Tyroglyphos

Не са копия, а са направо оригинални западни картички, но върху тях е допълнително отпечатано „Честита Ви Нова година” на български. И поздравите отзад са за Нова година.

В такъв случай защо смяташ, че тези картички "представят традиционните в България форми на посрещане на Нова година и отбелязваните след това тогава Рождество Христово и Коледа"?

Но поне, надявам се, се разбра, че дядо Коледа не е персонаж, възникнал "едновременно с чалгата в началото на прехода".

Здр някой знае ли каква е тази монета годината е 1585,но нещо друго например:държава,владетел

Рудолф ІІ, Свещена римска империя. Монетата е отсечена в Кремниц (днес в Словакия).

P.S. Монетата от другата тема е на същия владетел и пак от монетарницата в Кремниц.

Да запитам: някой спомня ли си кога се появи ментето Дядо Коледа и кой го измисли? Ако някой си спомня нещо по въпроса, нека да сподели. Да почнем да му пишем биографията. Да излезе „на светло” тази личност, както се казва, че току виж се оказал човек от сивата икономика.

* * *

По-надолу представям няколко български поздравителни пощенски карти от 20-те и 30-те години на миналия век. Някои от тях не са много оригинални, но мисля, че те представят традиционните в България форми на посрещане на Нова година и отбелязваните след това тогава Рождество Христово и Коледа.

Първите две картички условно ги наричам „християнски”. Те явно представят предпочитанията на градските жители от възпитаните в християнските добродетели семейства.

Засега не съм открил български картички от това време с Дядо Мраз или Дядо Коледа. Но ето още две, които поясняват, откъде идва поздравлението: „Нова Година - нов късмет!” Подателят на лявата картичка, явно познавайки мераците на приятеля си, го поздравява: „Нека новата година (1921) реализира младежките ти мечти”. Допълнително, обаче, е поставил логото си: „Тази година сам, догодина бекярин (т. е. ерген)”. На картичката вдясно не е Снежанка, а нещо като „момиче на късмета”. Май по едно време имаше такива по телевизията. Навремето са били по-зиморничави.

Картичките, които показваш, с изключение на тези на Бинка Вазова, са пълни копия на западноевропейски картички и нямат нищо общо с българските традиции. На две от тях например виждаме коледна елха.

Колкото до дядо Коледа, той съвсем не е новопоявил се персонаж без биография, възникнал "в зората на демокрацията". Дядо Коледа се появява още в края на 19 век под западноевропейско влияние, а през 20-те и 30-те години е вече напълно утвърдена и неделима част от представите за празника.

Гео Милев:

Сняг на облаци се дига,

дядо Коледа пристига

в златна хубава шейна

чак от Стара планина.

"Дзън-дзън-дзън!" - звънци звънтят,

в сладък сън децата спят.

Но да знаят той що носи,

ще наскачат голи, боси

и ще дигнат шум безкрай:

"Дай на мене, дядо, дай!

На мен - кукла, на Стоян -

топка или барабан!"

Впрочем Гео Милев има и стихове за дядо Мраз:

Чакай, детко, да обуем

топлите чорапки,

че навън, погледай - падат,

падат, падат капки.

Дъжд вали и вятър вее

непрестанно, всеки час:

скоро, скоро ще пристигне

тук при нас и дядо Мраз.

Дядо Мраз - студен, замръзнал,

и със сняг отрупан цял -

иде дядо Мраз и носи

на гърба голям чувал.

Иде през гори, балкани -

чак от Черното море;

с лед и сняг, и скреж чувалът

му напълнен е добре.

Ще изсипе отвисоко

той чувала си навред -

и ще побелей полето

в сняг и скреж, и лед.

Един ден ще се събудиш

рано, рано сутринта,

през прозореца ще видиш -

побелял навън света.

И снежинки много, много,

хвъркат с лекички крилца,

като бели пеперудки,

като весели деца...

Вятърът сега неспирно

вън реве със страшен глас

и ни казва и повтаря:

"Иде, иде дядо Мраз!"

(1933)

Чук... чук... чук, чук, чук.

