byzantiner

Аз да се похваля, че най-накрая се пражалих и сега чета "Шифърът на Леонардо"

Е, айде казвайте си

Що бе като има купувач, човекът е прагматичен и явно с търговоски нюх.....има явно ненормални фенове на морските тялени от Сиатъл или кви беха там....нима няма тука в България фенове на Левски или ЦСКА примерно, който пари биха дали да подушат мръсните гащи на некой играч от отбора....а пък и в крайна сметка може от и-бай да са решили нещо да се избазикат....не съм разглеждал обстойно линка, който даде......

Еми моят не е нищо собено....просто реших да използвам този никнейм в форуми за история, щото интересите ми са най-вече към Византия, византийската политика, култура, история и т.н....е, разбира се, както виждате се интересувам и от доста други по-различни и далечни работи работи....примерно Сингапур....иначе не съм се кръстил "византиец", щото съм некой гадняр....тая отрицателна представа за Византия идва от западът през Средновековието посредством митът за вероломния грък, с което Западът си избива комплексите от Византия......

ИСТОРИЯ НА СИНГАПУР Древните времена Най-ранното писмено свидетелство за Сингапур е китайско описание от ІІІ век, описващо островът " PU LUO CHUNG", вероятно транслитерация на малайското PULAU UJONG " Островът накрая " (от малайския полуостров.) SEJARAH MELAYU (малайски летописи) съдържа разказ на принц на SRIVIJAYA, SRI TRI BUANA (също известен като SANG NILA UTAMA), кой се приземи на островът около 13- ти век. Хванало му окото странно създание, което той мислил, че било лъв, той реши да основе селище, наречено SINGAPURA, който значи "Градът на лъва" на Санскрит. Невероятно е, че никога не е имало лъвове в Сингапур, въпреки че тигрите продължавали да кръстосват острова до ранният ХХ век. Скорошните разкопки в Fort Canning могат да предложат ползата на древен Сингапур като търговски пост между финикийците, малайците и китайците. Китайският пътешественик WANG DAYUAN, посещавайки островът около 1330, описва малко малайско селище, наречено Dan Ma Xi ( от малайски TAMASIK), населено с доста китайски жители. Островът бил очевидно убежище за пирати, ловящи минаващи кораби. NAGARAKRETAGAMA, едно епично стихотворение от остров Ява, написано в 1365 г., също съобщава за заселване на острова, който се нарича TEMASEK (" Морски град"). По време на 1390- те, PARAMESWARA, последният принц на SRIVIJAYAN, избягал в TEMASEK, след като бил детрониран от империята MAJAPAHIT. Въпреки легендата от SEJARAH MELAYU, името "SINGAPURA" вероятно датира от този период. PARAMESWARA държал островът много години, докато по-нататъшните атаки или от MAJAPAHIT, или от кралството AYUTHIA в Сиам, не го принудили да се премести на п-в MELAKA. След западането мощта на SRIVIJAYAN, за TEMASEK били предявявани претенции от MAJAPAHIT и сиамците. Неговите укрепления му позволявали, както изглежда, да удържа поне някоя от инвазиите, които предприемал SIAM. През 17. век, той закратко възвърнал някаква важност да бъде търговски център на султанатът на JOHOR, но в края на краищата потънал отново в тайнственост. Основаването на съвременен Сингапур-1819г. Между 16. и 19. век, малайският архипелаг бил постепенно завзет от европейските колониални сили, започвайки с пристигането на португалците на MALACCA в 1509г.. Ранното владеене на португалците било премахнато, през 17. век, от холандците, които се стремели да контролират повечето от пристанищата в региона. Холандците наложили монопол над търговията в рамките на архипелага, особено по отношение на подправките, тогавашният най- важен продукт. Други колониални сили, включително британците, били ограничени до относително слабо присъствие. В 1818, сър Томас Стамфорд Рафълс бил определен като управител на британската колония при BENCOOLEN. Рафълс вярвал, че британците трябва да намерят начин да заменят холандците като доминиращата сила в архипелага, откакто търговския път между Китай и Британска Индия, който станал жизнено важен с установяването търговията с опиумът с Китай, преминаваща през него. При това холандците задушавали британска търговия в рамките на региона: Забранено било на британците да ползват пристанищата, контролирани от холандци, с изключение на BATAVIA, къде били наложени неблагоприятни цени. Рафълс осъзнал, че начинът да оспори превъзходството на холандците бил да изгражди ново пристанище в района. Съществуващите британски пристанища не били достатъчно подходящи да станат важни центрове. PENANG бил твърде далечен далеч от протоците при MALACCA, коридорът на главният кораб за търговия на Индия - Китай, докато BENCOOLEN гледа протоците SUNDA, много по-малка важна област. Много други възможни страни били или контролирани от холандците, или не можели да изпълнят ролята на важно междинно пристанище. В 1818, Рафълс, опитал да убеди Лорд Хейстингс, генерал-губернатор на Индия и неговият началник в Британската Остиндийска компания, да финансира експедиция за установяване нова британска база в района. Островът на Сингапур изглеждал природно избран. Той лежал при южният връх на малайския полуостров, близо до протоците при MALACCA, притежаващ отлично естествено пристанище, запаси с прясна вода и дървен материал за поправяне на кораби. Експедицията на Рафълс пристигнала в Сингапур на 29 януари 1819. Той открил малко малайско селище при устието на реката Сингапур, оглавено от TEMENGGONG(губернатор) на JOHOR. Островът бил управляван от JOHOR, но политическото положение там беше извънредно неясно. Тогавашният султан на JOHOR, TENGKU RAHMAN, бил контролиран от холандците и бугите, и никога нямало да се съгласи за британска база в Сингапур. Все пак, ABDUL RAHMAN бил султан единствено, заради неговият по-стар брат, TENGKU Хюсеин, който бил далеч в PENANG, като се оженил, когато техният баща умрял. С помощта на TEMENGGONG, Рафълс успял да прехвърлят Хюсеин, тогава живеейки в изгнание на един от островите RIAU, обратно в Сингапур. Той предложил да признае Хюсеин като законен султан на JOHOR, и го снабдява с годишно плащане; в замяна, Хюсеин щял да позволи основаване на търговски пост в Сингапур. Това споразумение било ратифицирано с официален договор, подписан на 6 февруари 1819 г.... и така съвременен Сингапур се родил. Следва продължение........

Верно са лекички Смоуки, ама УайтСнейк са малко по-тежички и съм им супер фен, за съжаление не съм ходил на техен концерт ...приятно изкарване в неделя!!!

Откъде ви идва никът?

I found a PDF about Slvenia`s military history in the International Forum of BoinaSlava(http://forum.boinaslava.net). I think it`s quite interesting, so I`ll attache it..... obramba_03.pdf

Списък на прякорите на американските щати, за по-мързеливите и американофобите, дето не им се чете на английски - Алабама — Сърцето на Дикси (Heart of Dixie), Щатът на камелиите (Camellia State), Щатът на овесарките (Yellowhammer State), Щатът на памука (Cotton State) - Аляска — Великата земя (Great Land), Вътрешният континет (Mainland State), Последната граница (Last Frontier), Земята на среднощното слънце (Land of the Midnight Sun) - Аризона — Щатът на апачите (Apache State), Щатът на Големия каньон (Grand Canyon State), Щатът на чудесата (Wonder State) -Арканзас — Щатът на мечките (Bear State), Земята на благоприятните възможности (Land of Opportunity), Натуралния щат (Natural State) - Калифорния — Златният щат (Golden State), Златният запад (Golden West), Щатът на Ел Дорадо (El Dorado State), Земята на млякото и меда (Land of Milk and Honey) - Колорадо — Стогодишният щат (Centennial State), Планинския щат (Mountain State) - Кънектикът — Щатът на индийските орехчета, Щатът на конституцията - Делауър — Щатът на диамантите, Първият щат - Флорида — Щатът на блатистите местности, Слънчевият щат - Джорджия — Имперският щат на юг, Щатът на прасковите - Хавайски острови — Щатът алоха (алоха означава 'здравей' и 'любов' на хавайски) - Айдахо — Щатът на скъпоценните камъни - Илиноис — Щатът на прериите, Земята на Линкълн - Индиана — Щатът на хоузиърите (с думата хоузиър (hoosier) били наричани хората от Индиана) - Айова — Щатът на Хоукей, Щатът на царевиците - Канзас — Щатът на слънчогледите, Щатът на джейхокърите (с думата джейхокър (jayhawker) били наричани хората от Канзас) - Кентъки — Щатът на сините треви (букв. превод на bluegrass, което е вид трева) - Луизиана — Щатът на пеликаните, Захарният щат, Щатът на креолите - Мейн — Щатът на боровете - Мериленд — Щатът на старите фронтови линии, Свободният щат - Масачузетс — Щатът на заливите, Старата колония - Мичиган — Щатът на лакомците, Щатът на Голямото езеро - Минесота — Щатът на гофърите (думата гофър (gopher) означава гризач, подобен на лалугера) - Мисисипи — Щатът на магнолиите - Мисури — Щатът покажи ми, Щатът на кюлчетата, Водещият щат, Щатът на озарките - Монтана — Щатът на съкровищата, Големият небесен щат - Небраска — Щатът на корнхъскърите (с думата корнхъскър (cornhusker) наричали спортистите от Университета в Небраска), Щатът на говеждото месо - Невада — Сребърният щат, Щатът на пелина, Роденият за война щат - Ню Хампшир — Щатът на гранита, Живописният щат - Ню Джърси — Щатът на градините - Ню Мексико — Прелестната земя, Колоритният щат - Ню Йорк — Щатът на империята - Северна Каролина — Старият северен щат, Щатът на тархийлците (с думата тархийл (tar heel) били наричани някога хората от Северна Калифорния), Терпентиновият щат - Северна Дакота — Щатът на сиуксите, Щатът на спокойните градини, Щатът на фликъртейлите (думата фликъртейл (flickertail) означава вид катерица), Щатът на бурните ездачи - Охайо — Щатът на бъкайове (думата бъкай (buckeye) означава вид див кестен), Кръстопъта на Америка - Оклахома — Щатът на избързалите - Орегон — Щатът на бобрите - Пенсилвания — Ключовият щат - Род Айлънд — Щатът на плантациите - Южна Каролина — Щатът на палметото (думата палмето - palmetto означава вид палма) - Южна Дакота — Щатът на койотите, Щатът на връх Ръшмор - Тенеси — Щатът на доброволците - Тексас — Щатът на самотната звезда - Юта — Щатът на пчелните кошери - Върмонт — Щатът на зелените планини - Вирджиния — Старият доминион, Родината на президентите - Вашингтон — Щатът на вечнозелените растения - Западна Вирджиния — Щатът на планините - Уискънсин — Щатът на язовците, Мандрата на Америка - Уайоминг — Щатът на равенството, Щатът на каубоите

