pnp5q

Господин професоре, дадох Ви предостатъчно време да изправите методическите си пропуски! В науката няма `съвършено очевидно`, има доказано или прието - не декларирано - за най-вероятно. Още повече - Вие сам признавате, че Ви е известно мли Тархан, от което аз допускам, че Ви е известно и значението на тази дума - и ВЪПРЕКИ ТОВА не намирате по-добро обяснение на унгарските топоними от привличането на чужда средновековна титла, за която НЯМА ДАННИ да е известна в Унгария?!??? И въпреки че с привличането на известната Ви дума въпросните топоними се оказват с ТОЧЕН семантичен аналог в българската топонимика?!??? Явно ще се наложи да прекратя опитите си за ползотворна дискусия с Вас.

Изброените тук - в частта "Засвидетелствани таркани в България"

За съжаление на преименуващите, преди картографите през Анатолия са минали зоолози. Поради което наличествува видът Vipera Bulgardaghica, живущ в планината, понастоящем наречена Bolkar Dagi. Никакви волжки българи, прочетете Венедикова все пак! За мен беше интересно също да науча, че съседите им - Карамание - са първият турски бейлик, който приема турския език за официален (с ферман от 1277 г.).

Професоре, как се е получило така, че беззвучната К НЕ преминава в съответната звучна под влияние на предходната сонорна съгласна в такава добре известна прабългарска дума като таркан?

Честно казано, за пръв път чувам за йероглифното писмо като първи етап в еволюционистките тези. Доколкото знам, за първи етап се приемат пиктограмите.

За щастие, по въпроса за Именника като вметка си има специално изследване: Заглавката на Григорий Презвитер

