Borova gora

За всички, които четоха в тази тема, твърде дълга вече и разпиляна, да уточня, че с Киров работим по систематизиране на информацията, за да е прегледна и да са лесно достъпни изводите, до които стигнахме, както и доказателствата, които ги подкрепят. Моята част обхваща мисията на Ангел Кънчев, смъртта му, арестуването на русенския комитет, Събранието през май в Букурещ, до края на юни, 1872г. като Библиографията ще бъде солжена най-накрая. Публикувам първа глава, надявам се да е интересна: ФИЛИП ТОТЮ, МИСИЯТА Тази тема е сериозно пренебрегвана от българската историография, оставена неизяснена, пропускана, но тя е ключова за българското Възраждане и за разбирането как се стига до предателството на самата ВРО и на Васил Левски. Темата за Мисията документално в историческите извори започва от едно писмо на Апостола, в което се споменава за "подписи от всичко българско", изисквани от Филип Тотю, който в този период се е намирал в Одеса, за да бъдат тези подписи част от молба до Негово Високо Императорско величество: април, 1871г., България, препис на писмо от Васил Левски до Филип Тотю в Одеса: "В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса. Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода. Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната.“ Писмото на Филип Тотю липсва в българските архиви, но в писмото-отговор на Левски, е написано искането и за целта на подписите: "подписи от всичко Българско, и печати за захващане на революция", т.е. прошението е за искане на руска императорска помощ при българска революция. Преди да поиска помощта на Дякона, Филип Тотю първо опипал почвата, за да научи каква и колко голяма е организацията му в българско, успял ли е или се е провалил: 20 февруари, 1871 – Ф. Тотю, Одеса, отправя писмо [до Ив. Пишмишев ?] чрез Д. Попов – Турну Мъгуреле, в което изказва недоволството от отношението на някои букурещки българи към делото и заявява, че е готов да съдействува на Левски. За него пише следното: „ За Лъвский напишете ми точни известия: за неговите дела, доколко е успял в предприятието си; към къде Лъвский повече действува.“ Подписите искани от Филип Тотю по внушение на нотабилите от Одеското настоятелство са били за прошение до Руския Император да се намеси на европейско ниво в Източния въпрос в полза на образуване на автономна българска държава, княжество, подобно на сръбското и Румънското. Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски. Мисията с подписите на прошение до руския Император идва от Одеса, където Филип Тотю е в близък контакт с Одеското настоятелство. Председател на настоятелството е Николай Тошков, българин, живеещ и работеш там. Съгласно запазеното писмо на Левски, Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до него с искане да бъдат събрани такива подписи, които после той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора. Това е отбелязано и от Димитър Тодоров Страшимиров, български историк. За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, Никола Тошков трябва да е потърсил гаранция, че делегацията ще достигне до Императора , от Иван Кишелски, Иван Кишелски, полковник от руската армия от български произход, назначен в Одеската гарнизон, нещатен член на Азиатския департамент на Министерството на външните работи и почетен член на Одеското настоятелство. Достъпът до Императора е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора. Никой от тази верига до върха й не би си позволил да иска прошение до императора, без негово знание, чиновническата йерархия е била желязна и това е отразено в известните ни шифрограми. Но за да има обещание в писмото, че са за Негово Високо Императорско величество, въпросните подписи, искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса, следва да са били по инициатива на руското военно командване. Подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, щяло е да има документ, че българите ги викат на помощ. Такова прошение, придружено с въстание би им дало зелена светлина една 300-хилядна армия да премине Дунава. Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без стойност. Кой е бил Левски в онзи момент и защо са прибягнали до него? Светослав Миларов, един от критично разглежданите поборници, нарича Апостола „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. От 1870г. вече е бил „генерал без армия“, имал е ВРО. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните желания и амбиции. Левски им е бил необходим веднъж, за да осигури подписите от цяло българско, а не от два-три града и втори път, за да вдигне въстание. Ако през 1871г. имаше друга организация, която да осигури тези подписи, нямаше да прибегнат до неговата ВРО. Но нямало от кого другиго да поискат съдействие, друг не обикалял цяло българско да създава комитети и да подготвя народа за освобождение. Въстание без мрежата на ВРО и съгласието на нейния лидер Левски, практически е било невъзможно да се организира и осъществи, Дяконът е бил ключ към такова въстание. Доказва го неуспешния опит на Филип Тотю да организира нещо подобно на въстание в Силистренско и неуспеха му сам да внесе руските пушки от Одеса, защото Левски решава, че за това не е настъпил нужния момент. На тях им е била необходима неговата мрежа от комитети, която през 1876-та използват и апостолите от Гюргевските заседания. Без тази вече изградена и разгърната комитетска мрежа, Априлското въстание нямаше да бъде това, което е било. Предната година опитът за въстание без комитетската мрежа на Левски е Старозагорското и то се проваля напълно. Защо Васил Левски не е приел да изпълни това искане? Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от него, което да донесе независимост на българския народ. То би означавало Княжество, васална държава, каквато имаме след Априлското през 1876-та. Но през 1876г. въстанието осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна. „Да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора.“ Тук следва да бъде изяснено защо някой друг от емигрантите във Влашко не би бил полезен за осъществяване на плана. Христо Георгиев е имал руско поданство, Каравелов-сръбско, но и не стъпвал в българско от ранните му младини в Копривщица не било възможно да поднесе прошение с подписи от българско. Редно било да е българин с български паспорт, за да има смисъл цялата идея. Петдесетина български нотабили във Влашко също не са били представителни, влиятелни, достатъчни за руския цар, за да откликне на въстание и да започне война. Преди това не са били достатъчни и за сръбската власт, за да бъде подписан документа за дуална монархия, в Белград в прав ред им казали, че не представляват българския народ. ВРО обаче го представлявала и българските нотабили те знаели това. Имали контакти в чужбина, но нямали свое ВРО, затова им трябвала организацията на Левски наготово. Той самият изпратил писмо до Иван Кишелски в Одеса, за да проучи по подробно въпроса. Отговорът на Кишелски както знаем, е бил отворен от Анастас Попхинов, куриерът в Плевен и брат на Данаил Попов. Защо Попхинов отворил точно кореспонденцията с Кишелски, а не друга? Много е вероятно това писмо да е било очаквано и за него да е коментирал и самият Данаил Попов. /Датата на полученото и разпечатано писмо от Кишелски до Левски е фиксирана на 10 май 1871. В началото на юни с.