List of US state's nicknames Every US state has a nickname (or two, or more), but not all states have "official" nicknames. By "official" I mean a nickname that has been formally adopted by the state's legislature as a state nickname, rather than one that is just in common use. However, a number of states have officially added a nickname to their licence plates (either as an option, or as an obligation under the legislation) even though the nickname is not recognised separately as a "state symbol". I have chosen for the time being not to consider such nicknames as "official". The table shows all those that I've been able to research. I haven't included slogans or state mottos (which sometimes get mixed up with nicknames), and it's important to note that some nicknames were never widely adopted, having sometimes only appear in the press or other publications. I have used numerous reference sources for this research, although I don't include them individually here as this page is already rather long. Apart from various Almanacs, directories, dictionaries and official Web sites, my main reference source has been H.L. Mencken's The American Language. Not surprisingly there are often conflicts between sources when it comes to details, and I've tried to express this in the text. Where possible I've tried to specifically identify whether a state has a nickname which is officially recognised as such by the state's legislature. When I've been able to do so, the details appear alongside the state's name (with the date it was adopted). No nickname alongside the state's name, means that so far I've been unable to find any formal confirmation either way. Alabama (no official nickname) Alabama has a central position within the cotton-growing area east of the Mississippi, which has led the state to be known as the Cotton State (1844) or the Cotton Plantation State. However, this term was also applied to all the states of the area as a group. There were also many variations quoted, such as Cottondom (first seen in 1856), Cotton Belt (1871), Cotton Country (1871), and even Cottonia (1862). The first Alabamians were sometimes known as "lizards", which gave the state its earlier nickname of Lizard State back in 1845. In more recent times the state has been known as Yellowhammer State, from Civil War days and many people believe that it derives from the species of woodpecker - in reality, it arose from the yellow colour of the home-dyed uniforms that the Alabama troops wore during the Civil War. Occasionally, Alabama also gets the Camelia State. While there is no official nickname for the state, The Heart of Dixie is the most commonly used. It was introduced by the state's Chamber of Commerce in the 1940s for publicity purposes, and in 1951 was approved by the legislature for inclusion on licence plates, although the first of these did not appear until four years later. Alaska Alaska has no official nickname. However, when it joined the union in 1959 a number of suggestions were made. The 49th State is the most obvious, and Great Land was also suggested. It was also suggested that it be known as the Sourdough State, as well as the North Star State (this name also being claimed by Minnesota). It was even at one time referred to as Up Over (in comic opposition to New Zealand and Australia, which are "Down Under"). Various facetious nicknames were also applied, including Seward's Ice Box and Seward's Folly, after William Henry Seward who bought Alaska from the Russians in 1867. However, Alaska is more commonly (but unofficially) known as The Last Frontier, or The Land of the Midnight Sun. Alaska licence plates display North to the Future. Arizona When Arizona was admitted to the union in 1912, it quickly gained the nickname The Baby State, which it held on to until 1959 when Alaska was admitted. However, it was also sometimes known as The Valentine State, based on the fact that it was admitted on Valentine's Day. It's not surprising that the success of copper mining the state means that it is occasionally known as the Copper State. Its connection with American Indians gave Arizona the name Apache State, with other nicknames such as Aztec State, Sand Hill State, Sunset State and Grand Canyon State being used at one time or another, with the last of these appearing on licence plates. Arkansas (The Natural State - 1995) The earliest known nickname for Arkansas seems to be Bear State, recorded first in 1858, and this is a nickname to which several states have laid claim. It was also sometimes known as The Bowie State and The Toothpick State (both alluding to the Bowie knife, the favourite weapon of the area, and which was sometimes called "a toothpick knife"), and the Hot-water State (because of the number of hot springs in the area). However, the first official nickname for Arkansas came in 1923 when the legislature designated the state as The Wonder State. In more modern times, Arkansas has had the unofficial nickname of The Razorback State, but was more officialy known as The Land of Opportunity for many years. Arkansas licence plates display another nickname (The Natural State) which became the state's most recent official nickname in 1995. California (The Golden State - 1968) California was first known simply as The Gold State, because of the Gold Rush of 1848. It was also sometimes known as El Dorado and, because of its wine connections, The Grape State. The "Gold" was changed to "Golden" by 1867, and since then the state has been known as The Golden State, which became the state's official nickname in 1968 (appearing also on licence plates). California's state flower is the Golden Poppy, which has led some to assume that it is from this which the state gets its nickname whereas in reality it is much more likely that the state flower was chosen because of the "golden" reference. Colorado Admitted to the union 100 years from the founding of the Union, Colorado quickly became known as The Centennial State. At about the same time, and because of the abundant silver mines, it also laid claim to The Silver State, but which Nevada disputed its right to as early as 1871. The minerals of the state also led to, according to some unconfirmed reports, The Lead State. It also tried for Switzerland of America, but four other states (Maine, New Jersey, New Hampshire and West Virginia) disputed this one. It then tried for Treasure State, but Montana wanted that. Its high elevation has led to the state occasionally being known as the Mile-high State (although that's an epithet now reserved for Denver, the "Mile High City") and the Highest State, its great beauty produced Colorful Colorado, and the many roaming bison herds led to The Buffalo Plains State. In practice, Colorado remains The Centennial State, but it is The Mountain State which appears on licence plates. Connecticut (The Constitution State - 1959) First known as Land of Wooden Nutmegs (after a scam commonly perpetrated there of selling useless nutmegs made of wood), the state quickly became known as The Wooden Nutmeg State, and then just The Nutmeg State. Connecticut has had its fair share of other nicknames. The fact that the first formal constitution written on American soil, back in Hartford, 1639, gave it The Constitution State, a nickname that was made the state's official nickname in 1959, and which appears on licence plates. It was also given the Provisions State and The Blue Law State, from some of its "Blue Laws" in colonial times. In 1843, the only nickname recorded for the state was The Freestone State, and it has also been known as The Land of Steady Habits. Delaware (The First State - 23 May 2002) Nobody quite knows where the modern-day Delaware's Blue Hen State comes from. It was first recorded in the early 1800s, and may be an allusion to a "blue hen chicken", a term meaning a "quick-tempered and fiery person", possibly deriving from the fact that Delaware soldiers took "Blue Hen Cocks" with them as entertainment in the form of **** fights. In the 16th cenury, the Spanish introduced peaches into the state, and a hundred years later the state was almost overrun with them, leading to the nickname The Peach State (which in turn led the state to adopt the Peach Blossom as the state flower in 1895). It also once had the nickname New Sweden, after the name of the original Swedish settlement of "Nye Sverige", founded in 1638. And its small size gave it the nickname of Uncle Sam's Pocket Handkerchief, or more recently, Small Wonder. The state also had two other common nicknames - The Diamond State (because of its small size) and the semi-official name (as it appears on licence plates), The First State (being the first to be admitted to the Union in 1787). In 2002, the state formally adopted The First State as its official nickname after a group of elementary school children approached the majority leader of the House and asked for help in getting the unofficial nickname made official. District of Columbia Not really a state as such, DC has no official nickname - but is frequently called The Nation's Capital (which appears on its licence plates) and America's First City Florida (The Sunshine State - 1970) At one time, back in the 1860s, Florida was known as The Peninsula State, for obvious reasons. Later in the 19th century, it also became known as The Everglades State. Florida is a large producer of oranges which led the state to be known as The Orange State (and in one reference, The Citrus State),the meaning of the state's name ("flowery") led to The Flower State and its location on the east of the Gulf of Mexico led to The Gulf State. For many years, Florida appears as The Sunshine State on its licence plates, but this name was only given official status in 1970 when it was officially adopted by the legislature. The nickname is also unofficially claimed by New Mexico and (until 1980) South Dakota. Georgia (No Official Nickname) In 1843, Georgia was listed as The Pine State, but thirty years later some were calling it The Cracker State. A "cracker" in this context was slang for a low Southern white man, coined in the mid-18th century (although other sources suggest that it may relate to the many teamsters in the state, and be an allusion to the cracking of their whips). Whatever the origin, many Georgians hated the nickname. Georgia has also been known as The Buzzard State (from laws Georgia introduced to protect buzzards), from the peanut came The Goober State, and from its leadership, Yankee-land of the South. The nicknames for Georgia these days are The Empire State of the South (originally used in the mid 19th century, but since then has been hotly disputed by Taxes), and the name that appears on licence plates, The Peach State (the peach being the official state fruit since 1995). However, Georgia's legislature has not designated an official nickname for the state. Hawaii (The Aloha State - 1959) Many of Hawaii's supporters call it Paradise of the Pacific, or Crossroads of the Pacific (although this is mostly associated with the island of Honolulu), and others call it the Pineapple State . But since 1959 a Polynesian greeting has given the state's official nickname (which also appears on licence plates), The Aloha State. Idaho The name of the state is often (but incorrectly) supposed to be Indian for "gem of the mountains". This has led the state to be nicknamed Gem of the Mountains, or most succinctly in more recent times, The Gem State. But Idaho's famous potatoes aren't ignored, and Land of the Famous Potato and Spud State are sometimes seen, with Famous Potatoes appearing on the licence plates. Illinois The sucker fish once gave Illinois the nickname, The Sucker State (and also, incidentally, gave us the slang word "sucker", for someone who is easy prey). The state has actually had numerous nicknames over the years - Garden of the West, The Garden State and The Corn State being just three of them. Lincoln began his political career in Illinois, and in 1955 its slogan became Land of Lincoln (which now appears on its licence plates). However, these days it is often known as The Prairie State, a name which it has had since at least as early as 1842, before which it was a term applied to all the plain states. Indiana (no official nickname) Indiana is one of the few states that has had only one nickname - The Hoosier State - a name it has had since the 1830s. At one time, a "hoosier" was any rough person in the Wild West, but it eventually came to be applied contemptuously (like "Yankee") to anyone from Indiana. Nobody quite knows where "Hoosier" comes from, but it seems to have first appeared in 1826. Indiana licence plates display the motto, The Hospitality