Stalker

Нищо не се получава, защото азотът не реагира химически с вода.

Изразходваната енергия е равна на ПРОИЗВЕДЕНИЕТО на мощността на консуматора и времето, за което той работи. Като се има предвид това, може да се пресметне, че изразходваната енергия е 1kWh или 3.6MJ Колкото до втората част на задачата, посочената от теб формула е вярна, но неправилно използвана. Трябва да се изчислява не напрежение, а ток, защото напрежението не е функция нито на мощността, нито на тока, ами е точно обратното. И така I=P/U = 3000/220 = 13.64А Пресметнатият ток е по-малък от допустимия за предпазителя и следователно няма никакъв проблем да се включат и двата консуматора.

Грешно от начало до край!

Задачата се решава като се приложи законът за запазване на импулса. С колкото е намалял импулсът на вагона, с толкова се е увеличил импул- сът на фургона. Импулсът на всяко тяло се пресмята по формулата P = m.V , където m е масата на тялото [kg], а V е неговата скорост [m/s] или можем да запишем: ΔP(вагон) = ΔP(фургон) където с "Δ" е означена съответната промяна на импулса. По-нататък ΔP(вагон) = m1(V1к -V1н) ΔP(фургон) = m2(V2к -V2н) m1(V1к -V1н) = m2(V2к -V2н) m2 = m1(V1к -V1н)/(V2к -V2н) където: m1 - масата на вагона [kg] V1н - началната скорост на вагона [m/s] V1к - крайната скорост на вагона [m/s] m2 - масата на фургона [kg] V2н - началната скорост на фургона [m/s] V2к - крайната скорост на фургона [m/s] Остава да заместим буквените означения с техните стойности от условието на задачата и да изчислим масата на фургона: m2 = 60000(0,2 - 0,1)/(0,4 - 0) = 15000 kg

"Сух пероксид" (водороден)!?

Категорично бъркаш и за двете! Ако здравината се определяше от плътността, то оловото и живакът трябваше да са по-здрави от, да речем, алуминия, защото го превъзхождат по плътност няколко пъти, но всички знаем, че това не е така. Очевидно е, че физиката не ти е интересна и това, че заключенията ти са на база логика е доста пресилено, защото в казаното от теб логика няма.

В предложеното от мен решение в предишния ми постинг съм допуснал грешка, за което моля за извинение. Нека решението на задачата да се чете както следва: За приготвянето на въпросния разтвор може да се използва формулата: Vв = Vн*р*((С1/С2) - 1) където: Vв - обемът на водата, с който ще разреждаме киселината [ml] Vн - началният обем на киселината [ml] р - началната плътност на киселината [g/ml] С1 - началната концентрация на киселината [%] С2 - крайната концентрация киселината [%] Пример: Нека да разполагаме с 96%-на сярна киселина (С1). Нека да отмерим с помощта на пипета 10 ml от нея (Vн). От съответния справочник виждаме, че при тази концентрация нейната плътност е 1.8355 g/ml (р). Също така, знаем, че желаната от нас концентрация е 8.4 %(С2). Нека да заместим в посочената по-горе формула буквените означения със съответните числа: Vв = 10*1.8355*((96/8.4) - 1) = 191.4 ml Следователно, за да получим желаната концентрация (8.4%) трябва взетите 10 ml 96%-на сярна киселина да ги добавим към предварително отмерени 191.4 ml вода.

За приготвянето на въпросния разтвор може да се използва формулата: Vв = Vн*р*С1*((1/С2) - (1/100)) където: Vв - обемът на водата, с който ще разреждаме киселината [ml] Vн - началният обем на киселината [ml] р - началната плътност на киселината [g/ml] С1 - началната концентрация на киселината [%] С2 - крайната концентрация киселината [%] Пример: Нека да разполагаме с 96%-на сярна киселина (С1). Нека да отмерим с помощта на пипета 10 ml от нея (Vн). От съответния справочник виждаме, че при тази концентрация нейната плътност е 1.8355 g/ml (р). Също така, знаем, че желаната от нас концентрация е 8.4 %. Нека да заместим в посочената по-горе формула буквените означения със съответните числа: Vв = 10*1.8355*96*((1/8.4) - (1/100)) = 192.15 ml или приблизително 192 ml Следователно, за да получим желаната концентрация (8.4%) трябва взетите 10 ml 96%-на сярна киселина да ги добавим към предварително отмерени 192 ml вода.