Lion_Queen, пускам съвсем несистематично няколко линка, защото `детайлите` по темата са необятни. Коя е теорията за възникване на двойки виртуални частици? - Квантовата полева теория. Първата идея за наличие на нещо във вакуума е морето на Дирак, впоследствие се развива идеята, че пространство-времето е квантова пяна. "Забележими" измерими ефекти са например ефекта на Казимир и ван дер Ваалсовите сили. Виж също Виртуална частица. Най-нагледният ефект, който се обяснява с `непустота` на вакуума (или т.нар. нулеви колебания) обаче е спонтанното излъчване - например светенето на крушката с нажежаема жичка. Проблема е в това, че всеки обект (вкл. възбуден атом), намиращ се в абсолютно празно пространство, представлява затворена система. А доколкото такава система е стабилна във времето, никакво излъчване не е възможно (квантовата механика забранява на крушките да светят, затова се налагат `фокусите` с вакуума, от които се развива квантовата електро-динамика.) Относно интерпретациите - доколкото схващам, Бом не развива Копенхагенската, напротив, той предлага детерминистична интерпретация. Тя се смята за оборена от фон Нойман, който аргументира невъзможността на теориите със скрити променливи въобще. По-късно обаче Бел показва, че аргументацията на фон Нойман демонстрира не невъзможност, а нелокалност на теориите със скрити променливи, а също и че нелокалността е свойство на всички квантово-механични системи. Към момента, ИМХО, интерпретацията на Бом е по-скоро неприета, отколкото опровергана. Това, което имам предвид обаче е друга интерпретация, тъй да се каже, втора по приетост. Интерпретация на Еверет/Мета-теория на многото светове - Копенхагенската интерпретация дава `специален` статут на измерването, без да го дефинира и да посочва последствията му. Напр. в експеримента с двата процепа, след детектиране на резултата, всички останали възможности (вероятности) `изведнъж се нулират` (колапс на вълновата функция). Според Еверет всички останали вероятности се осъществяват в паралелни вселени. Така се отстранява специалната роля на наблюдателя, тоест уравненията, описващи системи БЕЗ наблюдатели в тях, описват и системи с наблюдатели. Един от основните изводи на мулти-вселенната теория е, че наблюдаемата Вселена е квантова суперпозиция на много (дори може би безкрайно много, тъй като непрекъснато се `разклоняват`) не-комуникиращи помежду си паралелни вселени. Защо некомуникиращи? Еверет започва с разглеждане на системата наблюдател/детектор-наблюдаемо, като посочва, че прецизното дефиниране на състоянието й (например преди измерване) е невъзможно. Възможно е само да оценим състоянието й спрямо това на друга такава система. По тази причина наблюдателят не влияе на резултата от наблюдението, но става `квантово свързан` с наблюдаемото след измерването. Нещо повече, следващите наблюдения са `свързани` с предходните - тоест, наблюдаемата Вселена е един `път` в дървото на разклоняващите се вселени. Това е така, тъй като натрупването на достатъчно много на брой наблюдения (индивидуално реверсивни/обратими на атомно или суб-атомно ниво процеси) води до термодинамично необратим резултат (тоест, наблюдателят не може изцяло да `върне назад` свързаността си с резултите от наблюденията и така да хвърли поглед в паралелна вселена посредством експерименти за интерференция с нея, въпреки че може да наблюдава интерференция на единичен електрон с паралелните му - въпрос на различни нива на свързаност/степени на свобода). Къде отиват вероятностите обаче? Тоест, защо експериментално наблюдаваме именно тези събития, за които се изчислява най-голяма вероятност? Един възможен отговор е, че множеството от всички възможни светове има вероятностна мярка, така че е естествено да очакваме реалната наблюдаема Вселена да е такава с относително по-висока вероятност. Едно практическо последствие на тази теория може да стане фантастичната бързина на квантовите компютри - тъй като ще `обхождат` на единична итерация всички вероятни `ходове` от едно състояние до друго. [Необходим оф-топик: Зазерски го чувам за пръв път. "Разклащането" на позициите на Копенхагенската интерпретация започва през 80-те години, основно във връзка с космологичните изследвания - т.