Panzergrenadier

От времето на Френсис Бейкън науката разширява своя хоризонт, като се се движи по пътя на индуктивната логика- т.е. от частното към общото. Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми-(научните закони) в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. Докато при религиите, догматизмът пречи на разширяване на познанието за Бога – познанието ни за Него остава все едно и също, всяка нова мисъл в страни от традиционното схващане се приема за еретизъм. Познанието за трансцендентното се ограничава само в сферата на дефинираните и неподлежащи на оспорване догмати дошли до нас от миналото. Въпреки това, Парапсихологията хвърля мост между религия и наука. Изследванията на процеси и явления като телепатия, аура, животински магнетизъм, ясновидство, биотокове, астрални тела и др. обясняват подобни „духовни” феномени по научен метод.

Въобще не ме интересува дали душата на покойниците е глуха и сляпа. Ставаше дума за чистилището и съответно аз изложих православното учение за митарствата, като негова аналогия. А иначе съботяните и други общности вярват, че след смъртта душата пребивава в безсъзнателно състояние. Те считат, че еврейската дума "нефеш" - „дъх” е най-близко до идеята за сила на живот в човека, която е извън обсега на неговите възприятия, докато православието учи, че "нефеш" е „отделен човек”, личност, чиито сетива нямат връзка със сетивните органи на материалната обвивка. Традиции и разбирания всякакви. Всеки може да вярва в каквото си иска, щом то му носи удовлетворение, сила и смисъл в живота, стига да не наврежда на другите. Дали е суеверие (напразна вяра) или истинска вяра, решава всеки сам за себе си.

И при православните се среща подобна идея- възможността душите на умрелите да се очистят от неизкупените през живота си грехове, само че не се казва Чистилище, а това са т. нар. Митарства (т.е. митници, пропусквателни пунктове), през които душата преминава през 40-те дена между смъртта и възнесението. Всяко митарство е своего рода изпит за (не)привързаността на душата към някой траен грях/порок по време на земния живот: има митарство за сребролюбие, за блудство, за убийство и т.н. Ако даденият човек не е бил склонен към такъв грях, той минава лесно през съответното митарство; ако ли не, лошо - може да попадне в ада и затова... са необходими постоянните застъпнически молитви на Църквата. Това са все идеи до голяма степен подобни на смисъла на католическото Чистилище.

Твърде незаслужено се пренебрегва периода на Металика с Дейв Мъстейн. Дейв е автор и съавтор на много от великите песни от първите два албума. Кои са песните в които Дейв е автор или съавтор? The Four Horsemen (Hetfield / Ulrich / Mustaine) Jump in the Fire (Hetfield / Ulrich / Mustaine) Phantom Lord (Hetfield / Ulrich/ Mustaine) Metal Militia (Hetfield / Ulrich / Mustaine) Ride The Lightning (Hetfield / Ulrich / Burton / Mustaine) The Call of Ktulu (Hetfield / Ulrich / Burton / Mustaine) Lepper Messiah (основният риф на песента е на Дейв, но това не се признава от Metallica) Да цитираме Дейв Мъстейн: „В началото аз бях китаристът на Металика, Хетфийлд беше инициаторът на текстовете, а Ларс удряше отзад барабаните.” "In the beginning, I was the guitar player in Metallica, Hetfield was the mastermind behind the lyrics and Lars was back there banging on his drum set. (Mustaine, 1990) Металика дължи до голяма степен китарните рифове от ранните си песни на Дейв.

Това не е ли на летище Тушино? Sepultura, Black Crows, Metallica, AD/DC, 30 000 войника, конна полиция, 15 огромни екрана, 11 пребити до смърт от милицията. Четох че на концерта са били от 700 000 до 1 600 000 души ... велико! Металика дори биха за времето и рекорд на посещаемост на техен концерт…

В статията от Уикипедия се описва само външната форма на гностицизма (учение, произведения, представители), като само се загатва за духовната практика носеща наименованието gnōsis. Ето тук се загатва за нея: „....директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание.....” „Основна характеристика на гностическата сотериология е знанието (гносис) за истинското естество на Аза, неговия небесен произход и истински дом отвъд тленната вселена, в който той може да се завърне, ако постигне това знание.” и тук: „Допълнителни откровения се получават и от други небесни същества във видения и сънища.” Ясно е, че този „директен достъп до религиозните мистерии и вътрешното познание”, знанието на гностиците и откровенията, както и „достъпа до видения и сънища” се осъществява по определен мистичен/окултен метод. Какъв е той? Статията не ни казва. Не е нужно за сериозния изследовател на тази материя да се пояснява, че тук става дума за техники за достигане на алтернативните състояния на съзнанието, специфично състояние на ума, спирането на вътрешния диалог, еднопосочно съзнание, което се среща във всяка една духовна традиция под различни имена. При Кабалистите е АИН, при източните системи САМАДХИ, а при гностиците е именно ГНОЗИС (gnōsis).

