Borova gora

В поселдните седмици забелязвам нещо, което преди е пропускано и дори схващано като желание да се подчертава колко е велик Левски. Но смисълът на това, което ще подчертая всъщност е ключово за мотивите за предателството му. "Следва описание на Васил Левски, по думите на Сапунов, „един от революционерите началници – най-практичният и най-дръзновеният“. Още в 1869г. Апостолът вече е схващан като един от главните началници сред поборниците, не като обикновен хъш. С цялата му бунтовна биография дотогава и с участието му във всякакви спорове и срещи на тема освобождаване, той вече си е заслужил голямо име, бил е много популярен както отбелязахме по-горе. Какво означавало това на практика за тези, които мечтаели за постове, облаги, кариери от и след освобождаването? Стоял е на пътя им, генерал без армия, но от 1870г. вече е имал и своята армия, ВРО. Били са зад него, далече на опашката, а и както се видяло от разменените писма за мисията, думата им изобщо не тежала пред него, нямали на какво да се надяват, нито както да очакват ако той поведе народа. Давали са си сметка, че е бил лидер, от който дори те самите, извън българско зависели, защото можел спокойно да изключи техните амбиции да вземат властта и да ги остави с празни ръце. В момента, в който е станал недосегаем, повярвали са, че има дузина комитети зад гърба му, са започнали да виждат истинска заплаха за своите планове. Нямало е нужда да им дава повод, щели са да търсят начин как да го предадат, да ползват турската власт да свърши мръсната работа вместо тях. Иначе и Сапунов мислел да прави комитети, ама за дуална монархия. Изобщо след четите, явно комитетите са били на мода...

Всеки си е мислил, че има вярна представа за своите интереси и пробвал да влияе на съдбата на други народи по всички възможни начини. Но самата идея, че с 800 души и няколко пушки ще победят империя... кой им се е вързал... Въпросът е и защо са смятали, че е ок да лъжат, да ходят по събрания и да лъжат лековерните. Левски може да е бил наивен когато е започвал по своя път, Първата легия, първото излизане с чета... но после вече е бил ветеран в заобикаляне на клопките и в разкриване на шмекериите. Но е доста изморително да ти губят време и енергия с тях когато имаш и истинска народна работа и бързаш с нея, защото свободата, Санчо, свободата... Наистина мъчно се е работело по негово време и пълно с шарлатани, чужди и свои, гледащи само да се възползват. Ама Теофан Райнов сигурно се е чувствал горд, че довел на крака в Букурещ поредния Пинокио. Аз обаче още не съм открила защо се е оттеглил Касабов и никога не се е върнал към предишната си дейност. Без него Апостола ми изглежда по-самотен и много по-неразбран от другите поборници. Да, Касабов е участвал в много тайни и завери, в ложи видими и невидими, ама е бил по-умерен и в никакъв случай търчи-лъжи като последващите партньори на Левски... Д-р Миркович за мен също е пострадал от своите, съвсем не са били герои голяма част от тогавашните поборници.

Аз съм чела за всички тях, но сега си идват като част от нашата тема, защото играят роля във Възраждането, макар и не най-важната, но имат място да бъдат анализирани тук. Всичко това, което се е случило или не се е случило има отношение към работата на Левски. На практика ако Георги Живков бе истински успешен, дяконът щеше да се концентрира върху друга част на освободителната дейност, не върху създаването и управляването на ВРО. Плюс, когато се е случило това събрание в края на 1869г., той вече е направил първата си обиколка, те са знаели това, знаели са че той е бил крачки напред пред всички. Но за първата го е изпратил Иван Касабов, на събранието идеята е била на следващата обиколка да го изпратят те, да го упълномощят, което обаче го почувствали като право да му държат сметка, да му дават акъл, да го критикуват, да искат от него да им изпълнява нарежданията, сякаш е създал ВРО специално на тях да им е подръка... С Касабов той такива грижи е нямал. За съжаление се е оттеглил и Апостола е трябвало да се ориентира към друг back-up във Влашко. Само да вметна, аз съм останала с впечатления, когато съм чела детайлите, че д-р Миркович е стоял на тези думи за да отърве кожата, не е имал избор, гледал да се измъкне както може, но иначе е искал да бъде полезен на България. Но исках да подчертая и друго, ходили при Мацини, при други, дали правилно са представили картината те си занели, но всеки им дал съвети и обещания, обаче после обещанията никой не изпълнил. Трудно се държало на думата в тези среди не само в българско. Явно навсякъде революционерите обичали гръмките думи, впечатлението на големите обещания... иху-иху, после тихо...

Deaf, на 105-та страница виж мой пост от 26-ти ноември, за да не повтаряме едно и също в темата, знаела е полицията кого залавя, в изворите също си пише, че и нашите веднага са научили, още не осмислям кому е била необходима лъжата, че не знаели кой е и как тази лъжа толкова дълго оцелява... На 105-та страница и 107-ма се върнахме в Къкрина...

Линденберг, представил се като емисар на Мацини, също е давал нереалистични обещания, които после не били изпълнени. С една дума, голямото надлъгване е започнало. И в цялата им бъркотия един нормален глас, който не бил на ничия хранилка. Наистина се учудвам как не са опитали да го привлекат, как към Апостола не се насочил никой с примамливо предложение, а е бил достатъчно дълго време и в Букурещ, и в Белград. Интересно е, че Левски не приел модела на влашките комитети с по 3-5 членове. Той написал в Наредата, че комитетът трябва да е от 7 и да привличат нови членове. Излиза, че и бандата от Русе той не би признал за комитет, били са по-малко от седем, нямало и свещенник между тях. Левски наистина се заел сериозно със задачата, Нареда написал, определил задачите на членовете, включително да привлекат околните села, да не е само дейността в градовете, пари за оръжие събирали, куриери определили, редовна поща изпращали, ама нищо общо с Георги Живков, който създал два-три-четири комитета, събрал ги два-три пъти и ги оставил да угаснат. Както отбелязах, сега е моментът да направим възможните сравнения, за да излезне и друг тип информация. Начинът по който наистина Апостолът подхванал народната работа говори за самото му отношение към хората и осигуряването на тяхното освобождаване, а не на негови позиции и постове. В списъкът по-горе, даден на Георги Живков къде да работи са градове, но Левски не спрял дотам. Не само обиколил градовете, нищо, че били много, но не пропуснал и села, малки и големи да обхване. И смеели да критикуват черноработникът на терен, че зле подхванал работата... тези, дето седяли като търтеи в Плоещ и сънували ореднът на Света Анна както писал Захари.

