Ridiculous

Поздрави! Каквото и да се каже за Живко Сталев, малко ще е. Чел съм го още преди да запишa право. Имаше публикувана негова статия в Legaltheory - сайт на покойния Георги Денков - на тема..."Биология и право"! (А даже понятие си нямах тогава, че едновременно чета френските класици във великолепен превод на неговата сестра - Лилия Сталева). "Биология и право", "Сила на пресъдено нещо", "фактическо и нормативно"...това са теми. Последните ме препращат към Келзен и неговата основна норма, към Нено Неновски!!! ("Конституционността на референдума за монархия или република (1946)": забележителна, а и трагикомична на моменти статия), и към всевъзможно тъжно-философски разсъждения за политиката, силата и фактите от една страна, и правото от друга в международните отношения и в нашата мила действителност. Когато оцеляването е от първостепенно значение, тези въпроси ще минават на все по-заден план.

http://www.legalworld.bg/34986.pyrvoto-obsyjdane-na-proekta-za-nk---bez-pravni-temi.html Първото обсъждане на проекта за НК - без правни теми Министър Зинаида Златанова: Наказателния кодекс е вторият по своята тежест законодателен акт след Конституцията 18 март 2014, 18:03 | Мирела Веселинова "Започнала с висок ентусиазъм, обявената днес първа обществена дискусия по проекта за нов Наказателен кодекс (НК) бе профанизирана от регламента, наложен от организаторите – парламентарната правна комисия и Министерството на правосъдието, и от наложения тон на обсъждането, при който изказващите се бяха приканвани да излагат общопопулярни тези и да избягват специализиран дебат. В резултат на това, още след първия час една част от експертите, заявили участие в дискусията, напуснаха залата, без да вземат думата. В обсъждането днес участваха представители на 43 неправителствени организации, предварително заявили желание за участие. Обсъждането започна точно в обявения час - 15 часа, с встъпителни речи първо на водещия - адвоката и журналист Кирил Вълчев, после на председателя на правната комисия Четин Казак, след него – на министъра на правосъдието Зинаида Златанова, а след това и на ръководителя на работната група по проекта проф. Ал Стойнов. Изказванията на първите двама започнаха популярно и по-скоро като образователна лекция - с историята на българското наказателно право още от времето на хан Крум, като доказателство, че проектът за НК не се прави на гола поляна, а се гради върху традиции. Изказването на министър Златанова беше настоятелно прекъснато от Николай Колев-Босия с декларация, която ултимативно постави искане за кръгла маса по темата за НК, при това, определяйки като неприемливо обсъждането на кодекса без съответни изменения в процесуалните и другите свързани закони. Декларацията му бе приета за сведение. Проф. Стойнов заяви в изказването си, че не е имало никаква политическа намеса при експертната работа по проекта, като работната група е била оставена на себе си. Целта била да се съхранят добрите традиции, да се избегнат въпросите от процесуален характер или по темата за изпълнение на наказанията и др. Стана ясно обаче, че едва днес организаторите вкарват нов регламент за обсъждането, който предвижда дискусия единствено по отделни теми от специалната част на проекта на НК, при това само по 10 конкретни теми, плюс точка 11. "Други". Обявено бе, че от всяка НПО се очаква да се вмести в 3 минути. Темите в списъка са подбрани и подредени според интереса към тях, демонстриран от НПО, заявиха от организаторите. Така, според тях се оказа, че гражданският сектор определя като топ теми следния списък: Защита на децата и защита срещу домашно насилие – на първо място, като предизвикала най- голям интерес Престъпления по транспорта Престъпления от които са пострадали лекари Престъпления, свързани с неплащането на осигурителни вноски Престъпления против правото на сдружаване Престъпления, свързани с наркотиците Престъпления против опазването на културното наследство Престъпления против интелектуалната собственост Престъпления против околната среда и насилие над животни Престъпления против съобщенията Други Така определеният дневен ред предизвика възражения още при започването на дискусията – около петдесет минути след началото. Първи изразител на тези възражения стана адвокат Емилия Недева, представител на пловдивската Асоциация за европейска интеграция и права на човека. "Аз съм заявила теми от общата част, която иска да превърне тази държава в държава от маргинали и рецидивисти, както и по въпроси от специалната част, за които три минути изобщо няма да стигнат. Програмата е предоставена едва при регистрацията и до момента на влизането ни в тази зала не беше известна. Не се води стенограма, което ме кара да смятам, че ние участваме в една самореклама на авторите и вносителите на законопроекта", заяви Недева. Тезата й бе подкрепена и от други юристи в залата. В началото на своето изказване адвокат Калин Ангелов от Движение "Промена" заяви, че първият въпрос, който би следвало да се постави пред правната комисия и на който би искал да получи отговор, е, доколко проектът съответства на изискванията на Закона за нормативните актове, специално на условието в мотивите към законопроекта да са обяснени целите му, необходимостта от приемане на изцяло нов закон и т.