Tyroglyphos

Защо, според теб колко време трябва да издържи един пръстен? Енлилшумидин е бил преуспяващ бизнесмен и вероятно е избрал най-доброто бижутерско ателие в град Нипур. А и това не са ти сегашните майстори.

Броят на свидетелите по-скоро е свързан с неголямата продължителност на живота - 20 години е дълъг период все пак. В римските документи обичайният брой на свидетелите също е 7.

По-любопитно според мен е защо тримата бижутери не използват пръстени-печати, а се подписват с отпечатъци от пръсти (и по-точно от нокти, както се вижда върху плочката).

Май само броят на свидетелите е понамалял.

Втората дума изглежда леко сгрешена, а първата значи "пропасти" (може би в смисъл на стръмен склон/бряг?).

Благодаря на Тироглифос за изчерпателната информация, която сподели с нас. Мисля, че за периода на царуването на Артаксеркс не остава повод за съмнение. Има ли обаче сведения за периода на царуване на Ксеркс? Интересува ме какви са историческите извори, които да подкрепят тезата, че Ксеркс царува в периода 486г.пр.Хр. до 465г.пр.Хр. Срещал съм и хипотезата, че Ксеркс е царувал от 496г.пр.Хр. до 486г.пр.Хр. като съуправител с баща си Дарий. Може ли такава теория да бъде достоверна?

За Дарий и Ксеркс данните са не по-малко. Те самите са оставили доста надписи; има многобройни документи, датирани според техните години на управление; гръцките историци също са проявявали изключителен интерес към тях, особено в периода 90-те - 80-те години на V в. пр. Хр., когато се водят Гръко-персийските войни.

Хипотезата за десетгодишно съвместно управление на Дарий и Ксеркс противоречи на изворите. Ксеркс наследява Дарий, въпреки че не му е бил първороден син; той обаче е бил първият багренороден син, а и майка му Атоса е упражнявала силно влияние върху съпруга си. Затова Дарий още приживе определя Ксеркс за свой приемник. Това обаче се случва само една година преди смъртта на Дарий, т. е. през 487 г. пр. Хр. (Херодот, VІІ, 3-4). Самият Ксеркс в един от надписите си посочва, че Дарий го е определил за втори човек в държавата, букв. "най-голям (mathišta) след себе си (pasâ tanûm)", а не за цар съвместно със себе си.

Това вдясно изглежда като перископ, вероятно за нощно наблюдение. Но недоумявам какво е кръглото черно нещо - инфрачервен прожектор?

Това са единични случаи. Усечения инфинитив се употребява и до днес (в изрази като не можеш стигна и подобни). Двата варианта са се конкурирали доста дълго, докато единият вземе превес над другия.

В случая са важни две неща - 1) още в най-ранния период тази алтернатива е съществувала; 2) конструкцията да + спрегната глаголна форма е можело да бъде предпочетена пред инфинитива като съответствие на гръцкия инфинитив дори по време, когато практиката е била сляпо копиране на синтаксиса на гръцките оригинали.

Aко допуснем, че някъде в съседство със старобългарски е съществувал латински диалект, който е опростил склонението повече от румънския. За съжаление липсват достатъчно данни.

Данните за изчезването на падежите в латинския език на север от Стара планина за периода ІІІ-VІ в. са изобилни. Това е и един от аргументите образуването на румънския да се търси другаде.

п.п. ако можеш да изнамериш персийските документи свидетелстващи за тези събития и да ги приведеш в що годе разбираема форма - цена няма да имаш!

Става дума за различни архиви с документи, датирани чрез годината на управление на владетеля. Има също така и астрономически записи, датирани по годините на управление, за явления, чиито дати днес можем да изчислим с абсолютна точност.

Най-известният архив за този период принадлежи на търговската къща на Мурашу и синовете му от град Нипур: в него има 830 документа, датирани през управлението на Артаксеркс І и Дарий ІІ. Последните документи на Артаксеркс са датирани през 41-та му година на управление (общо 50 документа посочват тази година) и достигат до месец Шабату (единадесети месец във вавилонския календар, отговаря на януари-февруари, което съвпада със сведението на Тукидид за смъртта на царя); от същия месец започват и документите от годината на възкачването на Дарий.