Има още две-три неща, които не трябва да пропускаме: - 12 български комитета, но нито един от тях не е в българско, нито един представител на българско. Ще определят съдбата на седем милиона българи само установилите се във Влашко, как става това? - Нито едно голямо име няма сред тях, имената на Христо Георгиев, на Иван Касабови др. ги няма, а те са се изказвали винаги на такива събрания и искали думата им да бъде чута. - Панайот Хитов си е свикнал да лъже и това е доказателството, не е трябвало да му имат вяра за нищо, но ако тогава искат думите му да бъдат проверени, за съжаление през 1872г. никой не изказал съмнение и не тръгнал да ги проверява. - "Той също така ще изпрати дякона Левски с един помощник в България и ще набави информация за подготовката, която се върши в останалите страни, с оглед на една едновременна акция." - още тогава са планирали Апостола да има помощник, но не става ясно с или без негово съгласие да го изпратят, плюс, признават, че Дякон Левски, много популярен още тогава сред нашите, в 1869г., може би защото е бил байрактар на чета, участвал е във всякакви разговори, е щял да бъде водещата фигура, другият е трябвало да бъде само помощник. Отделно, че няма да приемат на вяра, а ще проверят какво се върши в останалите страни, докато през 1872г. Каравелов и Хитов си твърдели, че ще има въстание и никой нищо не проверил... Има над какво да помислим, колкото и неуки да били тези хора, все пак имало разумни решения при тях, докато в 1872г. под председателството на учения Каравелов, всичко е било хаотично и както на него му изнасяло. Никой не гласувал на Събранието в Букурещ, 1872г. да се проверява първо това, после онова, преди да се втурнат на сляпо да си играят с живота на 7 милиона българи. Наистина беше добре да се върнем назад, в началото на дейността на Апостола, за да видим не само логическите връзки, но и какво излиза при сравненията...

Тук исках да напиша: "Докато е бил жив Христо Георгиев, под сурдинка са разпространявали слухове за въстание в Босна, но после и в писмата го пишат, Каравелов го твърди дори в последното му писмо до Апостола, никаква стойност нямала истината за него. Само лъжи. - "А обаждаме ти, че трябва да вървиш на бой, без да губиш ни минута. На всичките тамошни юнаци се писа и ще да заминат на среща. И надяваме се на помощ от Сърбия и от Черна гора." Никой никъде не е заминал, нито е бил готов да замине. След това патетично писмо, самият Каравелов не заминал насреща т.е. в българско, а в Париж. Но ми липсваше момента, в който са изпращани други кандидати за Апостоли преди Левски, като Георги Живков и доникъде не стигнали. Работата на терен е била трудно, супер трудно нещо. Отстрани всеки е можел да си служи с големите думи. Но в работата... През 1873г. Каравелов твърдял, че лесно ще поднови всичко, щял да намери и втори, и трети Левски... Не е ли разбрал, че и до първия трудно стигнали, след като способен мъж като Георги Живков се провалил в създаването на мощна и широкообхватна организация? Да припомня и глупостите на Райчо Попов, че Левски не подхванал както трябва работата, сякаш някой от тях знаел как се подхваща или пък е бил наясно какво е изработил Апостола, ми да я подхванел той, ама се криел в миша дупка в Плоещ и останал там и през Априлското докато Ботев отишъл да се жертва...

Хитов е последвал примера на Димитър от Дяково, онзи взел пари, ще купува пушки на нашите, ще ги прави четници и ни го чули, ни го видели после... Докато е бил жив Христо Георгиев нашите поборници не са си позволявали да грабят от народните пари, с изключение на Каравелов. Позволили са си по време на Априлското, но пак ще кажа, защото ги е нямало истинските лидери - Левски, Христо Георгиев, Раковски, плитките душици са си позволявали каквото не са си помисляли. Чела съм и за аферата с лойта, купилият с нея пушките на Ботев, след Освобождението бил осъден да връща лойта... Срам и позор, ама не било свободата важна, за съдията и изщеца важна била лойта, защото струва пари... И никой от възползвалите се, никой от бившите четници и поборници не отишъл в съда да го защити. От лидери като Каравелов и Хитов това научили, така направили, парите над свободата. Когато Захари изтипосал Хитов в Записките, че взел парите, купил лозови пръчки и отишъл да сади лозе в Белград, онзи дори не е опитал да се защити, да измие лицето си. Мълчал си и се спотайвал. Но си мислех, че в. Дунав е бил прав, Цариградските вестници също, Византис също, голяма фигура е бил Христо Георгиев в българското Възраждане, никаква работа със слухове, с интриги, с измишльотини. Никога не е лъгал за фалшиво въстание, за фалшива чужда помощ... Едва когато го сравних с Хитов и Каравелов, осъзнах значението му. Не е само в дарените пари от брат му... Ако бе останал жив, нямаше да си позволят слуховете с фалшивото въстание, които той веднага би опровергал с неговите политически връзки и ВРО нямаше да е ударена толкова зле. Докато е бил жив, под сурдинка, но после и в писмата го пишат, Каравелов го твърди дори в последното му писмо до Апостола, никаква стойност нямала истината за него. Само лъжи.

Само дето Миларов после сменя възгледите си и отива в другата посока... Благодаря за цялата синтезирана информация На пръв поглед изглеждаше, че Георги Живков е трябвало да тръгне да изгражда комитетската мрежа, не го е направил, при отчета, на събранието 1869г. е станал Левски и е казал, че той е готов да тръгне и да изпълни това, което първият поканен за Апостол не е направил. Аз се изненадах, че почти са били дублирани пътищата им - градовете, обаче Живков най-много два-три комитета да е създал. Освен Мацини, има още един, който е писал за комитети, организация... Кишелски. Вложих много мисъл в следното, по Вашият голям въпрос за фалшивото въстание, всъщност сме подценили Христо Георгиев. Докато той е бил жив, при всичките му контакти с дипломати, банкери, политици от Сърбия, Румъния, руска страна, никога не е допускал фалшива информация, не си е играел с огъня, както се казва. Едва след смъртта му, в опит да заемат неговото място и да влезнат в неговите обувки, Каравелов и Хитов си позволили всичко, защото те тогава станали централни за тези политици, дипломати и т.н. Главозамаяни, създали цялата бъркотия и допринесли за удара върху ВРО, с право Ботев, Драсов, Стамболов ги гонели да им искат отговорност...

