lila_va

Ето тук се различават мненията ни. Кръстът не може да е символ на която и да е цивилизация, това имам предвид. Религията няма отношение към развитието на цивилизациите. Това, че поради огромното си влияние е моделирала до голяма степен облика на нашата, не означава, че има принос към развитието и. Знам, че с това Глишев, например, няма да се съгласи и адски красноречиво ще посочи в отговор хиляди неща, които са станали по време на християнството) Но можем само да гадаем какво би било без него, нали? То даже и кой знае какво гадаене не трябва. Та, като формирала по стечение на обстоятелствата облика на нашата цивилизация и култура, християнската религия и нейните символи имат място в учебниците. Това поне е моето мнение. То не е особено важно как аз го приемам. За жалост, не всички вярващи са като тук пишещите, нито всички атеисти като мен и теб. Повечето използват и най-малките поводи за агресия, не е ли очевидно? И тук идва основният смисъл на светските институции, в частност образованието – а именно да бъдат избегнати подобни ситуации.

Аз не съм вярваща, а постя целогодишно... Засрамете се!

Не грешиш. За Църквата Левски е дякон Игнатий Благодаря ти за този пример! Той прекрасно илюстрира ролята на религиите в цивилизационен план - войните. Не образованието Момчета, училището не е място, където да си мерите религиозните/цивилизационни символи Подчертала съм училището, защото иначе от антропологична гледна точка е нормално - желанието да доминираш. Какво да се прави, тестостеронът е лош съветник. Друга негова изява е при липсата на аргументи да се демонстрира власт (в случая модераторска) и заключване на "неудобната" тема. Добре че рядко се случва Законодателят е преценил, казвате? Ето един красноречив цитат от Суифт (напомнен ми от приятел), който иде да покаже как, аджеба, преценява законодателя: "Има група хора, подготвяни от младини в изкуството да доказват, че бялото е черно и че черното е бяло, според това как им се заплаща. Всички останали хора са техни роби... Изцяло са объркали самата същност на истината и лъжата, на правото и кривото". Глишев, с повечето неща, които си написал, съм съгласна. Но окачен на коя да е стена, кръстът става повече от цивилизационен символ, става религиозен. Няма какво да се лъжем. А това, освен че не му е мястото там, вече е повод за инвазия и на други символи. А при забраната им пък - повод за конфликти. Та така

И мястото на всички тези неща, когато говорим за образование, е в учебниците. Символите на вярата, независимо дали по свои си причини някой ги приема като израз на цивилизационна идентичност или не, нямат място по стените на класните стаи. Какво тук не е ясно? Не ги махайте от уроците по история, не пипайте картините с Паисий)) Разбирам, че всеки от вас си има свои патриотични и емоционални основания да приема кръста като символ на своята цивилизационна идентичност. Но пак повтарям, емоционалните и патриотични аргументи не вършат работа. За да се окачи нещо на училищна стена до портрета на Левски, то трябва да е заслужило уважението на тази светска институция - образованието. Религията няма тази привилегия и мястото на нейните символи, в рамките на образователната система конкретно, е в учебника по история.

Там, където аз смятам да живея, няма такива проблеми, да

Разбира се, всеки има това право. Но не е задължително начините ни на изразяване да съвпадат

Ама спокойно, де. Тук коментираме, не взимаме решения. Ти каквото се притесни... Хубавото е, че в България е недопустимо църквата да се меси в светски неща. Така и трябва. Другото е крачка назад. Мисля, че всички знаете защо.

Историята може да извади и други символи, които да свържем с националната си идентичност, християнството е последната ни религия, но не единствената. Науката история обаче е нещо друго, нямащо нищо общо с вярата. А в училищата се учи, не се вярва. Страшното е, че иначе рискуваме образователната ни система да произвежда фанатизирани олигофрени, по американски образец DendroaspisP, предполагам си наясно, че харесването не е аргумент. И на мен, ако трябва да избирам между двете, християнството ми допада повече от исляма. Е и? Харесването и нехаресването нямат място в една обективна позиция. Да не говорим, че в случая не става въпрос за избор между две религии изобщо.

Не си прав. В образованието не може и не бива да има пристрастия на религиозна основа. Точно затова извоюваното разделение между църква и държава е така важно и не бива да бъде потъпкано. Нещо такова сториха американците, изоставиха принципите на секуларизма и нищо добро не произлезе от това. Ааа, попове не могат да преподават в училищата. Там преподават педагози. Намесата на църквата в светска институция ще означава, че всеки може да се бърка и в църковните дела, дори аз Тези думи на Вирджиния Улф кой знае как си ги извадил от контекст Всъщност те цитатите по дефиниция са си извадени от контекст, де. Но в случая нещо не се връзва...