н. В този контекст адвокат Ангелов призова правната комисия да върне проектозакона на вносителя и това предложение бе посрещнато с одобрение от залата. Тук обаче водещият Кирил Вълчев изрази съмнение дали цялата публика разбира за какво става дума в започналия специализиран разговор. Едва следващата дискусия ще бъде с участието на професионалните среди – магистрати, адвокати, академични среди, тогава ще е уместно да се поставя въпросът за изискванията на ЗНА, теми от общата част и други подобни, заяви адвокат Вълчев. По-късно от залата го репликираха, че 80 % от участниците са юристи и няма как разговорът за Наказателния кодекс да се сведе до общи обсъждания по десет теми от специалната част. Популизмът не е най-добрата рецепта, специално в работата по приемането на нов Наказателен кодекс, заяви прокурор Ваня Савова, представител на Съюза на юристите в България (СЮБ), като подчерта, че няма да взема думата повече. Тя също изрази съмнение доколко е приемливо да се отклонява дискусията от правната тема към други проблеми. Кирил Вълчев отново подчерта, че в настоящия дебат е важно да се чуе обществото, освен юристите, а и всеки дебат е полезен. Много от участниците заявиха, че имат приготвени структурирани изказвания за проекта, но се оказа, че трябва да вземат думата по конкретни теми. Някои от участниците в разговора започнаха да напускат залата, включително и председателят на една от най-активните организации в обсъждането на НК – Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев. Преди да напусне на свой ред, адвокат Емилия Недева заяви за "Правен свят": "Изявлението на модератора на дискусията, че е очакван сблъсъкът между юристи и представители на гражданското общество, и че целта на настоящата дискусия е да се излезе извън правната тематика, ме шокира. Ние сме поканени да обсъдим готов проект за НК, как тогава да излезем от правната тематика на един Наказателен кодекс. Ако бе изпълнена съгласувателната процедура по чл.26 и 27 от ЗНА, както и по чл.15 от Указ № 883 за прилагането му, можеше да се обсъди своевременно проектът със заинтересуваните организации, вместо да се налага тон на профанизиране на дискусията. Уважението на неправителствения сектор към българските институции се демонстрира дори чрез това, че НПО-тата изпратиха свои квалифицирани експерти – юристи, за обсъждане на проекта за НК. Юристите сме част от гражданското общество, ние сме двигател в развитието на нормотворчеството. Благодарение на Асоциация за европейска интеграция и права на човека, която представлявам тук, се приеха редица изменения в законите – ние сме автори на значимото дело за специалните разузнавателни средства (СРС) в Европейския съд по правата на човека, както и автори на двете пилотни дела за разумния срок на гражданския и наказателния процес. Така че не примам заявеното тук от господин Кирил Вълчев намерение да се отстъпи от правната тематика и съм дълбоко убедена, че подобни обсъждания служат само за брошка на ревера, с която вносителите на проекта се окичват и демонстрират, че уж се прави обсъждане. Като се отбеляза ,,че не сме държава от вчера и имаме традиция в наказателното законотворчество", поне да не обезсмисляме онези правни институти, които са показали своята значимост през годините." Междувременно започна обсъждането на първата тема - за домашното насилие, по която се изказаха пет организации за защита на жертвите. Доколко силна трябва да е санкцията за майки, продали детето си сред раждането, когато хормоните бушуват, каква е ролята на иска за оспорване на припознаването в този контекст, какви са правата на бащата за доказване на подобно престъпление и т. н. Заявена бе подкрепа на отпадането на наказателно правната защита върху тайната на осиновяването. Изразена бе теза за недостатъчна наказателноправна санкция срещу телесни повреди на деца и жени и за необходимост от създаването на по-добра защита. Един от начините за това е да се преследват от прокуратурата като престъпление от общ характер всички форми на домашно насилие, довели до телесни повреди. Както изнасилване да се наказват всички форми на насилствено проникване, независимо от пола, предлага Български център за джендър изследвания, като се присъединява към публично изказаната теза на БХК по въпроса. Според Фондация "Анимус" и до момента не е криминализирано домашното насилие, а в България всяка четвърта жена е жертва на насилие, всеки трети човек познава жертва на домашно насилие. Дори и жертвата да поиска защита, по време на процедурата тя се отказва, защото няма защита в този период. Очаквано разгорещена дискусия се получи по темата за т.