Pesho681

Тук вече говорят професионалисти, надявам се този път да си доволен.

Специално за теб ще я изкарам първа, ако искам.

Това ми го каза 100 пъти. Дай ми нещо друго. Едно си баба знае, едно си баба бае. Забравих да спомена "Фердинандеум" на Петър Стоянович и "ФАБРИКИ И ЛИЧНОСТИ Софийската индустрия от Освобождението до 40-те години на XX век". Да видим какво съм намерил. Източник: https://www.dnevnik.bg/analizi/2018/10/03/3313667_napredukut_na_bulgariia_statiia_ot_1938_g/#_=_ "20 години царуване. Поглед върху осъществения от България напредък през изтеклите две десетилетия - това е заглавието на статия, излязла на 1 октомври 1938 г. във в. "Мир". Поводът е бил навършващите се на 3 октомври същата година двадесет години от царуването на цар Борис III. Статията е анализ на икономическото развитие на България през това време – време на войни и световни кризи. А тази година стават 100 години от възкачването на цар Борис на трона. Авторът е Димитър Павлов - главен редактор на в. "Демократически сговор". Той е роден на 10.X.1891 г. в София. Завършва математика в Софийския университет. Бил е учител. През Първата световна война е ротен командир, Кавалер на Орден за храброст. След 1918 г. е главен редактор на в. "България", орган на Прогресивно-либералната партия. От 1920 г. редактира в. "Ден", а от 1923 г. при създаването на Демократически сговор става главен редактор на печатния му орган до 1934 г., когато се закриват политическите партии. Оттогава до 9.1Х. 1944 г. е журналист на свободна практика. Пише в "Мир", "Утро", "Български търговски вестник" и др. на стопански и социални теми. Член е на Икономическото дружество. Т. нар. народен съд го осъжда по процеса на интелектуалците на десет години затвор за "скудоумие и шовинизъм". Излиза от затвора през 1947 г. Забранено му е да пише. Спират пенсията му. Последните години бе касиер и счетоводител на семинарската черква. Почина на 20.ІХ.1961 г. 20 години царуване. Поглед върху осъществения от България напредък... Съдбата не бе отредила на цар Борис да царува в спокойно и нормално време. Започнал царуването си след една катастрофална война, той трябваше да го продължи при извънредно тежки за България условия. Вътрешно страната се тресеше от кипежа на страстите в низините, външно над нея тегнеха в първите години опасности, които често заплашваха дори и съществуването й. Положението стана непоносимо, когато чрез един колкото несправедлив, толкова и жесток мирен договор се извършиха болезнени ампутации от народната снага, а държавата се натовари с непоносими за нея и унизителни за достойнството й задължения от всякакъв вид.Сега, когато правим равносметката на изминалите две десетилетия от царуването на Борис III, ние с радост констатираме, че въпреки безбройните несгоди, с които е имал да се бори българският народ в тежките следвоенни години, той е направил големи завоевания във всички области на живота, на духовната и материална култура. Ще се спрем само на някои по-характерни белези за високото равнище, което нашият народ е достигнал през това време, за да подчертаем още веднъж, че сега, когато народът ни е вече изкачил нанагорнището, счупвайки веригите, с които го бяха оковали 1918 г., няма вече място за съмнение, няма място за безверие: той ще развихри всичките си сили в стремежа да заеме онова място, на което неговата история, неговите борби и неговите качества му дават право. Населението на България след ампутациите, които бидоха извършени над нашето отечество по силата на Ньойския диктат, наброяваше в средата на 1920 г. 4 825 400 души; към средата на 1938 г. при същата територия то е 6 369 468 души, или за 18 г. народът ни се е увеличил с 1 535 068 души. Грамотността на населението на 31.XII.1920г. е 44,5%; при последното преброяване на 31.XII.1934 г. тя е 68,4%. За повишаване грамотността и общото културно ниво са работили през 1936/37 учебна година 8033 училища срещу 5974 училища през 1919/920 и с 1 076 127 ученици срещу 719 070 през 1919/920. От 4831 училища, колкото са били те в края на 1936 г., 2 724 сгради са построени в царуването на Борис III, а това е повече от половината от всички училища, строени от Освобождението до 1936 г. Особено характерен за развитието на страната е осъщественият голям напредък в съобщенията. В края на 1918 г. ние имаме 2203 км нормални държавни ж. линии, в края на 1937 г. 2971 км. В строежа на шосета е постигнато удвояване на това, което сме имали в началото на царуването на Борис III. Общо пътищата 1937 г. са 31 045 км... Да кажем няколко думи за електрификацията, водоснабдяването и отводняването. Докато в края на 1918 г. числото на електрифицираните населени места можеше да се изброи на пръсти, днес електропроводите кръстосват на длъж и на шир страната и освен повечето от градовете, осветлени са и стотици села, а електрическата енергия става важен двигател не само в индустрията и занаятите, но вече и в земеделието. Ако електрификацията на страната върви в същия темп и занапред, новото десетилетие ще даде изобилна електрическа светлина и