Александър 333

I28397, Medieval Croatia Nustar, 850 AD Пол: Мъж mtDNA: J1c1b1a Y-DNA: J2b2a1a1a1a1a1a1 (CTS9036/Z1043) ISOGG 2019 Дистанция до съвременни популации: 1. Serbian (5.526) 2. Romanian (7.690) 3. Macedonian (8.827) 4. Bosnian (9.163) 5. Bulgarian (10.17) 6. Austrian (11.70) 7. Kosovar (12.47) 8. Hungarian (13.00) Оттук изглежда като южен славянин. --- МТА дават общи снипове на I28397 с няколко средновековни български проби. От една страна, Дарио писа преди време, че всичко под 7сМ в МТА е ненадежден сигнал. От друга страна, Южняка писа скоро някъде, че след няколко века всичко по-голямо е ала-бала и учените ползват сегменти от 3 сМ за да определят връзка между стари проби и съвременни популации. Също така за две проби хванахме, че Макс Планк дават общ сегмент от 10 сМ, а МТА го надуват двойно. Давам данните, няма да ги коментирам. I2525, Medieval Bulgaria Veliko Tarnovo Samovodene, 949 AD mtDNA: U5a1b1c Y-DNA: Q1a2a1a (L713) Shared DNA: (Sample Quality: 45) 2 SNP chains (min. 60 SNPs) / 31.74 cM Largest chain: 125 SNPs / 22.76 cM I2530, Medieval North Macedonia Tumba S Opticari Bitola, 1065 AD mtDNA: H1 Shared DNA: (Sample Quality: 33) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 5.25 cM Largest chain: 145 SNPs / 5.25 cM I10548, Medieval Bulgaria Veliko Tarnovo Ryahovets, 1125 AD mtDNA: U5b1b Shared DNA: (Sample Quality: 43) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 4.22 cM Largest chain: 135 SNPs / 4.22 cM I15540, Medieval Era Serbia Timacum Kuline Ravna Village 875 AD mtDNA: J1b1a1 Shared DNA: (Sample Quality: 29) 1 SNP chain (min. 60 SNPs) / 2.47 cM Largest chain: 114 SNPs / 2.47 cM

Това обяснява много неща. Дано българското изследване излезе както е планувано и няма спънки от този род. Не знам как е вътре в научните среди, но погледнато отвън, изнасянето на нови данни от различни екипи изглежда малко като състезание – който е пръв, поставя рамката на дискусията. Хубавото е, че по прабългарската тематика посоката ще я зададе екип с българско участие.

Уф, брутални коментари. Калкулаторите, които ползват, повтарят горе-долу данните от МТА за двете проби, които проверих. За OBT-56 в genarchivist пишат, че е славянин, смесен на място, реално половин славянин. В МТА е Gepid + White Croat (4.195) и между съвременните австрийци и сърби. За SZOD1-829 в genarchivist дават, че е в най-голяма степен германец, вероятно гепид. В МТА е Thuringii (7.052), но пък най-близо до съвременните сърби. Може би нашите хора трябваше да пуснат публикацията по-рано. Сега с лавината от изследвания за славяните, включително на Макс Планк, се получи малко криво.

Резултатите на Кухулин показват, че съвременните северни народи са близки до нганасаните от южните. Доколкото се ориентирам в публикацията на Стамов и Чобанов, те ползват Principal Component 9 сред 1800 древни образци. „This table presents the systematic screening results of Principal Component 9 (PC9) values across 1,800 ancient DNA samples, identifying populations with the highest PC9 values within European contexts. The analysis reveals that while PC9 reaches maximum values globally in northern Eurasian populations (Nganasan, top row), within European samples it consistently maximizes in early Slavic populations. CEE_EarlyMedieval (Early Western Slavic from Slovakia/Slovenia, 6th-9th century CE) shows the highest European values (0.0186), followed by various Croatian medieval samples (0.0162–0.0158). The presence of Latvia_BA samples with high PC9 values confirms the Baltic Bronze Age connection to early Slavic populations. This finding is methodologically significant as it demonstrates that PC9, typically a marginal component capturing <1% of total genetic variance, can effectively discriminate Slavic from Germanic populations despite their shared Baltic Bronze Age ancestry—a discrimination impossible using conventional PC1-2 analysis. The cryptic Slavic signal search results (bottom panel) confirm successful identification of previously unrecognized Slavic individuals in various archaeological contexts, validating our systematic PC screening approach.“ Т.е. според техните данни PC9 е най-висок при нганасаните и в същото време сред изследваните от тях 1800 образци в Европа максималните стойности са при ранните славяни (VI – IX век). И в крайна сметка според тях по този критерий могат да се разграничат ранни славяни от германци. Има ли противоречие между изводите, че: 1) съвременните северни европейци са по-близки до нганасаните и 2) от 1800 древни проби най-близки до нганасаните са ранните славяни?

