Sulla

С всеки режим в историята на човечеството е било така, вероятно така и ще бъде. Трудно може да се избегне. Това обаче не омаловажава държавническите качества на Август. Може би най-ценното от тях е, че успява да компенсира собствената си некомпетентност в дадена област с назначаването на компетентни за тази работа хора. Примерът с военното дело и Марк Агрипа е показателен.

Поздравления, за чудесния материал Римлянино! Без съмнение, Рим е имал голям късмет и щастие, че първият му император се оказва и един от най-добрите и разумни държавници в историята му. Може би ако не беше Август, а някой друг принципата не би просъществувал дълго и държава би навлязла в нов цикъл от смутове и сътресения с непредвидими последици...

За това кога е изчезнало магнитното поле на Марс има наистина разминаване. Аз също не бях наясно по въпроса, но това което намерих като информация е показателно - вследствие различни анализи, учените установяват, че магнитното поле на Марс изчезва когато планетата е била на около 500 млн. години. (Всъщност, за да сме съвсем коректни, магнитното поле на Марс не изчезва напълно, но е толкова отслабено, че практически все едно го няма. Ако не се лъжа, бях срещнал информация, че е около 3000 пъти по-слабо от земното!) Но противоречието в постовете, може да се каже, приключва до тук. 1. 500 млн. години може да са малко, но и достатъчно време да се зародят поне някакви форми на примитивен живот. Още повече, че до изчезването на магнитното поле, Марс най-вероятно е наподобявал Земята - с атмосфера и течаща вода. Цитат: "Like Earth, early Mars had a magnetic field and perhaps an atmosphere conducive to liquid water." 2. След въпросните 500 млн. Марс наистина губи наред с магнетизма и атмосферата, и течащата вода от повърхността си, а слънчевата радиация вероятно "изпържва" предполагаемите живи организми. Но всичко това засяга най-тежко повърхността на планетата. Няма как да знаем (все още) какво се случва под повърхността. 3. Откриването на "фосилизираните" микроорганизми в скалата от Марс на възраст 15 млн. години (за които писах преди няколко поста, а Жоро беше намерил и снимки), е един вид доказателство, че под повърхността на планетата условията за живот са доста по-благоприятни. Или поне са били такива преди 15 млн. години. Слънчевата радиация не оказва такова пагубно влияние там, вероятно е по-топло, може да има наличие на вода, а и най-вероятно достатъчно минерали осигуряващи хранителни вещества за тези микроорганизми открити в скалата. Самият факт, че са открити в скала "избита" от планетата вследствие метеоритен удар, очевидно издълбал дълбок кратер, е доказателство за подобна хипотеза.

Поразрових се и аз в нета и открих интересна статия по въпроса. Най-общо казано, в нея се засягат две възможни хипотези за изчезването на марсианското магнитно поле (оказва се, че то е изчезнало още когато планетата е била млада, на около 500 млн. години): 1. За период от около 100 млн. години, гигантски астероиди (някои с диаметър от стотици километри) удрят Марс, както и останалите вътрешни планети на Слънчевата система. Ударите върху червената планета причиняват загряване на мантията около ядрото на Марс и изравняване на температурата й с тази на ядрото. Това от своя страна унищожава конвекцията на ядрото - източника на магнитното поле. "A planet's magnetic field results from a process called convection. Within the core, molten iron rises, cools, and sinks. The convection induces a magnetic field, in a system known as a dynamo." "A massive (asteroid) collision could warm Mars's mantle, disrupting core convection. That's because the cooling action of the mantle draws heat from the core, keeping it churning. Without that flow, core convection grinds to a halt." 2. Някои учени обаче не смятат, че астероидните удари могат да "доставят" енергията необходима за подобно загряване на мантията. Според тях, ако конвекцията на ядрото не е достатъчна поначало за да поддържа "динамото" на планетата, осигуряващо нейния магнетизъм, то (динамото) с течение на времето просто ще спре.

Да, това са снимките на въпросните PAHs. Но разбира се, тук говорим за следи от преди 15 млн. години, така че скептицизма ти за живот на Марс днес е оправдан. Нужни са сериозни проучвания и проби взети от сериозни дълбочини под повърхността на планетата, за да се разбере дали все още има живи и развиващи се микроорганизми там.

Може би Фружин е попаднал на тази информация (или нещо подобно), та от там е провокирано изказването му, макар това да не е доказателство за микробиологичен живот на Марс днес. Ще се опитам да обобщя накратко написаното: През 1984 г., учени откриват в Антарктида метеорит, паднал там преди около 13 000 години. Едва наскоро се доказва, че това парче скала всъщност произхожда от Марс и вероятно вследствие на астероиден удар върху червената планета преди около 15 млн. години то попада в космоса. След дълго странстване, както вече е известно, пада на Земята в района на Антарктика. Това, което прави тази марсианска скала интересна е, че в нея са открити следи, струпвания грубо казано на полициклични ароматни въглеводороди (polycyclic aromatic hydrocarbons (PAHs)). Това всъщност са органични молекули, съставени от множество свързани пръстени от въглеродни атоми (organic molecules containing multiple connected rings of carbon atoms). Смята се, че подобни PAHs могат да се образуват само по два начина - небиологичен, по време на ранния етап от образуването на звезда и биологичен - вследствие дейността на бактерии или други микроорганизми. Или пък вследствие фосилизацията на въпросните бактерии. Извършили се множество изследвания и анализи на тези PAHs и се е установило, че всяка една от характеристиките на тези "фосили" погледната поотделно може да се обясни с небиологичен произход. Но наличието на всички тях накуп и разглеждането им колективно, всъщност вече е свидетелство за примитивен микробиологичен живот на Марс.

