ISTORIK

Илюстративен материал...

Принципи на демокрацията: - разделяне на обществото на две сфери - частна и публична - наличие на гражданско общество, свободно откъм държавна намеса - разделяне на публичното пространство и на публичните отношения на политически и неполитически - разделяне на трите власти (законодателна, съдебна и изпълнителна) - наличие на плурализъм Дитко, има ли още?!

Демокрацията като политическа система е обект на огромно количество дефиниции (От литературата на български език вж. напр.: Сартори, Дж. Теория на демокрацията. Кн. 1, 2. С., 1992; Арон, Р. Демокрация и тоталитаризъм. С., 1993; Турен, А. Що е демокрация. С., 1994). Според "интерпретативния модел" на Хуан Линц и Алфред Степан, демокрацията е система, която дава: • редовни и конституционни възможности за мирно състезание за политическата власт на различни групи, без насилствено да изключва нито един значим сектор от населението; • възможност за съществуване на правителство, съставено в резултат на това мирно състезание; • възможност за това правителство да упражнява суверенната си власт, без да я поделя с други политически кръгове Според Линц и Степан, едва в момента, когато са изпълнени и вече функционират тези три условия, може да се приеме, че преходът към демокрация в дадена страна е приключил. Според Робърт Дал, може да се говори за представителна демокрация, т. е. за демокрация, която реално представлява народа (демоса) във властта (кратоса), когато са налице осем "институционни", сиреч заложени в основните закони на съответната държава, гаранции: 1. Свобода за създаване на организации и за членство в тях; 2. Свобода на словото; 3. Право на глас; 4. Изборност за обществените длъжности; 5. Право на политическите лидери на състезание за гласовете на избирателите; 6. Алтернативни източници на информация; 7. Чисти и свободни избори; 8. Зависещи само от резултатите от гласуването (и от други изяви на предпочитания) институции, предопределени да правят политиката. Доста "по-пестелив" в изнамирането на демократични "модели" е С. Б. Макферсън, според когото историята познава само четири модела. Първият от тях - на "демокрацията като защита", е датиран в началните десетилетия на първата индустриална революция (т.е. в първата половина на XIX век) и лежи в основата на модерната "западна" демокрация. Наследява го "демокрацията като развитие", наложила се, отново само в "западния свят", до началото на XX век. Тя пък на свой ред е заменена от "елитарно-популисткия модел на равновесието" от средата на века. С разочарованието във възможностите на държавно регулирания капитализъм, пряк резултат от което е и появата на т.нар. "нова левица" през 60-те и 70-те години, този "модел" отстъпва място на "демокрацията на участието" . --- Фак­то­рът об­щес­тве­ни наг­ла­си или фрус­тра­ция­та на пред­ста­ве­ни­те: тран­зи­то­ло­гия­та - нау­ка­та за пре­хо­да - опи­са дос­та де­тай­лно ета­пи­те на ут­вър­жда­ва­не на де­мок­ра­ция­та в да­де­на стра­на. Еди­н от пос­лед­ни­те и най-вис­ши ета­пи, да при­пом­ним, е "кон­со­ли­да­ция­та": мо­мен­тът, в кой­то тя се прев­ръ­ща в "е­динс­тве­на­та въз­мож­на иг­ра" в да­де­на по­ли­ти­чес­ка об­щност. Някои дър­жа­ви в Из­точ­на Ев­ро­па не дос­тиг­на­ха то­зи ета­п; дру­ги, ка­то Бъл­га­рия, дос­тиг­на­ха то­зи ета­п срав­ни­тел­но къс­но. Та­ка или ина­че, ние ка­то бъл­га­ри днес с гор­дост мо­жем да зая­вим, че за мно­зинс­тво­то от нас де­мок­ра­ция­та е най-доб­ра­та фор­ма на уп­рав­ле­ние. Бъл­гар­ският и цен­трал­но-ев­ро­пей­ският при­нос към тео­рия­та на пре­хо­да се със­тои в от­кри­ва­не­то на нов, пос­лед­ващ кон­со­ли­да­ция­та ета­п, кой­то ус­лов­но мо­жем да на­ре­чем фрус­тра­ция на де­мок­ра­ция­та. Най-ви­ди­мият бе­лег на нав­ли­за­не­то в то­зи ета­п са глу­хо­то мър­мо­ре­не на ши­ро­ки­те на­род­ни ма­си и спо­ра­дич­ни­те из­бли­ци на без­по­соч­но не­до­волс­тво от стра­на на най-раз­нооб­раз­ни гру­пи: лю­би­те­ли на ра­кия­та, так­си­мет­ро­ви шо­фьо­ри, за­щит­ни­ци на око­лна­та сре­да и тех­ни опо­нен­ти, зат­вор­ни­ци, пен­сио­не­ри и т.