nik1

Ветеран боёв под Дебальцево, военный эксперт, капитан запаса Арти Грин в своём интервью Ukrlife.TV рассказал о ходе войны в Украине, битве за Донбасс и перспективах контрнаступления украинских войск.

Позицията на Възраждане се засилва, но спада силно доверието към Путин и се засилва доверието към ЕС и НАТО спрямо това преди войната. https://www.dnevnik.bg/bulgaria/2022/04/18/4337598_alfa_risurch_poti_polovinata_bulgari_slediat_vseki_den/ Спадът на доверието към номинално проевропейските партии се дължи на кризата , на слабостта и нерешителността на мандатоносителя, и на управленската формула, при която негативите от посредственото представяне на министрите от ИТН (например външно, жената може да умре както говори, а мрънкането и визията и са като на 90 годишен пенсионер) и БСП (гори, туризъм) се поемат от мандатоносителя Алфа Рисърч го казват просто като за деца: Ако управляващите номинално проевропейските партии искат да запазят и подобрят позициите си, трябва да следват промените е обществените нагласи "спада силно доверието към Путин и се засилва доверието към ЕС и НАТО спрямо това преди войната". ПС Най-добрите министри са на ДБ, обаче партиите потъват.. Причините са разни. Вождизъм; идеен ступор и обезличаване при ДСБ, но най- вече нерешителност да се преразгледа участието им във властта, която не праща оръжия на Украйна.

Kremena Kuneva 27 мин · 2022 нощта преди Великден! Стоим вкъщи и плачем всички! Телефоните не спират да звънят. Лера и Деяна говорят с приятелите си в бункерите. Обстрелват Одеса. Семействата са им там. В село до Одеса. Чувам и виждам с очите си какво означава да вземеш решение за минути да оставиш дом, мъж… всичко и да тръгнеш с риск за живота си. Хора, това не е нашият свят… Как се решава да оставил болни майка и татко, за да спасиш малкото си дете. Как се решава да пуснеш малкото си дете само, за да го спасиш, а да останеш с мъжа си, който е инвалид и не може да тръгне. Приятели на Валерия и казват, че на ракетите в Одеса пишело “Христос воскресе!”, не знам дали е така, не мога да го потвърдя със снимки, но дори и да не е написано, не е ли същото, м**** му?! Приятелите на тези момичета плачат по телефона от мазетата… Това ли е света?!

Ето една класическа история на дарители и благодетели, неотразена в националните медии. Дамата хотелиерка е известна, но останалите герои не са познати. Аз самия разбирам сега, че "световноизвстния" адрес "Струма 17" в Несебър (на този адрес пристигат и международни помощи) е частен адрес на другата дама и сина и.

Това е така, но в случая "ние" нямаме вина. Завладените национални медии с пропутинското си ( неявно, "Zеутрално" -"показващо" и гледната точка на насилника и криминалния престъпник) отразяване спомагат за това, образът на България и на българите да е "очернен" (донякъде изключение е БТВ, което в последните една-две седмици зае срамежлива проукраинска позиция) Кои национални медии отразиха това събитие например, освен БТВ: Или това знаково събитие? Къде са отразени историите на десетките хиляди доброволци? Къде са отразени историите на десетките или по-точно стотиците хиляди дарители и благодетели?

Още нещо неприятно за мен се случва заради путинофилската позиция на управляващите, и заради горните типове и изпълненията им В западните медии (или по скоро англоезичните западни, всяка страна има англоезични медии, вкл. и България!) няма отразяване на помощта която се оказва от българските граждани и от България, на украинските бежанци. Казвам "няма" без преувеличение, защото следя всекидневно темата (има само една-две стари публикации https://www.france24.com/en/live-news/20220322-ukrainians-return-to-bulgaria-holiday-resort-as-refugees) В украинските медии има някакво отразяване, но то е частно Има отразявания за Молдова, Грузия, изобщо има отразявания за всички страни в които има бежанци, но България и българските граждани практически ги няма на картата Ето, виждат се само блогове: https://www.youtube.com/results?search_query=ukrainian+refugees+in+bulgaria

