Panzergrenadier

Документи за клането се намират ако човек се разтърси в мрежата. Ето и снимки от есхумацията на труповете: Дори немците си признават за клането. Това е от немската Уикипедия: “Babyn Jar (ukrainisch Бабин Яр; russisch Бабий Яр/Babi Jar; übersetzt Weiberschlucht) ist eine Schlucht auf dem Gebiet der ukrainischen Hauptstadt Kiew. Ursprünglich befand sie sich außerhalb der Stadtgrenzen. Diese Schlucht war 1941 der Schauplatz der größten einzelnen Mordaktion im Zweiten Weltkrieg, die unter der Verantwortung des Heeres der Wehrmacht durchgeführt wurde. Den Einsatzgruppen des Sicherheitsdienstes fielen am 29. und 30. September 1941 mehr als 33.000 Juden zum Opfer.” Въпросът е, че руснаците спекулират с фактите в свой интерес.

Реално погледнато масовите разстрели на еврейската общност в СССР не е чисто немско дело, а съвместна акция с украински и литовски колаборационисти. При Бабий Яр в разстрела наред с СС части участва активно украинската полиция и местни колаборационисти. След войната съветското ръководство решава да представи събитието като престъпление само срещу съветските жители на Киев, а не срещу евреите- основните потърпевши. То отказва да издигне еврейски мемориал. Едва след разпадането на СССР е издигнат такъв. Подобна е и ситуацията при клането при Понири, където са разстреляни литовски и полски евреи. Наред с СС и СД участват и литовски доброволци от Ypatingasis Būrys (литовски еквивалент на Sonderkommando) и Съюз на литовските стрелци (Lietuvos Šaulių Sąjunga). След войната руснаците отричат това да са били поляци и евреи, а само съветски граждани. Едва през 2000 г. – десетилетие след падането на комунизма литовски и полски организации издигат монумент на полските и литовски жертви. И в двата случая съветското правителство представя фактите превратно в своя полза, като омаловажава еврейските жертви и отказва издигането на еврейски мемориал.

Нямам никакво намерение да се явявам апологет на ген. Кайтел. Същият е попаднал в ръцете на противниците си по оръжие и е бил осъден и екзекутиран от ТЕХНИЯ съд. Цитирах Кайтел без коментар. Но това е далеч от темата. Слава Богу, че за писане по форумите не пращат на съд в Хага... Изобщо за войната не трябва да се съди с морални категории. Целите й са стратегически, политически и икономически, а не морални. На практика се доказа, че през WWII няма нито една воюваща коалиция, която да не е нарушавала Третата женевска конвенция ( 1929 г.). Частите за борба с партизаните – по същество специални подразделения на SS, полиция и най-вече военни части се явяват абсолютна необходимост за обезпечаване на подвоза на боеприпаси, охраната на военни обекти, ж. п. транспорта и пътните артерии както и марша на съединенията към фронта – основни мишени на партизаните. Без тях несъмнено цялата немска логистика би се сринала. Това не е някакъв уникален за немците непонятен садизъм и жестокост, а са контрамерки предприети от немците срещу диверсионните действия на партизаните. И тук изобщо не оспорвам правото на руснаците да водят партизанска война в тила. Ясна картина за антипартизанските действия дава Бах-Зелевски висш ръководител в СС и полицията по безопасността в тила на група армии “Център” с основна дейност – борба с партизаните. Така наречените “Операции от крупен мащаб” идващи от центъра, където са се планирали в болшинството от случаите са били малки операции при което всеки младши командир е бил задължен да прочиства своя район от партизани, тоест да действа самостоятелно. Не е имало заповеди в които да се каже ясно, как да се отнасят към населението и как към партизаните. Така както и не е имало заповеди, които да определят какво да се прави с партизаните и даже не е било е казано, кой следва да се счита за партизанин. Едва през 1944г. се появява “Инструкция за борба с партизаните”. Било е нужно точно да се доложи колко партизани са убити в боя, колко са разстреляни, колко човека са разстреляни по подозрение в принадлежност към партизаните и какви са загубите на немската част. Необходимо е било и да се изчислят трофеите, пленени по време на операциите. Бах-Зелевски сам приветства решението, което било прието на базата на неговите доклади а именно - на войсковите части било забранено да провеждат безразборни репресии. Било издадено разпореждане партизаните и хората подозирани за участие в партизанската борба да не се разстрелват, а да се използват в качеството си на работна ръка. Във всеки случай количеството на пленените е надвишавало количеството на убитите. По негово мнение партизанин е само този, който действително е уловен с оръжие в ръцете. Този, у когото няма открито оръжие не е следвало да се счита за партизанин. който иска подробности да чете тук: http://warrax.net/58/vol5.html

Ген. Вилхелм Кайтел в мемоарите си ”12 стъпки към ешафода” доста точно описва причините за затягане на крутите мерки в окупираните от Вермахта руски територии и донякъде оправдава жестокостите на Айнзатцгрупите и изпълнението на директивата ”За комунистическото бунтовническо движение в окупираните области” и заповедта ”Нощ и мъгла” и двете подписани от него: ”Призив за усилване на войските за обезпечаването на тила и полицейските формирования на окупираните територии започна да звучи все по-настойчиво. Настоятелната необходимост за обезпечаване на собствената безопастност принуди окупационната администрация да въведе практиката на заложниците и да прибегне към засилване на репресиите против цивилното население. Скоро ситуацията на Балканите изиска спешно засилване на контингента на окупационните войски, а поради придвижването на Вермахта на изток числеността на войските обезпечаващи тила в Русия отдавна престана да съответства на размера на опасността от страна на терористите, саботьорите и техните помагачи. Хитлер поиска ожесточение на окупационната политика, използване на драконовски мерки и провеждане на показни акции за сплашване, докато положението все още не е излязло от контрол. Така през лятото и есента на 1941 г. се появиха първите заповеди за борба с бандити, терористи, парашутисти, агенти на тайните служби, престъпници и всякаква сбирщина от ”рицари на брадвата и кинжала”, полукриминални идеалистически елементи, които сега незнайно защо наричат ”патриоти”. [......] Освен това, (директивата ”За комунистическото бунтовническо движение в окупираните области” и заповедта ”Нощ и мъгла” бел. моя) имаше и още няколко варианта на жестоки заповеди, представляващи нашия опит да дадем адекватен отговор на изопачените методи на водене на военни действия от страна на противника, истинският мащаб и характер на които се осъзнаваше само в централната командна инстанция, където идваха донесенията от всички театри на военните действия. Наложи ни се да прибегнем до недостопочтенното занятие да обясняваме на немските офицери, възпитани в различни ”рицарски”, представи за войната, че там където убийството зад ъгъла е станало норма, а терорът против окупационните власти и гражданското население се счита знак за особена доблест, решително е невъзможно да се избегнат жестоките репресии. Жестокостта и терора могат да бъдат победени с още по-голяма жестокост и безжалостен терор”. Не се наемам да обясня или да оправдая горното изказване, но все пак трябва да се чуе и другата гледна точка...