Документите от архива са свързани с най-различни сделки. Може би най-интересна е една "гаранционна карта" за пръстен:

"Енлилахидин и Енлилшуну, синове на ---, и Хатин, син на Базузу, заявиха пред Енлилшумидин, син на Мурашу: За златния пръстен с изумруд гарантираме, че изумрудът в течение на двадесет години няма да изпадне от златния пръстен. Ако изумрудът изпадне от пръстена преди да изминат двадесет години, Енлилахидин, Енлилшуну и Хатин ще заплатят на Енлилшумидин обезщетение в размер на десет мини сребро." (1 мина ~ 500 грама)

На обратната страна:

Имена на седемте свидетели и писаря.

Пръстови отпечатъци на Енлилахидин, Енлилшуну и Хатин "вместо печати".

Нипур, 8 ден на месец Улулу (август/септември), година 35 на цар Артаксеркс.

Най-ранният документ от управлението на Дарий І представлява договор за наем:

"Къща, разположена при укреплението на Енлил до къщата на Затаме, собственост на Апла, син на Хармахи: той даде къщата под наем на Енлилшумидин, син на Мурашу, от четвъртия ден на месец Шабату до заминаването на царя, за една и половина мина чисто сребро. Среброто, една и половина мина, наем за къщата за времето до заминаването на царя, Апла е получил от Енлилшумидин. Апла, син на Хармахи, удостоверява, че няма да иска да ползва къщата. Ако поиска къщата от Енлилшумидин, Апла ще върне на Енлилшумидин среброто, в размер мина и половина, и няма да има претенции от негова страна срещу Енлилшумидин за наема на къщата."

Имена на седем свидетели.

Писар - Енлилапалушур, син на Нидинтуенлил.

Документът е датиран в Нипур, на 4 ден от месец Шабату в годината на възкачването на цар Дарий (януари/февруари 424 г. пр. Хр.).

конструкции без инфинитив има във влахо-българските грамоти (15 век), но конструкциите с да + спрегаема форма на глагола се появяват масово в дамаскините (пример от 16 век дадох по-горе).

Още в най-старите старобългарски паметници има примери за употреба на конструкция да + спрегната глаголна форма като превод на гръцкия инфинитив; друга характерна конструкция, появяваща се в най-ранните текстове, е образуването на бъдеще време с "имамь" (като превод на гръцко просто бъдеще време или конюнктив), което днес ползваме само за отрицателната форма ("няма да ..."); докато употребата на "хощѫ" в ранните паметници е почти винаги превод на подобни гръцки конструкции и за превръщане на "хощѫ" в спомагателен глагол може да се говори само в някои случаи на бъдеще време в миналото.

За изчезването на падежите не бива да се забравя влиянието на балканския латински, който, доколкото се вижда от лексиката, силно е повлиял старобългарския и в който падежите са били напълно разколебани още през ІІІ-ІV в. Любопитно е, че падежни остатъци са се запазили най-дълго в най-южните български говори, които би трябвало да са изпитали най-силно гръцко влияние.

Дали ще е лъв или пантера - май е все тая като си говорим за антично изкуство. Сега ми е интересно да видя снимки на цялата колесница от Караново, за да видим дали има по нея някакви морски божества или съм си измислял бясно

Лъвовете и пантерите ясно се отличават в античното изкуство. В колесницата няма морски божества, освен тези хибриди има и фигурки на обикновени пантери. Колесницата е публикувана от откривателя й Веселин Игнатов: Ein römischer vierrädriger Wagen aus dem Dorf Karanovo, Bezirk Nova Zagora, Südbulgarien, Archaeologia Bulgarica, 2, 2009, стр. 31-51.

