nik1

Старобългарската гласна ь във "львъ" е "е".. В руския се запазва като "е", но в българския (т.е в новобългарския) е преминало в "ъ": "Надясно ти предлагат да видиш дресирани тигри и лъвове, наляво — да видиш цяло ирландско село. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4" Българи, орловци, / кат лъвове тичат по страшний редут, / не сещат ни жега, ни жажда, ни труд. Ив. Вазов 1883 ПС "Лев" е земка в българския (т.е. новобългарския) език. За протокола, не е ясно или очевидно за мен дали думата е земка от руския или от църковнославянския, само предполагам Но що се отнася до името на "парата", валутата - "лев" аз лично не виждам смисъл да се върви в посока на търсене на връзки през църковнославянския. Парата е достатъчно позната на Балканите през 18 и 19 век и циркулира с руското/украинското си име "лев". От Цариград до Бесарабия, живеят българи, ползват тази дума за монетата и търгуват с нея.. Един автор беше написал нещо по-просто "обичат я..кътат я"

Точно така, в книжовния ни език думата Левъ е русизъм. Взаимствана е от руския език в писмния /книживен бългатски за да замести или допълни думата в български език "арслан", която е турцизъм. От друга страна и в тази връзка: в новобългарския, старобългарското (църк-слав) Львъ/руско Лев би се променило и изговаряло "Лъв " ("Лъвов мост", също "Лъвица" ) Именно.. Вярно е, че народната дума за пара (едра пара) е "лев" или "арслан", но трябва да кажем, че тук става дума за това име и монета, която е производна на льовенталера Дали така са българите са наричали парите си заради "асланлъ курушите" (това са еседи курушите), или неосманските сребърни монети, които се изполвали/циркулирали на север и на юг от Дунава с името "лев", това е по-скоро подробност..

Една вметка Истината е наименованието на паричната единица лев (*първoначaлните са монети, няма банкноти) , е точна заемка от руската дума за монетите[1] , изполвани като парично средство във Влашко, Молдова и Бесарабия, дали името и на официалната румънска лея, и няколко години по-късно - на българския лев (оригиналният български лев е аналог на леята и като монетен страндарт, вижте повече за Латински монетен съюз https://bg.wikipedia.org/wiki/Латински_валутен_съюз) [1] Оригионалът или произходът на тези монети са т.н. холандски лъовенталери (талерите с лъвчета), от тук влезнало в румънския руския езици като : leu ("лъв" на съвременен бълраски) и лев ("лъв" на съвремен български, " лев" в по-силно русифицирания български от 19 век (П. П. СВИНЬИН ОПИСАНИЕ БЕССАРАБСКОЙ ОБЛАСТИ) http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/Rumanien/XIX/Svinjin/frametext3.htm Освен това - доколкото помня написаното от Юрий Венелин за Руското управление на Свищов 1828-29г. сметките на уоравлението са в левове, а не рубли Причнината е проста - писменият ни език е сравнително русифициран, а в 19 век е бил по-силно русифициран отколото сега..Демек.. учените и писмени хора хора са казвали и писали " Лев" (това е думата в руския за лъв) и съответно Левски" като прилагателно =========== Апропо ето един оригинален " лев" - вездесъщия холандски талер, наричан и лъовенталер Апропо, в Османската империя същи се изполва аналог на вездесъщия холандски талер това е Еседи куруша (Лъвския грош) Въпрос - закачка: С коя валута освен румънската му "сестра" е " роднина" лева? Кой и е техен далечен (в пряк и преносен смисъл ) " братовчед"?

https://czpz.org/society/prophylaxis/12427-2020-04-02-11-49-18

Да, тази теза битува и на Запад: https://www.bbc.com/future/article/20200330-coronavirus-are-children-immune-to-covid-19

Clinical predictors of mortality due to COVID-19 based on an analysis of data of 150 patients from Wuhan, China https://link.springer.com/article/10.1007/s00134-020-05991-x

https://www.msn.com/en-us/health/medical/coronavirus-turns-deadly-when-it-leads-to-cytokine-storm-detection-is-key-to-patient-survival/ar-BB11gJ6Y .

Антбиотици, ха-ха-ха-ха. Антибиотици за сепсиса, ама кой казал; че само сепсиса убива????

