ISTORIK

Опитвам се да бъда в крак с времето, в което живеем и да прикривам факта, че (четейки книгите си и занимавайки се с науката си) прекарвам повече време в средновековието, отколкото - в съвремието.

Ето още за БАН и за университетските професори: За какво ни е БАН?! http://www.capital.bg/show.php?storyid=818...ref=email_press Университетите ще произвеждат професорите си http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2009/11/23/...ref=email_press

Не знам, дали ще мога да присъствам. Ако некой със сигурност би могъл да присъства, нека иде!

E, може някой друг, който се интересува от наричанията, да не ги е чел. Беше написала посланието си доста мъгляво. Имай търпение, все ще се появи някой, който да знае наричания от своите (пра)баби... Аз фолклорни неща, дето се предават в рода, не зная. Просто, защото не са ми предадени или пък моите предци не са ги знаели.

Приятно четене! http://liternet.bg/publish11/ralica_georgieva/falicheski.htm http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/06_kletvata.htm http://kulinar.blog.bg/hobi/2009/04/21/tomina-nedelia.325247 (Тук виж мнение 13...) http://visit.vratza.com/index.php?r=tradic...940&lang=bu http://5ko-s.com/reflections/12-martenici.html http://cherga.net/blog/ (Магията на Еньовден)

A какво да кажем за приятелските кръгове, за кръговете от фирми, за кръговете от партии... Или - за финансовата мощ на някои, които могар да си купят и... летяща чиния, ако пожелаят?! За корупцията, за прането на пари, за пропилените пари от еврофондове, за спекулациите с българския финансов дълг, с финансовите пирамиди... За това, че не се знае къде отиват в действителност парите, натрупани от тотото (т. н. спортен тотализатор)...

Хм... А приемате ли примерно идеята, че злото е нееволюирало добро? Ето един конструктивен въпрос, който да побутне темата напред (или - встрани). Нека не забравяме, че доброто за един може да бъде зло за друг, победата за един може да бъде загуба за друг, завладяването на нова територия за един може да бъде робство за друг. Под небето всеки вижда красотата като красота, само защото има грозота. Всеки познава доброто като добро, само защото има зло. Лао Дзъ

