Borova gora

Аз съм убедена, че в тази тема никой с никого не се заяжда Радвам се, че има интерес към нея, че няма да омръзне да търсим истината, докато не стигнем до нея... Написах си основанията за моята теза. Защо се е случило, разисквано е много в другата тема на този форум, сложени са доста аргументи. За мен бе важно, че нямаше логика в поведението на четниците, ако е черкезки куршум. Но това винаги е било замитано под черджето, за да се пее мантрата, че е загинал в бой с врага. Няма да е по-малко герой Ботев, ако сложим истината вместо лъжата. Самият факт, че е тръгнал през Дунава за да си сложи живота курбан за свободата на всички българи е абсолютно достатъчен подвиг. Това, което написах, съвсем не значи, че зная всичко. За мен ролята на Войновски е странно прикрита, неизяснена, дори от журналистите от онова време. Значи той или е с щаба и имат съвещание, Сава Пенев отрича съвещание на е имало, или Апостолов и Обретенов се приклещили Ботев на седянка да се разберат как да се спасяват. Не им се умирало на следващия ден. Обаче... Обретенов в своите Спомени е отбелязал, че той повече не срещнал Войновски, след като той търгнал към реката, изгубил го... Е, как така? Как на Войновски не му хрумнало, че трябва да се върне, да се събере с Христо, с четата, след като починат покрай водата? Как той не се е сбогувал с него? Как Войновски повел момчетата след като научил за Ботев, ама само част от тях, не се потрудил да събере всичките и да ги изведе накуп от капана, в който били? Нали той вече бил новият войвода и отговарял за всички, не за неколцина? Как на своя глава Апостолов и Обретенов си тръгнали нанякъде си, без толкова важен и способен военен командир? Вероятността им да оцелеят без него в онзи момент трябва да е била нищожна... Дали възможността да се разцепят и спасяват поединично не е била коментирана още преди изстела срещу войводата? Ще очаквам всеки с каквото може да ме допълни, обсъди... Относно политическите партии, Димитрото и Пенев нямали никакъв интерес към политиката. Никога. Обретенов е бил близък със Стамболов, плюс масон, приет в ложа от Иван Ведър, имало е чадър над него от много страни. Затова и думата на другите двама срещу неговата не тежала и те си го знаели. Принципно, ако партиите компрометирали него, а Апостолов като убиец на Ботев, биха компрометирали целия Гюргевския сбор, определените за Апостоли в Гюргево, защото Обретенов и Апостолов са били такива. Не можело с лека ръка в онези години да поставиш тези двама мъже на прицел. Щели са да попитат: "А ти кой си? Мишкуващ и чакащ на тепсия други да те освободят, а тези са се борили, взимали са решения за въстание в цяло българско и после са се били с четата... Измили са лицето на България, че не е получила свободата си даром, защото нейните момчета са се борили, загинали." Това е била много актуална тема в онези дни, доколко е заслужена, доколко е била дарена свободата. Цялата Гюргевска завера е щяла да бъде компрометирана, не са били толкова луди да го направят заради един Обретенов. Самият Стамболов е разсъждавал в тази посока, когато е обсъждано искането за сума, с която да се издаде биографията на Ботев. Поетът още веднъж е бил нападнат като хаймана, а Стамболов е бил нисък, за да го виждат е скочил върху парламентарните маси и е крещял: "Ботева Вий не закачайте, заради него сте в тази сграда днес, заради него се разписвате за заплати..." Така че е спрял всякакви настроения срещу войводата и живите момчета от четата му, колкото е могъл им е дал протекции, а това не е било малко. Плюс, с Обретенов заедно са кроили плановете за въстание в Гюргево...

Не всички, останалите са били на реката за вода, Ботев ги е пуснал да отидат преди това, те са чули само това, което по-късно Апостолов, Обретенов, Пенев и Димитрото разказвали. Вече е ясно, че от тях са говорили само Апостолов и Обретенов. Остава в тайна случаят Войновски. Другото, не му ли е направило впечатление, че част от четата не го е намерила, повел само неколцина, дали е очаквал да е така... Самите Обретенов и Апостолов не се присъединили към него, което също е интересно. Повели друга част от четата със себе си... Относно изстрел от четник на пост улучил Ботев, тази е най-безумната теория, защото за какъв ще го вземе четникът? Не може да го вземе за черкезин, защото боят е бил престанал, тръбите свирили, само свои наоколо... Но съм чела медицинско обосноваване на прекъсване на гръбначен стълб когато изстрелът е отзад, откъм гърба и излиза през гърдите, тогава има изпускане, неволево, задължително. Медикът анализираше и другата смърт, на Левски, при обесване било същото, прекъсне ли се на врата връзката между мозъка и гръбначния стълб, имало неволево освобождаване на черва и пикочен мехур. Оттук вероятно легендата, че куршумът настигнал Ботев докато се облекчавал, че той ако се е скрил в храстите, как ще го улучи черкезин от скалите??? Относно куршум от четник на пост, който пък не познал войводата си и то облечен във всичките му салтанати, чизми, червена куртка, шапка с перо, сабя... Абсурд. Пък и Обретенов не твърди, че Ботев е бил на разстояние от него, точно обратното, пише, че е бил на крачка от него и след куршума веднага видял кръвта, хванал го отзад и го сложил да легне на земята заедно с Апостолов. За мен истината е точно в поведението на т.н. щаб, описала съм го в началото на темата...

