Elemag

Между 7 и 18 декември 2009 г. в Копенхаген, ООН ще проведе конференция по проблемите на измененията в климата. Ето сайтът, където може да се научи повече (поддържа и RSS) http://en.cop15.dk/

Влад, под индоевропейци се има прадвид езиково семейство, не знам защо казваш вид или подвид човек. Ти влагаш и някакъв расов смисъл в този термин, който не ми е много ясен. Ако имаш някакво по-подробно инфо за този проект свързан с прародината на индоевропейците - сайт или нещо друго, можеш ли да го пуснеш. Любопитно ми е как тази теория за произход от Балканския п-ов се съчетава с археологическите данни.

Май най-големият ни проблем е, че се дрънкаме по форуми за щяло и нещяло Защото и тези които са БГ и те плащат данъци, така че пак сме в един кюп. Спирам до тук щото май стана офтопик, дано не се карат модераторите.

Разбирам, че според теб положението е безнадежно, тъй като проблема е в самото общество. Виждам също така, че си решил проблема лично за себе си (така като го е решил и братовчед ми). Не знам защо се ядосваш тогава - да му мислим ние дето още сме тука.

Невски, не мислиш ли, че една от причините за това да има такива "паразити" е все по-голямата липса на стимули и възможности да се мотивират кадърни хора да се включат (или да останат трайно) в системата на образованието. Резултатът е - недостига на такива кадърни хора се попълва с каквото има. Ако се махнат "паразитите" от къде ще дойдат тези много кадърни хора на тяхно място и как ще бъдат мотивирани да останат при сегашните условия на образователната система (вкл. заплащане, условия на труд, престиж на професията). Братовчед ми тази стана младши преподавател в университета в Маастрихт. Началната му заплата е 5 хил. евро - няма грешка, толкова е само началната заплата на асистента там (за професорите дори не съм питал). Какво ли би го накарало да се върне и да работи за 500 лв. например?

Природозащитници представят пред ЮНЕСКО нарушенията в Пирин 24.06.2009 За да остане природа в България На тазгодишната си среща в Севиля Комитетът по световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО може да постави Пирин в списъка от застрашени природни обекти. Национален парк Пирин е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО през 1983 г. След започването на строителството на ски зона Банско преди осем години организацията изрази тревога за състоянието на националния парк. В момента в Пирин се планира изграждането на още две ски зони – Добринище и Кулиното, над Разлог, въпреки че това е забранено от Закона за защитените територии и Плана за управление на Национален парк Пирин, приет от правителството и в сила до 2013 г., припомнят природозащитниците. Днес коалиция „За да остане природа в България” ще представи пред Комитета по световно културно и природно наследство съществуващите заплахи. Ще бъдат внесени и допълнителни тревожни данни за планираните две нови ски зони. Ски зона Кулиното, например, дори е предвидена да преминава през резервата „Баюви дупки – Джинджирица”, един от най-старите в България, обявен през 1934 г. Досега ЮНЕСКО е провел две проучвателни мисии в Национален парк Пирин, за да провери дали мястото се опазва според българските и международните изисквания. Включването на Пирин в застрашения списък на Комитета по световно културно и природно наследство ще бъде поредният сигнал, че българските институции не правят достатъчно за опазването на природата на страната. Резерватът Сребърна на брега на Дунав е другият български природен обект под закрилата на ЮНЕСКО. С неговото поддържане също има проблеми и международната организация следи с безпокойство развитието на този случай. http://www.bluelink.net/index.shtml?x=41503 ЮНЕСКО заплаши да постави Пирин в застрашения списък 30.06.2009 БлуЛинк На своята годишна среща в края на миналата седмица Конвенцията на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство даде последен шанс на България по проблема с унищожаването на Национален парк Пирин, съобщи коалиция "За да остане природа в България". След неколкократни проверки в Национален парк Пирин, ЮНЕСКО реши, че или България ще гарантира, че строителството на ски курорти в Пирин ще бъде прекратено, или най-късно през февруари 2010 г. ЮНЕСКО ще впише обекта в листата на "световното природно наследство в опасност". Страната ни губи национален имидж и получава публично признание, че не е в състояние да опазва уникалните си природни дадености след 5 заседания на конвенцията заради Пирин от 2002 г. насам. Българската държава още в началото на 2009 г. е предложила ски зоните над Банско, Добринище и Разлог в Национален парк Пирин да бъдат изключени от границите на обекта на световното природно наследство. Така в прав текст държавата демонстрира приоритета си за развитие на туристическа инфраструктура на всяка цена. Допълнителните условия на ЮНЕСКО към българската страна до 2010 г. включват запазване и увеличаване на държавните средства, отделяни за управлението на Национален парк Пирин, държавни гаранции, че никакви решения на местно или регионално ниво няма да могат да спомагат за продължаване на унищожаването му, както и доказателства, че процедурите по Оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) и екологичните оценки до момента и в бъдеще са обективни. Национален парк Пирин е включен в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО към ООН през 1983 г. След започването на строителството на ски зона Банско преди осем години ЮНЕСКО изрази тревога за състоянието на Национален парк Пирин. В момента в националния парк се планира изграждането на още две ски зони – Добринище и Кулиното, над Разлог, въпреки че това е забранено от Закона за защитените територии и Плана за управление на Национален парк Пирин в сила до 2013 г. http://www.bluelink.net/index.shtml?x=41525

До колкото знам има две основни хипотези за произхода на етруските. Първата е, че са се преселили от Мала Азия някъде в началото на първо хил. пр. Хр. Втората е, че са автохтонно население. Според тази хипотеза произходът на етруските е свързан с една предполагаема "иберийско-кавказка" езикова група, която е населявала Европа (и части от Азия) преди нахлуването на индоевропейците. Някои автори считат, че днешните баски са реликтен етнос останал от това неиндоевропейско население. Счита се също така, че към това неиндоевропейско население са принадлежали и хората от халколитната култура на Балканите (вкл. културата Варна) и етруските. Интересното е, че тази хипотеза не може да отхвърли с някакви конкретни аргументи миграционната хипотеза.