енергия на всички населени места в България. По водоснабдяването е извършена колосална работа, паметници за която ще останат водоснабдяването на Делиормана, чието население допреди това пиеше вода от локвите, и на престолния град. Други големи паметници на строителството са Карабоазката дига за отводняване на едноименната крайдунавска низина, отводняването на Стралджанското и др. блата. Прояви се интерес и към изкуственото напояване на обработваемата площ и колкото и да е малко направеното наспроти нуждите, то все пак е доста значително, ако го сравним времето преди 1918 г. В строителство крупен факт е големият строеж на сгради, извършен между 1920 и 1934 г. - датите на двете общи преброявания. За този период от 14 г. от числото на сградите в България е пораснало от 1 384 895 на 2 043 201, или с 658 306 сгради повече. В това тежко време на стопанска криза и вътрешни неспокойства българският народ е можал да спести много милиарди и да ги вложи в постройки! Особено очебийно е напредването на София. През 1920 г. в столицата е имало 12 860 сгради само за живеене, през 1934 г. те са 29 799. Общо през 1920 г. сме имали 17 991 сгради, а през 1934 - 39 935 сгради, или с 21 944 сгради повече от 1920, или увеличение със 122%. Според БНБ за 1937 г. са извършени 22 924 строежа за 1 014 300 000 лева, от които само на София се падат 642 постройки за 301 700 000 лева. А това е само за една година!... Когато говорим за строежа на сгради, не можем да не упоменем за стремежа на държавните и общински учреждения да си построят собствени сгради, много от които по размерите си и по своя художествен външен и вътрешен вид ще останат като паметници за нашето време. Погледнете само София! Тя е неузнаваема за ония, които не са я видели от 20 години: с големите си сгради и палати, с паважите и чистотата на улиците, с парковете и градините си, които една веща ръка поддържа в изрядно състояние, с образцовата си пожарна команда, с кланицата и водопровода си, с великолепните си нови училища. Който иска да види творческия гений на свободния българин на какво е способен, да дойде да види София, израсла на мястото на едно кално и мръсно шопско-еврейско-турско-циганско градче, в което дори дипломатите са били принудени да ходят на бал с чизми из непроходимите улици. И това чудо е станало само за 60 години, от които на последните двадесет София дължи най-много за своето разхубавяване!... Като последица на нарасналата култура на българския народ и на стремежа му да преобрази своя живот и да го нагоди към нуждите и изискванията на новото време, станали са големи промени в българското стопанство. И тук отбелязаният напредък през последните две десетилетия въпреки кризата и вътрешните и външни смущения е много голяма. Кризата, дори с убийственото намаляване цените на земеделските произведения, а особено зърнените храни, подтикна по-бързото преобразуване на нашето земеделско стопанство към високодоходните индустриални култури и към животновъдството, а оттам дойдоха промените и бързото развитие и на останалите, свързани със земеделието клонове на стопанство. През 1920-21 г. обработваемата земя е била всичко 36 586 100 дка., което 35,56% от територията на царството. През 1936 г. обработваемата земя е вече 39,04%. Това увеличение от 3,48 на сто от цялата територия е още по-значително, като вземем предвид планинския характер на нашата земя. Какво е станало в нашето земеделие между 1921 и 1936 година. През първата от тия години площта, засята със зърнени храни, достига 21 299 040 дка, а през 1936 г. е 25 157 070 дка, увеличение от 18%. Площта, засята с индустриални растения, нараства от 513 760 дка. на 2 762 540 дка. Ръст от 438 %! Това увеличение засяга главно тютюна, слънчогледа, памука, конопа, лена. Имайки още много да се желае, българският земеделец е направил големи крачки към по-модерно и рационално обработване на земята и към създаване на типизирана стока за нуждите на износа. По отношение на скотовъдството в общия брой на отглеждания едър и дребен добитък сме останали малко назад поради намалението броя на едрия рогат добитък и козите... Особено поучителни са в това отношение данните за нашия износ на земеделски произведения, защото те ни сочат посоката, в която и занапред с още по-големи усилия трябва да продължим да работим. Докато през 1936 година сме изнесли зърнени храни и произведения от тях само за 577 млн. лв., износът на индустриални растения надхвърля 1 милиард и 637 млн. лв., а износът на животни и главно на животински произведения е близо 1 млрд лв. Забележителен е и напредъкът в износа на зеленчуци - 30 060 000 лв., а на плодове 369 819 000 лв., пера, които почти не са съществували в нашата износна търговия, а сега всяка година стават все по-големи. Българинът има качеството да е винаги недоволен от сегашното, което му се вижда малко - хубаво качество, което е причина за досегашните успехи и залог за бъдещите. На някои се вижда, че не е много голям напредъкът ни в земеделието, като го сравним със старите и с много голяма култура западни страни. Сравним ли