Дядо Коледа е тук -

до вратата ей го, чака

и с тояга трака, трака.

Стар е, бял е като сняг,

но на гости иде пак.

Подранил е като лани,

носи цял кош армагани.

Хвърляй, дядо, таз лула —

да го срещнем с мен ела!

Твоята лула е лоша,

има новичка във коша.

Хурката ти не преде,

бабо, остави я, де!

Дядо Коледа у нас е,

нова хурка ти донася.

А на мене, кой ли знай,

може би ще е кравай,

или носи питка сладка,

или молив и тетрадка.

Път пътува от зори -

бързай, бабо, отвори!

Иде много от далече

и отколе чака вече!...

Христо Смирненски, фейлетон "Дядо Коледа" (1923)

Константин Гълъбов, разказ "Дядо Коледа" (1926)

(1934)

И пр., и пр.

А може да е просто някакъв трофеен слон и затова да го разкарват със звънец. Буквата със сигурност казва нещо, но не знаем какво, както и в много други случаи върху монетите - освен че не е финикийска, каквито има на картагенските монети. Негърът си е символ на Африка и в този смисъл изображението е и художествено, независимо дали има политически контекст.

Правилно ли е в тези случаи да се пише главна буква:

?

Нова година се пише с главна буква само като име на празник, иначе новата година би трябвало да е с малка, когато става дума за цялата година, а не само за празника: "Честита Нова година", но "Желая успешна нова година".

При "Народно читалище "Звезда"" народно би могло да е и с малка буква, ако приемем, че "народно читалище" обозначава просто вида учреждение, а не е неделима част от названието.

Естествено, че Ханибал не е бил негър, има достатъчно негови описания. За негово изображение са смятани няколко други портрета върху картагенски монети.

Ето един кратък обзор на картагенското монетосечене:

http://www.ancient-coins.com/resourcedetail.asp?rsc=4

А монетите с негъра не са картагенски, сечени са в Италия (сигнирани са с етруски букви) и е нормално да имат екзотични сюжети. Всъщност връзката им с Ханибал и датировката им е само едно предположение, а слонът е по-скоро индийски, не африкански. Интересно е и защо слонът носи звънец.

А за Картаген имаше вече няколко теми в раздел Антична история, така че могат да се използват те, а не да се отваря нова тема.

Ето я и моята писанка.

Между другото, понеже темата все пак е за храненето, обича да яде чушки и бисквити, но иначе е доста капризна и предпочита да стои гладна, ако не одобри предложената й храна; научила се е по човешки образец да пие вода от високи чаши, като си помага с лапичка. А като малка ядеше всичко, но то тогава не беше и време за капризи.

думата -deva "град" (Pulpudeva,...), която се среща в състава на местни имена в Дакия, няма точни съответствия в индоевропейските езици (само коренни етимологии), но има 100%-во съответствие в... картвелските езици (груз. დაბა [daba] "село, малък град, махала", сван. däv "обработваема земя, поле", виж тук, стр. 31). Думата се определя като общокартвелска в етимологичния речник на Климов (*CK *dab(a)- "cornfield, village, hamlet"), стр. 36 (англ. превод). Промяната b > v между гласни е добре известна в романските езици и формата Пловдив в български несъмнено е дошла след латинска обработка.

Какво може да се заключи от горния пример:

- очевидно имаме работа с неиндоевропейско deva/daba.

- deva/daba е най-вероятно заета от някой кавказки език (защото семантичната сфера там е по-широка, значението "поле" не може да се развие от "град" и.т.н.)

- пътят на заемането й минава през Северното Черноморие (п-в Крим?). Това обяснява и по-широкото й разпространение в топонимията в Дакия.

За тезите на Вл. Георгиев е ясно, че издишат, но и твоята категоричност е неуместна. Топоними със съставка -deva с -v- например са известни много преди в къснолатинския или гръцкия да има преход b > v, така че не можем да търсим в тези езици обяснения за -v-. А пък най-рано засвидетелстваният топоним с тази съставка е от... югозападна Тракия на границата с Македония, което е доста далеч от Северното Черноморие.