Немската група Lyriel е сравнително нова и свири в доста модния напоследък стил фолк-рок. Офиц. сайт http://www.lyriel.net/englisch/index.php Имат два албума Prisonworld и Autumtales. Повечето песни от тях могат да изтеглят в mp3 напълно безплатно от сайта им (не се подвеждайте от надписа samlpes - песните са цели) http://www.lyriel.net/englisch/hoerproben.php Чуйте и дайте отзив, моля.

Най-старото неолитно погребение на Балканите е в Джулюница, потвърдиха германци 21 Декември 2007 Учени от Института по праистория и протоистория в Кьолн потвърдиха, че археологът Недко Еленски е откривателят на най-старото погребение на Балканите, пише в днешния си брой в. Борба. То е открито в селище от най-ранната новокаменна епоха край Джулюница, където търновският археолог работи вече пет години. Изводите на германците са окончателни и резултатите от техните изследвания са пристигнали вчера в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Новината съобщи директорът на музея н.с. Иван Църов. Лабораторията за радиокарбонни изследвания е работила върху пробите в продължение на близо две години. Напълно готови са пет от изпратените седем проби. Все още се чакат други резултати от изпратени за изследване семена. Когато и те приключат, вече ще се знае какви култури са отглеждали за прехраната си неолитните хора. От 5990 г. пр. Хр. е най-старият пласт, до който е стигнал търновският археолог. Когато той попаднал на погребението, успял да извлече край него органични материали, които са останки от овъглено дърво. Пратил в Кьолнския институт три проби от най-стария пласт и две от втория по възраст пласт. Резултатите потвърждават, че действително датировките на проучвателя са точни, като става дума за периода от време 5990 – 6150 г. пр. н. е. „Ясно е вече, че моите догадки, които ви казах при откриването на погребението, са верни и можем да говорим за най-старото погребение на Балканите от неолитната епоха”, казва археологът. В погребението нямаше никакви предмети, защото в тази ранна епоха хората не са били погребвани с дарове. Но интересният детайл е, че гробът, който Недко Еленски проучваше, е вътре в жилището и много близо до огнището на дома. Това е нормално за времето си, като по този начин живите са живеели с мъртвите си предци. Погребението е било вкопано под пода на жилището, а дървото не е от ковчега, обяснява Недко Еленски. Вероятно става дума за дъб и е сигурно, че неолитното дърво е успяло да се запази до наши дни само защото е било овъглено. В историята на човечеството има три големи революции. Първата от тях е неолитната, която се е състояла преди повече от 8 000 години. Това е преходът от присвояваща икономика към производство. Това е моментът, в който човечеството открива земеделието и животновъдството и става независимо от природата и от лова. За археолозите двете праисторически селища, в които за първи път бяха намерени неолитни погребения, доказват, че от територията на днешна България е започнало развитието на земеделието Европа. Първата находка беше намерена в началото на месец ноември 2005 г. във врачанското село Оходен, до бреговете на река Скът. Погребението е на жена на около 16-годишна възраст. Според археолозите средната продължителност на човешкия живот в тази епоха е била 30 години, така че може да се смята, че скелетът е на възрастна жена. Погребението е намерено пред прага на къщата. Предполага се, че е било култово погребение. Жената вероятно е била удушена, но археолозите не смеят да застанат твърдо, зад тази теза. Само единици от праисторическите ни предшественици са били погребвани в рамките на селището. Некрополи отпреди 8 000 години не са открити. Не се знае и какво са правили неолитните хора с мъртвите си. Разработката във Врачанско и откритията са на археолога от врачанския музей Георги Ганецовски, който от 2 години на това място търси доказателства за праисторическо селище. ”Става въпрос за погребение в свито положение, т. н. хокер на ляво това е погребение, което се извършва в праисторическите периоди. Погребението е вътре в границите на проученото от нас селище. Самото селище се датира от монохромния неолит. Редица паралели на добитите от нас материали, както и наблюдения от откритите структури, с материали на структури от други подобни проучвани селища, особено в Сърбия, по поречието на река Морава, ни позволяват да датираме този обект от последното столетие на седмото хилядолетие преди Христа”, посочи Георги Ганецовски. В село Оходен са открити и останки от обгоряла житна култура, както и кости от домашни животни. Находките насочват изследователите по следите на първата земеделска култура. ”Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация в България, затова ни говорят някои намерени кремъчни артефакти. Използвани именно за обработка на земя. И естествено едни от най-интересните ни находки са откритите чрез специална методика на флотиране намерени овъглени семна от житни култури. Освен това имаме данни от обработката на добития костен материал - става въпрос за доста напреднала фаза на доместифициране на едър рогат добитък”, обясни Ганецовски. Вторият