Borova gora

Исках да си изясня всичко около Големия, благодаря Има още една статия, на Тодор Радев в книгата, която ми напомни нещо важно. Когато предприема третата обиколка, Апостола вече не е бил представител на никого. В предишните две обиколки са го финансирали и изпратили от "Млада България", ТБЦК... За тази той сам им писал писмо, че след като им гледал комедиите близо година, решил да се върне и да си работи в българско колкото умът стига на всички, които са с него на терен. Това обяснява думи като своеволстване, отправени срещу него и т.н., заплахите "знаеш ли ти кои сме", защото е отишъл сам да прави своя организация, без тях, без да има одобрението, съгласието им, благословията им, а и без той вече да им е задължен с нещо, включително с отчитане. Вместо да му последват примера, седяли отстрани да гледат с биноклите през Дунава и го заплашвали. Акцията на Каравелов по печелене на председателското място в БРЦК наистина придобива в тази светлина предателски размери. Организацията не е негова, не е създал и половин комитет в сняг или жега, обаче се борил със зъби и нокти да я превземе когато е вече голяма, покриваща значителна площ, структурирана, работеща. Битката да измести Апостола и да сложи своя Устав като оглавник, за да я поведе накъдето той иска и неговите господари, които добре биха му се отчели, ако те командват, е наистина подмолна, нечестна, груба игра, неочаквана от истинския лидер. Защото в тази трета обиколка Левски наистина е бил сам и следвал само собствените си идеи, не чужди указания, как българите да стигнат до свободата си, вече не дължал никому нищо. Събранието в Букурещ, изместването на центъра на тежеста във Влашко, авторитарния Устав, решението да се вземат с оръжие пари от богатите българи... си е чисто прецакване на цялата идея.

"Общи си е правел сметките, че като има сръбско и гръцко поданство, ще бъде освободен, както е станало след участието му в Критското въстание." Но след Критското въстание едва ли е изгорил дузина, докато издавайки пред турската власт буквално е окачил на въжето най-верните си последователи, натопил ги повече от възможното и дори някой неинтелигентен като него би трябвало да си е давал сметка, че си е постлал, но на цената на живота на другите, които му вярвали... Животът на българите не е ли бил ценност за него? Всичките ги е съобщил, дори се заканвал, че ще ги познае по лице, за да продължи да издава, колко нагъл е бил... Незабравим е изразът му "другият поп ми трябва", по отношение на поп Лукан, сякаш той е големия шеф и се разпореждал с живота и смъртта на комитаджиите. След предателството му Мазхар паша е подготвил смъртни присъди за 8-9, само решението в Цариград да се създаде Извънредна Комисия ги спасило, а Общия започнал да получава храна от кухнята на пашата за благодарност, хич не му е било неудобно да парадира с това, да гледа в очите тези, които закопал и които имали глави лук за вечеря, имаме Спомените на Пъшков... Относно архива - Крумка Шарова цяла книга сътворила за Каравеловия архив, но опитите й да го оневини всякак си звучат толкова ялово и странно, все едно някой й е заповядал да го рекламира и позиционира като български революционер... Някак не разбирам защо го е направила, предпочитам честното слово, базирано на документи и извори на проф. Иван Стоянов. Още един въпрос остана в мен, но все не стига да го изясним, имали ли сте някакви съмнения в Големия? Ако ДА, причини или източници? Иска ми се да е чист и неопетнен, но в историята място за "иска ми се" няма, затова да попитам... Той се спира на Обретенов, той оставя роднините си да работят в Ловеч за Левски, с уговорката, че не е заловен в дома на Сиркови през нощта или по улиците между къщите т.е. не ми се вярва Сирков да го е предал. Големия е и от Къкрина и Латинеца му е приятел от детинство, има ли основание за някакво съмнение в него?

Не е лесно да пишеш истината дори когато е съвсем видима от новите документи и исторически извори, заради напластените тълкувания, мнения и т.н. през годините. Затова смятам статията на Росен Тахов за смела и ценна. Тук да отбележим, че новите документи ни приближават не само до предателите на Левски, но и до отговора на въпроса защо е бил предаден. Не е било само предателство "от страх", било си е "истинно", защото е имало и други интереси замесени в решението да се отърват от него, тези интереси са били ключови за някои хора и все по-ясни за нас. Много удобно финалния пирон в ковчега оставили да го нанесе турската власт, оставили й в ръцете документи, предатели да говорят, лидера, надявайки се, че ще бъдат невидими и ненаказани. Видими са. Известни са имената им, както и истинските им подбуди. И заради тях ще повторя мнението си, не е лесен за оценка и анализ Стамболов, но е разместил картите на всички, които са си мислели, че добре са си оплели кошниците. Видял е всичките им машинации и се е справил, сборил се с Каравелов, защитавал винаги Ботев дори и след смъртта му, не повярвал на измислиците на Поплуканови за поп Кръстьо, които очаквали докато е на власт той да го обеси, не случайно идва ден когато огромна част от истинските борци за свобода са гласували за него. Но това е друга тема, до известна степен обаче продължение на сегашната. Интересно ми бе да прочета отново и някои показания пред Извънредната Комисия, заради бележката на Али Саиб, че българските комити са били неочаквано словоохотливи, то Общия, то Бръмбара, то другите, а турската власт била свикнала конспираторите да бъдат конспиратори. За доклада на Хамди паша също бе отбелязано и от историците ни в университетите, че много словоохотливи са били доносниците му. Четох различни версии как започва решението за предателство, как се договаряли като ги карали към София и спирали за почивка по хановете, но нека да кажем и тази истина. От доклада на Али Саиб паша се чете, че Общия е започнал да предава на минутата, никой не е трябвало да го уговаря за нищо, никой не го е изтезавал, заплашил, сам е залял полицията с порой от детайли още там, в селото, а после и в София. Това не е нормално поведение на някой, който се гордее, че е бил при Гарибалди, че бил в Крит и т.н. Тук идва въпросът, дали е имал такава уговорка с господарите си, защото това е неочаквано е неприемливо за някой, определен за заместник на Левски във ВРО. Плюс, дали за да не участва в такова предателство, Тодор Пеев не хуква навреме във Влашко? Ако ДА, значи е минал по стъпките на Иван Драсов, за да не стане издайник е бягал през глава под различни предлози навън...