https://www.nrc.nl/nieuws/2022/04/16/de-lucht-in-zodra-een-onbekend-toestel-nadert-a4113893?fbclid=IwAR3icZRuHw4FO1E_GjmDsc_sYrOOoCCYPvF5hMqEQvs6c52OIUyfQYx0VAg „Wij zijn hier om te helpen, maar ze halen zich wel wat op de hals.” "Тук сме, за да помогнем, но те ни пречат (по скоро "не ни помагат"?)." Обиколката на базата показва, че мисията включва повече от четирите самолета от 322-та ескадрила от Леуварден – два за съвместните полети, два като резервни. Построени са палатки за F-35, пристигнаха десетки контейнери и превозни средства. Освен шестима пилоти има хора за поддръжка, логистика и противопожарна служба. Морската пехота (на Нидерландия) се грижи за безопасността с 35 души. В ъгъла на базата те опъват палатките си, пълни с PlayStation, оборудване за фитнес и силна музика. Те трябваше да предадат личните си телефони, казва командирът на войските Томас, за да предотвратят изтичането на лична информация и изнудването. Някой вече е получил предложение да сподели информация за F-35 срещу заплащане.

ВВС не се състои само от военни. В Графа работят немалко съветски възпитаници - например завършилите авиационна техника в СССР. Между тях е възможно да има и "чугунени" русофили.

Апропо: Мобилизацията на гражданското население в окупираната територия също е забранено от Женевската конвенция

Прикриваният резил лъсна . Тезата, че не получаваме платените Ф-16, заради сериозните опасения на САЩ от изтичане на секретна информация за тях в посока РФ, става все по-актуална и провдоподобна.. От ФБ Diman Georgiev "Да си дойдем на думата! Висши военни от близкия приятелски кръг на президента Румен Радев са били припознати като „потенциални руски шпиони“ от ръководни представители на Военния комитет на НАТО. В сряда в България на изненадваща визита пристигна председателят на най-висшия военен орган в НАТО Роб Бауер, който се срещна с военния министър Драгомир Заков и с Румен Радев. Дни преди посещението на Бауер представител на Военния комитет на НАТО е отправил неформално питане към външния министър Теодора Генчовска за връзките на командира от авиобаза „Граф Игнатиево“ ген. Николай Русев, с Москва. От НАТО се интересували и какво е влиянието на бившия служебен премиер генерал Стефан Янев сред командно-офицерския състав на армията ни, а също и дали бригаден генерал Пламен Йорданов, който доскоро беше заместник-министър на отбраната, има допуск до класифицирана информация и до натовските военни тайни. Макар Стефан Янев да е натовски генерал, той бе публично „разжалван“ от премиера Кирил Петков и принуден да напусне поста на военен министър заради упорития си отказ да обяви, че Русия води война, а не „специализирана операция“ в Украйна. След уволнението си Янев обяви създаването на СОБСТВЕН ПОЛитически проект, а мнозина подозират, че зад него наднича дългогодишният му близък приятел Румен Радев. Само преди дни пък холандските медии цитираха изявление на командира на Военно-въздушните сили на Нидерландия генерал-лейтенант Денис Лаут, според когото още в началото на мисията на нидерланските пилоти в България те трябвало да предадат личните си телефони, за да „предотвратят изтичането на лична информация и изнудване“. В публикацията се цитира, че нидерландски пилот на F-35 вече е получил предложение за подкуп, ако предаде информация за изстребителите, без да се съобщават повече подробности, твърди „Уикенд“. Според запознати от НАТО са вдигнали персонално мерника на шефа на авиобаза „Граф Игнатиево“ ген. Николай Русев заради смущаващото обстоятелство, че на територията на авиобазата, където домуват изстребителите F-35, влизали съвсем свободно руски техници по поддръжката и други крайно съмнителни за натовците елементи. „Това звучи невероятно, но е абсолютно вярно руснаци имат допуск до „Граф Игнатиево“. На част от персонала на базата пък телефоните звънят с РУСКИЯ химн и това очевидно не е останало незабелязано от натовските военни“, твърди източник на седмичника от Министерството на отбраната. Преди дни международното издание „Евроактив“ обяви, че САЩ отлагат с две години доставката на осемте самолета F-16, които България плати авансово още през 2019 г., тъй като се опасяват от изтичане на секретни данни към Русия."