праисторически скелет, намерен месец след първия, също е на индивид на близо 16-години и също е положен в характерната ембрионална поза, беше намерен в село Джулюница до Велико Търново. Откри го след 4-годишна работа археологът от Великотърновския музей Недко Еленски. Скелетът е бил до огнището на едно от вкопаните жилища от праисторическото селище. Селището е открито през 90-те години при спасителни разкопки след прокарването на магистралата за Варна. Първоначално се смята, че е от бронзовата епоха. По-късно обаче археолозите намират образци, които ги насочват към новокаменната. Източник http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=13637 Най-старият гроб на Балканите е край Велико Търново Германски учени потвърдиха, че великотърновският археолог Недко Еленски е откривател на най-старото погребение от неолитния период на Балканите. Археологът в продължение на 5 години проучва раннонеолитното селище край с. Джулюница. През 2004 г. той откри гроб на 12-13-годишен индивид, който датира от 6300-6200 г. пр.Хр. Преди 2 години Недко Еленски изпратил за радиокарбонно датиране в Института по протоистория и праистория в Кьолн 7 проби от овъглено дърво. След изследванията, проведени под ръководството на проф. Венингер, е потвърдено, че най-ранното селище край Джулюница е от 6300-6150 г. пр. Хр. Това доказва, че погребението, открито в този пласт, наистина е най-старото на Балканите от неолита. Недко Еленски провежда археологически разкопки край Джулюница от 2001 до 2005 г. Погребението беше открито в полувкопано жилище с дължина 4,30 м, чийто покрив бил изработен от нетраен материал. Гробът е разположен на 70-80 см от огнището, под пода на жилището. Антропологът проф. Йордан Йорданов не се наема да определи с точност пола на индивида, защото на тази възраст половите белези не са ясно изразени. Неолитното селище е съществувало от 6300 до 5700 г. пр.Хр., като животът там замрял поради неясни причини, обяснява археологът. Разцветът на селището е в периода около 6000 г. пр.Хр. Там са намерени и две погребения от късния халколит, датирани около 4000 г. пр.Хр. През 2005 г. Недко Еленски откри край Джулюница и късове корозирал метал на 8000 г., за които след изследвания в Геоложкия институт при БАН беше установено, че става дума за медни находки. Експонатите също са предоставени за изследвания в Германия, за да бъде установено дали металът е бил подлаган на обработка. През това лято археологът от Регионалния исторически музей ще продължи разкопките на раннонеолитно селище. Една от целите, които си поставя, е да проучи пласта между 6800 и 6000 г. пр.Хр., като ще търси най-вече жилища. Източник http://goodnews.actualno.com/news_143233.html http://history.rodenkrai.com/index.php/arh...menu_id_59.html Холандски спецове по неолитната епоха работят във Велико Търново Сашка АЛЕКСАНДРОВА 26 юни 2009 Двама холандски археолози проучват костните останки от най-старото погребение в света, открито при разкопките край Джулюница от търновския археолог Недко Еленски. Проф. Роденберг и неговата съпруга д-р Сонгул Алпаслан ще останат във Велико Търново няколко дни заради находката на Недко Еленски и ще работят в химическата лаборатория на Регионалния исторически музей. И двамата са от Археологическия институт в Нидерландия. Те ще изследват скелета с идеята да се опитат да извлекат от останките възможно най-много информация за неолита - епохата, в която е живял младежът, както и за начина му на живот. Костните останки са на индивид на 12-15 г., който по онова време вече се е считал за зрял мъж. Погребението е на около 8300 г. Недко Еленски копае в праисторическата могила край Джулюница вече години наред. Там той проучва ранно неолитно селище, което миналото лято е започнало да се разширява като територия. В източната част зад селищната могила е попаднал на ров от раннобронзовата епоха. Ровът не е отбранителен, а култов. В него има регистрирано човешко жертвоприношение, култови ями, остатъци от животинска храна, натрошени ритуални съдове. Всички свои резултати Недко Еленски вече е представял в университета в Истанбул, където е бил поканен да изнесе лекция. Докато е бил в Истанбул, Недко Еленски е посетил и лабораторията на вуза, където експертите изследват всички материали от праисторията на Анатолия. Проф. Роденберг е един от най-изявените изследователи на праисторически селища от ранния неолит в Северозападна Анатолия, днешна Турция. Там той работи върху седем обекта от този период. Посещението на двамата специалисти е част от европейски проект, според който специалисти – археолози, етнолози, антрополози от целия свят, изследват различни страни от живота на неолита. Те се занимават с проучване на ДНК на древните хора, с храните и хранителната им верига, с расовата характеристика, с половите различия. Находката на Недко Еленски вече е била обект на световен интерес. Специалисти в Ирландия и Великобритания проучваха костите, на които той е попаднал. Изследването е изключително скъпо и затова и тези проучвания са били част от мащабния европейски проект. Името му е „От уседнал лов към неолитно фермерство” и