Hulk

Написаното прилича на абсолютизиране на частни вярвания и затвърждава мнението, че всеки може да си измисли каквото си иска и да има претенции, че неговите вярвания са правилните, а другите са в заблуда. Едните може да вярват, че християнският бог е умрял на кръста за да изкупи греховете им, другите може да вярват, че е "възвисен" човек, който станал "безсмъртен". Трети може да вярват в нещо друго и т.н. Какви смислени аргументи може да има при положение, че става въпрос за религиозна вяра? Ако вземем под внимание разнообразието от различните вярвания, накрая излиза, че няма правилен избор при религиозната вяра. Все някой ще е в грешка спрямо нечии други вярвания. За чукана и цигарите - не е задължително обществените нагласи да се променят заради религиозни влияния. Даже напротив, колкото повече секуларизъм и по-малко религиозни влияния в обществено-политическия живот, толкова по-добре.

За използването на известна информация се сещам за няколко автора: Ювал Ноа Харари - "Сапиенс - Кратка история на човечеството" Ричард Докинс - "Делюзията Бог" и "След Бог" Карън Армстронг - "Историята на Бог" Накратко: Ювал Ноа Харари в "Сапиенс" развива тезата за значението на колективните митовете, "въобразената реалност" и "правните фикции" за човешката цивилизация. Ричард Докингс и Карън Армстронг в своите книги описват разнообразието на човешките представи за бог/боговете. Идеята ми е, че боговете както и религиите могат да се разглеждат като обществени, социални и исторически процеси лишени от мистика и предопределеност. Например с какво боговете и религиите трябва да са нещо по-различно от възникването и отмирането на монархиите с царете, кралиците и кралете, политическите партии, обществено-социалните отношения и т.н.? Може да се направи съпоставка между тютюнопушенето на обществени места и "курбаните за здраве" от началото на темата. В миналото тютюнопушенето на обществени места е било приемливо, днес не е. Същото може да се отнася и за религиозните практики, обичаи и нрави. В горния ред на мисли, не виждам защо трябва да се изключва възможноста за зараждане на религиозни вярвания, които да родят "бог" или "богове" по примера на християнството. В християнството представата за бог е за реален жив човек, който е умрял и възкръснал. В християнството я има и комбинацията монотеизъм + смъртта на бог. Със смъртта на бога Вселената не е престанала да съществува и светът не се е затрил. За християнството бога не е необходимост за съществуването на света. При липсата на ясно и еднозначно определение за бог/богове би трябвало да се отчете цялото разнообразие от човешките представи за боговете. Ако има представи които дефинират боговете като обожествяване на реални хора или обекти (примерно християнството), защо трябва да се отхвърля възможноста за раждането и умирането на богове? Чисто хипотетично може да съществуват богове, ако са признати за такива. Ако са обожествени и признати за богове, значи са богове, колкото и нелепо да звучи за страничния наблюдател. В тази връзка може да се намери и отговор на зададения въпрос за атеистите и вярата. Религиозната вяра би трябвало да има смисъл само за вярващите. Белите колонизатори не е задължително да приемат себе си за богове. Да речем може да са католици и да се опитат да наложат католическите представи за бог. Може да "покръстят" туземците, може и да се смесят различните вярвания и местните богове да се адаптират към християнските "светци". Няма нищо предопределено и са възможни различни варианти на развитие.

Дефинициите за "богове" и за религиозна вяра се определят от вярващите, а не от невярващите. За един атеист какъв смисъл и съдържание трябва да има понятието "богове" или религиозната вяра в богове? Например ако някакви туземци вярват, че някакви бели колонизатори са богове, това означава ли, че съществуват богове? След като има обожествяване на някакъв обект и има вярващи богомолци, значи съществуват богове и съществува религиозната вяра в богове. Няма смисъл да се отричат очевидни неща. Туземците могат да имат една дефиниция за богове, християните могат да имат друга дефиниция за бог и т.н. Може да има и атеисти за които белите колонизатори са просто бели колонизатори. Или Исус Христос да е просто еврейски харизматичен гуру, политически и религиозен реформатор, който е бил митологизиран и обожествен. В тази връзка не би трябвало да има противоречие между допускането на съществуването на богове и в липсата на вяра в богове.