При около 90 градуса започва да се разлага с отделяне на въглероден диоксид и вода по реакцията: 2NaHCO3 ---> Na2CO3 + H2O + CO2

Изчисленията по-долу са направени като е пренебрегнато триенето между въпросния макет и въздуха при свободното му падане. Първо, трябва да се определи времето за което макетът изминава даденото по условие разстояние Н при свободното си падане. Връзката между изминат път и време при равноускорително движение (каквото е свободното падане) без начална скорост (Vо=0), се дава с формулата Н=0.5*g*t^2. От тук t=sqrt(2*H/g), където t - времето за падане g - земното ускорение [m/s^2] Н - височината на падане [m] Разстоянието между самолета и кораба, разглеждано по хоризонтала, към началото на падането на макета трябва да е такова, че да бъде преодоляно за изчисленото вече време. Нека да означим това разстояние с L. Тъй като скоростта, с която самолетът се приближава към кораба е V1-V2, то L=(V1-V2)*sqrt(2*H/g). P.S. Трябва да се има предвид, че изчисленото по този начин разстояние ще се различава съществено от реалното такова, което би се получило при включване на триенето с въздуха.

Спиртът разтваря добре борова смола. Изпробвано! Я раздуй малко, защо според теб той ще фиксира смолата, че ми стана интересно. Малко теоретични съображения дет' са вика...

Спиртът Е разтворител! Не се изказвай неподготвен. Етанолът, който се продава по аптеките е достатъчно чист за да става дори за пиене.

Ами то още в библията е казано: "Трупането на знания трупа и печал"

1. Н2О2 + К2Сг2О7 + 8НСl -> 2О2 + 2СгСl3+ 2КСl + 5Н2О 2. При дадената плътност 20 см3 разтвор на HCl тежат 22g и съдържат - 22 х 0.2 = 4.4g HCl Един литър разтвор на НCl с концентрация 1 mol/dm3 съдържа 36.453g НCl. Като приложим простото тройно правило ще намерим, че търсеният обем е 4.4/36.453 = 120.7 ml. 3. По условие, при 80°С, 165.6 g разтвор съдържат 65.6 g NH4Cl. Като приложим простото тройно правило ще намерим, че 500 g разтвор при същите условия съдържат - 500 х 65.6 / 165.6 = 198 g NH4Cl. В тези 500 g, количеството на водата е 500-198=302 g. Сега трябва да пресметнем колко грама NH4Cl могат да се разтворят в това количество вода, но вече при 10°С. Пак прилагайки простото тройно правило ще намерим, че в 302 g вода ще се разтворят 302 х 33.3 / 100 = 100.6 g NH4Cl. Тъй като вече пресметнахме, че първоначалното му количество е 198 g, то при охлаждането на тези 500 g разтвор, в него ще изкристализират 198 - 100.6 = 97.4 g.

Ако разполагаш с малка проба от въпросната марка стомана, с помощта на пикнометър може да се определи много точно нейната плътност.

"Бензина с водата образува т.нар. ацеотропни смеси..." Това не е вярно! Азеотропните смеси са нещо съвсем друго. Азеотропна се нарича всяка хомогенна смес, парите на която при температурата и на кипене имат същия състав като течната фаза. Например, ако кипнем смес със състав - етилов алкохол 96.4% и вода 3.6% то парите на кипящата смес ще имат абсолютно същия състав. Тогава можем да кажем, че сместа от спирт и вода с разгледания процентен състав е азеотропна. Солна киселенина с концентрация 19.2% е също азеотропна, както и сярна сиселина с концентрация 98.6% и много други.

Ако наистина става дума за петна от борова смола, спирт ще свърши работа.