н. Ти­пич­но­то за то­ва мър­мо­ре­що не­до­волс­тво е, че не­го­вият ад­ре­сат са вис­ши­те ор­га­ни на влас­тта и че изразените ис­ка­ния, до­кол­ко­то изо­бщо се появ­яват, най-чес­то прес­лед­ват гру­по­ви и час­тни, а не об­щес­тве­ни ин­те­ре­си, въп­ре­ки опи­ти­те за ри­то­ри­чес­ка де­ги­зи­ров­ка. С дру­ги ду­ми, съ­щес­тву­ват со­лид­ни мно­зинс­тва, кои­то са ра­зо­ча­ро­ва­ни от фун­кцио­ни­ра­не­то на де­мок­ра­ция­та, ма­кар и да не виж­дат ней­на ал­тер­на­ти­ва. Вто­рият бе­лег на де­мок­ра­тич­на­та фрус­тра­ция е лип­са­та на до­ве­рие от стра­на на про­тес­ти­ра­щи­те и не­до­вол­ни­те в ос­нов­ни­те струк­ту­ри на по­ли­ти­чес­ко пред­ста­ви­телс­тво: пар­тии и пар­ла­мент. Ма­кар че мно­зи­на по­ли­ти­ци се опи­тва­т да "яхнат" про­тес­ти­те и мър­мо­ре­не­то, в край­на смет­ка те сис­те­ма­тич­но ос­та­ват необя­зде­ни, прос­то за­що­то кау­зи­те, кои­то се ар­ти­ку­ли­рат, са труд­но пре­во­ди­ми на по­ли­ти­чес­ки ези­к. Ка­то цяло до­ве­рие­то в по­ли­ти­ци­те е мно­го нис­ко. Не е слу­чай­но и лю­би­мо­то място за про­тест у нас - На­род­но­то съб­ра­ние. Как­то по вре­ме­то на кри­за­та на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция от 30-те го­ди­ни на ми­на­лия век, мно­зи­на у нас са убе­де­ни, че пар­ла­мен­тът е прос­то ед­на го­во­рилня, в коя­то ис­тин­ска ра­бо­та не се вър­ши. От кри­тич­но нис­ки ни­ва на до­ве­рие у нас стра­дат всъщ­ност всич­ки ин­сти­ту­ции на пред­ста­ви­тел­на­та де­мок­ра­ция, на­че­ло с по­ли­ти­чес­ки­те пар­тии, пар­ла­мен­та и пра­ви­телс­тво­то. Тре­тият бе­лег на фрус­три­ра­на­та де­мок­ра­ция е на­ло­жи­ло­то се об­щес­тве­но усе­ща­не - оп­рав­да­но или не - че из­бо­ри­те НЕ мо­гат да до­ве­дат до фун­да­мен­тал­ни про­ме­ни в по­ли­ти­чес­кия курс на дър­жа­ва­та. От със­тоя­ние­то на някои сек­то­ри - ка­то образованието или здра­вео­паз­ва­не­то, нап­ри­мер - е вид­но, че ре­фор­ми­те не ви­на­ги са да­ва­ли до­бър ре­зул­тат. --- Свобода, правов ред и работеща демокрация Демокрацията е вид държавно устройство. Има си дефекти, но досега човечеството не е измислило по-справедлива система. При демокрацията хората са свободни граждани, които имат право сами да направляват съдбата си и да решават как да се ръководи общността/държавата им. Държавата напълно принадлежи на гражданите си, а - не - на някакъв монарх или - на самонастанил се политически или икономически елит. При демокрацията никой няма право да ви посегне, без да сте направили нарушение, независимо колко е силен или - богат. При работещата демокрация можете да бъдете сигурни и спокойни за законно гарантираните си права, за честно и правомерно придобитото си имущество, за личната си кореспонденция и т.н. Демокрацията дава шанс на всеки, който спазва демократичните правила, да просперира. Върховенството на закона е неоспоримо, а законите отразяват общественото съгласие за правилата, които всички трябва да спазваме, за да живеем всички добре. В България настоящата държавна система е „фасадна демокрация" – т.е. има повърностните белези на демокрацията, но отвътре е прогнила. Обикновените хора са притиснати от престъпност и корупция, мнението им за управлението на общността има малка стойност, интересите и правата им се потъпкват. Свободата, правовият ред и демокрацията ви дават повече възможности от всяка друга политическа система (тук анархистите могат да не се съгласят) да изявите личните си качества, творчеството и таланта си, да берете плодовете на труда си, да се уповавате на собствените си способности и да живеете достоен живот. Ето защо държавният модел на България трябва да се доразвие в посока към истинска, работеща демокрация, при която управлението ще има за неотменна цел защитата на интересите на отделните граждани и на цялото общество.

