Panzergrenadier

При въпроса за възможностите Божии (Божието всемогъщество) се появява въпроса за Теодицеята. (от гръцки: справедливост). Това е класически теологичен проблем за онези религии, които изхождат от съществуването на един всемогъщ, безкрайно добър и всезнаещ (безкрайно мъдър) Бог. Въпросът гласи: Как съществуването на един такъв Бог да се съвмести със съществуването на злото в света? Философът Готфрид Лайбниц се опитал да покаже, че този свят е “най-добрият от всички възможни светове” и поради това съществуването на злото в света не противоречи на Божията доброта. Дали това е така? В класическия си вид проблемът е формулиран още от гръцкия философ Епикур: "Или Бог иска да премахне злото и не може: то тогава Бог е слаб, което не е вярно, или може и не иска: то тогава Бог е злонравен, което му е непознато, или не го иска и не е в състояние: то тогава той е слаб и злонравен едновременно, тоест не е Бог, или той го иска и е в състояние, което единствено приляга на Бога: Тогава откъде идват злините и защо не ги премахва?" Проблемът за теодицеята, погледнато логично, се състои в противоречието на две твърдения: От една страна стои предположението, че Бог е безкрайно добър, всезнаещ и всемогъщ; от другата опитът, че има лошо, съответно зло в света. Поради това, решения на проблема могат да се търсят единствено в обезсилване на едно от двете предположения по някакъв начин или в обявяването на противоречието за легитимно (т.е. за приемливо).

Не виждам нищо „особено” в генетичния материал на болшевишките комисари. Освен ако не приемаш „особено” като ефeмизъм на „от еврейски произход”. Един човек запознат доста добре с хората, управлявали Русия през 1918 г. е кореспондентът на "Таймс" Роберт Уилтон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си "Последните дни на Романови", издадена на френски, той пише: Централен комитет на болшевишката партия, учреден през 1918 г.: Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки, Володарски, Розенфелд (Каменее), Смидович, Свердлов (Янкел), Накхамкес (Стеклов) Всички гореспоменати - евреи 9. Улянов (Ленин), Кириленко, Луначарски -руснаци Съотношение - 3/12. Всички чужденци на високи постове и участници в комитета са си променили имената с руски. Съветът на народните комисари: От 22 членове: 3 руснаци, 1 грузинец, 1 арменец, 17 евреи. Централният изпълнителен комитет: Всичко 36 членове, от които: 1 поляк, 1 германец, 1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци, 23 евреи. От 1918 г. до 1938 г. повечето от ръководителите на болшевишка Русия са чужденци, предимно евреи. Няма комитет или комисариат, в който те да не са били болшинство от най-малко 75%. Още по-очебиещо е положение в съветския Съвет на цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или Представител на друга националност. Всички членове 100% са евреи. Според официална информация от Русия в 1920 г. от цялата болшевишка администрация (545 членове), 447 са евреи, което представлява огромен процент в сравнение с еврейското население в Русия по същото време — около 8 милиона души или само 4%. Изводът си направете вие.

За какво е била нужна революцията през 1917 г.? Какво очаквали народните маси? Изменения? Надежда за по-добър живот? И какъв е резултатът? В името на какво? В името на Русия? „Русия която загубихме”... За сравнение – през 1918 г. за два месеца са наказани със смъртна присъда от 10 000 до 15 000 души – това е рязко изменение на мащаба на репресиите в сравнение с Царска Русия. От 1825 до 1917 г. за 92 години смъртните присъди по политически причини достигат числото 6360 души. За два месеца ВЧК наказва със смърт два или три пъти повече хора отколкото царска Русия за 92 години. При това значителна част от смъртните присъди в царска Русия не са приведени в изпълнение, а са заменени с каторжна работа. източници: M.H. Гернет, Против смертной казни, СПб, 1907, с. 385-423; Н.С. Таганцев, Смертная казнь, СПб, 1913. Либкнехт К. Избранные речи, письма и статьи / Либкнехт К. — М.: Госполитиздат 1961.