То това е въпросът, че приживе и след смъртта на Апостола всеки си е мислел, че е лесно да влезе в неговите обувки. То не би Кънчев, то Атанас Узунов, то Фердинанд, то и Стамболов по времето на Гюргевския комитет заявил, че е готов да заеме мястото му, той поне бил заклет от него в Търново в присъствието на Големия, та знаел каква работа, истинска работа е вършел Левски... Всеки си помислил, че може да е Апостол като него и хукнали да организират Априлското въстание. Вероятно до голяма степен за това личностно изхвърляне изиграли роля точно платените от чужди държави наши "герои", които гледали да нахъсат другите, а самите те си стояли по ъглите на сухо и чисто. На тях им трябвало въстание, без значение крайния успех и най-лошото, без значение за цената, която ще плати народа. Защото очаквали чужда сила да се намеси и те щели да получат обещаните облаги, а и месечните пенсии-14 жълтици както прочетохме в новите документи, ако не и някоя титла, някой пост след време. Каравелов все повтарял, за да ги нахъса, че ще се намери нов Левски и веднага ще го изпрати в българско, но не пратил себе си, цитирам по памет, мисля Захари го бе написал. Но когато нов Левски, истински Левски не се появил, през 1875г. Каравелов просто го отстранили от организацията. Късно. Все пак успял да натисне да действат по задачата, нали затова бил на месечна заплата при две чужди сили, та неговите верни момчета от Русенския комитет, Обретенов и Икономов, послушковци като Кънчев, за да я изпълнят, в последния момент впримчили и Ботев в акцията. Бенковски осъзнал какво се е случило преди самия си край, много добре е описан съсипан, бледен, разочарован, докато през това същото време т.н. поборници и т.н. революционери Хитов садял лозе в Белград, по думите на Захари, а Каравелов доволно се препичал на априлското слънце по гащи пред къщата си по спомените на Филип Симидов... Относно въоръжаването, Апостола наистина е бил трезвомислещ, преценил, че при глобална липса на оръжие, какво въстание, какви бунтове да вдига, въпреки глупостите на Каравелов и призивите му. Трябвало му още време за да създаде тази "национална военна организация с ядра комитети, способна да противостои на османската армия" (цитирам Ви) и да я въоръжи, но вече никой нямал интерес от въоръжена армия в българско, която би се борила за независимост от всеки и от всички. Но Каравеловите и Хитови глупости стрували много на организацията, включително живота на нейния лидер, проиграли всичко като на рулетка, защото както вече писах: "а после вече политическата сцена станала друга, интересите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем..." и побързали, много бързали да приключат с епизода ВРО, преди да се е въоръжила с 50 000 пушки... Ето и една статия, която не бива да пренебрегваме, макар и доста в журналистически, не в исторически стил написана: https://trud.bg/a/articles/за-колко-сребърника-е-продаден-левски Един цитат от нея: "Доказано е, че тъкмо Каравелов стои в генезиса на драмата от 1872-1873 година. Той допуска част от комитетския архив да попадне в ръцете на турската полиция. След Арабаконашкия обир председателят на БРЦК е викнат в букурещката префектура. Съобщават му, че Високата порта е протестирала и трябва да напусне страната. „В това време - свидетелства Никола Обретенов - Наталия, жената на Каравелов, събира по-важната кореспонденция между Левски и Каравелова в един чувал и, като сръбкиня, предава я за по-сигур в сръбското консулато. Чувалът бил обаче откраднат от консулството и продаден на турския комисар в Букурещ! Тоя пък го праща в София на извънредния съд.“ Между книжата агите откриват фотография на Васил Левски. Онази, която през 2018 г. беше открита в Истанбул. Дотогава поробителите имали само устни описания на Демона на империята. Сега за първи път виждат образа му." Едно изречение от по-горе не е съвсем точно. В своя статия проф. Иван Стоянов твърдеше, че писмено искане от страна на Цариград за Каравелов нямало, но Букурещ се уплашил от събитията в българско и побързал да го помоли да се махне от сцената на Влашко.

Сещам се как Левски оценил, че на Кънчев му трябват поне 4 години, за да изучи народната работа, младокът се врътнал обиден, че са го подценили. Напомпали са го със самочувствие Хитов и Каравелов, това е ясно, но тук се вижда другото. Никой не възнамерявал да даде на Апостола още четири години нормална работа, въпросът бил сега, веднага да му се вземе властта, да му се издърпа килимчето изпод краката. На практика планирали седящите на топло и заветно в Букурещ и Белград до седмици да омаловажат ролята му в организацията, а не да му позволят още време да създавал структура, която само той управлявал и която наистина целяла освобождението на българско. Той късно се е усетил, едва след събранието преценил за необходимо да напише на Каравелов колко хора го предупреждавали, че Каравелов ще го предаде и стигнал до идеята поп Кръстьо да работи в печатницата, за да не бъде толкова зависим от вестникаря и неговите подмолни действия. За Христо Георгиев не мисля, че е бил отровен, щеше да има съмнение в брат му, в цялата емигрантска общност, да остави следа такова съмнение, но наистина е странно в какъв кратък отрязък са концентрирани куп събития, вестник Византис съобщава за сандъци с жълтици, предназначени за Христо Геуоргиев, да не би пък нова пратка да е била изпратена и затова шефът на полицията в Русенския вилает да е пътувал до Букурещ? Имал е своята роля Христо Георгиев, но нито веднъж не се опитал да бъде обединител на всички, които искали освобождението, делял се и враждувал с "младите", за разлика от Апостола, който искал да събере всички под знамената. Имал и крайно отрицателно мнение, написано до Найден Геров за Дякона и Теофан Райнов, в което издавал доста детайли от дейността ми, малто прилича на предателство към своите... Плюс, тези истории с парите, получавал пари да въоръжава чети, но си ги държал в касите, очаквал те сами да си съберат за оръжие, за униформи, а той да си присвои получените...

Тук обаче има още нещо, трябва да отговорим честно и кой е Ангел Кънчев, другият с Пълномощното, паднал от небето в комитетската работа не като редови, а като пряк помощник на Апостола при толкова редови работници, които от 1862-1863г. са били с него и в Легия, и в създаване на комитети. Още по-важното, минал е по същия път, Белград, Хитов, Каравелов, Букурещ, Русе-Ловеч, Ловеч-Русе... Не е случайно избран от същите, които получавали заплата от съседите, но парадирали да са български поборници за свобода и правда. Не че Каравелов поне веднъж е хванал оръжие да се бори за свободата, не че не лъгал милион пъти, плюс че наследниците на поп Кръстьо, на Стоян Пенев и др. е трябвало да го съдят за обвиненията, които отправил от вестника си към предците им, за вредите, които нанесъл на семействата и близките им, не че спрял да хитрува дори след обесването на Апостола, та Ботев и Стамболов наговаряли Бенковски да го убива за интригите му и липсата на всякакъв морал в него, а Драсов за сто и един път се разграничил в 1875г., което да признаем направил и съвсем в началото, писал е как решили да си работят в българско, защото в 1871г. онези отвъд Дунава не спечелили доверието им и ги разочаровали много, но друг в онзи период не видял вестникаря с неговите очи. Левски видял това, което всъщност искал да вижда:"Бай Каравелов! Вий като чист и свободен вестникар български"... Ни чист, ни свободен е бил вестникаря, слуга на много господари, ама явно наистина е успявал добре да се прикрие пред Апостола... Е, пред Стоян Пенев не успял, но се спасил, поръчал убийството му. Но няма да намерим истината, докато смело не изясним кой е бил Ангел Кънчев, изпратен точно от Хитов и Каравелов да върви рамо до рамо с Общия, да следи Апостола и да донася за него, да го представя той лично като негов заместник пред комитетите, за да свикват хората по места, че трябва да се отнасят с него като с шеф, бил е определен за бъдещия шеф на организацията, когато успеят формално, и успяват на Събранието в Букурещ, а после и физически да детронират създателя на ВРО. Кънчев е имал качества, които липсвали на Общия и можело да се разчита, че ще измести титуляра... Изоставил училището, но не защото му пречело да работи за България, всеки можел да го прави по много начини, а защото след като минал през Белград и се представил там, разбрал, че трябва да отиде на терен, да диша във врата на Апостола, но в замяна ще получи после мястото му. Нека не се заблуждаваме, той е съзнавал ролята, която са му подготвяли, влезнал е в нея, влезнал е и под кожата на Левски, много добре е съзнавал, че присъствието му до него означавало, че скоро ще бъдел изместен Апостола, като той без да е създал дори един комитет ще заеме мястото му. Това, което не искаме да признаем е, че е знаел, че е избрания. Не са го прехвърляли през ръцете си Хитов и Каравелов, които били на издръжка на Белград, без да направят всички възможни договорки предварително с него. Затова не е слушал Левски-формалния му шеф, който отбелязва незачитането на думите си от страна на Ангел в писмото си до ловчанлии през декември 1872г. Кънчев до самия си край е слушкал други. Затова се е отчитал нон-стоп на Обретенов, докладвал му е всичко, точно от новите документи, от тескерето му се вижда, че последната половин година пътят му все е бил Русе-Ловеч и Ловеч-Русе, никаква разгърната дейност из цяла България в името на идеята, гледал си е интереса и този на господарите си, а Обретенов е донасял всичко на Каравелов в Букурещ като куриер на Русенския комитет. Затова на Ангел му е било толкова важно да се покаже послушен пред тези, които го изпратили в българско, изпълнителен и хукнал с шифрования списък с подписите към Влашко без тескере. Да не го отлъчат, да не изглеждало, че и той своеволства, ако не им достави списъка... Вместо Левски, слушкал тези, които го парашутирали като дясна ръка на лидера. Затова е искал и Пълномощното от Ловчанлии да получи заедно с Общия, за да покаже, че може и сам да управлява ВРО, че сам е шеф на комитети, от които нито един не е създал. Да припомня и другото, има го в изворите, Общия и Пеев ги сближило това, че все искали да работят по границата със Сърбия, там да правели техни си комитети, искали пърномощно от Левски за целта... Няма случайни неща, имало е причина да настояват за това и да се сближат толкова..