Владимир Георгиев е роден на 16 октомври 1973 г. в Стара Загора. Завършил е УНСС в София, специалност фирмено управление. От 1999 г. е управител на верига книжарници "Пингвините". - Как от държател на сергия за книги пред университета станахте собственик на верига книжарници? - Пътят към успеха винаги има своето начало, своята първа крачка. Въпрос не само на обстоятелства, но преди всичко на много труд и предприемчивост е да не останеш в началото, а да продължаваш напред и да успееш. Започнах като продавач на книги - тогава мястото на книгите беше на открито, нямаше книжарници. Като студент родителите ми пенсионери трудно ме издържаха, та се налагаше сам да си изкарвам парите за кино, театър и купони. Така се захванах с търговията на книги. По онова време (1992-1993 г.) имаше голям глад за литература. Издаваше се какво ли не, в най-причудливи формати и корици. За всекиго имаше по нещо. Тиражите бяха големи, книгите се продаваха. Купуването не бе съпроводено с продължителен момент на преценка. Хората буквално "гълтаха" всичко, което излезе на пазара. Случвало се е в един ден да продам цели пакети от поредната Джаки Колинс или Удхаус - по 30-40 книги на вечер. В момента това е невъзможно. После излезе на мода фентъзи литературата, която не бе превеждана на български. Криминалетата. Аз винаги съм се занимавал само с продажба на книги, не съм "спуснат" отнякъде, без да съм наясно какви са основните правила и взаимоотношения в книготърговския бранш. И това, че съм тръгнал от една сергия за книги, а сега съм изпълнителен директор на най-голямата верига книжарници, е голямо предимство за мен и за фирмата. - Кога открихте първата книжарница? - През 1999 г. в Стара Загора, родния ми град. Кръстихме я "Пингвините" - като мястото, на което се намира. Точно пред нея има скулптура на два пингвина, затова местните, като си уговарят срещи, казват "абе хайде да се видим на пингвините". В момента имаме 28 книжарници в 24 български града. Колкото и да звучи благородно, всъщност търговията с книги е една хамалска работа, непрекъснато мъкнене на кашони. Да си призная, малко съжалявам, че се откъснах от директното общуване с клиентите, тъй като сега се занимавам предимно с административните дела на фирмата. Липсва ми живата реакция на хората, отношението им към нашата работа. С времето разбираш, че има редовни клиенти, които искат продавачът да познава техните вкусове и предпочитания, така както ходят при един и същи фризьор или си купуват хляб от един и същи магазин. И ако са любители на фентъзи, не желаят да им предлагаш новата Нора Робъртс. Ние тъкмо това се опитваме да постигнем - едно и също обслужване във всичките ни книжарници. Според анкети 80% от избора на клиента се формира въз основа на препоръките на продавача. Затова често казвам на нашите служители да са предпазливи и да не квалифицират една книга като "добра" или "лоша", а да дават собствената си преценка - "тази книга ми харесва" или "не ми харесва". В противен случай може да заблудят клиента. В нашите книжарници сме въвели следния прийом - продавачът написва мнението си за дадена книга върху ивица оризова хартия и я опасва с нея. И то служи за ориентир на клиентите. Ако дадена книга се е изчерпала в книжарницата, до 24 часа сме в състояние да я доставим на клиента. Във всеки един момент предлагаме над 10 000 заглавия. - Как е възможно човек да печели от продажба на книги във време на прогресираща неграмотност и все по-изтляващо влечение към литературата на хартиен носител? - Наистина през последните години има осезаем спад на грамотността на българите като цяло. Това се доказва и от статистически данни, които периодично ни предоставя Асоциация "Българска книга". Но нашите клиенти - тези, които четат книги, не са засегнати от тази неграмотност, защото четенето е като нелечима болест - разбира се, сладка болест, не те оставя, пристрастяваш се, не можеш без него. Главният въпрос днес е да се приобщят към този клуб на пристрастените към четенето и младите, децата. Тук е голяма ролята на родителите, които със своя пример трябва да увличат децата си, на училището, на всеки отделен учител. И на първо място - на българската държава, която трябва да заложи на четенето на младите хора като на част от националната стратегия за образование. Училищните библиотеки са празни, с малък фонд, нямат субсидии. Тази година пропадна проектът за финансиране на библиотеките, на който всички те разчитаха. И ето как държавата се дистанцира от този толкова голям проблем - липсата на библиотечен фонд. Проблем, който в