е. популярната литература, която съм чела в средата на 80-те е малко "гранична". При едно по-щателно ровене в Гугъл обаче с ужас установих, че междувременно са се нароили един куп около-научни теории с думата `субквантов` в заглавието. Извинявам се, ако съм пратила някого за зелен хайвер. А сега - надолу под квантите. ] Подобно на това как планетата Нептун е открита на върха на перото, в опитите си да обяснят и `подредят` квантовия свят, физиците задълбават все повече в математически модели, като прилагат и методи, довели до успех в други науки. Такъв метод е редукцията, посредством която обяснението на многообразието на химичните елементи бе редуцирано до обяснение свойствата на няколкото частици, образуващи строежа на атома. По аналогия се предлагат суб-частици (суб-кванти), които да обяснят многообразието на елементарните частици. (В работи от около 1965 год. суб-частици се наричат и кварките. Сега термина, както и `суб-квантов`, се избягва - видях в Гугъл защо). Общото название на предлаганите суб-частици е преони, но в момента тези направления почти не се разработват. За сметка на това едно друго направление претърпява голямо развитие - а именно представянето на адроните като квантови струни (Теория на струните - рус./англ.). То води началото си от опита за обяснение на експериментално установената връзка между спина и масата на адроните - прави се аналогия с трептенето на струна на различни "ноти". Тоест, вибрирането на квантовата струна на различна честота се наблюдава във видимата Вселена като различна елементарна частица - първоначално това се отнася само за бозоните. Тъй като квантовата хромодинамика обяснява по-добре свойствата на адроните, струнната теория `увисва` за известно време, докато през 1974 година не се открива, че определени вибрации би трябвало да породят частица със свойства, съответстващи на предсказаните за гравитона в Стандартния модел. Така Теорията на струните се оказва гравитационна и е първият сериозен кандидат за Теория на Всичко. Особеност на тази теория е, че тя изисква многомерно пространство, като има два подхода то да се сведе до наблюдаемото четиримерно пространство-време - първият е като се покаже, че `излишните` пространствени измерения са `компактни` (наблюдават се само на много малки разстояния), а вторият е, че наблюдаемата Вселена по силата на някакви физически ограничения е разположена на повърхността на четири-измерна мембрана (D-брана). В развитието си теорията претърпява два пика - първият, когато с помощта на суперсиметрията Струнната теория обхваща и фермионите и бива открит метод за отстраняване на някои предсказвани в по-ранните варианти аномални частици (напр. тахионите, които имат отрицателна маса и по-голяма скорост от светлината). През 1990 г. в теорията се въвеждат много-измерни обекти, наречени D-брани, които са идентифицирани (най-сетне) с теоретично предсказан физически обект - те са хоризонти на един вид черни дупки от теорията за супергравитацията. Вторият пик е в средата на 90-те, когато се показва, че съществуващите 5 варианта/модела на теорията са гранични случаи на един и същ 11-измерен модел (който би трябвало да бъде обект на все още неразвитата М-теория). За голямо постижение се смята и откритата през 1997 г. връзка между струнната теория и суперсиметричната теория на Янг-Милс. Тя се нарича AdS/CFT съответствие и представлява първата конкретна реализация на холографския принцип. От предимствата на струнната теория ще спомена само, че тя няма свободни параметри, за разлика от Стандартния модел, в който има 19 параметъра, които може да се "нагласят" за по-добро съответствие с експерименталните данни. Наскоро обаче бе показано, че струнната теория допуска невъобразимо количество видове вакуум, което, заедно с факта, че евентуалните специфични за теорията ефекти изискват изключително високи енергии за експериментално доказване, я отпраща засега `на по-заден план`. Сред алтернативите й ще спомена две - според едната макро-структурата на Вселената не е еднородна, а се формира на геометрични фигури - тетраедри например. А преди да спомена другата, ще направя миниатюрно лирично отстъпление. Теорията за струните ми харесва, защото кореспондира с древната идея, че всичко е вибрация. Другата алтернатива пък има далечно сходство с идеята, че световната история е гоблен, изтъкан от съдбите на всички хора. В теорията Loop Quantum Gravity самото пространство е гоблен, който отдалече изглежда гладък, но достатъчно отблизо се вижда, че представлява фина тъкан/мрежа от отделни кванти-`халкички` на гравитационното поле. Съгласно най-новите изчисления относно сингуларностите в тази теория при екстремално свиване на Вселената пространството `се разсипва`, квантовата геометрия не позволява свиването му до нулев обем и по необходимост следва спиране на процеса на свиване и последващо екстремално разширяване, тоест преди нашата Вселена е имало друга, която се свива и после се разширява в нова Вселена със същите свойства. Значи - отстраняваме Големия Взрив в полза на осцилиращата Вселена. Това е засега последния теоретичен вариант за отговор на въпроса "Безкрайна ли е Вселената" (и под-въпроса му "какво представлява тя" ).