обхваща археологически находки в земите на Анатолия, днешна Турция, България и Леванта, която се е простирала там, където днес са Северен Ливан, Ирак и Палестина. Ръководител на проекта е проф. д-р Рон Пинхаси от Ирландия. Източник в. Борба: http://www.borbabg.com/?action=news&news=854 http://www.novinite.com/view_news.php?id=105092 Още информация http://www.sliven.net/web/sl_delo/br_pdf/2...D7_BULGARIA.pdf "Цивилизацията е тръгнала от Враца" Европейската цивилизация е започнала от Враца. В това са убедени археолозите, които в края на октомври 2004 г. изровиха край врачанското село Оходен най-стария запазен скелет в Европа. Според учените находката наистина е сензационна и със сигурност показва, че тук е била родината на земеделската култура на Стария континент. Скелетът е на 9000 години и е около 4 века по-стар от намерените досега на Балканския полуостров, твърди ръководителят на експедицията археологът Георги Ганецовски от врачанския исторически музей. Според член-кореспондента на БАН Хенриета Тодорова скелетът е по-млад - на 8100 години. Това не го прави по-малко ценен. От тази епоха у нас не са намерени дори части от човешки скелет. На Балканите има 3-4, но нашият е изцяло запазен. Археолозите видели череп под прага на древно жилище. Той имал белези на лице с европеидни черти от средиземноморски тип. След като внимателно изчегъртали пръстта около него се показал непокътнат от времето скелет в ембрионална поза. Антрополозите, които огледали останките, смятат, че те са на млада жена с впечатляваща холивудска усмивка. Всичките й зъби са красиво подредени и хубави като на съвременна кинозвезда. На шега археолозите сложили работно име на находката, като я кръстили Тодорка - на името на кмета на село Оходен. Цяла седмица след откритието екипът се подготвя за уникалната операция по изваждането му. Досега никой на Балканския полуостров не е могъл да извади скелет в цялост. Хенриета Тодорова е участвала в три-четири подобни опита, но костите се разпадали. Затова останките на младата дама, открити на 1.5 метра дълбочина, бяха оставени с по 50 см пръст около тях. После ги обвиват с плат и ги поставят в армиран гипсов кожух. Така товарът натежава 300 кг и са били необходими 10 човека, за да се извади на повърхността. После гипсовият ковчег е натоварен в стара уазка, взета от врачанското БКС, и закаран до лабораторията на историческия музей в града. Част от костта на ръката - от рамото до лакътя, липсва. Според учените това вероятно е влизало в ритуала на тогавашните погребения. Откривайки първото погребение от този период - монохромен неолит, попадаме на най-ранното човешко присъствие и това е важен научен принос в изследването на праисторията, смята Георги Ганецовски. Според него Тодорка от Оходен преобръща представите кога се е появила земеделската цивилизация. Разкопките доказват, че това е станало в края на последните няколко века на седмото хилядолетие преди Христа. Експедицията за търсене на най-ранната земеделска цивилизация на Балканите, в която участват 6 специалисти по праистория и палеонтология, очаква сензацията още от началото на разкопките през пролетта. Проектът се финансира от Националния фонд за научни изследвания към просветното министерство и сега тече вторият етап от неговата реализация. Съставът на учените е респектиращ. Сред тях са член-кореспондентът на БАН Хенриета Тодорова, консултант на проекта, Златка Златева и Елена Маринова от Софийския университет, д-р Лазар Нинов от БАН и експертът по разчитане на следи върху кости Вивиана Митева. Най-старото досега известно на науката праисторическо селище у нас край Оходен се намира на брега на река Скът и е на по-малко от два метра под земята. То е запазено в автентичния си вид. От пролетта са започнали редица ценни разкрития. Намерено е първото полувкопано жилище с избено помещение отдолу и под, измазан с дебел слой глина, който осигурява перфектна термоизолация. Първите земеделци по нашите земи трябва да са били истински виртуози при обработката на кремъчните изделия. От тях археолозите са открили над 2300 артефакти. Тогавашните земеделци са открили керамиката, печената глина, като са превръщали едно вещество в друго чрез химична реакция, смятат учените. Археолозите край Оходен си поиграли и на златотърсачи, като промили десетки килограми пръст в река Скът. Но вместо самородно злато те открили нещо не по-малко ценно - полуовъглени житни зърна. Това означава, че в праисторическото селище са намерени остатъци от домашно зърнохранилище в избата на едно от жилищата. След генетичен анализ се очаква от тях да се получи нова информация за най-древната пшеница, използвана за храна. Райна Тошева Археологически проучвания край село Оходен, Врачанско През 2002 г. под ръководството на Георги Ганецовски – археолог в РИМ - Враца, започнаха археологически проучвания на селище от ранния неолит край село Оходен, община Враца. За популяризирането им бяха привлечени туристи и студенти от Австрия и Швеция. Първоначалните резултати показаха, че са открити следи от неизвестна до момента археологическа култура, които предизвикаха сериозен