От модерната философия на Илюминатите Човешката душа и светлината (извадка) източник: https://illuminati-gnosis.blogspot.com/2011/07/blog-post_24.html Най-добрата теория за анализиране на математическата цялост е теорията на Айнщайн за относителноста, която се отнася за най-магическото нещо от всичко: Светлина. Приемаме светлината толкова много за даденост, а всички най-загадъчни енигми са капсулирани в светлината. В училище всеки учи че светлината е видимата част от електромагнитния спектър, но „светлина“ може също така да е и целия електромагнитен спектър, видим и невидим, и това е смисъла в който ще използваме понятието „светлина“. Частиците светлина се наричат фотони, от древногръцката дума фотос, означавайки светлина. Алтернативна дума е луксон, от латинската дума лукс, означавайки светлина. Помислете над този цитат от популярна научна книга: „Ако можехте да закачите часовник към лъч светлина, той не би тиктакал изобщо. Казваме че за фотоните времето не „тече“ изобщо (максимална времева дилатация – разширение) и цялата вселена има нулев размер (максимална контракция на дължината)!!“. Jim Al-Khalili (Black Holes, Wormholes & Time Machines) Това изказване е доста делово и автора не се задълбочава повече над него, бързайки към по- конвенционални материи за разглеждане. Но какво би било по-изумително от това което току що е казал? Не трябваше ли да напише цялата си книга изцяло и само по този въпрос? Той прибързано е подминал изключителния факт че светлината не изпитва пространство и време. Това е изключително добър пример за това как изтъкнати учени могат толкова печално да се провалят в това да оценят крещящите в лицето им последици на собствените си открития. Фотоните нямат маса. Мигновенно това ни изправя пред загадъчния въпрос: какво е частица без маса? Когато мислим за частици, обикновено си представяме (без значение колко неточно), миниатюрни твърди частички които разбира се имат маса. Те са солидни, твърди, изпълнени, материални единици, строителните тухлички на реалния живот. Теоретически бихме могли да докоснем всяка една от тях. Но как може да докоснете частица която няма маса? Какво бихте докосвали? Научна фантастика ли е да наричаме фотоните частици след като определяме частиците като имащи маса, а фотоните нямат? Обобщавайки всичко това: фотоните нямат маса, не изпитват нито време нито пространство. Те не са „пространствени“ в какъвто и да е конвенционален, общоприет смисъл. Започва ли да ви звучи познато? Да ви напомня на нещо? Фотонът се състои от комбинация на електрически и магнитни полета, осцилиращи под прав ъгъл едни спрямо други, движещи се с 300.000 километра в секунда (по нашите разбирания, но не и по „неговите“). Видимата светлина – „бяла светлина“ – изобщо не е бяла. Тя е смес от всички цветове на дъгата, както опитите с призми са установили много отдавна. Но какво е цвят? Ако имахме някакъв чудодеен супер микроскоп и го насочим към лъч бяла светлина, ще видим ли в началото „бели фотони“, и усилвайки увеличението нататък, ще се разложат ли тези бели фотони на още по-малки, отделни червени, оранжеви, жълти, зелени, сини, тъмно сини и виолетови фотони жужащи наоколо в една обща смес – дъга? Ако белите фотони на практика не съществуват а белия цвят вместо това е композитен феномен от различни по цвят фотони, тогава признаваме че виждаме цвят който не е „истински“ , който е изграден от основите на реалноста под него. Цветът дори не е основна характеристика на един обект, това е произтичаща, вторична характеристика. Фотоните се определят от честотата, дължината на вълната и енергийното съдържание, не от „цвят“. Цвета е ментална, умствена конструкция. Цвета е това как нашите мозъци интерпретират фотоните с различна честота и т.н.т. Тоест цвета съществува в нашите умове, не в действителния свят. Хипотетичен компютърен разум може просто да регистрира и анализира числените изражения и стойности на честотите и дължините на вълните на фотоните, и въпросът за „цвят“ не би съществувал тогава. Ако всички имахме гените за „цветова слепота“, изразът „небето е синьо“ никога не би ни хрумнал. Това показва колко зависим е цвета от нашия апарат за възприемане. Визуалния кортекс в нашите мозъци игнорира фотоните на ултравиолетовата светлина, инфрачервената светлина, радио вълните, микро вълните и т.н.