Съобщиха го официално: В България Covid-a го лекуват с антибитиотици (хапче за всичко, като аспирин) . Такива ни са хоризонтите на управляващите и народа, живеем някъде в страни от "напредналия" свят, да не говорим колко сме сме далеч от най-напредналите: На запад вече използват лечения срещу самия цитокинен синдром (който убива) https://www.americanlaboratory.com/914-Application-Notes/340464-An-Effective-Treatment-Strategy-for-Cytokine-Storm-in-Severe-Influenza/

Да се върнем на медицината: За увеличване на риска от не-грипни респиаторни вирусни инфекции при ваксинираните с тривалентна антигрипна ваксина (TIV) се има публикувани данни / изследвания https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3404712/ Друго изследване свързва хипотетично TIV със т.н. цитокинен синдром (хиперцитокинемия, или т.н. "цикотинна буря"), който е причина за висoката смъртност при заразените с CoVID-2019 в Италия. https://24novini.bg/world/item/26689-ima-li-vrazka-mezhdu-vaksina-v-italiya-i-rasta-na-zhertvite-ot-covid-19-tam А че цитокинния синдром е причина (една) за смърините случай при CoVID-19- това е вече известно https://www.msn.com/en-us/health/medical/coronavirus-turns-deadly-when-it-leads-to-cytokine-storm-detection-is-key-to-patient-survival/ar-BB11gJ6Y Апропо, в общия случай децата по-рядко развиват синдрома на свръхцитокинна реакция , и затова болестта при тях се прекарва по-леко или безсимптомно. Симптомите на цитокинния синдром (хиперцитокинемията) в много голяма степен са симптоми на тежък CoVID-19 Без да са единствените- доколкото при CoVID-19 има характерна кашлица /или друга проява?/ на инфекцията на дихателните пътища https://en.wikipedia.org/wiki/Cytokine_release_syndrome