научен интерес. Данните показват, че заселването на първите земеделци е станало в края на VII и началото на VI в.. пр. Хр. На път сме да докажем, че най-ранната земеделска цивилизация в Югоизточна Европа е възникнала няколко столетия по-рано от считаното до момента, от смесването на мигриращо от Мала Азия население и местни племена, които са достигнали до достатъчно висока степен на еволюция, за да се откъснат от стария начин на преживяване (лов и събирателство) и да приемат качествено нов скок в развитието си (усвояване на производяща икономика). През пролетта и есента на 2004 г. разкопките продължиха на ограничен периметър с недостатъчни средства, отпуснати от Национален фонд "Научни изследвания". Започна реализирането на проект "Проучвания на първата земеделска цивилизация в България". За първи път от интердисциплинарен екип, включващ археолог, палеоеколог, тафоном, археозоолог и специалист по кремъчни ансамбли, бяха изцяло проучени археологически структури, имащи огромно значение за науката – жилище с колова конструкция със стени от кирпич и погребение на жена от медитерански тип в свито положение. Структурите принадлежат към периода на монохромния неолит и изместват датировката на появата на първата земеделска култура в България с няколко века назад във времето. Разкритото погребение е в много добро състояние. То дава нова и ценна информация за погребалните обреди на представителите на първата европейска цивилизация преди около 8100 години. В жилището и в погребалното съоръжение след прецизна флотация на пръстта бяха открити овъглени зърна и плява на културни житни растения. След изследване и анализ на добитите проби в катедра Ботаника към СУ "Св. Климент Охридски" е установено наличието на плевести пшеници – едрозърненка и двузърненка, както и на леща. Тези резултати са поредното доказателство за важността на проучванията на най-ранната земеделска цивилизация в България и Европа. Откритията край село Оходен вече предизвикаха сериозна научна дискусия и голям интерес сред учените и журналистите в Европа. Социализирането им чрез медиите вече ги превръща в туристическа атракция. Предвид значимостта на откритията смятаме, че поставените научни проблеми могат да бъдат разрешени само след провеждане на мащабни археологически проучвания върху по-голяма площ и популяризирането на резултатите да бъде реализирано в кратки срокове. Предлагаме реализацията на следните дейности: - археологически проучвания в разширен периметър върху площ от 600 кв. м в рамките на два календарни месеца; - актуализиране на мултимедийна презентация и интернет сайт за обекта; - провеждане на обучителна сесия по експериментална археология с цел привличане на туристи от България и чужбина; реализиране на изложба в РИМ - Враца, със заглавие "Първата земеделска цивилизация в България". На сесията ще се реализира възстановка на всички дейности от бита и стопанството на раннонеолитните земеделци. Особено внимание ще бъде обърнато на обработката на земята и добива на познатите през тази епоха културни растения. І Георги Ганецовски http://visit.vratza.com/index.php?r=arc_to...lang=bu&t=1 Снимки: http://visit.vratza.com/index.php?r=arc_todorka&lang=bu Археологически находки Блясъкът на златото, открито в тракийските гробници това лято, засенчи двете находки на праисторически погребения. В селата Оходен до Враца и Джулюница до Велико Търново археолозите откриха два скелета от шестото хилядолетие преди новата ера. В праисторическите селища бяха намерени и доказателства за развита земеделска култура. Археолозите твърдят, че на територията на днешна България се е развила първата цивилизация в Европа. Преди повече от 8 000 години. В този материал ще ви разкажем за мистериите на праисторическата култура, за това как са живели хората преди 8 000 години и запазили ли сме техните белези и гени. В историята на човечеството има три големи революции. Първата от тях е неолитната, която се е състояла преди повече от 8 000 години. Това е преходът от присвояваща икономика към производство. Това е моментът, в който човечеството открива земеделието и животновъдството и става независимо от природата и от лова. За археолозите двете праисторически селища, в които за първи път бяха намерени неолитни погребения, доказват, че от територията на днешна България е започнало развитието на земеделието Европа. Първата находка беше намерена в началото на месец ноември във врачанското село Оходен, до бреговете на река Скът. Погребението е на жена на около 16-годишна възраст. Според археолозите средната продължителност на човешкия живот в тази епоха е била 30 години, така че може да се смята, че скелетът е на възрастна жена. Погребението е намерено пред прага на къщата. Предполага се, че е било култово погребение. Жената вероятно е била удушена, но археолозите не смеят да застанат твърдо, зад тази теза. Само единици от праисторическите ни предшественици са били погребвани в рамките на селището. Некрополи отпреди 8 000 години не са открити. Не се знае и какво са правили неолитните хора с мъртвите си. Разработката във Врачанско и откритията са на археолога