Ако на някой все пак му се занимава с научната страна на въпроса / а не с метафизическата - тя не е ли за друг форум(подфорум?!?) / ето нещо популярно за субквантовата теория, която е една от теориите за единното поле - на руски: Субквантовото хоро.

Чудесен въпрос, eMGeto. Ще се опитам да ти отговоря с една аналогия със средновековните географски карти. Там, където не е изследвано, някои картографи рисуват дракони и пр., а други честно отбелязват Terra incognita (непозната земя). Втория случай касае и теорията за Големия Взрив - нашето пространство-време започва от него. Какво е имало преди това, къде е било то и дали е стояло "там" миг или вечност (напр. ако е стояло непроменено, то е все едно, че е нямало време - щом не е имало разлики/промени от един момент до някой следващ) - засега няма научни основания да се каже нещо друго освен честното и простичко - terra incognita. Ни думай! Въпрос на дефиниции. Бих казала, че по-скоро е тъкмо обратното. Само че не измерва всичките й параметри наведнъж - това е невъзможно съгласно принципа на Хайзенберг за неопределеността - в мое опростяване: В момента на измерването или знаеш точно къде е (координатите й), или знаеш точно параметъра на движението й, наречен импулс. Детектирането обаче не винаги е и измерване. Освен това за особено кратко живеещи или бързо прелитащи частици, по причини не само теоритични, но и на ограничена чувствителност на нашите уреди се налага да се детектира предсказания в теорията ефект, а не пряко самата частица. Но това, което казваш е все едно да потърсиш някой колега на бюрото му, да видиш, че компютъра му довършва процедурата за угасяне (наблюдаваш ефекта от преминалия през мястото колега), но понеже самия колега вече не е там (и не детектираш, нито измерваш самия него), да твърдиш, че такъв не съществува... (Очевидно са ни необходими много уточнения на дефинициите и много по-прецизни изказвания. ) Освен това, по повод въпроса за продължителността на деструкцията, отново се налага да апелирам към опресняване на цитирания научен материал - като "навъдиха колкото частички можаха", слязоха на суб-квантово равнище - сега (от 25-30 години насам) теоритично всички частици са изградени от 6 кварка в различни комбинации, някои от които - с дробни количества на участие. Тоест - кварките не са частици/вълни, те са по-скоро материално/вероятностни. Според тази теория вакуума е изпълнен с постоянно възникващи и изчезващи двойки виртуални частици, съставени от кварки с вероятност на съществуване, много близка (но не равна) до нула. Няма такъв научен модел, който да тръгва от практическа нула. Всички днешни модели, които са преобладаващо абстрактни, са резултат от развитието на модели, които отначало са били сто процента базирани на практически опит. Нагаждането на модела към един експеримент води до разминаването му с други - и предходни, и следващи. Затова подобни изпълнения много бързо "заминават в кошчето". КАКВО?!? Жалко, че малко хора биха оценили това на seir.bg... И на мен така ми се ще, но (засега поне) отникъде не следва, че трябва.

Доколкото ми е известно, това е принципа на съвременната наука - щом се получава ефекта, който са предвидили, значи всички детайли в предвиждането са верни - до получаване на противорение в ДРУГ детайл при последващи НАБЛЮДЕНИЯ или проверяващи експерименти с ПРОМЯНА НА УСЛОВИЯТА. Всичката плячка на "частичко-търсачите" има едновременно характер и на частица, и на лъчение - тези резултати са на над половин век вече... Затова частичко-лова се нарича "корпускулярно-вълнова теория"... Фракталната форма е друга бира. Ако имаш някакво новаторско виждане за това как трябва да се провеждат научните изследвания на сетивно недостъпни обекти, моля да го споделиш в едно отделно последователно изложение. Мислех, че говорим по-конкретно, а не по принцип. До въвеждането на инфинитезималното смятане теоритичните математически абстракции винаги са намирали едно към едно отражение (т.е. - най-малкото с пренебрежима за практически цели неточност) в практическите резултати, с които са проверявани теориите.

Lion Queen, хубаво би било след теоретичното намиране на неутриното да се запознаете и с практическото му детектиране. Постигнато е благодарение на този ефект - тук на английски са изредени лабораториите, в които `имаме достъп` до него редовно от 1970 година насам... И въобще препоръчвам на целия форум да се запознае поне с "Нобеловите награди - учени и открития" от Валерий Чолаков, 1985 год. Като не ви се препрочитат учебниците... Що се отнася до разминаването на формалните математически построения с практиката - началото му е поставено през ХVІІІ век в основите на метода на инфинитезималното смятане - това е оня лаф, дето "х безкрайно клони към нула" под означението за граница. Ако си спомняте, с граници се изчислява първа производна. А ако искате да знаете - скоростта на автомобила е първа производна на уравнението на пътя му. А сега си представете как колата `безкрайно клони към нула`... Ноо - тази математическа постановка е отчаян ход, предприет пред лицето на разпадането на тогавашните логически конструкции относно смятането. Приели са го с надеждата, че няма да се налага по-нататъшна `виртуализация`, казано по съвременному. Е, нещата наистина изглеждали търпими - до появата на квантовата механика... Ако на някой му е интересно - и му е по силите - въпроса е разгледан чудесно в “Логическите парадокси във философска интерпретация” на Сава Петров, Изд. “Наука и изкуство” С., 1971. (Автора се изучава в СУ - по философия).