Съжалавям само, че няма дума за Къкрина, искаше ми се да знаем подробностите от извора. Може би има друг доклад, посветен на искането за повишение на Ловешкия каймакамин, но още не е открит и преведен. Но като цяло, ние сме облагодетелствани, защото имаме предоставени документи, които поколенията преди нас нямаха. Освен докладът на Хамди паша, докладът-обощение е един от най-важните документи относно нашето Възраждане. Сега е ясно, че и Каравелов е бил слуга на много господари. Такъв страх го е тресяло да не си изгуби източниците на печалба, че това обяснява лекотата, с която издал смъртната присъда на Пенев. Аз вярвам на Симидов, защото е нямал интерес да пише лъжи, знаел е, че в много от случките има живи съвременници и кой би измислил, как би му хрумнало на някого странната ситуация с откраднатите писма, ако не бе истина, защо би я разказал? Имал е достатъчно друго за разказване като поборник... Плюс, Обретенов е бил още жив, Само Кърджилов е бил мъртъв, когато написал случката със Стоян Пенев, писмата и Каравелов, ако не е била истина, биха му търсили сметка. Отделно, куп вредни за организацията събития се случили през 1871 и 1872г. заради непрекъснатото искане на пари от страна на Каравелов, получавал е предостатъчно и от Азиатския департамент, и от Белград, но все искал със зинала паст от Левски за какво ли не-за купуване на букви за печатницата, за подновяване на еди какво си... Ненаситник, а Апостола живеел с шепа маслинки и хляб на ден... Идеята да нападат чорбаджиите, лансирана на събранието, пак е била Каравелова, проф. Иван Стоянов я анализира. Съгласие за обира в Арабаконак пак е дал той и не се посвенил да вземе онази малка сума от Тодор Пеев. Точно той, когото Апостола питал има ли морал, ще вземе ли ли пари от нечестни хора... Жалко, че така и не научил всичко за него, щял е да разбере колко наивен е бил относно боса в Букурещ, оставил по-късно Наталия да бъде доста богата вдовица, както пишели вестниците... Добри пари е заработил от Белград, освен че получил печатницата, късно са се осъзнали нашите комитаджии и го изхвърлили зад борда, но така или иначе той вече си е бил заслужил пенсията, плюс... няма го архивът му, къде е ако не е бил изтъргуван? Жалко, че няма дума и по този въпрос, може би защото там целият случай е движен от валията в Русе и Извънредната Комисия не е имала отношение към него. Как са попаднали и на писмата на Левски също не става ясно, само че ги имат и са били бързо преведени. Снимката им е била в ръцете седмици преди залавянето, едно копие е попаднало в Мазхар паша от документите, които взели от комитетите, а фотографското стъкло е отишло преди това по друг предателски канал при валията в Русе. Но да не пропусна, за Денчо Халача е написано да го оберат, не да го убиват, Левски не е тръгнал да убива просто така. Тук спорихме по темата, но Али Сааб смятал, че става въпрос за обир, не за план за убийство... И... всяка страна си има интереси и трябва да си ги защитава, в началото сме били необходими на всички по времето на Раковски, затова той е бил добре приет навсякъде, но не е разбрал, че трябва да хване момента, че просто е на гребена на вълната и това е съвсем временно, че няма да е постоянно отношение. Така или иначе не успял да договори освобождението с никоя от великите сили, а после вече политическата сцена станала друга, интерсите се сменили и идеята била променена, да нямаме въоръжени структури, за да могат лесно да ни завладеят, въоръжаващата се ВРО станала проблем...