Да, те искат в Украйна.. Руснаците ще ги прекарат през филтрационни лагери и е вероятно да ги изселят в РФ (което е грубо нарушение на 3 -та Женевската конвенция, но кога Путин се е съобразявал с международното право) Апропо: в България има такива мариуполци, избягали от РФ в Грузия, и през Турция дошли в България.

Не се разбира това. Само една възрастна жена каза че е в бомбоубежището от два месеца; друга жена каза че е от края на март, а трета спомена началото на април. Гледайте видеото и ще разбрете . Голяма част от хората са работници в комбината.

Има и друго, за мен по- логично и естествено обяснение - никой не би желал да излиза на открито там, където се водят военни действия Така беше и с екипажа на Царевна - един от моряците се престраши да слезне, едва когато когато бойните действия приключиха, и простанището попадна под контрола на една от страните.

https://www.facebook.com/groups/3023528687863009/permalink/3201913946691148/ Ние обаче нещо не можем да си видим интереса. РФ отива нах@й, а ние военно сме на нейна страна..

Подземните етажи на Азовстал изглежда са най-доброто укритие в Мариупол (стабилна конструкция от подсилен железобетин, дебели плочи ). Там се крият гражданите по времето на ВСВ. На 24 февруари, според мен никой не знаел какво ще стане след два месеца (и самите бойци от Азов). В тази връзка - не мога да се съглася с виждането за "подвеждане" ( в смисъл на злонамерено) Голяма част са от работниците в комбината, други са пристигнали случайно..