Има още един странен факт, Сава Пенев и Димитрото никога не отиват и не посочват лобното място на Ботев. Не участват и в честванията, а са били част от небесната чета. Сава Пенев се е измъквал от всички въпроси като е твърдял, че в никакво съвещание на щаба не бил участвал. Затова може и да не е било точно съвещание на щаба, както го нарича Обретенов... Но трябва поне да е видял гибелта на войводата, след като Обретенов така настоятелно твърди, че Пенев е бил наблизо.

Това е фалшифициран цитат на Захари Стоянов: „...Всеки ще да се съгласи с нас, че в тая фаза на неговата политическа деятелност той не би се обърнал пак към своите любими хайдути и хъшлаци... И тогава, както се казва, щеше да ни се наложи да го обесим или най-малко да го турим в някой кьошк, за да не пречи на държавното устройство.“ Истинският цитат от предговорът му на книгата за Ботев е: "Например представете си, че след като се освободи България, Ботйов беше жив и има честта волею и неволею да се покани да състави министерство и да нарежда новото управление на държавата? Всеки ще да се съгласи с нас, че в тая фаза на неговата политическа деятелност той не би се обърнал пак към своите любими хайдути и хъшлаци, на които деятелността и ролята бяха изиграни вече." Не е първият автор, когото фалшифицират. Има из нет-а фалшиво писмо на Левски също. Тъжно. Или просто тези герои много липсват на хората и затова ги доизмислят...

И кои са тези всички? Колко са? Никола Обретенов, Димитър Тодоров-Димитрото, Сава Пенев. Дори на Сава Пенев е приписвано убийството. Той пък оспорвал всичко, което твърдял Обретенов. Между тях двамата имало непримиримост. Димитрото говорел, но веднъж видял куршум в челото, после куршумът бил в гърдите... От тях само Обретенов прави политическа кариера, но не от типа на тази на Стамболов. През 1907 г. е избран за народен представител и кмет на Русе. После, не е дори сигурно, че е имало събрание на щаба, може пътьом да са подхванали разговора и да се е стигнало до изстрела, вървели са надолу към реката, но Ботев е изтъркал чизмите, боляли го краката, той не е бил планинар и по принцип все присядал, а в случая Обретенов и Апостолов се залепили за него за да изяснят картината... Единственото странно нещо е Войновски, ако наистина не е бил, без него заседание на щаба е глупаво. Ако е бил... неговата роля не е ясна. Ясно е обаче едно, веднага след смъртта на Ботев четата се разпада, тръгват в различни посоки. Някои са заловени в следващите ден-два, другите убити. Излиза, че само Христо ги е сплотявал и със смъртта му е осигурено всеки да си вземе пътя нанякъде. Обретенов дори не настига Войновски и не продължава с него. Твърди, че го бил изгубил по пътя... Как не се изгубили от Козлодуй до Камарата, а после изведнъж започнали да се губят и всеки си продължил в посоката, която си избрал... Няма нищо страшно в истината, страшното е да приемем лъжата, защото днес отричаме една истина, а утре наследниците ни ще отричат цялата ни история, националната си идентичност, ще твърдят, че е пълна с лъжи и измислици като започнеш от лъжата за поп Кръстьо и стигнеш до небивалиците за гибелта на Христо...

Много си струва да се прочете тази тема, аз днес разчитам на логиката, а колегите са трупали фактите, но изводът и посоката ни е една, няма нужда да се повтарят мантрите, истината е очевидна, нищо, че адски удобно и безкрайно по-героично на някои им изглежда Христо да е паднал в бой с врага...

Не съм стрелец, пацифист съм, но затова пък е добре, че хора с опит с оръжията като Вас се включват в темата. От Вашият отговор следва да заключим, че идеята за изстрел от скалите си е изсмукана от пръстите, носени от десет кладенци вода. Не е малко Логиката е много важна в случая, тя е водещата в темата. Причината е точно в недостоверността на изворите. С още първите издания на книгите си, Захари придобива необичайна популярност. С което поема и историческата отговорност за некоректността на някоя твърдения. Стоян Заимов по същото време започва да твърди, че той лично разпознал главата на Ботев на площада във Враца с дупка над дясната вежда. Как пък само дупка ще остави 11мм куршум, а няма да раздроби кост? След двадесетина години помолил журналистите да изтрият тези му твърдения, защото до никакъв площад не бил стигнал. Написал го, защото бил в нещо като съперничество със Захари, та да излезел с един гърди напред, и двамата са бивши Апостоли на Трети и Четвърти Революционен окръг, и двамата публикуват книги по едно и също време. Заимов категорично си признал, че измишльотвал, за да настигне популярността и продадените бройки книги на Захари. За съжаление късно, едва двадесетина години след романизираните глупости на Захари и Стоян, думата била дадена на бивши Ботеви четници, забравени, неизвестни. Е, как биха посмели да оспорят авторитетните национални автори? Тяхната дума срещу писателите с тиражите... Кой ще им повярва и как ще се защитят? Повторили официалната версия, толкова си приличат повторенията за дупката над дясната вежда, че чак не ми се коментира... Последен излиза със Спомените си Обретенов, но тук имам какво да кажа, изключително проучен от мен е заради другия голям в нашата история, Апостола. Тези Спомени на Обретенов са тежко редактирани от проф. Михаил Арнаудов, който сам е подчертал това при издаването им. Всъщност и да е казал накрая истината Обретенов, неговият редактор е оставил историята в съспенс. Ако е имало противоречия, поне можеше да поиска от дядо Никола като за последно да каже истината, ама не... Факт е, че при всичката си противоречивост, Обретенов не отказал да се качи с комисия отново на Балкана и да се опита да разпознае мястото. Друг е въпросът, че с това само задълбочил казуса...