го обаче с това, което беше у нас преди 20 г., като знаем, че преди 60 години пък сме били в робство, ще видим, че напредъкът и успехът ни по отношение модернизирането и рационализирането на земеделието са колосални за този кратък срок и са такива, че не само от Изток, но вече и от Запад ни сочат за образец и идват да се учат от нас... Същият колосален напредък през последните 20 г. е постигнат и в индустрията. Българската държава, схващайки голямото значение на индустрията, и като бранител на стопанската независимост на страната, положи много грижи за нейното насърчение, особено на онази индустрия, която е във връзка със земеделието и черпи суровини от него. Осъщественият напредък през царуването на Борис III е много голям; ще го илюстрирам с няколко цифри. Броят само на насърчаваните индустриални предприятия през 1921 г. е бил 323, а през 1938 г. е 979, а заедно с ненасърчаваните - електропроизводните централи и тютюневите фабрики - 1074. Инвестираният капитал само в насърчаваните предприятия е бил 4 883 млн. лв., а през 1936 г. – 7 247 млн. лв.; двигателите в 1921 г. са имали мощност 57 436 к. с., през 1936 г. -176 500 к. с. Какво е значението на така развитата индустрия за стопанството показват цифрите: през 1936 г. само насърчаваната индустрия е дала годишно производство на стойност 6 300 000 000 лв. срещу 2 200 000 000 лева през 1921 г., употребила е материали от местен произход за 2 066 591 000 лв., употребила е гориво от местен произход за 149 340 000 лв., дала е препитание на средно 45 000 души работници, на които за заплати и надници е заплатила годишно 680 698 000 лв. Производството на цялата българска индустрия се движи по годишна стойност от 8 -10 млрд. лв., ангажира през месеците на пълна работа 85 000 работници, чиито надници и заплати достигат 1 млн. лв. годишно и употребява местно гориво за повече от 200 млн. лв. годишно. Индустрията има голямото значение за развитието на земеделието и за намаляване на милиардите, които всяка година изнасяхме в чужбина за закупуване на стоки, които сами можем да произведем с наши местни материали, наш труд и наши капитали. До септември 1937 г. са регистрирани като индустриални 8 976 заведения. Делът на българската индустрия в приходите на държавата и общините е над 3 мил. лв. годишно. А стоките, които се преработват и се изнасят в чужбина, надминават по стойност 2 305 млн. лв. за 1937 г., което е повече от 50% от целия наш износ за тази година. Мярка за голямото стопанско развитие на страната са данните за производство на каменни въглища, които движат нашите железници и индустрията ни. През 1918 г. производството на каменни въглища в цялата страна е било 663 372 т., срещу 1 852 544 т. през 1937 г. - почти тройно по-голямо. Като заговорихме за каменни въглища не можем да не споменем за мините Перник, където главно се произвеждат те. По две причини. Първо, за да посочим големите технически усъвършенствания, които са въведени в мината за рационализиране производството. И второ, за да посочим мината и като образец в нейните отношения към работничеството. В своето социално законодателство, следвайки препоръките на Международното бюро по труда, България е отишла по-далеч и от някои западни страни. Тия препоръки са осъществени напълно в мините Перник: хигиенични работнически жилища, бани, болници, театър, трапезарии, училище, добра надница. По отношение на трудещите се бългл държавна власт, често подбуждана от речите и препоръките на Н. В. Царя за повече грижи към икономически слабите, е възприела една политика, която отслабва социалните различия и борби и спомага за обединението на народа около престола и държавата в името на обществената и народна солидарност. Ние имаме вече обществени осигуровки за работниците, а не отдавна се освети на името на любимата на българския народ Царица Йоана специална работническа болница, която по размерите си и уредба няма равна на Балканите. Посоченото дотук е достатъчно, за да се види вихреният устрем на българския народ към напредък. Ръководен с търпение, любов и мъдрост от своя цар, българският народ успя да преодолее всичко и, развихряйки своите грамадни творчески сили, да създаде нови и големи ценности във всички области на живота... Статията на Димитър Павлов е предадена със съществени съкращения. Запазен е стилът на епохата. За това време, най-градивното в новата българска история, или се мълчеше, или не се знаеше нищо вярно. Причината беше ясна - не гледай назад, за да не видиш своето сега, за да не опознаеш силата си и да не поискаш сам да създадеш своето утре. Населението на България през 2011 г. е 7 364 570. От 1938 г. до сега то е успяло да нарасне само с 1 милион. Раждаемостта през 1934 г. е 30,1 ‰, а през 2017 г. е 9,0‰. През 1934 г. смъртността е 14,1‰, като голям дял се пада на детската смъртност. През 1946 г. е 13,7‰ (има се предвид и отминалата война), а през 2017 г. е 15,5‰, на фона на застаряваща нация, увеличена продължителност на живота и ниска детска смъртност. Естественият прираст през 1934 г. е 1,3‰, а през 2017 г. е - 6,5"