нар. осигурителна измама (чл. 339 от проекта), другояче казано укриване на осигуровки от страна на работодателя. Присъстващите работодателски организации (БСК, Асоциация на индустриалния капитал, Асоциация на малките и средни предприятия и др.) единодушно заявиха, че това е начин за рекет на работодателите. Има достатъчно текстове в закона срещу укриването на данъци, а е логично, че укриването на данъци обхваща и укриването на осигуровки. Но все пак, по конституция осигуряването е право, а плащането на данъци е задължително. Всеизвестно стана, че предишния финансов министър Симеон Дянков години наред не си е внасял осигуровките съгласно закона, припомниха от БСК. Нещо повече, през последните три години Министерството на финансите е внасяло една и съща сума като осигуровки, което означава, че всички са за затвора. Няма да остане работодател в тази страна, ако се продължава в тази насока, заявиха работодателите. Те са категорични, че доказването на това престъпление може да става само със свидетелски показания, което отваря широко вратите за заплаха и шантаж срещу работодателя. Всеки работодател ще може да бъде вкаран в затвора чрез подставени лица. Наказателното преследване може да стартира само с един сигнал "от двама подкупени работници" и може да продължи с години. През това време бизнесът на този човек ще бъде съсипан. Текстът може да се използва и за нелоялна конкуренция. В същото време наказателната отговорност е само за работодателя, въпреки, че работниците много добре знаят, че осигуровки не се внасят в дължимия размер. Другояче казано, работникът става съучастник, а понякога - и подбудител, казаха работодателите и посочиха случаи, когато работниците получават социални помощи или емигранти, които се връщат от чужбина с право на социално подпомагане и не желаят сключването на трудови договори, за да не си загубят помощите. От КНСБ изразиха надежда, че "новият НК няма да превърне всички безработни в престъпници и съучастници", както и категорична подкрепа за новия текст. Нещо повече, от синдиката поискаха криминализиране и на неплащането на заплати. Подкрепа заяви и представителят на Мин&##1086;1080;стерството на труда със същите аргументи – абсурдно е да се изкарват работниците престъпници, огромната маса от работещите подкрепят една такава разпоредба и т.н. В проекта за НК няма престъпление, което да се нарича неплащане на осигуровки, става въпрос за осигурителна измама, заяви проф. Стойнов като корекция на някои изказвания, обявили, че се криминализира неплащането на осигуровки. Последва реплика от адвокат Емилия Недева, която попита: ако става въпрос за измама, то не е ясно кой е пострадалият. Не е работникът, защото той много добре знае истинското положениена нещата. Няма как да е НОИ, доколкото има решение на КС в този смисъл. Кои нови икономически и социални обстоятелства налагат сега да се внесе отново същия текст, отхвърлен през юли 2013 г., когато вносител му беше Цветан Генчев Цветанов, зададе и друг въпрос адвокат Недева. При гласуването на този текст тогава в правната комисия нямаше нито един глас "за", доколкото и от ГЕРБ не участваха все още в работата на парламента, припомни тя. Но отговор на въпроса й нямаше, обсъждането премина към друга тема. Въпреки твърденията на организаторите за големия интерес по темата за престъпленията, извършени срещу лекари, по нея кратко изложение направи само един адвокат, представител на Българския лекарски съюз. Текстовете за защита на интелектуалната собственост и културното наследство са писани от хора, които въобще не са наясно с материята, заявиха от заинтересованите организации. Няколко изказвания имаше по темата за отпадането на "еднократната доза" от текстовете за престъпленията, свързани с притежание на наркотици. Това бе обявено за крайно вредно и опасно.." Въобще не си направих труда да подчертавам безумията. Иначе голям плакат, големи хора, голям проект. Гордост.