Фосилните находки от североизточна Бразилия принадлежат на Oxalaia quilombensis. Останките са непълни и е трудно да се определи как точно е изглеждало животното. Засега е ясно само, че принадлежи към групата на спинозаврите: http://blogs.smithsonianmag.com/dinosaur/2011/03/oxalaia-brazils-new-giant-spinosaur/?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+smithsonianmag%2FDinosaur+%28Dinosaur+Tracking%29&utm_content=FaceBook

Така да бъде. Кое ще спре навлизането и на останалите религиозни символи или етнокултурни маркери (както предпочиташ) в класните стаи в една мултиетническа страна като нашата? Както и евентуалните конфликти произтичащи от това? А и... да не се изненадаш един ден, ако влизайки в църквата си, вместо на литургия попаднеш на Лилава, изнасяща лекция за еволюцията

Ами радвам се за теб. Но тъй като темата е за разпятия в училищата, а мен това ме вълнува, коментирам си) А? Какво му е нередното на порното? Който не иска, не гледа, аз така правя. Който иска, от девет кладенеца вода ще домъкне, но пак ще гледа. Само дето ще става по "тъмния начин", което не разбирам защо да е по-добро

Точно това имах предвид и аз. В случая не става въпрос за представянето с образователна цел на разпятието и значението му в културно исторически аспект, а за налагането му като религиозен символ. На фона на падналите в жертва учени пък, както и на вековете наред спиране на научния прогрес от страна християнството, това е направо перверзно (особено за Италия, която се спряга най-вече). Като пак повтарям, решението да се носи какъвто и да е религиозен символ в училищата (и не само) трябва да е лично и не бива да се забранява според мен. Добре де, опитай да си представиш обратното. Нахлувам в църквата ти не просто заредена с еволюционните си убеждения и знания, а започвам да ги представям я чрез някое табло, я чрез някоя схема, изтипосана сред иконите... Кой ще ме спре? Добре, оставяме ги ислямистите. По-удачен е примерът с американците, които също имат проблем с ограничаването на подобни безумия в образователната си ситема и всички виждаме докъде са го докарали. Не знам защо смяташ, че си престъпник и мракобес Аз пък смятам, че просто пламенно защитаваш позициите си.

Значи ставало въпрос за образователни материали, изясняващи културно-историческата роля на този християнски символ? Естествено, че не Решението за носене на каквито и да е религиозни символи трябва да бъде лично. И не бива да бъде забранявано. А сравнението с цитатите от корана в ислямистките страни си беше автогол, Глишев, доста елегантен при това Друг такъв пример би бил фундаментализмът в САЩ и пагубната му роля по отношение на образователната им система напоследък.

Я да припомня началото на заглавния пост: Естествено, че дори и да засягаше само западноевропейските училища, проблемът не остава изолиран, доколкото Западна Европа не е някаква затворена система. Носенето на религиозни символи всъщност не би трябвало да е проблем, когато е личен избор. Налагането им обаче в една светска институция е друго нещо... И отново, за кой ли път, ни се припомня, че вниманието ни съзнателно се фокусира в "неправилната посока". Стига де, ами да заровим глави в пясъка тогава? И защо? Точно в 21 век работата на Европейския съд по правата на човека е именно такава - толерантно да кляка пред желанията на мнозинството.

Е, това е разбираемо. Но важи предимно за София.

Засрамете се, момчета! Що ще подобна тема тук? В една светска държава религиозните символи в училищата са недоразумение, да не кажа престъпление. Мракобесие издигнато в култ не къде да е, а в училищата... и възпято в БГ Наука?! Недоумявам Но дали ентусиазмът ви не бе малко прибързан все пак? Едно такова решение отваря вратичка и за ответна реакция – хоп! - образователни табла и лекции в църквите Майтапа настрана, но в тези размирни времена това може да бъде още един повод (сякаш са малко останалите) за религиозни вражди. И кой ще спре сега инвазията на символите и на останалите религии в училищата? Изобщо ще остане ли място по стените им за образователни материали? Трагедия! Наистина не разбирам какво позитивно видяхте в тази новина?