Историята трябва да се ревизира на всеки 50- 60 години, иначе има склонността да се превръща в скрита пропаганда. А това би отхвърлил всеки честен историк стремящ се към проверения исторически факт, необременен от идеологията. Следвоенната пропаганда създаде митове, те са факт. Именно ревизионистите със своите изследвания се стремят да разграничат чистия исторически факт от пропагандата на победителите. Самата промяна на цифрите на мемориала на жертвите в Аушвиц говори, че пропагандните клишета на победителите вече не действат и малко по малко се отхвърлят като несъстоятелни. В този смисъл е и заслугата на това течение в историческата наука - борбата за историческата истина с научни методи.

Самите законодатели на Холокоста ревизират очевидно нелепите цифри, плод спекулациите им. До 1990 г. на мемориалната плоча в Аушвиц беше изписана цифрата 4 милиона избити евреи там. През юли 1990 г. управата на музея заедно с израелския холокост център Йад Вашем редуцираха цифрата на 1,2 млн Старата плоча – 4 млн. и новата плоча - 1,2 млн И най-сетне през 1993 г. френският изследовател на холокоста Жан-Клод Пресак намали цифрата на еврейските жертви в Аушвиц на 775,000. Диаграма на признатите еврейски жертви в Аушвиц през годините. (бройката намалява непрекъснато!)

Можем ли да кажем, че Иисус съзнателно работи за собствената си смърт/разпятие/свещена саможертва за да се изпълни написаното от пророците? От податки от Евангелията е видно, че Христос знае кога ще бъде предаден и изпратен на кръстна смърт: Матей 26:45. Ето, наближи часът, и Син Човеческий се предава в ръцете на грешници; Какво прави Той за да избегне тази смърт? Нищо, защото я иска и работи за нея. По-скоро не я иска, а се подчинява на волята на Бог Отец: Марк 14:36. и казваше: Ава Отче! За Тебе е всичко възможно; отклони от Мене тая чаша; но да бъде не каквото Аз искам, а каквото Ти. Реално цялата Му проповедническа дейност е съзнателна работа за тази смърт. Не може да се надява на друго освен на смърт след като нарушава основни разпоредби от Петокнижието, (съботата, която е вечен завет и то определена от Самия Бог) за чиeто пристъпване се полага единствено смърт. Поне учените равини, познаващи писанието приемат, че това е нарушение на Закона: Изход 31: 14. Пазете съботата, защото тя е света за вас: който я оскверни, да бъде предаден на смърт; който в тоя ден върши работа, тая душа трябва да бъде изтребена измежду народа си. 15. Шест дни да вършат работа, а в седмия е събота, почивка, посветена Господу: всеки, който върши работа в съботен ден, да бъде предаден на смърт. 16. Нека Израилевите синове пазят съботата, празнувайки съботата в родовете си като вечен завет; Иисус реално отменя Изход 31: 14, въпреки, че това е „вечен завет”. И ако видим в историята - такава е съдбата на всеки един религиозен реформатор – преследване, гонение и дори смърт. Тук обаче не искам да приравня Иисус с обикновен духовен реформатор.

Ако законът мине, тези така наречени „антифашисти” с претенции за военни ветерани ще получат това, което им беше отнето от Иван Костов през 1997 г. с промяната на Закона за ветераните. Ако бъде приет, законът ще засегне около 3-4 хиляди души на средна възраст 86 години, основно бивши партизани, концлагеристи, ятаци и политически затворници. Какви привилегии се надяват да получат? Добавка към пенсията си в размер на около 80 лева. Освен това ще могат да се возят безплатно в обществения транспорт, както и няколко пъти по БДЖ. Според председателя на Българския антифашистки съюз Чавдар Стоименов те не се стремяли към материални привилегии, а към признание. Мигар го нямаха 45 години, та и повече?