г. Христо Иванов кани Обретенов да му стане "кореспондент", т.е. канала за писма през Попхинов вече е бил компрометиран./ Тук трябва да отбележим, че по това време българските емигранти очаквали и помощ от Сърбия. Филип Тотю се отнасял скептично към сръбската помощ и го е написал в писмо до Данаил Попов още в началото на април 1871: В това негово писмо до Кършовски и Попов, Тотю им заявява, че в писмото му до Дякона има такава тайна, от която може да извлече голяма полза. Голямата тайна е подписите под прошението. Но за разлика от Любен Каравелов и Панайот Хитов, Одеските българи, включително Тошков и Кишелски, както се вижда от писмата на Филип Тотю, изразявали подчертано скептично и негативно отношение към сръбското правителство. Нещо повече, Филип Тотю в първия си отговор към Левски от началото на февруари 1871, съветва Левски да няма нищо общо с "букурещките вагабонти", било "млади", било "стари", само в този случай щял да му разкрие тайната за прошението до руския император. Значи за хората от Настоятелството, където работата се е движела от Тошков и Кишелски, е било важно да запазят в тайна руския план от букурещките емигранти, активно търсещи контакти със Сърбия по същото време. Тотю ги слага всичките в категорията "вагабонти" и ги оплюва като властолюбци и сребролюбци, като заклева Левски да не общува с тях. 20 юни, 1871– Може би като ехо от кореспонденцията с Тотю, Левски пише от Българско до Р. Попхристов и други дейци – Плоещ: укорява българската емиграция в Румъния и другаде, че разчита повече на чужда помощ за извоюване свободата на народа." В писмо от Левски до Данаил Попов под номер 22 в Извори на ДТС, датирано от 14 май 1871 година, водачът на ВРО . Филип Тотю не убедил Левски да се заеме с мисията за събиране на подписи, с което на практика самата ВРО е трябвало да се постави в услуга на искането на външна помощ и съответно на самата външна сила осигуряваща помощта. Апостолът дори го пита накрая да не остане само той, Тотю, който ще подпише такова прошение, защото идеята не му изглеждала добра, той очаквал независимост като резултат от едно мащабно въстание в българско. Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Панайот Хитов, те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили. Думите на Левски не повлияли на Кишелски, Тошков, Тотю, те били далече от разбирането за независимост на Дякона. Той получил незаслужено обидно писмо от тях, които винаги стояли на завет, но искали от другите да жертват живота си. 1871 юни 20, или преди 20, Тракия. - Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски. препис. Случаят с мисията прави разбираемо и писмото на Плоешките българи, които викали само него, Препис на писмо от Васил Левски до Райчо Попов в Плоещ - направен от Христо Загорски но… без председателите на местните комитети, за да се разберат. Тяхното писмо нямаме, имаме неговия отговор. Защото не им трябвал за друго, а за събиране на подписи на този етап, един Левски им бил достатъчен, макар той да смятал за редно да им води главните от комитетите като на събрание. След отказа на Левски прибягват до Добродетелната дружина и до Каравелов за съдействие, иначе ако разчитали да изпратят някой, който да започне от нулата, щели да чакат с години. Този някой би обикалял от град на град, от големец при големец, обясняващ мисията си, но колко би бил успешен без комитетите на ВРО и за колко дълго време, години, би събирал подписи? Като нищо и тупаник е можел от някой чорбаджия да си изкара, или да не му повярват изобщо, или да го затворят в кауша… Добродетелната дружина и нейният лидер Христо Георгиев не са имали база в българско, на която да разчитат, за да бъде изпълнена задачата. По същото време Каравелов е бил зависим от две външни сили. Азиатският департамент го е числял на щат, за това написа проф. Иван Стоянов в „Любен Каравелов, нови щрихи от живота и дейността му“, 2008г., и му е плащал редовно, а граф Игнатиев го е закрилял през целия период на "революционната" му кариера като негово лично протеже. Професор Иван Стоянов доказа с документи в монографията си за Каравелов /2008/, че идвайки в Белград като кореспондент на "Голос", Каравелов е поел ангажименти към Азиатския департамент в Руското Външно министерство и вероятно към руското Военно министерство. В електронен формат книгата на Иван Стоянов от този линк: https://z-lib.id/ В същата година Сръбското правителство му отпуска заем за печатарска машина на стойност милион днешни евро, плащат му и месечна заплата, колкото на Д Общи. Да се съобразява с интересите и на двете страни се оказало по силите на вестникаря. Това останало непроменено като линия на поведение на Каравелов и неговият кръг от доверени лица в БРЦК през всичките години, докато той е представлявал фактор в българското националосвободително движение. Зад тази линия на поведение, с различни нюанси, са стояли и Одеското общество и Добродетелната дружина в Букурещ. Той е един от тези, които се захванали с изпълнението на поръчката. Поискано съдействие да повлияе на Апостола за да получат подписите или просто да упражни правата си на председател. Избрал е в типично свой стил да действа подмолно. Не писал на Левски да го убеждава. В тези дни някой се е сетил за талантлив заместник на Левски, буден, интелигентен. По-заобиколен се оказал пътят му към заветните подписи, но той го следвал. През учебната 1863-1864 Ангел Кънчев е бил ученик в Болградската гимназия. Преди това Ангел е завършил с отличие Варошкото училище в Русе. Кънчев влиза във Втората легия в Белград на 17 години, където става близък с Левски, така разказва в мемоарите му Михаил Греков. Каравелов внедрил „това момче“ с неговата тайна мисия във ВРО зад гърба на Апостола. Заедно с Хитов парашутирали Ангел на висока позиция в организацията. След смъртта му, издава категорично колко много е знаел за мисията като в своя вестник „Свобода“, точно той споменава нещо, което го няма нито във вестник „Византис“, нито във вестник „Дунав“, нито в друго печатно издание от онзи период. Съобщава за шифър с букви и цифри.