Забравих да спомена и "Корона от тръни" на Стефан Груев. Виж, Кимоне, начина, по който говориш за други потребители във форума не ми допада. Искам да се обосновиш защо не споделяш моето мнение за нещата, изнесени от мен досега. Друго не искам. Торн, знам, че има още вагони с книги по история да чета, за да мога да твърдя, че съм компетентен по даден време период, но има още много време.

1. На вече почти 16 години съм. Има ли значение? 2. Какво очакваш да правя с информацията, която подбирам? Тя е главно от книгите на Иван Григоров (бил е член на СБНЛ в клона във Варна), "Нарекоха ги фашисти" на Никола Алтънков, "Нашата борба" на Варненския легион, книгата на Иван Дочев и материали из интернет. Не съм си купил книгите на Николай Поппетров, защото не го смятам за обективен (нарича подобни организации "крайно десни", а те са "трети път", защото за времето си са прогресивни и са в опозиция на дясното и лявото, слива фашизма с нацизма), а и загубих интерес. Не съм срещнал български историк, който да говори обективно и документирано за идеите на фишизма и националсоциализма. 3. От горепосочените историци знам само за Искра Баева и то, че е отявлена комунистка. 4. Държиш се нагло и високомерно, спирам дискусията си под темата.

Какъв ти е проблема? Пиша каквото съм намерил и смятам, че ще е от полза на някого! Относно фашизма/нацизма. В България такива организации са били: Национална задруга фашисти, Родна защита от 1928 г., Националсоциалистическа българска работническа партия на Христо Кунчев и Съюз на ратниците за напредъка на българщината. СБНЛ е имал симпатии към Райха и Италия, но все пак не са се определяли като фашисти или нацисти, напротив. Български младежки съюз „Отец Паисий“ не са имали симпатии към "новите режими", били са най-умерени от всички. Доволен?

Обявяването на война на САЩ и Великобритания е грешка, да. Пак искам да попитам, това какво би променило? Чърчил и Сталин са ни предопредилили бъдещето. Понеже още не съм препоръчал книги, ето ги и моите - "Бурни времена" и "Райхът и Царството". За последната единствено не съм много съгласен, че представят Българския Национален Легион и Иван Дочев в не изцяло обективен начин. Да, имало е влияние от Италия и Германия, но не се споменава, че точно след като Дочев пристига от визитта си в Райха премахва свастиката от емблемта на организацията. През 1937г. на събор единодушно се заявява, че СБНЛ не е фашистка нито националсоциалистическа организация. За ген. Жеков се споменава, че пропагандира германскта кауза в страната, но не и заслугата му за спасяването на евреите, която Иван Момчилов засвидетелства (не отричам предразсъдъците му към евреите). https://jews.archives.bg/jews/uploaded_files/Vestnik_9_mart_1943.pdf Забравя се да се каже, че кап. Андреев (ако не се лъжа баджанак на Луков) в тефтерчето си пише, че Генералът бил против гоненето на евреите и се стараел да отклони легионерите от противоюдейски позиции. Има и спомен на евреин отношението на легионерите към него. Последните два абзаца са едностранчиви, не ги коментирам. Това пък е отношението на им към короната.

Имало ли е разположени немски сили в България и около нея, ако да, можели ли сме да ги парираме при евентуално "обръщане на палачинката". От днешна гледна точка е лесно да се говори. Отговорът няма и голямо значение, съветската окупация е била неминуема.

Може ли да ми кажеш книгите, които си използвал и от къде може да си ги закупя? Между другото, много лесно лепиш "типове" на хора. "Прочел съм написанато от теб и го приемам". Това не съм го писал, защото ми е кеф. Виждал съм снимки на Лом (родния ми град) по време на царския режим и при съпоставка с това, което казваш и не се учудвам на гледката. Исках само да знам как ли пък са изглеждали съседките ни съпоставени с нас. Не само по отделни показатели, а по всички. Явно подобни данни не се намират лесно и няма да задълбавам повече. Относно интелигенцията в управление. Тя имала ли е въобще някаква дума или Борис им е казвал какво да правят, а те са го изпълнявали. Това, че не са били добри държавници си личи след смъртта му, но ми е интересно дали са били толкова малодушни (въпреки заслугите в тяхните си сфери).

Виждам, че в повечето случаи пише "За Балканите няма данни." и точка, а аз искам да сравниш България с всяка балканска държава. Не съм от този тип хора, величаещи "мощната" икономика на Царството, но като кажа, че искам съпоставка с ВСЯКА балканска държава, ти ми казваш, че не мога да чета... Ако нямаш данни за комшиите ни, просто кажи не знам и толкоз. Прочел съм написанато от теб и го приемам, но би било хубаво да се види дали има ръст в отраслите през годините и те как се съпоставят с предишните, ако може и с нашите съседки. Надявам се да си ме разбрал.

Благодаря. Сега ми дай източник и сравнение с другите балкански страни.