Втората книга, която си взех оттам, Книга 5 на Националния музей в Карлово, "Нови документи и изследвания. Васил Левски" със статията на проф. Орлин Събев, с Доклада на Али Сааб до Султана, намерен от Виктор Комбов, писан през март, 1873г. след завръщането им в Цариград, около 9 страници, наистина променя представите ни и налага преоценка на това, което сме мислили, че знаем. Сега разбирам защо историците в университетите не бързат с изводите. Няма да са малко. Почти не е имало нещо, което да не знаят за Апостола, включително, че е участвал в Легията в Белград, колко време е стоял във Влашко, обиколките, дори съобщават за лодка до Свищов, по която прекарал ценни книжа от Турну Мъгуреле през 1872г., отдолу има бележка, че това е неизвестно на историографията до момента, кореспонденцията му е била изцяло преведена много бързо и са били наясно с познанствата му в Сърбия, Влашко, Русия - вероятно Кишелски. Когато са тръгвали към София са имали указания извън Комисията да не провеждат друг тип разпити, така че от него получили само празни думи по време на официалните срещи, бил наясно, че го очаквала смъртна присъда и отказал всякаква сделка с властта, не се подвел по ничии думи. Знаели и за убийствата на комитета, изредени са за Денчо Халача, Никола Арнаудов и т.н. Има и за писмото за вдигане на въстание, но Левски защитавал тезата, че арестували всички бунтовници, други нямало и нямало с кого да вдигне въстание. Днес знаем, че е скрил огромна част от организацията, за да не бъдат заловени, не е вдигнал въстание, защото без оръжие какво да вдига и т.н., но добре ги е заблудил. За залавянето - подчертано е, че бил изключително находчив... и само усилията на Ловешкия управител Мустафа Джеми довели до резултат. За Димитър Общи също са проучили, а и той сам, от първата минута, в която бил арестуван започнал да говори с детайлите, толкова словоохотлив друг не бил, само Бръмбара. Общият е бил на заплата към Белград и му е било обещана добра сума като месечна пенсия, след като приключи с дейността си. За Каравелов искам да снимам написаното от Али Сааб с телефона и да го публикувам тук, уникално е, явно толкова меркантилен работник за освобождението не са срещали. Откъдето и от който може взимал пари, изключително се интересувал от пари, като най-много взимал когато изпрател бунтовник в българско. И той бил на заплата и към Белград. Хитов също бил на заплата към Белград, не че ние не знаем, знаем си, но е написано в Доклад от 1873г. и т.н. Али Сааб искал да бъде разследвана дейността по поречието на Дунав, там не ровили както в Софийско и Орхание, но не им е било разрешено, в Цариград вярвали че всичко ще спре с присъдите на 62-мата, двете смъртни, обезглавяването на организацията и да не раздухват, че допуснали чужди сили да промиват главите на селяните, а пък това се случило, защото бирниците им слагали произволно допълнителен данък и те се настройвали срещу държавата... Арабаконак - пренебрежително малка сума за самата Империя е била взета, цитирам думите на Али Сааб, но е описано как е станал пробива, тайните агенти подслушвали по кръчмите, а нашите конспиратори кога са знаели какво е мълчание и тайна? Няма нищо за конкретен издайник, няма за Хаджи Станьо или Тодор Пеев, а за подслушаните ятаци с хляба. След арестуването им обаче, Бръмбара чул и хукнал при властта да изпее всичко, че не било за лична облага, а това го наредил комитет, в който влизали чорбаджиите на селото... Както се казва, почти окачил на въжето всеки комита, който познавал... Мазхар Паша пристигнал лично и чакал един по един да му водят арестуваните, на Велчо Шунтов сам се включил в побоя... 9 страници доклад за важна част от нашата история, писан от самия Али Сааб, много има да осмислим...

Пенев може да се е страхувал от тях и да е споделял това с някого, при разпитите да е станало ясно и полицията изключително бързо ги е хванала. Но те са си били и квартална банда в полезрението на властта по принцип. Това, което няма да разберем е дали Обретенов е допринесъл за смъртта на Кънчев, дали е съобщил за идването му. За Пенев също никога няма да разберем с каква цел открадва писмата, но не е било издайничество, ако е бил предател, имал е достатъчно време да предаде всички и всичко. Щяхме да знаем, щеше да го пише в донесенията и докладите, във вестниците. Просто са искали да даде обратно тези писма, затова са го кълцали толкова жестоко, а не е ясно той защо ги е взел, за да изнудва Каравелов защото можел да ги даде не само на властта, но и на ВРО? Иначе, аз наистина мисля, че останалите трима са държани като заложници, арестувани и толкова, за да започне той да издава, за да не забегне към Виена или към Русия например. Затова така е търчал до Търново, после на Събранието... не е имал избор, иначе нямало за да освободят аверите му от комитета. След шумът, който се вдигнал по вестниците, явно и на ложата вече не е могъл да разчита. Аз си взех и последната издадена книга на Националния музей в Карлово, много еклектична, различни теми и автори, което останало непубликувано досега, но има ценна статия на проф. Орлин Събев, превел е Доклад на Извънредната Комисия до Султана, намерен от Виктор Комбов, писан през март, 1873г. след завръщането им в Цариград, около 9 страници. Публикувал е и доклада, в него Али Сааб дава оценка на процеса, но и на обвинените и пише нещо странно за Кънчев, не успял да развие дейност до смъртта му на пристанището т.е. и Кънчев не е подминат от Комисията, нищо че бил мъртъв от 8 месеца, много интересно как се ровили и в неговия случай, но излиза от написаното, по мои думи, че е бил петото колело на колата, притурка на Апостола и все пътувал с него, да го следи. От моя гледна точка, явно си е вършел нещо свое т.е. събирал е онзи списък и оставял комитетската работа за Дякона... От разпитите на 62-ма, изводът на Али Сааб е, че най-малко деен е бил Кънчев за ВРО... Интересно...

По това не сме имали спор изобщо, ясно е, че Обретенов е сътрудничил и преди тези две писма, давал е информация, вероятно част от нея е залегнала в доклада на Хамди паша и най-лошото, отивайки без одобрение на Събранието в Букурещ, бивайки допуснат от Каравелов без да е имал такова право спрямо останалите редовни кандидати, той остава най-вероятният издайник за пренасянето на пушките иглянки през три канала, за лице на име Левски и т.н. Но в случая с Кънчев става въпрос за началото на предателството. Бързо са арестувани след убийството на Пенев, явно турската полиция е знаела към кого да се насочи, въпросът е дали Обретенов е издържал първите часове, надявайки се на съдействие от ложата, или е рухнал и започнал да предава от ден първи, особено след като е направен обиска на Читалището. От арестуването им до идването на Кънчев в града просто нямало много време, ден-два т.е. идеята ми е, че ако го е издал, значи Обретенов е започнал веднага да издава. Но е оставен в ареста седмици наред заради искането за наказания от Цариград за убийството и докато разшивроват списъка на Кънчев. По-скоро Обретенов е извадил късмет с насроченото събрание в Букурещ, пуснали са го само за да присъства на него и да им докладва, както и за да възстанови куриерския канал през Русе. С кой акъл Големия е продължил да го ползва като куриер... Веселина Антонова, историк от Русе, има статия в сборника, пише, че странно защо, Кърджилов е пуснат последен, не са ги освободили едновременно. Според мен са чакали да видят дали Обретенов ще забегне, например към Русия или ще започне да изпълнява мисията си в полза на властта и да им доносничи и след това са пуснали другите. Да, тъжното е, че не разполагаме с архива на Русе, защото въпросът има ли Обретенов дял в смъртта на Кънчев е свързан с това кога точно започва да издава, веднага или след дни, когато разбира, че ложата няма да му помогне... За съжаление, Протокили от неговите разпити не са оцелели.