условията на криза ще се отразява осезаемо и върху отделния човек - той все по-често трябва да прави избор дали да си купи книга, или да посрещне ежедневните си насъщни нужди, без да има алтернативата на библиотеката. В Словения например библиотеките са конкуренти на книжарниците на пазара на книги. Те разполагат с достатъчно финансиране, за да закупят всички най-нови издания, така че човек да отиде да си прочете книгата в библиотеката, а не да я купува. - Кои бяха големите трудности във вашия бизнес през последните 20 години? - Трудностите бяха и са свързани с това, че за българите книгата не е стока от първа необходимост, мислят много повече за насъщните си нужди като храна, сметки, данъци. И книгите остават на заден план. Едва в последните няколко години хората започнаха съвсем целенасочено да заделят от бюджета си за книги. Интересуват се кои книги излизат на пазара и станаха по-взискателни към качеството на стоката. Затова много важни станаха полиграфията, качеството на превода, редакторската работа. В този смисъл издателствата са длъжници на българския читател. Книгите станаха сравнително скъпи, а не предлагат необходимото качество. Още се намират издания, които се разпадат в ръцете ти. - Как изглежда през вашите очи "читателят на прехода"? - Читателят на прехода е много интересна фигура. Аз познавам неговото развитие отблизо, така да се каже. За изминалите 20 години читателският вкус претърпя големи изменения, и естествено същите изменения могат да се забележат в палитрата на издаваните книги. - Опитайте се да илюстрирате през книгите как се промени читателският вкус през тези години. Кои бяха хитовете на 90-а и кои са топчетивата на 2009-а? - По-лесно ще ми е с авторите. Всяка година от изминалите 20 може да се асоциира с конкретен автор. В началото хит на пазара бяха Джаки Колинс и Удхаус. В момента най-популярни са Хорхе Букай и Паулу Коелю. Има и "евъргрийни" като Джон Гришам например, който продължава да е достатъчно актуален на пазара. Книгите на Стефани Майър и поредицата "Хари Потър" са хитове сред тийнейджърите. Като цяло масовият вкус от началото на прехода постепенно отстъпи място на специализираната литература. Веднага след 1989 г. цели две поколения, които до този момент се бяха редили на опашка за хубавите книги, изведнъж бяха буквално засипани с всякакви издания. През първите години търсенето вървеше хаотично и бурно, купуваше се всичко, без значение беше качеството на полиграфията, на превода и редактора. Хората бяха жадни да четат това, което преди им беше забранено или просто невъзможно. Българската книга беше изместена и практически отсъстваше от книжния пазар. Постепенно обаче тези процеси започнаха да се нормализират. - Наложи ли ви се да платите дан на масовия вкус и пошлотията, за да оцелеете в бизнеса с книги? - В никакъв случай, тук съм напълно категоричен. Бизнесът с книги е нещо, което се подчинява на традиции, на трайни ценности. Там пошлостта е чужда, просто няма начин да оцелееш и да си с добро име, ако залитнеш в тази посока. - Към днешна дата оценките за прехода се разминават драстично - добро време за бизнес ли беше той или лошо? Само хората с подарения първи милион ли успяха или има и изключения? - Трудни времена бяха последните двадесет години. Разбира се, всяка оценка, за да е вярна, би трябвало да съдържа в себе си и сравнителни елементи. Тези двадесет години, колкото и да бяха тежки, защото преживяхме срив на валутата, непрекъснати смени на правителства, финансова и законодателна несигурност и т.н., това време е несравнимо по-добро от социализма - и като качество на живот, и като лична свобода, и като бизнес среда. Сравнението обаче с бизнеса на германските ни колеги например има друг знак. В книготърговския бранш там има регламентирани правила и традиции, има спокойствие и сигурност, които дават възможност и на клиентите, на издателите, и на търговците да имат големи успехи. - Необходима ли е нова бизнес стратегия в книгопродаването - за следпреходното поколение, облъчено от интернет и тв сериалите и отчуждено от книгата? - Не мисля, че е необходима нова или различна бизнес стратегия за това поколение. Интернет и тв сериалите не са алтернатива на книгата. Ако има отлив от четенето, той не се дължи на интернет и телевизията. Нашите продажби в интернет бележат стабилен ръст. Мрежата ни дава възможност все по-лесно да намираме клиентите си и да разширяваме възможностите за представяне, обсъждане и продажба на книги. Интервюто взе Галя Горанова. http://www.segabg.com/online/new/articlene...&id=0001201