Аз изказах мнение по-горе и силно се притеснявам, че се повтарям: "Защо тялото му е останало непогребано, оставено е било да се разложи бързо, да бъде изядено от дивите животни и т.н. Защото по него са следите, че е стрелял свой, при изстрел отблизо има други следи, различни от при изстрел отдалеч." - това е една от възможните версии. Една друга версия обаче отпада, от изворите знаем, оставили са го с чизмите, бил е разпознат като четник бързо на другата сутрин, ако са искали да не го познаят, от щаба е трябвало всички дрехи да му махнат... Е, не са разбрали веднага кой е, затова са му взели главата и занесли във Враца, някой да им каже срещу заплащане... Ако се сетя още нещо, ще пиша в темата. Радвам се и на Евристей, и на Андрей, и на теб за включването. Просто много ми дойде от глупостите, които изприказваха по медиите тези дни за гибелта му... Сякаш ще е по-малко героична и саможертвена, ако напишем истината, че в спора е паднал от свой човек.

За мен историята е наука, не гадаене, има достатъчно исторически извори по въпроса. Никаква необходимост няма от бръснача на Окам. Всичко си е разказвано и то многократно още когато свидетелите са били живи. Аз направих своя анализ на изворите, всеки има право да си преценява. Поведението на самите герои е ключът към събитията, никой не седи да се сбогува с войводата си ако го обстрелват нишанджии... Но това вече го написах по-горе и обясних. Много от информацията вече е дигитална, можете да намерите достатъчно из мрежата. Успех

И аз се радвам, че участвате , това е тема, която си заслужава да бъде разнищена от всички страни, след като все още има спорове по нея... В конкретният случай, мисля, че е било въпрос на спор, на изнервеност, на емоционалност, на крайна умора, на разочарование, че въпреки писмата на Стоян Заимов, никой не е въстанал във Врачанско... Апостолите на Трети Революционен окръг са били Заимов, Георги Апостолов и Никола Обретенов. Заимов се е мотаел скрит в лозята, преоблечен като жена. Затова пък Апостолов и Обретенов са били държани отговорни от Ботев за лъжите, че всички са се разбунтували, за несвършената работа през последните месеци сред хората, а и едни пари са замесени... Не мисля, че изстрелът е бил обмислено решение. Апостолов се е бил геройски през деня, наистина, а в края на деня е изкаран лъжец, заради който са потеглили през Дунава и загинали невинни хора... "Само че той се престарава и вместо само да наблюдава и сигнализира, стреля – веднъж, в нарушение." - Ако е имало видимост. Всички оцелели участници са посочили, че след заник слънце е изсвирила тръба за оттегляне на аскера и черкезите. След заник слънце при гъстите гори в района да очакваме добра видимост не е съвсем реалистично, но да оставим процент вероятност за нишанджия. Това води до другият въпрос, защо не са се уплашили и не са реагирали като обстрелвани? Другото, което мога да добавя към всичко изложено по-горе е още нещо, замитано под килима от журналисти, изследователи. В своите Спомени Обретенов твърди, че са се договорили да не казват истината на момчетата, да не ги демотивират. На практика още от миг първи лъжат, когото срещнат надолу към реката му съобщават, че войводата е тръгнал сам напред и те ще го настигнат т.е. имали са време да направят "завера", договорка по между си, вероятно скрепена с клетва какво да говорят... Никой не седи да прави "седянка" и да се сговаря под опасност за дъжд от черкезки куршуми. Но на съвсем същото място са останали твърде дълго време, не минута-две. Да разделят вещите, парите, да се уговорят какво да говорят... Ако има нишанджия вероятността да не е доложил какво е видял и да не е наредено още куршуми да се изсипят точно там, на това място е почти нулева. Но щабът на четата не очаквал нито втори, нито дузина куршум изобщо. Останали си на самото място, до трупа на Ботев, да се сбогуват с него, да вземат каквото имало в него, да се договарят един с друг да пазят тайна и само на Войновски да съобщят истината...