Няма нищо конструктивно във вашите критики. Искам да ми извадите данни колко сме били зле, но искам и съпоставнка със съседите ни. Не ви ли омръзна да ни сравнявате със Западна и Централна Европа?! Една наскоро изникнала млада крехка държава да се сравнява с Германия, Франция или Великобритания... Как звучи? Десителетия да не кажа дори столетия разлика.

Все пак има за какво да се гордеем. Макар и да не сме били от най-богатите в Европа.

Наскоро ми попадна тази статия:https://kultura.bg/web/екзекутирайте-селата/. Може ли някой по-компетентен да ми разясни дали написаното е вярно?

Има ли данни, че все повече възрастни не се крият, че са ЛГБТ, след като днес е на мода или това се забелязва само при по-младите? Това за лекуването е най-голамата простотия. Попът ще му изпее една молитва, ще го топне в казана и вече е нормален. Най-голямата глупост, която съм чувал някога. Може ли едно общество да не е хомофобно, за да е хетеронормативно?

Все едно съм казал, че повечето хомосексуалисти не са рождат такива... Просто загаднах, че ако едно общество е хетеронормативно, ще има по-малки прояви на нетрадиционни сексуалности и Ви прикачих едно клипче, което смятах, че ще е от полза.

Социалната средя явно изиграва голямо роля, щом тези гени могат да се "включват" и "изключват". То си личи, бумът на хомосексуалност из младежите в Западна Европа и Северна Америка е в разгара си. Ето доста образователно клипче -

И за комуната се оказа, че било фалшификат. Аз писах, че всякакви капацитети още тогава са го дърпали към техните си идеологии.

Готви се национално предателство. От ГЕРБ клекнаха. Тези, ако влязат в ЕС ще ни правят луди. Ще ни очернят живота с фалшифицирани документи.

Темата е доста стара, но ще си позволя да пиша тук. Защо Ботев е дърпан от всякакви политически движения? За фашистите Ботев е фашист, за комунистите той е комунист, а за нацистите е нацист. Каква е била идеологията, която е изповядвал?

Из мемоарите на Полковник Андрей Андреев, който е бил женен за сестрата на жената на ген. Луков. Източник: https://www.lukovmarsh.info/бил-ли-е-антисемит-генерал-луков/

