byzantiner

Интересно ми е дали рапърът Тупак Амару Шакур случайно не е бил кръстен на този последен инка Сори, Уорлорд, ама определението "грозно брадато старче" си е леко субективно тука, не мислиш ли

Абе в тая тема май вече се отклонихте да правите нещо като прогнози за бъдещ конфликт мюсюлмани-християни...да, вероятно ше има такъв, при това стабилен, когато американците се осъзнаят, че не могат да въведат демокрация и християнска ценностна система в онези култури, а тоя момент наближава в развитието на т.нар. "война с/у тероризма". и все пак не съм съгласен, че мюсюлманския свят бил станал кой знае колко по-силен- само се замислете при една война НАТО(без Турция примерно в случая)- мюсюлманските страни от близкия изток мисля, че нашите все пак биха имали по-големи шансове Освен това- фактът, че пакистан и Индия примерно имали ядрено оръжие, не пречи, по мое наблюдение из некои азиатски информационни агенции, на американците да си играят на разделяй и владей в региона, при това не са от икономическа гледна точка, но и от военна, тъй като наблизко е Афганистан....тва за ядреното оръжие е просто по-скоро една тояга, която ти служи да я размахаш само, без да удряш никого, за да се стреснат другите около тебе и да те уважават...никой по принцип нормален разумен лидер не би тръгнал да го изпозва- тва са го осъзнали политиците от всички континенти още по време на кубинската криза...ама то като се има предвид, че мюсюлманите са немалко откачени ще речете- не можеш да бъдеш сигурен....е, не според мен и те не би следвало да го използват, щото все пак основната цел, както у всяка религия, е да преобърнат неверниците в правата вяра, а не да ги унищожат- за това преобръщане не винаги са използвани насилствени методи, ако се вгледате в историята на арабския халифат- ексцесиите са били по-скоро дела на отделни "изтрещели", както казват сега тийнейджърите, халифи, отколкото неква стабилна общоприета практика....

Може би ти се струва така, заради ценностите им, които се опитват да наложат в света като общочовешки. Един християнин/ или човек от такава култура- българин примерно/ би ги приел на драго сърце, обаче мюсюлманин...според мен едва ли? как си представяте Суадитска Арабия и демократично управление....трудно, нали...е все пак може и да има некъв шанс с много усилия....

Еми, хубаво уточнихме ги нещата общо взето- ти май си по-склонен да обявиш европееца за плагиат и използвач, но този, тънещ действително до един момент в безумна и материално, ако щеш и духовна мизерия, човек е успял да покори света, а не могъщите и велики китайци, било то и с такъв тип "хитрост", нали? Ето откъде идва и самочувствието, което май не е чак толкоз неоправдано- поне от тази гледна точка. Не бива като хора, които правиме тука в тая тема исторически спор, анализ или както искаш го наречи , да издигаме на пиедестал европейците заради този факт, така и не бива обаче да ги подценяваме, не мислиш ли?

Съгласен съм! Оставайки зад Желязната завеса, Русия и Полша и много други остават встрани от възможността да покажат на света, колко всъщност и те са изстрадали в тази война.

ХЕХЕ Не казвам, че чичо сам е дошъл в момента до тебе с некое чукче, опрел ти го е до главата и ти си мислиш така....не, просто този поглед, който имаш към нещата, според мен лично, е роден в Европа/ако не приемаш определението "пренесен"), под влиянието на предимно американския начин мислене и въобще отвъдокеански- примерно в Австралия- Батко Чарли от Бойна Слава веднъж спореше с мен заради "колониялния дискурс". Ти сам казваш, че е присъщо на европейците да смятат самите себе си за голеа работа, ама и наред с това недоволстваш---следователно в случая ти не заставаш в един подобен "европейски" ъгъл. Всъщност дори и аз не заставам напълно в него, понеже и аз се интересувам от цивилизации, доста далечни от Византия примерно- точно като инкската, ацтекската, въобще коренни американски....лично нямам може би толкова голям интересе към далечния изток примерно, но също ценя постиженията на китайци, индийци, тайландци и т.н. И при възможност да науча нещо ново- не пропускам. Сега, че някоя унищожила другата и не останали много данни- не го примам като чак такава трагедия. Така де, замислете се само, че такива цивилизации не биха били може би толкоз интересни за много хора, както сега, ако бяха толкова осветени откъм извори писменост и т.н., както примерно Визания. Ама дай-сега като някой е поразил нещо почти докрай да го обесим....??? Въпрос на човешко развитие, мислене и т.н. никой конкистадор не е мислел като граби злато от некой храм, че след 34века нема да има материал за археолога....

Първо за европейската цивилизация- да действително силната и акцептуемост на предмети на метериална и духовна култура от други цивилизации, ги отличава и това им дава преимущество- само се замисли Англия и Испания са владеели повече от половината свят? Е тея хора, ако немат самочувствие, кой друг? Това, че приемаме нашата култура за единствена по рода си, уникална и най-висша е обусловено от редица фактори, рефлектиращи в/у мисловността на европееца- но най-вече си казва думата май религията! Същата тази религия и хуманността, по-конкретно на Християнството по-късно пренесена от американска почва, ще кара много европейци като тебе да си зададат въпроса- с кво право ние, европейците, се мислиме за големата работа?? При всички случаи не Китай, а европейците са се наложили като господари на света, при това не само на рационално/че смятат за цивилизатори на света и носители на висша култура/, но и практически, както вече отбелязах, при все дори да са значително по-малобройни от китайците, както някога, така и сега. Без омаловажавам културата на Китай......що по целия свят в крайна сметка се говори английски, а не китайски, като те са били най-големата работа, а не европейците??? П.П. Добре дошъл, Фружине

Аз мисля, че на първо време би било най-добре да излиза на месец веднъж....поне на първо време, за да може всички, които участваме малко или много в тая нет- самоинициатива да добиеме повечко опит Аз лично се надявам в бъдеще да се намерят още хора, които да влизат тука да пишат статии и т.н. Ще кажа насам-натам за сайтчето сред мои прители и познати, пък да видим....дизайнът и лъскавината не ме интересуват....