Аз съм по-склонна да си мисля, че Захари Княжевски може би е бил следен, едва ли е посмял Кънчев или по-скоро едва ли са го допуснали да влезе в консулството. Но да, следени са били служителите в консулствата, прихванати са и техни писма, както споделих по-горе, чудно как на Ангел това не му е минало през главата. Трябва да е бил паникьосан заради арестуването на комитета и убийството на Пенев, затова да е търсил съдействие, информация, съвет от всеки възможен източник и така е попаднал в полезрението на полицията. Другата вероятност е да го е издал Обретенов, но поради оставането на издайника, мухбира в тайна, да не е споменат в телеграмите до Цариград. Не е първият случай, в който скриват имената на тайните си сътрудници, ъобщават само на редовите служители, за да ги предложат за награда. Обретенов нямало да го предложат за награда, там е имало зловещо убийство и сделка, затова не е било необходимо да го споменават. Ние писахме, Апостола е направил огромен компромис със Събранието в Букурещ за да обедини всички в името на общата цел, но е бил силно изненадан от Каравелов и аспирациите му към контрола на организацията. През юни Левски ще му го припомни в писмо, като е председател на БРЦК, да се държи като такъв и да не напада старите, плюс вече очаквал и предателство от него, написал му мненията, които получил: "без да се усетиш Каравелов ще те предаде", очевидно е сложил това на хартия с цел... Но все си мисля, планирал е да проведе ново събрание в бълграско и там да сложи нещата на мястото им. Жалко, че Тодор Пеев се намесил да разубеждава, но поведението му е било част от процеса на разпад, реверанс към Каравелов, просто Левски бил непрекъснато атакуван отвсякъде, не са му давали покой да работи спокойно в опит да вземат управлението на организацията му, не са работели за народа, а са си стояли във Влашко и интриганствали как да си върнат възможностите за лични успехи след смъртта на Кънчев... Замислих се за един детайл, колко пушки е имал Левски, едната платил като бил в Букурещ, водили го в два магазина и си харесал една, опитвал да сключи сделка с търговеца за голяма доставка. Няколко дни по-късно Данаил Попов го разубедил, че е добра, взел три мостри от белгийски пушки и едната била за Левски, успял да му я изпрати. По спомени и на Мария Сиркова не е била една пушката, за която очаквал патрони: "Левски отсядал в малката стаичка, разположена на горния етаж, в която се влизало през тавана. В нея се съхранявали плат с бели гайтани, трите пушки, които той успял да пренесе в Ловеч, печатничката му, униформата..." Значи три пушки само негови или едната е била на Кънчев, останала скрита в Ловеч... За Общия не знам Данаил Попов да е взимал пушка, прилича на лично отношение, интересен детайл...

Киро Тулешков също е бил подозиран в издайничество, но дори и да е бил прав за Райнов, не е привел никакви основания защо го смятал за предател на Кънчев. Първо, предателството на Кънчев се случва два месеца след срещата им, макар да е любопитно какво са си казали, защото някъде по това време е поръчението за списъка с имената и подписите, после, имаме вече документите между Русе и Цариград от март 1872г. благодарение на Виктор Комбов, няма нищо по тази тема в тях. Захари също е бил убеден в предателство, мнозина, но защо валията не е споменал такова нещо до Везирството? Освен това Райнов как би знаел от Гюргево точно кога Кънчев е пристигнал през март в Русе, а той е бил там и през февруари, можел е и тогава да го издаде, нито е знаел кога е смятал да го напусне от пристанището вместо да се върне навътре в българско... Не защитавам Райнов, но ако е издавал точно Кънчев през март не би могъл да издаде. Аз да се върна и на другата тема, да отбележим, че Левски също се е оглеждал за свой заместник, има го в писмата му, особено до Каравелов, заради преследването от страна на турската полиция и повишената опасност, в която е работил особено през 1872г. Тогава е имало и доста предупреждения към него за следене, за издирването му... Искал е да остане някъде за известно време преди отново да излезе решително на терен, но проблемите, които са му оставали, пробойните, които са правели в организацията му, не са позволили... Но едно е Левски да прецени, че има готов за негов заместник, друго е да му бъде пращан някой, който той искал да го извади от работата, защото не ставал, а за другият преценил, че му трябват четири години преди да стане истински апостол, като им обяснявал това в очите на събранието в Ловеч, но го взели за привилигист. Но в Букурещ, Гюешево, Плоещ са се страхували, че ако сам си избере заместника, Апостола ще продължи да командва организацията, макар и от разстояние и ще я управлява и насочва накъдето той прецени, а те са я искали за себе си като инструмент за влияние и основа за получаване на по-късни привилигии, нищо че и един комитет не били основали...

Турската полиция трябва наистина да е била впечатлена от списъка на Кънчев с първенците от българско, които подкрепяли въстание, защото на 15 април 1872г. получила Депеша от Дирекцията на търговските агенства на Високата порта на Дунава в Браила - списък на членовете на Българския Революционен Комитет в Гюргево, изпратен от тамошния търговски агент. Изискван, важен списък... Подробен е, има данни кой от какво се издържал, от кой български град е бил. Интересно е за отбелязване, че в него е Теофан Райнов, стар познайник в нашата история, записано е, че до убийството на Кънчев е бил част от комитета в Гюргево, а два дни след това заминал за Букурещ и останал в столицата. Значи не е бил съвсем двоен агент, защото през 1872г. е бил почти разкрит... Струва ми се, от всички учебници, книги, подкасти и т.н., че до този момент са били следени отделни лица, но изведнъж властта започва да търси, изисква от своите агенти списъци на цели комитети, на тези, които им липсвали - комитетите във Влашко... Депешата е от 15 април 1872г. т.е. малко, след като са се снабдили с онзи шифрован списък на Кънчев с подписи и имена от българско, за който споменават и Захари, и Каравелов. За да изискват, за да търсят такива списъци, значи са тръгнали след определена идея, която до момента не им е била хрумвала или не е била на дневен ред. И изведнъж тръгват в тази посока... Затова предполагам, списъкът на Кънчев е бил вдъхновението за списъка от Гюргево, за да затворят кръга, да имат на тепсия всички имена на възможните бунтари сред българите. Следващият списък, този на новия БРЦК от Събранието в Букурещ също бързо е стигнал до ръцете им... Дали ако го нямаше списъка на Ангел, щеше да им хрумне да изискат от агентите си такъв и от Влашко? Някак свързано ми изглежда всичко и то в един кратък отрязък от време. ----- Да не пропусна, аз харесвам колко противоречива личност и политик е бил Стефан Стамболов, успял да обърка не малко планове и машинации на интриганти, меркантилни и егоистични псевдо-родолюбци, които смятали, че са си постлали веднъж и завинаги... Понякога съм си представяла какво би било ако Ловешкия, не Гюргевския комитет бе оцелял и написал новата история на България. Ловчанци до определен момент са били по-чисти като личности, по-близо до народа си, участващи само във ВРО и признаващи само нея, независими... Но представите вече не са история

Някакъв вид помощ са искали от Русия, съвсем вероятно намеса в полза на българите, евентуална война, затова е бил толкова важен този списък и Ангел е вярвал, че работейки по него, променя съдбата на България. Е, турската власт е разбрала бързо за какво става въпрос, вестник Византис добре е бил информиран, напразно ги мислели за глупави, защото свързали смъртта на Христо Георгиев с тази на Кънчев, но... без причина, без логика не е хрумнало или написано нещо. Глупостите, написани от Каравелов във вестника му не заблудили никого, на всичкото отгоре той обаче издал, че имало и шифър сред документите, в типично свой стил не спазил никаква конспиративност. През това време Левски готвел събрание... При такъв провал, това, което оставало на съзаклятниците в Букурещ е да му издърпат черджето изпод краката и да сложат начело друг, в случая Каравелов, за да имат поне организация, след като другите опции пропаднали. За снимката, написано е "премина в наши ръце", не става ясно как точно е придобита. Но за Левски има черно на бяло израза "търсен от седем-осем месеца", в телеграма от декември 1872г. Наистина отиваме в май-април, времето на Обретенов, когато се самоопределил за участие на Събранието въпреки несъгласието на Големия и Търново...