"1869 г. декември, 13/25 Св. Сапунов – Гюргево, осведомява Дж. Биадискини – Цариград, за дейността на Г. Живков, който се опитал да състави комитети в Русе, Търново, Габрово, Трявна, Тулча, Плевен, Сливен, Лом, Видин и Свищов," - https://www.vasil-levski.eu/за-левски/биография/1869-временно-заглавие/ Попитах, защото дейността ми се вижда съвсем близка до тази на Левски, знам всичко изписано за него, къде кога и какво, комитети, писма и прочие, но от този пасаж ми изглежда, че Георги Живков е бил виждан като другия Левски, още един Левски и то когато старите комитети не съществували вече, защото основата им била зле изградена. Какво им е било зле изграденото не зная, по-скоро са били съвсем малко, обхващащи ограничен кръг хора и неразвиващи конкретна дейност. Но като виждам колко комитети е трябвало да състави Живков, питам се защо не ги е основал, хем ги имал като конкретна задача, защо не е действал, така както започнал да действа Апостола, който с времето обходил тези градове. Поне аз не зная да е основал освен този в Русе, а и денят на документа е декември 1869г., оттам-нататък си е седял в Русе до емигрирането заради Каравелов. Или греша? Кънчев се е страхувал от бившите си приятели, можел е да бъде убит от тях като Стоян Пенев, заради Пенев, когото препоръчал. В момента, в който разбрал от баба Тонка и от други някои факти, повече доверие не е имал, иначе не би тръгнал по този начин да преминава Дунава, без печат в паспорта, за да не го арестуват в паспортното и да му вземат списъка с подписите. Ако го нямаше списъкът, един разпит е щял да преживее, но първо ще му вземат списъка, второ, заради тези подписи нямало да му се размине както на други. Издаден е бил, но все още не съм напълно сигурна от кого...

Случаят със спиране на работата на русенския комитет през 1872г., ни протоколи повече, ни развиване на дейност, при условие, че Обретенов търчал по Събрание и друго, само подкрепя подозрението ми, че първоначално комитета е бил съставен да подпомага работата на Кънчев и затова ни Левски, ни друг ги заклел, ни имали церемония, ни развиване на дейност, само едни протоколи с грешни дати. "Да, точно за такъв подход става дума, не да си "нарисуваме картинка" и после да я "нарежем на парчета от пъзел" и да ги сглобяваме с произволно използване на извори или части от извори "пасващи" на "картинката" като при това игнорираме "непасващите", а преди да имаме картина, да я реконструираме от известните източници такава, каквато е била, а не каквато искаме да е била." - Много ми се искаше да останат герои, голям риск е било да правят комитети в онези времена, преди това не са и чували за такова нещо, само за чети, оценявам високо това. Обаче влезнеш ли веднъж в такава организация, трябва да пазиш живота и на другите, не само своя собствен. Около Иванчо Колев е имало нещо, всички са се съмнявали в него, не случайно Мария Сиркова е изплюла тази информация. Той не се е съгласил да бъде интервюиран от Параскев Хаджиев след Освобождението. "След Арабаконашкото приключение и провала във ВРО емигрира във Влашко. Работи като словослагател в печатницата на Любен Каравелов (Букурещ)", тичал е при Каравелов, но за да вземе пари от турската полиция, без да му пука за мнението на останалите комити, явно се е чувствал недосегаем. Звучи обаче като да е трябвало да шпионира във Влашко, особено вестникаря, който пък издал заповед за въстание и избягал през Париж в Белград. Никакъв опит сам да влезе в българско и да подигне бунт като му трябвал толкова, другите да се жертват, другите в огъня, той само давал команди. Но, за да предприеме този ход с Иванчо Колев, турската полиция го е имала като агент от известно време и го е вкарала в действие когато й е трябвало. Въпросът е откога е започнал да доносничи и какво го е провокирало? Не е бил заплашен, не е бил на сбирката в лозята с Димитър от Дяково... Има още нещо, което ми се иска да зная, в някои извори пише, че през 1869г. не само Левски е бил подготвян да тръгне на обиколка в българско. Било е казано и на Джура - Георги Живков, да тръгне на обиколка и да основава комитети в редица градове. Не съм чела да го е изпълнил, не ми е ясно и защо не го е направил, но изглежда българско е било разделено на няколко части още преди Априлското и определено всеки да работи в някаква част, Левски явно е бил в подбалканската при първата си обиколка. Когато никой друг не поема работата, при втората и третата разширява обсега навсякъде. Драмата с клеветата на Каравелов в шпионство се разиграва след първата обиколка на Апостола.

За раздвоеното съзнание - твърде много ще е на нашата история, един Каравелов е достатъчен. При него пък дори и разтроено е било, българско, сръбско, руско... Всъщност началото на издаването започва неволно, но едва сега го установихме. Тескерето на Кънчев и договорът с Пъшков са насочили полицията към Ловеч. Паднало им е от небето, на тепсия, а заради убийството на Стоян Пенев пък са им били подръка Обретенов, Иванов и Кърджилов в кауша, изобщо не е било необходимо някой да изпусне думата Ловеч, комитет и т.н. Принуден да им каже нещо, което не знаят, за да се отърве от бесилото, Обретенов е дал името на Драсов. И... се е съгласил да бъде доносник. Бил е той, защото после само той отива на Събранието и само той е притежавал новите документи за разпространение оттам. Екземпляри от тях бързо-бързо се оказали в ръцете на полицията, а Кърджилов и Иванов дори не са били чули още новините от Букурещ. Като цяло спряла съвсем и работата на комитета, Кънчев вече го нямало и спрели събранията, Протоколите и т.н., а през август направо и се самозакрили. Останал Обретенов да бъде куриер. И той раздвоен, разтроен, като в неговия случай прибавяме и турската полиция. Анализирам още веднъж, за последно тази част от събитията, защото сега си идват на място някои факти. Знаем със сигурност, че Али Чауш е помогнал на съседа си Драсов, паспорт му осигурил, бил е и на изпращането му, с една дума нещата и по-зле са можели да бъдат за ловчанлии, ако в началото не им е било ударено рамо. Но убийството на дякон Паисий ги навряло в очите и ръцете на властта. Ето, тук мисля, че са се отказали да участват повече в обири, сплашвания и т.н., включително да придружават Левски както са го правели преди, защото им е било подсказано, най-вероятно от Али Чауш, че са на мушката. Драсов хукнал съвсем съзнателно ицвън българско, както много пъти сме коментирали, доста по-рано от започване на учебната година. Целял е да не бъде в Ловеч по време на обира на Денчо. Пъшков също се е покрил въпросният ден. Сега вече дойдоха и отговорите на детайлите. Опитали са се да увъртат, доносникът на Хамди паша е твърдял, че съвсем наскоро е бил съставен комитета в Ловеч и още не били избрали ръковоство, но на властта й е било достатъчно да има подръка имената на първенците в този комитет. Защо са посочили на първо място поп Лукан и поп Кръстьо? Вероятно са разчитали, че имат някаква закрила като духовни лица. Малко по малко фактите се подреждат по пътя на логиката, били са там, в изворите, но е трябвало да ги свържем...