Като продължение на темата - още два клипа от българската кинохроника от 1941-1942 г. Пропагандата си е пропаганда – но именно тя култивира патриотизма, това й е работата. Логично е да се отдаде почит към Фюрера и Дуче, също както след 09.09 се отдаваше почит към Сталин. Между другото вижте коментарите към клиповете в youtube.com. - темата е политизирана и винаги ще бъде такава. http://www.youtube.com/watch?v=aXDRoLXAyCQ...feature=related Българските войски влизат в Охрид през 1941г. http://www.youtube.com/watch?v=eeDCJZ3kCHI...feature=related Скопие. Април 1942. Площад "Цар Борис III" Парад на българската армия.

Темата не е ли все пак богопознанието извън традиционните религии (извънрелигийно богопознание)? В такъв случай не следва да се привеждат цитати от Библията в подкрепа на дадена теза, а да се търсят идеи от други източници - литературни , философски и т. н. т. Религията е форма на обществено съзнание, съвкупност и система от възгледи, нагласи и обичаи, основани на вярата, базирани на текстове от Библията.

Иван, я могу понять Вас. Вероятно Вы потеряли родственников в течение войны. Кое-что забавное – собака - фашист.

На снимката немски ефрейтор пали цигарата на руски пленник. Снимката е от серията Squadron/Signal publications Combat troops № 2 „German infantry in action”

Повече ми допада идеята за Бога и света на писателя Николай Райнов (бащата на Богомил Райнов), развита в романа му „Между пустинята и живота”: На риторичния въпрос на главния герой на романа Иешу бар Йосеф: “Що сътвори светът до днес?”, Иешу отговаря: “Не сътвори свръх себе си Бог.” Сътворението на Вселената, оформянето на тоталната материална субстанция се тълкува от автора не като демиургично, а като изцяло деструктивно действие. Бог не сътворява света, оставайки външен и надвластен спрямо него - Бог се разпада, за да сътвори света: ”Видях как Бог разбива себе си в безчислени образи, та създава света. Тогава Бог стана дух, а духът стана камък. И Бог се вкамени, та се появи светът като мраморен мъртъв истукан на Бога... Видях как Бог разломява себе си на късове, та твори небе и земя. Небесният хляб стана мраморни трохи, а духът умъртвя. И Бог потъна в множеството на създадените души, та се яви светът, изгубил спомен за Бога. Видях как Бог разсипва себе си на капки, та създава души и тела.” Създавайки материалното, Бог изгубва своята идентичност като висше и обемащо всичко същество, току-що създаденият свят вече не е в неговата власт, разкъсват се връзките на неговото цялостно, обуславящо нещата присъствие - и вследствие на това разпадане създаденият свят е случаен, необусловен, хаотичен: онова, което е било дух, закърнява в оковите на материалното. Така Бог се оказва разпръснат, разпаднат, мъртъв - чрез своя творчески акт той се жертва, за да създаде онова, което го отрича. Именно тук ще срещнем думите “Бог е мъртъв”. Бог е мъртъв не защото е надмогнат или защото е станал, а защото сам, чрез своя сътворяващ акт е погубил изначалната си и единствено означаваща го цялостност: ”Бог е мъртъв - стиснат в недрата на подземни скали, вкопчан в тъмните сокове на корените, разтопен в черните вълни на подземни реки, разсипан в гневната кръв на вихрите, прегърнат от зловещите пръсти на морското дъно... Бог плаче в човешкия поглед, търси отново себе си, бори се с оковите, що му е наложила земята, зове с хленч и хлипане своята разбита воля и плаче за изкупление. Той спи, заровен в тъмната гробница на сърцето, и чака ръката, която ще го възкреси.” В този пространен монолог на Иешу изразява увереност в същността на собствената му мисия: той трябва да изтръгне духа от материята, да сътвори отново разпадналата се божественост - при това също тъй жертвайки себе си, раздавайки, разпилявайки себе си: “Аз трябва да разломя своята плът като Небесен хляб и троха по троха да я раздам на света... Аз трябва да разлея своята кръв като Небесно вино и капка по капка да я раздам на света...” Така и той, подобно Бог Отец, разгражда себе си, но не за да сътвори материалната множественост на вселената, а за да изтръгне и възвиси отново погубения в това сътворяване единен дух - т.е. отново да сплоти разпръснатата и омаломощена в отделните души божествена сила. По- подробна теза – четете тук: http://rose-kreuz.eu/website/jeshubar.htm

