Dok_1969

Скорост спрямо нищото, защото обекта вече го няма. Значи напълно възможно е да има скорост спрямо пространството, нищото.

Не е задължително да има такава скорост, щом обекти генериращ такива вълни вече го няма. И още нещо, реликтовото лъчение не е генерирано от механични обекти.

Защо трябва в случая да ни интересува скоростта на движение, ние търсим само него, а както споменах може да се намери скорост и чрез ефект на доплер. Вискозитета или каквито и да било свойства на водата не играят никаква роля за кинематиката, тука си тъп за да го проумееш Казах че е установено че повишение в честотата на вълните не е от източника и, значи е само от доплеров ефект, ти грамотен ли си какво ти се казва, или само повтаряш като латерна.

Знам че е така, макар че някой не го приема и се инати да чупи клавиатури защото е с кости вместо с мозък. Космическия вакуум обаче за сега не го знаем, и не бива да се правят прибързани заключения.

Диполната анизотропия е прекрасен пример за това че движението е самодостатъчно, и не се нуждае от отправна система за да бъде установено. Освен това, електромагнитни вълни не се нуждае от среда за движението, значи светлината е кванти с вълнови характер, и ако фотонът се ползва за репер на движение, СТО е боклук защото според нея фотоните не могат да служат за отправна система.

Геле и сачмата са лишени от мислене, ти или им подражаваш или си като тях.

Значи не ни интересува скоростта на движение а само движението, макар че по доплеров ефект може да се намери и скорост, пример радарите за превишена скорост. Спокойна вода не може да послужи за отправна система защото не е фрагментирана, апропо, няма разделение между отделните и части. Ако се движи наблюдател със самолет над спокойна вода, той не може да установи кинематично своето движение спрямо водната повърхност, ако може покажи как И накрая, честотата на вълните може да се промени само или от доплеров ефект, или от промяна във честотата генерирана от източника на вълните, следствие от нараснала скорост на колебливо движение на източника генериращ тези вълни, а е установено че не е нараснала такава скорост на източника на вълни, така че остава единствено доплеров ефект да е причината за нараснала честота. Така че се замисли а не да разсъждаваш като тиквена глава.

Ако няма отправна система не може да се дефинира движението на каквото и да било. Така че не би трябвало да съществува и самото то движението. Струва ми се че не е така. Да разгледаме следният пример: Кораб се намира в спокойна вода с вълни , в един момент се появява доплеров ефект, на какво се дължи, само в промяната на мястото на приемника което си е движение, да ама няма отправна система за да се установи то. Значи движението е състояние което може да се установи без отправна система, т.е само чрез наблюдавана промяна в честотата на вълните.

Не знам, предполагам че има етърен вятър причинен от космоса и насочен към центъра на земята.

Това само кон с капаци може да го тълкува, и малко детенце ще разбере веднага че щом лъчите се отразяват под някакъв допустим ъгъл, те няма да се пресрещат, при все че огъването на рамената на устройството не може да бъде идеално пропорционално от двете страни, понеже има безброй фактори оказващи неравномерно огъване. Дори разликата да е в микрони, това ще направи невъзможна интерференция.

Не съм казал че картината е следствие от етърен вятър.

Увиснат ли пречи, лъчите няма да се пресрещат. Преди да се инсталира на стойката, е фиксирано на твърда повърхност Ти от децката градина ли падаш.

Ако има огъване което да влияе на опита, трябва да е и по хоризонтала, двете рамена да увиснат, така че картината няма да е интерферична, защото ще има разминаване в микрони порядъци между лъчите на интерферометъра.

Експеримента не е грешен, гледал съм и други подобни, винаги дава един и същи резултат, при вертикално завъртане, има динамична интерференчна картина, а при хоризонтално завъртане, винаги има статична картина. Наистина това е проява на анизотропия при разпространението на светлината в разни посоки, и по точно по вертикала или хоризонтала.

Разбирам че само ти имаш продуктивно мислене по темата за гравитацията, останалите само пишат от някакво влечение към науката и по специално физиката, без да се задълбочават в нея, и само повтарят известни клишета за проблемите които стоят пред физиката на 21 век.

А по какво личи че ти разбираш.

Разбирам че следствията от гравитационното взаимодействие са добре известни и добре описани от физиката на 19 и 20 век, но причината за това взаимодействие са още неизвестни, има само хипотези или модели на описание, които са изкуствени и нагласени със съответните математики, но натурално не обясняват нищо съществено. Например че гравитацията била следствие от някакво неясно изкривяване на тъканта на пространствовремето, което не е доказано от никой и е само идея. Или пък че гравитацията е породена от намаляващо хаотично състояние, и е всъщност нереална сила, което също е нелепо.

След експеримента от 1887г на М&М, са правени редица още експерименти с интерферометри, включително ротиращи и на голяма надморска височина. Открити са някакви отклонения в статичната картина на интерференция, но те не били достатъчно убедителни за научните среди, така че да се потвърди наличноста на ефира . Освен ако той е неуловим по този начин.

Каква е грешката в експеримента на М & М , мислите ли че след толкова десетилетия ако е имало грешна посока в експеримента , тя не би могла да се разбере.

Разбирам че тук никой не е компетентен в дълбочина по темата за причините за гравитацията. То всъщност и физиката нищо не знае за гравитацията само хипотези.

Нищо конкретно не е обяснено за опитно доказване на изкривяването като причина за гравитацията.

Как опитно е установено че гравитацията е продукт на пространстве но изкривяване.

Естеството на Гравитацията не е изучена, но според Айнщайн тя е следствие на " Кривина " в тъканта на пространствовремето. Възможно е обаче той да греши и да въвлича в грешна посока цялата физика. Защото никой не е доказал опитно че съществува такава Кривина.