Знам, но сега става ясно, че е имало и един трети външен, неволен издайник, Кънчев, което пак е рефлектирало в комитета в Ловеч. Обретенов тогава е бил в кауша, при разпитите директно е бил провокиран да изкаже какво знае за Ловеч и ловчанлии, за търговец Пъшков и др., като е решил, че знаят всичко, а и бесилото до врата му, издал е каквото е чул от Кънчев. Вариант турската полиция да е проучила и да не е разбрала за приятелството между двамата, при условие, че Ангел висял в Читалището с дни когато бил в Русе, няма и няма. Не са могли да задържат Пъшков затова, че е имал договор за покупко-продажба с Ангел, такива сигурно е имал с няколко парньори, но договора го е направило силно подозрителен на властта. Дал им е бързо повод да го притиснат. Бяхте публикували писмо между Драсов и Пъшков след Освобождението, чудехме се каква връзка е имало между тях, та Пъшков бил задължен да му докладва всичко, такива отношения са нямали с Марин например. Такава не бяхме срещали между други поборници. Сега намерихме отговор, заедно са участвали в искането и логистичното осигуряване на убийството на дякон Паисий и вероятно Драсов е научил, че в конака Пъшков е разпитван за Кънчев и мисията му. За Иванчо Колев, ако някак научим на коя дата е напуснал Ловеч, преди или след убийството на Стойчо Гиргинов, ще имаме по-добра идея дали той не е подшушнал нещо на Денчо Халача. Е, никога не бях броила предателствата в Ловеч, изненадана съм колко много опити е имало... Жалко, че Левски не ги е осъзнал по този начин, не е имал информацията, че някой е предал Ловеч, Драсов и т.н. Тъжното също е, че за няколко гроша на Денчо е бил принуден Левски да убие слугата му, а в същото време Марин скрил много, много повече от него, за да ги носи с Димитър от Дяково на Каравелов... Левски обири правил за пари, а Марин после криел парите от него.

Имаме още едно потвърждение на подозрението, че Ангел е казал ДА на идеята за подписите още в Табор, иначе не би бил приет ни във Виена, ни в Белград. Ето как е бил "опакован в книга", като търговец на кожи звучало тежко и представително. Ето и как Райчо Попов се почувствал велик, за да търси сметка на Левски с онова писмо... Вършел сериозна работа с един договор от една кантора, ще рече някой, че цяла година водил чета по Балкана... Райчо и Хитов са знаели според мен за мисията, няма вариант да не са. На Димитър от Дяково всички други му свършили работата, по логистиката, по намирането на хора за подкрепа... на практика никакъв организатор не е бил, а и за Арабаконак Тодор Бръмбара му подсигурил своите хора. Въпросът е, че Драсов и Пъшков искали смъртта на дякон Паисий, защото мислели, че той е издал ловешкия комитет, така се държал, така приказвал, нямало как да научат, че е Обретенов... Обаче и за двамата властта само е чакала да стапят накриво, Драсов защото бил посочен поименно, Пъшков защото името му е било в джоба на Кънчев при самоубийството му. Иванчо Колев пък защо е побягнал не е ясно, но е възможно той да е предупредил Денчо Халача и да е побягнал от страх от своите. 40 са и споменатите от валията ловчански дейци в доклада до Великия везир, разпитани тихо, без шум. Толкова са си били и Димитър с феноменалната му памет е запомнил числото. Да кажем направо, след убийството на Стойчо Гиргинов, каймакаминът в Ловеч вече е имал и 40-те. Но не е пратил имената на валията, защото са били дребни риби, концентрирал се е върху лидера. В Къкрина се оказва петият опит за предателство в ловешко. Онези на Обретенов, Каравелов и сие не ги броя в момента. Броя ловешките. Пъшков първи, защото издава самия комитет като прикрива приятелите си Драсов и Колев, а донякъде и Марин с председателството му, с обобщението "синовете на поп Лукан", после е съобщилия на Денчо за обира, след обира са Димо Драсов и баща му, след бастисването на къщите Поплуканови и Латинеца издават Сирков, след три месеца е петият опит за предателство, в конака в Ловеч, последвано от финалното предателство на Латинеца в ханчето на село Къкрина.