State Iowa Nobody is quite sure where the name "Hawkeye" came from, but it is possibly from Fennimore Cooper's "The Last of the Mohicans" - alternatively, it may have been coined as a tribute to the Indian leader, Chief Black Hawk. It seems to have applied to Iowans from around 1840, and The Hawkeye State is first recorded around 1859. A more popular and recent (but also only semi-official) nickname is the Corn State, which has appeared on the state licence plates. Kansas (The Sunflower State) Kansas has probably had more nicknames in its history than any other state. Around the time of the Civil War, it was known as The Battleground of Freedom, but later was known as The Garden of the West, or just The Garden State. However, these last two nicknames were disputed by other states and never really caught on. Another pre-Civil War nickname, based on the old "squatter laws", was The Squatter State. In 1890 it was The Grasshopper State, and other natural calamities gave The Cyclone State and The Dust Bowl State. It has also been called The Salt of the Earth. The Jayhawker State is a name derived from the slang name for a Kansan from around 1875 (although it was used in a wider sense as a fighting abolitionist before then), and still occasionally used, but shortened to Jayhawk State. Kansas itself officially favoured the more demure Sunflower State, which is the official nickname (and the sunflower is the state flower), with The Wheat State appearing on its licence plates. Kentucky (The Bluegrass State) The "Blue Grass" region of the US once extended from Pennsylvania in the east to Ohio in the west, and down into Tennessee in the south. Although the grass is green, the bluish buds produced in the spring give the grass a distinctly blue colour. Kentucky itself was the Bluegrass State from the time of the Civil War, and remains so (the name appears on the state licence plates). One suggestion for the origin of the name "Kentucky" is that it means "dark and bloody ground", and this led to the state (actually its a commonwealth) being known as Dark and Bloody Ground. This refers to battles between tribes of Indians, and not to any conflict with the white man, despite the fact that references as early as 1839 were saying that it was an allusion to battles between Indians and the first white settlers, and brought to the language by Daniel Boone. Over the years, Kentucky has been known as the Hemp State, the Rock-Ribbed State and the Tobacco State. Louisiana Louisiana has been the Pelican State since around 1859 (the Pelican is also the official state bird), and has had few nicknames since then. In 1872, it was listed as being the Creole State, but the misunderstandings of northerners, who thought it suggested African blood rather than the correct meaning of "caucasian", led to its demise. Occasionally, Louisiana gets called the Sugar State. The influence of the great river has led some to call it Child of the Mississippi, and the state's many waterways have also results in the Bayou State (which is the name on the state's licence plates). Maine Maine has a pine tree on its seal, and has been known as the Pine Tree State since the middle of the 19th century, possibly aroun the 1850s. It derives from the white pine, the official state tree. But it was also recorded as the Lumber State in 1843. The state motto is Dirigo, meaning "I direct", and this has led some to call it the Old Dirigo State. Licence plates in Maine declare the state to be Vacationland, and it has also been known as the Border State. Maryland Maryland is another state that has had numerous nicknames since colonial times. Old Line State (from the Maryland Line in the old Colonial army, which some say was bestowed on the state by George Washington) and Terrapin State (representative of the decline in standing of the state), are probably the oldest, but in 1923 the editor of the Baltimore Sun used the name Maryland Free State in an ironic editorial when the state was denounced as a traitor to the union for not introducing legislation to enforce prohibition. In fact the editorial was never published, but he went on to use the term in other articles and this soon spread amongst other newspapers in the state, often being shortened to the Free State. Maryland has also been known as the Monumental State (a name which had appeared by 1843, and which derives from Baltimore's nickname of "Monumental City"), the Oyster State (from the Chesapeake oyster, once considered a great pride for the state) and also the Chesapeake State (by which name it is known on its licence plates). Massachusetts Massachusetts is a commonwealth, and is usually known as the Bay State, a nickname that goes right back to its early settlers in 1789, with Old Bay State appearing some 50 years later. Both allude to the colony of Massachusetts Bay, founded in 1628. The earlier Plymouth settlement gave Massachusetts Old Colony, a name which first appeared around 1798, and those first colonists also led to the state sometimes being known as the Pilgrim State and the Puritan State. There are reports of it also being called the Baked Bean State, an allusion to the fact that the puritans would serve baked beans on Sundays. But Massachusetts licence plates declare The Spirit of America or The Codfish State Michigan Michigan gas been known as the Wolverine State from at least 1846, when it first appeared in the "Knickerbocker Magazine", although "Wolverine" for an inhabitant of Michigan goes back at least 10 years earlier. Nobody is quite sure exactly why this name should have been applied, as there is no evidence that wolverines actually existed in the state. It is likely that the name was given to Michiginians because of their vicious and gluttonous actions, either by the Ohians during the Toledo War (over a disputed strip of land around Toledo) or by the Indians who saw how aggressively the land was being taken. Michigan is also known as the Lake State, or the Great Lakes State (which appeared on the state licence plates) for its proximity to Lake Michigan, but this name conflicts with the "Lake States", given to the states which border the Great Lakes. To avoid this conflict, some have turned it into the Lady of the Lake and the more remote Water Wonderland. Detroit's heavy car manufacturing industry has also led some to refer to the Auto State. Minnesota The official nickname of Minnesota is the North Star State, and the state seal has the motto L'Etoile du Nord on it. It is also commonly known as the Gopher State, a nickname which dates back to around 1880 and is based on the fact that the American football team of the Minnesota State University were known as "The Golden Gophers" (a variety of squirrel) - but Arkansas also laid claim to the name 35 years earlier. Energetic supporters of the state have variously given it names like Bread and Butter State or Bread Basket of the Nation, Cream Pitcher of the Nation, and the Wheat State, all based on the state's production of wheat and dairy produce, and Playground of the Nation. The numerous lakes in the state have also led it to be known occasionally as the Land of 10,000 Lakes (in fact, Minnesota has more like 12,000 lakes) - Minnesota licence plates have 10,000 Lakes on them. Mississippi In 1872, Mississippi was known as the Mudcat State, after a large catfish that lived in the river mud (a similar allusion may also have given it the less common nickname the Mud-Waddler State) . Bayou State dates from around 1867, and Eagle State is possibly a shortening of Border-Eagle State, which first appeared around 1846, and both may be from the eagle that appears on the state's seal. The state is also sometimes known as the Groundhog State or the Hospitality State (which appears on the licence plates) . However, the abundance of the magnolia, and its adoption as the official state flower and tree, has led to the modern nickname of the Magnolia State. Missouri Missouri has been known as the Iron Mountain State, Bullion State (from around 1848, and possibly an allusion to the nickname of Missouri senator Benton, who was known as "Old Bullion"), the Lead State, the Ozark State, the Puke State (possibly a corruption of "Pike", as there is a Pike County in Missouri, and another just across the river in Illinois), the Cave State, and the Pennsylvania of the West. The modern nickname of the Show Me State (which also appears on licence plates) was given national popularity at the end of the 19th century from a phrase included in a speech by a Missouri congressman, William Vandiver, although it had existed before then. Montana In its early days, Montana was the Bonanza State (around 1893, and from the rich mineral deposits) and the Stub-Toe State (from 1890, and an allusion to its steep mountain slopes). But the rich gold and silver deposits have led it now to be known as the Treasure State, although the wide open spaces have also produced Big Sky Country (which is what appears on the state's licence plates) Nebraska (The Cornhusker State - 1945) In 1922, Nebraska was sometimes known as the Antelope State, and the Black Water State. But the legislatures has already passed an act in 1895 which declared the state as the Tree Planters State, and its licence plates showed the Beef State. The dark colour of its rivers resulted in some calling it the Black Water State in around 1916. Others have called it the Bugeating State, after a nickname of "Bug-eaters" given to Nebraskans, a derogatory term based on the poverty-stricken appearance of the state. In 1945, the original nickname (which also appears on licence plates) was replaced by the Cornhusker State, where "Cornhusker" was originally applied to the University of Nebraska's athletic and football teams. Nevada Having been admitted to the Union during the Civil War, Nevada adopted the Battle-Born State as its nickname, and this is still used today, having been officially adopted as the staet slogan in 1937. Facetious nicknames, like Divorce State have appeared (in this case, due to the rise of Reno and Las Vegas), but the state was more seriously known as Silverland (traced back to 1863, from the wealth of silver deposits). This eventually became the Silver State (a nickname challenged by Colorado, but which is what appears on the state's licence plates today), and also led to the Mining State. However, the Sagebrush State (challenged by Wyoming) is more common (the sagebrush being the state's official flower), occasionally shortened to Sage State New Hampshire Back in 1830, New Hampshire was known as the Granite State, and this nickname has prevailed to the present day (there was once a huge industry based on the quarrying of granite). On the way, various other nicknames have appeared, such as White Mountain State, Switzerland of America (both because of the abundance of white-topped mountains) and the Mother of Rivers (because of the many rivers which start in the white mountains). New Hampshire licence plates declare the state motto, Live Free or Die! New Jersey (no official nickname) In the 1880s, New York suffered plagues of insects which originated in the marshes of New Jersey, which led the state to be known as the Mosquito State. The clam fisheries on the coast led some to call it the Clam State, and others called it Switzerland of America (one of five states to be so-called). The famous "Camden and Aboy Railroad" led to the state sometimes being known as the Camden and Aboy State, and the blue uniforms of the Civil war gave it the Jersey Blue State. But these days New Jersey is simply known as the Garden State, a name coined by Abraham Browning in a speech at the Centennial Exhibition in 1876, and which has, despite the objection and veto of the governor, appeared officially on state licence plates since about 1954. New Mexico New Mexico has been known as the Sunshine State, a name recorded from around 1926, as well as the Cactus State, and the Spanish State. Enthusiastic supporters have variously regaled New Mexico with Land of Cactus, Land of the Delight Makers, Land of Opportunity, Land of Heart's Desires and Land of Enchantment, but it is the last of these which has stuck and which appears on licence plates. New York The state motto is "Excelsior", and some have called New York the Excelsior State, and the trousers worn by the early Dutch settlers resulted in the Knickerbocker State It has also sometimes been known as the Gateway to the West. But, when George Washington referred to New York state as "the seat of Empire" in 1784, he set the seed for the state's long-term nickname which appeared in around 1820 - the Empire State. It is this which appears on state licence plates. North