Според текущата теория преди този взрив не е имало среда. И тя (т.е. - и пространството, и времето) се е появила от него. marrk, опитай да намериш "Нещото наречено нищо" от Роман Подолни, София, 1988.

eMGeto, ако искаш, може да си говорим и за Свръхголяма вселена, в която има големи вселени, в които има малки вселени като нашата... и т.н. Този принцип също е на поне 20 години. Рекурсия се казва и има редица други приложения. Проблема е, че доколкото днес чувстваме и мислим (а и уредите ни действат) само в едно пространство-време - това на наблюдаемата наша Вселена, ние не знаем как да погледнем отвъд нейните граници (ако някога ги стигнем или създадем теория, съгласно която са ни `наблизо` - напр. някъде под нано-размерите в атомите се предполага възможна `граница` със съответните ни микровселени). Нещо повече - отделно се разглежда въпроса дали разум, възникнал в дадено пространство-време (т.е. - нашият) ще бъде по принцип в състояние да схване `чужд` нему континуум. Ако намерим и изучим нашите микровселени, можем да строим адекватни предположения ние къде сме и какво сме - дотогава не е ясно дори ако успеем да стигнем такава граница, дали ще разберем до какво сме стигнали, дали свойствата на границата въобще ще позволяват изследване отвъд и ред други общи въпроси.

Доколкото знам, протона например не е виртуална частица. Вероятно това ще рече, че всичките Gauge bosons не са. На мен лично ми свърши добра работа "Нещото наречено нищо" от Роман Подолни, София, Техника, 1988 год.

Здравейте. За съжаление някои елементарни въпроси изискват натрупване на значително количество знания, преди да се изкаже дори само предположение какъв е възможният отговор. Затова ви предлагам да се запознаете първо с уики-статията Теория на Големия взрив. Оттам насетне можем да уточняваме кой какво и накъде е разбрал. Накратко казано: Измежду двете противоположни възможности - Вселена, съществуваща вечно и Вселена, ЗАПОЧНАЛА да съществува в ОПРЕДЕЛЕН момент - са намерени доказателства за втората. Обаче първите 10 на -33-та части от секундата от началото на Големия Взрив са необясними и досега. След като Вселената започва да съществува в някакъв момент нула, следва въпроса дали от този момент насетне тя съществува неизменна - т.е. в целия си обем, част от който наблюдаваме - или не. Според доказателствата е отново второто - и по-точно - Вселената се разширява. Щом се разширява, имаме отново две възможности за края й - или ще се разширява безкрайно - при което ще се стигне до момент, в който материята и енергията толкова `се разреждат`* в разтягащото се пространство, че не успяват да формират скупчвания на материя, които да породят нови звезди. Тогава, след като съществуващите звезди `умрат`, няма да има повече локални източници (термоядрени) на нагряване, цялата Вселена ще изстине и ще настане вечен студ и мрак навсякъде (теория за топлинната смърт на Вселената - предшества теорията за Големия Взрив, тъй като стъпва на религиозния постулат за наличие на начало - Сътворението). Според другия вариант материята ще се окаже малко повечко от `равновесното количество` - и ще започне гравитационното й падане към изначалния център - до образуване на нова сингулярност (теория на пулсиращата Вселена). ---------------------- * Количеството материя + енергия е постоянно, виж Закон за запазване на енергията (В различни дялове на физиката при зададени условия на средата неговата формула `изглежда` по различен начин. В областта на релативистичната квантова механика за частица в покой той изглежда така: E = mc2).