Българите и славяните ще ги разграничат, завареното късноантично население ще му намерят място, ето и готски сигнал улавят. На мен ми е интересно какво стана с кавказката връзка. До скоро прабългарите идваха директно от Кубан, а сега вече са черняховци. А на нас ни трябва кавказка връзка, за да обясним как дворецът в Плиска е строен по сасанидски модел. Отделно ни трябва прабългарите да са близо до ираноезичните групи, за да докажем, че са говорили ирански език, а не омразния тюркски.

Университетът в Гьотеборг в сътрудничество с Шведския институт в Рим са създали публично достъпна база данни с 298 етруски гробници. Има 3д модели, чертежи и снимки. Ако на някой му се прави виртуална разходка: https://etruscan.dh.gu.se/

Началото на една стара свещена книга: „В начало Бог сътвори небето и земята.“ Основната тема на тази компилация от книги, писана от времето на Новото египетско царство през Новоасирийската империя, Нововавилонската империя, Ахеменидска Персия и приключила при Римската империя (общо над 1000 години) е именно съществуването на Бог и отношенията му с човека. Създаване, падение, спасение, вечност. Науката не е отговорила еднозначно на въпроса за произхода на вселената, да кажем. Теорията за големия взрив на мен лично много ми харесва, но на някои учени им звучи некомфортно близо до „В началото…“ Възникването на живота от неживата природа, наличието на съзнание и други подобни се дебатират от много време и не съм забелязал някоя от страните да намира аргументите на другата за убедителни. Да не кажа, че е въпрос на вяра. За непорочното зачатие, ходенето по вода, превръщането на водата във вино, лекуването на болни – ако човек вярва, че има Бог, който е създал материалната вселена с природните ѝ закони, не е трудно да повярва, че този Бог може да оплоди жена, да направи от една течност друга течност и т.н. Получава се грубо казано нещо подобно – едно същество от по-високо измерение (триизмерно същество – човек) рисува на лист хартия двуизмерни кучета. Ако двуизмерното куче беше живо, нямаше да може дори да си представи, че листът хартия, на който съществува, може да се сгъне на две и да се промуши един молив през него. Ще му се вижда свръхестествено. Но за триизмерния художник – създател на картинката, това ще е нещо тривиално. Съответно за триизмерните хора може да е свръхестествено да се зачева без сперматозоид, но за същество от по-високо измерение от тях, което твърди, че по принцип е отговорно за създаването на човека, това може да му е най-малкия проблем. Не казвам, че е така или не е така, а че няма логическо противоречие и нищо не е доказано все още. Затова и дебатът продължава.

Имаме исторически примери в обратния смисъл. Блез Паскал дори оставя известен аргумент в полза на съществуването на Бог - https://en.wikipedia.org/wiki/Pascal%27s_wager Изкуственият интелект на Гъгъл пише: „Много видни изобретатели и учени през историята са имали религиозни вярвания, включително сър Исак Нютон, който открива законите на движението и гравитацията; Йоханес Кеплер, ключова фигура в научната революция; Грегор Мендел, „бащата на съвременната генетика“; и Галилео Галилей, който се застъпва за въртенето на Земята около Слънцето, разглеждайки научната си работа като начин за разбиране на Божието творение. Други, като Джордж Вашингтон Карвър, ботаник и изобретател, и Луи Пастьор, химик и микробиолог, също изразяват вяра в Бог“. Аргументи от авторитета по принцип нямат особена стойност – това, че някой е добър в определена научна сфера, не го прави специалист по метафизика и съществуването или не на Бог. Науката няма да докаже дефинитивно дали има Бог. Който вярва, ще намери причина в науката да вярва. Който не вярва – обратното. Сърцевината на аргумента за вярващия е, че науката показва метода, който Бог е използвал, за да създаде каквото е създал. Съответно за невярващия науката е окончателно доказателство за отсъствието на Бог. И накрая стигаме до това кой в какво ще избере да вярва.