Проектозакон за признаване на участниците в антифашистката борба за участници във Втората световна война е бил внесен през месец февруари за разглеждане в парламента. Това съобщи в Габрово председателят на Българският антифашистки съюз Чавдар Стоименов. Ако бъде приет, законът ще засегне около 3-4 хиляди души – бивши партизани, концлагеристи, ятаци и политически затворници. В редица европейски страни, сред които Франция, Белгия и Италия, участниците в антифашистката съпротива са обявени за участници във войната, добави заместник-председателят на БАС доц. Минчо Найденов. Те пак са тук!

Показанията на комендантa на Аушвиц Рудолф Хьос (не Хес) реално нямат никаква тежест. За процеса и признанията му препоръчвам да прочетете книгата "Legions of Death" от Rupert Butler, за да се разбере как са били „извлечени" те и начинът, по който е бил третиран и обработван, за да каже това, което са искали от него. Години след войната офицерът от английското разузнаване Бърнард Кларк разказва как той и пет други английски войника са изтръгнали „признанията" от Хьос. Самият комендант на Аушвиц обяснява това така: "Да, разбира се, аз подписах заявление, че съм убил 2,5 милиона евреи. Аз също така бих могъл да кажа, че те са били 5 милиона. Има способи, с помощта на които може да се получи всяко признание, независимо от това, дали то е вярно или - не." Източник: Rupert Butler, Legions of Death (England: 1983), pp. 235; R. Faurisson, The Journal of Historical Review, Winter 1986-87, pp. 389-403.

Съвсем вярно. Съвременната “демокрация” е дълбоко изродена в плутокрация. Механизма за финансиране и спонсориране на политическите партии напълно обесмисля политическия вот, в резултат на което все по-малко хора гласуват. Политическото шоу наречено избори е предназначено само да имитира демокрация, сиреч чиста манипулация. В действителност хората платили за музиката поръчват законите и те се правят в интерес на най-богатите. Богатсвото на този “елит” се увеличава не от творческия му гений, а от закони осигурвяащи преразпределение на обществените ресурси в тяхна полза – офшорни компании, схеми за данъчни облекчения, държавни поръчки, лобизъм и фондации. Съвременното общество е перход от плутокрация към нетокарация. Нетокрацията е все още теоретическа форма за самоуправление на обществото.

Така е, но новосъздадената Германска империя е приемник на пруската военна традиция и пруското юнкерство. Трайчке твърди, че Германска империя по същество е приемник на Прусия. Кралят на Прусия е германският император, така че, приемствеността, особено във военната традиция е налице. „Прусия се явява решаващ фактор....... Волята на империята (Германската бел. моя) не е нищо друго, а именно волята на пруската държава.” източник: Treitschke, Heinrich Gotthard Deutsche Geschichte im neunzehnten Jahrhundert

Съгласен, няма „природно заложен милитаризъм”, но немците винаги са признавали в миналото, че са милитаристичен народ, като са се гордяли с това, поне до 1945 г. Стараели са се да оправдаят този милитаризъм с обективни причини, а не с някакви природни заложби. Но поколения наред подобно възпитание вече води до обособяване на милитаризма като част от националния характер. Ето линк към цялата статия на Ханс Фрицше "Милитаризъм", която цитирах по-нагоре, ако не е станало ясно за какво иде реч: http://nseuropa.org/Statia1.htm А ето какво казва ген. Вилхелм Кайтел на Нюрнбергския процес: „Традициите, обстоятелствата и чертите на националния характер създадоха от немците войнствена нация.” И в заключение по думите на френския революционер Мирабо: „Прусия това не е държава с армия, а армия която има държава”

Интересни мисли с цел оправдание на немския милитаризъм споделя Ханс Фрицше -ръководител на отдела за вътрешния печат при министерството на пропагандата: « германският войник трябваше да играе една малко по-друга роля в живота и историята на германския народ , отколкото войникът в другите страни.» «идеалът за обединение на тоя народ , трябваше да се извоюва стъпка по стъпка , парче по парче, и то с цената на твърде много кръв.» Той развива диалектиката между цивилния и военния: « Английският войник,значи, не е нищо повече от едно оръдие на “гражданина във фрак” „обаче в Германия войнишката униформа надрастна фрака и тя стана символ на рицарско достойнство за една възможна борба.» И най-сетне: „Ако само заради тая задача германският народ трябва да бъде третиран като "милитаристичен", то ние приемаме това не като обида, а като похвала.» Любопитна апология на милитаризма и военщината, нали?