Люба Кулезич: Краят на Путин ще e начало за България Люба Кулезич Двама мои близки, мъж и жена, отстъпиха свой малък апартамент в един от известните квартали на София на приятелско семейство украинци. Тя - успешен наказателен адвокат. Той - служител на ООН на добра позиция, наблюдател в Африка. С други думи, висока средна класа, образовани, заможни, успели хора. Превърнати в бежанци, които се борят за живота си, още от първите дни на руското нашествие в Украйна. Месец и нещо по-късно те не искат да останат нито ден повече в България. Ще търсят спасение в Черна Гора, но не просто от зверските бомбардировки, превърнали града им Харков в пепелище. Те ще бягат от прословутото българско гостоприемство. За да се почувстват наистина уютно тук, гумите на колата им били два пъти нарязани с нож. Заради украинския номер. Но и вероятно заради добрата марка на автомобила. Защото как така ще се перчат те с готина кола, нали са бежанци, един вид нещо като клошари, на които Бай Ганю да гледа отвисоко, за да се почувства морално извисен. С други думи: „Добър вечер, приятелю млад, добър вечер, другарю! Добре дошъл във нашия град! Добре дошъл във България…“ Добре дошъл, ама другия път. В едно кафе наблизо, в което се отбили, някаква цуцулана им казала: „Не сте добре дошли тук. Вървете си! Ние обичаме Русия.“ Ще кажете, че е изолиран случай, но не е. В акция по кръводаряване в един голям български град, няма да му кажа името, че ме е срам, се записали и украинци в знак на признателност към доброволците, които се скъсват да помагат на прогонените от войната майки с деца, докато държавата се чеше по главата. По стените на центъра по кръводаряване веднага се появили надписи: „Не щем вашта кръФ“. КръФ с „Ф“, забележете! Принос към националното израждане, предприето от партията на копейките в прослава на путиновата агресия, докато тук държавата ни се прави на ударена, т.е. на „неутрална“. А министърът на туризма Проданов от чичковите червенотиквеничковчета на БСП в четворната коалиция си гледа часовника и праща изгнаниците на трудовата борса от 31 май. Да не тежат на бюджета. Не на съвестта му, разбира се. Защото на ампутиран орган нищо не му тежи, особено ако е в душата и в историческата памет на бившите комунисти и кагебисти, внедрени като демократи и капиталисти в родните институции. От което те, институциите, все повече приличат на развалини след руска ракетна атака. За да спра да изреждам постиженията на българското човеколюбие спрямо жертвите на путинската завоевателна патология, ще цитирам само една от най-яростните радетелки на „другогледноточието“ за войната срещу Украйна. Професорът богослов и културолог Калин Янакиев бе обруган от тази дама, която е бивш магистрат, по-скоро провален магистрат, заради мнението му по БТВ онзи ден, че 170-те убити от руските орки украински деца са 170 стрели в Кръста Господен. Казаното в навечерието на Възкресение било манипулация, лишена от обективност и различномислие, било диктатура, представете си! Има ли обаче нещо по-еднозначно от присъдата за масовото убийство на деца? Ако има нещо по-различно, то говори за побесняването на ума на тази дама вследствие на диагноза. Нарича се путинофилия. Когато обаче диагнозата се превърне в политическа платформа на кандидат-депутат от прокремълската партия „Възраждане“, то значи, че и политическата, и съдебната система в България са пред окончателен разпад. И се питам тогава добра новина ли е, че според някакво ново социологическо проучване подкрепата за Путин сред българите била „спаднала до 25%“? Но това означава, че всеки четвърти у нас е готов на омраза, на чугуноглавие, на арогантност, на цинизъм, готов е да наказва, да репресира другите трима, които смятат Путин за сатрап и за военнопрестъпник - закъснял аналог на Хитлер в пристъпа му на великоруски реваншизъм. Съотношението 1:3 е не само отвратително. То е опасно. И показва, че много преди Путин да нахлуе в Украйна ние българите сме помежду си във война. Изтощаваме се взаимно с ежби, с крамоли, с ненавист, които идеално обслужват интересите на Москва и нейните тукашни проксита и подлоги, с всичките им ченгеджийски родилни петна и с обривите им от червен позитански вятър. И затова страната ни изглежда морално парализирана да вземе страна в битката срещу Злото сега. Ето защо дори бежанците бягат оттук. Отвратените са се превърнали в духовни емигранти. А отвратителните, които така патриотично драпат към властта, ближейки подметките на Путин, няма да има какво да управляват след неговия неизбежен крах. Защото крахът му е неизбежен. И защото България, каквато те я искат на тепсия - омаскарена, озлобена, продажна - няма вече да я има след това. Краят на Путин, повярвайте ми, ще е нейното ново и истинско начало.

