Borova gora
-
Брой отговори
815 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
3
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Borova gora
-
Йорданка не е била женена, спрягана е от журналистите като "последната годеница" на Левски, но починала на 16г. от туберкулоза около деня на неговото обесване. Ако е Яна е странно, изобщо не е споменавана като негова укривателка: https://utroruse.com/article/759679/ Съгласно тази статия тя е вдовица, но в много по-късни години.
-
Моля да не бъда замеряна с камъни затова, че ще си разреша най-сетне да споделя своята идея за автор на въпросното писмо от 7 октомври. Това е само още една възможност към тези, които изброихте, но все пак ми се струва вероятна възможност. Реалният животът понякога е по-пъстър от черно-белите предположения. Вдъхновението ми идва от Иван Драсов: "аз бях всичко в комитета, аз пишех писмата, аз приемах парите". След като той е заминал каква гаранция имаме, че Марин Поплуканов сам е започнал да върши тези задължения? Преди това ги е възложил на Драсов и го е ползвал като свой секретар, нищо, че такава длъжност в комитета е нямало. Ако е прехвърлил отново това на някой трети, например на Цвятко Хаджипавлов, Христо Йовков или друг? Разбира се, този някой като Драсов е продължил да пише, отговаря, изпраща писма от името на комитета, не от свое име и може би и от името на председателя му. В случая може да е смесил своите чувства с указанията за съдържанието на писмото дадени от Марин т.е. изпълнил е задачата както я е чувствал. Плюс написаното признание, че не знаел как да се оправи с вестниците, писмата... защото нямало е и кой да го инструктира, той е бил съвсем нов в тази дейност. Което би обяснило и трудностите при трите графологични експертизи до момента, почеркът е близо до този на Поплуканов и поп Кръстьо, но не е 100 процента идентичен и е възможно да е на някой трети. Повечето членове на комитета са били грамотни, биха се справили със заданието, а и не всички са били умрели от страх, например само месеци след обесването на Левски Цвятко Хаджипавлов е възстановил комитета и е станал негов председател, по-късно е загинал при отбраната на града т.е. би звучал смело както звучи авторът на въпросното писмо и както не ни се вярва да се е чувствал уплашеният Поплуканов. Жалко, че мнозина от членовете загиват преди освобождението и не оставят разкази за комитетската дейност. Никой от Поплуканови също не оставя спомени, нито се съгласява да сътрудничи на журналисти или писатели, които са проучвали делото и залавянето на Левски, иначе Марин би хвърлил светлина по случая и по много други случаи предвид биографията му, но...
-
Дали знаем за кого са били първоначалните четири смъртни присъди - за Левски и Общи ОК, но кои други двама са били нарочени? Някой от Ловеч?
-
Какво визира Левски под "днешната случка"? Залавянето и разприказването на Общи? – лично мнение, пише до Ловешкия комитет, това за мен означава разпитите и арестите на комитетските дейци в Ловеч. Освен това в текста има много критика за подкрепата им оказана на Общи. По настояването на Ловешкия частен революционен комитет на Общия му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София. Предоверили са се на някой, за който Левски е нямал добро мнение и както се оказва, с право, плюс че той е казал каквото имал да казва не зад гърба, а в очите на Общия, факт, говорещ много за лидерските умения на Апостола. Точно този откъс от писмото е много ценен, на практика онези Ловчанлии си патят за собствените грешки, но най-скъпата цена, бесилото, плаща Апостола задето се е съгласил с висшегласието им. Дори е болно, че не е бил достатъчно авторитарен в този момент, защото никой друг не е имал дълбочината на неговата визия за революционер на организацията, която сам изгражда и спрямо която визия има абсолютна несъвместимост от страна на Димитър Общи. В резултат провалът е общ, на комитета и негов, и както сам пише, пострадват и други. Какво се визира под "орханийските" работи? – Орхание е днешния Ботевград. Арабаконашкият проход е бил и е в Орханийска/Ботевградска област, днес официално се нарича Ботевградски проход. Може би е обмислял ползата от нападение, за да ги освободи, но е рискувал да има жертви при нападението, да има заловени и др., да издаде организацията, а на него най-добрите в тази организация са му трябвали, за да вдигнат революцията, времето за която според него е наближавало. Не е искал прекомерно да рискува, известен е като рисков играч в историята ни, но всъщност успява три години да работи при неимоверно тежки условия, защото поема обмислени, премерени рискове. "Па ако те останат в затвора, скоро заедно с революцията ще си ги вземем невредими."- това се случва, след Освобождението от Диарбекир се завръщат по-голямата част от осъдените. Но Левски очевидно не е очаквал смъртни присъди, едната ще бъде неговата, нито пък изпращане в Диарбекир, а по-скоро излежаване на присъдите в българските тъмници, в които той самият е бил затварян. Случаят обаче не се разглежда от турската власт само като криминален както знаем всички и знаем останалото... "Освен това съобщи се, че ще ги пуснат всички освен обирачите на пощата." – някой му е писал или устно го е осведомил, но не мога да се сетя за литература, имам предвид историческа, по въпроса. Много искам да знам повече...