По втората задача... А, според теб, кои са белезите на демокрацията?

Що е култ и секта можете да прочетете тук: http://www.pravoslavieto.com/2/intro/pravo...%BA%D1%82%D0%B8

Гледната точка на българската православна Църква (БПЦ) относно сектата на мормоните можете да прочетете тук: http://www.pravoslavieto.com/inoverie/mormons/2002.htm http://www.pravoslavieto.com/inoverie/mormons/index.htm

Какво е Хелоуин и откъде идва? „Хелоуин” е съкратена форма на английското понятие „All Hallows Eve“, в което „hallow” означава „свят”, а „eve” идва от “evening”, което означава „вечер”. С това наименование се обозначава езически празник, започващ в навечерието на християнския празник Всички Светци (1 ноември), с настъпване на тъмнината. В центъра му е съсредоточено средновековното разбиране в Англия, че всички починали се освобождават между празника на Всички Светци и празника на Всички покойни от чистилището, за да се върнат при близките си у дома. Така те искали да напомнят на живите си роднини да не ги забравят в своите молитви. Постепенно от това разбиране се развила фантазията за духове, вещици и феи, която няма нищо общо с християнската вяра. Повече от учудващо е как тъкмо през така трезвия ХХ век расте увлечението към тези измислени светове. Специфичните „хелоуин”-ски обичаи, донесени в САЩ от ирландски преселници, се демонстрират най-вече там, за да всяват у хората страх и ужас, но напоследък намират прием и в европейските страни. Най-популярен е обичаят с тиквения фенер. Легендата разказва, че с него в нощта на Вси Светии броди духът на хитрия ковач Джак, скъперник и пияница, при когото в една нощ срещу празника дошъл дяволът, за да му вземе душата, но Джак го надхитрявал няколко пъти, като му връзвал ръцете, показвайки му кръста, но само, за да сключи сделка с него. Така, след смъртта си не бил приет нито в Рая, нито в Ада, защото и дяволът не го искал, дал му само един въглен от самата пъклена пещ, за да го постави в ряпата, която си носел за из път, и да я ползва, след като я издълбае, като фенер при скитането си. Защо се отделя толкова внимание за тази нощ на ужасите? Една от причините за нарастването на „хелоуин”-ската еуфория е комерсиализирането на празника. Рекламите предлагат костюми на скелети, вампири, вещици, черни котки, демони, чудовища. Ако някой се чувства затруднен какъв костюм да си избере, психотестове „улесняват” „извода” какво се крие в съответния човек – чудовище или дух. Продават се също специални украси за къщите и дворовете – най-различни видове тикви – надуваеми, висящи, пеещи, гирлянди от страховити светлини и венци, черно фолио, изкуствена кръв, паяжини, поставки за свещи във формата на страшни паяци, филми на ужасите, музика за духове. Не остава по-назад и празничният бюфет. Същият не отстъпва по „подходящи” наименования – „пица на ужасите”, „отсечени пръсти”, „тостер с червеи”, напитки „черна смърт”, „синя отрова”, „зомби-коктейл”. От друга страна, онова, за което в ежедневието се избягва да се говори – за злото, за дявола, за смъртта, намира в Хелоуин „канал” за отприщване на подтисканите страхове, който канал обаче може да доведе до пропаст. Хелоуин може да насочи човек към лошата и тъмна страна на живота посредством един преувеличен интерес към света на страха, на злите духове, на ужаса. В крайна сметка, опасността някой да се остави да бъде напълно воден от тях трябва да се вземе сериозно под внимание. --- Да видим гледната точка на Католическата Църква... Защо Хелоуин не може да замести празника на Вси Светии (Всички Светци)? За разлика от празника Вси Светии, Хелоуин не обяснява въпросите, свързани със смъртта, а само си играе с нея, като се забавлява на чужд гръб със страха и ужаса, за което на драго сърце се харчат пари за съответни нагледни материали. Празниците Вси Светии и