"Стига да има желание за това, в противен случай ще си редим пъзели по красиви картинки за герои и случайности, варианти много за такива картинки." - О, в момента нашата история си е пъзел и Пъшков, Поплуканов са герои в нея. Официалният злодей доскоро бе поп Кръстьо. Така че сме точно в ролята на "богоборци" като Прометей срещу мантрите за признатите и тачени герои. Ето и моят дял в богоборството на историческите лъжи, докато си припомнях Параскев Стоянов, излезнаха пропуснати неща: "За Ангел Кънчев знае, че е идвал в 1871 год. и че Пъшков му издал контракт, че продават ярешки кожи и този контракт го намерили у Кънчев в Русе при самоубийството му на 5.3.1872 г." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 - Представеното е истинно, защото самият Пъшков го разказал на Параскев Стоянов. Значи все пак в Ангел Кънчев са намерени документи, въпреки дивотиите, написани от Каравелов, въпреки че това е пропуснато от вестниците Дунав и Византис. Пъшков е попаднал под подозрение още преди убийството на дякон Паисий. Заради този договор, на който е било написано името му. Документ, който Кънчев предната вечер не изгорил. Ангел си е бил ключов враг заради подписите. Всеки, който е работил с него в последните седмици е бил под подозрение. Е, чакали са Пъшков да направи нещо, за да им даде повод да го разпитат. Хамди паша ясно е написал, че тактиката му към всички комитаджии е да ги следи и да чака повод за арест. Информацията, че властта знае за този договор, Пъшков е нямало откъде другаде да получи, освен в конака. Дал им е повод с убийството на дякон Паисий, сам разказал как ги повикали пред властта. Тогава е бил пречупен, на Карагьозов и Симидов им се разминало, но на него НЕ, защото вече им е бил известен, не биха му повярвали за каквото и да било. Със сигурност е бил разпитван и за мисията на Кънчев, за подписите... Тогава се е уплашил и е поддал. След Драсов през март-април, той е бил следващия от ловешкия комитет, попаднал на мушката. Ето какво ги е свързвало двамата до края, та дори години по-късно в писмата си говорят по начин, сякаш имало специална завера между тях. Плюс, било е лесно на каймакамина да ги пречупи, след като вече е знаел достатъчно. Изреждал им информацията, донесена от Обретенов, за да им е ясно, че са предадени и трябвало само да потвърдят казаното, никакъв шанс да отричат, били са разкрити: "Пъшков му обадил още в затвора (в нужника), че нищо не разправил, как го лъгал каймакамина, че уж Марин обадил всичко и Марину, че Пъшков обадил всичко." Денчо Халача - трябва да му е съобщил някой, на когото е вярвал, повярвал напълно, за да прати семейството си на манастира, той да опразни къщата откъм пари, да прати слугата и да го инструктира да крещи за помощ, ако има обирджии, за да дойдат заптиета. С поп Кръстьо не е бил близък, Драсов е бил близък със слугата му, но с него самия едва ли. От комитета всички са знаели за предстоящия обир, знаел е и Сирков, най-вероятно и Анастас Хитров, Цвятко Хаджипавлов, които отказали участие, та извикали някой извън Ловеч, Вутьо Ветов. Преди това с Апостола навсякъде ходели местните: "ходили Левски, Тодор Хинов (+) и А. Хитров; от Цвятко Х[аджи]павлов поискали пари и той им дал. Също искали пари от Митю Хаджидойчинов, но той не дал от страх и обещал, че ще поддържа в странство едного от момчетата и изпратил Васил Радославов." "ходили с Левски у Денчо Памукчията, за да искат пари за комитета насила, защото не искал да дава, даже е искал да предаде комитета. За същата цел са ходили М. Лук[анов], В. Левски, Ив. Драсов и Д. Пъшков у Тодор Стратиев. Той пари не дал, но обещал, че ще даде, и после даде, също и Митю Дойчинов." За Денчо Халача само един от Ловеч се съгласил да бъде с него: "Левски решил да отиде заедно с Христо Цонев Латинеца (вече също от комитета), минали през къщата на Димо Петров Драсов." Поплуканови останали в спомагателна функция, ясно че са наблюдавали, иначе Величка не би видяла кесията, за да я вземе. И само нещо любопитно, Марин отричал да е получил пари от Арабаконашката афера, но Димо Драсов помнел друго: "След обира донесли някои пари (една торба меджидии), но не знае какво са станали тези пари."

Трудно доказуема е тази конструкция от изворите, но има детайли, които подкрепят: https://fliphtml5.com/eiueg/sgig/150_години_Вътрешна_революционна_организация/ - Драсов на 1-ви май прекратява търговската си дейност заради подготовка за заминаване за учене. На практика първият издаден още преди Събранието в Букурещ, там е бил Марин Поплуканов. Имал е занаят, терзия, и стабилна клиентела, но... Дори не е завършил, но не се е и върнал в българско, макар никой от Ловеч след обесването на Левски да не е бил преследван. Това говори много... Издаден е преди 1-ви май, Обретенов го е знаел по име, знаел е и ролята на Ловеч като център на организацията. Според мен е бягал точно за да не стане доносник. Той единствен преди смъртта си заявява: "Пари и имот не оставям, оставям честното си име", на никой друг от бившите поборници не хрумва да каже такива думи и изобщо да мисли по този начин. Димо Драсов не е знаел тайната къща на Сирков, но на Марин - ДА, защото има в спомените, че в деня на сватбата му в къщата на Марин е бил Левски, където Димо му изпратил бохча с храна да се почерпи. Димо е могъл да издаде Марин и Латинеца, които са участници в обира по един или друг начин. Марин е могъл да посочи като председател. Оттук и последвалия силен страх в Поплуканов, защото са влетяли като при най-големия престъпник, може да са очаквали там да намерият самия Левски. Не го заварили, но за да се отскубне от въпросите, от затваряне в кауша, Марин, поп Лукан или Латинеца е издал Сирков, да търсят Апостола там. Като се е успокоило обаче, осъзнали, че не е ОК Сирков да увисне на въжето заради тяхното издаване, ако хванат Левски в дома му, затова или са изпратили или се е самоизпратила Величка да предупреди. Вариант като се е върнал, защото излезнал с Апостола извън града по думите на Сиркова, няма вариант Никола да не е повикан в конака и разпитван. Пъшков - начинът му на арестуване е показателен, точно като към информатор, Али Чауш го поканил да пие кафе в конака. В същият ден Марин е разкарван през централните улици с белекчета на ръцете като виден престъпник. С какво е бил по различен за властта Пъшков от него? Комитаджии и двамата, натопени от Димитър от Дяково... Но... за Димитър дори не се разбрало веднага, че е задържан. Братът на Яким Шишков работел в конака, научил, казал му и Яким Шишков отишъл в дома му, изгорил каквото намерил за компрометиращо. Така ли някой ще влезне в чужд дом да гори, особено ако го хване полицията на място, вътре? Историята на Пъшков е особена. Освен това за агонията и смъртта на дякон Паисий знаем от неговите спомени, от друг не. Петдесетина години по-късно е могъл да каже каквото прецени, нямало е и живи да го оспорят, дори Марин е бил починал. Но признал в тези спомени, че е бил викан при каймакамина и разпитван заедно с Карагьозов, значи се е бил заподозрян отвсякъде. Първият предател, предупредилият Денчо Халача е неизвестен. Не вярвам да е бил поп Кръстьо, нищо че е бил против обира. Това все още не го прави предател, макар хипотетично да е възможно. За вторият - баща и син Драсови са най-близо до ролята на издайника. Третият - Поплуканови или Латинеца, някой от тях посочва Сиркови...