Главата на съществото на мен повече ми прилича на пантера, което също е нормално съчетание в римското изкуство и се среща в сцени с морски божества и създания. Ето няколко мозайки:

Като домашен любимец на Тритон:

Нереидата Галатея язди такова същество:

Като разглеждах картите, на околността на Стара Загора ми хрумна следната идея за речния бог: може би е река Сазлийка.

Идеята звучи много разумно. В такъв случай комбинирането на речния бог и крепостните стени върху монети ще е просто условно съчетаване на характерни особености на града.

Да, очевидно е наподобяване (не особено успешно) на ΚΕ Β/ΟΗΘΗ /ΑΝΑ, "Господи, помагай на Ана".

http://lazarus.elte.hu/hun/digkonyv/topo/200e/46-43.jpg

Под името Екрене пише ли Калнай ЙОЛ или нещо такова ?

Пише Ярлар-ялтаси (Jarlar-jaltasi).

Е, ти пък искаш и да ти обяснява. Вместо да му се възхитиш как дава категорични отговори (получени свише?) на въпроси, които специалистите езиковеди не могат да разрешат повече от 150 години.

Твърде интересно е как хора, които дори не са се научили да пишат правилно на родния си език, дават категорични мнения по сложни езиковедски въпроси...

И аз не знам за персийските документи, но Ктесий потвърждава - 465 пр.н.е., тогава свалят Ксеркс според него (а той е бил все пак е съвременник, че дори е бил и вътрешен в персийския двор )

Ктезий, поне в запазените фрагменти от неговата История на Персия, не посочва дата за събитията (той не е съвременник на Артаксеркс І, а на Артаксеркс ІІ, чийто личен лекар е бил в продължение на 17 години). Това прави Диодор Сицилийски, който поставя началото на управлението на Артаксеркс в годината на атинския архонт Лизитей (465-464 г. пр. Хр.), а смъртта му - в годината на атинския архонт Стратокъл (425-424 г. пр. Хр.).

Датировка по олимпиади имаме в хрониката на св. Йероним - Артаксеркс І се възцарява в 4 година от 78 олимпиада (465-464 г. пр. Хр.), а следващият персийски цар Ксеркс - през 1 година от 89 олимпиада (424-423 г. пр. Хр.).

Диодор дава за продължителността на управлението му 40 години, Ктезий - 42 години, а в много от хрониките (както и при св. Йероним) са посочени 41 години. Многобройни клинописни документи съдържат датировки до 41 година от управлението на Артаксеркс. Тези разлики могат лесно да се обяснят с различното начало на годината, приравняването на календарните системи и закръглянето на непълните години надолу или нагоре.

Сведение на съвременник имаме в лицето на Тукидид, който поставя смъртта на Артаксеркс през зимата на 425-424 г. пр. Хр. или скоро след това:

"На следната зима (425/4 г. пр. Хр.) Аристид, син на Архип, един от стратезите, командващи атинските кораби, които събирали данъците и които били изпратени при съюзниците, заловил в Ейон на Стримон персиеца Артаферн, който отивал в Лакедемон, изпратен от персийския цар. След като бил отведен в Атина, атиняните превели писмото му от асирийски език и го прочели. В него главното, покрай многото друго написано до лакедемонците, било, че царят не разбира какво искат те: никой от различните пратеници, които били дошли при него, не казвал едно и също; ако искат да му кажат нещо ясно и определено, да изпратят заедно с персиеца при него хора. По-късно атиняните отправили Артаферн с една триера в Ефес и заедно с него свои пратеници. Там те узнали, че цар Артаксеркс, син на Ксеркс, неотдавна бил умрял (той действително бил починал по това време), и се завърнали у дома си."

Съпоставено с периода на управление, това сведение поставя възцаряването на Артаксеркс между 467 и 464 г. пр. Хр.

Да, приемам отговора, мислех, че е станало ясно.