АИКБ: Само компании, които не са в дълбока криза, могат да приложат схемата 23/77 Законът за извънредното положение трябва да бъде променен, за да помогне на повече хора в рамките на ресурса от 1 млрд. лв. Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, която от самото начало на предприеманите мерки категорично се противопоставя на концепцията и подхода, определяйки ги като погрешни © Юлия Лазарова В навечерието на приемането на правителственото постановление за условията и механизма, по който ще се изплащат компенсации на работодатели, засегнати от кризата, Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) публикува критична позиция срещу възприетия от кабинета подход по темата. От АИКБ отново излагат тезата си, че предложението неефективно и неработещо за спрените предприятия, че съотношението на реалната държавна помощ всъщност не е 60/40, а 23/77. "Капитал" публикува позицията в цялост. Само предприятия и компании, които все още не са изпаднали в дълбока криза, ще могат да приложат предлаганата схема за помощ 60/40, която по изчисления на Асоциацията на индустриалния капитал в България реално е 23/77 от нетния разполагаем доход на работника. Така от нея няма да се възползват онези фирми, които имат най-голяма нужда от подкрепа, за да запазят работните места на хората. Числата показват (вижте прикачения файл), че при брутна заплата 1008.00 лв. (примерът на Министерството на финансите по "Нова тв") предприятието прави общ разход в размер на 1 203.75 лв.; осигурителни и данъчни плащания за сметка на работника са за 225.81 лв., а за сметка на предприятието - 195.75 лв. Така държавата получава общо 421.56 лв. обратно. Ако компанията реши да се възползва от държавната помощ 60/40, то при гореописаната заплата държавата реално ще помогне със 183.23 лв. (604.80 - 225.56 - 195.75), което представлява едва 23%, а не 60 на сто от нетното възнаграждение на работника (183.23/787.45 * 100%). Документ Примерен разчет при заплата от 1008 лв. Тази схема е финансово изгодна за неработещите работници и за държавата и ощетява предприятието и останалите на работа работници и служители. Тя дискриминира работещите работници за сметка на неработещите, които ще получават пълното си възнаграждение, тъй като работещите, освен че ще изработват собствената си заплата, ще трябва да изработват и 77% от заплатите на колегите им, които почиват вкъщи. Държавата широко прокламира, че предоставя държавна помощ, като на практика това са същите помощи за настъпването на риска "безработица", които тя трябва да плати на работниците, ако бъдат съкратени. Само че ще дължи тези помощи за безработица до 12 месеца, а не 3 месеца, какъвто е срокът на компенсация при извънредното положение, и няма да получи обратно близо 2/3 от сумата под формата на данък и осигуровки. Тоест държавата иска да "икономиса" на гърба на останалите да работят и да плащат данъци в тези тежки условия работници. Предложената мярка за компенсиране на бизнеса не отчита степента на засегнатост на отделното предприятие от кризата с COVID-19 и обявеното извънредно положение в страната. Предлага се в еднаква степен да бъдат компенсирани предприятия, които са намалили приходите си от продажби с 20% и с 80 - 100%. На практика финансирането ще бъде насочено основно към предприятия, имащи финансови резерви, а малките и средните предприятия, нямащи финансови средства, за да доплатят 77% от нетното възнаграждение на работника, няма да могат да участват в мярката. Така вложения за финансиране на мярката обществен ресурс няма да постигне целта си, а именно запазване на работните места. "При така направената мярка държавата ще понесе големи загуби веднага и много по-големи загуби в средносрочен план. Цялото общество ще загуби и ще се отдалечим още от стандарта на другите европейски народи", смята председателят на АИКБ Васил Велев.От асоциацията сме категорични, че малкият и средният бизнес, в които са заети ¾ от работещите българи, нямат достатъчно резерви, за да приложат подобна мярка. 344 000 фирми имат спестявания до 1000 лв., а това са именно малките компании с до няколко служители. От АИКБ разбираме, че предложеното за съгласуване постановление е най-доброто при така приетия Закон за мерките и действията по време на извънредното положение и утвърдената законова рамка. "Категорични сме, че то ще има малък ефект за икономиката на България. За нас мерките трябва да стартират в този вариант, тъй като не може незабавно да се поправят, но да важат само за първия месец, а през това време да се направи промяна на закона, за да се спаси това, което е останало и може да се спаси със същия ресурс", допълни Васил Велев. От АИКБ предлагаме в рамките на същия ресурс след преработване схемата да работи и след отмяна на въведеното извънредно положение в страната, до края на август или септември - без дискриминиране и противопоставяне на интересите на работещи и неработещи работници и служители, с по-интензивна подкрепа за ниските доходи и в по-голяма степен засегнати предприятия, с частична, а не пълна компенсация на отсъстващия доход поради отсъстваща работа. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/redakcionni_komentari/2020/03/31/4048721_aikb_samo_kompanii_koito_ne_sa_v_dulboka_kriza_mogat/