Едно от най-чистите предавания за нашата история, с факти и изводи, които ние също направихме в тази тема, препоръчвам на всеки, който се интересува от Възраждането да изгледа. Не съдържа всичко, но поне е изчистено от мантрите и по-близо до историческите извори:

В денят на неговото обесване, един от ценните подкасти, посветени на Апостола:

https://www.168chasa.bg/article/1736579 Статията ме провокира да прочета текста на поп Кръстьо още веднъж и мисля, че имаме отговор на въпроса: "Не е ясно обаче защо той пише, че кръвта на слугата "и днес вика за отмъщение". Той отлично знае, че убиецът е обесен и няма на кого да бъде отмъстено - бел. ред.)" - Защото не е бил само един участникът в обира, били са трима, Левски, Вътьо Ветов и Латинеца, от тях Латинеца си е бил в Ловеч. За поп Кръстьо всеки от тримата е бил виновен, че се е стигнало до убийството на Стойчо Гиргинов, ако един го е извършил, къде са били другите двама...

В някои части на Италия някои билки ги правят на песто и препоръчват в кои салати да се слагат или директно на филия хляб... Но и в България не всички билки се варят, за някои е необходима запарка - билките се заливат с вряла вода и киснат за обозначеното време без да се варят. Но за твърди части като корени, кори е необходимо варене и дори по-дълго точно за да се извлекат активните вещества във водата, която ще се пие...

Да, както предполагах, не би могъл да събере председателите на комитетите от българско. Става ясно, че не е и искал. Изживял се е като абсолютен лидер още веднъж, но и този път е пропаднал. Жалко за пожертвалите се заради неговите нелогични действия. Тоди Котленски вероятно се е надявал да заеме мястото на Левски когато Каравелов стане председател, да бъде следващият изпратен първо за негов заместник, а после и да влезе в ролята му. Чудно как всеки покрай вестникаря е повярвал, че е лесно да бъдеш Левски и Узунов, и Фердинанд, и Котелски са били на опашката да бъдат не обикновени комити, работници като другите, а босове на организацията. Раковски се изживявал като бъдещ български княз, вероятно мечтата е останала в семейството му... Само дето пътят на следващото поколение до нея бил като слушкали Каравелов, а не като вървели по собствен път.

Не трябва да бъде пропусната тази статия, напоследък и вестниците се отказват от патетиката и преповтаряне на стари рефрени когато пишат за Възраждането: https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/22014566 Има доста истински моменти, особено как най-богатият български журналист през онова време, получаващ от три места добра издръжка, не давал и грош за хъшовете...

За много години на всички, които четат в темата Така и така събрахме всичко тук, да включа и последните анализи: 1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ - дори Геров е имал доказателства, че не е хрумване на Димитър от Дяково, а по поръчка или най-малко с благословията на Каравелов. И да не бъдем наивни, както вече писахме, друга е била целта на обира, не парите... 1873 януари, 11/23 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов-Писек, че Л. Каравелов е заминал за Белград за преговори и споразумение със сърби и черногорци. - Къде е споразумението? Какво споразумение е търсил? С кого в онзи момент точно? Е, ние знаем, че е бягал презглава от Апостола, да не се срещнат очи в очи в Букурещ, ама е интересно как вестникарят всякакви легенди разправял за себе си, за да излезе сух от водата, та са му и повярвали... В присъдата на Апостола не е отбелязано, че е стрелял и ранил заптие при залавянето, на кой кога е било простено да нарани човек на властта и да не бъде наказан? Но целта на витиеватите изрази на Хаджипенчович е била да скрие, че им е било наредено за комитска дейност да го осъдят на смърт. 1873 януари, 16 – Хр. Иванов – Големия – Търново, до П. Хитов – Белград, пише следното: „ Димитар [Общи] са улови; след него са улови и Диаконо; уловили са сичките докоменти;" - тук вероятно става въпрос за намерения архив в дома на Величка Хашнова, използвала е момента, да си признае, че са го открили или се е разчуло от самата власт, имаме потвърждение, че има заловен архив. Но архивът на самия Левски оцелял в самара на коня на Никола Цвятков. 1873 февруари, 2 – Ив. Драсов – Писек, пише до Д. Попов – Турну Мъгуреле, че Л. Каравелов възнамерявал да свика общо събрание в Букурещ. - това е най-странното, за какво е щял да свика събрание? Как е щял да повика оцелелите лидери на комитети? Вестникарят е бил доста непознат в българско, в самата организация, видяло се е през следващите месеци. Това намерение наистина ми е необяснимо. След него пуска и други легенди, как щял да намери и прати и втори, и трети Левски, ама дотам си е останал... Но това със Събранието защо го е измислил и не друг, а Драсов му повярвал?

Аз бих допълнила още с малко, защото направените изводи винаги е добре дошло да бъдат подплатени с още извори, плюс че е хубаво всички материали да бъдат събрани на едно място, след като са по темата, ако някой иска да ги чете, нека да не е необходимо да се подложи на цялото търсене на книги и архиви, както направихме ние Относно фактът, че си е плащал за всичко на всеки поборник, комита и никъде не е спал или ял безплатно, както е обвиняван безпочвено от Анастас Попхинов, обърнах внимание на това преди три-четири страници, ето още едно доказателство: 1872 август, 3 – вписва на бележка лични разноски – 54 гр. „за ядене и пране в тайните къщи“, в които живее в Ловеч Относно недостойните и подли номера, които са му правели от Букурещ и са допълняли трудностите в работата му вместо да го улеснят: 1872,16 септември, Българско, ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДАНАИЛ ХР. ПОПОВ "Писар им е даскалът. Той ми каза, че решили за събирането си да се оправят направо във Влашко до Каравелов. Това ми казаха други от членовете, че било направено и съгласувано с Д. Общи." - за БРЦК е бил важен Димитър и са приемали всичко от него, дори пари от обира, а Левски оставили сам да се оправя... 1872 ноември, около 28 – пише (от Пазарджик] до Окръжния революционен център – с. Голям извор, че трябва да се ускори набирането на средства и подготовката на въстанието. Уведомява ги, че се готви да иде в Букурещ, където ще бъде определен денят на обявяването му: „сватбата е близо, отивам на мястото, за да се определи денят вече“. - имал е милион и една причини да тръгне към Букурещ, не само за да се разправи с Каравелов, а защото е повярвал, това е доказателството, че е повярвал на приказките за въстанието в Босна и е очаквал там да научи повече преди да вземе решение какво да се случва или не в България... 1872 септември, края – октомври, началото – БРЦК – Букурещ, изпраща в Българско Георги – Фердинанд с писмо [подписано от К. Цанков] във връзка с уреждането на възникналия конфликт между Левски и Общи. БРЦК предлага да се включи в работа изпратеният Г. Стефанов. - не спряли да му пращат хора, които той не е избирал и не е одобрил, все пробвали ако може някой от изпратените да заеме мястото му, за да командват чрез него цялата организация, вместо да оставят Апостола да работи, за да бъде свършена истинска народна работа. 1872 октомври, 10/15 – 24 – Окръжният център – с. Голям извор, ЧРК 556, Етрополе, и Д. Общи изпращат в отсъствие на В. Левски препоръчител но писмо до „Окръжията Сливенско и Османпазарско“ [дн. Омуртагско], с което упълномощават“ пратеника на БРЦК [Й. Стоянов] Фердинанд да организира комитети, да устройва тайни пощи, да осигурява тайни къщи и пр. Призовават окръжията да го запознаят с техните пароли и пишат, че временното му пълномощно ще бъде заменено по-късно с постоянно, подписано от Левски и подпечатано с печата на БРЦК. - това е върхът на наглостта им, без изобщо да го уведомят си позволяват да се държат като лидери на организацията, да дават пълномощни без да имат такова право, да позволяват запознаване с пароли, което е забранено от Наредата му и дори използват името му, без да са го уведомили, лъжели, че ще даде той постоянно пълномощно, само и само за да минават номерата им пред частните комитети... Това наистина доказва написаното от него в едно писмо, колко трудно се е работело в българско поради българските изродици...