Всички покойни, за разлика от Хелоуин, говорят ясно, че нашето призвание като Божии създания е да присъстваме във вечното Величие на Бога. Ние сме призвани към живот чрез смъртта и Възкресението на Иисус Христос и можем да започнем този път още тук на Земята – посредством тайнството Кръщение. Този път може да е понякога труден, но е път, по който върви Божият Син в Църквата, с нас, и ни показва крайната цел на живота ни. Смъртта, която всеки от нас трябва да изживее, няма последната дума за нас, а става врата за Живота. Някои биха казали, че предпочитат да празнуват Хелоуин, защото чудовищата, вампирите, духовете и тиквите са много по-атрактивни от това да седиш в Църквата. Но атрактивността не е понятие, с което Бог си служи, по-скоро често тя е синоним на повърхностност. Необходимо е да се гледа по-задълбочено на нещата, защото привидният блясък на света е краткотраен и преходен. Има ли алтернативи на Хелоуин? Да, има. Това са молитвата, Божието Слово, личното свидетелство на нашия живот. С непрекъснатата молитва трябва да се насочваме към Бог и да молим той да подготви сърцата ни. Това не е празнословие, а израз на онова доверие, което е имал Св. апостол Павел в думите: „Ако Бог е с нас, кой тогава е срещу нас?” (Рим. 8,31). Светият Дух има силата да променя човешките сърца. Нашите собствени усилия не са толкова важни. По-необходимо е Божието Слово. Трябва да оставим Бог да говори - в Литургията, в Благовестието, в Катехизиса, в конкретната духовна работа, в разясняването на това човек да осъзнае, че Бог го обича като негов Небесен Баща. Тогава Божието Слово ще достигне до сърцето на младия човек. Свидетелството: Ние сами трябва да бъдем осъзнати християни и да станем светци на това време, да бъдем за пример и да подготвяме пътя. Папа Йоан Павел ІІ постоянно ни окуражаваше: „Имайте кураж да бъдете светците на третото хилядолетие!” Нашите свидетелства на вярата и светостта могат, с помощта на Бога, да вълнуват и да убеждават другите. Защо празнуваме Всички Светци на 1 ноември? До края на VІІІ век честването на паметта на всички светци ставало традиционно около Петдесетница. Тъй като хората били много наплашени от ужасяващите и разюздани обичаи, провеждани в края на октомври в чест на царуването на древния келтски княз на смъртта Самхейн, когато започвала новата година за келтите, Църквата решава да го премести на 1 ноември. С въвеждането на празника на Вси Светии, настъпило освобождението от езическия страх от демонични сили и мрачни вестители на смъртта. Какво ни дава празникът Вси Светии в светлината на вярата? Дадени са ни добри съвети как да съхраним богатството на защитеност от силите на злото и за следващите поколения и как да не го проиграем необмислено. Това би могло да стане обаче, само ако защитаваме това богатство на вярата от някои ту необмислени, ту комерсиални, ту идеологически преиначавания. Ако, напротив, празноглаво проиграем вярата на нашето поколение заради вълшебни игри и ефекти на ужасите и не можем да направим разлика между радостта на стопанина от реколтата на тикви и новоезическите култове към вещици и келтския култ към страха, тогава поставяме под въпрос и нашето доближаване, а и това на децата от следващите поколения, до спасителната любов на Бога. Неслучайно редица католически духовници обогатиха отново празника Вси Светии, ограничен от актуалния ред на тържествата само за 1 ноември, с някогашното започване на празника в навечерието му, с така наречената „Веспер” – вечерна молитва. Тържеството на светлината „Lumen Christi”, по подобие на Великденската среднощна Литургия, с подновяване на кръщелните обещания и процесии със запалени свещи след Евхаристичното тържество, задълбочават и показват връзката на вярващите християни със светлия и свят мир на Възкръсналия Спасител Исус Христос.