Едва 8% от бизнеса биха се възползвали от мярката 60/40 АИКБ предлага страната ни да въведе германския модел за запазване на заетостта Голяма част от фирмите ще разчитат само на себе си, за да се справят в кризата, показва допитването на БСК © Цветелина Белутова Основната мярка на правителството за подкрепа на бизнеса и запазване на работниците чрез компенсиране на 60% от брутните им заплати не среща одобрение от страна на фирмите. Нещо повече - част от работодателите настояват за промени на схемата, а други изобщо не биха се възползвали от нея, за да спасят бизнеса си. Броят на подадените заявления по схемата 60/40 до момента е 59. До края на седмицата се очаква България да получи одобрение за мярката от ЕК и разплащанията да започнат. "Това не пречи заявленията да бъдат подавани", заяви социалният министър Деница Сачева. По думите й е трудно да се прогнозира каква част от фирмите ще се възползват от помощта, тъй като заявления за подпомагането 60/40 се подават от два дни. АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАПИТАЛ Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми Донякъде отговор на въпроса дали ще има интерес към мярката дава експресна анкета на Българската стопанска камара (БСК), проведена сред почти 800 компании в периода 31 март - 1 април. Тя показва, че едва 8% от работодателите (44% от които са с персонал до 10 души) биха се възползвали от мярката 60/40. Най-общо тя предвижда държавата да изплаща на работодателя компенсации в размер на 60% от осигурителния доход за януари на всеки работник, чиято дейност е спряна, срещу ангажимент работодателят да му изплати и оставащите 40% до пълната брутна заплата, да плати и осигуровките за него за своя сметка и да не го уволнява. Според допитването на БСК явно някои фирми не смятат мярката за достатъчно ефективна. Това личи от факта, че работодателите, които няма да се възползват от държавната подкрепа, планират други мерки по отношение на персонала, като най-голям процент то тях (42%) предвиждат частични съкращения. Почти всяка втора фирма ще пусне част или целия персонал в платен или неплатен отпуск, а 12% планират да намалят трудовите възнаграждения. До цялостно съкращаване на персонала, както и до забавяне на изплащането на заплати ще прибягнат до 7% от работодателите.Защо не работи Недоволни от мярката 60/40 са и от Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), откъдето смятат, че България може с лекота да въведе немския модел за държавна подкрепа на засегнатия от кризата бизнес и в рамките на същия заделен ресурс от 1 млрд. лв. този механизъм да бъде наистина ефективен. Проблемът според АИКБ е, че механизмът, определян от управляващите като 60/40, всъщност е 23/77 заради необходимостта работодателя да плати пълните осигуровки. Точно затова според асоциацията от него ще могат да се възползват само най-стабилните компании, докато останалите просто няма да имат ресурс да плащат на работници, които не работят и произвеждат. "Последицата е, че тогава работникът ще бъде съкратен и схемата става "60/0", се казва в послание на АИКБ от днес, като се визира, че държавата така или иначе плаща на регистрираните безработни 60% от осигурителния им доход за предходен период като обезщетение за безработица. В резултат - държавата ще изхарчи същите пари, без да е запазила заетостта. В същото време в Германия държавата плаща 60% от нетната заплата на работника, работодателят е освободен дори от плащане на осигуровки в периода на корона кризата, т.е. той няма никакви разходи. При българската схема разходите на "подпомогнатия" работодател са 77% от нетната заплата на работника, се сочи в изчисленията на АИКБ, откъдето дават и конкретни примери.Как е в Германия При брутна заплата от 2000 евро разходите на предприятието за работника са 2473.70 евро (т.е. 473.70 евро са допълнителните разходи на предприятието за осигуровки и други бюджетни плащания). Нетната заплата е 1400 евро (с редица условности предвид по-комплексната система за изчисляване на данъците в Германия). В режим на намалена заетост (Kurzarbeit) сметките са следните. Нетната заплата е 60%, т.е. 840 евро (= 60% х 1400). Това се поема от Агенция по заетостта. Разходи за предприятието са 80% от осигуровките върху цялата брутна заплата, като предприятието трябва да поеме и дела от осигуровките, дължим от работника. Върху 2000 евро предприятието нормално дължи 397.50 евро осигуровки, а работникът 402.50 евро, т.е. общо осигуровките са 800 евро. От тях предприятието плаща 640 евро (= 80% х 800). Това всъщност е разходът на работодателя за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 26% (= 640 / 2473.80). Важно е да се отбележи, че като допълнителна мярка заради корона кризата на предприятието в момента се възстановяват платените осигурителни вноски, т.е. в периода на кризата неговите разходи за работника са 0% спрямо нормалните, пишат от АИКБ. Държавата плаща цялата компенсация, равна на 60% от нетната заплата на работника. Което означава схема "60/0".Как е в България при схемата 60/40 От АИКБ дават разчети и как се отразява мярката у нас. При заплата 1000 лв. бруто разходите на предприятието са 1194.20 лв. Нетна заплата: 775.98 лв. В режим на схемата 60/40 сметките са следните. Нетната заплата остава същата, т.е. 775.98 лв. (Компенсацията е 100%, което не се прави никъде.) Разходите на предприятието са 594.20 лв. (= 40% х 1000 + 194.20 лв. осигуровки) за цял месец, в който работникът не ходи на работа. Като процент от нормалните разходи за този работник се получава 50% (= 594.20 / 1194.20). А като процент от нетната заплата на работника предприятието плаща 77% (= 594.20 / 775.98). Т.е., сравнено с германското "60/0", българското е "23/77". https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/pazar-na-truda/2020/04/02/4049521_edva_8_ot_biznesa_bi_se_vuzpolzval_ot_miarkata_6040/

Тази интересна на и поучтелна история от статията е актуална за България, но смятам би могло да се да се разсъждава и по "принцип", защото във всяка една страна, в определелен момент може да се появят политици, правещи политики,без оглед на тези " уроци" . Могат да се намерят примери, в страни с различна от нашата политическа и и икономическа "народопсихология" Това е историята: Забележка: Разбира се, членството в ЕС и договора за функциниране на ЕС донякъде ни предпазват от точно сценарий днес, защото ограничават пряката държавна помощ, но в същото време допускат и по-лош сценарии - ако същата история днес се повтрори, държавата е възможно да бъде санкционирана, заради нарушение по чл 107 и 108 от ДФЕС. "Донякъде" , защото чл - 107 и 108 допускат държавна помощ в много случаи (изключвам случаите, който касаят евросредства) - - например, годишната бюджетна субсидия за 190 милиона лева за БДЖ Пътнически превози е легална и позволена от правилата на ЕС. https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/05/23/500276_urocite_na_minaloto/ Много често нещо, което смятаме за ново и модерно, вече е било реализирано в миналото. Икономически провали могат да се избягнат, ако опитът на минали провали се вземе под внимание. Познаването на историята е безкрайно полезно при подготовката и реализацията на публичните политики.Разбира се, когато говорим за публични политики и извеждането на поуки от тях, се интересуваме от стопанската история. При това най-вече ни интересува стопанска история, която не просто описва, но и анализира съответните политики. Книгата на Румен Аврамов "Комуналният капитализъм"** предоставя именно тази гледна точка на читателя.Румен Аврамов се занимава с всички основни политики на българската държава след Освобождението, както и с техните последствия. Парична и фискална политика, данъци и държавна намеса, платежен баланс и ръст на икономиката са само малка част от разглежданите теми. Всеки, който има амбиции да се занимава с икономическа политика, би спечелил много от познаването на тази книга.Мегаломанските проекти от миналото Във втория том на "Комуналния капитализъм" се разглежда осъществяването на един мегаломански за времето си проект - водноелектрическата централа "Въча". Развитието на проекта е много поучително с оглед на съвременни проекти, които изглежда вървят в подобна насока.Планирането на ВЕЦ "Въча" започва през 1921 г., а строителството започва през 1923 г., за да завърши едва 15 години по-късно. Целта на проекта е да произвежда по-евтина електроенергия, както и да насърчи държавно-кооперативния принцип в икономиката (в противовес на "комерсиалните" частни компании).Още в началото проектът започва да показва типични черти за държавните проекти в България. Не е извършена достатъчно подготовка и първоначалният план е претупан с много грешки, които по-късно струват скъпо. В същото време, строителството се възлага на предприемач без търг. Инженерното ръководство на проекта се опитва да закупи голямо количество техника, което австрийските експерти определят като завишено.Според първоначалните оценки пълната стойност на електроцентралата възлиза на 107 млн. лв. В крайна сметка сумата набъбва до колосалните 570 млн. лв. Сумата е толкова голяма, че дори самото ръководство признава, че ако са знаели, че ще излезе толкова скъпо, биха намалили значително мащаба на начинанието. След като веднъж е започнало прахосването на пари обаче, е много трудно то да бъде спряно. Инвестираните до момента суми са аргумент да се искат още и още, за да не се губи вложеният капитал. Критиките се отхвърлят с аргумента, че начинанието е важно и трябва да се финансира на всяка цена (дори на цена 5-6 пъти по-висока от първоначалните планове).Държавата е лош инвеститорРазбира се, подобно нещо може да направи само държавата, която разполага с ресурс от чужди средства. Недържавните инвеститори въобще не са възхитени от възможността да инвестират в грандомански проект, който от ден на ден става все по-неизгоден икономически. От внесения капитал в този поначало кооперативен проект става ясно, че всъщност държавата е основен инвеститор, като прякото държавно участие е около 70%. То само ще расте с времето поради наливането на все повече и повече средства от бюджета, БНБ и държавните банки. Дори фондът, събиран за построяване на сграда на Министерството на финансите, се хвърля за завършване на начинанието. Въпреки нейните възражения правителството принуждава и БНБ да продължи участието си в проекта.ВЕЦ "Въча". Последният заедно с други подобни начинания тежи изключително много на финансите през 20-те и 30-те години, допринасяйки за големите бюджетни дефицити и натрупването на държавен дълг. По-късно се стига и до неплатежоспособност на българската държава, която не е в състояние да обслужва дълговете си. Желанието за производство на евтин ток струва скъпо - не само от гледна точка на преките разходи за бюджета и данъкоплатците, но и заради поредната макроикономическа криза, която стопанството трябва да понесе. Продължава: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2008/05/23/500276_urocite_na_minaloto/ Апропо Монографията на Румен Аврамов, един от признатите изследователи на стопанската история на България е интересна книга, не само заради стила на автора, най-вече защото позволява да се правят различни паралели и връзки с днешния момент на икономическо битие и развитие на България. Изречението " Много често нещо, което смятаме за ново и модерно, вече е било реализирано в миналото" се отнася за множество ситуации https://www.academia.edu/30315558/КОМУНАЛНИЯТ_КАПИТАЛИЗЪМ_Из_българското_стопанско_минало._I_Communal_capitalism_I