"Въпреки някои съвсем основателни критики към качеството на проекта за нов Наказателен кодекс (НК), трябва бъде поздравен екипът, който го е подготвил, за огромната свършена работа и, разбира се, министърът на правосъдието, който е имал волята да го завърши и предложи на Министерския съвет – нещо, което много предходни негови колеги не успяха да направят. Това се казва в коментара върху проекта за нов Наказателен кодекс, който е специален акцент в законодателния анализ в брой 8 на проекта "Юридически барометър", представен миналата седмица в Гранд хотел "София"."

Техническа грешка имаш горе. В сила е 1900 г.* Сигурно има фрапантни примери за подготовка, най-малкото из френското законодателство. Наивно ми се струва обаче да се мисли, че в България тепърва някой ще обърне сериозно внимание на правотворчеството като наука, ще му осигури система от институции и пр. Спуснали сме се по пързалката във всяко отношение. Оттук само надолу.

Колко струва драфтинга на един Наказателен кодекс? Става въпрос сигурно за десетки левове. И "престиж"!

Сигурно си прав, понеже и други в момента активно приковават вниманието ни.

Като за начало има европейски стандарти. Примерно Европейският съд по правата на човека определя "разумния срок", който е и елемент от правото на справедлив съдебен процес по ЕКПЧ, на базата на три критерия, сред които, наред със сложността на делото и поведението на държавните органи, е и поведението на лицето, което се позовава на правилото за разумен срок. Ако забавянето на делото е по негова причина, то това време ще се приспадне от срока на делото. Такава е и практиката на ВКС. А това дали е спазен разумния срок първо трябва да се установи нали - чрез компесаторните механизми по ЗСВ и ЗОДОВ? Но и там критериите са същите. ЗОДОВ Отговорност за дейност на органите на съдебната власт за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок Чл. 2б. (Нов - ДВ, бр. 98 от 2012 г.) (1) Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. (2) Исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс, като съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора. Пък ако наистина не е спазен разумният срок, сигурно е справедливо. И сега според практиката на ВКС нарушаването на принципа на разглеждане на делото в разумен срок е изключително смекчаващо обстоятелство и наказанието на подсъдимия се определя при условията на чл. 55 НК...и пр. за критериите.