Carolina Once commonly known as the Old North State, because of its position and history, North Carolina has some beautiful mountain country which led it to also be known as the Land of the Sky. But the modern day nickname of the Tarheel State goes back to the mid 19th century. North Carolinians were known as "tarboilers" as early as 1845, also as "Tar Heels". Why they were so called is not really known - one suggestion is that a brigade of North Carolinians failed to hold a position during the war in 1869, and Mississippians blamed the fact that they had failed to tar their heels that morning. By 1844, the state was being called the Tar and Turpentine State, and by 1859 just Turpentine State. The Wright Brothers launched their first flight in North Carolina, and this has led to First In Flight, a nickname or motto which now appears on car licence plates, along with First in Freedom North Dakota A local ground squirrel, the flickertail, gave North Dakota its Flickertail State nickname (an attempt to make this the official nickname in 1953 was defeated), and the Indian tribes its Sioux State and Land of the Dakota .Its importance led it to be sometimes known as Great Central State. But the International Peace Gardens (crossing the northern border of the state into Manitoba) have given the state its modern nickname (and car licence plate slogan) of the Peace Garden State (it's worth noting that some references incorrectly give "Peach Garden State", which is a transcription error that seems to have propagated through many works!) - it first appeared on licence plates in 1956, and in 1957 the legislature formally required it to appear on licence plates.North Dakota was also known as the Roughrider State (an allusion to the "Rough Rider" cavalry that Theodore Roosevelt is supposed to have led) and this name was used in the 1960s and 1970s as part of a tourist campaign, but attempts in 1971 and 1973 to have this replace "Peace Garden State" on licence plates failed. Ohio During the very early part of the 19th century, Ohio was sometimes known as the Yankee State since many settlers had come from New England, but that's a nickname that was given up a long time ago. Some of the state's proponents claimed Mother of Presidents, (sometimes Mother of Modern Presidents) having been where more than half a dozen presidents had started their lives (it's a name that Virginia once used). But the state tree, a variety of horse chestnut, gives the state its current nickname of the Buckeye State - although its adoption owes a lot to William Henry Harrison who, during the 1840 presidential adopted a log cabin made of buckeye timber as his emblem, and many of his supporters would carry buckeye canes. Ohio licence plates declare The Heart of it All Oklahoma Even before the land was thrown open to white settlement, many early settlers snuck across the border and made claims there. When the first official settlers were allowed across, they found these "sooners" already in possession of the land that they were hoping to take. This led to the state being called the Sooner State. Those who had waited patiently for the canon's "boom", a signal that they could cross into Oklahoma, resulted in the much rarer nickname Boomer State, or Boomer's Paradise. According to some Oklahoma licence plates, Oklahoma is OK! Oregon Through the years, Oregon has various been called the Sunshine State (yes, another one!), Webfoot State (derived from the nickname given to residents, because of the high level of rainfall) and Hard-case State (named after the evil characters who flocked to the state in its early days, and from their austere descendants). But Oregon's state animal is the beaver (since 1969), and it is a widely recognised symbol for the state - which has led the State University athletic team to be known as "the Beavers", and state to being called the Beaver State. Oregon licence plates call the state Pacific Wonderland Pennsylvania One of the oldest state nicknames (and that which appeasr on its licence plates) is the Keystone State, probably applied to Pennsylvania from the late 18th century (although the first official citation is from 1802, when at a rally Pennsylvania was toasted as "the keystone in the union"). The industry of Pennsylvania once gave it the nicknames of the Coal State and Steel State, but these have long drifted into oblivion. Philadelphia is known as "The Quaker City", a name which was sometimes been transferred to Pennsylvania itself as the Quaker State. Rhode Island (no official nickname) The smallest state (but the one with the longest full name of "Rhode Island and Providence Plantations") is often just called Little Rhody, dating back perhaps as early as 1851 (and more recently, the Smallest State). In 1847, it was being referred to as the Plantation State (a reference to the state's full name). Because of its position, its other common nickname (mainly for the benefit of tourists) is the Ocean State, and this is what appears on its licence plates. South Carolina The palmetto palm (a variety of fan palm) has been associated with South Carolina since colonial days, and the first appearance of Palmetto State (the nickname used in modern times) appears to have been around 1843. But numerous other nicknames have emerged over the years - Rice State, the Swamp State, the Iodine State (used to promote iodine-rich produce) and the Sand-lapper State. It is also sometimes known as the Keystone of the South Atlantic, and the Seaboard State. State licence plates use the first words of the song - Nothing Could be Finer South Dakota (The Mount Rushmore State - 1980) When Dakota split into two parts, South Dakota became variously known as the Blizzard State, the Artesian State (for the many artesian wells in the state), and the Land of Plenty. It was also known as the Sunshine State a name, which unlike the other three, was retained and which was depicted on the state flag until 1980. In that year, South Dakota deferred to Florida's claim on the nickname and relaunched the state officially as the Mount Rushmore State, which appears in words on the state flag. The other common nickname is The Coyote State, which comes from the prairie wolf, named by the Nahuatl Indians as the "coyotl", from which we get "Coyote" (and which is also a nickname for the residents of the state). Licence plates declare Great Faces, Great Places. Tennessee Tennessee is known officially (by some accounts) and on its licence plates as the Volunteer State, a name which goes back (depending on which reference you use) either to 1812, when the volunteer soldiers showed particular courage in the Battle of New Orleans, or to 1847 when the Governor called for three regiments to serve in the Mexican War, and 30,000 men volunteered. The state was also known as the Lion's Den, back in 1843, possibly because border ruffians were then known as "lions of the West". Tennessee is named after the Indian name for the state, which means "The River with the Big Bend", and which led to The Big Bend State, and the diet of fatback pig and cornmeal (both abundant produce in the state) gave it the Hog and Hominy State (it is also sometimes known as the Hog State, and the Hominy State). Tennessee remembers the fact that it was the home of three US Presidents, in the nickname Mother of Southwestern Statesmen. The tan colour of Tennessee soldiers' uniforms in the War Between the States gave them the nickname of "butternuts" (after the squash), and the state is sometimes known as the Butternut State as a result. Texas (no official nickname) Probably no state has a more well-known nickname than Texas - the Lone Star State (which is how it is described on its licence plates). It represents the symbol on the 1836 Texas Republic flag (itself based on history going back to the "Long Expedition" in 1819), and on the state flag and seal of today. Despite its prominence, the nickname is purely traditional and has not been enshrined in legislation. Many attempts have been made to apply other nicknames to the state, with various levels of success. Its huge cattle "industry" led it to be known as the Beef State for a while, and its size gave it the Jumbo State. In 1961, the New Yorker called it the Super-American State, and others have tried for the Banner State, and the Blizzard State. Utah The first settlers in Utah were the members of the Church of Latter Day Saints, also called the Mormons. Their hard work and great influence in the state has given Utah most of its various nicknames. Its common, and long-standing, nickname, the is Mormon State, of which there are a couple of variations - such as Land of the Mormons and Land of the Saints. The Mormons named the state "Deseret" when they arrived, and so Utah was also sometimes known as the Deseret State. "Deseret", from the Book of Mormon, is actually a honeybee, and the early Mormon settlers were described as having carried with them "swarms of bees". This is what gave the state its symbol (officially adopted in 1959) of a conical beehive with a swarm of bees around it (on the state flag), and the nickname of the Beehive State. The only "non-Mormon" nickname is the Salt Lake State, but even this is closely linked with the Mormons, who first settled in what is now known as Salt Lake City, next to the great Salt Lake. Vermont I can find no reference to any other nickname for Vermont other than the Green Mountain State (which, not surprisingly, is also on the licence plates). This name comes from "Green Mountain Boy", a name for an inhabitant going back to 1772, in turn named after the militia of the previous year which was organised to protect the state against the New Yorkers (and, of course, derives from the state's name itself, coined in 1761 by Rev Dr Peters, who named the mountains "Verd Mont", meaning "green mountain", which itself probably came from the "Green Mountains" which were named by Samuel de Champlain in 1647). Virginia Virginia has the oldest citation for any state nickname. Old Dominion has its first recorded sighting in 1778, but this derives from Ancient Dominion, the nickname for the state from the end of the 17th century. It is also known as the Mother of States, being the first state to be colonised (a name not attributed to Virginia until 1855, whereas Connecticut had been given the name in 1838), and Mother of Presidents, because Virginia supplied seven of the first twelve of the US Presidents. Some also developed this last name into Mother of Statesmen. The early British loyalists who settled in the states were Cavaliers, and this gave the state another nickname, the Cavalier State. Virginia's licence plates are a little less ambitious, and simply declare Visit Virginia! Washington The many conifer forests of Washington state produced the nickname the Evergreen State, coined by Seattle Realtor and historian, C.T. Conver, and officially adopted by the legislature in 1893. It is also known as the Green Tree State, which appears on its licence plates. Before that, the Chinook Indians lent their name to the Chinook State, a nickname which has been traced back to 1890. West Virginia West Virginia is one of the states which attempted to lay claim to the Switzerland of America, but is more usually known (including on licence plates) as the Mountain State. The shape of the state also gave West Virginia The Panhandle State. Wisconsin Wisconsin inhabitants are "badgers", and Wisconsin is the Badger State. The name appears to have arisen from the early lead miners who worked at the Illinois Galena lead mines in the 1830s. These mines are close to where Illinois, Iowa and Wisconsin meet, and were also responsible for giving the "Sucker" and "Puke" nicknames to those from Illinois and Iowa. However, "badger" arose not from the burrowing in the lead mines, but because those from Wisconsin did not live in houses, but in caves in the hillside that looked like badger burrows. They earned the nickname at the mines, and took it back on their return to Wisconsin. Interestingly, Wisconsin adopted the badger as the official state animal in 1957. But Wisconsin is predominantly a dairy state, producing 40% of the country's cheese, and 20% of its butter - not surprisingly, then, the state is sometimes nicknamed the Dairy State, America's Dairyland (which is how it appears on licence plates) or even the Cheese State. Wyoming The first grant of suffrage in the US was made in Wyoming in 1869, leading to the state being called the Suffrage State or the current Equality State. But the state's symbol is a cowboy on a bucking bronco, leading to some calling it the Cowboy State. Wyoming's licence plates declare, Like No Place on Earth.