Прилагам статия, която разказва как е започнало самото откриване на нови документи и как са разбрали значението им Виктор Комбов, който пръв се е докоснал до тях и Дора Чаушева, която му е била ръководител в Националния музей в Карлово. Днес всички историци работят по тях, но в тази тема след като ги анализирахме до детайл, трябва да кажа от личния опит, че много информация сме имали по принцип и преди това. Странно, че никой не й е обръщал внимание, нито е свързвал логически събития и следствия. Дори част от новооткритите документи просто препотвърждават наличните ни извори, които обаче са били замитани под черджето с години, още се чудя защо... Да допълня, в книгите на Музея е даден и снимков материал, например тескерето на Кънчев, което е ценен източник за коректни изводи... Levski.pdf

Истината е, че новите документи промениха коренно някои схващания как цялото разкриване започнало с Арабаконак и всичко друго бе подценявано, включително разкритията около мисията на Кънчев, предателствата на Каравелов, фалшифицирането на изборите на Събранието... Много удобно да бъде хвърлена вината на поп Кръстьо за предателство и всичко друго да бъде заетено под килима. Друг е въпросът, че много отрано се съобщава, че в предателството е забъркан поп: "1873 януари, 25 – Д. Попов – Турну Мъгуреле, пише до Ив. Драсов – Писек, за задържането на Левски: Казват, че него го предал един тамошен поп (бог да го убие!), който приел награда в пари от поганците..." Не търговец, не учител, не терзия, а поп, затова в обсега на заподозряните остава поп Лукан, бил е най-възрастен, приел е върху себе си това зло, за да спаси и синът си, и дъщеря си, в чийто дом е открит архива. Разбира се, остава идеята за колективното предателство, защото Сирков е знаел когато е занесъл писмото на 12-ти декември на Апостола, че къщата му е била под наблюдение, но е носел писмо от Величка, бил е изпратен от нея, няма нищо индивидуално в съгласуваните действия на роднините... Тук да кажа, че не сме единствените, които вървим по този път, на страницата на Националния музей в Карлово, във ФБ, има следният текст: "В този ден Васил Левски е заловен в Къкринското ханче. Османските власти разполагат с информация за дейността на Апостола много преди Арабаконашкия обир. Доклад на Дунавския валия от септември 1872 г., разпитите на Димитър Общи и арестуваните комитетски дейци от Тетевенско, Орханийско и Ловешко, както и откритите писма на Любен Каравелов и фотография на Левски показват, че той е под наблюдение от месеци. Въпреки това той не изоставя комитетската работа. Напротив – предприема рисковано пътуване към Ловеч, за да прибере архивите и да ги отнесе в Букурещ. ... На следващия ден – 28 декември 1872 г. – залавянето е официално съобщено с телеграма от търновския управител Али бей до Великото везирство. Това е първият автентичен документ, който свидетелства за ареста на Апостола. В него Левски е посочен като „ръководител на цялата революционна организация“, а конфискуваните десетки писма и документи разкриват широкия обхват на изградената от него мрежа." Под открити писма на Каравелов не зная дали имат предвид нещо повече от двете прихванати писма през ноември, дали нямат предвид и "прихванатия" архив на Кравалов, по това време вече е бил в ръцете им, но идеята е, че ми стана приятно, че най-сетне започнаха да пишат истината.

То ако историята не бе превърната в чалга, нямаше да има необходимост от тази тема и от нашия труд в нея. Всичко щеше да е казано, написано, анализирано преди нас. Но се наложи доста мантри да разчистим, преди да стигнем до истината... Е, понякога както в литературата, така и в реалния живот при героите има развитие: 1872 септември, 17 – П. Хитов – Белград, пише до Л. Каравелов – Букурещ, че е получил драмата му „Хаджи Димитър Ясенов“, която Каравелов посветил на Хитов, но смята, че Левски повече заслужава това посвещение, тъй като напоследък именно той работи най-активно за свободата на народа. - Интересното е, че поне един от тях е разбирал значението на работата на Левски на терен. В Хитов се е обърнало нещо след Събранието и го е накарало да го напише на вестникаря. Жалко, че не го е казал на самия Дякон приживе. Но Каравелов така и до края не осъзнал защо е получил това писмо, той е виждал само съперник в Апостола, някой, който му пречи сам да командва организацията, която всъщност не е създал...

Имайки предвид, че на този ден е тръгнал за Къкрина, нека да приключим и с една от най-популярните легенди за него, той сам пред Специалната Комисия, която е имала и доклада по залавянето от Ловешкия юзбашия (т.е. знаел е, че няма смисъл нещо да преиначи или скрие), е разказал как са го хванали: "Към десет часа сутринта [по турски], когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана; после започнах да бягам, обаче държащият ме, не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата и аз паднах там. Заловиха ме и ме изпратиха в Ловеч..." Няма лъвски скок, няма плет, както и ние писахме в темата, той е на разстояние от вратата, която е водела към сайванта на съседа на ханчето, дотам Апостола се е надявал да стигне и да се укрие, или да вземе един от конете му... Битката е била на задната врата, където в тъмното са го дебнели трима начело с Юсеин Бошнак-водачът на потерията, а до плетът изпълняващ ролята на ограда, Левски изобщо не е стигнал и не се е запътил към него, но легендата, измислена от Захари Стоянов все още е жива... Останалото е статии, книги, документи, телевизионни предавания, речи, интервюта, лекции и упражнения, курсови и дипломни работи, паметници, филми, сериали, подкасти и една песен, слушана от над 1 милион българи:

Въпреки това все още чета историци по форуми в социалните мрежи да разказват и преразказват смехории за него... Все още истината е далече от хората и вярата в старите рефрени не си е отишла. Но ето още малко истини срещу старите лъжи: 1872 декември, 28 – отведен е в Търново, където се провежда първият предварителен разпит. - изобщо не става въпрос за разпознаване, знаели са кой е, просто на мютесарифинът в Търново, шеф на каймакамина в Ловеч, е принадлежало правото да проведе първият разпит. 1872 декември, 7 – Д. Попов – Турну Мъгурелс, съобщава на БРЦК – Букурещ, подробности за състава на съдебната комисия и за поведението на Общи. Научил е от Ованес Аладжиян, че за издирването на Левски „имат му и портретът с униформа, в голям формат“ - портретът му в униформа е от времето на Легията, не е този, последния, по който се предполага, че е издирван, значи са имали повече от един портрет за разпознаване. 1873 януари, 2 – в секретен доклад № 6 на Н. Геров – Пловдив, до Н. Игнатиев – Цариград, се дават сведения за разкритията около обира, извършен под влияние на БРЦК в Букурещ,- колко е трудно на историците да признаят, че такъв обир без благословията на Каравелов нямало как да се случи, ама на, да си повтарят мантрата, че той, Димитър Дяковчанина решил... не, не е решил, бил е мотивиран да го направи от Букурещ. 1873 януари, 8 – Ив. Иванов – руски консул в Одрин, пише до Н. Геров – Пловдив, с молба да го осведоми: „Къде са заловили Левски? Вие знаете ли?“; подчертава, че се страхува Левски да не проговори при разпитите и да не пострадат невинни българи. - стана съвсем интересно, какво е знаел Левски, за което консулът в Одрин да се страхува? Това, че е имал организация и е знаел всеки в нея си е за нашенци, ама от какво биха се страхували другите?

При активността на Апостола, една година в неговата работа е била много време, което го променило, "обръщало го" преди той да го промени и обърне. През 1871г. написал до Плоещ, че отишъл да си работи в българско, защото с умните във Влашко не се излизало на глава. Но на следващата година, 1872г. той вече е решил точно обратното, да се върне септември-октомври и да се разправя с влашките емигранти, че му създават интриги, а не работят, нямало ОК за военното училище в Букурещ, нямало превод на военни правила и т.н., пък чакали от него да вдига въстание. През декември вече всичко ескалирало, за него е било прозрачно, че Димитър е нямало да извърши Арабаконак без тяхната благословия. Каравелов нищо не свършил по задачите, но пък време да одобри обира на Димитър от Дяково намерил... Защото същият Димитър съветвал всички да си крият парите за оръжие от Левски, той щял да ги събере и да ги занесе лично на големия шеф в Букурещ. Марин му повярвал, скрил ги от Апостола, 1975г. ги намерили, накуп. Това за криенето на парите, Дяковчанина също трябва да е вършил с благокловията на шефа във Влашко. Поведението на Каравелов в онези дни наистина е показателно не само за отношението му към Левски, но и към собствения му народ. Защото писмата му за вдигане на въстание са били не само срещу организацията на Дякона, която е щяла да понесе съкрушителен удар, но срещу целия народ, който щял да бъде поведен на жертвоприношение. За Апостолът трябва е било шок какво се е искало от него като видял призивите за въстание. Той тръгнал да буди народа, а после трябвало и да го въоръжи. Как се постига това за година-две? Тук идва важният момент, самият той писал на Каравелов, че тръгвал за Букурещ. Поискал също от комитета в Сливен да отговори на вестникаря, който все едно бил на друга планета и нямал никаква връзка с реалността в българско, обаче председател, издавал неадекватни заповеди. "Помощта на Сърбия и Черна гора ние разбираме само тогава, когато са вплетени в бой с неприятеля. По решението на това събрание написа се в тоя дух писмо от наша страна до Централния комитет, както ако е възможно да се превари засега пламването на революцията поне до една година... И според наставленията на Аслан Дервишооглу и най-изветрелият човек не би повярвал, че е възможно да излезе със сполука такова бързо движение, когато ние в нищо още не сме готови.“ - 1872, 22 ноември. "...да дойде един в Ловеч, и там като дойдат, никому няма да казват, че аз ще премина през там. Казал съм на приносящия какво да прави, като отиде в Ловеч... като пристигнат в Ловеч, Д. Пеев тутакси да ме потърси. Той знае мястото ми. Ако ли ме няма още, той да яви на оная къща, че идвам, та да са известени." - из писмо на Левски, за съжаление тук имал пълно доверие на Сирков. https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_85.html "Тук имаме указание за непоколебим маршрут през Ловеч за Влашко. Левски е подканен сега да бърза не само от по-ранния зов от Букурещ да иде по-скоро там (вж. писма № 98 и 99). Безпокойната заповед на Каравелов за революция означава за него и ново жестоко недоразумение, което трябва да изглади..." Параскев Стоянов. Сега знаем, кореспонденцията в 1872г. е минавала през руското посолство в Русе. Не само турската полиция е прихванала двете писма на Каравелов "по подходящ начин", но и Мошнин, и шефът му граф Игнатиев, са ги прочели. Те са били доказателство, че той е изпълнил поръчката на азиатския департамент. Друго поръчение е нямало, а и вече е бил уплашен до смърт. Има-няма въстание, ясно че пишман-революционерът нито щял да премине Дунава за да участва, нито да отразява бунтовете във вестника си. Той и обесването на Левски не посмял да отрази, нали Апостола бил наречен нехранимайко в Цариград, цитирам хаджи Иванчо Хаджипенчович пред Стоян Заимов, как би посмял да го героизира? Каравелов пишел само това, което е било угодно на господарите му... Въстание нямало, а Левски вървял към Букурещ и не бил заловен. Сигурно е опищял ушите на руския консул в Букурещ от страх как да се оправдава пред Апостола като пристигне защо искал въстание в никое време. Предприели мерки, изтеглили го, но... разпространили легендата, че Високата порта го поискала. По-рано в тази тема се спряхме на този момент, няма нищо такова в архивите, в изворите, в тогавашните вестници, ама съвсем нищо, излиза, че е бягал през глава... от своите. В новооткритият доклад на Саид паша пък се вижда, че той дори не им трябвал, вестникарят нямал никаква стойност за турската власт. Отделно, добре са съчинили и легендата за архива му, който изчезнал. Там забъркали и шурей алкохолик, и шуролинка, сякаш просто така се изоставя важен архив с имена, пароли, данни на произвола, особенно от лидера-председателя на една организация, при условие, че е имал доста време да го скрие и че липсата му се наказвала със смърт. Левски е бил прав да се съмнява, че архив нямало да намери в Букурещ и трябва да носи своя, скрит при залавянето му в самара на коня, колкото и непосилен риск, а и тежест, да било това.