Нещо като карта на Черно море прилича

Точно така, това е най-древната карта на западното черноморско крайбрежие (а и най-древната карта, на която е представена част от днешните български земи). Тя е от типа на т. нар. периплуси - изброяване на пристанищата (тук условно предадени с къщички) и устията на реките по брега с означение на разстоянията помежду им. Изрисувана е върху кожа и се датира в средата на ІІІ в. сл. Хр.; за разлика от Пойтингеровата карта, която представлява средновековно копие от късноантичен оригинал, това е автентична римска карта. Открита е при разкопки в Дура Европос в Сирия през 1923 г. от Франц Кюмон, а сега се съхранява във Френската национална библиотека (сигнатура Suppl. Gr. 1354²-V). Ориентацията, както в много от ранните карти, е различна от тази, с която сме свикнали - север е отдолу, а юг е отгоре.

Най-горното селище, чието име не е запазено, трябва да е Месембрия (Несебър). Следва река [П]ан[исос] (Камчия); Одес[ос] (Варна); Бибон[е], което е грешка вместо Бизоне (Каварна), след имената е имало и означения за разстоянието в мили; Кала(н)т(ис) м(или ..) (Мангалия); Томеа ми(ли) 33 (Констанца); река Истрос ми(ли ..) (може би грешка вместо град Истрос, ICTPOC ΠOTαμος вместо ICTPOC ΠOΛις); река Данувий (Дунав); Тира ми(ли) 84 (при устието на р. Тирас - Днестър); и т. н. Синьото пространство в долния десен ъгъл е Меотида (Азовско море), по чийто бряг също има означения на селищата.

Благодаря ви, мисля че ще бъде първото, което Tyrogliphos написа. В него "лукавааго" нарочно ли е с две "а" или е грешка при набирането?

"Лѫкавааго" е нарочно с две "а", това е сложна форма, произлязла от съчетаване на прилагателното с местоимение - лѫкава-ѥго; вариантът с едно "а" е по-късен.

Tyrogliphos, откъде е този шрифт? Понеже вероятно гравирането ще стане с химическо ецване, картинката ще е добре да е във векторен формат (т.е. трябва ми шрифта)

Някъде по-нагоре в темата има линкове към старобългарски шрифтове. Ако искаш, напиши ми твой имейл в лично съобщение, и ще ти изпратя шрифта и текста.

Защо на едно място е "нъi" а на друго е "насъ" - придържал си се към оригиналния ми текст, или има граматически причини?... Както виждам и в оригиналната молитва е така...

Ны е кратката форма, както и в новобългарски "ни" и "нас".

Другият ми въпрос е: точката на височина на средата на буквите явно има ролята на запетая, ами четирите точки в началото и края?

Три, четири или пет точки могат да се използват за отделяне на по-големи цялости или просто за красота и запълване на края на реда; могат и да не се използват. А като разделителен знак в ролята на точка, запетая и пр. се използва една точка в горната част на реда (·) или двоеточие (:).

Ето го със старобългарски шрифт:

А това е молитвата "Отче наш" на старобългарски:

Така. Фрагмент. От стенопис. Карта. С надписи на гръцки

Тироглифе, пусни малко гювеч. Ама малко.

Познали сте някои неща, но би могло и още.

Ето за улеснение и едно графично изображение:

G. Mihailov (1963) 120–3 (Septimius Severus in Moesia Inferior and Thrace)

Статията на Михаилов:

Mihailov_Severus_MT.pdf

Ценов е бил твърде неумел фалшификатор с не много добри познания по латински и гръцки (но поне е имал такива познания за разлика от други).

А разделението на империята в текста на Анастасий Библиотекар е използвано като пример от миналото - през V в. са възникнали подобни спорове дали църковното делене трябва да се съобразява с държавното делене и да се ревизира при всяка политическа промяна.

Добре, ето и моята гатанка. Какво представлява този артефакт?

Расате има право, доколкото за нашата наука наистина е характерно непознаване на изворите от първа ръка и неправилно преповтаряне и цитиране на остарели публикации. А това улеснява неимоверно всякакви манипулации и фалшификации от страна на нечистоплътни "учени".