Страшен си, братче....

на всякакви ненормалници можеш да попаднеш навсякъде, вкл. и в България.....аз лично пък съм попадал на супер свестни гърци....но те действително са тежка ракийка. Понякога, когато съм в Гърция, имам чувството, че се държат по-добре с мене, защото в магазини, заведения и с местни изобщо говоря на гръцки, а не се оптивам на английски, щото определено второто е по-трудното....не мога да кажа, че зная перфектно гръцки или нещо подобно, но се оправям и те явно уважават опътът да говориш на езика им, колкото се може по-правилно....абе не знам, пък и ми харесва езикът им Айде м/удругото да се поспреме малко, щото май прекалено политически го обърнахме....

Да, абсолютно прав си, Първанов е такъв долен конформист, който не заслужава да бъде президент .....не мога да се начудя на млади хора, които и до денс ми казват, че бил "пич", според тях.....де да знам, ако имаме предвид буквалното значение на този турцизъм, може и да се съглася...

Хубавото е, че не са се насочили засега да правят атентати у нас Слава Богу! Иначе с турците си се знаеме вече бая време и криво ляво можем да си се разберем по балкански..... Виж сега, тука мисля, че ние сме си виновни напълно....я, се замисли, дали в Гърция може да се случи такова нещо примерно, щото и те са граница един вид...едва ли, нали! Така че да земат некой политици вместо да крадат като бесни да си свършат работата, щото разбирам, че сме най-толерантните в Европа и че сме по-католици от папата, ама пък малко от малко да си защитаваме и нашето, нали.... Виж сега на мене лично Волен Сидеров ми е леко смешен с неговите простотии....освен това изцепките на ДПС ме карат да ненавиждам ония мекерета в парламентът с Мерцедесите, начело с негово царибашийство Доган, а не турското население в Кърджали, което умишлено от него е държано бедно и едвам свързва двата края с отглеждане на тютюн...съжалявам, ако прозвуча много политически, ама аз не крия, че ненавиждам ДПС, но не и всички турци....щото веднага сигурно ше се намери некой да ми каже, че съм ксенофоб, расист и не знам си кво....

При всички случаи мир в региона скоро едва ли ще има......

За мисля, че за България май няма много голяма опасност засега.....

В богатия Сингапур гражданите спазват строги правила Внасянето на повече от 30 г морфин се санкционира неминуемо със смъртно наказание МАРИЯ МАТЕЕВА Сингапурец подобри световния рекорд по гмуркане с водолазен костюм в изкуствена среда навръх Коледа. 40 ­ годишният любител на силните усещания Ку Све Чио прекара в басейн с минерална вода цели 220 часа. С това той надминава с цели 7 часа и 30 секунди рекорда на британеца Майкъл Стивън, който през 1986 годна прекарва 212 часа и 30 секунди на дъното на водоем на британската кралска флота в Бирмингам. Чио се потопил на 16 декември и изплувал десет дни по-късно, след продължителна дехидратация, глад и повръщане. Смелчагата бил под постоянното наблюдение на специален екип и единственото, което поемал, били между 200 и 400 мл плодови и тонизираще напитки на ден. В огромния резервоар с вода, монтиран в търговски център в Сингапур, била пригодена дори тоалетна. Рекордът на Ку Све Чио е само едно от многото чудеса, с които може да се похвали градът ­ държава. Самият Сингапур е обграден отвсякъде с вода. Той е разположен на един основен остров с големина 583 кв. км и още 50 по-малки. Името "Градът на лъва" му дал принц на Суматра, който видял там странен горски обитател, който му заприличал на царя на животните. Всъщност символът на града е мистично същество, което представлява нещо смесено между риба и лъв и се нарича Мерлион. Деветметрова негова статуя е поставена на мястото, където главната река на острова, също Сингапур, се влива в Яванско море. Над острова се срещат два мусона и там температурата почти не се мени през годината. Там няма сезони и жителите и туристите се радват на почти постоянни 26 градуса по Целзий, макар че през декември и януари те спадат с по градус ­ два. Тогава се изливат и най-обилните дъждове. Те са благодат за растителността на острова, която е била подновена с внос на различни растения, след като първоначално е била изсичана, за да се отвори място за модерно развиващия се град. Сингапур е известен и с 40 вида змии, от които само два ­ кобрата и кораловата змия, са отровни. Раждането на града, който днес е един от четирите най-развити иконимически центрове в света, е през 1299 г. Островът е известен още преди това като Темасек ­ "градът на морето", но през този век получава новото си име Синга Пура. През следващото столетие градът е разрушен и на острова остават да живеят оранг лаут ­ "морските хора", които се хранят с риболов и пиратство. По това време страната се води официално като част от султаната Джохор ­ Риау. Султанатът дава разрешението на британската флота, която идва по тези места през 1819 година, да основе търговски център. Англичаните се захващат здраво за работа ­ правят план на града и пишат конституция. В рамките на един век Сингапур става голямо морско пристанище и основен административен и финансов център в Югоизточна Азия. Колонизаторският размах на Великобритания в началото на деветнайстото столетие не подминава и Сингапур. През 1826 г. той е включен в състава на британската колония Стрейтс Сетлментс. От 1942 до 1945 г. е окупиран от Япония. След Втората световна война страната е британска колония, но през 1959 година обявява независимостта си. Първият министър ­ председател Ли Куан Ю, който е на поста си 31 години, се счита за бащата на модерен Сингапур. Днес неговият най-голям син е премиер на града ­ държава. В своята нова история сунгапурците са били граждани на Великобритания, след това на Япония, оттам на Малайзия и най-накрая на Сингапур. През 1959 г. сингапурците успяват да се доберат до относителна самостоятелност и са провъзгласени за автономна държава в състава на Великобритания. Такава обаче Сингапур е само четири години, защото през 1963 г. става щат на Малайзия. 9 август 1965 г. носи свобода за населението на островния град. Сингапур става парламентарна република, която се управлява от еднокамарен парламент, избиран за срок от 5 години, и президент, чийто мандат продължава с една година повече. Днес Сингапур е най-развитата страна в Югоизточна Азия. Градът ­ държава е голям регионален и световен център в сферата на търговията, финансите, новите технологии, транспорта. Има и силна военна промишленост и продава стрелкови оръжия, катери, радиоапаратура, боеприпаси. Развито е корабостроенето, черната и цветна металургия, електрониката, химическата, текстилната, хранително-вкусова промишленост . Въпреки че Сингапур е огромен мегалополис и 99 на сто от населението му е градско, 20 на сто от площта на страната се обработва, като най-често срещаните култури са каучуковото дърво, кокосовата палма, тютюнът. С фермерство и риболов се препитават само един процент от гражданите на острова. Те отглеждат крокодили в няколко ферми заради кожата им. Сингапур е известен обаче най-вече с орхидеите си, които се смятат за най-красивите в света. През 1891 орхидеята е обявена за национално цвете на страната. Всичко това са постигнали неговите 4 и половина милиона жители на 660 ­ квадратни километра в морето. Населението на "азиатския икономически тигър", както често е наричан Сингапур, е съставено основно от китайци. Те са почти 77 на сто, малайците са около 15 на сто и 6 на сто са индийците. За официални езици там са приети малайският, китайският и английският. Казват, че невероятният успех на сингапурците се дължи главно на трудолюбието им. В страната безработицата е незначителна. Веднага след независимостта правителството решава, че страната ще започне да произвежда стоки, които се търсят в развитите държави. Големите производствени мощности стават източник на днешното национално богатство на страната. Правителството веднага взема мерки за съответното обучение и днес 40 на сто от работещите са специалисти. Страната е известна с електрониката, която изнася по целия свят. Почти три четвърти от облеклото, което се шие, е за износ. Сингапур е един от най-големите нефтопреработвателни центрове на планетата. Тук пристига суров петрол от Малайзия, Бруней, Индонезия и Близкия изток. Пристанището му е сред най-натоварените в света. В града се намират и многобройни банки, които го правят важен финансов център. Двете най-високи здания на острова ­ на по 66 етажа, са банкови офиси. От независимостта си досега Сингапур е известен с консерватизма на своите управляващи и строгия социален контрол. Жителите на страната се радват на един от най-високите стандарти на живот в света, но в същото време се подчиняват на точни правила. Глоби заплашват тези, които пеят по улиците, за да просят, ако нямат лиценз за дейността. Под ударите на закона попадат и тези, които не пускат водата в обществените тоалетни. Правителството окуражава своите поданици да раждат повече деца. Почти цялото население живее в държавни жилища. Образованието е задължително, като родителите плащат минимална такса. Подобряването на английския език на населението е и една от основнитне инициативи на правителството. Освен с доброто му владеене то се е заело да поощрява и добрите отношения между гражданите си. Правителството е критикувано за смъртното наказание, което се прилага, но пък то твърди, че така е спряло развитието на наркокартели. Особено впечатляващи обаче са мерките на сингапурското правителство срещу наркотрафика. Внасянето на повече от 30 г морфин или 15 г хероин в страната водят неминуемо до смъртно наказание. Жестоки са глобите и при по-невинни нарушения на порядките ­ за пресичане на непозволено място или преминаване на червено прегрешилите се разделят с 500 долара. Сингапур е и притегателен център за туристи от цял свят. Броят им годишно надхвърля почти два пъти местното население, като обикновено гостите са около 7 млн. От туризъм гражданите на островната страна печелят по около 7 млрд. долара всяка година. Новост на територията на икономическия гигант са парижкото кабараре Crazy Horse и лондонският клуб London`s Ministry of Sound, които отвориха врати там в началото на декември. Те са напълно идентични на прочутите си оригинали и придставляват част от мащабен проект за утрояване приходите от туризъм на града-държава до 2015 година. Според сингапурците най-привлекателното място за любителите на пътешествия е остров Сантоса, който сега се готви да посрещне гости за Новата година. Тези, които предпочитат лукса, може да отидат в Еспланада, която предлага 5 000 хотелски стаи, два големи центъра за представления, 7 500 места за паркиране, 1 000 магазина, 300 ресторанта и 150 бара. Голям бум от посетители в "страната на лъва" призвика първото сексекспо, организирано тази година. Инициаторите са получили принципното съгласие на властите, защото дори те били на мнение, че страната има нужда да промени своя старомоден имидж. Те все пак разпоредили на изложбата да не бъдат допускани лица под 21 години и да не се показват порнографски експонати, а само мебели, улесняващи "правенето на любов", и еротични играчки. http://www.monitor.bg/life/article?sid=&ai...&cid=60&eid=582

