Tyroglyphos

Снимката просто не е хванала целия надпис - -ленъ е краят на "централенъ" или нещо подобно.

http://apollon.blog.bg/history/2010/12/18/rimskata-stolica-mogonciakum-moguntiacum-mainz-v-germaniia.652863

Снимката, която си показал (и която няма нищо общо с Майнц), не е "вотивен барелеф", а надгробен паметник. Релефът няма връзка с т. нар. Тракийски конник, а изобразява погребания войник-конник Тит Флавий Бас, поразяващ противник-варварин. Тракийският произход на войника е указан изрично в етнонима Dansala, т. е. от племето дентелети.

Да - щом нещото прави нещо, а не е обект на някакво действие - е с пълен член. Наистина е просто.

Още по-просто е правилото, че думата с пълен член може да се замести с "той", а с кратък - с "него", "го". Например - "глупакът захапа кокала" (той захапа него), "това е човекът" (това е той), но "ето човека" (ето го).

Може би погрешно се асоциира опростяването на езика с негово осакатяване и обедняване. Което съвсем не е така.

А и представете си, ако на едно така елементарно правило разчитаме, за да отсеем неграмотните от грамотните... тежко ни.

Във всеки език има повече или по-малко изкуствени правила. Отделните носители на езика винаги имат минимални различия в начина си на говорене и тъкмо за изглаждане на тези различия в книжовния език са създадени правила.

Имало е нещо като пълен и непълен член и в женски под - преди някои неграмотници да "опростят" правописа през 1945 г. Пишело се е "пролеть", членувано като подлог - "пролетьта" и членувано в друга функция - "пролетьтѪ". Което, освен всичко друго, е позволявало по-лесно да се обяснява на учениците защо се чете "пролеттъ".

Банален, но прост пример за двусмислица е: "Пролетта донесе радостта". Кой е подлогът? Ами ако има инверсия в изречението?

Грешиш, такова правило е имало единствено в правописа на някои възрожденци, които са се опитвали на всяка цена да докажат, че в българския има падежи (най-вече защото гърците са ни подигравали, че езикът ни е твърде прост, след като няма падежи)- "пролѣть-та донесе радость-тѫ", "жена-та излѣ водѫ-тѫ". След Освобождението това напълно изкуствено правило е изхвърлено - "пролѣтьта донесе радостьта", "жената излѣ водата".

Войници от 43 пехотен полк при Каймакчалан.

Честито и от мен, момчета! Да сте ни живи и здрави и да продължавате да ни радвате с вашия прекрасен ентусиазъм!

Госпожа строила из основи , това е интересно.

За Мала Азия е съвсем банално жена да построи театър или акведукт, да издигне статуи, да раздаде пари на населението и пр. По нашите земи също не е било рядкост.

Rei би трябвало да бъде крал, cogente е убедителен, inopia - бедност, глад, мизерия.

Алва, текстът е на латински и rei е от думата res ("вещ, работа, дело, положение" и каквото още се сетиш), а cogente е от глагола cogo "събирам, принуждавам".

Доколкото успях да проверя, през 1529 г., след като настанал голям глад, в Болоня претопили църковни предмети и отсекли монети с въпросния текст.

Текстът на обратната страна е: "От метала, събран от свещени и мирски предмети, в помощ на нуждаещите се. 1529, Бонония".

Някой може ли да каже какво пише

Някаква госпожа на име (Арис)тоноя е построила из основи проскения (предната част на сценичната сграда) и някакви други неща (които не се четат, защото там пада сянката и са скрити от една клонка), очевидно в театъра на Троя.

пак се скапа качването.

Да, какво пак стана с качването на картинки?

Честито, Пламене!

Преди да се въведе в широка употреба захарта, в течение на хилядолетия всички сладкиши са били приготвяни с мед със съответната топлинна обработка, така че надали е особено вредно.

А кои са общо старобългарските и новобългарските преводи? Четох, че Асеманиевото евангелие бил най-старият запазен ръкопис.

От новите се среща името Цариградски превод...

В края на ІХ в., когато в България се преминава от гръцки към старобългарски като църковен език, са използвани Кирило-Методиевите преводи. Но още в началото на Х в. се прави т. нар. Преславска редакция, която се намесва най-вече по отношение на лексиката, като много думи в Кирило-Методиевите преводи са заменени със синоними, които очевидно са били по-понятни за българите. По това време се превеждат и тълкувания на старозаветните книги, в които се съдържат и самите текстове. Преводите на Библията се редактират и изменят непрекъснато и се отдалечават от Кирило-Методиевия първообраз; изменят се и правописните норми. Една от значимите и по-системни редакции е т. нар. Атонска редакция от ХІV в. През турското робство постепенно навлизат руските църковнославянски редакции чрез многобройните руски печатни издания.

Иначе най-старите евангелия са от Х-ХІ в. (обичайно е датировката им да се издърпва малко назад и да се представят за ръкописи от Х в.) - Зографското и Мариинското, които са четириевангелия, и Асеманиевото, Савината книга и Ватиканският палимпсест, които са изборни евангелия.

Първият значим новобългарски превод е на Новия Завет от Неофит Рилски - http://liternet.bg/publish20/i_trifonova/kym_istoriiata.htm.