Из "Легионерството", Д. Марков - "СМНЛ / СБНЛ / в действие" "Убийството на генерал Луков бе извършено от комунистическите терористични групи в един извънредно драматичен момент в хода на Втората световна война: на Източния фронт бе разгромена и унищожена 6-та германска армия, включваща и главните войскови поделения на Унгарската и Румънската армии: в Северна Африка съюзниците се затвърдиха с превъзхождащи военни сили, докато германо -италианската армия на фелдмаршал Ромел все още успяваше да държи част от Тунис, но въпреки отчаяната си съпротива, явно бе обречена; на изток след тежки загуби на флота си в битката за Соломоновите острови, Япония бе минала в отбрана. Войната, оценявана в цялост, бе взела обратен развой. Крайното поражение на силите от Тристранния пакт изглеждаше неизбежно. Убийството на генерал Луков бе първата от поредица терористични акции, проведени от комунистическите “бойни” групи, целящи унищожението на изтъкнати българско обществени дейци. Прави впечатление, че нито един от жертвите на комунистическия терор не е заемал по време на убийството му някакъв престижен пост в управлението на страната. Изниква въпросът: Защо бе убит генералът? В комунистическата пропагандно - агитационна публицистика след 9.IX.1944 г. този терористичен акт е мотивиран с обвинителната теза, че генерал Луков се е готвел да извърши преврат с помощта на преданите му офицери и легионерите, за да тласне България във война със Съветския съюз. Искал да прати 10 български дивизии на Източния фронт, за да спасява положението след катастрофата при Сталинград. Приемливо обяснение; дори почти морално. Така е представено и в официалната комунистическа историография. Но е невярно. Генерал Луков не можеше да замисля преврат. Човекът, който отстрани превратаджиите от армията, който я върна към възрожденските идеали и я постави в служба на тия идеали, не можеше да крои заговор. Тази версия отпада по морални и психологически съображения. Има и друга версия: главата на генерала била поискана от уволнените от Луков офицери от Военната лига, които по това време комунистите се опитват да включат в наскоро сформирания “Отечествен фронт”. Обстоятелството, че убийството е било поискано от Иван Харизанов, председател на “левите” от кръга “Звено” и Военната лига, идва в подкрепа на тази версия. Едва ли обаче може да се приеме, че военното ръководство на комунистическата партия би рискувало най-самоотвержените си бойци, само за да угоди на честолюбивите професионални превратаджии. Ще да е натежала поднесената фалшива теза, че генералът с легионерите се готвят да хвърлят България във война със СССР. “Щом е така, действаме!” И палачът – безотечественик Лев Главинчев запретва ръкави и организира убийството. В представите на съвременниците му този индивид е станал синоним на комунистическия садистичен тероризъм. Че генералът не е имал приписваните му намерения може да се заключи както от свидетелството на оцелели дейци на СБНЛ, така и от някои, за щастие, съхранени документи. Още в есента на 1942 г. ръководният легионерски център около генерала разпространява позив, внушаващ резервираност към обвързването на България с Военни съюзи и особено към участие във военни действия, освен ако страната ни бъде нападната. Несъмнено повод е бил увлечението на ОМД с “Африканската” акция, но дълбокият му смисъл е много по-сериозен. Не бива да се изпуща предвид, че генерал Луков бе вещ военен. Той е следял и разбирал по-добре от всеки друг, каква е действителната обстановка по фронтовете. Особено през зимата на 1942/43 г. генералът несъмнено си е давал сметка, че Германия губи с всеки изтекъл ден. Един български патриот в такъв момент можеше да мисли само за едно: как по-безболезнено да бъде изведена България от съюза й с Германия, който я обричаше да сподели докрай последиците на едно тежко поражение. Именно в тая насока са били генералските планове, държани в строга секретност дори от най-близките му сътрудници в легионерските среди, но въпреки това доловени от политическата полиция. В архивно дело 1358, с. 45-46 и сл., полицейският доклад съдържа данни за срещи на Луков с чужденци /есента на 1942 г./ и водени тайни разговори с представители на англо-американците с германско съгласие. Упоменати са и срещи