Това, което казваш ти по-скоро е американския начин на мислене, а не чисто европейския...верно сега вече стабилно се е наложил в Европа, щото има добра почва...никой не може да каже: "С какво право еди коя си цивилиация унищожила тази?"...тва е неуместен въпрос, според мен, който е солидарен по-скоро с хуманни чувства( независимо дали са породени у човек, който се възхищава на дадена цивилизация или човека, който казва това, е просто един от ония типове - природозащитници, искащи мир на земята и равенство м/у хората....тия неща са модерни, ама аз лично съм забелязал, че такива хора са или мекошави(добре де-чувствителни) или пък нерядко не виждат по-далеч от носа си). Еми нема равенство и мир на земята и няма да има никога(костантно е в човешката история и цивилизация въобще!!)- да ги успокоя! Както казва един мой приятел : Животът е един от най-трудните!" Та по въпроса за гладуващите в Сомалия в момента, единственото смислено нещо, което можем да направим аз или ти Уорлор, е просто да се благодарим, че не сме изм/у тях..... та за правото- то, както посочи ти, е винаги на по-силния. Само се замисли- ако се беше получило обратното- ацтеките беха стигнали до Западна Европа- нима те не биха почнали да колят и да налагат своето ??Не мисля! Правото не е нещо, което да го имаш или нямаш просто ей- така, заради нещо си, правото на насилие в историята просто понякога се пада у единия, понякога у другия. Освен ако не си потърпевш по некъв пряк начин (изключвам косвени- от рода на: "Ама вижте християните колко са били гадни, че са разрушили библиотката в Александрия...ако не беше тка сега щяхме да знаеме повече за Рим и Елада!!!), да съдиш единия от двамата за някакъв тип насилие...не знам за мен е необективно...ако ги сложиш вече и двамата на един кантар- тва е друго....в крайна сметка ацтеките били много велики( хубаво, съгласен съм), ама логично при цялото тва величие да си зададем въпроса, защо са поднали под властта на испанците за толкоз кратко време?!? Мисля, че всички в тоя форум сме наясно, че причините за това не са само външни- Кортес и компания...., нали?

Всъщност, доколкото съм чел повечето са били военопленици...затова нсъвременнната историческа наука обяснява сбързата победа на Кортес с множеството, подчинени на ацтеките племена, които се изправили срещу господарите си, заставайки на страната на конкистадорите.... Тва със живото месо, изпържено на кладите, не е никак случайно- оттук личе все още съвсем средновековния начин на мислене на испанците- те възпримат цялотот това пътуване и завладяване на Новия свят като едва ли не Крътоносен поход- логично е в този смъсъл да са избивали индианците, като неверници, със същия устрем и желание, с който колелели араби, турци, еретици(катари, албигойци, вкл. и православни....) Естествено, че не е правилно- само се замисли, колко по-различна би била световната история, ако Испания бе внасяла злато в разумни количества в Европа и въобще разумно боравеше с всичките огромни богатства, които и даваше новия свят...е, мисля, че европейската история би била по-различна, при това не малко... Аз не отричам, че има тая колонизация и лоши ефекти, ама не може, според мен на едно нещо да му казваш, че абсолюно черно, когато то е примерно много тъмно сиво, разбирате ли...ако кажем, че колониалния период, белязал бъдещето, т.е. нашето съвремие, и цялата идея е абсолютно ла***,то дали това е обективността, към която се стремим, се питам аз... Абе тея статистики, не знам от къде си ги чел, ама ме съмняват леко, както и всичко, което чувам по новините....но общо взето е така, действително, но това се дължи според мен, лично на един проецес, който в колониалните империи е започал, но не е бил завършин, поради бавното му протичане, което е съвсем логично, а именно приобщаване във почти всяакъв аспект на тези "диваци" към "нашата култура"...е, не отричам все пак есплоатацията, но си струва човек да се замисли и върху другото....в крайна сметка империите са били наясно, че робите негри няма да търпят вечно това робство...в този смисъл, ако колониалните системи не бяха рухнали е било сама въпрос на време да отпадне напълно зависимостта на дадени категории население и т.н. Съвсем нормална психологическа реакция след предишни изцепки на европейците от рода на : "Плаж само за бели".

Warlord, тва тука го бех писал като докладче в Бойната слава. За Манцикерт там също има тема, ама е малка разхвърляна информацийката сред неколко мои постинга. Ше я събера, ше редактилрам и ще направя описание, макар и малко кратко...това поне на първо време, след като има интерес!!

Ето малко картинки на съюзниците на Византия:

Мириокефалион- това е мястото, където се провела една от най-значителните битки между Византийската империя и селджукските турци. Мириокефалион е селище близо до днешната турска столица Анкара, в областта Фригия. Името му означава "десетохилядоглавник", букв. от гръцки- Μυριοκεφαλίον. МАЛКО ПРЕДИСТОРИЯ Император Мануил Комнин бил в мир със селджукския султан Килидж Арслан ІІ, султан на Рум. Той прекарал през 1162г. три месеца в Константинопол и чрез договор се задължава към военна повинност и предоставяне на множество градове на Византия. Тези договорености обаче биват неизпълнени, а императорът бил зает в отношенията си с Унгария и Западна Европа. Този мир бил деликатен преди всичко, поради желанието на Византия да си върне териториите и да изтласка наизток турците, а те от своя страна имали апетити към цяла Мала Азия. Мануил успял да възстанови властта си в Киликия и да наложи под зависимост над Антиохийското княжество.Другото, което му помогнало бил фактът, че султанът на Алепо Нур-ад Дин починал в 1174г, а приемникът му Саладдин се занимавал почти изцяло само с Египет Бидейки зает назапад обаче, султанът се възползувал и укрепил своето положение в Мала Азия. Подкрепата на германският владетел Фридрих І Барбароса, който бил във вражда с ромейския император, го окуражила и така през 1175 били скъсани отношенията между Иконийския султаната и Византия. Мирът се разпаднал, когато отказал да предаде на Византия територия, която завладял от техния общ враг- Данишмендите. Мануил събрал армия, с която прекосил границата с турците. Килидж Арслан опитал да преговаря с него, но той отказал, бидейки убеден в своето превъзходство. Той изпратил част от армията си под командването на Андроник Ватаци срещу Амассия, докато неговата основна арми се оправила към турската столица Коня(Иконион). И двата маршрута обаче не били хубави, понеже били с гъста горска растителност и били удобни за направата на засада от страна на турците. Армията, изпратена срещу Амасия била унищожена в подобна засада и специален турски пратеник донесъл на Мануил главата на Андроник. Турците освен това отровили водата и унищожили посевите, за да затруднят похода на Мануил. Арслан постоянна безпокоял армията с нападения, за да я докара при долината на р. Меандър, и най-вече до планинския проход при крепостта Мириокефалион. Мануил решил да атакува турците въпреки опасността от евентуална засада и въпреки фактът, че той не можел, както искал, да примами турците и да ги изведе извън техните позиции, за да се бие с тях в полето при Филомелион. БИТКАТА Мануил разполагал с 25 000 мъже войска и освен това допълнителни войски от антиохийското княжество- иначе общо около 50 000. Войските били разделени в авангарда на пехота, конница, стрелци и друга конница, която ги следвала. Дясното крило било поверено на Балдуин Антиохийски, а лявото византийско на Йоан Кантакузин. Тилът, ариегардът бил командван от Андроник Ватаци. Точният брой войските на Арслан не е ясен. Византийския авангард срещнал първи турските войски. Поради това, че турците не били заели още стабилно своите позиции със съвсем малко жертви. И така докато аванардът стигнал края на прохода, ариегардът едва навлизал в него. Това позволило на турците да ги притиснат напълно. Турците атакували дясното крило, нанасяйки големи щети(включително Балдуин бил убит). Мануил се отчаял; той гледал клането. Той повел войската си назад в прохода, за да отблъсне турците. Тава дало някакъв ефект, понеже ариегардът успял да премине, но лявото и дясното крила били силно пострадали. След като ноща паднала, Мануил укрепил позициите си и се защитавал от атаката на турските стрелци, които продължили чак до турското оттегляне. ИЗХОДЪТ Така и девете страни понесли доста загуби. Обсадните машини на император Мануил били пленени и унищожени от турците. Византийцит, без всякакви сили и средства за обсада на Иконион, бил пуснати да се оттеглят, когато Мануил обещал, че ще изтегли армията си и границата отвъд крепостите Дорилеум (Dorylaeum) и Сиблия/Сивлия. Мануил сравнявал в едно свое писмо до английския крал поражението си с това при Манцикерт. В действителност щетите, нанесени на византийската арми съвсем не били непоправими и тя не била унищожена. Само няколко години след това те се бият на Балканите. При всички случаи балансът между двете сили със сигурност се променил- Мануил никога вече не посмял да атакува по този начин отново турците, а те можели все повече и повече да напредват назапад във византийските територии необезпокоявани. Мириокефалион имал повече психологически, отколкото военен ефект. Тази битка доказала, че Византия не може да се справи с турците, въпреки успехите и натрупаното предимство при управлението на Мануил. Армията бързо била заредена с наемници и дори били върнати някои територии в 1177г. Мануил срещал селджукските турци в малки битки през неговото управление, до смъртта му през 1180г. При всички случай това поражение означавало, че византийският контрол над Анадолското плато бил окончателно изгубен.