Да, думите на Сирков са дадени най-скорошно след събитията и няма причина да не са достоверни, а са казани и пред свещенник, това е имало сериозно значение в онези времена. Но пък Сиркова напада само Величка, никой друг от хората, за които разказва. По логиката на събитията, след Обретенов и бягството на Драсов, идва първият предател в Ловеч, който явно е бил против обирите, убийствата, включително на дякон Паисий и т.н. Той трябва да е предупредил Денчо Халача. Този предател не е от най-близките на Апостола, защото къщата на Сиркови му е била неизвестна като негово скривалище. Не мисля, че е съобщил в полицията, иначе къщата щеше да бъде обкръжена, тези на съседите на Денчо също и заловен не само Левски... Вторият предател, след обира, е от близкия кръг на Величка, това е гарантирано, защото тя е узнала, че е казано и изтичала да предупреди, че още едно бастисване на къща ще има, този път на Сиркови. Тази къща се оказала предпоследна, след нея е била къщата на Никола Цвятков, но може би защото са били съседи със Сиркови и да не са скрили нещо у тях. Толкова да не са вярвали, че са издадени, та Левски и Никола Сирков буквално останали през нощта и тръгнали на другата сутрин, Мария Сиркова посрещнала сама огледа. В онези дни Никола Сирков още не е бил викан в конака и разпитван, иначе не би се разхождал с Левски извън Ловеч на 19-ти август, докато тършуват в дома му, случило се е след това, когато тихо, незабележимо около четиридесет комитаджии са били привикани. Тези потайни разпити на ловешкия каймакамин са приключили по-рано от 16-ти септември, датата на доклада на Хамди паша. Част от имената в този доклад може да са влезнали и след обира в дома на Денчо Халача, включително името на Сирков може първоначално да не е било там, но пък има интересна особеност. Къщата на поп Лукан и Марин е бастисана, на Гечо Хашната също, но само името на поп Лукан е вътре. Гечо липсва, а синовете на поп Лукан не са упоменати поименно, макар единият от тях да е бил вторият баш-комита. Това води до интересни размисли... Третият предател... предатели... между тях може да е и втория...

Намерих цитата: https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - "В скривалището на Апостола на свободата не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини." - под "скривалище" става въпрос за Сирковата къща. Когато удари първата камбана, дойдоха Левски и Николчо и Левски ми каза: - Като минавате край Величкини, отбий се у тях и насаме ù кажи, че съм пристигнал и съм наредил по тебе да ми изпрати писмата, които са били подхвърлени в нейния двор. Да ги свие в една кърпа, а ти ще ги сложиш в пазва и ще ги донесеш. Извикай я настрана, кажи ù това и ù съобщи утре да си бъде в къщи през целия ден, тъй като ще отида у тях. Кажи ù също да бъде у тях и поп Лукан, с когото искам непременно да разговарям." "Като дойде Левски знаехме само аз и Николчо Цвятков, Христо Цонев, Величка и Гечо, поп Лукан и син му Христо." "Така без да подозира никой, той отиде у Величкини, където остана и преспа през нощта у тях. И така, Левски осъмнал на Коледа в дома на Величка Хашнова. Там се бе срещнал с поп Лукан и го разпитвал за откарването му в София и за срещата с Димитър Общи – продължава в спомените си баба Марийка. На другия ден Николчо Цвятков си изважда тескере за Търново. Изважда едно и за Левски на името на Малък Добри [Добри Койнов от кв.Дръстене в Ловеч], който бе също бакърджия и по всичко приличаше на Дякона." В един друг спомен съобщава, че още една къща е била претърсена, но не е ясно защо, Левски в дома на Цвятков не е спал никога: "Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч." https://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Чела съм и трети неин вариант, в който не е спал във Величкини, а само минал покрай нея на излизане от Ловеч на път за Къкрина... В спомените й обаче има много общи неща, на които можем да вярваме. Е, разликата е съществена, нощувал ли е в дома на Гечо Хашната и Величка или не...

Левски е отсядал и в къщата на Латинеца, има доста материали по въпроса. Ако Латинецът бил заподозрян и викан на разпит, няма начин да не се проверили и къщата му. Но при него потайността е била най-голяма. Той не оставя следа и след Къкрина, никой не го споменава, Никола Цвятков не оставя ни един диалог между Латинеца и Левски да е чул, а бил с двамата до София, не е бил заговорен и той самия от ханджията през целия път. Латинецът го няма и в спомените на роднините му, никой не съобщава какво е разказал за залавянето, за ханчето ни то на своите, нито на някой останалите комитаджии. История не записали нито Кацев-Бурски, нито Параскев Стоянов и т.н., дори Пъшков не отронва да е говорил с него поне веднъж след 1872г., да го е разпитвал какво се е случило, а по думите на Цвятков, Пъшков и Латинеца били затворени в един кауш в София... Така че, информация нямаме, но това не значи, че бастисване не е имало, просто е станал най-потайния след обира на Денчо. Все пък, излиза, че не са били предадени наведнъж всичките четири тайни къщи, последната, Сирковата, е предадена по време или малко след обира във Величкини. Това означава втори предател, различен от първия. Първият предател не е знаел Сирковата къща и не я е съобщил от самото начало. https://artdialog-bg.com/васил-левски-180-години-от-рождението-144-го/ - "В скривалището на Апостола на свободата не позволяваше да идва никой. Знаеха го само Лукановци и Величкини." Относно Гечо Хашната, за него Мария Сиркова е казала, че е знаел за нощуването на Левски в дома й, последната нощ на Дякона в Ловеч. Под отиване в конака имам предвид съпругата му да го е пратила, или да е пратила баща си, или брат си Христо, не е задължително Величка сама жена да е тичала при каймакамина да доложи за Къкрина. Тя може да е научила от Сиркови или жената на Латинеца, но какво пречи да го е съобщила в къщи и друг да е изтичал от домашните й в тъмното, в студеното. Подозирам баща й, би спасил децата си и би поел товара върху себе си, защото бил възрастен, дори да му отмъстели комитаджии, поживял е, а пред децата му имало още път в живота. Латинецът е бил в Къкрина, Сиркова не признава тя или съпругът й да са ходили в конака, остават Величкини, някой от тях да е изтичал при напускането на Ловеч от Левски. Величкини са знаели, че е там, защото предната вечер били поискани писмата и парите от Величка. Не е задължително първото предателство преди обира, второто след обира и третото в Къкрина да са на един и същи човек. Възможно е, но несигурно. Написах защо мисля, че първият и вторият не са един и същ. Въпросът е, че преди обира някой е съобщил не за планирано криминално деяние, за обир на пари, а за дело на комитаджии, за комитет, организация... По онова време най-сериозно би си изпатил Левски, другите биха се отървали с няколко години затвор. Преди Къкрина обаче неколцина са вървели към турските бесилки. Но така или иначе, някой истински е искал да го предаде в средата на август, може би защото не е бил съгласен с убийството на дякон Паисий, а и с цялата политика на последващи убийства и като хванели Апостола, тази тенденция щяла да спре. Но изложил на риск и помагачите му. После вторият предател издал и Сиркови… И без Арабаконак, дузина от Ловеч са били заподозрени през септември, повече като имена и от списъка на Хамди паша. Но третият, Къкринският издайник няма общо с първия. Защото под булото на третия са неколцина роднини, но всеки от тях си изпатил при първия, августовския провал. Някой ги посочил, някой който добре ги е знаел, но не им е бил роднина.