Честита Нова година! Последното, разбира се, е важното. Тук разсъжденията ми сбито бяха следните (нищо ново, финалната дестинация - незрима, но дано поне пътят е ясен): …Справедливостта е добродетел (част от морала). Но, "царица" или не, не е единствената добродетел. Тоест справедливостта е добро, но не всяко добро е проява именно на справедливост. Възниква въпросът кое добро е справедливо (или кога въобще поставяме проблема за справедливостта)? Като за начало, това добро, което се осъществява в рамките на човешките отношения (като тези на разпределение и възмездие). Справедливостта ни служи за оценка на начина, по който отношенията ни се развиват. И на базата на тази оценка, ние ги окачествяваме като „справедливи” или „несправедливи”. Проблемът тук е кога обществените отношения ще са справедливи и кога не? На базата на какво ги оценяваме? Кои са критериите за справедливост? Става въпрос за следното. Все пак приех, че справедливостта е качество, което обществените отношения могат да притежават. Но отношенията са най-разнообразни по вид, в резултат на което разграничаваме и различни видове справедливост: дистрибутивна (в отношенията на разпределение), ретрибутивна (в тези на възмездие), компенсаторна, изравнителна и пр., „всяка от които има свой принцип..." (М. Михайлова). "При всяка ситуация има скрит зад фактите...мащаб за справедливост, който трябва да бъде открит. Този мащаб е иманентен на нещата, заложен е в тяхната природа." (Л. Г. Гринберг, А. И. Новиков). Че са справедливост иначе претендират формалното равенство, а в някои случаи и неравенството, пропорционалността, съразмерността, принципите suum cuique, „всекиму заслуженото”, „на всеки според нуждите”, „…според способностите”, „според понесените жертви и усилия и др. И те наистина могат да бъдат такава, но най-вече в рамките на съответния вид обществено отношение, и то не при всички случаи. Но как да разберем кой принцип към коя ситуация принадлежи? Е, ние несъмнено ще се досещаме интуитивно, но как да се аргументираме? Дори по отношение на очевидното, че към равните трябва да приложим равна мяра... кое ни дава право да твърдим, че това е справедливостта? Сигурно има решение по-добро от: интуиция, авторитет, постулат, но здрава логика трябва. "Но всичко това е средношколски подход. Далеч сме от дефиницията и аз надали бих могъл да я дам. Мога само да работя с интуициите, дадени ми от възпитанието и да давам лесни примери с надеждата това да не е безполезно." Подозирам те в телепатия. Мисля, че различни проблеми на справедливостта могат да бъдат поставени в рамките на едно що-годе стройно учение (ползата - повече яснота), но по същество, надълбоко във философията, аз мога само да размахам белия флаг.

Настръхнах, пази боже...До твърде малко от начините бих прибягнал. В 25. обаче има научност...там Карл Попър, черни лебеди и пр. А точка 38 в интернет е усвоена до съвършенство.

На мен също е любимо. И ако може да продължа в този ред на мисли с няколко стиха: Лилиев Тихия пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шепне. И с ваше позволение откъс от текста на "Unchained melody" Hy Zaret Lonely rivers flow to the sea, to the sea, To the open arms of the sea. Lonely rivers sigh "wait for me, wait for me" I'll be coming home, Wait for me. На български не би звучало лошо, мисля, никак даже. Примерно: Самотни реки се носят към морето, към морето, към отворените обятия на морето. Самотни реки въздишат "чакайте ме, чакайте ме" Идвам си вкъщи, чакайте ме.

Plamensito, тук ставаше въпрос само за терминологични уточнения, даже несъществени такива, та се усетих, че не заслужават много внимание. Общоприето е под обективно право да се разбира най-грубо: a) някаква съвкупност от правни норми. Аз пък в цитираното мнение съм използвал термина "обективно право" в по-тесен смисъл: b) като част от правна норма, т.е. като отделно право. Всъщност, на теория бихме могли да минем и без този термин, независимо кое съдържание влагаме в него. (Макар че, осъзнавам, като кажеш "право" в смисъл на обществен регулатор, удобно е да уточниш, "обективното...") Защото: За а) - има си утвърдени термини. Така например.съвкупността от всички правни норми наричаме още нормативно битие на правото, правна уредба и пр.; съвкупността от норми, регулиращи даден род обществени отношения, е известна като правен отрасъл; съвкупността от норми, регулиращи вид ОО - правен институт. За b) - не е необходимо да наричаме отделното право "обективно", достатъчно е само да се знае, че то, като част от правната норма, е абстрактно, общо и възможно. Мисля, че не е много приемливо обаче това отъждествяване, което се прави повсеместно в доктрината, между понятията за (отделно) "право" и "субективно право". Защото, както се спомена на поне две места по-горе, едно право става субективно (за някого) само в контекста на едно правно отношение - след определен момент, а именно настъпването на предвиден в хипотезата на правната норма юридически факт, респ. фактически състав. Такива неща.

Благодаря на Eньо, че има търпение да се занимава, и на всички, които се включиха. Аз самият поставих въпроса по закон. Пък на практика...Кодексът ми звучи като приказка като го чета. Силно впечатлява, много е хубаво всичко. Юристите са си свършили работата, само ако можеше и държавата да реализира приложението му. Страшно формален е. Императивни норми, синдикати, Инспекция по труда,... фантоми. Питам се в кой век живея.