Тората (Петокнижието на Мойсей) е писана в късния бронз или ранното желязо. Псалмите на Давид и притчите на Соломон са от ранното желязо. Пророците започват да пишат от VIII век пр. Хр., а най-късните пророци Захария и Малахия пишат в края на VI век пр. Хр. и началото на V век пр. Хр. – след края на вавилонския плен. Канонът е затворено от Ездра и Неемия в средата на V век пр. Хр. Съществува и алтернативен ревизионистки възглед, че Старият завет е съставен почти изцяло във Вавилон по време на плена в средата на VI век пр. Хр. Новият завет е писан във втората половина на I век сл. Хр. Въпросът защо някои хора вярват, а други не вярват, е философски. Едва ли ще успеем с писане по форумите да го решим, но ако трябва да спекулирам – вероятно е комплекс от рационални и ирационални причини (възпитание, житейски опит, познания в различни научни сфери, доминиращи обществени нагласи, склонност към конформизъм или бунтарство, но най-вече класическото „така го усещам“). Относно живеенето с плодовете на научния прогрес – няма противоречие от теологична гледна точка. Християнският Бог е творец. Човекът е създаден по негов образ и подобие, следователно е логично у човека да има творчески импулс и стремеж към опознаване на вселената посредством наука, открития, изобретения.

14. Каква полза, братя мои, ако някой казва, че имал вяра, а дела няма? Може ли го спаси вярата? 15. Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, 16. а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, - каква полза? 17. Тъй и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва. Библия, Послание на Яков, гл. 2, ст. 14-17. Това го пише братът на Исус Христос, между другото. Една майка ги е възпитавала. Християните правят болници и сиропиталища от времето на Нерон до ден-днешен. Е, някои църкви като нашите православни правят и доста пари покрай вярата, но както и да е. Иначе християнството не е левичарска идеология. Левичарите където вземат властта първата им работа е да запалят църквите, да претопят камбаните и да избият свещениците.

"Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила, мила моя майно льо, зора зазорила. От тогаз се е, мила моя майно льо, войска провървяла, мила моя майно льо, войска провървяла. Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра, сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман. Бой да правят, бой да правят, за Христова вяра, сам ги води, сам ги води цар Иван Шишман." Ето една обичайна песен на български език за българската история. Да го въртим, да го сучем - съвременната българска нация е базирана на няколко стълба, един от които е православното християнство. В бъдеще може да не е така, но засега е така. Не съм убеден, че промяната точно на този стълб, ще направи българската нация и българската държава по-успешни. Да се стои само на този стълб също не е вариант. Световното православието в момента е разделено на гръцки и руски лагер. И едните, и другите имат идеи за България, които, как да кажа, са несъвместими с националния ни интерес.

Помаците са етнически българи, които говорят на български език. Като съзнание някои имат турско самосъзнание, някои имат помашко самосъзнание. Някои може да имат и българско, не знам. Българската държава на теория би трябвало да има интерес помаците да са максимално интегрирани в българското общество. Те са част от държавотворния народ. На практика българската държава е леш в много отношения и доскоро не можеше да си задържи населението от всички етнически и религиозни групи в рамките на страната – населението се евакуираше с бясна скорост накъдето му видеха очите. Напоследък нещата започнаха да се стабилизират. Някои помаци в Северна Македония и Албания, като споменатите от Gabraka, се самоопределят поне на думи като българи. Дали е от пробуждане на националното съзнание, дали е от користни причини – само те си знаят. Между другото, понеже в дискусията участва представител на българското православие, ако имахме адекватна православна църква навярно щеше да бъде в интерес на българската държава да се работи на терен с помаците. Разбира се да се проповядва по чукарите не е като да се правят заменки с църковни имоти по морето и да се леят свещи.