Там е въпросът, че когато съм чела, учила и после... все съм си мислила, че Левски е имал лош късмет при обира, все ми се е струвало, че има някаква случайност или така са писали историците, или така е преподавано и съм го приела за чиста монета. Едва сега, след доклада на Хамди паша, осъзнавам, че в тези няколко августовски дни, Апостола пряко и целенасочено е бил предаден два пъти, случайности не е имало, имало е две предателства и си е било чист късмет да се изплъзне. Може би и от писмото му до Каравелов да съм била повлияна и да ми се е струвало, че просто така се е случило. Едното предателство е било когато са предупредили Халача и който го е предупредил е очаквал Левски да бъде заловен вътре в къщата му. Това си е било чисто предателство от свой човек. Къщите ги броя пет, тази на Иван Драсов, Левски е правел събрания на комитета там и тя също е била бастисана след обира, нищо, че Иван е бил заминал, после на поп Лукан и Марин, на Величка, на Латинеца, на Сирков. Второто предателство е когато е посочена последна, къщата на Сирков. Не са я знаели, не са били подготвени за обиск в нея и са отложили за следващия ден. Тогава Величка е изтичала и е съобщила, че къщата ще бъде претърсена, да бяга Левски оттам. Тук му е спасила живота. На практика все едно, че е казала, че има предателство, кой както я е разбрал. Но... как е научила, че някой е издал? Трябва да го е направил баща й или брат й, или съпругът й, така да е чула... Къкрина всъщност е третият опит за предателство в ловешко. Планирани, целенасочени предателства, няма кой друг да е освен някой от неговия вътрешен кръг. Но първият и вторият ловешки предатели са различни от третия, къкринския освен ако поп Лукан или Гечо Хашната не са били издайниците и трите пъти. Е, търсейки най-първите стигнахме и до Обретенов и Каравелов, но тях сега оставям настрани, защото Къкрина е по-късно, след Арабаконак, след натиска върху всички. Обаче още в средата на август някой просто го е пожертвал и то два пъти, преди и след обира, когато все още е можело да им се размине с някой разпит и обещание да сътрудничат, не е било опряло въжето на бесилото до гърлата им...

"Целият комитет в Ловеч е бил известен и компрометиран пред османската власт в Ловеч още на другия ден след убийството на слугата." - Не, не след убийството, а преди това. Водещите членове са били преди това поднесени на тепсия на Хамди паша, преди обира, но не е предприел мерки, защото е чакал да му дадат повод и причина, за да ги арестува. Пише го в документа за останалите, да се следят и като дадат повод, да бъдат заловени. Защо? Вероятно защото самата власт се е стреснала каква голяма организация е създадена под носа й и публичния шум и арести около нея само биха навредили, но и привлекли вниманието на чуждите представители в Империята. Никола Сирков също е бил сред имената. Това, което не е знаела ловешката полиция през август след убийството е, че Левски все още е бил в града, не е знаела и в коя къща е бил. Тогава той е предаден за пореден път, директно. Не от конака, не от заптие, а от свой човек. Или тя го е издала, или Величка е научила от свой, че скривалището и Апостола са предадени и той трябвало да бяга от къщата на Сиркови незабавно. Вариант е, Димо и баща му да са се откупили като го посочили, но и Марин, Величка, Пъшков, Латинеца в онзи момент са знаели, че Левски е в Сиркови. Кой от тях е проговорил не знаем, но е бил предаден от някой от тях, няма кой друг, те са знаели къде е в този момент нощува лидера. Той обаче не е знаел дълбочината на предателството и затова се е чудел в писмото до Каравелов от 25-ти август на реакциите на комитаджиите от едни бастисвания... не е имал информация какво наистина се е случвало. Нямал е до края, иначе не би стъпил в Ловеч или в Къкрина, някой би му изнесъл архива извън града да му го даде или някой би му го пренесъл на друго място, но той не би стъпил, а би очаквал и парите от Поплуканови, които така и не взел... Защо са провалили самият обир в Денчо? Ако някой е искал Левски да бъдел заловен още преди обира...

Така е, но това все още не означава, че Величка не е била арестувана и разпитана след обира в дома на Денчо Халача заради хвърлената в нейния двор кесия с пари. Другите къщи са бастисани, но никъде Мария Сиркова не казва, че Никола Сирков е бил арестуван. За Величка обаче знаем, че е била разпитвана, защото после влязла в дома им и предупредила, че следващата къща за проверка е тяхната, на Сиркови т.е. последната издадена, най-сигурната, пазената за зъл случай, дали пък не я е издала самата тя? Затова да е знаела, че предстои и при тях да дойдат, но нямали готовност същия ден, защото до този момент може да не са знаели всичките му тайни къщи... Едно съм сигурна, първият издайник е натопил ловчанлии още преди обира на Денчо, самият Хамди паша е написал, че данните в доклада му са събрани в период от два месеца и половина и тактиката му е била всеки от разпитваните да признава какво знаe за посочените имена в списъка на ловчанските комитаджии, които пък са били и следени. Да, тогава още не са намерили архива в нейната къща, иначе тя щеше да бъде задържана, както е била след конфискуването му. През декември, след писмото на Левски, точно тя е трябвало да предаде парите и писмата на Левски в дома на Сиркови, но не са били в нея. Парите така и не предава, макар Левски последно да минава покрай къщата й на път за Къкрина, но по спомените на Сиркова, предната вечер предава на нея увити в кърпа писма. Ако полицията е конфискувала целият архив, вероятно ДА, защото Саиб паша съобщава в доклада си, че поради липса на време част от документите са останали непреведени, какво ли е било обяснението й за липсващите писма когато Дякона влезнал да пита и за липсващите пари? Левски не може да не е видял, че е получил само няколко хартии. Този, който е отчел всичко на Сирков е бил поп Кръстьо, Величка до идването на Апостола нищо не е отчела, чак при поискването, с което пък е научила, че той е в Ловеч. Според мен има немалка вероятност тя да е попаднала на мушката на властта още след обира на Денчо заради кесията с пари, която взела, което би отговорило на част от въпросите... С второто й арестуване вече нещата и за самата нея са станали драматични, не само за брат й.