от врачанския музей Георги Ганецовски, който от 2 години на това място търси доказателства за праисторическо селище. ”Става въпрос за погребение в свито положение, т. н. хокер на ляво това е погребение, което се извършва в праисторическите периоди. Погребението е вътре в границите на проученото от нас селище. Самото селище се датира от монохромния неолит. Редица паралели на добитите от нас материали, както и наблюдения от откритите структури, с материали на структури от други подобни проучвани селища, особено в Сърбия, по поречието на река Морава, ни позволяват да датираме този обект от последното столетие на седмото хилядолетие преди Христа”, посочи Георги Ганецовски. В село Оходен са открити и останки от обгоряла житна култура, както и кости от домашни животни. Находките насочват изследователите по следите на първата земеделска култура. ”Става въпрос за най-ранната земеделска цивилизация в България, затова ни говорят някои намерени кремъчни артефакти. Използвани именно за обработка на земя. И естествено едни от най-интересните ни находки са откритите чрез специална методика на флотиране намерени овъглени семна от житни култури. Освен това имаме данни от обработката на добития костен материал - става въпрос за доста напреднала фаза на доместифициране на едър рогат добитък”, обясни Ганецовски. Вторият праисторически скелет, намерен месец след първия, също е на индивид на близо 16-години и също е положен в характерната ембрионална поза, беше намерен в село Джулюница до Велико Търново. Откри го след 4-годишна работа археологът от Великотърновския музей Недко Еленски. Скелетът е бил до огнището на едно от вкопаните жилища от праисторическото селище. Селището е открито през 90-те години при спасителни разкопки след прокарването на магистралата за Варна. Първоначално се смята, че е от бронзовата епоха. По-късно обаче археолозите намират образци, които ги насочват към новокаменната. ”Тази година за първи път успях да регистрирам жилищна структура в това селище, това е едно вкопано жилище и в това вкопано жилище в най-ранния му етап - най-долния т. нар. монохромен енеолит, регистрирахме погребение на индивид между 16-17 години. На този етап не можем да кажем от какъв пол произхожда. Специалистите ще го прегледат и ще кажат”, поясни Недко Еленски. Според него, това е едно от малкото раннокаменни селища в България, в които изключително добре е представена бяло рисуваната керамика на Балканския полуостров. Досега в неолитни селища са откривани по 3-4 предмета от най-фината - рисуваната керамика. "Тук по категоричен начин процентът на най-фината керамика е най-висок, защото рисуваната керамика е най-фината керамика. На този етап керамиката не е импортна или привнесена от други части на Балканския полуостров, а е като самостоятелно явление и развитие”, подчерта великотърновският археолог. Всеки от откривателите на двата скелета твърди, че неговата находка е по-стара. И двамата датират откритията си на 6 300 – 6 200 години преди Христа. Въпреки че все още липсва категорично доказателство за възрастта на находките, споровете не оборват тезата, че за първи път у нас се откриват доказателства за уседнал начин на живот на хора, които са се занимавали със земеделие и скотовъдство. ”Да ви кажа ние нямахме конкретна представа за това население как изглежда. Просто не бяхме намирали човешки кости, можем да съдим за населението за човешките кости, даже и при съответното изследване можем да установим и с какво са се хранили. Това са най ранните хора - всъщност - откриваме човека, те са донесли земеделието и скотовъдството. Скелетът от Врачанско е действително много стар - между 6 и 200 и 6 000 трябва да го наместим, като гледам материалите от Джулюница, може да отиде между 5 800 и 5 900. Разбира се, имаме и много други селища, аз открих такова селище през 1974 година - дотогава нямахме хабер от понятие затова как е неолитизаран”, обясни Хенриета Тодорова, член-кореспондент на БАН, археолог, праисторик. Преди първите находки край Поляница, край Караново, в Русенско, Търновско и дори по Струма, учените у нас познанията на археолозите стигат до факта, че неолитната революция възниква в горното течение на Тигър и Ефрат, но не знаят накъде е продължила. Както световните открития сочат, след последния ледников период в т. нар. плодороден полумесец е имало най-благоприятния климат, за да се отгледа жито и някои диви животни, които по-късно се превръщат в домашни. Страшна екологична катастрофа обаче принуждава първите земеделци да се изселят от Мала Азия и да тръгнат към днешните български земи. ”Североамериканският ледник се топи и излива водите си в Хъдзъновия залив - но тогава езеро, защото с леда е била затворена връзката му с Атлантическия океан. Когато и тази връзка се стопява, в Атлантическия океан се изливат огромни количества ледена вода, които подтискат Гълфстрьома и настъпва малкият ледников период. И цяла средна и северна Европа всъщност изстива, а югът се загрява, защото топлите води се задържат, говорим за Анатолия, където температурите стават непоносими и това население губи базата си”, разказа Хенриета Тодорова. Според специалистите това е периодът, в който промените в климата превръщат Евразия от континент със сух климат в континент с по-влажен климат. ”Времето отпреди 8-9 хиляди години е свързано с един доста драматичен период от историята ни - преди около 10 хиляди години започват качествени промени в климата. Той от сух става по-влажен - по-топъл, благодарение на големите остепнени полета, тундростеп, която е владеела големи територии от Евразия започват да изчезват и на нейно място нахлуват гори. Преди 8-9 хиляди години обстановката е била вероятно много близка до сегашната”, твърди Николай Спасов, ст.