Традиционните детектори за метал са обемисти и привличат вниманието. Ако искате да търсите монети или други ценности, изгубени по поляните и плажовете, можете да изберете по-дискретно решение, каквото са джапанките Treasure Seeker’s Shoes. В подметката им е вграден металотърсач, като сигналът за намерена ценност се подава от устройство, прикрепящо се под коляното. Цената на необичайните джапанки е £100 за чифта, като в нея не влиза батерията от 9 V. Стоката е подходяща и за деца (12+), като се продава и в размери, подходящи за тях. http://interesen.pogled.info/tehnologii/

About Грод: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%BE%D0%B4 http://209.85.135.132/search?q=cache:nHmA2...=clnk&gl=bg http://209.85.135.132/search?q=cache:nTUl7...=clnk&gl=bg

Нивото на писане, на културна реч и на цивилизован правопис в един форум е равно на нивото на знанията и интелигентността на потребителите му. Само от тях зависи дали ще обсъждат разни теми и проблеми цивилизовано или пък ще се псуват като хамали. Каквото е обществото извън интернет, същото е и в интернет базираните форуми. Потребителите са на различна възраст и на различно интелектуално ниво.

Ако полицаите обикалят циганските гета в БТР-и, МТЛБ-та, СУ, танкове... нещата ще са под контрол. Не 200, а 2 000 да излязат насреща им, само ще послужат за "смазка" на веригите на тежките машини. Нека държавата спре циганския произвол и да вкара циганския етнос в някакви обществено приемливи коловози, пък нека от ЕС да ни обвиняват в нарушаване на човешки права, расизъм и др. подобни глупости. Ако толкоз милеят за циганите, да си ги вземат в техните държави. Пък да видим колко време ще ги търпят?! Италия, Франция и Холандия вече пропищяха от тях... Даже ги връщаха безплатно.

Накрая нищо чудно на премного толерантният и търпелив българин да му писне да бъде такъв и да започне етническо пречистване от елементи, които не желаят да се интегрират нито в българската нация, нито - в българската държава. Не може едно номадско племе да се опитва от години да обърне цяла държава на цигански катун и това да остава безнаказано. Като не се чувстват тук "у дома си", да си ходят в Индия или в Египет, откъдето са дошли, следвайки войските на някои от завоевателите си - селджукските турци, монголите и османските турци. Не може един човек, който цял живот не е плащал на държавата електричество, вода, такса сгради, такса смет и така нататък, който не е произвел продукция за една стотинка, да иска "помощи" от нея. Когато не си дал нищо на тази държава, не можеш да искаш нищо от нея. Този елемент построил ли е една къща, та иска да събаря чуждите? Защо не дойде един български булдозер - да му изрине кочината, да видим, какще бута българските къщи? Този трябва да го издирят и да го осъдят за насаждане на етническа нетолерантност (най-малкото). Имал бил права... Да му намерят работа... Ама не казва какво може... Да каже - "Имам няколко висши образования, мога и искам да бъда лекар/адвокат/учител... Не... Каква работа да му дадат? Някаква, дето няма да краде материали, няма да изнасилва колежки, няма да се напие и да се сбие с колеги... Аз, като го гледам, съм сигурен, че даже метлата не знае от коя страна се хваща. Дали може да си напише името? На която и да е писменост? Ако беше в Турция или в Саудитска Арабия, в Иран, Афганистан или Пакистан, дали нямаше да го осъдят или дори - да му резнат крадливите ръчички по законите на Шериата?

И да е (или - не) запознат с теорията, според която "древни българи = траки", това какво общо има с теорията, твърдяща, че "древни българи = хуни"? Може би някаква нова теория? Например, че... "траки = хуни"? Това ли е подтекста на питането ти? Теориите за произхода на древните българи са около (или повече) от 25.

Я, каква била работата... Шести национален исторически конкурс (2009) - "Паметни места, събития, личности - почитани, отречени, забравени...", организиран от фондация "Ценности" - и под патронажа на министъра на образованието...

Може да си избереш някоя личност и от други книги: "Кой кой е в средновековна България?" "Кой кой е сред българите през XIV - XIX век?"

Отец Храбър Марков Иванов - автор на книжката "Ключ към световните загадки" и създател на проект за всемирна календарна реформа (всеобщ календар). За съжаление, човекът почина преди около година-две. Беше свещеник към Униатската Църква,

А останалите? А непременно българин ли да е? Или може - и чужденец, направил нещо за България? Например - Ричард Застроу (Richard Zastrow) и неговия сайт, посветен на България: http://www.abvg.net/ - All Bulgariq Virtual Guide...

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...%F2%E5%ED%E8%E5 На първо четене се сещам за това... Трябва да се помисли...

Ха, сега, де... Малко известни или - съвсем неизвестни? Или пък - известни, ама - забравени? Я кажи каква е точно темата на конкурса!

Вероятно е по-надолу в тази класация или пък класацията е направена преди Ю-туб да започне да генерира огромен трафик.