-
Това е интересна информация, мислех, че писмата са били заловени в Русе и куриерът там е съмнителен. Излиза и друго, значи самите турци са пошушнали на Общия за съдържанието на тези писма, за да изприкаже всичко, няма кой друг да знае за Каравеловите думи освен Левски и властта, не че Общия е бил скъп на приказки...
-
Всъщност те биха имали полза тефтерът да бъде изгорен, тогава никакви следи не биха останали относно парите... Не е много ясна логиката на този, който прави подмятанията и в двата случая. Може би Величка толкова е могла, толкова е съчинила без да го е обсъдила с близките си...
-
Към дългогодишната вражда с поп Кръстьо се прибавя и това: "Обясненията на поп Кръстю пред отец Матей Преображенски – Миткалото. Ето как той споделя казаното от поп Кръстю: “Тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им Марин Луканов, който без разрешение на Левски прибрал от разни комитети около 15 хиляди гроша и не ги внесъл в комитетската каса, употребил ги за лични свои нужди, та поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият му род го намразил и започнали да го клеветят и одумват” (проф. Димитър Панчовски в книгата му “Последните дни на Васил Левски”). Поп Кръстьо си е навлякъл не омраза, а смъртна омраза след като е доложил това на Левски. По Устав за присвояване на комитетски пари Марин Поплуканов е трябвало да бъде наказан със смърт. В същото време му е предстояло тежка присъда от Извънредната комисия. В затвора - присъда от турската власт, навън - смъртна присъда от организацията. Спасяването му наистина е било семейна акция "на живот и смърт".
-
През 1873г. Величка не е била вдовица, Гечо Хашнов е убит през 1877г. Дали някой знае коя е тази вдовица в семейството на поп Лукан?
-
Цитатът абсолютно съвпада с написаното от мен: "каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи" - първата част на изречението се отнася за всички комитетски дейци, включително за поп Кръстьо. Той е бил от дисциплинираните и надлежно предава пари и документи, които е имало у него както би следвало да направят всички. От друга страна това още веднъж оборва по-късната легенда за предателството му, с парите си бил купил къща, спомените на Сирков подкрепят, че не е злоупотребил с комитетски пари.
-
"[Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва. У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! " "У Вас и у председателя Ви..." - аз го разбирам по свой начин, каквото има във Вас, пренесете в Сиркови и каквото има у председателя Ви /Вие, някой от Вас влезте в дома му и вземете, защото той е арестуван и няма да може да го направи сам, затова не пиша директно на него, а на Вас/ и също пренесете в Сиркови т.е. става въпрос за скритото в дома на Марин Поплуканов. Поплуканов не е в града и затова каквото има у него т.е. в дома му, да бъде взето от някой друг комитетски член и предадено на Никола Сирков. Изказът на Левски е специфичен за нашето време, но се свиква с него и се разбира какво е искал да каже. Ясно е, че за него на 12-ти декември председател е Марин Поплуканов. Ако е имал предвид някой друг, например поп Кръстьо, не Поплуканов, тогава щеше директно да се обърне към него в писмото, защото поп Кръстьо е бил наличен в Ловеч и може сам да си пренесе скритото в Сиркови, няма нужда друг да влиза в дома му. Същото важи и за продължението на писмото: "У председателя има пари..." - не пише до председателя, защото го няма, пише до комитетските членове с важна информация за събираните пари и липсата им. Левски винаги е бил пунктуален в отчитането на сумите, така че надлежно дава сметка и този път. Няма съмнение, че пише за Поплуканов. Как е научил Левски, че у председателя има пари: "Обясненията на поп Кръстю пред отец Матей Преображенски – Миткалото. Ето как той споделя казаното от поп Кръстю: “Тази работа е объркала Величка, сестрата на председателя им Марин Луканов, който без разрешение на Левски прибрал от разни комитети около 15 хиляди гроша и не ги внесъл в комитетската каса, употребил ги за лични свои нужди, та поп Кръстю казал за това на Левски, поради което целият му род го намразил и започнали да го клеветят и одумват” (проф. Димитър Панчовски в книгата му “Последните дни на Васил Левски”).