Намерих текста, припомних си, малко по-надолу съм го снимала. Имало е задържани и разпитвани и през септември, още преди Арабаконак. По-скоро след обира в Денчо много имена са били издадени, повече от описаните от Хамди паша, който явно споменал само тези на водещите комити, макар Димо Драсов например да е бил освободен само след ден. Хамди паша ясно посочва, че и когато пише доклада, септември, има в този момент разпитвани лица, които да потвърдят дали посочените имена са членове на комитета като информация за тези имена събирал от два месеца и половина, значи не ги е издал Димо. Тук вече не съм сигурна кога за първи път е разпитана Величка, защото след обира в Денчо Халача тя скрива кесия с пари, хвърлена от Апостола в двора й, ако са я видяли съседи, натопили са я. Това най-сетне би обяснило защо е разпитвана и затваряна и тя, а не само главата на семейството, Гечо Хашната, при условие, че в онези години мъжът в семейството е отговарял за всичко пред властта. Това би дало отговор и на въпроса защо толкова се е уплашил Марин от една топурдия и хвърлял документи в заода, а той не е бил от най-страпливите, след като и на Събранието ходил, и с Левски пътувал по селата в региона под носа на полицията... Това е интересна възможност, Величка да е била разпитана преди Арабаконак, заради подхвърлената кесия с пари, поне месец преди брат й да бъде задържан, но тук вече не знаем кога са конфискували архива от нейната къща. След Арабаконак ясно, тя е държана в къщата на поп Кръстьо, но преди това?

"Стамболов и Левски са съвършено различни като качества, но това е общото, което ги свързва." - О, не, има още нещо, което ги свързва, ВРО, Стамболов лично е бил заклет от Левски заедно с приятеля си Филип Симидов. Симидов, който много хубаво разказва в спомените си как молили Големия да повлияе на Апостола. Дяконът накрая се съгласил и извършил церемонията специално за двете 16-годишни момчета, като ползвал своите лични пистолети "Свети Илия" и "Свети Никола", кръстосани на две за целта. Вероятно е имало и други общи неща, но тогава, когато Стамболов е бил съвсем млад, тепърва е имало да израства, да променя характер и възгледи... Е, значи съм права като наричам резултата от усилията ни "пъзел", защото това е нашият пъзел за Възраждането, но куп учени все още имат друг Макар че ако младите ни прочетат, особено тези, които са в университетите, накрая ще имат наистина готова пътна карта, по която да тръгнат... Относно лидерството... този въпрос ме замисли за Иван Драсов, защо от него не станало лидер, а е имал качествата, бил е такъв докато е вършел народната работа в Ловеч, без него комитета се разпаднал, но после по никакъв начин не се върнал към обичайния си лидершип. Обяснението ми е предателството, което по-скоро дълбоко го е наранило, а по-малко уплашило, защото цял живот след това искал информация от Пъшков, търсел издайника, не го открил, но го търсел, а в 1873г. и Данаил Попов позахапал... Тук, някъде в първите страници на темата прочетох как Стаски уверено е написал, че архивът на Ловеч е бил скрит в дома на Величка Хашнова, не е бил изхвърлен както архива на Марин, а пазен от нея, но точно този архив е бил заловен при бастисването на тайните къщи на Поп Лукан, на Драсов, на Сиркови и на Хашнови, при второто претърсване през октомври, не при първото през август т.е. след залавянето на Арабаконашките обирджии, включително Димитър. За съжаление Стаски не е представил изворите, на които е базирал твърдението си. Аз също подозирам, че е така, че от нея са иззели тези 50-60 писма, за които пише Саиб паша, вероятно и Гечо Хашната е бил разпитан, а после пуснат, но не се сещам за преките доказателства...

Райчо и сие понеже стъпили на терен, та знаели какво е да захванеш работа в българско, та си позволявали да съдят... Те български въздух не помирисали, ама голямата работа да съдят другите без да са работили и един ден народна работа. На мястото на Апостола аз щях да съм много по-рязка с тях, но той е искал обединение на всички сили, за да има по-голям ефект борбата за свобода. Дотам им бил и поривът за независимост, до възможността да получат облаги откъдето и да било... Ей, наистина малцина са били като Левски в онази епоха, трудна, ама пък е била време на истини, лъсват всички лъжи, измами, подлостти и низости... Не знам какво е очаквал лично за себе си Данаил Попов, за да върши това, което вършил, но със сигурност след обесването на Апостола изгубил връзка с поборниците, защото не са го искали и малко по-късно открито показали, че не искат и Каравелов. След Освобождението е нямало за какво да се връща, постове и заслуги не би получил, щели първо да прегледат миналото му, а там е имало изчезнал архив, изпращане на Димитър и Ангел, въпроси, на които щяло да му бъде трудно да отговаря. "Данаил Попов обаче е бил упълномощен да разпечатва, чете и прави преписи на писмата до Левски от външни кореспонденти, следователно и това писмо до Левски е било прочетено и копирано от него." - така копирано, че ни оригинал, ни копие е видяло бял свят, търговец е бил, кой знае и той как е изтъргувал своя архив, след като точно на Левски писмата и документите никога не е предал на страната си. Е, така както си стояли отстрани, респективно Плоещката група останала извън борда. Гюргевската завера надделяла, но пък била на терен, Бенковски доста се потрудил, а Стамболов е бил куриер през войната, имало защо да оставят другите след себе си. Но поне наредихме пъзела, българска работа е била идеята за въстание с подкрепата на съседите, никой не ни е лъгал за нищо в онези години... Освен това паднаха маските на Ангел, на Данаил, На Каравелов... не е малко.