т. Те всички са постоянно навсякъде около нас, но са „невидими“ за нас защото очите и сетивата ни не са развили нужните характеристики за да можем да ги „виждаме“. Какво друго може да е скрито от нашите сетива? Следващата толкова объркваща енигма на фотоните е че те всички „пътуват“ с еднаква скорост. Дори да има безкраен брой от тях, те всички пътуват с една и съща скорост. Още по-объркващо е че, без значение с каква скорост се движи наблюдаващият, всяко измерване на скороста на светлината ще показва един и същ резултат. Наблюдател движещ се с 99% от скороста на светлината не е с 0.01% по-бавен от скороста на светлината – той е по-бавен с цялата скорост на светлината, с 300.000 км. в секунда по-бавен от светлината. Ако включи фенерче тогава, светлинния лъч ще се движи отново с 300.000 км. в секунда. Светлината сама за себе си няма концепция за относителна скорост. Тя не се „интересува“ дали нещо е стационарно, неподвижно или се движи с 99.99% от скороста на светлината – от нейна гледна точка, двете ситуации са еднакви. Светлината ще „избяга“ и от двете ситуации с обичайната си скорост. Тук лежи една от най-великите загадки на съществуването. Човек в кола движеща се с 99 километра в час, се движи с 99% от скороста на друга кола движеща се със 100 километра в час. Това е общоприетия поглед за света – здравия разум. Светлината не се подчинява на общоприетия поглед, на здравия разум. На практика, здравия разум често е вашия най- голям враг ако искате да разберете същноста на съществуването. Доводите, аргументите, причините и мисълта са разкрили мистериите на свтелината пред човечеството, не здравия разум, не нашите пет сетива. Ако следвахме само диктата на здравия разум и нашите пет сетива (визуално възприятие, слух, мирис, вкус и допир) – никога не бихме проникнали в тайните на светлината. За много хора е трудно да размишляват върху човешката душа. Те смятат че безсмъртна, лишена от маса единица, обект, същност, без измерения, която съществува вън от пространството и времето е по своята същност нелепо, абсурдно и безсмислено. Но са съвършенно готови да приемат съществуването на светлината. Но какво е светлината? Теорията на Относителноста на Айнщайн казва че тя е безсмъртна единица без маса, без измерения и съществува извън пространството и времето. Още ли не виждате връзката? От Айнщайн насам, имаме научни доказателства потвърдени в безброй експерименти че нещо напълно безспорно и несъмнено – светлината – има точните „физически“ атрибути вечно приписвани на душата. Така че, все още ли е състоятелно да твърдим че концепцията, идеята, общата представа за душата е научно нелепа и абсурдна? Ако е така, то концепцията и разбирането за светлината трябва да е също толкова нелепа и абсурдна. Ако направим една крачка напред и припишем разум и мисъл (mind) на светлината, теорията за светлината ще стане теория за душата. Вече казахме че много неща съществуват, като например ултра виолетовата светлина която влияе на всички ни а в същото време е невидима за нашите сетива. Такива неща са открити от разум и мисъл, и потвърдени и доказани от експерименти. Как бихме могли да знаем дали светлинен лъч съдържа разум, мисъл, ум, съзнание, дух, разсъдък, интелект (mind) или не? Науката не приписва независим, самостоятелен ум на нищо, нито дори на човешките същества. "Mind" за учените е нещо което незнайно как произлиза от материята и е изцяло определено, подчинено и зависимо от материята. Популярната квази научна теория за Бихейвиоризма определя човешката мисъл, разум и дух като напълно неуместни, ирелевантни. Всичко което е важно за бихейвиоризма е че ако приложите подходящи стимули към човешко същество, ще получите определени, измерими и предсказуеми действия – някакъв вид поведение (behaviorism). Стимулите и произтеклото поведение могат да бъдат научно изучавани. „Съставката“ която съществува между стимула и наблюдаваното поведение – човешкия "mind", се счита за нещо което няма значение. Все едно това е някаква „черна кутия“. Кое научно уравнение има "mind" изписано като променлива наравно с Х, У и Z? Няма такова уравнение. Науката не може да изследва хипотетичните качества на „душата“ у светлината, защото няма „речника“ да го направи. Това разбира се не означава че тези качества не са там. Неизменно, науката винаги игнорира нещо ако не може да намери точните теоретични способи за да го обясни. Когато науката най-накрая прегърне r >= 0 – ще претърпи нова Коперникова революция. Философия, религия и наука ще се обединят заедно в ясно съгласувано, интегрирано цяло. Няма да има място за „вяра“, „здрав разум“, или измамните доказателства на нашите пет сетива. Нашите пет сетива са насочени към утилизацията (utility) – какво ни е от полза в ежедневното ни съществуване – не към истината. Мислете за светлината в два аспекта: вътрешен и външен. Външният е изучаван от науката. Вътрешният е не друго а - царството на душата. *** И един източник на английски: (архивно копие на статия от сайта mathmonism.com) https://web.archive.org/web/20150304043832/http://www.mathmonism.com/light.html