Няма никакви богини, името си е Мария с А - ΜAPHI, както е дадено впрочем още в първата публикация на надписа от 1985 г. (в сборника "Средновековният Червен", том 1).

Имаш право. В конкретния случай, котаракът е много мил и интелигентен, но не обича да бъде гален от хора, които не познава.

И моята котка е същата. От мъничка си беше дива и досега си е така вече 14 години.

Вярно, че имало, но най-вече в подобни сайтове

http://www.lovegodsway.org/GayBands

Според този списък не остана нищо за слушане.

Този сайт е просто умопомрачителен. Тревожното е, че май не става дума за шега. Както изглежда, всички ще горим в ада. Да живее християнството!

И във връзка с основната тема, но и по повод на човешките предразсъдъци, една смела за времето си песен.

Тя естествено е от британски филм (в САЩ през 30-те години подобен текст просто не би бил допуснат от цензурата).

Ако се направи статистика, със сигурност ще се окаже, че абсолютно всеки вид музика се слуша предимно от хора с хетеросексуална ориентация, тъй като по принцип тези хора преобладават. По тази логика хомосексуалните би трябвало изобщо да не слушат музика.

Всъщност дали са правени някакви проучвания за процента на хората с различни сексуални предпочитания сред почитателите на отделните музикални стилове?

Здравейте, имам нужда от превод на старобългарски на следното изречение или мисъл по-скоро.....за татос е.

"АЗ СЪМ ТАЙНА И ТЯЛОТО МИ ЩЕ Я ЗАПАЗИ ЗАВИНАГИ".

Очаквам отговора Ви и благодаря....

Ето една мъдра мисъл от мен, на новобългарски:

"НЕ ВЪРШИ ГЛУПОСТИ, ЗА ДА НЕ СЪЖАЛЯВАШ ПОСЛЕ".

От името предполагам, че си момиче, и се чудя какви са тези щури идеи. Разбирам момче да реши да си направи татуировка от келешлък, ама момиче?

Все пак:

АЗЪ ѤСМЬ ТАНNА ѬЖЄ ТѢЛО МОѤ СЪХРАNНТЪ ПРНСNО

фр. рус. бг-малко...

На български няма почти нищо, освен някои общи и популярни книги по история на химията. Има една книга, превод от руски, В. Рабинович, "Алхимията като феномен на средновековната култура", но тя може би не е точно това, което теб те интересува.

А и щом четеш френски, веднага ще те насоча към изследванията на прочутия френски химик Марслен Бертло (Marcellin Berthelot), който освен големите си открития в химията е направил и изключително много за проучването на античната и средновековната алхимия. Той е написал няколко книги по въпроса и е издирил, публикувал и коментирал доста алхимически текстове. Ето връзки към основните му съчинения, които са достъпни в интернет:

Les origines de l'alchimie - за древната алхимия.

Продължение на това изследване са трите тома за Химията в средновековието:

La chimie au Moyen âge 1 - Преходът от античната наука към Средновековието.

La chimie au Moyen âge 2 - Сирийската алхимия.

La chimie au Moyen âge 3 - Арабската алхимия.

Издание и превод на гръцки алхимически трактати:

http://www.archive.org/details/collectiondesanc01bert

http://www.archive.org/details/collectiondesanc23bert

Все пак, къде е грешката

В стойността на Т₂ - дали е 493К, т. е. 220ºС, или е 200ºС, т. е. 473К.

Здравейте, една задача ме затругнява, може ли да ми помогнете

Благодаря ви!

Щях да те посъветвам да ползваш калкулатор и да пресметнеш резултата, но виждам, че в условието на задачата има грешка, така че не си губи времето с нея.