Въпросът има нюанси. Вярно е, че християнизацията на българите е политически акт, който така и не достига до недрата на „широките народни маси“. Вярно е също, че у тези народни маси с лекота се появяват ереси. В същото време поп Богомил е съвременник на Иван Рилски. Българите не се отказват от повърхностно приетото християнството през османския период, а не е като да не са имали поводи. Има и мъченици от този период. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8_%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%B8 Т.е. някои хора са приемали вярата си насериозно. Други хора са гонили злото с кукерска маска на главата и шише ракия в ръка. И до днес е така. В количествено отношение масата етнически българи днес в културно отношение е православно християнска, а не да кажем мюсюлманска, будистка или нещо друго. В морално отношение тя се съобразява поне на думи с юдео-християнски идеи като „не кради, не убивай, който не работи, не трябва да яде“ и подобни. В религиозно отношение същата маса е агностична – „може и да има някаква сила там някъде… ама може и да няма“. Обаче масата не задава хода на историята. Силно мотивирани малцинства могат да насочат масата наляво или надясно. Християнството започва с 11 ученика, които вярват, че са видели възкръсналия Христос. И толкова силно го вярват, че не се отричат дори докато ги разкъсват лъвове, горят ги като живи факли, разпъват ги на кръстове с главата надолу, дерат ги живи. След 3 века императорът на Римската империя, която е екзекутирала Христос, и по-голямата част от населението са християни. Така че сегашната преобладаваща аморфна група от атеисти, агностици и езичници не е гаранция, че след 50 години няма да има християнско мнозинство. Или мюсюлманско. Демография, миграция, чуждо финансиране – ние може да живеем в заспала държава, управлявана от селски клептократи, но има центрове на власт и пари, които си правят различни сметки за нашия регион.

На първите вселенски събори се уточняват доктрините, които определят кое е християнско и кое е ерес. Общо взето двете основни точки са: 1) Един Бог в три лица - Отец, Сина и Светия дух. 2) Исус Христос е богочовек със 100% божествена природа и 100% човешка природа. Който вярва в това е християнин. Сега, какво точно се случва в троицата, какви енергии протичат между ипостасите, кой от кого произлиза, Светият дух от Отец ли идва само и т.н. – подлежи на дебат. Но и православните, и католиците, а по-късно и протестантите вярват в троичен Бог и са християни. Извън кръга на безспорното между християните, всичко друго е спорно – Дева Мария докога е била дева, трябва ли да се молят на светците, има ли чистилище, само вярата ли спасява, или и делата и т.н. Въпреки теологичните дебати (вековни) и различните религиозни практики, които произтичат от тях, това не променя основното. Най-много някой по-зилотски настроен поп или пастор да пофучи срещу „еретиците“ от другия отбор. От християнска гледна точка няма рай за православни и рай за католици. Който вярва се спасява, независимо от коя традиция идва. По въпроса за отношението на етносите и религията – християнството е универсална религия, която на теория би трябвало да приобщи всички етноси, да ги смели и да произведе хомогенна група от християни. На практика това не става. Българската екзархия, която от гледна точка на българската нация има фундаментална историческа роля, е еретична по православните разбирания. Ереста се нарича етнофилетизъм – да поставиш народа си пред всемирната (православна, разбира се) църква. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC Политически погледнато, разбираем е гръцкият стремеж за контрол на православието от Цариград. Разбираем е също и българският стремеж за независима българска екзархия.

Това е интересно твърдение. По време на Второто Българско царство след около двувековно пребиваване на българите под ромейска власт голяма част от висшите длъжности са с гръцки имена – севасти, логотети, примикюри и т.н. Хората, които са носили тези длъжности, не са били гърци, а българи. Поне част от българите от края на VI и началото на VII век са живели в рамките на Аварската държава. Там вероятно се е говорила някаква форма на тюркски език, което се отнася и за титлите. Няма задължително логическо противоречие в това българи-европейци, живели в тюркоезична среда, след като създават своя държава да ползват титли и календар на аварите-тюрки, както наследниците им от XIII век са ползвали гръцки такива. Не казвам, че задължително е било така, а че европейските им гени не са дефинитивно доказателство, че не може да са имали тюркски титли. Няма още окончателни данни от генетичното изследване на средновековните българи, но има вероятност българите, живели сред аварите, преди идването на хуните да са били част от една група от района на река Тиса, която археолозите определят за сармати, а гените им са европейски. Тези археологически сармати спокойно може да са говорили някакъв ирански език. Т.е. на този етап е рано да се зачеркват хипотези – тюркски, ирански, славянски или други индоевропейски.