Имаш предвид заразяване на пробите които ще се вземат от там със земни микроби намиращи се на сондата изпратена на Марс (оцелели по време на пътуването), или един вид нежелано "заразяване" на Марс със земни микроби екстремофили, които биха оцелели в тамошните условия? Всъщност, между двете неща има връзка - всички сонди и апарати пращани до сега на Марс са гъмжали от всякакви бацили докато са били на Земята (ако и да са опитвали да ги стерилизират, това е нямало как да се получи на 100%). По време на пътуването до червената планета голяма част от тях сигурно са измрели, но има и вероятност някои екстремофили да са оцелели до Марс. Там вече не се знае...

За разходите си прав - без съмнение ще са огромни. За възвращаемостта е спорно каква ще е. В краткосрочен период ще има голям минус, но в дългосрочен не се знае - въпросната компания от първия ми пост SpaceX планира в дългосрочен план основаването на колония на Марс и "космически туризъм". Може да звучи като научна фантастика, но ако това наистина някога се случи, приходите от тези "туристи" ще бъдат доста солидни. Но дори и за частният бизнес възвращаемостта понякога не е най-важното ако съдим по шефа на тази компания Илон Мъск. Човека си е меко казано ентусиаст и мечтател, и просто си е поставил за цел мисията до Марс без да го вълнува бизнес изгодата. А и има парите да го направи... Ето един материал за него, започващ доста показателно: "Elon Musk is the rare person with a talent for executing practical solutions to seemingly impractical ideas like high-end electric vehicles (Tesla Motors) and commercial space flight (SpaceX), so when he talks about how we colonize Mars, he’s probably one of the few people worth listening to on the topic" http://www.forbes.com/sites/ericmack/2013/12/12/elon-musk-on-the-details-of-colonizing-mars/

Мащабните изследователски проекти всъщност могат да се финансират от частни компании, финансирането дори е по-малкият проблем. Ето един пример: Бюджетът на НАСА за 2015 г. е около 18 млрд. долара, а за 2016 е предложено увеличение с 500 млн. (за справка http://www.nasa.gov/sites/default/files/files/NASA_FY2016_Summary_Briefing.pdf). В този бюджет трябва да се вмести цялата космическа програма на НАСА за съответната година. Като отворите линка, на 7-ма страница може да видите разпределението на парите за всички видове дейности и проекти. Та за една голяма частна компания или съдружие между няколко големи компании обединени от обща цел да се изследва Марс и да се изпрати пилотиран полет до там примерно, не би било трудно да се осигури годишно бюджет от няколко милиарда долара, дори и повече, за този проект. Предимството спрямо НАСА е, че на въпросните компании няма да им се налага да отделят ресурс за странични дейности (като ще пращаш човек на Марс, не ти трябва да хвърляш луди пари за мисия до Европа примерно ) и ще могат да концентрират финансите си основно върху въпросния проект. Както казах, финансирането е по-малкият проблем. По-големият е за отношението на държавата към проекта. Ако тя счита, че подобни проекти трябва да се осъществяват само и единствено под нейна юрисдикция поради съображения за националната си сигурност примерно, или поради други фактори, то едва ли ще допусне до тях други "играчи". Ако обаче подобни съображения не са налице, а и липсва сериозен интерес към проекта, държавата би могла да си позволи допускането на частния сектор в тази сфера. Разбира се, запазвайки си някаква форма на контрол върху цялото мероприятие.

Ето че отново не сме открили "топлата" вода : http://news.discovery.com/history/archaeology/red-seat-numbers-found-on-romes-colosseum-150123.htm На кратко: "Следи от номера боядисани в червено са били открити на входните арки на Колизеума в Рим по време на възстановителни работи. По подобие на днешната номерация на входовете на стадионите, над всяка входна арка на Колизеума е имало номер изписван с римски цифри - X, L, V, I..., улесняващ по този начин достъпа на зрителите до техните места."

Така е, но според мен и сега, а и в близко бъдеще едва ли може да се говори за някаква съществена промяна по отношение на това кой контролира космическите изследвания (пътешествия). Инициативността, финансирането, дори и технологиите може все по-често да идват от частни компании, но без "благословията" на правителствата трудно би се осъществил някой мащабен проект. За мен има полза от подобни "частни" инициативи от гледна точка на научния прогрес. Управляващите не винаги са склонни да финансират мащабни космически проекти, при положение, че в собствените им държави на дневен ред са далеч по-важни за данъкоплатците икономически проблеми. Ако обаче частна компания може да си позволи подобно финансиране и осъществи проекта (под контрола на държавата), то това би било голяма крачка за науката.

Компанията SpaceX планира пилотиран полет до Марс до 2026 г., а по-късно и основаването на колония на "червената" планета: http://www.idg.bg/technologii/62482/spacex-shte-otvedem-hora-na-mars-do-2026