Написах "мантра", защото както се вижда от неговите писма, от запазените, това е само половината от неговите планове, а трябва да отчетем, че е бил загрижен, в Бурукещ никой нищо не работел. Планирал е да отиде и да се нагърби и с цялата работа, която Каравелов и сие му обещали да свършат, но нищо не направили с месеци - записването на българчета във военното училище в Белград, осигуряване на превод на военните правила, плюс да изясни ролята на ЦК в разправиите му с Димитър от Дяково и Попхинов и т.н. Аз съм написала, че "Да, декември е била друга целта, не я отричам.", тя вече включва и обобщеното от Вас, разбира се, че съм съгласна с него, но изобщо не го изчерпва, само половината от истината е. На практика, излиза че той се е готвел не за няколко дни, а за повече да постои в Букурещ, за да подготви сам всичко за истинско въстание, затова му е трябвал изнесен анрхивът на сигурно място, можел е да бъде унищожен по време на въстанието, затова са му трябвали парите на Ловеч-за закупуване на оръжие и т.н. Вестникарят го призовавал да вдига народа на въстание, но какво самият той, председателят направил, за да бъде подготвен този народ?

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЧАСТНИЯ КОМИТЕТ В Т. ПАЗАРДЖИК, 1872, 8/ври 29 [1] Плов.[див] "№-р (44-ти),Братя! Преди двадесет дни [бил] изпратен човек нарочно от Влашко да ме извика. Не знам за какво! Днес телеграфирах, че след 30 дни ще се отправя затам. Може би за Военното училище да се сложи в ред или пу... и военните правила, за което аслъ бях готов след малко време да отида, да се сложеше в ред. Сега като ме викат оттам по-скоро да отида, гледайте да съобщите на всички членове [в града] и извън [в селата], да съберете пари колкото можете повечко, та да се види за горните нужди, защото не може лесно да отида пак, а може и никога..." - тук сякаш е имал предчувствие. ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ, 1872, 30 октомври, Пловдив. № 44-ти, Байо! Затова ме извести Тракийската поща и каза, че по-скоро трябвало да дойда във Влашко. Аз бях готов скоро да дойда да се развиди за работата, където ви бях писал по-напред; като за Военното училище в Сърбия и пр., но рекох преди това да съставя в България и Тракия няколко окръжни центъра. До 30-38 дни мога, ако е такава работата, щото всичко да оставя и да дойда, пък от 30 дни по-рано не мога да дойда. Дано намеря твое писмо, в което да ми обясниш защо ме викате, но аз пак, както и да е, трябва да дойда. https://biblioteka1955.blogspot.com/p/blog-page_85.html Направих тук извадка от писмата му от есента на 1872г. Не звучи като нашата мантра за Ловеч и Къкрина, с която повтаряме, че е тръгнал, за да приготви архиви, документи, за да свали Каравелов, да насрочи ново събрание, нов Централен комитет... Да, декември е била друга целта, не я отричам. Но септември, когато решава да тръгне, причината е различна. Тя подкрепя изводът, който направих в по-ранни постове, че освен да се погрижи по всякакъв начин да спечели председателското място и да издаде смъртна присъда на Стоян Пенев, да оплюе Кънчев и да му припише убийството, друга комитетска работа Каравелов изобщо не е свършил, а с него закършил ръце и Данаил Попов. Левски се задъхвал да се справя с интригите, които му спретвали в българско, както и да трябва да се връща във Влашко, за да слага в ред работата, която поръчал, с която уж щели да помогнат. Подозирам, просто си седели и чакали да бъде заловен или след евентуален успех на Арабаконак не друг, а Димитър от Дяково да заеме мястото му или да разчисти пътя за Узунов, за Фердинанд... Така я разбирали народната работа едни "чисто народни мъже, дето и себе си са били готови да жертват " във Влашко. Плюс, грижите, които имал с Димитър от Дяково, Анастас Попхинов, готовността му да отчете своята народна работа до момента, за да остави чисто името си. Това писмо е емоционално за четене, защото мога да си представя какво му е струвало да го обмисли, да го напише...

Да, това е истинският извод, най-доброто обобщение на историческите събития за периода на българското Възраждане, а не глупостите, които четат в учебниците. Съвсем точно сте го написали Аз с горният пост исках да изкоментираме още нещо. През последните години се пише, ние също тук някак влезнахме в тази рутина и пишем, че Левски е минал през Ловеч на път за Букурещ, за да вземе парите и архива, архивът му е трябвал, за да свали Каравелов от председателското място. Или да обсъди с него призивите за вдигане на въстание, или насрочването на такова, или с другите дейци във Влашко... Това в момента оставям настрана, Ловеч, Букурещ, за момент нека да са настрана. Концентрираме се върху това, че на 1-ви юли Левски е в българско, а преди 22-ри септември, преди Арабаконак, изпраща писмо до Тетевен, че му предстои отново да замине отсреща, не през декември 1872г., а септември: 1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“. Два месеца и половина след завръщането си и вече планира обратно отпътуване за Влашко. Кое го е наложило? Какви са възможните причини? Вярно, че след това 4 месеца все ще е тръгнал за Влашко, ама не съвсем, но през тези месеци са се трупали и други причини, приложила съм по-горе и тези извадки от кореспонденцията му. Интересното ми е, защо през септември, уж без повод, уж без повикване, но вече е планирал нови срещи в Букурещ? Защо? Какви действия е искал да предприеме? Трябва да подчертая и това, което написах: "пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания от Тошков, от други, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно", защото гръцкото въстание например е успешно, но е финансирано от чорбаджиите им, от едрата им буржоазия. Нашите, най-богатите са били в чужбина, щедри на обещания, но на практика сътворяват интриги след интриги вместо финансово да подпомогнат освобождаването. Оказва се, че се бие средната класа за свободата, отвътре, а точно богатите са били тези, които отвън са чакали друг да ги освободи, сакън, да не загубят и грош за народното дело, докато от другата страна на Дунава залагали и живот, и имущество...