Австралиец бе обесен в Сингапур заради трафик на 400 г хероин 02.12.2005 09:39 Австралиецът от виетнамски произход дори не можа да прегърне майка си преди да го екзекутират. Снимка: АР Австралийски наркопласьор бе обесен в Сингапур в изпълнение на смъртната присъда, която му бе наложена от властите там, съобщи ВВС. 25-годишният Нген Туонг Ван, австралиец от виетнамски произход, бе обесен в затвора Шанги въпреки неколкократно отправените официални молби от австралийското правителство за смекчаване на присъдата. Мъжът бе обвинен за пренасяне на почти 400 грама хероин на летището в Сингапур, докато пътувал от Камбоджа към Австралия. Австралийският премиер Джон Хауърд обяви, че екзекуцията може да навреди на отношенията между двата народа. По-рано министърът на правосъдието на Австралия Филип Ръдок осъди присъдата и я нарече „варварска“. В нощта на изпълнението й, пред затвора се състоя бдение на противници на смъртното наказание. Хиляди поддръжници на осъдения се събраха в родния му град Мелбърн и отбелязаха часа на екзекуцията в местна църква. В изявление за изпълнението на екзекуцията, малко преди разсъмване, вътрешното министерство на Сингапур обяви, че Нген не е успял да се защити достатъчно в молбите за смекчаване на присъдата, изпратени до Апелативния съд и до президента на страната. Властите в Сингапур по-рано бяха коментирали, че са задължени да защитават тези, чийто живот е можел да бъде съсипан от хероина, който австралиецът е пренасял. Количеството хероин, с което Нген е заловен, е било достатъчно за 26 000 индивидуални дози, добавиха властите, аргументирайки присъдата. Министър-председателят Хауърд заяви: „Казах на премиера на Сингапур, че смятам, че тази присъда ще окаже влияние на отношенията между хората и двете нации като цяло“. Той добави, че изпитва съжаление към майката на осъдения и че е разочарован от „спокойната реакция“ на сингапурските власти към молбата на Австралия да позволи на майката на Нген да прегърне сина си преди той да бъде обесен. Единственото, което властите й разрешиха, е да задържи ръката му за момент. Хауърд обаче отхвърли призивите за търговски и военен бойкот срещу Сингапур, който е един от най-силните съюзници на Австралия в Азия. Той добави, че екзекуцията би трябвало да послужи като предупреждение към други млади австралийци. „Не си въобразявайте, че можете да рискувате да пренасяте наркотици където и да било в Азия без да понесете най-тежките последствия от това“, бе коментарът му. Сингапур има едни от най-стриктните закони срещу наркотрафика и всеки, който бъде задържан с 15 грама хероин, бива осъждан на смърт. Австралийският министър на правосъдието заяви обаче, че случаят има смекчаващи вината обстоятелства, тъй като Нген е обявил, че е пренасял наркотиците, за да спечели достатъчно пари, с които да плати дългове, възлизащи на 30 000 австралийски долара. Дълговете са били натрупани от неговия брат-близнак, бивш наркоман. Според справка на Amnesty International 420 души са били обесени в Сингапур от 1991 година насам, най-вече заради наркотрафик. http://www.dnes.bg/article.php?cat=39&id=16698

Неочакваният Сингапур Чистият, сигурен, топъл, влажен и красив Сингапур предложи повече изненади, отколкото очаквах. Всичко, което ще разкажа е резултат от престоя ми там, разговорите ми с местните хора, с български и чуждестранни студенти в Сингапур, както и от посещенията ми в музеите. Най-изненадващото беше социалистическата им форма на управление – Сингапур е република, но основната фигура в управлението е премиер-министъра. От 1959 година насам премиер-министърът е от един род и длъжността е така да се каже наследствена. Президентът става този, зад когото застане премиер-министъра. На един от изборите, премиерът застанал зад избора на по-непопулярния кандидат. Другият имал всички шансове - ползвал се с добро име и добра обществена подкрепа. По тези причини отказал да се оттегли от борбата, след което бил уволнен. На следващия ден пресата раздухала скандала с кандидатурата на един безработен и как така е допустимо да се кандидатира за толкова отговорна позиция. След което човекът се отказал от борбата, но вече бил и без работа. В Сингапур има две партии, една от които е истинската, а другата е колкото да се каже, че има две партии. Звучи ви някак познато - някак като преди 1989 година. Разбира се, това не пречи на хората в повечето случаи да хвалят правителството си и да са доволни от него. И имат основание. Трите основни етнически групи в Сингапур са: китайци - за тях са отворени всички постове, те са управляващата класа; индийци - работят всякаква работа, имат достъп до почти всички постове и позиции, благодарение на амбицията и ума си; малайци - те са черноработниците. Това е и логично - китайците са първите, които масово заселват Сингапур в началото на 19 век. Живели са ужасно, но са били първите (много любопитни сведения дава Китайският музей в Чайнатаун). Докато отношението и към индийците и към малайците и досега е като към имигранти. И двете групи започват работа при най-ниската надница, най-дългия работен ден и при най-лошите условия. Индийците като цяло са предприемчиви и амбициозни и това им помага да направят кариера в града. Те са и хората, които заедно с китайците се записват да следват. В повечето случаи индийците, когато дойдат, започват работа в квартала Малка Индия. Работят от понеделник рано сутринта до събота късно вечер. Получават малко пари, което им пречи да доведат и семействата си от Индия с тях. Заради малкото пари не могат да си позволят и проститутки. Това и многото работа водят до едно много особено явление. Представете си открит бар със стари, мръсни, поизпочупени пластмасови маси и столове (тип Централна гара). На бара е поставен голям телевизор, озвучаващ бара и площадчето около него. На столовете седят около 20 млади (25-40 годишни) индиеца, само мъже и гледат с огромен интерес това, което върви по телевизията. Всъщност интереса е толкова голям, че някои от тях дори и не са си поръчали нещо за пиене или ядене. Те просто са там, за да гледат... сапунка. Сапунките се оказват един начин да отпуснат. Другият е неделното време. В неделя не се работи като цяло. Те обикновено излизат на разходка в града или из квартала, вечерта се събират в кръчма, задължително в квартала, сбиват се и от понеделник всичко се повтаря. Разбира се, китайците не ги възприемат като равни. Всъщност за целия си престой там не видях нито веднъж китайци и индийци да седят на една маса. Или китайци и малайци. Индийци и малайци - да. Разделение има и се усеща, но така или иначе в Сингапур съжителстват и работят заедно три националности, и то безметежно. Което в света знам да се прави само в три държави - Индия, САЩ и Сингапур. Сигурно има и други, но така или иначе историческите събития са събрали тези народи на една територия и расовата дискриминация е преминала в съвсем друг етап и е на друго ниво. Което ме води до другото ми наблюдение - в Сингапур почти не видях бели и негри. Тези, които видях бяха туристи или студенти и бяха изключително малко. Наблюдавах на спирките белите студенти - усеща се, че околните студенти поставят невидимата бариера между тях и себе си. В никакъв случай не са невъзпитани или груби. Просто се усеща във въздуха. Предполагам, че се дължи на две причини: 1. белите в повечето случаи са индивидуалисти - и то прекалено големи за колективистичния дух на работа в Сингапур (знаете ли какво е едно от любимите на китайските студенти занимания – упражняват драконовите танци. Виждали сте ги по телевизията – дългите червени дракони, малките бели дракони, барабаните им. Много е интересно да ги наблюдаваш и се оказа страшно трудно. Всяка сряда вечер те се събираха в университета и се упражняваха, макар и до нова година да имаше цели 3 месеца. Но тази колективна игра е важна част от техния живот). 2. може би съществува държавна политика, която насърчава това отношение - да не забравяме, че Сингапур дължи стандарта си и богатия си начин на живот на Великобритания, което съчетано с 200 годишното им (и продължаващо) присъствие може да накара един човек да се почувства "по-долу" от белия. Казах, че Сингапур е много, много чист. Чистота се дължи на няколко причини, две от които са особено интересни. Първата е "социалистическия" им начин на управление - те непрекъснато биват обучавани как да се държат. В метрото през 15 минути се повтаря да не се яде, пие или пуши във вагоните или на територията на гарите. На всички врати на автобусите и метрото има табелки за реда на качване и слизане и местата, от които това да се прави. На всички станции и спирки има табели, забраняващи хвърлянето на отпадъци, както и такива призоваващи хората да внимават за изоставен багаж. В началото вътрешно им се присмивах, но после се замислих, че ние българите има много голяма нужда някой да ни обучава как да се държим, но за съжаление никой не го прави. Да не забравяме, че това е съчетано със солидни глоби - за пушене и пиене е 500 долара. Не съм пробвал доколко ще ме глобят за такова нещо - все пак при съблюдаването на правилата винаги се толерира определена свобода. Предполагам обаче, че глобите се налагат на общо основание, колкото и да не видях такива случаи. Така първата причина са самите хора, които пазят чисто и системата, която им набива в главите това. Втората причина и доста по-далечно свързана, но е и много интересна. В Сингапур няма пенсионна и осигурителна система, както ние я разбираме. Това което се прави е, че докато човек е на работа, 10% от месечната му заплата се превеждат по негова банкова сметка, която се олихвява с някакъв процент. С парите имаш право да се разпореждаш едва като се пенсионираш или в изключителни случаи - на 55. Така колкото по-висока заплата си получавал, толкова по-добре ще можеш да живееш след пенсионирането. Разбира се тази система е възможна и благодарение на факта, че самонаетите са много малко като процент. Проблемът е, че старите китайци са получавали едни пари, докато са работили, а сега цените са доста по-високи. Което ги принуждава масово да се хващат на работа и това в повечето случаи е чистенето. Всяка сутрин улиците се пълнят с хора, въоръжени с метли, които премитат това, което природата е съборила, както и неголемия брой боклуци. Да, там хората масово не хвърлят боклуци по земята - предимствата на това няма нужда да ви ги казвам. Изключения има, разбира се, но са изключения. Чистотата в Сингапур е толкова невероятна, че в града спокойно можеш да се разхождаш бос. За целия си престой един път не съм си лъснал обувките, защото не стана необходимо. Нито пък съм си чистил очилата. Сравнението особено силно може да се почувства, ако през време на престоя си отделите време да посетите Малайзия. Това би било все едно изведнъж да се върнете в София. Въпреки това си заслужава - ще усетите, и че Малайзия има много по-голям потенциал от Сингапур, както и ще видите как той не се използва. Освен това ще видите кулите Петронас в Куала Лумпур, които за момента мисля, че са най-високите, но по важното е, че нощно време се невероятно красиви. Интересното е, че след това като си гледах снимките от двете места, установих, че Малайзия е много по-цветната и живописна държава. Но това на място се губи в мръсотията. Малайзия е и много по ислямската държава. Дори и само по факта, че макар и в двете държави да има навсякъде тоалетни, тези в Малайзия са снабдени с душчета или бидета до една. А тези в Сингапур нямат. Така ли иначе и в двете държави Исляма играе съществена роля. Другото интересно нещо е градоустройството. В Сингапур има: 1. небостъргачи - максимално разрешената височина за строителство е 300 метра, а най-високата сграда е 288 метра - хотел. На последните два етажа има дискотека с панорамни прозорци и вярвайте ми гледката е страхотна. След нея качването на кулите Петронас в Куала Лумпур не е предизвикателство, защото те пускат само до половината им - 244 метра - да не говорим, че трябва да се наредиш от 8 сутринта да ти дадат номерче за качване. 2. двуетажни къщи - почти изцяло се намират в Малка Индия и в Китайския квартал. 3. ЕПКта - 15-30 етажни с малки балкончета, с вентилатори или климатици във всички стаи и с комарници и непрозрачни пердета на всички прозорци. Оказва се, че там има забрана да се появяваш в неприличен вид на публични места. На появяване в неприличен вид се приравява и съседът да те види по гащи примерно. Може да извика полицията, която пък може и да те арестува. ЕПКтата са навсякъде и са може би 80% от всички сгради в Сингапур. Причината е проста. Държавата строи блокове за своите граждани, но цените на апартаментите са доста солени. Държавата отпуска кредити за закупуването им - финансирането е за около 80 - 90% от стойността, а кредитът се отпуска срещу много ниска годишна лихва и като цяло почти всеки ползва такъв кредит, за да си купи жилище. За да кандидатстваш обаче трябва да отговаряш на едно от две условия - да си женен/омъжена или да си над 35 (важи само за мъжете). Имат си и те странности. Този режим на снабдяване с жилище в голяма степен затруднява междуполовите контакти, защото сингапурци живеят при семействата си, докато се оженят или ако са студенти - в студентските им градове, където обаче са по двама в стая. Затова имат и специални хотели, където можеш да наемеш стая за два часа срещу 80 долара. Другото, което сингапурци си купуват трудно е кола. Колите са основно японски, а цените им са по-ниски от българските с около 10-20 процента. Но за да си купиш кола има две условия, едно от които аз много харесах - да притежаваш осигурено място за паркиране. Всички места за паркиране са в надземни гаражи. Това е и причината там да не виждаш паркирани коли на улиците и движението по магистралите им да се извършва със средна скорост от 80 км/ч. Другият проблем е, че в деня на закупуването на колата трябва да платиш и данък на държавата. Размерът е 100% цената на колата. Така повечето хора разчитат на градския транспорт, който е: климатизиран (всъщност 1/3 от потреблението на ток в Сингапур идва от климатиците), редовен, евтин за тях (средно долар ти излиза пътуването). И е добре организиран - на всички станции има достатъчен брой и ясни табели, които те насочват към мястото на което искаш да отидеш. Всъщност да се загубиш там е общо взето невъзможно. Сингапур като цяло е чист, безопасен, осветен град, а местата, които отново с голямо удоволствие бих посетил са: 1. Музикалния фонтан - шоуто от 19.40. - триизмерно шоу на светлина и вода, невероятна феерия 2. Музеят на азиатските цивилзации 3. Араб стрийт 4. Малка Индия - ах, индийската храна... 5. Ан Гий молът на Орчард Роуд. 6. Бугис метростанцията 7. Подводния свят на остров Сентоса. Всеки може да си хареса и друго, но градът си заслужава всяка стотинка похарчена по престоя му. http://ide.li/article911.html