За този нексус е писано доста - културите с висока стеоен на избягване на несигурността не са толкова иновативни и изобретателни колкото културите с ниска степен на избягване на несугурността, от друга страна когато нещо се доказано като ранотещо- пъривте го ваимат и го правят много добре, бих се озбаложил (80:20) че е въпросната компания не ползва нови (избробетени от нея ) софтурни ени или биотехнологии 80 :20 - 80 процента от изобретенията и нововъведенията в 20 век са от две страни /култури с малка степен на избягване на несигурността - САЩ и Швеция) Швеция и в момента ни изнадва с " иновативния" си и спокоен си подход към коронавуруса Апропо първите реакции в страните с култури в ниска степен на избягване на несигурността бяха аналогични на тази в Швеция, отделно от това ва в никя страна няма паника сред населението КАТО ПО УЧЕБНИК Нещата /исканите трилиони държавни харчове/ започват да се наместват и при Тръмп: https://www.wsj.com/articles/trump-calls-for-new-2-trillion-infrastructure-bill-11585668373 той иска да прокара през Сената и Конгреса закон за сума от 2 трилиона долара, предназначена за реконструкция на пътната инфраструктура в САЩ: https://www.cnbc.com/2020/03/31/coronavirus-stimulus-trump-calls-for-2-trillion-infrastructure-plan.html При това търси подкрепата на демократите за такъв закон, това е негово старо обещание още от 2016. Как точно ще става тази реконструкция, вероятно с грандиозни държавно финансирани проекти, наемащи потенциални безработни, за което вече има прецедент в американската история: The Works Progress Administration (WPA; renamed in 1939 as the Work Projects Administration) was an American New Deal agency, employing millions of job-seekers (mostly unskilled men) to carry out public works projects,[1] including the construction of public buildings and roads. It was established on May 6, 1935, by Executive Order 7034. The WPA's initial appropriation in 1935 was for $4.9 billion (about 6.7 percent of the 1935 GDP).[2] https://en.wikipedia.org/wiki/Works_Progress_Administration Тръмп вече посегна към подобен закон за военновременно производство от 1950, приет във връзка с Корейската война. "Тънката червена линия" според мен не са самите харчове, и/или данъците, а мултипликационния ефект https://en.wikipedia.org/wiki/Fiscal_multiplier САЩ исторически (доколкото е изследвано) показват най-високия мултипликациоионен ефект на държавните харчове и програми По просто казанп : Не все едно дали в Русия , или Уганда ще се окрадат едни обществени пари (няма мултиплиция , т.е чиста загуба) , или В Гърция или България ще се "усвоят", със това в САЩ правителството да налее в Локхийд Мартин, в Боинг, в компанията на Мъск или в зелени технологии..Защото за всеки вложен долар от правителството на САЩ ще се върнат 1,5-1,7 долара..