на Луков с Никола Мушанов, Кръстю Пастухов, Софийският митрополит Стефан – всички противници на съюза с Германия, но не комунисти; срещи и с представители на Турция, с които Луков е разговарял свободно на езика им. За какво? За да прави преврат и хвърля България във война със СССР? Абсурд! Та всеки български фелдфебел можеше да прецени, че 10-12 български дивизии на Източния фронт не ще изменят хода на войната, а ще подействат като любезна “покана за танц” към турската армия на Балканите. Убедени сме, че добросъвестното историческо дирене рано или късно ще докаже, че в основата на генералските планове е стоял обратът. Безспорно, разчитал е на единствената мощна обществена противокомунистическа сила в страната, на легионерите. Разчитал е и на българското офицерство, което го уважаваше и беше преживяло с него възраждането на българската войска. Той се опираше на тия два фактора. Но генералът не конспирираше срещу двореца. Никой не би го подкрепил в подобна конспирация; нито легионерите, които обичаха своя Цар, макар да не срещаха взаимност, нито офицерството. Генералът се готвеше в подходящия и решителен момент да поднесе на двореца алтернатива на онова, което е. Очевидно правителствата и хората, които бяха присъединили страната към съюза с Германия, трудно можеха да извършат оттеглянето. По-лесно биха могли да сторят това личности и среди, неангажирани с тая политика. Истината е, че по това време България имаше две силни личности, които съвместно можеха да изведат страната благополучно от буреносните води на Втората световна война: генерал Христо Луков и Цар Борис III. Само за шест месеца и двамата бяха отпратени в небитието. Генерал Луков – с куршумите на комунистическите терористи; Цар Борис – при все още неизяснени и в много отношения загадъчни обстоятелства. Ще ми се възрази веднага: “Как така? Генералът беше приятел на германците. Той ли ще изведе страната от Тристранния пакт? Вашата теза е несъстоятелна!” Действително генерал Луков бе приятел на германците; както и легионерите; както и повечето офицери. Но в този момент, а и много време след това само за приятелите на Германия бе възможно да изведат страната в неутрална позиция успешно, без тежко кръвопролитие за нашия народ. Както и стана, но със закъснение повече от година и половина, като пропуснатото време се оказа фатално за България. Но в 1942-43 година Германия все още беше могъща. Германският фронт на Балканите под командването на фелдмаршал Льор разполагаше с елитни дивизии, предостатъчни за да парират всеки опит за противопоставяне отстрана на българската войска. Правителство, враждебно на германците не можеше да осъществи крутия завой. Да си представим за момент, че по това време властта в България бе поета от левите сили, от комунистите. Това значеше разрушения на страната и окървавяване на целия ни народ; това значеше унищожение на българското еврейство, както стана в Унгария, както стана в Италия. Сега някои спекулират с този въпрос. Но истината, която трябва да се знае е, че голяма част от хората, които спасиха живота на нашите сънародници – евреи, бяха погубени като приятели на Германия с присъдите от “народните съдилища”, когато комунистите взеха властта. Тях нямаше кой да спаси. Това не бива да забравя никой, който слага пръст в раните на тази епоха. Приятелите на Германия поеха бремето за този решителен завой. Генерал Луков бе един от тях. Полицейските архиви, както вече отбелязахме, съдържат данни, че сондажите на генерала не са били тайна за известни германски среди. По-мъдрите германски държавници и военни са гледали дори благосклонно на възможността приятелска България – неутрална в Световния конфликт. Това не трябва да учудва никого: стратегически преценено, на южния фронт би настъпило спокойствие. Опасността от намеса на Турция или съюзнически десант в Егейската област задълго би отпаднала. Възможните благоприятни последици за страната ни при такова развитие са неизброими. Сигурно е обаче, че подобно развитие би било в пълно противоречие с близките, а и по-далечни завоевателни държавно-политически и военностратегически планове на Кремъл. В тази именно посока би трябвало да търсим мотивите за премахването на генерал Луков." Източник: http://legioneri.blogspot.com/2013/04/5.html