Не съм убедена, че е трябвало да остави списъка в консулството, да остави там някакъв списък не би имало много смисъл, по някаква причина е бил със Захари Княжески и му е споделил накъде ще пътува, сигурно е търсел някакво съдействие, вече е бил решил, че ще мине Дунава, казал му е, че трябва да се качи на кораба, дори е мислел, че може да го изпратят и в Русия. Списъкът е трябвало да стигне до Букурещ, най-вероятно до Добродетелната дружина, до Христо Георгиев и да бъде прибавен към някакво искане, към апел, нещо официално от името на Дружината. Тези имена и подписи на първенците сами по себе си нямало смисъл да бъдат събирани и представени просто така, но биха придали тежест на апел, на някакъв тип официално писмо, изпратено от официален български комитет. Преди това, четири-пет години по-рано, Добродетелната дружина се е подписала под искане за дуална монархия до Султана. В 1872г. явно е везнамерявала да отправи ново искане, този път към Руския Император и да заяви, че е от името на всички български първенци, скрепено с имената и подписите им. На Кънчев трябва да му е струвало огромно усилие да ги събере, убеждаване, било е и рисковано списъкът да остава дълго в него, ако попаднел в ръцете на властта лошо се пишело на подписалите, затова да не пропадне делото му е хукнал към Букурещ в ситуация, в която куриерът Обретенов е бил в кауша и нямало кой друг да отиде. Въпросът е защо първо не си е извадил разрешително, поискал да бъде уреден с билет вместо да отиде в паспортното сам, дали се е страхувал след убийството на Пенев, че ще бъде арестуван както останалите от комитета, страхувал се е, че е бил разкрит, както са били разкрити останалите и задържани, името му може да е било в Протокола за основаването на русенския комитет, затова е трябвало спешно да напусне града, но не навътре в българско, както го съветвал Апостола пред ловчанлии, а навън, за да изпълни мисията със списъка... Единствената неизвестна е какво е знаел Апостола за този списък с първенци от 14 града и големи села т.е. бил си е представителна извадка. От писмото му до ловчанлии не става ясно, но нещо в Ангел не е било одобрявано от него. За Дякона и конспирацията е била нарушена с такъв списък, затова е отказал да го създаде т.е. своеволствал, не се подчинил, получил в резултат и онова гадно писмо "Знаеш ли кои сме..." и нещо като вот на недоверие, но пък изпратеният от Хитов и Каравелов, Кънчев се заел със задачата, толкова послушно, че без да е истински належащо, рискувал живота си като на руска рулетка. Предполагам, Обретенов е знаел за този списък, прекалено често Ангел е отскачал в последните три месеца до Русе, бил е държан изкъсо да докладва за организацията, за Апостола и т.н., докладвал е, а Обретенов на свой ред е носел думите му в Букурещ, възможно и с членове на ложата да е споделял... Жалко за Апостола. За Стоян Пенев за всички е било ясно кой е издал смъртната присъда, Каравелов вероятно се е страхувал, че рано или късно ще издаде на някой от комитаджиите, ако не на турската власт, двойната му роля, защото Стоян не само прочел важните писма, но и ги взел със себе си като доказателство пред някого, за някой ден... Очевидно е, че става въпрос за писма от и до Азиатския департамент, защото точно по убийството му, консулът в Русе разказвал приказки от хиляда и една нощ с цел да замаскира всичко, да помогне на вестникаря... ----- Пропуснах да напиша, публикувани са самите документи накрая и там има телеграма до Везирството, в която се казва, че двама тайни агенти са издали обирджиите на Арабаконак и ще им бъде благодарено с награди. Двама са проговорили, не се е случило без предателство... Но имената им не са съобщени.

Намерих текста на Каравелов: В бр. 44 редакцията на „Свобода“ се обръща към главния редактор на русенския вестник „Дунав“, където е публикуван материал с твърдението, че „уж Христо Георгиев умрял за това, защото се убил Ангел Кънчев, т.е. че те са работили заедно и че у Ангела намерили някои си записки, които компрометират Христа Георгиева. Как не ви е срам да говорите в един официален вестник такива глупости! Ние не сме из числото на вашите валийски чиновници, но знаем твърде добре, че у Ангела не се е намерило нищо повече, освен един портфейл (из който нищо не можете да извлечете, защото всичкото, що е написано в него, писано е с цифри и знакове, един револвер и една паралия (шапка). Нашето известие не е официално, но то е верно“. Нямало е да пратят Пенев да работи за Каравелов и толкова лесно да спечели доверието му, ако не е бил приет в комитета. Обретенов е бил в затвора, не би могъл да каже на никой дописник нищо, но на властта ДА. За съжаление, документи, телеграми от април месец, когато е освободен и пратен на събранието все още не са открити. Иначе валията със сигурност би написал до Цариград... Съгласно една от статиите, Шакир бей е обещавал на Обретенов да издейства освобождението на брат му Ангел, ако му напишат официална молба. Обретенов не е посмял да го направи, било е по време на процеса по Арабаконашкия провал, нищо не посмял да иска от бившия им наемател, но научил доста от него, което пък спестил в Спомените си. Сега знаем, че Захари е разказал наполовина историята, нищо за намерените снимки, нищо за хвърлени в Дунав хартии, но пък също споменава списъка с шифър... Узунов е пратин да работи в българско с благословията на Каравелов по мои спомени... Както и Фердинанд... и все е твърдял, че ще намери нов Левски да прати... Такова му е било мисленето, толкова и е разбирал от хора, за да ги прецени правилно...

Като обобщение: Кънчев е наричан главен руски шпионин, в него са намерени снимки на няколко руски офицери, които вероятно е трябало да разпознае при среща извън българско имали доказателства за принадлежността му към БРЦК и че от комитета в Букурещ е изпратен в българско за връзката му с Христо Георгиев нямали съмнение, всъщност знаели са много за Христо Йорго, следели са го, смятали ка и неговата Добродетелна дружина за революционен комитет заради финансирането на четите... притежавали са и докладите на чуждите консули, писали за Стоян Пенев и Ангел Кънчев, по някакъв начин успешно са шпионирали консулите Властта е била убедена, че заповедта за убийството на Пенев е дошла от БРЦК в Букурещ, пише че е принадлежал към революционния комитет в Русе, това не го знаехме, може би ТБЦК, като такъв е бил препоръчан в Букурещ, оттам обаче се върнал и го убили Кореспондент от Букурещ, Филоксениди, който е бил близък с Ахмед Расим паша, съобщил за 14 града и важни села, обиколени от Кънчев и взети там подписи от първенците на народа. Подробно и в повечето случаи достоверно съобщава за двата случая, само за убийството на Костаки ни дума. --------------- За този списък, посочен от Филоксениди, с подписите пише и Каравелов като по мои спомени изпуска думата "шифрован", но за него в телеграмите не е съобщено, може би има още неоткрити документи по случая в Отоманските архиви. Възможно е и друго, на по-късен етап, в края на март или началото на април списъкът да е бил разгадан и тогава да са си писали за него, докато тези новооткрити телеграми между Цариград и Русе са само от март месец, 1872г.