Тези "помощи" не са ли отдавна спряни? Заради високата раждаемост и масовото неприпознаване на децата от бащите им сред циганите най-вече. Макар че, честно казано, заради символични суми да се редиш на изнервени опашки, да минеш през цялата тази бюрокращина и вкиснати служителки... Не, мерси! Унизително и несправедливо е.

Допускам, че е възможно в онези времена действително да са се разпространявали подобни своеобразни наръчници за благочестиви съпруги от по-опитните такива Но това със сигурност е поукрасено доста. Ето и нещичко от също доста популярното "Ръководство по домакинство" от 60-те години на ХХ век, от частта "Съвети за мъжете": "След като свършите интимния акт със съпругата си, трябва да й позволите да отиде до банята, дори ако не й се налага. Дайте й време да остане за малко сама. Тя може да иска да поплаче."

Малко романтика от края на 19 век: "Относно поведението в интимните съпружески отношения за въздигане на духовната святост на благословеното тайнство на брака и заради славата Божия, написано от Рут Смитърс, възлюблена съпруга на преподобния Л. Д. Смитърс, пастор в Аркадската Методистка Църква на Източната Регионална Конференция, в лето Господне 1894-то. За чувствителната девойка, имала щастието да получи правилно възпитание, денят на сватбата, по ирония на съдбата, е едновременно най-щастливият и най-ужасният ден в живота. Хубавата страна е самата сватба, в която булката е център на внимание в прекрасна и вдъхновяваща церемония, символизираща триумфа й да осигури мъж, който да гарантира обезпечаването на всички нейни нужди до края на живота й. Лошата страна – това е първата брачна нощ, в която булката, така да се каже, плаща масрафа, като за пръв път трябва да изпита целия ужас на половия живот. В тази връзка, драги читателки, позволете ми да ви разкрия една шокираща истина. Има момичета, които срещат изпитанието на първата брачна нощ с любопитство и удоволствие. Пазете се от такова отношение! Егоистичният и похотлив съпруг лесно би могъл да извлече изгода от такава жена. Никога не забравяйте главното правило в съпружеския живот: ДА СЕ ДАВА МАЛКО, ДА СЕ ДАВА РЯДКО И, НАЙ-ВАЖНОТО, ДА СЕ ДАВА НЕОХОТНО. Иначе това, което би могло да е истински брак, ще се превърне в една оргия на половия нагон. От друга страна, терорът, осъществяван от младата съпруга, не бива да е съвсем краен. Доколкото половият живот е в най-добрия случай нещо отвратително, а в лошия – много болезнено, жената е принудена да го търпи от началото на сътворението, което намира отплата посредством моногамния дом и децата, появяващи се чрез нея на света. В повечето случаи е безполезно булката да вземе надмощие над младоженеца, който да се въздържи от секс. Въпреки че идеален би бил този съпруг, който се сношава със съпругата си само по нейно искане и единствено с цел зачеването на потомство, подобно благородство и безкористност не бива да се очаква от един обикновен мъж. Повечето мъже, ако не им се отказваше, биха искали полов живот почти всеки ден! Но мъдрата жена би трябвало да разрешава само две кратки сношения седмично през първия месец от съпружеския живот. С течение на времето тя трябва да прилага всякакви усилия за да намалява тази честота. Най-добре в това начинание могат да й послужат имитациите на неразположение, преструвките че й се спи и главоболието. Споровете, постоянното мърморене и пререканията също може да се окажат много полезни, ако се прибегне към тях късно вечер, горе-долу час преди обичайното време, когато съпругът започва със своите настоявания. Мъдрата жена трябва да е готова постоянно да търси нови начини да отказва на своя съпруг и да го обезкуражава в любовните му претенции. Добрата жена трябва да се стреми към това да се сношава с мъжа си не по-често от веднъж в седмица към края на първата година от брака и до веднъж в месеца към края на петата година. Към десетата година много жени успяват да завършат с раждането на децата и да постигнат крайната цел – пълно прекратяване на половите контакти със съпруга. По това време тя вече може да разчита на любовта му към децата и социален натиск, които да задържат съпруга у дома. Точно както ще е винаги нащрек да сведе количеството секс до възможно най-ниското, мъдрата жена ще обръща еднакво внимание на вида и степента на сексуалните контакти. Повечето мъже са много извратени по природа и ако им се предостави дори малка възможност, те я използват по най-различни отвратителни начини. Такива, прочие, са случаите, в които нормалният акт се извършва в ненормални пози, а също