"Генерирайте един образ на Ботьов. Бой/ръст/ сила, авторитет Тези 200 души за какво го последват ? Защо приемат да му се подчиняват ? Вярват ли му, доколко и най-вече ...до кога ? Разочарова ли ги, та някой от тях да иска да го ...светне ? Че и всичко да остане в тайна ? Има ли противоречия между Ботьов и Войновски ? Къде и кога ? Една от версиите е, че Ботев иска продължаване на сраженията докато част от четата е склонна да капитулира. Но с оглед на по сетнешните действия на Войновски и оцелелите, сраженията продължават и след смъртта на воеводата. Не знам, Вие сте по запозната." Тогава темата ще е "Христо Ботев", не "Гибелта на Христо Ботев" Исках да напиша моето мнение за гибелта му, заради огромната словесна плява в медиите покрай втори юни. Иначе тема "Христо Ботев" има тук, няма смисъл да я повтарям, всеки може да я допълни: https://www.forumnauka.bg/topic/1018-христо-ботев/ Относно казашката легенда, странно е, но се ражда след смъртта му, не приживе. Толкова е легенда, че самият Христо би й се учудил, нито един един източник не я споменава... Дори не е бил добър планинар, по спомените на оцелелите момчета, той най-много е страдал от преходите в планината, задъхвал се е, бавел се е, дори планинар не е бил, а поет, журналист... На практика е бил моралният им компас, мотиваторът, примерът за саможертване. Относно Войновски, не е бил само той информиран за нишанджии, момчетата са били опитни, това не им е било първата вечер да взимат мерки... и пак ще кажа, никой нишанджия няма да пусне само един изстрел, ако изобщо наруши заповедта за оттегляне на Асаф паша...

С всичко съм съгласна. Благодаря Добре въоръжената Османска армия е причината Левски да откаже въстание на Каравелов, чието писмо от 1-ви ноември 1872г. го подканвало да вдигне народа. Но този народ изобщо не бил въоръжен. Има запазени писма, съгласно които през 1869г. Апостолът е бил готов от Узунджовския панаир да набави оръжие за бунт, но като видял какво се продава там, тотално се отказал от панаирите. Сприятелил се с Данаил Попов и изискал внасяне на оръжия от Белгийска фирма. В Ловеч успели над 40 пистолета Гасер да доставят и разпределят между комитетите, но това е друга тема... Това, което сте написали по-силно подкрепя моята теза, че ако срещу Ботев е стреляно с пушка, стрелецът би обсипал с куршуми тази част, в която го е видял. Или най-малко би произвел втори, контролен изстрел. Ако е бил въоръжен с „Уинчестър“, при 13-15 патрона в пушката да изстреляш срещу враг само един е неправдоподобно... Ако е бил с еднозарядна „Мартини“, имали са бързи рефлекси да презаредят за втори, контролен изстрел, тъй като в тъмното вероятността от пропуск е 90%. И в двата случая – липсата на последващ огън е доказателство, че стрелецът е знаел, че е уцелил, т.е. бил е твърде близо. Да, всички днес знаем за нишанджиите, обаче как Войновски не би знаел? Той е бил професионалист, учил в Одеса, в юнкерското Николаевско военнопехотно училище, завършил поручик в руската армия. Христо не е бил луд да тръгне без опитен военен, при условие, че той самият е нямал добри военни познания и на практика не е бил и добър стрелец, не от най-полезните в битките през деня, Сава Пенев, Георги Апостолов и Никола Войновски са били отличниците в стрелбите, причината да удържат позициите срещу черкезите. За да не остави Войновски постове срещу нишанджии и да тръгне с група към реката, значи наистина е било доста тъмно и е нямало смисъл да го прави. Когато е анализирана работата му след години, всички учени подчертават, че е имал изключителен военен талант и четата оцеляла, поне частично оцеляла, само благодарение на него. Няма как да не е взел мерки точно той, ако е имало видимост. Ако е нямало, черкезите трябвало мощни фенери вместо очи да са имали като чудовища от приказките... После, нещо винаги пропускано, но важно, Обретенов в своите коментари е написал, че като настигнали групата, която била спряла към реката, там никой никакъв изстрел не бил чул и излъгали момчетата, че Ботев сам тръгнал напред, а те трябвало да го настигнат. По пътя разказали на Войновски какво се е случило. Ако е гърмяла пушка от скалите, как не са чули всички край реката? Там има ехо, скалите правят ехо, била съм във Врачанския Балкан. И тези момчета, тренирани като военни, са били глухи за такова ехо? Най-вероятно е гърмял револвер, не пушка, и то отблизо. Разбира се, револверът също произвежда шум, но високочестотен, може да бъде сбъркан с припукване на съчка под краката, с изпускане на нещо тежко, различно е от оглушителния тътен на онези Martini-Henry и Winchester. И пак, благодаря за включването в темата.

Само да отбележа, че "Гибелта на Христо Ботев" изнесох в отделна тема, защото е по-редно да бъде разглеждана отделно от темата за Левски:

Моята тема винаги е била българското Възраждане. Преди години с изпит върху нея влезнах в Софийския Университет и си остана в мен и след като завърших. Затова започнах да пиша тук, да разкажа какво съм открила, не всеки има време и възможност да прерови историческите извори по няколко пъти. Разбира се, започнах с Левски, новите документи, намерени от Виктор Комбов потвърдиха предположения, изводи. Но напоследък се развихриха отново други спекулации, сякаш истината не е очевидна. Христо е другият, около който създават митове и легенди напук на историята, защото с неговото име лесно се трупа евтина популярност за тези, които я търсят. Затова реших в отделна тема, извън тази за Левски, да публикувам информацията, анализите, които съм правила за най-спорните моменти от гибелта му. Всеки да може да прочете и да има право на избор кому и колко да вярва. Правото на избор ни прави свободни Установих наскоро, че мнението на проф. Вера Бонева, много важен и дълбоко уважаван от мен анализатор на целия му живот, за смъртта му съвпада с моето, то е изразено в съвсем ново нейно интервю, затова публикувам линк към него: Моят анализ, с който бих защитила тази позиция: Стара планина, връх Камарата. Привечер двете воюващи страни са спрели боя и са се оттеглили за през нощта. Воюването през нощта не е било лесно с тогавашното оръжие. Един-единствен изстрел. Ако е дошъл от черкезките части, трябва да допуснем следното: 1. Някой от мюсюлманите не се е подчинил на своя Паша, останал е на "пусия", за да улучиш някого си е трябвало да си подготвен и да дебнеш, защото това не са съвременните оръжия, по онова време си е отнемало минути да заредиш оръжиe, да се прицелиш добре и да стреляш в тъмното. Който и да се е изправил през черкезина, ако не е бил подготвен, пет-десет пъти ще си е седнал обратно докато онзи зареди оръжието. Най-важното, ако някой войник го е правил, това е неподчинение, трудно е да го допуснем. Имало е заповед на Асаф Паша за оттегляне, войниците са се подчинявали. Неподчинение се е наказвало със смърт, никой не си го е позволявал, дори и черкезите, защото е имало висш военен на терен. 2. Трябва да приемем, че е имало черкезин, който не си е почивал, не се е молил, не е пиел вода, не си е почиствал оръжието, не е заспал, не е гледал в земята или в друга посока ама точно в този момент, но е стоял на пост, ако се покаже по случайност вражеска глава да стреля сякаш очите му като мощни фенери могат да я различат в тъмното. Това и пред децата няма да мине... 3. Ако някой черкезин, набеденият Джамболет, или друг, наистина е стрелял, (макар днес официално да се смята, че Джамболет е паднал мъртъв първи през деня, улучен от Сава Пенев или Георги Апостолов), тогава би следвало да има втори, контролен изстрел. Няма причини да няма, защото от онова разстояние в тъмнината на Балкана кой враг би бил сигурен, че куршумът му е улучил жертвата, а не е минал на сантиметри от него или е одраскал някое дърво? Ако си стрелял оттам, ти не знаеш дали си уцелил. Със сигурност ще презаредиш и произведеш втори изстрел. Този черкезин, а и неговият командир незабавно биха наредили следващ изстрел, дори да е от друг войник. Но... в нито един исторически извор не се споменава за последващ изстрел. Единствените, които са могли да знаят, че първият куршум е бил достатъчен за да бъде убит войводата, за наше най-голямо съжаление, са неговите собствени хора. Не са изстреляли втори, контролен, за да го доубият, защото той бързо е починал, улучен е бил фатално. Никой от черкезките части, от онова разстояние и при падането на нощта не би бил сигурен, че е улучил и щеше да стреля поне още веднъж дори и да не улучи. 4. Ако наистина Ботев е бил видим за черкезките части, би трябвало цяла пукотевица да се възобнови в началото на нощта, защото е логично да предположат, че щом има един четник там, значи около него следва да са другите, следователно натам трябва да стрелят. Но масова стрелба изобщо не е имало. Един изстрел, само един, достатъчен за да бъде мъртъв Христо и нищо повече. Толкова достатъчност, че този изстрел трябва да е бил отблизо. Нямало е нужда от втори контролен изстрел. 5. Оръжията от 19-ти век: Как се зарежда и чисти пушка с предно пълнене в тъмното и какъв ефект има дистанцията за възможната рана. - Ако изстрелът е от близко разстояние (от упор или броени метри) Тогава куршумът притежава максимална кинетична енергия и начална скорост. Освен това, отблизо в раната влизат барутни газове, недоизгорели барутни зърна и пламък. Такава рана е брутална, разкъсваща и води до моментална смърт, особено ако е в областта на главата или гърдите. Свидетелите казват, че Ботев е починал почти веднага и е улучен фатално в челото/окото или гърдите. Толкова бърза и чиста кончина в тъмното от дистанция 300-400 метра с тогавашните непрецизни пушки е по-скоро в сферата на научната фантастика. - Ако е уцелен отдалеч, каквато е версията за черкезина от хълма - пушките на черкезите и башибозука (често по-стари системи с предно пълнене или трофейни „Крнка“ и „Снайдер“) на такова разстояние губят огромна част от скоростта си. Оловният куршум лети по парабола и на 300+ метра вече „пада“. Ако улучи човек от такова разстояние, куршумът по-скоро би