Провалът дори не започва със смъртта на Пенев, за мен започва с искането за подписите от Левски, който отказва. Оттогава са правили всякакви мерзости, за да му отнемат организацията, включително изпращането на неодобрени от него помощници, викането му чрез страниците на вестника, преминаването на кореспонденцията му през руското консулство без да е бил уведомен, пълната липса на финансиране от страна на богатите емигранти във Влашко през 1871-1872г., само голи обещания, като организацията се е издържала изцяло отвътре, включително с вътрешни пари е купувала оръжие, а това е важно и т.н. Тук обаче идва и друга важна тема, ние често твърдим, че Левски влезнал в Ловеч, за да вземе парите и архива и да отива в Букурещ да се разбере с Каравелов, който пък го викал да вдига въстание. Не е така обаче, Апостола е планирал връщане във Влашко много скоро след завръщането си в българско и дори искал да си връща Пълномощното съгласно едно от писмата му, явно като следствие от интригите, които му създавали и му пречели да работи. Проследих откога е всъщност плануваното му връщане във Влашко, преди Арабаконак е, а обирът без неговото съгласие само подсилва усещането му, че вече не управлява организацията, успяли са да я разцепят, да внесат разкол: 1872 септември, преди 22 – изпраща писмо до ЧРК -Тетевен, и нарежда да не се признава „Димитра Общи със стария му печат“; информира за предстоящото си заминаване „отсреща“. 1872 октомври, около 9/10 – получава чрез „пратен човек от Влашко“ съобщение да замине за Букурещ. 1872 октомври, 27/28 – посещава Стара Загора и Чирпан и там съставя ново писмо до революционните комитети, за да ги уведоми, че е повикан в Букурещ, закъдето ще замине след 30 дни. 1872 октомври, 29 – изпраща от Пловдив телеграма до БРЦК – Букурещ, с която уведомява, че в отговор на тяхното повикване „после 30 дена“ ще се отправи „за там“. 1872 октомври, 30 – пише от Пловдив писмо до Л. Каравелов – Букурещ. Разбрал е, че го викат в Букурещ, но може да тръгне за там след 30 – 38 дни. 1872 октомври, след 30 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише [в Българско], че е получил от него писмо и телеграма. Засега да не идва, а „до пролет трябва да додиш, за да се реши нещо за започванието на въстанието]“. 1872 октомври, края – ноември, 1 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише и го подканя „някак си опипом“ да обяви въстание. 1872 ноември, 1/2 – Л. Каравелов – Букурещ, му пише отново да обяви спешно въстанието поради настъпилите събития след обира на пощата при Арабаконак и направените разкрития. 1872 ноември, 2 – Л. Каравелов – Букурещ, пише [до Г. Живков – Гюргево] за състоянието на организацията в България и назрялата необходимост народът да се вдигне на въстание. Призовава Живков да събере по-скоро дружина и да мине в България; информира го, че е писал и на Левски да обяви въстание. Бавен и дълъг е бил пътя на Апостола до Букурещ, всъщност сам първо искал да тръгне, после го и викат, а после го молят да не тръгва...

На стр. 108, мой пост от 9-ти декември: "Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати." На стр. 101 от 27-ми октомври: "Както и да оглеждам, съжалявам да се повторя, наистина ми изглежда комитет създаден заради Кънчев, а после и за лично ползване от Каравелов." - Аз поддържам моето мнение по въпроса, още повече, че те не са внесли пари във ВРО, обратното, искали пари от Големия... Единственият, който финансирали е бил Кънчев, на два пъти са му давали суми, Захари е написал вторият път 10 лири, сериозна сума. Дали създаването на комитета е станало с благословията на някой от руското консулство заради тежката мисия на Ангел е важен детайл, но аз мисля, че самият той е настоявал за създаването на комитета, за да има опора, подкрепа. Приятелчетата му, с които е бил заедно в ложата, в ТБЦК, са се съгласили да влезнат в още един комитет само заради него. Не е изключено да са били посветени, че е имал мисия дори да не знаели каква. После от комитетът се възползвал Каравелов, по това време Кънчев вече е бил приел мисията, препоръчал му Пенев за работа в печатницата, тръгнал към Ловеч за среща с Левски някъде в този период Обретенов се представил на вестникаря. За Кънчев да има комитет в Русе е било и по-чиста ситуация, защото той споделял много с тях, писал дори на Обретенов, че чака среща с Апостола, не е било ОК да знаят, а да са извън организацията. Прекалени рискове поемал, така че за да можел да продължи да споделя и за да приема помощ от тях, убедил ги. Самият Обретенов е написал, че Кънчев настоявал...

Не искам да звучи като заяждане, но нямаме данни Кънчев да е ходил до консулството в деня на смъртта си, но дори да е било вечерта, след посещението в дома на баба Тонка, логично е да се е случило, защото някой му е дал снимките на руските офицери. Освен това трябва да е показал списъка със събраните подписи, иначе не биха му дали снимките и съвет да преминава Дунава, да не се бави. Носел е списъка и на пристанището, както и кодовете към него. Списъкът успял да изхвърли, било е най-компрометиращото нещо в него, ако не успеел да се самоубие, но шрифтовете, договорът с Пъшков и тескерето не успял да унищожи. Забравила съм кога е получил билета, същата сутрин или предния ден. Не е ясно и защо Мошнин би скрил някои факти от своя бос, от другите дипломати - ДА, но от шефа си? Освен ако е подозирал за къртица в консулството, която му чете писмата. За Захари Княжевски още малко информация: "В „Дунавски Лебед” от 15 авг., 3 окт., 10 окт., 25 окт., 7 ноем. и 21. ноем. 1861 г. са поместени редица дописки и бележки, в които се описва от очевидци тежкото положение на преселените в Южна Русия българи и се проклинат агентите за това преселване, между които попада и Захари Княжески." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=286 Изобщо драгоманите в консулството са били несигурни хора, но точно на тях дълго време има доверие Обретенов, а странното е, че и те на него, след като знаели, че е бил арестуван за убийство и изведнъж освободен. Този факт очевидно не ги е притеснил, защо ли? Дали пък властта не е подшушнала нещо на Карамихайлов и той си затворил очите и запушил ушите за евентуални подозрения...

Но аз това за Захари Княжески не съм си го измислила, взех го от същата Веселина Антонова, стр. 104 на статията й в книгата на Националния музей "Васил Левски". Книгата е озаглавена "Комитетската организация и османската власт". Имало доклад на Мошнин и в него той разказал на своя шеф, граф Игнатиев, че Кънчев се е срещнал с пенсионирания драгоман Захари Княжески, с когото споделил много неща. Самият доклад на Мошнин аз не съм чела, но се доверих на русенската историчка. Трябва да отбележа, че двете статии на същият историк са писани почти по едно и също време, 2020г. е публикуваната във вестник "Утро", а в 2021г. е публикувана книгата т.е. статията в нея трябва да е написана поне година по-рано. Вариант, в който да е сменила мнението си, защото е прочела още документи между двете статии, няма. Между другото, останах с впечатление, че Вие имате книга с преведена дипломатическа кореспонденция от времето на Отоманската империя. Ако е така и вътре има доклада на Мошнин, ще имате черно-на бяло кой драгоман е упоменат. За съжаление тя не е предоставила цитат, а само е преразказала. Аз не твърдя, че Каравелов има пръст в конкретното предателство, а че има предателство не се е съмнявал и Захари Стоянов, роднината му Обретенов и др. Моята идея е, че вестникарят ще е търсил начин да се разплати с Кънчев задето му пратил Пенев уж да му помага, а всъщност да го следи. Каравелов е бил отмъстителен, мизерна душица. Със сигурност е дал заповед на русенските момчета, както е дал и за Пенев, да дебнат Кънчев, да му отмъстят, а не всеки от тях е бил в кауша. Факт е, че Кънчев не им се доверил за преминаването през Дунав, нито на тях, нито на баба Тонка. Страхувал се е, че може да го ликвидират като Пенев. Но пък Каравелов не би трябвало да оставя мисията с подписите да пропадне, освен ако и за нея не е разчитал, че ще намери втори, трети, четвърти Кънчев да я осъществи, както вярвал, че лесно ще намери и изпрати втори, трети, пети Левски на терен, е, не би изпратил себе си... От друга страна, ако Кънчев успеел в мисията, щял е да отиде високо-високо над Каравелов в очите на руските господари. И е щял да му бъде враг заради клането на Пенев...