Разпореденото ти е да довършиш нещо, което МОЖЕ да се свърши и утре. НЕ си в хипотезата на чл. 144, т.5, допускаща полагането на извънредния труд. Няма и авария, работата не е сезонна, не са ни нападнали швабите ("Snatch" ; )). Имаш право да откажеш да изпълниш забранения извънреден труд (чл. 148), и въпреки това оставаш. Фактически полагаш извънреден труд, какъвто законът забранява. Полага ли ти се възнаграждение? Това е въпросът ми. Чл. 150. гласи: "За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262.", без да разграничава забранения от допустимия извънреден труд. Но ако забраненият извънреден труд се заплаща, то забраната, въведена с Кодекса, се обезсмисля. Остава да стои като паметник на пожеланието на законодателя да закриля работникът и здравето му. Да не се полага заплащане има логика, могъл си да откажеш. п.п. Извинявай, предполагам е трудно да ме разбере човек, а спестявам повечето си хаотични разсъждения. .

Не разбирам най-основното. Пак по-горния пример. По разпореждане на работодателя оставам след установеното за мен работно време да довърша работа (работа, която може да се довърши и утре - т.е. не е в изключението по чл. 144, т.5., нито в който и да е от изброените случаи).Това извънреден труд ли е и заплаща ли се? От една страна отговаря на определението за извънреден труд, от друга - това е недопустим извънреден труд. Примерът е случаен...

Благодаря за бързото включване. Не знам, особен ми се вижда институтът...Не може да се каже, че схващам напълно законодателната идея, така както е изразена.

Здравейте, Обърква ме уредбата на извънредния труд в КТ. Ще ми разясни ли някой определени неща? Член 143 на Кодекса е озаглавен "Определение и забрана". В първата му алинея като извънреден е определен "трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време." Следва забрана: (2) Извънредният труд е забранен. След това - чл. 144 (Допустимост по изключение): Извънреден труд се допуска по изключение само в следните случаи: ... Има следователно допустим извънреден труд при изчерпателно посочени случаи, и забранен извънреден труд - при всички други положения. По-надолу чл.150 постановява, че за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер. Питанката ми е, това важи ли за "забранения извънреден труд"? Хипотеза: работникът или служителят продължа да извършва трудовата си функция след установеното работно време (било по негова инициатива със знанието и без противопоставянето на работодателя, било по разпореждане на последния). Това е извънреден труд по смисъла на чл. 143. Но забранен от чл. 144. Благодаря.

Чуден отговор, Aspandiat. Моите почитания.

Заглавието е заблуждаващо, признавам. Същността на топика е отчаян зов за помощ. Гол и бос съм във философията. Въпросът ми е: Е ли справедливостта? Като какво съществува? Всички имаме понятие за справедливото. Самото понятие е форма на мисленето (психически процес). Понятието е обобщение на признаците, отразени в нашето съзнание, на някакво явление, на нещо съществуващо, нали? А справедливостта явление ли е, съществува ли? И ако да, то как - обективно, като закономерност, свойство (на обществените отношения)? За да е по-ясно (макар че надали ще стане), за справедливост мисля, че можем да говорим само в рамките на обществените отношения (субект <-> субект). Казваме, че едно отношение (на разпределение, на възмездие) е справедливо или не. И казвайки това, ние ли му приписваме външно някаква черта (на справедливо или несправедливо), или то (отношението) обективно си има свойството (признак, характеристика?) да бъде справедливо или не, а ние само преценяваме какво е? Ъъъ, ако можех да бъде по-ясен, щях. Благодаря предварително на този, който, след като прочете хаотичните ми мисли, все пак реши да набие малко философия в празната ми глава.

По-скоро първото. Не вярвам медиите да повлияят с насилието, което показват, на един разумен дори млад човек. Най-много да удовлетворят някакви дълбоки чисто човешки нужди. Някой гледал ли е наскоро излезлия филм "Хижа в гората"? Там освен компилация на филмите на ужаси, иронизирането на "slasher" жанра, се прави и нещо като социална критика на кръвожадния зрител, който дори и запознат със сюжета (виждал го е 100 пъти), продължава да гледа същите боклуци. Финала беше много забавен: ако Зрителя на получи това, което иска, едва ли не ще се превъне в ш*****ия КТХУЛУ и ще повлече света.