н.с. към Националния природонаучен музей при БАН. По-хладният климат на Север от Балкана привлича преселниците от Мала Азия. Интересен въпрос, по който историците и археолозите спорят до днес е по какъв начин първите колонизатори на Балканския полуостров са стигнали до днешна Северна Гърция, българските земи, Сърбия, т. е. до Централно-балканската зона. "Те идват от Анатолия, от днешна Мала Азия, като вероятно са използвали едно морско течение, постоянно, което и днес съществува, със салове. Един сал, пуснат при днешна Анталия, който българите вече познават, за около месец и половина може да достигне само по морското течение, по устията на Места, Струма, Вардар, в южната част на Централно- балканската зона”, обясни проф. Васил Николов, директор на археологическия институт и на археологическия музей на БАН. ”Явно една част от това население се движи по море - то не ни интересува, другата част се движи пристига до Егейско море и започва да преминава от остров на остров, движещ се с козите конете, овцете кравите. Т. е. от остров на остров, това да не е тръгнах – заминах”, коментира Хенриета Тодорова. Според археолога Недко Еленски първите хора може да са дошли от Анатолия, като са използвали Босфора и по устието на река Тунджа са достигнали до днешна Централна северна България. ”Има доста различни предположения, първо, има два пътя - единият е от Мала Азия - това е един от сигурните пътища, но най-вероятно е имало и втори път - от север. Дали са идвали по вода или по суша е друг въпрос - може само да се интерпретира. Но днес има други изследвания, които сочат, че Босфорът преди 9 000 години още е бил затворен, и че първите инвазии са били именно по суша”, посочи Николай Спасов. Така, по вода или по суша, на Балканския полуостров преди повече от 8 000 години се създават първите селища. Находките, открити в село Оходен, показват, че праисторическите хора по нашите земи са строяли къщите си от плет, и са ги измазвали с глина, покривът им е бил двускатен и покрит със слама или камъш, а вътре е горяла пещ. "Това са купулни пещи, топлината се акумулира от цялото съоръжение, може да се пече и хляб, да се готви в тази пещ, много често се откриват до пещите и останки от зърнохранилища. Там са се намирали кръгли или овални понякога четиристранни със заоблени ъгли зърнохранилища, които са се намирали на самия под на къщата”, обясни проф. Васил Николов, директор на Археологическия институт и на Археологическия музей на БАН. Най-голямата къща в Европа за шестото хилядолетие е открита в София, в сегашния район ”Слатина”. Къщата е на 8 000 години. Има площ 117 кв. м. като днешен четиристаен апартамент, има две помещения, там е открита пещта, има два огромни керамични съда открити, останки от лежанки, одъри, по които са спели по две семейства. В къщата са открити останки от тъкачен стан. Доказано е, че праисторическите хора по нашите земи са използвали вертикални тъкачни станове. Това са опънати нишки с тежести отдолу и са преплитали хоризонтална нишка. Сега тези находки се пазят в музея на София. Преселниците от Мала Азия донасят на Балканския полуостров земеделието и скотовъдството. В намерените образци изпечена глина от огнището на къщата в село Оходен са открити отпечатъци от житни и ечемичени зърна. ”Те са хора, които са отглеждали жито опитомено, еднозърненка и двузърненка, видове, които са били много подходящи за тогавашните по-сурови условия. Нивите не са толкова обемни, мащабни, защото не са можели да обработват земята механизирано, по всяка вероятност са орали, но е било необходимо само пет сантиметра да разрохкат почвата, което е било достатъчно. Добивите са били около 120 килограма зърно от декар, по-малко отколкото сега”, разказа проф. Васил Николов. Животинският свят на Балкаския полуостров в тази епоха е бил характерен за гъстата горска растителност - турове, зубри, елени лопатари, рисове, диви магарета. Въпреки огромните размери, освен да ловуват, заселниците са знаели и как да опитомят някои от заварените тук животни. Сега те могат да се видят само в Националния природонаучен музей. ”Затова, ако можехме да се върнем с машината на времето 8-9 хиляди години, щяхме да видим в лесостепта, в поляните, в големите гори как пасат елени лопатари, зубри турове - турът е предшественик на домашното говедо. Мъжките са били един тон, имали са бяла препаска по дължината на тялото. Последните диви магарета са изядени по нашите земи в Добруджа преди 5 хиляди години. Така че ние сме