Аз не съм сигурна дали между искането на Филип Тотю и мисията на Кънчев в Букурещ има нещо общо, но друго не се сещам. Единствено това писмо ми дава отговор защо на някой би му трябвало списък с подписи и имена, какъвто би навредил на всяка конспирация при залавяне. Както и защо такъв списък е споменаван в тогавашните вестници, съобщаващи убийството на Кънчев. Плюс, свързват и смъртта на Христо Георгиев с него. Трябва да е имало някаква логика и смисъл, така без причина не би им хрумнало да представят всички събития като свързани. Но единствената идея е това старо писмо от 1871г. от Филип Тотю, настояващ за списък с подписи на 800 първенци от българско. Още нещо, от новите документи се вижда, че Високата порта поискала всички книжа, намерени в Кънчев да й бъдат изпратени, както и от своите служители да влезнат в дома на Христо Георгиев в Букурещ. Руският консул в Букурещ се усетил и го запечатал докато след няколко дни брат му Евлоги пристигнал от Плоещ. Но защо турската власт ще е искала да направи обиск в дома на Христо Георгиев след смъртта му? Какво би търсила там и каква връзка са направили със самоубийството на Ангел? Дали Кънчев е събирал подписи? Той е имал много господари, от ТБЦК, от ложата, от ВРО, Каравелов, Хитов... не знаем с кого и какви връзки е поддържал в Букурещ, но там, от Добродетелната дружина са знаели, че той ще влезе в българско като пълномощник на Левски и също, че се представял за търговец на кожи за Виенска фирма. Твърде е оплел всичко и според мен е взимал импулсивни решения, Левски го критикувал за тях в писмото през декември до ловчанлии, но не е ясно дали е знаел нещо за такъв списък. В сборникът, който дочитам е публикувано тескерето му, нямал е одобрение за излизане извън България през март, а е можел да изчака ден-два да получи и всъщност последните 6 месеца от живота си преимуществено пътувал от Русе до Ловеч и от Ловеч до Русе т.е. все е гравитирал между Левски и Обретенов. През януари си е взел разрешение за излизане навън и е отишъл минимум до Гюргево, възможно и до Букурещ. Има два доклада през март 1872г. от валията на Русе Ахмед Расим паша до Високата Порта за смъртта на Ангел, но в тях няма нищо, свързано с предателство или поне не е споменато, това е изненада за мен. Не е ясно как са се насочили към него... Но пък той на един куп хора съобщил, че ще минава Дунава... все са чули отнякъде, но ако бе от техен шпионин, мисля, щяха да искат награда за него в доклада, по-скоро по друг начин са научили. В доклада обаче е написано, че Кънчев е хвърлил куп листа в реката преди самоубийството си, които заптиетата не влезнали във водата да съберат. Това Захари не го споменава. Отделно, от Цариград им искат обяснение за убийството на Стоян Пенев и настояват за строгост към убийците. Това вероятно е попречило на схемите на Обретенов за избавяне, иначе не би извършил такова убийство, ако е очаквал въже на шията си. След като връзките му не можели да го спасят, оттук може да се е стигнало и до негова сделка с властта за сметка на ВРО. Ахмед Расим паша не си дал зор да разследва комитаджиите много-много, но Ахмед Хамди паша явно е имал други указания, когато взел поста и прилежно ги изпълнил, започнал да проследява всичко, свързано с ВРО.

Имам още петдесетина страници, но сега вече е много интересно и по нашата тема, Устава и двете окръжни писма, одобрени на събранието са доставени през Русе, като Обретенов лично ги пренесъл до Търново и ги дал на Големия, използвайки каруца за целта. Да, ама тези документи са били в ръцете само на председателите на комитети, как са попаднали в полицията, в ръцете на Хамди паша почти едновременно с появата им в българско? На път съм да си мисля, че въпросът е риторичен... Освен това през декември 1872г. ги посетил бившият им наемател Шакир бей, вече член на Извънредната Комисия, за да провери дали не са се забъркали в нещо Обретенови... По-горе, връзката с шифрования списък и писмото на Апостола, от когото Филип Тотю искал подписите на 800 български големци, който да представи на Руския Император я направих аз, единствения случай на споменаване на събиране на подписи... Нямам идея дали е изпълнено искането на Тотю и дали Кънчев носел някакъв такъв списък, но това е единствената следа, която ми хрумна. Драгоманът, говорил с Кънчев е Захари Княжевски, той е изпратен по-късно и в София, макар и вече пенсиониран, да следи процеса... Но никаква конспиративност в Кънчев, казал си и в Търново, и в Русе накъде пътувал, а на всичкото отгоре, съобщил, че след Букурещ ще заминел за Русия. На кого ли още какво ли е съобщил и изобщо това, дето пренасял дали наистина не е било за Христо Георгиев, а от него до Филип Тотю? Плюс, в запазеното тескере на Кънчев, изпратено в оригинал на Великия Везир, се вижда, че е пътувал до Влашко между 6 и 11 януари, 1872г., вече няма съмнение, потвърдено е, точно както и предположихме.

Има и една статия на Веселина Антонова, историк от Русе, написала е, че са освободени бързо всички некомитаджии за убийството на Стоян Пенев, в ареста са останали само 4-мата, като първи е освободен Обретенов след около четиредесет дни, последен, след дни - Кърджилов. Ради Иванов е бил толкова угнетен от всичко, че избягал в Букурещ да поработи, а после и в Плевен, докато в Русе повече не искал да се връща. С една дума, за турската власт е нямало тайни кой е извършил злодеянието. Въпросът е на каква цена са ги освободили и май е цената на предателството, поне от страна на Обретенов. Интересното е, че Иларион Драгостинов е избран за член на комитета само за да отиде в Русе... Още по-интересното е, тя е намерила документи, че Ангел Кънчев е говорил с човек от руското консулство денят преди да умре, казал че отива в Букурещ, а оттам в Русия. Впечатлих се, ходил е и там, както и е съобщил маршрута си, което обяснява присъствието на руския консул до трупа му на следващия ден. Много мислих над задачата, маршрут към Русия, шифрован списък, забъркан от вестниците и Христо Георгиев, с руски паспорт... и също така, пълномощник н Левски. Единственото, за което се сетих, бе едно писмо на Апостола, в който се споменава за "подписи от всичко българско", май изискван от Одеса, от Филип Тотю, за да послужи в молба до Негово Високо Императорско величество: "В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса. Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода. Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Ний не отказваме помощъта и от гяволът! Но имаме си предначертание за това ... ...защо в 67 и 68-мо не зеха българите участие с четите? Ето, че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че са не измамиха подир четите, защото на четите обязаностъта беше не да бунат народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как требва да ся приготвят, че като им ся даде знак за революция да бъдат всички готови! Това брате Филипе, ако си забравил да им кажиш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо, а и сичките войводи испълниха ли какво им налагаше законът! То не ни е за сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще. С факт имам да докажя, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-то препоръчан – единият от одеските българи за добръ помощник на българите, пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го съ[с] сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и пак не знаем да духаме??" - https://burgas-podlupa.com/prepis-na-pismo-ot-vasil-levski-do-filip-totyu-v-odesa Остава да прочета и статията на Дора Чаушева...