Правилното изписване на двете думи е: - филанкишия(та) - аланкоолу http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=lin...rt=all&vc=1

Световното население (2009) – 6 767 805 210 д. Потребители на интернет – 1 733 993 755 д. (25%). Потребители на интернет по континенти: - Азия - Европа - Северна Америка - Южна Америка - Африка - Австралия Топ 20 държави по броя на свързаните с интернет потребители: - Китай - САЩ - Япония - Индия - Бразилия - Германия - Великобритания - Франция - Русия - Южна Корея - Италия - Испания - Мексико - Турция - Индонезия - Канада - Иран - Виетнам - Полша - Аржентина Топ държави по скорост на download (> 10 Kbps): - Южна Корея - Япония - Исландия - Латвия - Литва - Швеция - Румъния - Холандия - България - Молдова Топ държави по скорост на upload (> 5 Kbps): - Литва - Япония - България - Латвия - Исландия - Румъния - Хонг Конг Европа – 803 850 860 жители (12% от световното население), - 418 029 800 д. интернет потребители (52% от интернет потребителите) Европейските държави по брой на свързани с интернет потребители: - Германия - Великобритания - Франция - Русия - Испания - Италия - Турция (само 3% от Турция са в Европа!) - Полша - Холандия/Нидерландия - Румъния Европейските държави по честота на потреблението на интернет: - Швеция - Холандия - Дания - Финландия - Люксембург - Великобритания - Германия - Белгия - Австрия - Франция Къде сме ние? България: - Население – 7 204 690 д. (2009) - Население на София – 1 179 350 д. (2007) - Интернет потребители – 2 647 100 д. (37%). Според друга статистика обаче, потребителите на Интернет у нас са около 45-50% от населението. - Жените – потребителки на Интернет надвишават мъжете – потребители на Интернет с ок. 1-2%. - България е на 1-во място в ЕС по използване на високоскоростен Интернет (над 10 Мbps). - Девет държави – Южна Корея, Япония, Швеция, Литва, Латвия, България, Холандия, Дания и Румъния – имат качество на широколентовия интернет, необходимо за бъдещи уеб приложения (като HD Internet TV), които ще станат масова практика съвсем скоро. През 2008 това е било валидно само за Япония. Българските градове по скорост на download (> 10 Kbps): - Перник - Добрич - Велико Търново - Монтана - София - Ловеч - Русе - Пловдив - Кюстендил Българските градове по скорост на upload (> 5 Kbps): - Добрич - Монтана - София - Велико Търново - Перник - Ловеч - Пловдив Дигиталното (цифровизираното) съдържание на Мрежата е достигнало 487 000 000 000 гигабайта. Брой на уебсайтовете в Интернет пространството по години: - 1998 – 2 636 000 - 1999 – 4 662 000 (+ 2 026 000) - 2000 – 7 128 000 (+ 2 466 000) - 2005 – 70 392 000 (+ 63 264 000) - Април 2009 – 231 500 000 (+ 161 107 430) - Ноември 2009 – 233 636 285 (+ 2 136 281) Езиците, говорени офлайн (2009): - Китайски (мандарин, ксианг, хакка, ган, минбей) - испански - английски (в различни варианти – британски, американски и др.) - бенгалски - хинди и урду - арабски (египетски, алжирски, марокански, саиди, судански, тунизийски, либийски, левантийски арабски, магребски арабски, хиджазки арабски, източноарабски, и др.) - португалски и бразилски - руски - японски - немски - френски Топ 10 на езиците, използвани в Интернет: - английски - китайски - испански - японски - френски - португалски - немски - арабски - руски - корейски 70% от информацията в Нет-а е създадена от крайните потребители. 