А какво ли да кажем за тази? Bruderschaft... pic..bmp

Сайтовете са добри, мерси. Аз като българин и рок-любител чета това: http://www.katehizis.com/home/main.php И един сайт за българските музиканти: http://muzikant.org/

По времето на социализма ни лъгаха, че първите снимки от космоса са направени от съветския сателит „Спутник”. Но не! Първата снимка на земята от космоса е направена на 24 октомври 1946 г. по проект на американски учени и военни от разстояние 60 мили с 35 мм кинокамера монтирана върху ФАУ 2! Камерата направила снимка на всяка секунда и половина и минути по-късно се отделила от ракетата. Камерата била унищожена, но филмът защитен в стоманена касета оцелял. Клайд Холидей – конструкторът на камерата публикувал снимките от ФАУ 2 в National Geographic през 1950 г. с коментара: „така би изглеждала земята на посетители от друга планета идващи на космически апарат.” гледка на земята от камерата монтирана на V2

Ако не беше ей този „зъл нацист” – щурмбанфюрер от SS и член на НСДАП Вернер фон Браун, (на снимката с черния костюм) американската космическа програма и изобщо космическата техника днес щяха да бъдат с години назад. Биографията му носи любопитното заглавие: „От нацистите до НАСА- животът на Вернер фон Браун” (встъпва в партията през 1937 г.) Реализирани проекти: - ракетата A-4 (Фау-2) - междуконтиненталната балистична ракета «Юпитер-С» - спътник от серията «Експлорър» - разработки на ракетоносителната серия «Сатурн» - космическите кораби от серията «Аполон» Почива от рак през 1977 г.

Нямали са, затова с времето подади липса на ресурси са започнали да произвеждат танкове с по-ниско качествена стомана, заради недостиг на легиращи съставки, както е при "Кралски Тигър".

А, разбира се, че Порше е най-известен с модела си на Volkswagen „Бръмбар”, а не толкова покрай сътрудничеството си по танкови проекти. Ако Порше е кръстникът на Тигър, то инж. Ервин Адерс (Erwin Aders) е неговият баща. Той създава PzKpfw VI и PzKpfw VI B. Известен е с прякора Tigerfather (бащата на тигрите). Негова е заслугата и за създаването на последните немски проекти на танкове от края на ВСВ, както и на съвременната немска бронирана техника – „Леопард” и БМП „Мардер”.

Да кажа, че моделите Panzer IX и Panzer X определено не са проекти на Фердинанд Порше. Ето всички проекти по които е работил Порше: Porsche Typ 245 - Sonderfahrzeug V - 1943 • Leichtes gepanzertes Mehrzweckefahrzeug fur Aufklarung und Begleit. • Light Armored Multipurpose Vehicle for Reconnaissance and Escort. • Armament: 55mm MK 112 gun & 7.92mm MG42. • Crew: 3 men / Weight: 15000kg / Armor: 30-80mm / Max.Speed: 58km/h. Porsche Typ 245/1 - 1943 • Leichter Panzerkampfwagen. • Light Tank. • Armament: 55mm MK 112 gun & 7.92mm MG42. Porsche Typ 245/2 - 1943 • Leichter Mehrzwecke-Panzerkampfwagen. • Light Multipurpose Tank. • Armament: 55mm MK 112 gun & 7.92mm MG42. Porsche Typ 245/10 - 1943 • Leichter Panzerkampfwagen zur Verwendung gegen Erd un Luftziele. • Light Tank for use against Ground and Air Targets. • Armament: 55mm MK 112 gun. Porsche Typ 245/11 - 1943 • Aufklaerungs-Panzer. • Light Reconnaissance Tank. • Armament: 55mm MK 112 gun & 7.92mm MG42. Porsche Typ 250 - Sonderfahrzeug VI / Porsche Typ 255 - May of 1944 • Typ 250 - hydraulically powered turret. • Typ 255 - mechanically powered turret. • Sturmgeschutz 27t - Porsche E-25 Jagdpanzer design. • Assault Gun / Tank Destroyer. • Armament: 105mm MK (KwK) or 105mm PAW 100 or 105mm leFH 43 gun & 30mm MK 108 (Flak) gun. • Crew: 4 men / Weight: 26000kg / Armor: 30-120mm / Max.Speed: 57km/h. А иначе, заслугата му към немското танкостроене е голяма, нищо че се приемат проектите за Тигър на Хеншел и Андерс. Най- малкото, защото името на танка е негово. Да, Порше е кръстникът на Тигър. R. I. P. Фердинанд Порше