Общоприето в правната литература е мнението, че правното основание (още causa, причина) е типичната и непосредствена цел на сделката. Основанието при продажбата е придобиването на едно право (acquirendi causa), при дарението - безвъзмездното облагодетелстване на едно лице (donandi causa) и т.н. Всъщност при договорите всяка от страните има своя кауза, но едва ли това е съществено. Правните сделки, при които ясно си личи, че имат такава типична цел (кауза) са наречени каузални. Останaлите, при които наличието на някаква неизменима типична цел не може да се установи - абстрактни. Сигурно в този смисъл се казва, че абстрактните сделки нямат основание. Но не това е "основанието" по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗЗД. "Нищожни са договорите - се казва там - при които липсва основание." Ако беше, излиза, че абстрактните договори, които нямат основание (като типична тяхна цел), са нищожни. Което не е така. Въпреки че каузата като основание за действителност на договорите ясно се отграничава в доктрината от основанието при неоснователното обогатяване, от мотивите за сключване на сделка, от крайните икономически цели, преследвани със сделката, то все пак се смесва с нещо. Аз си казвам, че така и не разбрах що е то кауза. Но може би я разбирам горе-долу така: основанието по смисъла на чл. 26, ал.2 ЗЗД е съвпадението на конкретната субективна правна цел, която субектът на правото преследва при сключване на правна сделка с типичната и непосредствена правна цел на този вид сделки. Ако при сключване на договора контрахентът не преследва неговата типична цел, този договор ще бъде недействителен поради липса на основание. Обаче и да не беше предвидена каузата като основание за валидност, това щеше ли да промени нещо? Въпросният договор би бил недействителен на други предвидени основания: ще сме изправени пред хипотеза на заобикаляне на закона (аз все за това си мисля, четейки за каузата), липса на волеизявление и оттам на съгласие, някакъв порок на волеизявлението и пр. Тоест, без да разбирам същината на каузата, оставам с впечатлението, че липсата и е в най-добиря случай рядко и субсидиарно приложимо основание за недействителност въобще на престационните договори. p.s. Качвам две интересни статии. Първата е на Кристиан Таков, който отрича каузата като основание за действителност на сделките. Втората на Стефан Стефанов, който и търси приложение. Абстрактните сделки в светлината на понятията абстрактност и каузалитет.pdf Смисъл и приложно поле на изискването за основание на сделките.pdf

Благодаря за отговора DendroaspisP. Съгласен съм с гореизложеното, разбира се, за съдържанието, което се придава на обективното право, за същността на субективните права и процеса им на реализиране. Това ми е достатъчно, при мен въпросът е предимно на терминологични предпочитания. Няма какво да се обсъжда, тъй като при общите теми неминуемо го има елемента "failure to communicate" (както казваха в един голям филм). Учебникът по обща теория на правото на проф. В. Ганев неотдавна четох с интерес и пак ще го взема. Основното за радост му разбирам на професора. По-филосовските и социологически негови разсъждения са ми непосилни към момента. Следващият пост - за делението на сделките на абстракни и каузални. Нещо, което така и неуспях да проумея, и затова може би ми се струва излишно, заместимо.

Не съм имал намерение да взема отношение по въпроса за правата на животните (за такива, обективни или субективни, не можем да говорим de lega lata, свинката не се слави с правоспособност), нито за разбиранията на Брюксел за щастието у кокошките и...свинките. Осмелих да поставя друг, чисто теоретичен въпрос, признавайки си един вид несигурност по основни проблеми. Едно е да разбереш материята (което си е предизвикателството по време на изучаване на съответната дисциплина), друго (и по-трудно) е да я поставиш под съмнение и критика по-късно. Разсъждавайки, формулирайки теза, аз не знам доколко съм на прав път или бъркам из основи. Едно компетентно мнение в случая е безценно. Пък няма много места, където да го потърси човек... Ако съм имал нещо друго наум, пишейи първия пост, то да е било най-много по отношение на дидактиката, на съдържанието в учебниците. На въведенията в отрасловите дисциплини по отношение на общи понятия, конструкции. На какво следва да се акцентира, а не се прави. На догматизма - без да се разбира или без да е достатъчно изяснено нещо се повтаря сто години (делението абстрактни - каузални сделки; относителност на делението относителни и субективни права).