Съгласен съм, че "интелигентна" Европа не е постъвала, правилно от наша гледна точка, но тогава са били такива времената....освен това тия унищожавания на култури, като се замислиш, май не са били чак толкоз безполозни, щото е имало племена дори доколко зам и през 20 век, която са ядяли хора....в този смисъл тва, че европейците са ги накарали да скъсат подобни индивиди с тяхната култура и религия.....на нищо не бива според мен да се гледа едностранчиво....в крайна сметка, според мен, лично без европейците и колонизацията Африка щеше да е много по-зле дори отколкото е и сега....на колонизацията и т.н. стана напоследък модерно да се гледа само откъм отрицателната страна...знам сега, колко хора ще тръгнат тука да ми кажат, че съм бил ограничен, расист, ксенофоб, нарцисист, его/евроцентрист....е, не не съм такъв- и аз се вбесява, като си помисля, колко хубаво щеше да е Инкската цивилизация да не беше унищожена от испанците, но честно казано това(поне в моя случай) май не се отнася за ацтеките, които пренасяли човешки жертви....така че тая колонизация на алчните Европейци, макар реално да не започва баш като такава, внася като че некъв хуманен, ако искате го наречете, баланс....

Да бе, верно е! Особено при критяните, щото нали все пак линеар А не е разчетен....

Не съм казал, че е малко и че начинът, по който са загинали не е нечовешки жесток...просто на фона на всичко това да спекулираш, за да си градиш имидж...абе де да знам, да си се оправят....иначе просто така съм чел и знам, де...ако греша, нека некой ме поправи!

Apofis, много готино и полезно инфо, мерси!!

Исторически разказ за Варненската битка Неслучайно битката при Варна на 10.11.1444г. е наречена Паметна битка на народите. Споменът за нейния трагичен край и гибелта на младия полско-унгарски крал Владислав III Ягело е жив в народната памет на Балканите и в Югоизточна Европа. Това е последният кръстоносен поход през Средновековието и кървав венец на освободителните стремежи на много народи в началото на османските завоевания на нашия континент. Цnbsp;имският папа Евгений IV дава благословията си за антиосманска кампания, надявайки се основателно по този начин да разшири влиянието на католицизма и своето собствено влияние на Балканите. За целта, папата дава една пета от собствените си приходи като съоръжава сухопътен отряд от рицари-кръстоносци и флот, състоящ се от 22 венециански, дубровнишки и бургундски кораби, които да охраняват проливите от азиатската османска империя. Първият поход на 40-хилядната кралска армия с главнокомандващ трансилванския войвода Янош Хуняди е успешен / превзети са Ниш, Пирот и София / във военно и политически – пропагандно отношение, но поради суровата зима и заледените проходи през Балкана, както и поради липсата на храна и фураж, походът е прекратен. Кралят е посрещнат триумфално в Буда, но по българските земи османците продължават да опустошават и опожаряват крепости и да изселват селища, чието население е подпомагало християните. Междувременно на 12 юни 1444 г.в Адрианопол е сключен изгоден мир /в резултат Сърбия и Влахия ще запазят независимостта си, а Унгария – редица стратегически пунктове / между султан Мурад II и кралска делегация, а на 1 август в Сегедин кралят ратифицира договора. Под натиска на папския легат кардинал Юлиано Чезарини обаче, на 4 август кралят обявява втори поход срещу османците, а на 10 август издава заповед за повторно събиране на армията. Започва трескава подготовка за война. Набраната отново кръстоносна армия от около 16 000 конници и 2000 бойни коли (унгарци, поляци, чехи и румънци от Трансилвания) трябва да следва по-рано набелязания план за придвижване. Вместо да поеме по най-краткия път от Белград за Цариград, предвидено е тя да се спусне край Дунава и през източнобългарските земи покрай Черно море да се насочи към Проливите за съвместни действия с обединения християнски флот от западни и византийски кораби.Това решение е взето по рердица важни съображения.Преди всичко балканските пътища са мъчно проходими за една важна част от християнските сили-хусистките бойни коли.Освен това поведението на сръбския деспот Георг Бранкович налага известна предпазливост и заобикаляне на неговите владения. Вместо на 1 септември, армията тръгва едва във втората половина на месеца. Между 18 и 22 септември тя е прехвърлена на десния бряг на Дунав при Оршова, а таборът – при Турну Северин. Пътят следва през Видин и Никопол, които са опожарени, но поради липсата на време крепостите не са били превзети. Българите от тези селища тръгват след краля. Докато войниците почиват край Никопол неочаквано се появява нов съюзник- влашкия господар Влад Дракул. Той изразява опасението си, че с толкова малобройна армия едва ли може да се разчита на успех, и то при твърде неблагоприятен сезон. Затова Влад настоява ръководителите да се върнат, като положат усилия да наберат повече войски.Кардинал Чезарини считал това мнение за неискрено. Тогава Дракул дава свои помощни сили за армията-4000 бързи леко въоръжени конници под командването на сина му и 2 опитни водачи, които познават балканските пътища.Влашкия владетел подарява на краля и 2 бързи коня с пожелание да се спаси с тях ако изпадне в крайна беда. Тук вероятно се присъединява и отряд от рутени /староруси от западноукраинските земи, които са включени в границите на полската държава. Армията се придвижва през Оряховица /дн. Горна Оряховица/, Шумен, Нови пазар.Пред войската лежат още не малко укрепени места с турски гарнизони.Към тях Владислав разпраща послание с призив да се предадат доброволно. “Вас, които незачитайки християнската религия, сте завладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш, Варна, Каварна,Галата и други крепости във провинция Мизия и държите под иго и в робство християни-гърци и българи, които, за да живеят по божия закон се отказаха от обредите на източната църква и в най-последно време при папа Евгений IV минаха от източната църква към съюз със западната, съветваме Ви и Ви заповядваме да върнете свободата на християните, за чието освобождение ние дойдохме тук чак от нашите кралства Полша и Унгария и с божие ръководство ще идем и още по-далеч, да предадете в ръцете на нашите войници, всички, който ще служат на бога и римската църква като предадете на нашата и католишката власт гореспоменатите крепости и се оттеглите в Галиполи и в Азия, в древното ваше седалище Анадол…Ако при наличието на това послание Вие продължите да не ни се подчинявате,нам, които водим с успех нашата войска срещу вас, ние ще предоставим на нашите войници да ви грабят и избиват.Защото съм се заклел… да нападнем с божия помощ вас и вашия крал Амурат… и да Ви преследваме и воюваме с вас като с врагове наши и на целия християнски свят.” Походът продължава през Мадара,Провадия, Петрич / Петрич кале при при Цnbsp;азделна /, към Варна. Галата и Макрополискрепост между Евксиноград и Виница предават ключовете от крепостните врати без бой. Междувременно султан Мурад II, узнавайки за марша на Владислав III през слабо заселената Дунавска равнина, успява да събере 40 хилядна азиатска войска и в пълна тайна, срещу огромен откуп в сребро и злато, да я прехвърли през проливите на генуезки кораби от Пера. В Източна Тракия към султана се присъединяват румелийските части и през Айтоския проход османската армия се насочва към Варненското поле. На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага на стан пред крепостните стени на Варна. Вечерта пристига съобщението, че голяма султанска армия се е разположила на по-изгодни позиции в подножието на Франгенското плато. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цялата нощ преминава в подготовка за боя. Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия от брега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери / отряди, знамена /. Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите. Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди разполага бързоманеврените влашки конници. В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги. Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения. Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша. Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой / близо до с.Тополи/. Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души. В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак тепе / дн.Мурадова и Владиславова могила / било разположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили. По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша. Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата. В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката. След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краля да не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Успехът на двата фланга окуражава младия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан. Владислав се спуска срещу султана. Когато е съвсем близо, един от еничарите убива коня му, поваля Владислав на земята и с един замах отрязва главата му. Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и за отнемане тялото от противника. Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия към Унгария продължава няколко дни. Много от войниците загиват, застигнати от турски потери. На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия / около 10 000 войници /, а неприятелят дава два пъти повече жертви. Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник в сражението, историците братя Шкорпил смятат, че кралят е погребан във църквата “Св.Богородица Панагия”. Според други сведения Владислав не е загинал, а след битката се оттегля в отшелничество. В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртно Варненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове. Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго още повече от четири века. Сборната армия е съставена от: 1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди. 2. Полски доброволци- около 300 души. 3. Чешки наемници- хусисти-400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави. 4. Участват 4000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие. 5. Участват бойци от Западна Украйна. В документи те са нaрeчени “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава /не е известен точният им брой/ 6. Участват доброволци българи от Подунавието- от Видин, Оряхово, Никопол и други селища. 7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям брой немски заселници от Трансилвания, а също и словаци. /Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария/. 8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац /тогава Хърватско също е в пределите на Унгария/. 9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани с похода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Цnbsp;афаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват. 10. Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини. Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20000 бойци. Турската наброява 55000-60000 души и се командва от султан Мурад ІІ.