Именно, това е и причината за поголовното напускане на здрави машини от немска страна от 1944 нататък - липсата на резервни части. Излишното усложняване на конструкцията на последните модели немски танкове също пречи. Усложняването на една бронирана машина, по-сложната й конструкция съставена от повече части налага по-труден ремонт. По-тежка машина - по-трудна евакуация. За евакуацията на един Тигър са били нужни 3 танкови транспортьора (FAMO-та). Тук се сблъскват две доктрини в танкостроенето: немската - създаване на инженерно по сложни и предположително по устойчиви машини-Тигър 1 и 2, Пантера и тази на съюзниците - по прости за производство, но масови машини -Т-34 на СССР и Шерман за Англо-Американците.

Ами виж за коя година става дума и си направи извода защо е така. Първите танкове, Pz.Kpfw.I, произведени серийно, слизат от конвейера на Круп през декември 1933 г. Следващата партида е произведена от заводите на Хеншел през февруари 1934 г. Първият танк, постъпил на въоръжение във Вермахта - Pz.Kpfw.I, всъщност по техническите си характеристики може да бъде причислен към учебните машини. Още с влизането му на въоръжение той вече е анахронизъм. Фирмените разработки Pz.Kpfw. II, са приключени в края на 1935 г. На демонстрацията на конгреса през 1935 г. вече има Pz.Kpfw. I http://video.google.com/videosearch?q=tag+...mp;oq=Tag+der+#

Да направим балансиран избор между либералния принцип на индивидуализма и тоталитарния принцип на колективизма за да постигнем една благоприятна среда за позитивен национализъм? Това e жизнено важно за всеки народ. Теоретичен отговор тук не върши работа. Нужни са примери от практиката. Всяка нация дава различен отговор на този въпрос чрез своите политически лидери. Често обаче общественото мнение в либералните общества може сериозно да навреди или да разруши националното единство.

Използвам термина „Volksgemeinschaft” (народна общност), или people's community.Това е необходимото условие, благоприятната среда, в която се развива всеки успешен патриотизъм, без който той е невъзможен и като антипод на индивидуалистичния либерализъм. Това е нещо което не идва наготово – то се култивира.

Ясно е, че днес у нас в България липсва култивирана национална гордост и патриотизъм. Защо това е така? Ами просто липсват условия и среда, както и интегриращи механизми в самото общество. На първо място няма схващане за народностната общност, тоест съзнанието, че всяка личност е нищо без общността и, че общността, това е жизненото пространство за изява на личността. "Общата полза пред личната полза" е основата на патриотизма. Затънали сме в егоизъм: мислим като "аз"‚ а не като "ние". Могат ли 50 партии да култивират национална гордост и патриотизъм? Не, гордият народ трябва да има една политическа воля, но у нас липсват лидери, които могат да я наложат.

Много са интересни моделите на Panzer IX и Panzer X. Съществували са само като проекти на чертожната дъска. За съжаление скиците не са достигнали до нас. Знае се само, че Panzer X е бил по план огромна машина, но по-ниска от свръхтежкия Maus и вероятно е бил проектиран с 88мм или дори с 128мм оръдие. И двата прототипа по оскъдните данни са били авангардни за времето си и са притежавали много от ТТ данни на съвременните танкове. За съжаление са оцелели само тези два скеча от списанието "Signal" от 1944 г.:

Въпреки всичко YOUTUBE.COM не винаги са постъпвали коректно. Има един потребител на YOUTUBE.COM с никнейм irbergui. Човекът реализира къртовски труд - за 8 месеца ъплоуд на 451 видеа с "Deutsche Wochenschau"- немска военна кинохроника от ВСВ с познавателна/образователна цел. И изведнъж YOUTUBE.COM изтрива акаунта му - това била екстремна дясна пропаганда, а и авторските права държали by International Historic films, Inc. Да ама не... Човекът си прави нов акаунт и почва като Сизиф отново да бута камъка нагоре и да ъплоудва материал.... Кой знае, може би до следващото изтриване... ето какво пише човекът: irbergui3 (1 year ago) 451 videos, 8 months of hard work lost... "Youtube deleted my account due a copyright claim on the "Deutsche Wochenschau" by International Historic films, Inc. THIS COMPANY DOES NOT HAD ANY COPYRIGHT ON THE GERMAN NEWSREELS, they are all in public domain since 1945."

Щом нямаш нужда от доказателства, (ще ме прощаваш, че ти говоря на ти) то аз си спестявам усилията да ти разказвам „книгоподобни бози” като Лемегетон и Гоетия. А и мястото за това не е тук при подобни итнелектуални упражнения, а в подфорум паранауки. Сарказмът е само във въображението ти. Може ли рзумът да достигне до Бог с наукообразни интелектуални подскоци? Не, те са претърпели провал и при Аристотел, както и при Тома Аквински с неговия „естествен разум”. Четейки Петте доказателства на Тома Аквински за съществуването на Бог в „Summa theologica“ ("Сума на теологията"), не ставаме по убедени в съществуването на Бог. Убедете се сами как този хитър софист се мъчи да успокои собственото си неверие с подобна рационална гимнастика и се мъчи да доведе още верующи в Църквата Божия: Петте доказателства на Тома Аквински: 1. Бог като първопричина, първооснова всяко нещо е създадено от друго нещо, основа му е друго нещо, (масата е създадена от дърво, дървото е първооснова на масата; древните гърци са виждали първоосновата в атомите - точно като съвременните физици; в 5-те стихии на Хераклит - вода, огън, вода и забравих кои още; в аперойна на Анаксимандър...) - нищо не е създадено от нищо, всяко нещо е създадено от нещо, в крайна сметка трябва да има нещо, което е първа причина, първа основа на нещата - и това е Бог. 2. като вечен двигател. неподвижния двигател съществува движение, всяко нещо се движи от нещо друго, а кое е дало първото движение? някакъв неподвижен двигател, нещо, което никой не го движи - това е Бог. 3. космологично доказателство всяко съществува определено време и после не съществува. времето е безкрайно и значи трябва да има една точка, в която нищо не е съществувало. ама като не е съществувало, как сега съществуват всички неща, след като нищо съществуващо не може да се породи от друго нищо съществуващо? значи първо е съществувало нещо, което е породило другите неща - Бог. 4. телеологично доказателство нещата в света се движат, направляват към някаква цел. някой ги кара да се движат към цел. както стрелата се движи към цел, а лъкът я направлява. това нещо, което направлява всички неща, е Бог. 5. теологично нещата в света имат различни степени на качество (по-силен, по- добър, по-умен...), т.е. различна степен на доброкачественост, ама като говорим за по-голямо или по-малко качество, ние го говорим по отношение на нещо/сравняваме го с нещо, което е най-качествено, което притежава всички качества в най-голяма степен. това е Бог - който притежава всички качества в най-голяма степен. Безславен опит на „ангелския доктор по теология”. Числото на атеистите остава същото. Или както казва един авторитет: „Станете роби на „защото” и умрете с кучетата на разума.”

Можеш да се убедиш лично в съществуването ако не на Бог, то поне на същностите от по-ниските духовни йерархии и дори да влезеш лично в контакт с тях. От практиките заложени в тези две книги. Особено от втората. Зарежи всички предрасъдъци, поеми рисковете и ще получиш доказателствата от които се нуждаеш. „Знай, искай, смей и мълчи.”

Релиия и наука дават различни обяснения по общи въпроси относно произхода на света, живота и човека. Науки като астрономия и научни теории като абиогенеза и антропогенеза, дават различни отговори по тези въпроси за разлика от обяснението в библейската книга Битие. Според мен съществува пряк конфликт, който не може да се преодолее, въпреки опитите на богословите-модернисти да дадат ново тълкувание на книга Битие.