То за правоспособността и правата на животните е друга тема. По-добре да не се изказвам, тъй като не съм подготвен, но и аз клоня към признаване там на едни права...Животните са били субект на правото и преди нали (разни процеси срещу кучета, скакалци и пр. си спомням), може и пак да станат, като избегнем средновековните абсурди.

Здравейте, Все по-често поставям под съмнение АБВ-то на правото, което се преподава и битува в литературата. Неизбежно повече се съмнявам в знанията си за общата теория. Улавям се, че заформям една своя представа за правото - често обидно противоречаща на общоустановената. Дали все аз бъркам или? Като за начало - едни съвсем основни понятия и тяхната употреба като "обективно право" и "субективни права". Не знам дали само на такава литература попадам или е повсеместно, но...обективното право навсякъде се разглежда като съвкупност от правни норми, уреждащи определен кръг обществени отношения. Тоест отъждествява се с елементи от системата на правото като правния отрасъл (най-вече).Съвкупността от правни норми, уреждащи вещните отношения била вещното право в обективен смисъл. А обективно право въобще се използва като синоним на цялата нормативна уредба, на правото като нормативно битие. Защо? И какво познание ни носи тази практика? Не следва ли да говорим повече за отделни обективни права, вместо за някакво обективно право въобще. Така ще осмислим и оправдаем съществуването на субективните. За субективни права се говори наляво и надясно, включително и извън контекста на правното отношение. Какво ще е това субективно право извън правоотношението не знам. Важното е обаче да се напише "субективно" отпред. Мисълта ми е, че трябва по-често да се говори само за отделни "права" и отделни обективни права. Да не бързаме да ги титулуваме. Кога ще станат субективни е отделен въпрос. Отделното обективно право е най-общо установена и гарантирана от закона възможност на едно лице (не индивидуализирано) да има свое поведение и да иска насращено поведение от друг/и лице/а. Това право съществува в диспозицията на оправомощава правна норма. Има само нормативно битие. То ще стане субективно в процеса на реализиране на тази правна норма. При появата на факт (юридически), предвиден в хипотезиса на нормата, правилото за поведение (в случая някакво право, възможност) ще се реализира. Ще се сдобие с конкретен субект, а субектът - с правото. В този смисъл правото става субективно. И тъй като на това право ще съответства задължение, неговия носител и адресата на задължението се обвързват юридически. Между тях веще съществува правно отношение, основното в съдържанието на което са техните права и кореспондиращи задължения. В този смисъл битие на съществуване на субективното право е правното отношение. След това вече покрай правното отношение (наглед толкова елементарно и уж изяснено, ама уж!) се заформят едни...Но за него после. Какво мислите по гореизложеното, колкото и теоретично и абстрактно да е? Макар общи понятия и изяснявани многократно (с променлив успех), стават причина на по-късен етап за редица недоразумения. p.s. ама и аз каква тема да пусна...Трябваше малко кураж де, признавам.

Още по В. Ганев хипотезите на несериозното изявление, учебният пример, шегата, експериментът и пр. трябва да се възприемат или поне да могат да се възприемат като такива от всички участници. Тогава няма съмнение, че сделката е нищожна. Ако обаче една оферта направена на шега остане не само неразбрана от насрещната страна, но последната дори не би могла и да я разбере (някаква тъпа шега ще да е), то какво следва да бъде състоянието на сделката? Предложението така или иначе си остава опорочено(преднамерено), направо си липсва, не е никакво волеизявление като му липсва волевия елемент. И отново имаме нищожност поради липса на съгласие. Или?! Доказването, че е било на шега само може да се окаже проблематично.