Произведено в Сингапур Еспланадата - новият артистичен комплекс на Сингапур. За уникалния ренесанс на изкуствата в прoчутия с парите, глoбите и перфектната си oрганизация град държава на азиатския екватoр разказва Калина Стефанова. Искам да бъда в Сингапур на 12 oктoмври! Всъщнoст, не. Искам да бъда в Сингапур от 12 oктoмври дo 3 нoември! И кoгатo ви кажа защo, oбзалагам се, че и вие ще пoискате да си стегнете куфарите и да заминете натам. Представете си най-гoлямата катедрала, кoятo някoга сте виждали, самo че свoдът над главата ви е излетял сякаш дo самите небеса, а стените са oтскoчили далеч встрани. Или пo-тoчнo, вместо стени някъде над вас има нещo катo гoра oт лекo наклoнени дървеса в тoплoжълт цвят. Представете си същo така, че цялoтo тoва великoлепие е изпълненo със светлина - хем ярка, хем мека и гальoвна, кoятo идва (мoже би?) oт слънчевата фигура, надничаща гoре между върхарите на "гoрата". Всъщнoст няма нужда да искате чак тoлкoва oт въoбражениетo си. Мoжете направo да oпитате вкуса на тoзи свят, в кoйтo класика и научна фантастика са се слели. Трябва прoстo да прекрачите прага на кoнцертната зала на Еспланадата - нoвия артистичен кoмплекс (или пo нашему "двoрец на културата") на Сингапур, кoйтo се oткрива в средата на oктoмври с грандиoзен триседмичен фестивал. "Театрите на залива" е другoтo име на Еспланадата. Защoтo сградата се намира на самия бряг на мoретo, в най-красивата централна част на Сингапур. И защoтo пoд пoкрива й (и oкoлo нея) има oще: гoлям 2000 - местен театър във фoрмата на пoдкoва, а ла традициoнна италианска oпера; два студийни театъра с гъвкавo прoстранствo (т.е. без трайнo фиксирани сцена и зала), кoитo събират съoтветнo дo 220 и 250 зрители; първата библиoтека за сценични изкуства на Сингапур; някoлко галерии и два oткрити амфитеатъра. И все пак "бисерът в кoрoната" на Еспланадата е кoнцертната й зала. Твърдят, че звукът в нея ще има oптималнo качествo: съчетани са най-изпитаните традиции със супермoдернoтo в акустичните технoлoгии. Органът в дънoтo на сцената е направен oт най-известната днес пoтoмствена фамилия майстoри на тoзи музикален инструмент и негoвите 4889 тръби са катo прoдължение на "гoрата", oпасваща стените. Въпросната "гора" впрочем е не самo блестящo интериoрнo решение, а еднoвременнo с тoва система oт специални звукooтразители. Въoбще красивoтo и функциoналнoтo в кoнцертната зала са катo рoдени един за друг танцoви партньoри на галапредставление: всяка стъпка на единия прелива в движение на другия и чoвек престава да ги възприема пooтделнo. 1800 души ще имат възмoжнoст да се наслаждават на тoва тържествo на хармoнията. 200 oт местата са всъщнoст дoпълнителни (или пo принцип скрити) - намират се зад oркестъра и ще "се пoявяват" самo акo в съoтветния кoнцерт не участва хoр, катo пo тoзи начин публиката ще oбгръща музикантите в oбичайната пoвече за драматичния театър прегръдка на сцената-арена. Със защитна каска на главата и с пoдписан дoкумент, че пoсещениетo е на мoй риск, през юни имах възмoжнoст да разгледам Еспланадата. Дoвършителни рабoти все oще наистина течаха, но пo нашенските стандарти почти всичкo беше гoтoвo и тези предпазни мерки ми се стoриха не само напълнo ненужни, а даже смешни и нелепи. В мoмента, в кoйтo влязoх oбаче в кoнцертната зала, тoва се превърна в пoдрoбнoст без значение, кoятo начаса се изпари oт съзнаниетo ми. Ефектът беше пoразителен: имах чувствoтo, че съм в неземен храм. И тoва при пoлoжение, че на сцената все пак снoвяха рабoтници и част oт седалките бяха пoкрити със защитна материя. Представям си как ще се чувства чoвек там през oктoмври, кoгатo залата се изпълни с музиката на класиците в изпълнение на Лoндoнската и на Нюйoркската филхармoния, кoгатo засвири джазoвият oркестър на Линкълн Сентър и кoгатo запее Джеси Нoрман! Класиката и мoдернoтo oбаче няма да oбитават сцените на Еспланадата винаги пooтделнo. Още в самoтo началo те ще се представят заедно, в смел и неoбичаен дует: в светoвната премиера на "Маркo Пoлo и синята принцеса" тенoрът (в рoлята на Пoлo) ще пее в стил "брoдуейски мюзикъл", дoкатo ариите на сoпранoтo (принцесата) ще бъдат изцялo в рамките на oперния канoн. С тази кoмбинация де фактo ще дебютира и ще се пoклoни самата Еспланада, защoтo пo тoзи начин тя ще заяви тoва, кoетo е и кoетo ще се стреми да бъде: мoдерна и все пак вярна на традициите; oтвoрена към света, нo без да губи свoетo азиатскo лице и дух. "Регистрацията" на тази запазена марка ще тече пo време на целия триседмичен фестивал на oткриванетo. С представянетo на "Фауст" (класическия ням филм) в акoмпанимент на oрган, със сценичната версия на култoвия филм "Червените фенери" в изпълнение на Китайския нациoнален балет, с кoнцерт на Кьoлнския бигбенд с гастрoльoр легендарния американски барабанист Питър Ерскин, със смесицата на китайска пoпмузика с фoлклoр oт Индия, Малайзия и Африка... Цялoтo тoва главозамайващо ревю на изкуствата, в което те ще дефилират в oбичайни и неoбичайни кoстюми и кoетo ще бъде създадено от 1200 твoрци oт 22 страни, ще запoчне с oще един кoктейл - на спектакли на oткритo и на закритo. Така Еспланадата ще доказва една друга част oт същнoстта си: че в афиша й ще има "по нещо за всички, без изключение". Фиеста oкoлo кoмплекса, в кoятo уменията си ще демoнстрират актьoри, куклoвoди и акрoбати oт цял свят, ще предшества oфициалнoтo oткриване. Пoсле ще се състoи премиерата на танцoвата драма "Спoмняйки си за луната" (в гoлемия театър), а еднoвременнo с тoва навън ще стартира спектакъл-хепънинг "Зрелище на пристанищетo" - 30 минути фoйерверки, уличен театър с гигантски кукли oт Квебек и "представление" на катерачи върху "сцената" на един oт близките небoстъргачи. Редoм с най-oбщoдoстъпните жанрoве, тип "всенарoдни забавления", в Еспланадата дoбре дoшъл ще бъде и самият делник: вплетен между театрите, кoнцертната зала и библиoтеката, в сградата ще има гoлям пазарен център. Уникален начин за прoтивoпoставяне на т. нар. в развитите страни "култура на пазарните кoмплекси" (изграден вече траен навик семействата да прекарват свoбoднoтo си време в гигантски центрoве, пълни с магазини, рестoранти за бързo хранене, закрити детски плoщадки, а пoнякoга и кина). Вместo да демoнстрира oбичайнoтo презрителнo oтнoшение на света на изкуствoтo към тoзи тип култура, Еспланадата ще oтправи пoкана към хoрата да се пoгрижат за материята и духа едновременно. В крайна сметка мнoгo пo-сигурен начин, че някoи oт тях ще бъдат спечелени за каузата на "високата култура" и ще се oтбият в сателитния билетен център тoчнo пo средата на пазарния кoмплекс. Кактo Еспланадата гoрдo oбявява на парадния си вхoд, мисията й е "да забавлява, да събужда интереса на хoрата към изкуствoтo, да oбразoва и да вдъхнoвява". Как изглежда oтвън тoва грандиoзнo (и поредно) утoпичнo начинание на Сингапур? Тук отновo ще трябва да пoвикате на пoмoщ въoбражениетo си. Защо? Отличителният белег на Еспланадата са двата й еднакви разлети елипсoвидни купoла, направени oт стъклo и пoкрити със система oт малки наклoнени метални триъгълници, катo неoбичаен чадър срещу слънцетo. Дoсега тези два купoла са сравнявани с ананаси, тoпки за гoлф, oчи на насекoмo, таралежи, дюриани (трoпически плoд), разрязани на две старoвремски микрoфoни... Кактo виждате, възмoжнoстта за избoр е гoляма. Мoят избoр са микрoфoните. Не самo защoтo тoва е първoтo нещo, на кoетo ми заприлича Еспланадата, щoм я видях oт самoлета. Нo и защoтo чрез нея Сингапур ще гoвoри на oстаналия свят. И еднo oт пoсланията му ще бъде, че амбицията му е да стане град на изкуствата oт светoвна величина. С други думи: да, всички чудеснo знаем, че тoзи град държава перфектнo гoвoри езика на парите, нo сега ни предстoи да научим oще, че е овладял и другoтo oснoвнo средствo за oбщуване мужду хoрата - езика на изкуствoтo. Притежава ли oбаче Сингапур всичкo неoбхoдимo, за да oсъществи тази амбиция? Налице със сигурнoст са инфраструктура, oбразoвание и мениджмънт, на каквитo пoвечетo страни мoгат да завидят (600-те милиона долара за стрoежа на Еспланадата например са oсигурени oт лoтарията и данъците, с кoитo държавата oблага изключително пoпулярните там кoнни надбягвания). Нo има ли дoстатъчнo и качественo изкуствo "прoизведенo в Сингапур"? Или за да рабoти на пълен ход, Еспланадата ще трябва да разчита предимнo на чуждестранен талант, пътуващи спектакли (катo "Ривърданс") и местни версии на междунарoдните хитoве (катo "Кoтките" и "Клетниците")? Сингапурският фестивал на изкуствата (кoйтo се прoвежда за три седмици всеки май/юни и кoйтo се ръкoвoди oт забележителнo предприемчивата и талантлива Чинг Ли) oсигурява oтгoвoра на тези въпроси и тoй без кoлебание е: "Да, Сингапур има неoбхoдимият свoй сoбствен твoрчески пoтенциал." Сутрешни хoра Два пo-дълги варианта на тoзи oтгoвoр бяха театралните спектакли "Сутрешни хoра" и "Окупация", кoитo тазгoдишнoтo издание на фестивала представи в свoята прoграма. Текстът на "Сутрешни хoра" е прекрасен пример за тoва как класиката мoже да бъде радикалнo адаптирана и въпреки тoва да звучи, сякаш написана oт сoбствения си автoр. Кoгатo уважениетo, а не декoнструкцията е изхoден пункт в рабoтата върху оригинала. И разбира се, кoгатo такъв пoдхoд е съчетан с първoкласен талант. Заслугата в случая принадлежи на Чей Ю, вече светoвнoизвестния млад сингапурски драматург и сценарист, кoйтo живее в Лoс Анджелис и рабoти за Хoливуд и за прoчутия театър "Марк Тейпър". Сякаш изпълнявайки актьoрска рoля пo метoда на Станиславски, тoй е успял "да влезе в кoжата" на Чехoв, да вземе "Вишнева градина" за oснoва, да вплете в нея сюжети, герoи и нюанси oт "Три сестри", "Чайка" и "Вуйчo Ваньo" и в крайна сметка да "прoизведе" една кoлкотo нoва, тoлкoва и чехoвска истoрия. Тя се случва oкoлo 1934 г. в Манджурия, малкo преди идванетo на кoмунизма. Имената, дрехите и лицата на герoите са китайски, нo oнoва, кoетo преминава през сърцата им, се е случвалo на мнoгo хoра пo света, без значение как се казват и как изглеждат. Другoтo oбщo между героите и всичките тези останали хoра е, че в един и същи мoмент oт живoта им - тoзи същия мoмент, в кoйтo се развива действиетo - в душите им е надникнал Чехoв. И Чей Ю. С такива автoри на истoрията, кoятo трябва да разкаже, Бoн Тек Гo (един oт най-талантливите млади сингапурски режисьoри, в случая и сценoграф) няма избoр, oсвен да запoчне спектакъла си с мнoгo висoк старт. Началната сцена представя главната героиня преди пристигането й обратно вкъщи: на прозрачен екран, спуснат пред сцената, се появява образът на мадам Сиет (китайския еквивалент на г-жа Раневская). Облечена в западни дрехи от 1930-те години, тя пали цигара, вдишва дима с наслада и запява модна за времето английска песен (ще разберем по-късно, че е напуснала Манджурия, за да стане певица в Лондон). В същото време през нейното черно-бяло лице и фигура виждаме силуетите на хора, облечени в традиционни китайски дрехи, които трескаво се суетят в полумрака със запалени червени фенери - очевидно подготовката за пристигането на господарката (и роднината) върви с пълна пара. Тези няколко минути са толкова интензивно заредени с атмосферата на "онези дни", че когато екранът се вдигне нагоре, заедно с него някаква невидима вълна се дръпва назад към сцената, понася ни със себе си и след секунди от нашето време вече няма и следа, и ние сме там горе - сред обитателите на любимото имение на мадам Сиет с неговата прелестна вишнева градина. Прожекции играят ролята на машина на времето и в "Окупация". Само че там "текат" по време на целия спектакъл: като част от иначе много аскетичния декор, като герои вплетени в разказа (във формата на силуети), като символ на мозайката, която представлява човешката памет… Журналистка се опитва да открие и съедини парченцата от живота на една жена, която се влюбва и омъжва преди 60 години, по време на японската окупация на Сингапур и Малайзия. Това е истинската история на бабата на автора, Хазул Сулайман - младата звезда на малайзийската драматургия днес. Сцената гъмжи от герои, но за разлика от огромния състав на "Сутрешни хора" тук всички те се изпълняват от една актриса - Клер Уонг (която е и сърежисьор заедно със Сулайман). Двата спектакъла са забележително написани, режисирани и изиграни. Но не само високата степен по скалата на таланта ги прави от световна величина. Има и още нещо: те се вписват съвсем точно в една от основните тенденции на световните сцени днес - тенденцията на постполитическия театър. И в двата спектакъла действието се развива по време на много трудни години, когато политиката и нейните последици опустошават земята и превръщат човешките съдби в сюжети за трагедии. И все пак всичко това, иначе наричано История, не е център на вниманието. "Светлините на прожекторите" са запазени за хората - хората, които продължават да живеят и даже намират сили да се радват на живота въпреки всичко. Защото, както казва Сулайман, "историята не е това, което се случва на народите, а това, което се случва на майките и бащите, на дъщерите и синовете." И тези хора не са третирани като жертви, а като онази жилава и витална сърцевина на живота, благодарение на която светът продължава да върви напред. Аполитичен ли е този постполитически театър, който изхвърля зад борда Историята в обичайното й значение и провъзгласява за истинска история мозайката от човешките съдби? Ни най-малко. Защото той определено носи един вид "протестен вот" като послание: до гуша ни дойде от политиката и всичко, което тя е направила на хората, казва този театър. До гуша ни дойде да бъдем пионки в ръцете на генерали и политици и да страдаме от техните "велики дела". В крайна сметка политическите и икономическите системи идват и си отиват, остава човечността, която ни определя като хора. Един сюжетен ход на Чей Ю в "Сутрешни хора" блестящо подчертава това послание: китайският еквивалент на новоизпечения буржоа Лопахин успява да вземе наследствената вишнева градина на мадам Сиет, но комунизмът вече е "зад ъгъла", така че новата му придобивка няма да е негова за дълго... Да, Сингапур определено има достатъчно собствен талант, за да кани хората в своите театри и да им разказва истории. А "микрофоните" на Еспланадата, които вечер ще приличат на запалени китайски фенери, винаги ще напомнят, че тези истории може да са универсални, но разказвачът им принадлежи на Азия. По-точно, родом е от Сингапур. http://ide.li/modules.php?name=News&file=article&sid=414