-
Ако става въпрос за мен, не съм тежка артилерия, но много харесвам форума и това, което написах по-горе е моето обяснение защо ми се иска да продължа да пиша в него и форумът да остане активен. Относно отговорът на Левски, ще поровя малко в архива си и ще пиша пак по въпроса
-
Бил е верен на конспиративната си практика Аз също мисля, че Вие не е учтивата форма в случая, не пише до един, а до членовете на комитета. Когато си даваш сметка за тези, по-дребните неща, тогава го виждаш по-ясно и разбираш по-добре разликите между него и другите бунтовници, а има нужда от това извън патетиката на учебниците и вестникарските статии търсещи сензации. Обикновено "Дяволът е в детайлите", но при него "Истината е в детайлите"...
-
Само с "интуитивно" не съм съгласна, били са част от предателската верига след 20 дни гостуване на Ловешкия каймакамин вместо в затвора в София, било е осъзнато, участвали са, някой ги е издал, те са издали...
-
Точно това имам предвид, че Драсов винаги остава в една задруга с тях, без изключение, затова е приел и тяхната гледна точка за залавянето на Апостола. Интересното в нея от самото начало е безспорната идея за предателството, никакво съмнение, че има такова, никакъв опит да обяснят успеха на акцията с добрата работа на турската полиция.
-
За съжаление Иван Драсов никога не е заставал срещу приятелите си Поплуканов и Пъшков, винаги е приемал тяхното мнение и гледна точка и никога не е искал да види нещо лошо в тях. Дори и когато търси парите дадени на Поплуканов, той пак го смята за най-добър приятел. Но пък самият Драсов е бил много удобен да напише дописката, да излезе от него, за да изглежда достоверна информацията, която са му съобщили. И винаги съм се питала дали пък Пъшков и Поплуканов някога са научили, че Али Чауш му е дал тескере да се махне по-бързо от Ловеч...
-
О, ясно е, не всеки има нерви да участва в залавянето на "своя лидер". Сирков не е единственият "дезертьор" от комитските задължения и клетви. Той и Латинецът се е очаквало да пази Апостола, да е на пост, на негова територия са били, но пръв побягва навън през блокадата... И Цвятков е трябвало да бъде инструктиран да не се отбива в хана на бай Добре за да пие едно преди път под носа на Пано Бонжура, но очевидно напътствия не са намерили за нужно да му дават. Нищо, че е било първата му сериозна мисия да придружава главатаря на организацията... И Величка не е дала парите, ако го заловят, по-добре да го заловят без тях, нека си останат за нея... Също и дали Левски е бил информиран, че ханът е бил затворен от дни, а не само за ден или вечер? Отварянето му след някакво време на бездействие би събудило подозрението на полицията и затова е било грешка да спи веднага в него вместо в частна къща или в друг хан... Не знаем и тази информация как му е била представена от скроилият плана за напускането на Ловеч Сирков.
-
Да, интересно е, че е писал отговор до някой, който вече е арестуван и Левски знае това. Остава и неизвестното, кой издава Марин Поплуканов, името му е в списъка на Хамди паша, след това е Общия... Очевидно с Поплуканови не започва предателството, макар и после да стават част от него.
-
Аз ако може да допълня, за да вземе също и парите събрани за оръжие дошли от другите комитети и документите, с които да се защити пред Каравелов защо незабавно не е вдигнал въстание... Трябва да е повярвал на думите на поп Кръстьо и затова се е забавил с малко повече от две седмици за влизането в Ловеч, да премине бурята, но на срещата със Сирков последния да го е убедил, че всичко е поотшумяло, арестуваните са заминали за София, никой вече не викат в конака на разпит, никъде не влизат отново да тършуват, откъдето минали-минали. Сирков най-вероятно не признава, че и той самият е бил обискиран и под наблюдение, и Левски е рискувал... Да не забравяме, че наистина е било тихо по бунтовническата тема, Великият везир в телеграмата ги похвалва, че без шум по един по двама разпитват петдесетина... а после и ги пускат... ясно е защо.
-
Хем "Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“, хем той самият съобщил поне на двама: "След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви.", а пък според жена му, на Коледната вечерня предната вечер тя съобщила на Хашнова пред жената на Латинеца... Това са българите от старо време, които са имали историческия шанс Левски да им е лидер. Такова омотаване в лъжи дето и след повече от 100 години се питаш как с такива хора е успявал да работи и да създаде толкова опасна организация... защото ние с едните им спомени трудно се оправяме да отделим истината от лъжата. Да не говорим, че заподозрян относно "кой го е издал" е и той самият...