причинил тежко разкъсване, би счупил кост, но рядко убива на място в същата секунда. Човекът би паднал, би викал от болка, би кървял и би умирал дълго и мъчително в продължение на минути или часове. Четниците около него са щели да имат време да превържат раната, да чуят последните му думи, да се опитат да го пренесат. Такава е смъртта на Индже войвода от разказа на Йордан Йовков, пушките от онзи период ги има в Истанбулския музей и всеки може да ги разгледа. Но при Ботев нищо такова не се случва. Всички източници са категорични: един изстрел, незабавна смърт, пълна тишина. Ботев е екзекутиран отблизо, хладнокръвно и професионално. Изстрелът е бил толкова точен и съкрушителен, че е отнел живота му на секундата – нещо, което никой уморен черкезин в тъмното не може да постигне от съседния баир. 7. Чисто хипотетично, ако някой все пак е бил въоръжен с бързострелно оръжие, рядко срещано в онези години, което се зарежда лесно отзад, и е стрелял по враг в тъмното, защо е произвел само ЕДИН изстрел? При пушка с предно пълнене можеш да кажеш: „Е, уморих се, тъмно е, докато натикам барута и куршума с шомпола, те избягаха, я по-добре да си легна.“ Но ако държиш модерна пушка със задно пълнене, ти имаш силата да направиш цяла серия от изстрели за половин минута. Можеш да засипеш мястото с олово. 8. Всъщност на бойното поле няма такова нещо като "самотен изстрел и пълна тишина". Когато един войник открие огън в тъмното, неговите другари наблизо автоматично вдигат пушките и започват да стрелят в същата посока, за да покрият позицията, защото очакват отсреща да им отвърнат със залпове огън. Не се е случило. Един-единствен изстрел, след който настава гробна тишина от страна на противника, е възможен само ако стрелящият е на броени метри от жертвата и с очите си вижда, че тя пада мъртва на място. Няма нужда от втори изстрел, защото убиецът е видял, че всичко е свършено. 9. Лъжата за куршума в челото Последната лъжа е за куршума в главата, театралната постановка на Захари Стоянов в неговата биография на Войводата, която достойно конкурира тогавашните драми на Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни. Но Христо е бил улучен в гърдите, не в челото. Привечер на 20 май (по стар стил) сражението е спряло. В района и тогава, и сега, има гъста растителност, храсти и дървета. Ботев не е бил на открито и не е имало никаква причина да се изправя в цял ръст, за да го види черкезин от съседния баир. В тъмницата е нямало как, а и какво да оглежда, това вече е бил направил Никола Войновски. Но дори да се е изправил, военнотактически е абсолютно невъзможно вражески стрелец да го фиксира в гъсталака и да го уцели точно в челото от такова разстояние. Защо тогава тази измислица? Ако щабът (Обретенов, Апостолов) си беше признал, че Ботев е улучен в гърдите, веднага е щял да изникне съдбоносният въпрос: „Как така е улучен в гърдите в гъсталака, седнал или приведен, при положение че врагът е далеч на съседния баир?“ Единственият начин куршум да влезе право в гърдите му при такъв терен е изстрелът да е дошъл от упор, тоест от някой, който е бил вътре в самия щаб, на броени метри от него. За да избегнат подозренията за случаен приятелски огън при скандал, те измислят версията, че Ботев се е изправил в цял ръст нависоко, за да огледа терена. Тогава бил улучен... 10. Защо не са се разбягали? Логиката диктува, че след първия изстрел те веднага трябва да залегнат и да се разбягат. Някой стреля по тях, вероятността да бъде улучен следващия от тях е голяма. На бойното поле, когато куршум убие командира ти, войводата ти, ти не се застояваш прав, за да го целуваш по челото. Ти залягаш, пълзиш на четири, на два крака, настрани, на заден ход, бягаш или стреляш обратно в тъмното, защото знаеш, че ти си следващият. Или поне отвръщаш на изстрела. Няма такова нещо в историческите извори. Няма паника, инстинкт за самосъхранение, виждаме смайващо спокойствие в момчетата от щаба на четата. Изобщо не са се притеснили, че стрелят по тях, уж от баира, останали са си там... Ако те наистина са вярвали, че наоколо гъмжи от черкези, последното нещо, с което ще се занимават в тъмното, докато куршумите свистят, е да бъркат в джобовете на убития си войвода, а ще спасяват живота си на всяка цена. То има и разкази как са се сбогували с него един по един, целунали го по челото... Направо си звучи като приказка от хиляда и една нощ, никакво безпокойство, че врагът може да продължи да ги обстрелва, никакво бягане, паника... Вместо криене, лазене, пълзене или организиране на кръгова отбрана, те стоят прави, събират се около трупа, плачат, целуват го, а след това най-спокойно започват да свалят вещите му (часовника, картата, парите, войводските знаци), за да ги „разпределят“. Абсолютна театрална постановка. Момчетата най-хладнокръвно поделя личните вещи на Ботев като разделяне на плячка вместо да залягат заради черкезки куршуми. Това не е поведение на хора под обстрел. Това е поведение на хора, които знаят със сигурност, че опасността е преминала. Знаели са, че втори изстрел няма да има, защото стрелецът е бил сред тях. Тук съм съгласна още веднъж с проф. Вера Бонева, че това трябва да е бил Георги Апостолов, защото в този момент другият добър стрелец, който