Така е, всички държим в ръцете си изворите, работим с фактите и се учудвам, че някои професионални историци пишат съвсем различни неща от очевидните. Чак се зачудих едно и също ли четем с тази жена и какви странни тълкувания по измислени критерии, които ги няма в документите, прави. Има още една подробност, тя твърди, че в списъка на Хамди паша Никола е Никола Ковачев, чорбаджия от Ловеч, а не Никола Сирков. Другите историци, със статии в книгата, защитават, че е Сирков. С една дума, аз почти очаквах чудеса от тази книга и разочарованието е някак голямо, повечко изреждане на очевидното в новите документи и много малко истински исторически анализ. Май трябва да върнат в университетите обучението как се прави исторически анализ и как се "виждат" и претеглят детайлите... Финалната статия е важна за нас, сега съм на нея, защото е на Дора Чаушева, посветена на новонамерени документи за Ангел Кънчев, открили са всичко, което е изпратено на Великият везир навремето, дори са ги публикували преснимани в оригинал. В крайна сметка, макар и век и половина по-късно истината излиза на повърхността, най-интересното е, това се случва в наше време и казано на шега, като за нас, за да стигнем до истинската история на нашето Възраждане

Още съм под въздействието на книгата... Значи, има издаване за Ловеч, за каналите за пушки и т.н. Но в самия Ловеч имало още два издайника, Иван Владикин, защото списъкът започва с двама свещенници, поп Лукан и поп Кръстьо, врагове на Ловченския митрополит, продължава все с 3-4 имена, които са също врагове на Иларион Ловчански, Владикин бил близък на властта и на новия каймакамин Джемал ефенди, та засилил подозренията върху себе си. После към списъка били добавени още комитетски дейци и от от центъра на комитета, което означавало, че е проговорил някой от самия комитет плюс, добавил и компрометиращите материали - Устава и др. Дотук ОК, но пълно тресавище е кой е издал непосредствено след събранието основните неща, а Хамди паша изрично е упоменал, че започнал да събира информацията още от два.три месеца т.е. от встъпването му в длъжност. Ловеч като столица все пак някой е трябвало да посочи, както и другите детайли за убийствата в няколко града и т.н. Обаче ни дума, ни вопъл, ни стон как наистина започва всичко, иначе ОК, Владикин може и да е изиграл някаква роля, заради която и после е бил ступан съгласно доклада на Хамди паша. После, съгласно Кета Мирчева, приносителят на двете писма трябва да е някой от куриерите в Пловдивско или самия Ловеч, защото според нея едновременно били прихванати и двете писма, аз пет пъти четох превода на проф. Събев, обаче никъде нищо не пише за едновременно прихванати писма, по каква логика тя си съчинява този критерий за едновременност изобщо не е ясно и не почива на никакви факти. Какъв е проблемът едното писмо да е прихванато единия ден, а другото след два дни от същия куриер и защо някой е трябвало да носи едновременно и двете писма в себе си, обикаляйки Пловдивско в търсене на Левски? Плюс, че тя самата посочва, куриерът очевидно е останал невредим, за да продължи да работи този канал, докато на властта й трябвал. Тотален миш-маш, но заради тази едновременност изключва Русе като възможност за прихващане... Писмата били пристигнали в Русе по различно време и нямало как да им се направи копие в един и същи момент. Ама защо в един и същи момент? Аз това изречение за писмата, както и да го чета, не ми звучи като да са взети по едно и също време, а само от един и същи куриер. И третото писмо от Каравелов, последното от вестникаря до Апостола, и то стигнало до адресата, та затова не можело със сигурност да хванем кой е куриера, щото никой официално не бил компрометиран като такъв, каналът си работел... Вие прочетохте ли статиите в книгата?

Трябва да кажа, че напоследък наистина има преоценка от повечето историци за събитията през 1872г. Почти всички са единодушни, че плътното следене на Апостола и разбирането за централната му роля започнало април-май 1872г., още преди Събранието в Букурещ. Проф. Пламен Митев застъпва тезата, че следва да бъдат анализирани убийствата на Ангел Кънчев и Стоян Пенев, за да се види връзката им с фокусирането на вниманието върху Левски. За съжаление той спира дотам, ние обаче продължихме тук и пътищата водят към Обретенов, наистина. Още повече, че турската полиция не получавала капка по капка информация, конспиративни материали, както би било ако е разчитала само на шпиони, а изведнъж, за броени дни и седмици е имала всичко накуп, новия Устав, писмо на ВРО до богати българи, информация за подготвяно въстание и пренос на оръжие, в резултат дали заповед да подсилят охраната по Дунава, посочването, вярно, на Ловеч за столица на организацията... За много кратък период се оказала с много дадено в ръцете й, което говори за сериозен вътрешен издайник, имащ достъп до повечко информация и документи, до каквато нямали обикновените членове на комитети, нито пък шпионите. Някои историци посочват, че Ловеч е бил "на спусъка", но там предателство е добавил и Иван/чо Владикин, племенникът на владишкия наместник Иларион Ловешки. Затова имало опит за покушение и срещу него, да го сплашат, подозирали го, опитът е описан през септември от Хамди паша. Обаче как Иван Владикин би знаел поименно всички важни членове на Ловешкия комитет, би знаел опитите за убийства в други населени места, би знаел, че лице на име Левски е все още във Влашко?... Опитвам да наредя пъзела, но все ми се струва, че след списъка на Кънчев идва издайника от Събранието, тук съмненията падат върху Обретенов, а след това Драсов научил от съседа си, Али Чауш, полицай, за подозренията на властта върху него и приготвил бягството си т.е. ученето в странство, междувременно нарочил дякон Паисий и може би Иван Владикин за предатели...

Още по-ясни стават нещата с прихващането на негатива, защото Левски е подарявал свои снимки, на Сава Кършовски например има с надпис, но едно е полицията да хване една снимка, съвсем друго самия Негатив, от който се вадят снимките и да направи още дузина. Това, че се е насочила безмилостно към него, въпреки че вероятно е знаела имената на целия избран ЦК на Събранието, също показва колко е съзнавала значението му. Но идеята ми е, че някой, който е ходил в Букурещ или живеел там е издайникът, който подсказал на властта за негатива, някой който е знаел, че Апостола си е правил снимки там, знаел е и фотографа, от който да вземе стъклото. Малко хора от българско са знаели, че се е снимал и малцина от тях биха стигнали до Букурещ, за да вземат стъклото, след като той е напуснал града. Затова главните заподозрени за мен остават българите, живеещи по това време в самата столица на Влашко, имащи отношение към организацията, знаещи кой е Левски и другите са българите, които са живеели по Дунавския бряг, осигуряващи нелегалните канали за пренос на оръжие, писма и др., защото те биха могли да пътуват по-лесно до Букурещ и да стигнат до конкретното фотографско ателие.

Благодаря. Така е по-лесно проследяемо хронологически какво се случва с портрета от деня на заснемането му. Потвърждава също и по-горе изложената теза на проф. Павлов, че най-голямото активизиране на турската полиция е 7-8 месеца преди Къкрина като центърът на всичко е Апостола, за тях той е шефът, бунтовникът, размирникът и ако приключат с него, ще бъде мирно в българско. Така са разсъждавали, не им е хрумвало, че той всъщност въплъщава желанията и жаждата за свобода на огромна част от българите. Не зная дали Олимпи Панов е свършил някаква работа относно портрета на Левски, но наистина изглежда, че снимката първо попада в ръцете на властта и след това на комитаджиите, което си е прецедент...