30% от цялата информация в Нет-а (икономически, финансови и медицински данни) е поверителна лична информация. До 2012 г. тя ще набъбне до 45%. Средностатистическият потребител генерира месечно по 3 гигабайта трафик. Само 1% от потребителите генерират 25% от целия интернет трафик. Дневно през 2008 г. са били изпращани по 210 000 000 000 и-мейла, от които 70% са били спам (нежелани от получателя). В световен мащаб двойно е спаднал процентът на хората, кликащи върху различните реклами в Интернет. С 20% се е увеличил броят на хората, които изобщо не обръщат внимание на интернет рекламата. През 2009 е намалял P2P (peer to peer) обменът на файлове между потребители, а са се увеличили аудио- и видеоматериалите. Най-често срещаните TLD (top level domain) имена са: .com/, .cn/, .de/, .net/, .org/, .uk/, .info/, .nl/, .eu/, .biz/ … Броят на интернет домейните е 184 000 000. Броят на .com/ и на . net/ домейните е 93 500 000. Броят на националните домейни е 74 400 000. Потребители на електронна поща (e-mail) – 276 000 000 д. Потребители на сайтове-социални мрежи (social network) – 301 500 000 д. 20% от браковете, сключени в САЩ, са започнали като запознанство чрез посредничеството на Интернет. Топ новинарски сайтове: - Yahoo News - CNN Digital - MSNBC Digital - AOL News - NY Times - FOX News Digital - Tribune - ABC News Digital - Google News - Gannett Newspapers - CBS News Digital - McClatchy News - USA Today - Advance Internet - The Huffington Post Най-популярните начини да се сдобиете с търсената в Интернет информация: - търсачки - портални сайтове - сайтове, лидери в дадена област - Уикипедия - форуми - блогове - социални мрежи От 62 на 51 е намалял %-ът на потребителите, доверяващи се на търсачката Google. Сайтовете, генериращи най-големия интернет трафик, са: - Facebook - Digg - Yahoo - Google - Bing - Twitter Най-полезните уебсайтове за 2009 г. са: 1. Flickr 2. California Coastline 3. Delicious 4. Metafilter 5. PopUrls 6. Twitter 7. Skype 8. Boing Boing 9. Academic Earth 10. OpenTable 11. Google 12. Youtube 13. Wolfram|Alpha 14. Hulu 15. Vimeo 16. Fora TV 17. Craiglook 18. Shop Goodwill 19. Amazon 20. Kayak Топ сайтове, на които потребителите отдават времето си, прекарано в Интернет: - Google - Yahoo - MSN - Bing - Facebook - Youtube - Microsoft - AOL - Fox - Wikipedia - Apple Внимание! Опасности в Мрежата! Можете да попаднете на сайт (поне 20% е вероятността това да се случи), от който да се заразите с вируси, троянски коне, шпионски софтуер и друг злотворен софтуер, ако търсите името на някоя знаменитост. Разбира се, самите знаменитости нямат вина за това. Ето имената на най-„опасните" (в това отношение) знаменитости: - Jessica Biel - Beyonce - Jennifer Aniston - Tom Brady - Ashley Tisdale - Gisele Bundchen - Heidi Montag - Megan Fox - Angelina Jolie - Brad Pitt Броят на компютърните вируси е неизчислим. По последни данни те надвишават с много цифрата 1 122 311 (2007 г.). Списък на най-забраняваните в офисите тематични уебсайтове: - социални медии и мрежи - оръжия - алкохол - електронна поща (Webmail) - пазаруване онлайн - спорт - онлайн банкиране - еротика и порно Децата в Интернет: - 30% от децата изтриват информацията от браузъра, за да прикрият това, което са правили в Мрежата. - 75% от децата дават поверителна информация за себе си на други интернет потребители, докато са онлайн. Само 5% от родителите на тези деца знаят, че децата им правят това. - 40% от децата се срещат на живо с познатите си от Мрежата. Само 10% от родителите на тези деца знаят за това. Американците от азиатски произход са предимно: китайци, японци, корейци, индийци и филипинци. --- По данни на: http://internetworldstats.com/ http://www.speedtest.net/global.php И на други сайтове, разбира се.