Малко цитати от стари издания по марксистко-ленинска философия (70-те години на миналия век) Кратък курс по философия Учебно помагало за системата на партийната просвета Второ преработено и допълнено издание Партиздат. София 1973 Марксистко ленинска философия (Учебник за системата на партийната просвета) Четвърто преработено и допълнено издание Партиздат - София 1974 Накратко: материалистически монизъм, съществуването е ограничено само до материалния физически свят, съзнанието не може да съществува независимо от материята. Може да се добави и атеизъм = материализъм. При подобна материалистична философия, въпросът за смъртта изглежда, че не е на дневен ред и може напълно да се игнорира, като нещо безсмислено. След като всичко е материя и съзнанието не може да съществува независимо от материята, след смъртта на физическото тяло би следвало да изчезне и съзнанието, което пък е продукт на високоорганизираната материя (физическото тяло). Без високоорганизираната материя, какво съзнание може да има?

Може би това четиво (на английски) ще е от полза в търсенето на отговор на въпроса за същноста на материята. Mike Hockney - Why Math Must Replace Science https://www.smashwords.com/books/view/633684

Очевидно е, че при устройството от кибритени кутийки липсва самосъзнателен субект на възприятие. Колкото и добро да е на играта на морски шах нито може да се зарадва и да "изживее" емоцията от победата, нито може да я осмисли.

Философията може да включва и мирогледи, които не ограничават съществуването само до материалния физически свят и които да се занимават с религиозна метафизика. Примерно Лайбниц с неговите монади, или Николай Кузански с представите му за Бог. Затова си мисля, че за да се търси някакъв общ език между философия и наука, първо трябва да се определи кое е предмет за изследване на емпиричната наука и кое не е. Не знам как да вмъкна втори цитат, затова ще копирам извадка от мнението на deaf Оттук следва и въпросът: Търсенето на цел (телеология) и на някакъв висш разум как се вписват в гледната точка/мирогледа на емпиричната наука? Ако се вписват, как се вписват? Ако не се вписват, е логично е да си останат в сферата на философия.

Защо трябва да се смесва науката с философията? Например философските въпроси за "битие и нищо", и "материализъм срещу идеализъм", какво отношение може да имат към емпиричната наука?