Извинявам се, че е на неколко постинга, ама е бая дълго и исках да е п-прегледно. Ето и един линк накрая за десерт: http://www.napoleonbonaparte.nl

Проблеми с Испания и Англия През 1808 Наполеон изтласкъл бурбоните от Испания и поставил брат си Джозеф на трона. Испанците обаче не го харесвали и мразели Франция, защото крадяла пари от църквата, а и не искали да бъдат контролирани от тях. Войната била неизбежна. Великата Армия сега се изправила пред враг, който бил мотивиран от патриотизма религията и било невъзможно да бъде притиснат. Гуерилската война била нещо, с което великата армия не могла да се справи. В Байлен на 23 Юли 1808г., 18 000 френски войници трябвало да се предадат. Това било шок за цяла Европа. Испания накрая подчинила 300 000 мъже от великата армия от войната на полуострова. Тази война също била съдбоносна, защото Англия вече можела да започне нейната война по суша. На 1 Август 1808г., 15 000 мъже под командването на Артур Уелъсли, херцогът на Уелингтън слязъл на португалския бряг. Всичко продължило 6 години до 1814 в Тулон. Във Витория Уелингтън спечелил най-голямата си победа в Испания. За сега Наполеон си мислил, че е укротил испанците след превземането на Мадрид на 5 Декември 1808г., но грешал. Австрийците отново били готови за война и през 1809г. тя започнала. Един млад австрийски студент се опитал да убие Наполеон в Шонбрън с кама, а и имало голямо неспокойствие в германоговорящите области. Между 19 23 Април, за 5 дни, Наполеон покосил и разпръснал Австрийците. Но този път той не победил толкова лесно. Когато се опитвал да прекоси р.Дунав в Асперн и Еслинг на 22 Май бил победен, а войските му изпаднали в ужасно затруднение на остров Лобау. Австрийците били командвани от херцог Чарлз, който бил един от най-упоритите опоненти на Напоеон. Загубите в двете страни били големи. Там Наполеон загубил маршал Лане. Двудневната битка в Ваграм донесло на Бонапарт победа на 5 и 6 Юли. Тази война била близо до укриващият се Наполеон и дори Англия стигнали остров Валхерн в Холандия, но отстъпили. Австрия сключила мир с Франция във Виена на 14 Октомври.С настъпването на мира Джосефин се развела с Наполеон през Март 1810г. той сключил брак с херцогиня Мария Луйза, дъщерята на Франс II. Този брак задържал за известно време мирът между двете нации. Наполеоновият син се родил на 20 Март 1811г. брат му Луйс, крал на Холандия; Джером, крал на Уестфален; Джосеф, крал на Испания и неговият полубрат Луциен вече не били най-близките му, той имал наследник. Войната с Цnbsp;усия била все още на хоризонта. Наполеон опитвал много пъти да сключи мир, но без успех. Конференцията в Ерфурт между 27 Септември и 14 Ноември 1808 не донесла отговари на много важни въпроси. Така Франция и Великата Армия били въвлечени отново във война с Цnbsp;усия. 700 000 мъже щели да отидат там, от които 300 000 в действителност французи. Нямало връщане назад, тъй като самият Наполеон се насочил натам. Цnbsp;уснаците смятали да се защитават от французите като построят крепостни окопи, където наполеоновите войски ще загинат под огъня на оръдията. Обаче разположението на тези окопи било избрано неточно и Наполеон трябвало да залови руската армия без да отстъпва към капана. Така той се предвижвал, но руснаците осъзнали грешката си точно навреме и успяли да се имъкнат от техния собствен капан. Наполеон разбрал, че ако започне да преследва вражеските войски из цяла Цnbsp;усия ще бъде гибелно за неговата армия. Но ако се върнел обратно в Европа това щяло да означава, че е загубил. Дилемата, пред която бил изправен била дали да преследва руснаците с надеждата за битка, която да спечели и да сключи мир. Войната започнала през 1812г., а Наполеон трябвало да реши този проблем един път за винаги. Неговите войски се отправили към река Днепър и я прекосили на 15 Август. Цnbsp;уснаците напуснали град Смоленск на 17 след кратка съпротива. Когато започнала същинската битка в Бородино на 7 Септември, Наполеон не бил подготвен и руските войници нанесли ужасни поражения на караулите. Победата била за Кутузов, който трябвало да защитава Москва. Наполеон отхвърлил всякакви маневри и заповядал директен фронтален щурм. В края той успял да избута руснаците от техните позиции и нощта паднала. На сутринта руската армия се оттеглила, но битката не била спечелена за Наполеон. Александър дори отказал споразумение с Бонапарт, който завладял Москва, но това с нищо не му помогнало. От тук нямало изход на никаде. Това доказва, че френските войски не били готови за такъв тип военен поход, а и често било невъзможно да се намерят запаси, откакто казаците били отслабили фланговете. Но зимата се оказала най-големия враг от всички. На река Брезина на 25 Ноември 1812г. наполеоновата армия претърпяла тежки поражения главно от времето. Над 350 000 мъже умрели. Императорската охрана намаляла от 30 000 мъже на 1500. Наполеон изоставил своята Велика армия от около 500 000 човека в Цnbsp;усия. Било ясно, че Европа ще се обърне против него. В Париж дори имало сполучлив военен преврат на 23 Октомври воден от генерал Малет, който бил екзекутран. На 23 Юни 1813 принц Метерних се срещнал с френския император в Дрезден. Той отказвал да сключи примирие откакто победил в Лутцен на 1 Май и в Баутцен на 16 Май 1813г. Наполеон вече имал нова и млада армия, наричана още “армията на Мария Луиза”. Той разполагал с нови 300 000 войници, но качеството не било както преди. Вече не сключвал мир, тъй като вярвал, че може да победи. Не било необходимо да се броят враговета, защото би могло да се каже, че Франция била сама срещу цяла Европа, разчитайки само на поляците. Австрия, Цnbsp;усия, Англия, Прусия всички те били в нов съюз. В Лайпциг на 16-18 Октомври се състояла битката на нациите. 