Хранислав

Здравейте. Споделям с вас някои общи въпроси. В минали епохи от историята на човечеството, хората като цяло са били по - склонни на физическо насилие и повече са го ползвали, то им се е виждало по - малко възмутително от днес. Законите навсякъде са били по - жестоки, войните пък по-чести. Вземането на плячка при бойните действия се е считало за нещо нормално. Нямало е договори, които да са насочени срещу това да се посяга на цивилно население или пленниците да бъдат третирани хуманни (или поне аз не знам за съществуването на такива). Условията в затворите са били ужасяващи, публичните екзекуции са били нещо стандартно и вид забавление за масите. Търговията с роби се е възприемала като нормална. В този ред на мисли: много повече ли са били някога психопатите и социопатите? Любопитно ми е по принцип дали тогава тези хора са били по - голям процент от населението спрямо сега. Не твърдя, че всеки, който е вършел насилие е попадал в някоя от двете категории. Психолози, психиатри са изработили критерии по които да определят кой какъв е психически, включително дали е психопат. Тези критерии важат ли за Средновековието и Античността например и ако да - в същата степен, както днес ли? Ако не са съотносими към онези времена - защо? Съгласни ли сте с онези, които твърдят, че хората днес в морален план са такива, каквито са били и преди хилядолетия? Аз - не.

Какво е "ТР"?

Османската империя ни отнема Източна Тракия, избива или прогонва от там много българи. Същата е била част от Централните сили, които пък са били враг на Антантата. Можело е да предложим на Антантата да запазим неутралитет, а те в замяна да ни дадат Източна Тракия, ако победят.

Защо да не получим Източна Тракия плюс поне някаква част от това, което сърбите, румънците и гърците са взели през 1913 г.?

Това засвидетелствано ли е някъде или е изведено по логически път? Запознат съм с далновидната политика на Василий II спрямо покореното българско население и с обстоятелствата около въстанието на Асен и Петър. Ясно че в основата на въстанията е било социалното недоволство. Но дали е започнал това да го прилага спрямо българите още преди да унищожи българското царство или после? Ако е от по-рано, може да се е разчуло сред все още свободните български земи и това да е допринесло за по-лесното загиване на българската държава... Срещал съм информация за предали се личности, принадлежащи към високите етажи на обществото, но за пръв път чета, че изоставянето на борбата се е случило отдолу нагоре.

Щеше да загине в бой за свободата на България.

А какво щеше да стане, ако всички български мъже (та и жени), които са годни да носят оръжие (или поне 50% от тях), бяха фанатично решени буквално да се сражават до последна капка кръв с ромеите (било то в нападателни или само отбранителни действия, без значение от обещанията и заплахите на императора, без значение дали под централизирано командване или в отделни бунтовни групи, без значение дали са в непокорени все още български земи или им се налага да въстават и без значение колко по-многоброен е врагът)? И от там насетне следните варианти: А) Пък и да се беше появил тогаз някой като Ивайло, който да започне сплотяването и организирането на тези разпръснати, но твърдо обладани от идеята "свобода или смърт" хора? Да кажем всичко описано да се беше случило след убийството на Гавраил Радомир. Седмици след това братчед му Иван Владислав да се беше гътнал заради отровни гъби или да се беше задавил смъртоносно с някоя кост по време на пир. И този Ивайло преди Ивайло да е някакъв богомил комунист, който сладкодумно да заобещава на селяните, че такива реформи ще направи, че пътят към комунизма ще започне далеч преди 1944 г. И че Богородица, и светците са му се явили и са го определили за водач на българите и че те искат той да установи въпросния комунистически рай по българските земи. И не просто да им говори за съответните промени, ами да започне да ги прилага навсякъде, където се съгласят да го последват хората и където има време между битките с Василий II. Пък те навсякъде да искат да го следват (поне 90% от тях). И да поставя ултиматум на болярите: "Или сте с мен и народа, или ще ви пратя при черните души." Б) С Ивайло преди Ивайло, но без комунистическия аспект. Само борба с чуждоземците, без обещания за драстични социални реформи. В) Без народен харизматичен обединяващ вожд, без комунизъм. Но с тази фантасмагорична жертвоготовност на огромната част от българското население. Без значение дали аристокрацията и духовенството се предават или не. Хората да си се съпротивляват и организират по места, но да има много вождове, много бунтовни групи, да няма единство в действията. Без централизация. На мен ми се струва, че при една такава нереалистична масова непримиримост, всеки един от трите варианта щеше да доведе до прогонване на нашествениците. Което пък показва огромното значение на това що за хора са огромната част от жителите на една страна. Прощавайте, ако се получи прекалено нереално.

Здравейте, членове на forumnauka.bg! Как бихте коментирали статията "Колко големи са били армиите в Средновековна България?" на д-р Александър Стоянов? Не звучат ли твърде ниски тези числа поне за времето на Първото българско царство, особено за най-силните му години? Линк към материала: https://bulgarianhistory.org/armii-srednovekovna-bulgaria/?fbclid=IwAR0Gc0FCpGrzwB9qHfZ6-KtMEVo4PG-cArd84B33WpxWivbPSGCG4nyOmLk