1. Никнейм/Прякор: Tyroglyphos (взет назаем от литературен герой)

14. Професия/Активност (занаятчия, търговец, работник, строител, спортист, ръководител на фирма/предприятие, спортист, научен работник, артист, преподавател/учител, безработен, студент, ученик): поне три от изброените; не бягам от работа, особено ако не се заплаща

16. Религиозна принадлежност (православен, католик, протестант, мюсюлманин, атеист, юдеист, будист, индуист, агностик, метафизик, шинтоист, зен, таоист, квакер, мормон, бахай, конфуцианец, даоист, сатанист, друго): атеист

18. Политическа ориентация (крайно ляво, център - ляво, център, център - дясно, крайно дясно, анархист, друго някакво… Все пак, българските партии наброяват към 260 - 300): ...ист (каквото и да добавите, все ще е вярно)

20. Езици, които владеете: донякъде родния

21. Практикувате ли редовно някакъв спорт (какъв): а, само това оставаше

32. Последни новини за вас: нищо ново под слънцето

34. Любими цитати: "каквото е постигнал един човек, може да бъде постигнато и от друг"

35. Личен уеб сайт: грижа се за няколко, но нямам личен

38. В кои чат канали на mIRC влизате: това съкращение ми е непознато, т. е. вероятно не влизам

40. Откъде научихте за нашия сайт: попаднах в сайта, докато търсех откъде е преписан някакъв текст

Какви езици четеш?

Т. нар. Студентски съвет на СУ е една паразитна организация, която не изразява интересите нито на студентите, нито на университета.

1. Животът е светлина, защото започва и свършва в мрак.

2. Светът е може би единствен, защото още не сме открили друг.

3. Природата е майка, защото ни е създала, възпитала и обучила.

4. Бог е измислен, защото някогашните хора са знаели малко и са се страхували.

5. Човекът е най-великото нещо на света, защото може всичко.

6. За мен най-висшата ценност е знанието, защото то ни прави хора и ни дава сили.

7. Моята цел в живота е да го живея достойно и полезно за другите, защото това е моят дълг като човек.

8. Любовта е прекрасна, защото пречиства душата и може да победи дори разума.

9. Надеждата е подозрителна, защото най-често е израз на безсилие.

Браво, хората са построили комунизма! В една съветска читанка от сталинско време ми е попадал подобен разказ: младо семейство отива да работи в Москва, където им осигуряват квартира, но им казват, че ще могат да се настанят на следващия ден. Те все пак решават да видят къде е квартирата и заварват на мястото един празен изкоп. Разтревожени, отиват при някакъв другар, който ги смъмря, че не са изчакали един ден и се съмняват в грижите на съветската власт. На другия ден той ги отвежда на същото място, където вместо изкопа вече се извисява многоетажна сграда, построена за една нощ от сглобяеми елементи.

Мисля си също за алхимията като, наред с всичко друго, форма на своеобразно естествознание. В нея традицията не прекъсва: от египетската, през гръцката, арабската, латинската алхимия. У нас не ми е известен нито един текст с такова съдържание, а във Византия е имало?

Във Византия, поне в ранния й период, има изобилна алхимическа литература, т. е. няма прекъсване на (късно)античната традиция. От тези гръцки и сирийски текстове впрочем тръгва и арабската алхимия. В по-късната Византия сякаш повече се разпространяват чисто практическите сборници с рецепти и именно с тях имат много далечна връзка и няколко наши текста с "медицинско" съдържание (бях пускал най-ранния от тях някъде из форума). Разбира се, у нас има и рецепция на Физиолога, а въпроси, свързани с природата, се разглеждат и в църковни съчинения от типа на Шестоднева.

Или един нормален, естествен интерес към знанието, без смесване на знание и култ.

В кое време, може би с кой автор, поставяте възобновения интерес към естествознанието?

Този интерес не е преставал да тлее дори през средновековието, както личи например от броя на преписите и преводите на сборници от типа на т. нар. "Физиолог". Но широкият интерес е обусловен по-скоро от равнището на грамотност, така че не бих го поставил преди 16 в., а доближаване до ситуацията в античността има едва в 18 в.

На Приам.

Две думи, а три грешки...

Как Вам не стыдно, товарищ Т34?!

"Да будь я и негром преклонных годов

и то, без унынья и лени,

я русский бы выучил только за то,

что им разговаривал Ленин!"