също е имал самочувствието на водач, Войновски е бил с останалите от четата към реката. Апостолов не е бил обикновен четник, той е бил избран за Апостол на Трети революционен окръг, били са на негова територия във Врачанския Балкан и няколко пъти е демонстрирал увереност, че знае най-добре какво трябва да се прави. Отделно е бил и със сприхав характер. Овчарите в колибата - заранта на 21-ви май са нахлули в кошарата да се похвалят, че са убили труп, по скъпите дрехи се виждало, че е войвода, Ботев е бил с униформата си до последно. Имало е обявена награда за главата му, този, който го е намерил пръв, разбира се е претендирал, че го е убил, за да вземе наградата. Няма как сериозно да приемем тази версия. В турските архиви е отбелязано, че на сутринта са претърсвали гората за четници, които обаче Войновски успява да изтегли на доста добро разстояние от Камарата. Нито един изстрел от куршум сутринта не е прозвучал. Нямат отношение овчарите към събитията. Имат към наградата. 11. Никола Обретенов - Защо не вярвам, да е бил Никола Обретенов? Той наистина е бил по-мек и по-страхлив. Да се върнем във времето на Левски, получил е заповед през февруари, 1872г. от Каравелов да убие славослагателя Стоян Пенев, но сам не могъл да го стори. През Втората Световна война много ще го направят сами, но той не е могъл. Затова за убийството взел със себе си цялата група читалищни момчета, за да може да бъде изпълнена задачата и по собствените му думи, Ради Иванов и Тома Кърджилов свършили работата. Оттук и причината да предполагам за Ботев, че най-вероятно Георги Апостолов е изразил неподчинението си с изстрел. Но Обретенов има своите грехове, включително, че до последно криел истината за Христо и неговите момчета, заради което още през двадесетте години на 20-ти век е бил подложен на унищожителна критика. Не са били глупави търсещите истината за Ботев. Нито ние сме. Защо тялото му е останало непогребано, оставено е било да се разложи бързо, да бъде изядено от дивите животни и т.н. Защото по него са следите, че е стрелял свой, при изстрел отблизо има други следи, различни от при изстрел отдалеч. 12. Изложената глава във Враца: Нещо особено важно, куршумите на пушките от 19-ти век са били три пъти по-тежки от сегашните, ако е улучено челото на Ботев, главата му вече не би била цяла, щяла е да бъде с раздробени кости, с разкъсано лице. Няма как раздробена глава да измият, сложат на дървен кол и три дни да я държат на площада във Враца от 21 май до 24 май 1876 г. (по стар стил) за разпознаване. Факт е, че главата му е била запазена когато я отсичат. Никъде в архивите, спомени на свидетелите няма дума за дупка от куршум или друго, а мнозина са я видели на площада. Това доказва, че куршумът всъщност е попаднал в гърдите. Но това прави екзекуцията отблизо, от свой човек, още по-очевидна. 13. Отсичането - има и още един суров физически факт, който тотално отхвърля версията за куршум в челото. След смъртта на Ботев, тялото е намерено, главата му е отсечена с ятаган. Всеки съдебен медик знае, че ако челната кост вече е била пронизана от тежък 11-милиметров оловен куршум, ударът от отсичането, който е принципно разтърсващ и последващото забиване на кол щяха напълно да разрушат целостта на главата. Дребните костни частици щяха да се разместят и разпилеят, а лицето щеше да колабира навътре, превръщайки се в неузнаваема маса. За да бъде тази глава измита на чешмата от поп Лука, изложена на площада във Враца и разпозната по характерните черти и високо чело, черепната кутия е била абсолютно здрава. Това, в комбинация с факта, че в нито един доклад в турските архиви не се споменава за простреляна глава, доказва едно: куршумът е бил в гърдите. В официалните си спомени след Освобождението, Обретенов описва момента на смъртта така: Обретенов, основният свидетел на смъртта, винаги е твърдял, че Ботев е улучен в гърдите. Той описва как с Апостолов ясно са видели широката рана на гърдите на Ботев, как са свалили вещите му и как са го целунали по напълно здравото му и чисто чело. Когато по-късно бивши четници и изследователи питат Обретенов защо в книгата на зет му Захари Стоянов пише, че раната е в челото, Обретенов разказвал за срещата си със Захари. Той го попитал: „Защо написа, че е в челото, като куршумът го удари в гърдите?“, а Захари Стоянов най-хладнокръвно му отговорил: „За по-голям ефект!“ Колкото и да ценя Захари, следва да напомня, че историята не е литература, няма място за митове и легенди в нея. Когато искаме да знаем Христо Ботев не от романи, а от историята, добре е да имаме предвид точността на фактите. 14. Моят финал и почит към него: Здрасти, Христо. Как си, намери ли горе Венета? Време измина, лети си дори и при Вас на небето. Любов, свобода, остави ни много, войводо, поете. Да се изгубим не можем, утъпка, завеща ни пътеката... Все забравям, предай поздрави на небесната чета Свободата ни днес от кръвта Ви извира, момчета Имахте дързост и дух да е Ваша последната дума Как, за какво се умира от сабята или куршума. За смъртта казахте всичко, за нас остана да пишем За какво се живее, за какво си струва да дишаме. Силно да любя и мразя приех за наследство в мен Мечта, идеал пред покоя да слагам е избор свещен.