Цариградският превод от 1871 г. включва и Стария Завет и е изготвен от няколко преводачи, като може би най-голяма заслуга за окончателната редакция има Петко Славейков.

Би трябвало да означава "поради принуда от недостига на житно продоволствие" (frumentarie е равно на frumentariae с опростено изписване на дифтонга ае). Вероятно е част от някакъв по-дълъг текст и е свързано с история за глад, при която евентуално светецът да се е намесил чудодейно.

Евентуално ползване на еврейски може да се търси в превода на псалмите, доколкото Кирил е познавал еврейски покрай своите източни мисии. За останалите старозаветни книги, преведени от Методий, имаме изрично сведение, че преводът е от гръцки; за по-късните редакции и преводи е по-малко вероятно да има някаква връзка с еврейския текст. Основна пречка за по-пълноценни изследвания в тази насока е това, че сами по себе си старобългарските преводи на старозаветните книги са слабо проучени.

Част от произхода на съвременните българи е от древните траки. И ТОВА НЕ Е ИСТОРИЧЕСКО МОДЕЛИРАНЕ, А ФАКТ.

Няма такова нещо. Тука факт е само ираноманията.

Тогава пишете (помнете) същото, но паролата с кирилски букви, докато клавиатурата си е на латиница. Получава се пълен хаос от разнообразни знаци.

Още по-добре е част от буквите да се заменят с числовите им съответствия. Разбира се, това усилие си струва само ако твърде много държиш на своята "онлайн идентичност" или пък криеш някакви големи тайни.

Това означава, че английската дума - сunt има старогръцки произход през латински?

Със сигурност не, най-много да има общ корен с латинското. Поначало това са основни думи, които рядко се заемат от други езици.

http://www.etymonline.com/index.php?term=cunt

Р.С. Ако напишете сunt на латиница - редакторът я заменя с ****. Аз написах първия символ на кирилица и го измамих.

Това пък е безобразие, а и лицемерие. Всяка дума има право на съществуване.

Наистина, трябва да се прави разлика между философска и религиозна литература. Не мога да повярвам, че на някой ще му хрумне да религиялизира Марк Аврелий или Епикур например. Горкият Буда, бил е пълен атеист, но днес го почитат почти като Бог.

Наистина да се чудиш как хората толкова време са преживявали без религиозна литература, каквато тогава просто не е съществувала. А пък ние сме до такава степен обвързани с религията, че дори атеизмът бива превръщан в подобие на религия и започва да си служи с методите на християнството.

Индоевропеистиката в изучаването на палеобалканските езици май вече тотално издиша.

Вече? Та тя издиша поне от половин век. А основната грешка на езиковедите е тяхното вторачване само в езиковите данни, липсата на критичен поглед и пълното пренебрегване на всяка друга информация.

Ето впрочем как изглежда този скъпоценен документ за античния орален секс (срамежливите да не гледат!):

Че той и в Европа атеизмът си съществува от близо 2500 години, така че е много по-старо явление от християнството например.

Народната Афродита да благослови безсънията ти, мерси за справката

Допълнителният виц в случая май беше, че като не могъл да види ясно надписа, влюбеният в науката си тогава още докторант трябвало да намокри камъка, за да различава по-добре буквите. И като нямало с какво - ами, наплюл го Не знам какво да кажа - какъв самоотвержен млад учен или things we do for love...

Това с плюенето ми се вижда съмнително, а и само би затруднило разчитането. Пък и това безценно определение не е на камък, а върху тухла. Явно някой е поукрасил случката, като междувременно е превърнал тухлата в камък и я е пренесъл в Рациария.

Тироглифе, едно време Николай Шаранков разправяше, че открил гръцката дума за кунилингус като графит в Рациария. Хапакс. Ама на, пуста памет, изневерява ми. Имаш ли идея как ще бъде? Та барем темата да не отмира безславно, ами да се просвети форумството.

Графитът май беше от Филипопол, а думата е κυσθεγλείχων. Между другото cunnilingus, сиреч "пу..облизец" (да ме прощават читателите, ама нали е все пак раздел сексология), е било една от най-сериозните обиди в древния Рим, а пък някакъв гетски цар след неуспешна битка наказал войниците си да си лягат наобратно спрямо жените си и да ги "обслужват така, както самите те по-рано били обслужвани от тях".

Резонно. В такива култури жената обикновено се счита за второ качество човек, а не за равностоен партньор. В такива култури дори обрязват жената по един зверски начин, за да не изпитва после сексуално удоволствие и евентуално по тази причина да изневерява. Така че такива култури едва ли могат да бъдат еталон за каквото и да е било, още по-малко с оглед на темата.

Такива са почти всички традиционни култури и това са твърде устойчиви представи, налагани и от големите религии като християнството и исляма.

А иначе темата е за проучване в САЩ, но неговите резултати са толкова естествени и очаквани, че няма много за коментиране, затова и дискусията тръгва в други посоки.

потребителско име и парола идентични

Това ми е любимо, понеже най-лесно се помни, но за съжаление на много места не позволяват да са еднакви.

И двете са възможни, но е въпрос на желание.

Не е само въпрос на желание. В много култури оралната любов от мъж спрямо жена е смятана за позорна и унизителна.