-
Отборът юнаци са все роднини, което потвърждава идеята за роднинската свързаност и обмена на информация между тях. Все едно дали Христо, Величка, жената на Латинеца, която също е знаела, че Левски е в града, или друг е съобщил/а в конака. Били са замесени всички. Плюс, че той изглежда подмамен да влезе в Ловеч точно от тях, не от други дейци... Съгласно писмото до Великия везир, още от началото на декември властта наистина е очаквала точно в Ловеч да щракне капана. Това е всъщност показателно за наличието на предателство в залавянето, управителят на Търново е имал основания да твърди това пред най-висшестоящия, никой не би написал с такава сигурност без причина, не е било очакване за късмет, че ако мине оттук баш бунтовника, ние може и да го хванем... Всичко е и след изпращането на Поплуканов и Пъшков за София т.е. опрян е ножа до гърлото за роднинството, техните хора ги чакат тежки присъди, а Левски е на свобода. Роднините са намерили и подходящ, който да бъде нарочен предател, за да не бъдат заподозряни. "Поп Лукан, който често казваше: Тоя проклет поп Кръстю подкокороса момчето ми, та го хвърли в тая беля." - Данаил Кацев – Бурски. Относно разликата във времето т.е. защо всичко се случва след полунощ, а не веднага, изчакали са да се убедят, че Дякона не е продължил по пътя към Севлиево и Търново, а към Къкрина, някой техен човек седнал сред клиентите на ханчето е могъл да им потвърди това тичайки през глава към града. По-малко вероятно е да е някой доносник на полицията, по-скоро от родата на Латинеца в селото, защото той е очаквал какво ще се случи. Когато потерията е разлаяла кучетата, той е скочил с глупаво обяснение и е излязъл точно при обкръжаването, зарязвайки оръжието си, с което би трябвало да защитава Левски ако остане вътре и учудващо безпроблемно преминал през обсадата. Затова и заптиетата не са имали заповед да седят и чакат извънредна задача в конака въпросната вечер, чак като дошло потвърждението, необходимо за да не излъжат каймакамина, че Левски е в Къкрина, а той да е бил в тъмното по някой от пътищата, тогава са ги събрали по къщите за да препускат през нощта, случаят не е можел да чака до сутринта...
-
Има на 42-ра страница файл от Киров с качени последите преведени документи до момента, там има телеграма от Извънредната комисия до Великия везир, подробно е описана революционната дейност на Левски, значението му като лидер и искането на смъртната присъда. Добре е да се запознаете с документите от изворите. В тази тема също има и много написано по отношение на убийството на момчето и по принцип приписваните убийства на организацията.
-
За същото пишем, че тази информация за комитета не е дадена на Апостола, решенията, които взима го показват, защото той нито е бил непредпазлив, нито безразсъдно действащ. Не говорим за глобалната картина, която знае каймакамина, а за наблюденията, "бастисванията" по къщите на комитетските дейци, разпитите в конака и т.н. Самите Сиркови са били предупредени, че са под наблюдение по спомените на Мария Сиркова, но ни дума на Апостола, който се доверява на Сирков и влиза в дома им.
-
Точно това е причината да гледам сериозно на роднинската завързаност на участниците, Никола Сирков лично го среща, носи му писма, включително от Величка, две седмици по-късно го приема в дома си, приема пари и документи за него, а пък не му дава пълната картина в Ловеч след поредицата от предателства... Това няма как да е направил случайно, а съзнателно... Иначе не би млъкнал по въпроса и би го убедил да не стъпва в града.
-
Точно това би трябвало да накара Левски да не отива там, да отиде в частен дом или в друго ханче... Никога няма да узнаем дали не е бил подведен, че наблюдението на къщите на комитетските членове е махнато, интересът на полицията е намалял и т.н. откакто Пъшков и Поплуканов са пратени в София. Освен това винаги ми изглежда грешка, че е влязъл в наново отворено ханче, отварянето му няма как да не е привлякло вниманието и наблюдението на властите...
-
Данаил Попов умира през 1909г. През 1925г. няма как да е говорил със свещеник Георги Антипов. Подобен текст обаче има: В 1925 г. известният историк Данаил Кацев - Бурски идва в Ловеч да търси истината за последните дни на Левски. Среща се и с поп Георги и същият му казва: „Да знаеш, че Левски не е предаден от поп Кръстю. Залавянето на Левски е от жена, която се е изповядала пред мен. Аз няма да ти кажа коя е, защото тя чрез мен се е изповядала като пред Бога. Като умра, ето тефтерът, всичко съм записал в него. Ела и го вземи, и го прочети.“ ........................... Данаил Кацев - Бурски: Негово Преосвещ[енство] епископ Максим Браницки, ми съобщи: – Тоя, който ви е казал, че поп Георги е бил аргосван, не ви е казал право. При мен идва г. Димитър Пъшков и ме моли да въздействувам на поп Георги Антипов да престани да говори глупости – че поп Кръстю не бил предал Левски и, че знаел имената на истинските предатели." Поп Георги: ... И х[аджи] Мичо ми троши на времето прозорците... Кой им е виновен, като нямат българска кръв в жилите си и съвесть в главата...“ - хаджи Мичо е вуйчо на Георги Хашната, съпруг на Величка.