Хелоуин: Призраците идат! Обичай на келтите ражда атрактивния празник на вещиците Нощта на 31 октомври срещу 1 ноември - това е празникът Хелоуин, Вси светии. Той се отбелязва по целия свят, но е изключително популярен в Америка, Великобритания и Ирландия. Забавленията и маските, свързани с него, стават все по-популярни и у нас. Това е възможност за всеки да развихри фантазията си. Необикновеният празник идва от дълбока древност, но за негови създатели се смятат келтите. Древните келти празнували своята Нова година в края на октомври, когато прибирали последната реколта. Те вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестявали земята в търсене на живи тела, в които да се вселят. Келтите слагали страшни маски и облекла, вдигали голям шум, за да изгонят нежеланите гости. Всъщност, келтите отбелязвали Нова година на 31 октомври, тъй като тогава лятото свършвало официално и започвала зимата, която те свързвали със смъртта. Този празник наричали Самхейн. Келтите вярвали, че на този ден духовете на умрелите през отиващата си година отново се завръщат на Земята, за да се вселят в телата на живите. За да не позволят на призраците да се вселят в телата им, вечерта на 31 октомври хората загасявали огньовете пред домовете си, за да изглеждат къщите студени и неуютни. Преобличали се като вампири, боядисвали лицата си със сажди или навличали животински кожи и с викове обикаляли по домовете на съседите си, за да изплашат излезлите от гробовете призраци. Освен това пред входната врата на къщите си оставяли храна, с която духовете да се нахранят и да не влизат в дома. След шумното обикаляне на съседите келтите се събирали около големи огньове, запалени от друидите - жреците, които били едновременно духовни вождове, учени и поети. Било прието да се принасят в жертва животни, а понякога и хора, в които смятали, че са се вселили духове. Всяко семейство трябвало да вземе от свещения пламък, за да запали огнището в дома си. След като римляните превземат териториите, населявани от келтите, местните традиции и обичаи се смесват с тези на завоевателите. Заедно с честването на келтската Нова година се отбелязвал и римският празник Фералия, на който се отдавала почит на мъртвите. След като християнството се превръща в главна религия по земите, където по-рано друидите правели своите обреди, през 853 г. сл. Хр. папа Григорий IV утвърдил 1 ноември като ден на Вси светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така католическата църква се опитала да премахне съществуващите до този момент езически празници. Хората обаче продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и празника Фералия. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas или All Hallows. В средновековния английски език наричали празника All Hallows' Eve или съкратено Halloween и се произнася Хелоуин, както се нарича в САЩ и до днес. Все по-често обаче се изписва като Helloween - Адска тиква. Малко по-надолу в текста ще стане ясно - защо. Десетилетия по-късно 2 ноември е обявен за Ден на всички души - All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за трите празника се преплели и слели в един, който нарекли Хелоуин. Обичаят бил пренесен в Съединените щати през 1840 г. от ирландски емигранти, търсещи убежище от глада в родината си. Американците, също като ирландците и англичаните, започнали да се преобличат в страшни костюми, да обикалят съседите. Постепенно се появява и обичаят, известен като trick-or-treat (почерпи, за да не ти напакостя) и тогава започват да се раздават различни лакомства. В края на ХIХ век Хелоуин се превръща във всенароден празник в Америка, свързан с веселия, маскаради, вечерни партита с игри и почерпки. През ХХ век Хелоуин в Америка се празнува в училищата и така всяко дете се включва в тържествата. Малчуганите се обличат в страшни костюми и ходят от врата на врата, искайки сладкиши, бисквити и бонбони. Ако някой откаже да им даде исканите лакомства, трябва да му бъде спретнат пакостлив номер - за наказание. В последните години костюмите стават все по-реалистични, което понякога създава проблеми. Децата все по-често си слагат силиконови маски, които понякога са прекалено тесни и причиняват множество случаи на задушаване или - травми при сблъсък с предмети, поради лоша видимост. В Латинска Америка и в Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Дните на мъртвите. 31 октомври е посветен на мъртвите деца, а 1 ноември - на починалите възрастни. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусна храна, вода и кърпа. В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите. В летящите колибри и пеперудите латиноамериканците виждат душите на своите роднини и приятели. Просенето на храна и преобличането са неразделна част от Хелоуин. Традицията на “Откуп или номер” произхожда от Англия, където било прието бедните да обикалят по съседските врати и да получават храна, пари и дрехи. Така обичаят за оставяне храна на мъртвите се трансформирал в оказване помощ на нуждаещите се. Когато настъпили по-добри времена и броят на бедните намалял, децата поели нещата в свои ръце. Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Около 20-30-те години на вече отминалия ХХ век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски. Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава деца с маскарадни костюми обикалят домовете и без празникът да е официален в САЩ, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа). През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се. Празникът е и добър повод за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди. Възрастните също умират да се включат в карнавалната дандания и дават всичко от себе си, когато се дегизират. В тяхна услуга работят хиляди магазини и Интернет сайтове, в които можеш да намериш всевъзможни костюми. Напоследък е модерно лекото заиграване със садомазо стилистиката. Хелоуин става все по-популярен, което още веднъж доказва американизацията на света. Дегизирането в дрехи на демонични същества не е запазена марка на Хелоуин. По целия свят карнавалните празници са свързани с честванията на отвъдното и мъртвите. Може да не вярвате, но това важи и за карнавала във Венеция, и за този в Рио. Преди години хората се преобличали, за да не могат да бъдат разпознати от вилнеещите мъртви, а сега – за да се забавляват. Как да се подготвим за празника? Главен символ на Хелоуин е тиквата. Можем да изберем от малките декоративни тикви, които се предлагат по пазарите, и да украсим с тях нашия дом. Много подходящи са и фигурки и статуетките на призраци, скелети, черепи, прилепи, паяци и вещици, които се предлагат в магазините за играчки. Не забравяйте за свещите - те също могат да бъдат стилни за празника - можете да ги украсите и сами с цветни бои или маркери. Чаените свещи, поставени в тиква-фенер, дават допълнително магия на празничната атмосфера. Задължително за Хелоуин е поставянето на тиквен фенер на прозореца. Много важна е и цветовата палитра. Идеално е съчетанието на черно, оранжево и бяло в интериора. На трапезата за празника може да се експериментира смело с цветовете, като се използват например