прави на равна нога (висши-нисши, големи-малки, велики-жалки...) да бъдат: в неразривно единство ... от оразличения! - в хармония, съставлявана от агонии!! - в райските двери на всите ни адови вери!!! И другият - и другият като друг, като такъв, а не като конкретен друг: е легитимацията ти! - е правото ти!! - да бъдеш ... ти (...самият)!!!