150 000 френски войници се сблъскали с руски, австрийски и пруски войски от около 300 000 човека. Първият ден изглеждал добре за Наполеон, но след това той загубил, сякаш късметът му го напуснал. Франция вече имала репутацията на самотната страна. След кото изгубил Германия Наполеон се борил вв Франция. Френският военен поход на Бонапарт бил неговия най-добър, истинско доказателство за неговия стратегически гений. Но в края той почти не играел важна роля. Наполеон разполагал само със 70 000 мъже, повечето от които новобранци, за които съюзниците мислели, че ще преборят лесно. Те смятали да превземат Париж за една седмица, но всъщност им отнело три месеца. Бързи маневри и светкавични атаки направили тъжен живота на съюзническите армии. На 11 Февруари 1814г. в Монтмирал и на 18 Февруари в Монтрьо били най-големите успехи на Наполеон. По-късно и прусите били жестоко разбити. 31 Март бил денят, в който врагът достигнал Париж. Маршалите на Наполеон го карали да абдикира. Той го сторил на 4 Април 1814г., притиснат от безнадеждната военна обстановка. Опитал се да направи синът си Наполеон II следващия управник но 3 годишното дете не било признато от съюзниците, а на трона бил възкачен Луй XVIII. Той бил изпратен на заточение на остров Елба, където щял да получава 1 милион франка годишно и да управлява острова. В същото време съюзът се разпаднал по време на конгреса във Виена, а французите не били удовлетворени от възвърналите се монархисти. Наполеон имал планове и след десет месеца на 26 Февруари 1815 той напуснал острова и се отправил към Франция със 1050 войника. На 1 Март пристигнал в Антибес, след което пътувал 20 дни до Париж необезспокояван. На 21 Март Наполеон влязъл в Париж подпомогнат от бурбоните. Лудвиг XVIII бил прогонен и с големи мъки трябвало да унищожи всичко, което било свързано с революция. Бонапарт взел знамето на революцията отнова и се узаконил пред французите, въпреки че те не били убедени. Френският народ не желаел възобновяване на борбата срещу Европа, но Наполеон трябвало да я възобнови ако желаел да остане на трона, въпреки че и той не искал повече война. Битката при Ватерлоо Военният поход при Ватерлоо (12-18 Юни) бил кратък и решаващ. По навик първата атака била дело на Наполеон. При Ватерлоо той загубил за последен път. На 16 Юни наполеоновите планове да раздели пруските и английските войски били почти осъществени. В Лигни той разбил прусите, но не успял да вземе превес над тях. Те се прегрупирали и се придвижили към Ватерлоо два дни по-късно. По същото време Ней не успял да превземе кръстопътищата при Куатре Брас, а Уелингтън го държал в залива. В крайна сметка Ней се сблъскал с цялата анклийска войска. Ватерлоо бил на практика най-съществения момент. Наполеон се опитвал цял ден да смаже англичаните, но Уелингтън едва успял да удържи позициите си. Бедата дошла, когато 10 000 кавалеристи без подходяща артилерийска подкрепа и пехота атакували британските редици и се провалили. Следобеда Маршал Ней успял най-накрая да направи добра атака, но прусите разкрили присъствието си по десния фланг, а нямало други резерви, които да подпомогнат Ней. Прусите били отблъснати с помощта на караула, който по-късно се насочва към много отслабналите английски редици, но това била много груба грешка. Те били разположени на лошо място, където английските пушки и мускети нанесли огромни поражения, може би убивайки почти половината от тях. Наполеон се намирал в своя край като понесал последното си поражение на 18 Юни. С остатъка от армията си той поел към Париж, където на 22 Юни абдикира за втори пореден път. Наполеон се опитал да избяга в Америка, но на 3 Юли 1815г. бил заловен на пристанище след като то било блокирано от английски военни кораби. Той решил да се предаде на британците и помолил за сигурно убежище. Съдбата му била заточение на остров Св. Елена като служител на британският гобернатор сър Хъдсън Лов. Той тръгнал на 8 Август. Животът му там не бил особено приятен, тъй като му липсвал синът му, който се намирал във Виена. Храната не била добра, а климатът нездравословен. Така на 5 Май 1821г. Наполеон Бонапарт пчинал на 52 годишна възраст след дълго боледуване от рак. Неговите останки сега се намират в църквата “Les Invalides” заедно с някои от неговите маршали. Близо до църквата на подобаващо място е разположен военният музей, в който са представени много от знамената от времето на неговото управление.