черни чинии за сервиране, червена покривка или салфетки. По традиция менюто за Хелоуин включва много сладки - ако някой позвъни на вратата, трябва да има с какво да го почерпите. Добра идея е приготвянето на шоколадови бисквити, върху които със шприц се нанася тънка паяжина от разтопен бял шоколад. Задължителен е десертът с тиква. Много подходящ е пълнена тиква - с плодове, стафиди, орехи и малко ром, колкото да омагьоса плодовете и след това - изпечена във фурната. Можете да приготвите и мъфини с тиква, тиквеник или сладки, в които сте сложили сварена тиква. Светещият Джак Тиквеният фенер, символ на празника, се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница - Джак Пинтията, който успял три пъти да надхитри дявола. Историята разказва, че Джак поканил Дявола на по чашка в кръчмата. Пинтията нямал никакво намерение да плаща пиенето и убедил Дявола да се превърне в монета, с която да се издължат на кръчмаря. Нечестивият се вързал и се трансформирал, а Джак прибрал монетата в джоба си заедно с един сребърен кръст. Свещеният предмет пречел на Дявола да си върне оригиналната форма и той станал пленник на смъртния. Рогатият получил свобода при условие, че няма да безпокои Джак Пинтията една година и че ако в този период ирландецът умре, няма да взима душата му. Уговореният срок изтекъл и Дяволът отишъл да прибере Джак. Той обаче пак го изиграл – убедил го да се качи на една ябълка, за да си набере плодове, и издълбал кръст на кората на дървото. Така Пинтията изкрънкал още 10 години. Но и Джак си правел сметки без кръчмар. Когато умрял, не го пуснали в рая заради контактите му с рогатия. Дяволът пък му забранил да стъпва в ада и Джак останал сам в нощта само с едно въгленче, с което да си свети. Издълбал една ряпа, сложил въгленчето вътре и тръгнал с импровизирания фенер по земята да плаши смъртните. За да се предпазят от Джак, а и от другите привидения на Хелоуин, в Ирландия и Шотландия започнали да правят фенери с ужасни лица от издълбани репи и картофи. Слагали вътре въглен или запалена свещ, поставяли ги на вратите и прозорците на домовете си и си лягали спокойни – зловещите фенери били сигурна защита и от най-надъханите призраци. Революцията в жанра настъпила със заселването на Новия свят – американските тикви се оказали съвършеният плод за изработването на “Джак Фенера”. Единственият кусур на тиквата като материал за работа е, че е много твърда. Така че ако сте решили да се повеселите и вие с тиквен фенер, въоръжете се с остър нож и си пазете пръстите! Отношението на протестатантската Църква в Англия (Англиканската) Протестантската църква в Англия е решително против Хелоуин. Тук празникът започва на 5 ноември, когато англичаните запалват огньове и факли в чест на Дните, посветени на Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт, присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. Огньовете, които запалили след смъртта му, нарекли костени (всъщност тогава в тях горели портретите на католическия папа). След две столетия обаче огньовете свързали с костите на Гай Фокс. Тогава портретите му вече носили децата, изпросвайки "пени за Гай". А навечерието на 5 ноември в Англия е нощта на щуротиите, когато децата до насита могат да се забавляват, издевавайки се над възрастните. У нас В България православната Църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. На българския празник Сирни заговезни, както и в цялата Сирна седмица (Сирна неделя) хората се маскират и на Пети понеделник излизат кукерите (които са типично български и нямат нищо общо с Вси светии).