„Милитаризмът като естествено състояние”- това е идея развита най-пълно и в класическия си вид в германската култура и диалектика от XIX век в разцвета на Пруска Германия и осъзнаването й като национална държава. По онова време, а и по-късно в Германия пацифизмът е бил синоним на национално предателство. Като резултат от тази философия са си го отнесли хора като писателя Ерих Мария Ремарк и пацифисткото му творчество, определено като „чуждо на немския дух”. Георг Вилхелм Фридрих Хегел, този апологет на милитаризма твърди, че „световната история - това не е империя на щастието”. Периодите на щастие по негово мнение са празни исторически страници, доколкото отразяват периоди на съгласие, при които липсват конфликти. Войната се явява велико чистилище. Войната според философа укрепва етическото здраве на народа, развратен от дълъг мирен живот, подобно на порива на вятъра, който прочиства морето от нечистотии, насложили се по време на продължителното затишие. Хайнрих фон Трайчке – университетски професор, поклонник на войната, отличаващ се с огромна популярност в Германия провъзгласил войната за проява на висшата човешка личност. Войната казвал, е основа на всички политически достойнства. Военната слава на Прусия считал за съкровище не по-малко драгоценно от най-добрите творения на поетите и мислителите. Твърдял, че проповедта за мир е позорна и аморална. „Войната не е само политическа необходимост, но и теоретическа неизбежност, логически извод. Концепцията за държавата предопределя концепцията за войната, защото тя представлява държавата в нейната власт... Надеждата, че войната завинаги ще бъде забранена в света се явява не само абсурдна, но и дълбоко безнравствена. Това би довело до изкореняването на много важни и възвишени пориви на човешката душа... Народ под властта на химери – неосъществени мечти за вечен мир, неизбежно ще деградира и ще остане в състояние на пълна изолация.” И най-сетне един цитат на създателя на „русия бестия”, философа на „вечното връщане” Фридрих Ницше: „Длъжен си да възлюбиш мира като средство за нови войни и краткия мир да е за предпочитане пред дългия. Благославям те не да се трудиш, а да се сражаваш. Благославям те не за мир, а за война... Ти питаш - справедливо ли е да се оправдава войната? Аз ти казвам: справедливата война освещава всяка цел. Войната и мъжеството са извършили повече велики дела от милосърдието”.

Въпросът с датировката на „Зохар” е безсмислен. Както казах тя е съставена от по-стари ръкописи, плод на устната традиция, последствие записана. При такива книги няма оригинал. Оригиналите или т.нар. автографи са изгубени: били са написани на нетраен материал (пергамент, хартия), а от времето на възникването им са изминали хилядолетия. До нас са достигнали само по-късни преписи (апографи). Все едно да питаш кога се датира еврейския мистицизъм.Тази книга е именно част от традицията на еврейския мистицизъм и коментарите на еврейската Тора. Този сборник е съставен 13-ти век, но това не означава нищо – това е един от многобройните преписи на първоначалния автограф, ако изобщо има един единствен такъв. По подобен начин стои и въпросът с библейските книги. Ще ти дам един нагледен пример: имаме ли достигнал до нас поне един единствен оригинал (автограф) на някоя старозаветна или новозаветна библейска книга? Не нали? На лице са само апографи. Един от най-древните старозаветни апографи като Папирус Наш е от началото на 1 век пр.н.е. и съдържа целият текст на Декалога (Десетте божи заповеди) – Изход (20:2 – 17) и Второзаконие (5:6 – 12), но това не значи, че тези книги са писани 1 век пр.н.е., нали? Така че въпросът с датировката на книга „Зохар” е безсмислен. Откакто съществува еврейска традиция и еврейско предание има и учение за прераждането, защото прераждането е част от еврейската традиция. И за това не са нужни аргументи, а четене на същата тази традиция.