"Отива си българската държавност. България ще остане, няма съмнение, но сигурно няма да се нарича така. Може да се нарича Западна Турция, или Източна Македония, Северна Гърция или Южна Румъния." "Тук винаги е трябвало този, който иска да контролира тези земи, да го прави чрез сила, чрез оръжие, с воля. С непоклатимото разбиране, че ние сме тука не защото „сме готини, толерантни, бели и пухкави”, а защото тук сме забили меча си, защото сме разположили танковете си тук, защото тук сме позиционирали ракетните си дивизиони с ядрени бойни глави... Но днес ние не сме такива. Подозирам, че това е главния проблем на националното ни битие. И може би има оправия - а може и да няма. Защото историята не е кино с непременно щастлив финал, не - за всички участници." "След края на Кримската война по нашите земи се установява едно тихо съревнование, съперничество на великите сили, кой да контролира Балканите, противопоставят се планове за бъдещето на страната. Какво да стане със земите, които рано или късно ще се освободят от османски контрол? Разбирането е било, че болният човек е на Босфора и Османската империя загива, но въпросът е кой ще наследи нейните земи." "Третата българска държава си отива. Дошло е времето да опаковаме в куфар това, което е останало от културата ни – след набезите на отворени фондации, културни, образователни министри и други бедствия, да вземем само най-необходимото, това, без което съвсем не можем – и да се готвим за Голямото пътуване. "Но големият въпрос си остава за решаване от нас, българите – можем ли да принудим т. нар. национален политически елит да бъде отговорен пред Историята? Защото днешният елит няма усет за историческа мисия, той не чува гласове нито от миналото, нито - от бъдещето, чува само куркането на стомаха си и си мисли само как да го напълни. А ако не можем да задължим елита си да бъде на височината на историческите си отговорности – можем ли да го сменим? А ако и това не можем – тогава у дома ли сме си? Или вече някой друг е тук у дома си? И ако е така – какво правим?" Интервюто е доста дълго и премного интересно. Интересни са и някои коментари отдолу... "Точно по времето на социализма се създаде и процъфтя през последните 20 г. този съвременен Бай Ганю с неговата наглост и простащина. От там произлезе и този "елит" сред богатите на деня. Свидетели сме на профанщина и парвенющина, чийто най-нагледен израз е чалга-културата. От съвсем друго тесто е бил Алеко Константинов - интелектуалец и честен човек. Трябва да съжаляваме, че имахме високо ерудирани и отдадени на работата си инженерно-технически кадри, които успяха да осъществят много научни проекти, но поставени в условията на безхаберния социализъм, не успяха да разгърнат до край своя потенциал и да бъдат полезни за възхода на България. Последните 20 г. бяха най-унищожителни точно за тези хора, защото окончателно им беше отнета възможността за реализация в страната; те просто трябваше да загубят работата си, за да се използва наличната база за забогатяване на някои индивиди. И сега този неущожим български ген се развива в други по-оценяващи го държави. Кой е виновен ли?..." "Някои от коментарите са доказателство, че тази държава е към своя край. Българинът демонстрира тотално нежелание да прозре историята си и да се учи от нея. А най-краснречивото доказателство за края на държавта ни е фактът, че българинът търси реализация и осъществяване извън родината си. И все пак интервюто те кара да мислиш, а това на българина ну му харесва." "Странна и статия... Интересен микс от истини, полуистини и пълти глупости... Но трябва да се чете между редовете... Поетът обаче много отдавна е казал по адрес на подобни брилянтни мислители: ''Не пей ми се, не смей ми се, от утре вече ще да блея...''" "Този е прозрял и формулирал три истини на сегашния ни живот: 1. Елитът ни е скапан и прокълнат, но той се храни и осъществява от нашето бездушие. 2. Българинът гледа себе си и себеподобните си с лицето на омразата. 3. Българинът мечтае да се осъществи другаде, но не и на тази земя." "Миналото не винаги е гаранция за настоящето. Сега всички сме различни и едва ли можем да познаем сами себе си."

Редактирах малко теста, понеже нали е примерен... Ако Галахад иска, може да го редактира още, да добави още въпроси и още или - други варианти. Не е лошо въпросите да са малко повече и възможностите за отговор в тях да са повече от две. Като на "Стани/хвани богат!" - да са четири е добре. Може да има и други уловки - не само един отговор да се счита за грешен, може да са по два "грешни" и два "правилни" отговора. И даващите грешни отговори (примерно - А/ и Б/) - да отпадат като автори.