когато мъжът целува женското тяло или пък я заставя да целува неговото мерзко тяло. Голотата, разговорите за половия живот, четенето на разкази за него или разглеждането на фотографии и рисунки, изобразяващи и показващи половия живот са занимания, които погубват душата и освен това лесно стават навици у мъжа, ако това му се позволява. Мъдрата жена трябва да има за правило никога да не позволява на мъжа си да вижда нейното голо тяло и никога да не му позволява да и показва своето. Половият акт, ако е непредотвратим, трябва да се извършва само в пълна тъмнина. Много жени намират за полезно да разполагат с плътни памучни нощници за себе си и пижами за мъжете си. Преобличането в тях следва да се прави в различни стаи. Не трябва да се снемат по време на акта. По такъв начин само минимална част от тялото се оказва оголена. Когато жената облече своята нощница и изгаси осветлението, тя трябва да легне съвсем неподвижно на леглото и да чака мъжа си. Щом той пипнешком влезе в стаята, тя не трябва да издава никакъв звук, който би могъл да го ориентира в каква посока трябва да се движи, за да не го възприеме той като знак на одобрение. Тя трябва да му предостави възможността сам да напипва пътя си в тъмнината. При това винаги има надежда той да се спъне в нещо и да получи някоя малка травма, която да послужи като добър предлог да му бъде отказано сношение. Когато намери жена си, тя трябва лежи максимално неподвижно, защото всяко движение на тялото й може да бъде изтълкувано от оптимистичния мъж като полова възбуда. Ако направи опит да я целуне по устните, тя трябва да извърне глава и тогава целувката безопасно ще попадне на бузата. Ако иска да целуне ръката й, тя трябва да я свие в юмрук. Ако ли пък й вдигне нощницата и се опита да я целува където и да е, тя трябва веднага да дръпне нощницата надолу, бързо да скочи от леглото и да заяви, че естествена нужда я принуждава веднага да посети тоалетната. Това обикновено убива желанието да я целува на забранени места. Ако мъжът и се опитва да я съблазни със сладострастни разговори, мъдрата жена трябва веднага да си спомни някакъв обикновен не сексуален въпрос, който незабавно да му зададе. Постепенно мъжът ще разбере, че ако иска някакъв полов контакт, трябва да прави това без никакви еротични встъпления. След това мъдрата жена ще позволи на съпруга да повдигне нощницата й не по високо от кръста и леко да поотвори цепката на пижамата си, за да може през нея да извърши сношението. Тя ще бъде съвършенно безмълвна или пък ще дърдори нещо за домакинската си работа, докато той пъхти и се сили над нея. Освен това ще лежи без да помръдва и в никакъв случай няма да издава някакви стонове или въздишки по време на акта. Когато мъжът завърши акта, мъдрата жена ще почне да му натяква за някакви дребни пропуски или пък за разни неща, които иска той да свърши на другия ден и които предварително си е намислила. Голяма част от половото си удовлетворение много мъже получават в блаженото отпускане след акта. Затова жената не трябва да му дава възможност за това, иначе той придобива стимул да го повтори. С течение на времето мъжът се убеждава, че не го очаква спокойно отпускане и е невъзможно да му се наслади. Още един обнадеждаващ фактор в полза на жената, за който тя трябва да е благодарна – това е, ако семейството на мъжа й, училището, църквата и социалната среда в течение на живота му съдействат за изграждане на чувство на дълбока вина по отношение на неговия полов инстинкт, така че той да пристъпва към брачното ложе с чувство на вина и срам, вече наполовина сломен и подчинен. Мъдрата жена се хваща за възможността да се възползва от тази ситуация и неуморно следва своята цел – отначало да ограничи, а след това напълно да унищожи стремежа на мъжа си към каквито и да било прояви на полов живот."

Това преполагам Сред цветята – с една кана вино, без приятел, без приятел, пия. Наздравица към светлата луна отправям, към сянката си вдигам чаша – и сме трима. Но луната в пиенето не я бива... А дано четенето му има и силата да разсейва облаците!

Ето (не гледай хороскопите ): http://lunaf.com/bulgarian/fazi-na-lunata/lunen-kalendar-2011/03/19/

Ако става въпрос за една определена етническа група "самотни" майки, баш притеснителни са си. А това, че е възможно да ме асоциират с тях, още повече

Наистина рядко и красиво явление, много подходящо за наблюдение и снимки на Луната, и... още нещо , което обаче може да пропуснем заради облаците

Така е по-добре. Ето, аз определено не се чувствам самотна, а единствена ))