Най-древните текстове на еврейското учение за реинкарнацията (Гилгулим) са от Книгата „Зохар” в частта (Mishpatim) Мишпатим. Тя е компилация от древни предания. За книгата - информация от нета. книга Зохар Задължителна в този смисъл е и „Портата на прераждането” от прочутия раби Хаим бен Йозеф Витал – авторитетен тълкувател на Зохар: Sha'ar Ha'Gilgulim, The Gate of Reincarnations, Hayyim ben Joseph Vital Съвсем нормално е в Библейски времена това учение да е било широко известно и общоприето. Не би могло Христос и неговите ученици да не са били запознати с него. Както посочих, едва късно през 19-ти век еврейските общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции и са „замъглили” учението си за прераждането.

То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година - чети внимателно

Податки за прераждането има най-вече в устно предаваната еврейска традиция, която в последствие е записана. В юдаизма фундаменталното вярване в прераждането, т.нар. "гилгул", е съществувало хиляди години. То е било крайъгълен камък на еврейската вяра приблизително до 1800—1850 година, когато източноевропейските еврейски общности е трябвало да се "модернизират", за да бъдат възприети от установените западни институции. Излиза, че вярата в прераждането е била основно и главно течение на юдаизма преди по-малко от два века. В ортодоксалните и хасидистки общности вярването в прераждането продължава и до наши дни. Кабалата — мистичната еврейска литература, водеща своето съществувание от преди хиляди години, е пълна с указания за прераждането. Раби Моше Хаим Лудзато, един от най-блестящите еврейски учени от миналите няколко века, определя "гилгул" в книгата си "Пътят на Бога" така: "Една душа може да се прероди много пъти в различни тела и по този начин да изправи греховете, извършени в предишни прераждания. По същия начин тя може да постигне съвършенство, недостигнато в предишните прераждания."

Никой от учениците не оспорва - напротив, всички са знаели, че човекът е бил слепороден. Цитирам: "Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?" Не би могъл да е наказан за лични прегрешения със слепота, ако се е родил сляп. Ако ли пък е възможно, значи е наказан със слепота за грехове от предишен живот. Не е и за греховете на родителите си. Иисус казва, че причината за слепотата е друга, но не отхвърля априори идеята за грях в предишен живот, каквото е твърдението на учениците: "че човек може да съгреши (кога?) и да се роди сляп". Не оспорва това твърдение на учениците Си.

В евангелие по Йоан (Иоан. 9:1-38) има директна податка за вярванията на евреите в прераждането. И забележете - Иисус не отхвърля тази идея, а се съгласява с питащите го ученици. Какво имам в предвид? Ето какво казва евангелие по Йоан: "И като минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха и казваха: Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп? Иисус отговори: нито тоя е съгрешил, нито родителите му, но това биде, за да се явят делата Божии върху му. (Иоан. 9:1-38) Не би могъл да бъде наказан със слепота по рождение, ако не е грешал преди… Кога преди? Значи се приема, че е бил грешен в предишен живот и е наказан в настоящия. Иисус не отхвърля идеята за грях в предишен живот, а казва : „нито тоя е съгрешил”…… (за да се роди сляп)……. „но това биде, за да се явят делата Божии върху му.” Въпреки този ясен епизод обаче, Църквата не признава учението за прераждането. Цитира се ап. Павел "На човеците е отредено да умрат един път, а след това - съд" (Евр. 9:27), като свидетелство против него.

Магическият жезъл на Моисей помага на Иисус Навин да спечели битката с амаликитците както се казва в книга Изход (изх. 17, 8-13) По време на битката евреите били предвождани от Исус Навин, а Мойсей стоял на един хълм с вдигнати ръце, държащ тоягата си, високо вдигната. Когато дигнел Моисей ръцете си, надвивал Израил, а когато спуснел ръцете си, надвивал Амалик. Когато се уморил да държи ръцете си вдигнати, той седнал на специално донесен камък, а ръцете му били подпирани от Аарон и Ор до залез слънце, благодарение на което Амалик бил сразен. Поражението на израилтяните в тази битка би могло да промени някои бъдещи събития от библейската история… Епизодът с вдигнатите ръце се превърнал през Средновековието в пример за силата на молитвата по време на война, безотказно магическо действие за извоюване на победа. Според преданието тоягата на Мойсей била донесена от император Константин в новата му столица и се пазела в една от църквите в двореца. Тя била носена пред императора по време на тържествени процесии.

Няколко статистики за загубите на противниците в Битката за Англия: Загуби RAF и на Luftwaffe по тип самолет и загуби на RAF и на Luftwaffe по месеци http://cz-raf.hyperlink.cz/BoB/stat.html