Има ли раса, която е предразположена към по-висока интелигентност (има "по-добри" гени от др.) или просто всичко е въпрос на индивидуалност? Каква част от интелигентността се дължи на вродена обремененост и каква част са от плод на собствения ни труд? Не съм специалист и не използвам научни термини, но се надявам да съм разбран.

Точно така е! Оплюха Луков, който не е бил привърженик на нацизма и фашизма, после го убиха! Хиляди млади националистично настроени момчета са били интернирани по лагери. Избивали са хора без съд и присъда. Гръцките партизани убиха като куче Стефан Клечков. Комунизмът и социализмът не се борят за работниците, а за власт! Днес комунистите в Западна Европа и САЩ правят същото. Плюят и чернят имената на хора, които са невинни. Сами виждате идеологията на Бранник. Единственото нещо, което може да се сметне за проблемно е, че са против "юдомасонството". Това също са го застъпвали легионери и ратници. Не знам дали тогава е имало световен елит, който да е влияел зле на България, или някаква масонска ложа от евреи, която да е дърпала конците. Въпреки това никоя от българските младежки организации тогава не се е самоопределяла като антисемитска. Знам, че е имало зацапване и трошене на витрини от младежи от тези организации, но това са били частни случаи!

По онова време какво е трябвало да се пее? Кои са започнали първи да кокошкарстват и мародерстват? РМС естествено! Бранниците са си вършели работата, а именно да изтласкат комунизма от главите на подрастващите. Щом дядо ти са го преследвали бранници, е бил долен комунист. Симпатии към съюзниците не е нещо ново. Това не доказва, че се фашисти, нацисти, антисемити или каквито и да е!