Този, който му е дал снимките на руски офицери е бил драгомана на руското консулство Захари Княжески. Няма данни Княжески да е бил двоен агент, едва ли той го е издал на турската полиция. Допълнително, бил е възрастен, пенсионирал се е скоро след това, починал е в дълбока бедност, докато за издаване на някой като Кънчев би получил сериозна награда. По-скоро е бил някой от хората на Ангел, някой, който е знаел, че той ще пътува същата сутрин, не друг ден, не със следобедното корабче, а същата сутрин ще бъде на пристанището и то без печат в тескерето. Затова писах, че някой е искал смъртта му, а може би силно е искал и пропадане на мисията с подписите, а може би пък след убийството на Стоян Пенев е дошъл неговия ред, защото той го е препоръчал на Каравелов и на русенския комитет. Но този, който е искал да приключи с него е използвал турската полиция да залови или да убие Ангел вместо друг да го направи. Предал го е, но е искал предателството да остане дълбоко скрито, никой комита да не бъде компрометиран с това убийство... Не мисля, че е мъжът от бившия ТБК, който му е издал билет, защото така би заложил и своята глава. При залавяне на Ангел, той би го издал по време на разпитите. Не знаем с кого Кънчев е споделил, че ще пътува въпросната сутрин, както и дали е споменал и важната мисия, която изпълнява... Да, може да е говорил с Чорапчиев и Златев, които Каравелов прибързано обвинил, но не е сигурно, изобщо не е сигурно. Това, че Кънчев е спал последната нощ в дома на Чорапчиев изобщо не го прави предател. Мисля си също защо след всички събития, дори след обесването на Левски, Обретенов е продължил почти до Априлското да ползва руското консулство за канал на кореспонденция и печатни издания.

Няма начин Обретенов да не е бил посъветван да задържи писмата, каквото и да е мислил, дори да се е сетил, че властта е направила препис, дори да се е сетил откъде ги е взела, продължил е да използва този консулството като канал и през 1874г. Относно идентифицирането на Ловеч като столица на ВРО, договорът с Пъшков в джоба на мъртвия Кънчев е помогнал. Защо не търгувал първо със села и градчета близо до Русе, защо с ловешки, които са на доста по-значително разстояние? Печатите от Ловеч в паспорта му можело да бъдат оправдани с този договор, за да не изглеждало съмнително честото пътуване дотам и най-правдоподобно е Пъшков по тази причина да се е съгласил да го подпише, но пък си имало последствия. Къде са кожите, къде е цялата стока, откъде е прекарана и изобщо дошъл ден той да дава обяснения. Запомнил го е, след като петдесет години по-късно го разказва в спомените си. Единственото, което ни убягва е кой и защо е предал Кънчев. За връзката между Обретенов и него са могли да им съобщят дузина свидетели, а и шпиони, Ангел е висял в читалището когато е бил в Русе. Сто процента след смъртта му Никола е бил разпитван и за мисията му, за всичко, което знаел за него, както и останалите арестувани. Нямало е измъкване от бесилото ако не е съгласил да сътрудничи. Но кому е била необходима смъртта на Ангел и то чрез използване на турската полиция да свърши черната работа? Имам съмнение кой му е бил враг, този, на който натрапил Пенев да го следи... "Идеята писмата на комитета да минават през консулството, според мен не е била нито на Попов, нито на Обретенов, а на Каравелов. Мисля така по аналогия с казуса, когато е инструктирал жена си да занесе архива в сръбското консулство, почеркът е същия." - с много мисъл и тарикатлък е сътворил предаването на архива на сърбите, да го направи жена му, той винаги да е с чисти ръце, света вода ненапита, петно да не падне върху него, но той да слага върху Кънчев, поп Кръстьо, Георги Живков, Касабов... Разбира се, че е било планирано до детайла, шурея, шуролинката, всички участници, а после е разпространявана удобната версия. Докато не са го разкрили и не са му търсили сметка, защото Марин се измъкнал от бесилката и съобщил на всички, че познал архива на Ловеч сложен пред комисията... Само защо го е искал този архив Каравелов? За да има имената на всички поборници? За да контактува с тях когато отстрани Апостола? Или?

Да, това дори ни изправя пред въпроса знаел ли е или не Обретенов, че писмата са иззети, преписани и чак след това той ги получава? Посъветван ли е бил да ги задържи или сам го е решил? Или е споделил съдържанието им после с русенския комитет и са решили заедно да не ги изпраща? Плюс, кой го е научил да отива в консулството, за да си взима вестници за читалището? Това им е било практика още през 1870г. по мои спомени. Със сигурност е продължил да го прави и между 1872г.-1874г. когато Хитов се опитал да изведе русенския като водещ комитет на всички. Това поставя въпроса и доколко е решение на Данаил Попов, доколко на Обретенов, вестници и кореспонденция не просто да минават през Русе, както им е заръчал Апостола, а през консулството. Това вече е идея на някой от тях двамата и тъй като там връзки е имал Обретенов, подозирам него. Данаил я е приел, защото е мислел, че има отработен, сигурен канал и защото Апостола е заръчал вестниците да минават оттам. Изобщо голямата грешка я е започнал Големия, бързо и на сляпо да покани Обретенов за куриер. Изразът по "подходящ начин", т.е. не можело да бъде съобщено дори на Великия везир от неговия валия какъв е бил начинът и кой е носителя им, при условие, че без проблеми са съобщени дузина имена на ловчански комити, за мен означава, че са имали действащ шпионин и не са искали той да бъде разкрит, а да продължи да работи за тях, нито пък да предизвикат дипломатически проблеми. За Обретенов не ги е било грижа, него защо да го крият от Великия везир с такива изтънчени изрази като дори можело да го затворят в кауша без да се двоумят? Оставили са го на свобода само за да могат да го следят и ако можело чрез него да стигнат до Левски, на когото е бил куриер. Те затова и са го пуснали от кауша след убийството на Стоян Пенев е смъртта на Кънчев, защото вече е бил в организацията и можел да им бъде "къртица", но и при проследяването му да ги отведе до важни хора и връзки в организацията.