Консулското звание На 9 Октомври 1799г. Наполеон акустирал и се отправил директно към Париж. Обстановката там била подходяща за големи промени. След Египет Наполеон започнал да се придвижва на политическата сцена, разчитайки на подкрепата на хората и което е по-важно армията стояла зад него, въпреки неуспеха в Египет. Цnbsp;ечтта, която Наполеон държал пред Барас била близка до чувствата на хората. От нея става ясно, че той вече не служи на никого освен на народа си. Той също казал, че без него Франция нямало да съществува, а хората, които управлявали я превърнали в руина и изтъкнал, че има желание да спаси страната си отново. Хората се съгласили, че Франция е готова за диктатор след ужасите на управляващите и прочистванията. Пет от членовете на управлението били наричани “петте маймуни”. Животът на хората не се е променил в равенство между всички. Също се носели слухове за английски заговор. Наполеон бил назначен за главнокомандващ на военните сили на Франция. На 9 Декември 1799г. започнал със своите промени. Отначало всичко вървяло добре, но тогава той срещнал затруднения със съвета на петстотинте и когато влязъл в залата бил наречен “изгнаник”. Луциен Бонапарт, неговия полу-брат, който бил глава на съвета, бил задължен да извика войниците да помогнат. Тогава влязъл генерал Леклер, водач на пехотната гвардия и помогнал на Наполеон. Членовете на съвета започнали да бягат във всички посоки, дори и през прозорците, оставяйки скъпите си якета и връхни дрехи в залата. Така успехът бил постигнат, а републиката фактически свършена. На 13 Декември новата конституция била приета, в която Наполеон легализирал своите реформи и действия. Франция е сменяла конституцията си много пъти до тогава по време на революцията, а тази била почти като другите, но това имало малко значение. Сега имало три консула, от които Наполеон бил първи и най-важен, другите били просто играчки за проявите. На 19 Февруари 1800г. той се преместил в Тюлер, където Наполеон било добре дошла изненада за много. Той работил усърдно и се опитвал да узнае всичко за всички. Той систематизирал закона, стабилизирал валутата, поправил закона за данъците, подобрил образователната система, успокоил религиозните въпроси в страната и т.н. фактически може да се каже, че той е създал съвременната администрация. Също така установил примирие с Папата на 15 Август 1800г. Сенатът го обявил за пожизнен консул на 2 Август, когато мирният договор с Великобритания бил обявен. Преди този мир обаче имало още една война. Наполеон предложил примирие на Австрия и Англия на бъдни вечер 1799г., от което те не били заинтерисовани. Трима френски посредници са убити в гората близо до Цnbsp;адщад. Пролетта на 1800 донесла война в Европа. Френската армия от Цnbsp;ейн под командването на Морьо надвили австрийците и ги отпратили отвъд Дунав. Цnbsp;уснаците също застанали срещу Франция. Страхливият генерал Суворов ударил Французите в Италия два пъти. Наполеон напуснал Париж на 6 Май и се насочил към Алпите. За пет дена от 15 до 20 Май той прекосил клисурата Св.Берханд. на 2 Юни Бонапарт достигнал Италия. Неговият отличен план бил да заблуди врага да постави главните си сили пред него. Той планирал като едно от главните си задължения да прекрати тази война и успял. На 14 Юни 1800г. в Маренго се състояла битка. Някои мислят, че тази битка е моментът, в който била създадена Френската империя. Всъщност Маренго били три различни битки близо до Александрия. В шест сутринта френските войски се появили на полето. Две френски укрепления издържали 4 часа, но са били принудени да ги напуснат. Бонапарт не може да преодолеят австрийците, а положението става все по лошо за него. Спасителят този ден бил Десае, който пристигнал точно навреме и французите взели превес. Австрия била победена, а войските й изпратени в Бормида. Наполеон изпратил на австрийския император писмо, в което му предложил да се предаде. Писмото било написано като между равнопоставени личности, Наполеон не се смятал за консул или генерал. Но мирът не дошъл от първия път. След Маренго имало истински тържествен дух във Франция, но той бил твърде ранен. Преговорите в Лунвил през Ноември 1800г. били в застой. Военните действия се възобновили на 22. при Хоенлинд генерал Морьо донесъл на Франция голяма победа над австрийците на 3 Декември 1800г. австрийският херцог Чарлз загубил 12 000 мъже за две седмици от сраженията и 25 000 заложници от 70 000 армия. Морьо достигнал на 75 километра от Виена и притискал Австрия да приеме мира. Генералът бил главния наполеонов съперник особено след тази битка. По-късно той участвал в заговор и бил заточен в Америка. Той стоял там от 1804 до 1813. след като се върнал в Европа той участвал в сражението за Дрезден на 26-27 1813г срещу Наполеон и бил убит. Мирът бързо се разпространил след като и руснаците излязли от войната. Великобритания останала сама подписала горепосочения мир. Франция също била в мир и могъща. Много републики изникнали около нейните граници, всички под ботуша на Наполеон. Например република Цизалпик била създадена в Лион, Франция, а не в Италия. Докато нямало способни италиански представители, царуването било предадено на Наполеон. Австрия изгубила всичките си италиански области, но получила Венеция, която след векове република престанала да бъде такава. Бонапарт бил пожизнения консул на Франция, но това не било достатъчно. Унаследената монархия била финала. Много опити за убийство срещу Наполеон направило решението му лесно. Добър пример за тези опити бил през Декември 1800г., когато бомба убива 22 и ранява 57 човека и разрушава 42 къщи. Наполеон преминал през мястото малко по-рано. Сред осъдените за този инцидент бил художникът Керачи, който бил приятел от дедството на Наполеон. Друга известна и съдбоносна конспирация срещу Наполеон била водена от генерал Пичегру и Джордж Кодудалин. Това дало основание да заловят младият херцог на Енгиен, който бил консерватор. Френските войници го заловили в друга страна и го закарали във Франция да бъде съден. Никакво доказателство не било намерено, но въпреки това херцогът бил екзекутиран. Това довело протести на омраза и неодобрение от цяла Европа. Империята До 1802 г. Наполеон се превърнал в най-известният диктатор, който Франция е имала някога. На 18 Юни 1804г. сенатът обявил, че първият консул е императорът на Франция, с божие благоволение и според републиканския закон. В Нотр Дам на 2 Декември Наполеон получил своята корона. Лично папата присъствал, така че възкачването на новия император да бъде законно сред неговите равни в Европа. Политическата обстановка станала любопитна. Въжможен ли е мир между европейските нации, които са се борили срещу революционна Франция и новата Франция, която била вече монархия базирана на революция? Той направил чудесен дворец за себе си, пищност и слава, величествена перспектива за хората. Били раздадени и благороднически титли като например “гранд адмирал” и др. Нищо от това не можело да предотврати бъдещите войни. Победи по целия континент През 1805г. бил създаден тристранен съюз между Англия, Австрия и Цnbsp;усия, в който участвала и Прусия. Те обединили силите си, заради мирните договори от 1802 и 1803г., където Франция е взела твърде много за себе си. Наполеон поел властта на Щвейцаря, станал президент на Италия, много италиански области били присъединени км Франция като Генуа, Неапол и пристанищата. Германия била напълно пренаредена, някои бивши австрийски области били предадени на Прусия, Баерн и Вуртемберг. Наполеон не чакал и изоставил своите планове за нападение на Англия, така че бил свободен да започне война. Той направил Великата Армия. Войсковите части се състояли от областни войски, поради което трудно се справяли с ръководенето. В този момент той съсредоточил армията си в Болоназа нашествието в Англия, но това не се случило и вйската тръгнала срещу Австрия. В Улм те били разбити от французите. След като маршал Ней пресякъл пътя на оттеглящите се австрийски войски над 50 000 австрийци били пленени на 20 Октомври 1805г. ден след като френската флота била разбита от Хроцио Нелсън при Трафалгар. Френският адмирал Вилньов против желанието му бил изпратен в Средиземно море от Наполеон. Адмиралът загубил при Абукир. Френско-испанската флота изгубила 18 кораба от 33. Малка утеха за Наполеон била новината, че Нелсън е умрял, застрелян с пушка. Той държал британските морски владения, което осигурявало сигурността на Англия. Двете страни се срещнали в Аущерлиц, което е малко село днес. Преди това, на маршал Ней били дадени заповеди да отблъсне австрийците извън Тирол. Той също трябвало да завладее Виена. Бонапарт продължавал напред, докато накрая не се сблъскал с битката, която търсел. Той избрал мястото като завел врага, където искал. Австрийците и руснаците се опитвали да го спрат от завръщането му във Виена. На 29 Ноември Наполеон напуснал Аущерлиц да се срещне с руско-австрийските войски под командването на Александър II и Франс II, които се опитали да обградят французите. Битката при Аущерлиц е може би една от най-добрите на Наполеон. Той бил готов на всичко, което врага опитал и отвръщал на всичко със защита. На сутринта на 2 Декември започнало самото сражение. В 4 часа следобед всичко приключило. Австрийците и руснаците загубили 35 000 мъже, 50 флага и цялата си артилерия., тогава тя била стопена за паметник на победата и откарана в Париж. Френският император загубил 8 000 мъже. На 6 Наполеон се срещнал с Франс II, но не се стигнало до мир, въпреки споразумението от Пресбърг от 26 Декември 1805г., където Австрия загубила Венеция. Така Австрия напуснала четворната коалиция. Наполеон първо трябвало да изведе Прусия извън войната, а тази в Саксония нямала толкова голямо значение за него и на 28 Октомври 1806 той превзел Берлин. В битката за Ейла на 2 Февруари 1807г. Наполеон бил победен от руснаците, а цената била огромна. Тази война продържила 6 месеца и на 25 Юни Александър и Наполеон се срещнали в Тилист. Победителка била Франция, а Цnbsp;усия все още била неукротима. След тази среща всичко изглеждало добре за Наполеон. Той получил правото да преоформя западна и централна Европа както желае. Най-значиммият резултат бил създаването на херцогство Варшава през 1807г. Също Швеция била победена с руска помощ на следващата година. Така Франция се превърнала в господар на целия континент. Англия все още не била засегната. Тя била по-силна от всякога и сякаш никой не можел да й се противопостави. Но императорът направил грешка.