ИНТЕРВЮ Елена Поптодорова пред Фрог: Трудно мога да си представя по-унизително и обречено състояние за България Елена Поптодорова Чуваме за голямата роля на България в двете си семейства - ЕС и НАТО. Фактите са следните - България отива към все по-голяма изолация, особено в нашия регион. И ще ви кажа - по-лошо е от изолация. Просто няма да ни броят. Хем сме там, хем ни няма. И трудно мога да си представя по-унизително и по-обречено състояние. Амбициите и шансовете ни да сме лидери в региона са занулени. Това каза пред Фрог нюз бившият посланик на България в САЩ Елена Поптодорова във връзка с колебливата позиция на България да предостави военна помощ за Украйна. Ето какво още обясни тя: Няма никакво съмнение каква е целта на неговото посещение. Както разбираме то е обиколно. Външният министър на Украйна прави тези посещения в порядък на спешност. Не е изненада, че нямаше никаква предварителна информация за него. Обиколката на Кулеба не влиза в обичайния жанр на външно-политическите посещения. Това е абсолютно неразбиране и опит за обезценяване на това посещение. За съжаление, доста анонимната председателката на външната комисия в парламента беше тази, която го определи като протоколно. Не, това е спешно посещение на външния министър на държава, която се намира в тежка война, атакувана от безмилостен агресор. Кулеба пътува през Румъния до държавите, за да поиска конкретна военна, военно- техническа помощ. Да я наречем помощ, за да не дразним нечии уши. Това изцяло е целта на посещението. Имаше опит в началото да се представи неговото присъствие тук, за да благодари за това, което е направила България досега. Разбира се, Кулеба го направи съвсем искрено и всички ние видяхме това. Само можем да си представим, а може би и не можем, какво означава всеки един подпомогнат човешки живот. Същевременно той идва не просто при приятелска държава, а при много близка държава. Защото истината е, че исторически България и много по-тясно свързана с Украйна, отколкото се казва публично. Не случайно в неговата делегация е и председателят на асоциацията на българите в Украйна, и депутат. Имаше един специален призив към България като към много приятелска за Украйна страна да окаже конкретна помощ. Разбира се. Затова толкова настоятелно и натрапчиво обяснявам каква е целта на посещението на г-н Кулеба. Това разочарование не се е появило от днес или от вчера. Ние, за съжаление, даваме една последователна линия от объркани и двусмислени политически знаци по отношение на най-важната част от помощта за Украйна. Смятам, че правителството трябваше да има куража и лидерството да пренебрегне всякакви конюнктурни особености и да вземе своето решение. Добре, то не може да го вземе. Липсва такава решителност. И тогава пък дойде очакването, че поне парламентът ще може да встъпи в своята роля. Трудно ми е да разбера днешната липса на лидерство и личен интегритет. Ще ви върна към начина, по който тръгнахме към членство в НАТО. Много са забравили за драмите около едни водоноски, които трябваше да пресичат територията на България от Румъния към бивша Югославия през 1999 г. Имало е поредица такива критични моменти. Да не говорим за самата война на Милошевич в бивша Югославия. Не съм свикнала да виждам липса не само на кураж, но и липса на яснота на позиции от политици, облечени в много висока отговорност. Точно това се случва. Помислете само какво се случи с предложението за изслушване на Володимир Зеленски в НС, което не е никаква военна помощ. Ми то е още в комисия! Ние два месеца сме във война, а това предложение “отлежава” в комисия. Същият ден гръцкият министър-председател направи същото предложение пред своя парламент. Опозицията стана, изръкопляска на крака и на мига се реши този въпрос. Значи този парламент, който е политическият двигател на най-важните решения у нас, даже не може да реши за едно изслушване на Зеленски в период, в който има надпревара между националните парламенти да бъде канен. Двете проекторешения на ДБ и на ГЕРБ- СДС отлежават от 20 дни във външната комисия. Сега се оказа, че няма доклад и не може даже да влезе в пленарна зала това половинчато и сакато решение, което най-накрая добутаха във външната комисия. Какво да ви кажа?! Потискащо и омерзително е всичко това. Веднага ще ви кажа - свидетели сме на продължителен и агоничен гърч. Чуваме за голямата роля на България и за високото доверие, което имаме в двете си семейства - ЕС и НАТО. Фактите са следните - България отива към все по-голяма изолация, особено в нашия регион. И ще ви кажа - по-лошо е от изолация. Просто няма да ни броят. Хем сме там, хем ни няма. И трудно мога да си представя по-унизително и по-обречено състояние. То няма да е само заради нашето поведение, страхливост и лицемерие, на фона на много висока и отчетлива ангажираност на околните държави. Вижте какво става - двигателят в региона стават Полша, Румъния, Балтийските държави. Процесите в нашата част на Европа ще се движат от тях. Амбициите и шансовете ни да сме лидери в региона са занулени. Всеки, който твърди друго просто подвежда обществото. Моята работа е със съюзниците ни. И постоянно ме питат какво се случва. И няма добър отговор. За мен тази външно-политическа и дипломатическа перспесктива на страната ни е все по-нерадостна. Всичко. Омерзение и безпомощност също. Нямам реални властови лостове и възможности. Но мога да говоря и го правя. За съжаление, това остава без последици. Знаете ли - в ситуация съм на тягостно усещане за безпомощност, когато виждаш как влака се е засилил без спирачки по нанадолнището.