Да, играта е чудесна. Актуална е по време на криза.

Е, не може да има от всичко по много... Но можеш да се регистрираш и да направиш такъв свят.

Ето едно чудесно предложение!

Не е грешно да се каже, че източната граница на Самуилова България е "плаваща". (Ако направим асоциация с "плаващия" курс на долара!)

Warlord - ISTORIK Система "Коле" 1. d4 d5 2. e3 Nf6 3. Nf3 e6 4. Be2 c5 5. O-O Bd7 6. c3 Bd6 7. g3 O-O 8. Bd2 Nc6 9. Na3 c4

Стоедин - ISTORIK Неправилно начало 1. e3 g6 2. Bd3 Bg7 3. Nf3 d5 4. O-O e5 5. c4 e4 6. Qa4+! Qd7?! (Bd7!) 7. Qd7+ Nd7 8. Ne1 ed3 9. Nd3 dc4 10. Nf4 Nb6 (Ne7) 11. d3 cd3 12. e4 Be6?!

Не мога да повярвам, че не можеш да намериш време, за да преместиш една фигура в произволна посока за две седмици време! И какво излезе сега? Че ние, дето играем, сме хаймани, които не ценят времето си... Красимир и той се оправдава... Кибици такива!...

Последния римлянин да не чака последния момент, за да се включи в игрите! Не е като на арената; няма кръв, но пък е не по-малко интересно и вълнуващо...

Не, ориентацията не е по-лесна. По-лесна е, ако започнеш да пишеш като мен - избираш си език и пишеш (български, английски, руски, френски...). Ако не знаете кое как се пише на тези езици, ще обясня.

A защо не ги публикуваш като мен?

От друга страна, на мен ми е трудно да играя едновременно рещу трима... Абе, вие не играете ли помежду си? Само срещу мен ли играете?!

Ами записвайте идеите си, толкова ли е трудно?!

Да. И, освен това - да споделиш тук отговорите. Е, може да не споменаваш имена, но да кажеш какво мислят преподавателските кадри в твоя университет. Всъщност, ти какво точно учиш в университета и - в кой университет. За да не създаваш проблеми на "форумната управа" и на "форумните лидери" във форум "Бойна слава", най-добре е само да четеш писаното там. В интерес на истината, в техния форум също има интересни теми. За съжаление, повечето историци не са желани писатели там. Аз отдавна съм се примирил с този факт. В какъв смисъл? Коя ситуация имаш пред вид?!

Не зная за какво говорим вече над 20 години, ама разбирам, че препратката ти не води до никъде.

Нанесох изиграните ходове в партиите ми с Коцето86. Можете да видите как се развиват бойните действия. В новата партия със Стоедин (той е с белите) се чудя какво да правя, защото той играе антипозиционно и още с първия си ход ме изкара от дебютната теория, която е в главата ми.

Абе, нека да пита... Ама - да споделя какво са му отговорили и офлайн - извън интернет - учителите и преподавателите му. Това също би било любопитно... 1. За Севар... За него се знае, че произхожда от рода Дуло. Управлява Дунавска България 15 години. Това, че не е споменат във византийските хроники, може да означава, че между България и Византия цари мир. След смъртта му (753/754 г.) родът Дуло вече не се споменава в историческите хроники. 2. За Кормисош... Възможно е да е бил съуправител/съвладетел на хан Севар. Той е от рода Вокил. За него се казва, че "изменил" или пък "променил" рода Дулов. Едни историци тълкуват това сведение в смисъл, че К. е извършол преврат и е узурпирал българския трон. Другият прочит е, че просто К. е наследил на трона Севар и смяната на управляващата династия е станала по мирен път. Счита се, че самият Кормисош е жертва на заговор. Причината била разгром от византийците след успешно нахлуване дълбоко в техните земи. И за двамата няма данни за това, чии синове, внуци и правнуци са, дали са оставили свое потомство, как са загинали...

Брането на гъби за ядене по описание и снимка, без наличие на предварителен опит, може да бъде много опасно. --- Ето няколко източника на знания за гъбите в България: http://gubi.start.bg/ http://www.fungi.biodiversity.bg/ http://wildmushrooms.hit.bg/ http://www.puls.bg/health/relax/news_2357.html http://www.books.bg/books/24/30629.html http://knigosviat.net/?bookstore=book&...1%8F%20%D0%A2.4