Женитбата и италианската кампания За да се докаже отново той искал да бъде изпратен в Турция да сформира султанската артилерия, но съдбата имала други планове. Имало бунт срещу новото управление, който Наполеон трябвало да потуши. Той желаел да се ожени, а вдовицата на генерал Бехарнайс била идеалната партия. Джосефин овдовяла, защото повечето от републиканските привърженици били убити. Нейния съпруг бил екзекутиран, а сабята му била конфискувана. Синът на генерала отишъл при Наполеон да поиска сабята обратно, а той я дал с готовност. Джосефин дошла при него да му благодари и така започнала тяхната връзка. Представител на аристократическата класа тя видяла в младия генерал възможност да бъде защитена от революционната бъркотия. Сватбата се състояла на 9 Март 1796г. Била малка церемония без църква, но в присъствие на магистрат. Наполеон дори закъснял с 2 часа, което говори много колко истинска била неговата любов. На 11 Март меденият месец трябвало да приключи, защото той трябвало да замине за Италия, назначен за командир на италианската армия. Безполезно е да се каже, че Джосефин не е била сама, докато го е нямало. Армията, която той трябвало да ръководи не била в добро състояние, както и останалите републикански армии. Нямало достатъчно пари и храна. Тя била снабдена със 150 коня и магарета, който също не били достатъчни за тогава. Цnbsp;ъководителите били крадци и прибирали всичко, което можели и живеели по крайбрежните градове. Генералът, който Наполеон трябвало да смени бил 60 годишна мумия, който нямал ни най-малка представа как стоят нещата извън неговия офис. Новият генерал трябвало да промени доста неща. Той трябвало да формирова войските отново, които имали нужда от повече морал и цел към, която да се стремят. Той взел 7 милиона лири заем, който бил използван за поддържането и подобряването на боеспособността армията. Тези бедни войници, които Наполеон трябвало да води, нямали нищо и биха последвали всеки, който им обещае богатство. А той направил точно това и знаел как да осъществи обещанията си. След като последвали Наполеон в битка тези мъже станали нещо повече, а имено наполеонави войници, гордеещи се с това и служещи му напълно верни. Той се грижел за своите войници, например след въстанието в Милано той им позволил за три часа да разграбят града. Това било сторено без пощада, като войниците останали доволни. По време на война с Австро-унгарската империя, в която Наполеон участвал като командир на трета армия на страната на Франция. Неговата мисия била да превземе долината По, което не била лесна задача, тъй като враговете били навсякъде. Той се интерисувал и спазвал заповедите на управляващите, което го правило просто брилянтен и успял да осъществи мисията си напълно. Също така и грешките на противника му дали голамо предимство. Наполеон винаги се стремял да има числено превъзходство, което той постигал като разделял вражеските сили на малки части чрез бързи движения. Теренът бил много труден, мостовете и реката изиграли важна роля в тази война. Първо той разбил Пиедмонт на 14 Април 1796 при Милесимо и го изкарал от войната. На 15 Май Наполеон насочил войската си към Милано, след което към владенията на Парма и Модена да възстанови мира. Всяка победа била заплащана с цената на много жертви. За да защити стабилността на всяко свое завоевание, той сформирал две републики, които взаимствали своята конституция от Франция. Това било велика стъпка, показваща, че Наполеон разбира не само от военни дела, че е повече от войник и че има потенциала да бъде велик човек. На 8 Октомври той обвинил Модена, че прави заговор с Австро-унгария. На другия ден генералът дал своето съгласие на Генуа да стане протекторат на Франция. На 10 Октомври Наполеон подписва мирен договор с Неапол. Където и да отиде той установява мир и ред. Най-важните битки от този военен поход били битката за моста Лоди на река Адда на 10 Май и битките на 16 и 17 Ноември на моста Аркол. Той отново трябвало да окуражава своите войници, тъй като всички били уморени от войната. На 14 Февруари Наполеон победил при Цnbsp;ива и при Таглименто на 16. Той навлязъл дълбоко в територията на врага като се насочил към Виена. Било сключено временно премирие на 18 Април 1797г. в Лебен, а по-късно на 18 Октомври 1797 и мирния договор Кампоформио бил подписан. Мирът бил сключен за период определен от Наполеон, а не от правителството. Той вече бил победител, а известността му нараснала. Египетската кампания Нови мисли засягащи изтока вълнували съзнанието на Бонапарт. Френските управници били доволни да се отърват от известния генерал и одобрили неговите планове да установи френско влияние в Египет, с цел да откъсне Индия от Великобритания. На 19 Май 1798г. Наполеон отпътувал от Тулон с армия от 35 000 човека. На 11-12 Юни той завладял Малта, а на 30 вече бил в Александрия с цялата си войска. Градът бил превзет, а той се отправил към Кайро по западния приток на Нил. Първата битка се състояла на 12 Юли в близост до града и пирамидите. С минимални загуби Французите отблъснали врага и Египет паднал под контрола на Наполеон. Той променил правителството, пощата и системата за събиране на данъци, въвел печатната преса, направил министерство на здравеопазването, построил нови болници за бедните в Кайро и открил Египетски институт. Но през този период британците не бездействали. На 2 и 3 Август адмирал Нелсън атакувал и унищожил френската флота в Абокирският залив, оставяйки френската армия без връзка с Франция. Турският султан започнал нова офанзива в Египет, а по същото време Наполеон претърпял загуба при атаката си на Сирия. Върлуващата чума убила много хора от войските му и дисциплината се разваляла. Той имал една ненужна победа в Абокир на 25 Юли 1799г. срещу турците. Наполеон поверил командването на генерал Жан Колбер и се върнал обратно във Франция с няколко офицера. Това било една голяма погрешна стъпка от страна на Бонапарт, която се превърнала в приключение с цената на много човешки животи без никаква изгода.