Финалът на моето изложение за Христо Ботев: Последната лъжа е за куршума в главата, театралната постановка на Захари Стоянов в неговата биография на Войводата, която достойно конкурира тогавашните драми на Васил Друмев, Добри Войников, Сава Доброплодни. Но Христо е бил улучен в гърдите, не в челото. Привечер на 20 май (по стар стил) сражението е спряло. В района и тогава, и сега, има гъста растителност, храсти и дървета. Ботев не е бил на открито и не е имало никаква причина да се изправя в цял ръст, за да го види черкезин от съседния баир. В тъмницата е нямало как, а и какво да оглежда, това вече е бил направил Никола Войновски. Военнотактически е абсолютно невъзможно вражески стрелец да го фиксира в гъсталака и да го уцели точно в челото от такова разстояние. Защо тогава тази измислица? Ако щабът (Обретенов, Апостолов) си беше признал, че Ботев е улучен в гърдите, веднага е щял да изникне съдбоносният въпрос: „Как така е улучен в гърдите в гъсталака, седнал или приведен, при положение че врагът е далеч на съседния баир?“ Единственият начин куршум да влезе право в гърдите му при такъв терен е изстрелът да е дошъл от упор, тоест от някой, който е бил вътре в самия щаб, на броени метри от него. За да избегнат подозренията за случаен приятелски огън при скандал, те измислят версията, че Ботев се е изправил в цял ръст нависоко, за да огледа терена. Тогава бил улучен... Но на бойното поле, когато куршум убие командира ти, войводата ти, ти не се застояваш прав, за да го целуваш по челото. Ти залягаш, пълзиш на четири, на два крака, настрани, на заден ход, бягаш или стреляш обратно в тъмното, защото знаеш, че ти си следващият. Обаче не това следва при момчетата от щаба на четата. Няма паника, инстинкт за самосъхранение, виждаме смайващо спокойствие. Вместо криене, лазене, пълзене или организиране на кръгова отбрана, те стоят прави, събират се около трупа, плачат, целуват го, а след това най-спокойно започват да свалят вещите му (часовника, картата, парите, войводските знаци), за да ги „разпределят“. Абсолютна театрална постановка. Момчетата най-хладнокръвно поделя личните вещи на Ботев като разделяне на плячка вместо да залягат заради черкезки куршуми. Това не е поведение на хора под обстрел. Това е поведение на хора, които знаят със сигурност, че опасността е преминала. Знаели са, че втори изстрел няма да има, защото стрелецът е бил сред тях. Ако те наистина са вярвали, че наоколо гъмжи от черкези, последното нещо, с което ще се занимават в тъмното, докато куршумите свистят, е да бъркат в джобовете на убития си войвода, а ще спасяват живота си на всяка цена. Изстрелът е произведен от един от тях. Тук съм съгласна още веднъж с проф. Вера Бонева, че това трябва да е бил Георги Апостолов, защото в този момент Войновски е бил с останалите от четата към реката. Изложената глава във Враца: Нещо особено важно, куршумите на пушките от 19-ти век са били три пъти по-тежки от сегашните, ако е улучено челото на Ботев, главата му вече не би била цяла, щяла е да бъде с раздробени кости, с разкъсано лице. Няма как раздробена глава да измият, сложат на дървен кол и три дни да я държат на площада във Враца от 21 май до 24 май 1876 г. (по стар стил) за разпознаване. Факт е, че главата му е била запазена когато я отсичат. Никъде в архивите, спомени на свидетелите няма дума за дупка от куршум или друго, а са я видели мнозина на площада. Това доказва, че куршумът всъщност е попаднал в гърдите. Но това прави екзекуцията отблизо, от свои човек, още по-очевидна. Има и още един суров физически факт, който тотално отхвърля версията за куршум в челото. След смъртта на Ботев, черкезите отсичат главата му с ятаган. Всеки съдебен медик знае, че ако челната кост вече е била пронизана от тежък 11-милиметров оловен куршум, ударът от отсичането, който е принципно разтърсващ и последващото забиване на кол щяха напълно да разрушат целостта на главата. Дребните костни частици щяха да се разместят и разпилеят, а лицето щеше да колабира навътре, превръщайки се в неузнаваема маса. За да бъде тази глава измита на чешмата от поп Лука, изложена на площада във Враца и разпозната по характерните черти и високо чело, черепната кутия е била абсолютно здрава. Това, в комбинация с факта, че в нито един доклад в турските архиви не се споменава за простреляна глава, доказва едно: куршумът е бил в гърдите. В официалните си спомени след Освобождението Обретенов описва момента на смъртта така: „Ботев падна на гърба си. Ние с Апостолова приппнахме, повдигнахме го и видяхме, че куршумът го беше ударил право в сърцето и той беше вече издъхнал. Апостолов му взе часовника, джобната книга и картата, а аз извадих войводските му знаци от шапката, за да не попаднат в неприятелски ръце.“ „Всички плачехме, но аз и Апостолов бяхме неутешими. Наведохме се и го целунахме по челото..." Обретенов, основният свидетел на смъртта, винаги е твърдял, че Ботев е улучен в гърдите. Той описва как с Апостолов ясно са видели широката рана на гърдите на Ботев, как са свалили вещите му и как са го целунали по напълно здравото му и чисто чело. Когато по-късно бивши четници и изследователи питат Обретенов защо в книгата на зет му Захари Стоянов пише, че раната е в челото, Обретенов разказвал за срещата си със Захари. Той го попитал: „Защо написа, че е в челото, като куршумът го удари в гърдите?“, а Захари Стоянов най-хладнокръвно му отговорил: „За по-голям ефект!“ Колкото и да ценя Захари, следва да напомня, че историята не е литература, няма място за митове и легенди в нея. Когато искаме да знаем Христо Ботев не от романи, а от историята, добре е да имаме предвид точността на фактите.