Да сложа някакви снимки...по-нататък ще има още за историята на Сингупур и разбира се още снимки..... Значи имаме две карти, сградата на парламента на Сингапур, изглед от централната част и Мерлайън/Merlion/-общо взето туристически символ на Сингапур...митично същество полуриба - полулъв

Прикачвам малко снимков материал, щото Фружин ме помоли:

АПРИЛСКО ВЪСТАНИЕ 1876 Връхна точка в българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането. Негова главна задача е извоюването на национална и политическа независимост на българския народ от петвековния османски поробител. Поради това то заедно с Руско-турската освободителна война 1877- 1878 изиграва фактически ролята на буржоазнодемократична революция. А.в. се обуславя от общия процес на възраждане в българските земи, който започва още в началото на XVIII в. и достига своята кулминационна точка през 60-те и 70-те г. на XIX в. В резултат на настъпилите политически и стопански промени в Османската империя след Кримската война 1853-1856 в нея се появяват някои нови тенденции. От една страна, засиленият внос и конкуренцията на евтини промишлени изделия от Западна Европа довеждат до упадъка на редица занаяти, а от друга - някои традиционни производства и занаяти се приспособяват към новосъздалите се условия, укрепват и получават по-широко развитие. В стопанството проникват нови, по-прогресивни форми на организация на труда. Възникват нови, макар и дребни, промишлени предприятия. Въпреки неимоверните пречки от страна на разлагащата се османска феодално-деспотична система производителните сили в българските земи достигат значителен напредък. Растящата тенденция на капиталистическото развитие се обуславя от голямото оживление на местната стоково-парична циркулация, разделението на труда, въвличането на българския пазар в европейската капиталистическа стопанска сфера, проникването на чуждия капитал, натрупването на значителни парични богатства и средства за производство в ръцете на отделни собственици. По този начин развиващите се буржоазни производствени отношения достигат до такава степен на развитие, при което се създават обективни предпоставки за буржоазна антифеодална революция. Новосъздаващата се буржоазна класа, която страда най-много от националното потисничество, е не само заинтересована, но и способна да организира революционно движение. Основна движеща сила на българската национална, антифеодална революция става средната и дребната градска и селска буржоазия (към нея се присъединява и част от едрата), която поема върху себе си главната тежест на подготовката и осъществяването на въстанието. Макар и резултат на обективна необходимост, А.в. не би могло да се осъществи без предхождащите го революционни събития и натрупания революционен опит. Още през втората четвърт на XIX в. се извършват редица бунтове и заговори. Кримската война 1853-1856, която, макар и да завършва без успех за Русия, дава нов подтик в националноосвободителната борба на българския народ. На преден план излиза фигурата на Г. С. Раковски, който полага основите на революционно-демократичната идеология и началото на организираното националноосвободително движение. Той е инициатор и за създаването на Първата българска легия в Белград. Ок. него се групира и българската революционна емиграция в Румъния. Не малка роля за по-нататъшното развитие на революционната борба изиграва преминаването в България на четите на П. Хитов и Филип Тотю през 1867 и на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868. След смъртта на Г. С. Раковски като най-крупна фигура в българското националноосвободително движение се откроява В. Левски. Той проявява блестящи качества като стратег и организатор на Вътрешната революционна организация. Заедно с него развиват изключителна дейност още и Л. Каравелов и Хр. Ботев. Не малка роля за активизирането на движението за социално и национално освобождениеизиграва и извоюването на българската църковна независимост през 1870 и др. През лятото на 1875 в Босна и Херцеговина избухва въстание, което продължава до 1878. Първоначалните успехи на въстаналото население в тези две области подтиква българската революционна емиграция да последва неговия пример. Първият отглас на въстанието в Босна и Херцеговина е Старозагорското въстание 1875. След неговия неуспех започва подготовката на ново въстание, което трябва да избухне през пролетта на 1876. Главен организатор на бъдещото въстание е Гюргевският революционен комитет, създаден в края на 1875. Според изработения от него план българските земи са разделени на 4 революционни окръга: I - Търновски, със седалище Горна Оряховица (главен апостол Ст. Стамболов с помощници Хр. Караминков (Бунито) и Г. Измирлиев), II - Сливенски (главен апостол Ил. Драгостинов и помощници Стоил войвода, Г. Икономов и Г. Обретенов), III - Врачански (главен апостол Ст. Заимов и помощници Н. Обретенов, Г. Апостолов и Н. Славков), и IV - Пловдивски (главен апостол П. Волов и помощник Бенковски). За да се избегне грешката, допусната по време на Старозагорското въстание 1875, Гюргевският комитет прави опит да определи точно и датата на въстанието. По-нататък в плана се посочват и областите, в които трябва да избухне въстанието, а именно: старопланинският масив от Врачанско до Сливенско и районите на Средна гора и Родопите. Насочването към тези области е било продиктувано от предположението на комитета, че бъдещото въстание ще бъде продължително и за тая цел посочените области се явявали най-удобни, тъй като не позволявали употребата на тежко въоръжение от страна на османската армия. С избухването на въстанието се целяло да се привлече вниманието и съдействието на европейската и особено на руската дипломация към българския национален въпрос. В плана се предвиждало и създаването на определени стратегически пунктове, в които по време на въстанието да бъде съсредоточено мирното и беззащитно население, за да бъде предпазено от разправата на турската власт. Проектирало се подпалването на някои по-големи градове в Османската империя, между които и самата нейна столица с цел да бъде отвлечено вниманието на Високата порта от главните революционни центрове в българските земи. В същото време ръководителите на бъдещото въстание декларират и своето желание да не посягат върху живота и имуществото на мирното турсконаселение. Този факт ярко свидетелства за високия хуманизъм, от който са обхванати българските революционери при подготовката на въстанието. В изпълнение на изработения в Гюргево план на въстанието през януари 1876 апостолите и техните помощници преминават р. Дунав и се отправят за определените им райони. Веднага след това пристъпват към непосредствена подготовка на въстанието. Полагат усилия за създаване на нови и възстановяване на местните революционни комитети, дейността на по-голямата част от които след обесването на В. Левски през 1873 заглъхва. Особено внимание отделят и на техническата подготовка на въстанието - набавянето на оръжие, боеприпаси, храна и др. Набелязват се и удобни пътища и места за въоръжена борба, осигуряват се военни специалисти, създава се тайна междукомитетска поща, тайна полиция и т. н. Най-усилена подготвителна дейност се извършва в IV революционен окръг. Тук с най-големи организаторски способности се отличава Бенковски, който става и фактически ръководител на този окръг. От останалите революционни окръзи известна активност проявява само Търновският, където Ст. Стамболов и неговите помощници са подкрепени от местните революционни дейци в лицето на учителя Бачо Киро Петров, Ст. Пешев и от пристигналите от Румъния революционери като Поп Харитон, П. Пармаков и др. В Сливенски революционен окръг подготовката на въстанието изостава поради тактически разногласия между апостолите и местните революционни дейци и се изразява главно в организирането на една въстаническа база край Сливен от Стоил войвода. Но след като местните власти узнават за тази подготовка, Стоил войвода е принуден да се оттегли в планината. Приготовленията във Врачанския революционен окръг пропадат поради настъпилия провал в дейността на апостолите. Те са принудени да преминат отново в Румъния и там се заемат с организиране на въстаническа чета. В подготовката на А.в. се включва и българската революционна емиграция в Румъния. Тя полага усилия за набиране на средства и изпращане на опитни военни кадри, подпомага организирането на чети и пр. С някои от дейците на Врачанския революционен окръг установява непосредствен контакт и Хр. Ботев, който подготвя своя чета за преминаване в България. Не малка роля при подготовката на въстанието изиграва и революционната поезия на Д. Чинтулов, Хр. Ботев и др. български поети. Съгласно решението на Гюргевския революционен комитет ръководителите на IV революционен окръг свикват на 14 април 1876 събрание в местността Оборище, на което да обсъдят състоянието на извършената подготовка и решат някои важни въпроси за предстоящото въстание. Поради предателството на един от присъстващите депутати местните турски власти научават за взетите решения и предприемат незабавни контрадействия. На 19 април една конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Т. Каблешков заедно със своите другари нападат конака, където се е установила турската полицейска част. При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Акцията срещу конака става начало на въстанието в Копривщица (20 април). Веднага след извършеното нападение Т. Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо (понеже е подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то придобива известност като "Кървавото писмо"), с което приканва всички българи към повсеместен бунт. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, или т.нар. Привременно правителство, което става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града. Той изпраща чета начело със стотника Ив. Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица. Веднага след обявяването на въстанието П. Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т. нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и др. и вдига населението на въстание. На 22 април в Панагюрище се освещава въстаническото знаме, изработено от учителката Райна Попгеоргиева Футекова, придобила известност под името Райна княгиня. Постепенно въстанието обхваща селищата, разположени в западната част на Средна гора, долината на р. Марица и подножието на Родопите. В Средногорието се създават според предварително изготвения план няколко укрепени пункта - Панагюрище, Копривщица, край с. Петрич и под връх Еледжик, където се съсредоточава въстаналото население. Бързото разрастване на въстанието разтревожва турските власти. С мълчаливото съгласие на западните велики сили Високата порта предприема незабавни мерки за неговото потушаване. Към района на въстанието са изпратени добре въоръжени войскови части и башибозушки орди от Южна България. Макар и слабо въоръжени, поради преждевременното избухване на въстанието въстаниците дават отпор на многократно превишаващия ги противник. След неравен бой първи са разбити защитниците на Клисура. На 26 април в нея влизат ордите на башибозушкия главатар Тосун бей и я опожаряват. Няколко дни по-късно, на 30 април, пада и Панагюрище. Най-дълга съпротива оказват въстаниците под връх Еледжик под командата на Телийски. Копривщица, макар незаета от въстаниците, е заплашена от опожаряване и е спасена само чрез голям откуп, даден от местните първенци. С нейното падане въстанието в Средногорието фактически е потушено. Обстоятелството, че Карлово и селата, намиращи се по поречието на р. Стряма, не въстават, позволява на турските власти да съсредоточат силите си към Родопите и да се разправят по най-жесток начин с надигналото се там население. На 30 април башибозушки орди обкръжават Брацигово. На 5 май към тях се присъединява и редовна турска войска. Положението на въстаниците става неудържимо, но въпреки това те водят упорита борба срещу превъзхождащия ги противник. Тежък удар на въстанието в Брацигово нанасят местните първенци, които влизат в преговори с турците и успяват да арестуват по-видните революционери начело с В. Петлешков. Предаден в ръцете на турските власти, той е подложен на нечовешки мъчения. На път за Пловдив Петлешков поглъща отрова и умира. На 2 май започва кървавата трагедия на Батак. Местните въстаници, обградени от нередовната войска на Ахмед ага Барутанлията, са разбити. Многобройният противник навлиза в града и подлага на поголовно клане цялото население. В продължение на три дни тук загиват над 3000 души - жени, мъже и деца. Героична съпротива оказва и населението на Перущица. Една част от него успява да избяга извън селището, а останалата дава отпор на башибозуците и редовните турски войски. Най-голям героизъм проявяват П. Бонев, Сп. Гинев и К. Честеменски. Под напора на превъзхождащия ги противник въстаниците са принудени да търсят убежище в черквата. Тогава турската войска подлага черковната сграда на артилерийски обстрел. Съпротивата на населението е смазана. За да не попаднат живи в ръцете на врага, К. Чистеменски и Сп. Гинев убиват своите жени и деца, а след това и самите себе си. Техният подвиг е последван още и от Ив. Тилев и др. въстаници. Вестта за въстанието в IV революционен окръг заварва Търновския революционен окръг в тежко положение. Част от ръководителите на революционните комитети в Горна Оряховица, Търново и Лясковец са заловени. Между тях е помощник-апостолът Измирлиев. Това парализира инициативата на останалите дейци. Въпреки това се организира голяма въстаническа чета от селата Мусина, Бяла черква, Михалци, Дичин, Вишовград и др., откъдето първоначално излизат малки въстанически групи, които на 28 април се събират в с. Мусина. Начело на четата застава поп Харитон, а за военен ръководител е назначен П. Пармаков. Знаменосец става Д. Атанасов - Русчуклийчето. В четата влизат още и Бачо Киро, Хр. Караминков (Бунито), Т. Левтеров и др. Според плана тя трябвало да се съедини с др. въстаници и да се укрепи в Балкана, за да може да води по-продължителна борба. Веднага обаче щом се отправя към Стара планина, по дирите итръгват многобройни потери от башибозук и редовни войскови части. На 29 април четата се установява в Дряновския манастир и в продължение на 9 дни води непрекъснати сражения с противника. На 7 май манастирът е разрушен от артилерийска стрелба и въстаниците решават да направят опит за пробиване на обсадата. В завързалия се бой по-голямата част от тях загиват, а тези, които са заловени, са изправени пред съд. Пламъците на въстанието обхващат и Габровския и Севлиевския край. Макар председателят на революционния комитет в Севлиево Ст. Пешев да е арестуван, това не попречва на надигането на околните селища - Ново село, Кръвеник, Батошево и др., които оказват решителна съпротива на превъзхождащия ги противник. Някои от тях като Ново село и Батошево повтарят подвига на перущенци, брациговци и панагюрци. За революционния устрем на населението в този край изключително голяма роля изиграва четата на Ц. Дюстабанов, която обикаля въстаналите села. След нейното разгромяване войводата е заловен и обесен в Търново. Последната искра на въстанието в Търновския революционен окръг е действието на четата на Хр. Патрев, образувана от жители на Трявна и някои селища на Габровския и Тревненския край. Тя разгръща своята дейност в началото на май, но след неколкодневни сражения с турски войскови части е разбита. В Сливенския революционен окръг въстанието не получава голям размах. Причината за това са масовите арести на революционни дейци, предприети по това време в града от местните турски власти, и колебанието, което проявяват ръководителите на революционния окръг. Все пак на 3 май Ил. Драгостинов и Г. Обретенов образуват малка чета и се насочват към Сливенския балкан. Към тях се присъединяват въстаниците от Ямбол, предвождани от Г. Дражев и четата на Стоил войвода. В този уголемен състав четата води неколкодневни битки с преследващите я турски потери и към средата на май е ликвидирана от превъзхождащия я противник. Колебанието, несъгласието, липсата на единно ръководство, както и малодушието на ръководителите на Врачанския революционен окръг, довеждат до провал опита за въстание в този край. Така без подкрепа остава четата на Хр. Ботев, преминала р. Дунав на 17 май, и са улеснени до голяма степен действията на тур-ските потери за нейното унищожение. Опитът на Ст. Заимов да вдигне въстание във Враца остава без успех. Във Видинския край известна подготовка на въстанието се извършва само в някои села като Брегово, Гъмзово, Ново село и др., но населението тук се надига едва през юни, след започването на Сръбско-тур-ската война 1876, когато в този край навлизат български доброволчески чети. Едновременно с четата на Хр. Ботев в Североизточна България преминава и четата на Т. Стоянов. Тя слиза на българския бряг на р. Дунав при Тутракан с намерение да се отправи към Стара планина и да помогне на въстаниците от II-Сливенски, революционен окръг. В завързалото се сражение при с. Араплар (дн. Априлово), Поповско, тя е напълно разбита. Пламъците на въстанието обхващат и Югозападна България главно по поречието на р. Струма и р. Брегалница. Тук избухва т. нар. Разловско въстание. Негов главен ръководител е Д. Попгеоргиев-Беровски, с помощник поп Стоян Разловски. Първоначално Д. Попгеоргиев обикаля с малка чета селата в Малешевско, Радовишко, Струмишко, Петричко и Мелнишко. След това се сформира една по-голяма чета от ок. 40 души, предвождана от поп Стоян и Д. Попгеоргиев, която действа в Малешевско. В някои селища като Смиленци, Владимирово, Лаки и др. се създават малки въоръжени отряди. Изпратените многобройни башибозушки орди сломяват съпротивата на населението към средата на май. В края на май и началото на юни 1876 А.в. е потъпкано навсякъде. В продължение на един месец падат убити над 30 000 мъже, жени и деца. Опожарени и разграбени са стотици села и градове. Хиляди въстаници са хвърлени в затворите или изпратени на заточение. Въпреки че претърпява поражение, А.в. изиграва огромна роля. То показва непоколебимата воля на българския народ да извоюва с оръжие своята национална независимост и да отхвърли веднъж завинаги петвековния хомот на османския поробител. Неговата справедлива борба, проявената изключителна жертвоготовност намират силен отзвук и най-горещо съчувствие сред европейската демократична общественост. В Русия и някои др. страни се разгръща масово движение в подкрепа на справедливата борба на българския народ. А.в. поставя българския национален въпрос в центъра на международния политически живот и налага необходимостта от неговото радикално разрешаване. Заедно с това то изостря още повече политическата криза в Османската империя и превръща Източния въпрос до голяма степен в български. А.в. предизвиква свикването на Цариградската конференция 1876-1877. То внася рязка промяна в действията на руската дипломация и ускорява решението на Русия за радикална намеса на Балканите (вж Руско-турска освободителна война 1877-1878) и окончателното решаване на българския въпрос.

ОК 10х

Май бех намирал един реферат за Априлското въстание из нета, ако искате, мога да го постна.