Наполеон Бонапарт е роден на 15 Август 1769 година в Корсика. Известно е че той се е родил толкова бързо, че майка му Летиция Цnbsp;амолино нямала време дори да легне на легло. Той бил втория син на Карло Бонапарт и Летиция Цnbsp;амолино и бил кръстен с необичайното име “Наполеон”, заради рогозката, на която бил роден. Семейство Бонапарт били аристократи от по-нисша класа и не толкова богати. Няколко месеца преди това Корсика бил прехвърлен на Франция от Генуа, така че младия Наполеон се сдобил с нова и могъща родина. Армията го привличала дори и като малък, тъй като тя била една от професиите, за които не била необходима специална подкрепа, която младият Наполеон имал. След като завършил началното училище за момчета в родния си град през Януари 1779г. той бил изпратен с по-големия си брат Джоузеф в колежа в Аутун, херцогство Бургундия. Неговият баща успял да го запише във военната академия в Бриен, от където през Май Наполеон бил прехвърлен в по-модерната военната академия в Париж, докато брат му останал в Бургундия. Военното кралско училище във Франция било най-доброто в цяла Европа преди Цnbsp;еволюцията. Той се дипломирал като артилерийски офицер на 28 Октомври 1785 година, с което започнала и неговата кариера. За съжаление обаче времената не били добри за Франция. Великата революция тъкмо започвала и в страната бил настъпъл смут и бъркотия. Пускам едно рефератче, дето ми попадна преди време.... Наполеон бил млад и идеалистичен, поради което се върнал в Корсика да брани независимостта на своята малка родина. Скоро обаче той обърнал гръб на родното си място и се отдал на Франция. Това станало след като участвал в неуспешна атака в Сардиния. През 1793 година Нополеон постигнал първият си истински военен успех. Това се случило в Тулон, който бил окупиран от англичаните, защото гражданите били монархисти и ги посрешнали без съпротива в средата на революцията. Това разбира се не може да бъде позволено. Идеята на Наполеон била да използва артилерията да си възвърне Тулон. Другите военни лидери също одобрили директната атака. С майсторско артилерийско нападение Наполеон превзел едно от най-важните укрепления и по такъв начин притиснал британския флот. Тулон бил превзет, а Наполеон повишен в бригаден генерал. През зимата на 1794-1795 Наполеон бил нает в защитата на средиземноморския бряг. Тогава през Април 1795 той бил повикан в Париж и през Юни бил назначен в армията на запада. Той отказал този пост, оплаквайки се от проблеми със здравето. Този отказ почти довел до края на неговата военна кариера, но бил назначен в комитета за национална сигурност.

Антрополози отговориха на два от неразрешените въпроси, свързани с остров Пасха 19 Декември 2005 Според изследователите драматичната съдба на местните обитатели е определена от мишките и европейците. Загадачният остров Пасха се намира в сърцето на Тихия океан. Той е известен със своите гигантски статуи, с тегло до 10 тона, а също и с това, че е най-отдалечният от континент остров. До момента не е известно кога се появяват първите жители на острова и защо скоро след това той се оказва необитаем. Сега група антрополози твърди, че има отговори на тези въпроси. Според изследователите драматичната съдба на местните обитатели е определена от мишките и европейците. До скоро учените приемаха, че аборигените унищожават всички гори, за да транспортират своите статуи. Изсичането на дърветата става толкова необмислено, че в определен момент ерозията, предизвикана от дъждовете и силните ветрове, оставя земеделците без работа. В следствие на това възниква гражданска война, съпроводена с чести случаи на канибализъм, което води до изчезване на населението на острова около 1650 г. Сега обаче екипът ръководен от Тери Хънт (Terry Hunt) от Хавайския университет (University of Hawaii) хвърля вината за изчезването на горите върху мишките. Според Хънт имено те унищожават повече от 16 милиона палмови дървета, растящи върху голяма част от острова, след като изяждат семената и плодовете им. Работейки съвместно с антрополози от музея на остров Пасха, изследователят успява да възстанови някои етапи от историята, за който по-рано не бе известно нищо. След анализ на овъглени останки Хънт твърди, че полинезийците колонизират острова около 1200 година, почти 900 години по-късно, отколкото бе прието до момента. Освен това, е установено, че количеството на палмите на острова започва да намалява бързо още преди на острова да се появят хора. Когато на острова пристигат полинезийците популацията на мишките е повече от 20 милиона, след което се съкращава драстично на един милион екземпляра поради изчезването на растенията. Хънт се съмнява и в това, че се води гражданска война. Според него свидетелствата за гражданска война са прекалено малко. Изследователят смята, че отначало на острова пристигат около 50 човека. Постепенно числеността на населението нараства до 3000 души и остава толкова до 1650 г. Изчезването на местното население е свързано с пристигането на острова на холандски търговци, които донесли със себе си болести, а след това взели аборигените за роби. Тези открития Хънт представи на провелия се скоро конгрес на Американската антропологическа асоциация (American Anthropological Association).

cracking, оправи го тва жестокУст, щото е малко досадно Мисля, че с холокоста и въобще въпроса за съдбата на евреите малко се спекулира, щото навсякъде се казва примерно, че са били избити 11 000 000, а всъщност май са 5 000 000. Не съм нацист, ксенофоб, воленсидеровист и т.н., нито искам да омаловажа смърта на тези хора, но това е просто безочливо и дразнещо.