33 интересни факта за филма " Интерстелар"

Маргинали такива И не ни е срам, че нямаме по 20 000 лева спестени пари в банката, може ли такива работи !:) https://www.actualno.com/actualno/marginali-vdignete-pametnik-na-goranov-news_1446574.html?fbclid=IwAR1oBOv2vb0wPchilOBOBAdMRUg-vCJB6vzruGoUsEHtO7ksd_NthB29nWY

Ами не е съвсем така, Пандора. Няма конкретни доказателства в полза на тезата за по-високата вискота смъртност при короновируса, защото серологични изследвания (за наличие на специфичните антитела), които биха показали каква е картината на реално заразените и прекарали болестта- не се правят все още, а в абсолютни стойности - грипните емидемии от сезинен грип всяка зима, убиват повече хора. Апропо: Ето данните за Италия, в изследване, направено от най-реномирани/авторитетни техни учени: https://www.ijidonline.com/article/S1201-9712(19)30328-5/fulltext

Политиците се уплашиха този път за кожите си и решиха да приемат мерки (за да се подсигурят), различни от тези които вирусолозите препоръчваха . Апопро: Шефа на на нашия Щаб проф. Мутафийски, преди извънредното положение говореше едно (той познава добре цялата история на вируса и забопяването в Китай), а след като стана правителствен говорител, започна да говори в същия популистки тон и глас като политиците.. Вярно е и сега, това което професирът казва в края на Февруари, преди въвеждането на извънредното положение.https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sabota-i-nedelia/prof-mutafchijski-novata-valna-ot-grip-tip-b-e-po-opasna-ot-koronavirusa.html

Дрън-дрън.. Трябва ни план как да живеем с вируса днес, утре, след година, а не как да се крием от него.. ПС Допускам че сте от тези, български граждани които всичко е "розово" (ако не розово, то нормално) от финасова и икономическа гледна точка ...ОК- стойте си в къщи, чакайте си началото/края на месеца за да отидете до банкомата, да си изтеглите пенсията или другите доходи.. Никой не ви пречи тук, нали така? Не би попречило и ако мерките са такива като, в Швеция да кажем..Т.е ако практически няма мерки. Апропо, как се пазите по време на грипна емидемия, респ. как пазите другите? Чакате да бъде обявено извънредно положение ли?? Мислете малко повече бе хора, няма да ви навреди..

Още малко ви трябва, за да разберете Имаме презедент вече. Нали разбирате че всяка зима оттук натататък ще попадаме ( управлващите ще попадат) в същата ситуация.. Тук може да гледаме овчедушно на всичко , но на Запад хората (или част от тях) ще поставят същите въпроси - да се вемат крути мерки за да няма починали от грипната емидемия (а и медиите как ще забравят за тази манна небесна?? Или политическите опоненти на управляващите??) Духът на бутилката е пуснат (с тези мерки), пуснат на свобода изобщо (И-ЗОБ-ЩО) .Оттук нататък за бъдеще, не знаем какво ни готви

Ужасът се раздухваше по медиите, след като преди това ни занимваха месеци наред с този вирус и с Китай Медии си бяха пратили репортери в болниците в Италия, за да дебнат и надничат когато могат в спешните отделения - само за да снимат хора в тежко положение..

М-даа.. Който тук не е разбрал - в самоналожена карантина съм.. за да не заразявам другите Публикувани във вторник от мен:

в 2015/2016 от епидемията от сезонен грип в Италия умират 4 пъти повече хора отколкото от коронавирус досега са починали Италия Ужас няма, няма и колапс в икономикита на Италия. Какво ще кажете? Вас питам - мой ред е да питам

Баш навскяде няма социална изолация: https://fakti.bg/world/458783-balgarin-ot-shvecia-tuk-sme-na-druga-planeta-shte-stanem-kato-italia

Ако бяхте участвал в темата, щяхте да знаете това: Акупунктуриската с частно ателие МС, в САЩ, която е затворила поради съкращение на работата, вече е подала по мейл декларацията и апликацията си, и чака помощта си.. В България нямаше да и платят нищо, защото ателетието и не попада в затворените обекти по закона за извънредното положение. Ако попадаше - за месеците, за които е затворила (административно, т.е задължително) щяха да и платят по 600 лева (с със закъсение(?), от която тя трябваше ще върне 414 лева на бюджета, и щеще да дължи вскичи данъци за времето, през което не работила..а за осталото време трябваше е да разчита на собствените си спестявания..