допринесли нещо на света в унищожаването на европейската фауна, както винаги. Рисът се е срещал доскоро в нашата фауна, рисове са намирани доста в археологически обекти от последно време”, уточни Николай Спасов. Одомашняването едва ли е започнало по европейските земи. Предполага се, че първите домашни животни тук са дошли с човешките инвазии, в началото на неолита, между тези животни са овцата и козата може би едни от най-ранно одомашнените животни. Интересни са изследванията върху примитивните породи кучета. Едно от тях - така нареченото блатно торфеното куче - е дошло тук преди 8-9 хиляди години - дребна порода с едри челюсти, защото е е трябвало да се храни с останките а те са били главно кости. Преди осем хиляди години хората не са познавали медта и желязото. Всичките им сечива са били изработени единствено от глина, кремък и кост. Религиозно-митологичните им представи са били техният начин за общуване. Митологията им е дала началото - по-късно на гръцката и римската митология. Съдовете са рисувани със земни бои в черно, червено, бяло и жълто. Според професор Васил Николов ромбовете в орнаментацията на съдовете са символ на женското начало и богинята майка, а триъгълниците - на мъжкото начало - на бога небе. Свастиката преди 8 000 години изобразява въртящото се слънце и е символ на плодородието. Съдовете, изобразяващи човешко лице, са символ според изследователите на плачещата богиня майка, която очаква с ритуални си плач брачен съюз с бога небе, за да бъде зачената следващата житна реколта и следващия природен цикъл. Съвсем резонно е да се попита какви са доказателствата за твърденията на археолозите. Международните учени признават, че датирането у нас е добре развито. У нас обаче не са разработени модерните и скъпоструващи методи за датиране, които Европа използва - като радиовъглеродния, термолуминисцентния. Радиовъглероден анализ на въглен от огнището в село Оходен е правен в Кьолн. Находката от Джулюница обаче още не е датирана с този метод. Най-добре развитият метод за датиране на археологически находки у нас е археомагнитният метод. Той е признат в целия свят и е разработен в института по геофизика на Българската академия на науките. За съжаление обаче по този метод не може да се изследват органични материи. ”Археомагнетизмът работи само с изпечена глина, защото само изпечената глина съдържа много фероминарели, които имат свойството по време на изстиването от високи температури да получат така нареченото термостатъчно намагнитване, е много стабилно и след хилядолетия, а в палеомагнетизма и след милиони години може да се възстановят характеристиките на геомагнитното поле”, разясни проф. Мери Ковачева, ст.н.с. към Института по геофизика на БАН. За изследователите - археолозите, антрополозите, биолозите и генетиците, а и за непрофесионалистите може би най-любопитният въпрос е как са изглеждали тогавашните заселници по днешните български земи и приличаме ли днес ние на тях. ”Не е много лесно да се отговори на този въпрос, защото данните и техните интерпретации не са много и са доста сложни, все пак на мен ми се струва, че тази група са били от кавказката група - високи с дълги носове. Такива хора обитават Албания, обитават Кавказ и днес”, заяви ст.н. с. Николай Спасов. ”Хората са били наш ръст, може би малко по-ниски, но са изглеждали като нас. Последните 40 хиляди години няма големи промени в антропологичния тип на хората”, смята проф. Васил Николов. ”Като мене - медитерански тип, поне това, което съм видяла, аз съм видяла и чистих кокалите от Оходен - като нас – горе-долу - имаме два типа население - протоевропеидни - имаме старо население на Балканския полуостров - него го намираме по-скоро в североизточната част на Балканския полуостров - докато това придошло население е от медитерански тип значи като нас”, посочи Хенриета Тодорова. Последните открития на генетиците за изненада на всички допълват информацията на археолозите. Според последното ДНК изследване на мъжките игрек хромозоми в повече от 100 страни, в което участват 138 българи е установено, че една пета от съвременните българи носят гените на населението отпреди 8 000 години. ”Със завършването на геномния проект - световния геномен проект - се установи, че съвременният човек е произлезъл от Етиопия и се е разпространил в рамките на 10 000 години до Америка, до Австралия и до някои части от Европа. Нашето проучване в момента, което продължава и в момента, и е от три месеца, показва, че преди 7 800 години е имало голяма популация от мъже и с археологичните находки, които намериха миналата седмица, чийто произход е от България и се е разпространила в Европа и някоя част от тях се е върнала в Турция. По-същественото е, че тези изследвания са направени на съвременни мъже и по същественото е, че тези мъже и 21% от съвременните българи носят същите характеристики като тези отпреди 7800 години. Т.е. не е необходимо да им търсите гробовете. Тези мъже са по улиците и са същите. Т. е. тази цивилизация е започнала от България”, подчерта доц. д-р Иво Кременски, биолог, генетик. Според учените ние живеем в третата голяма революция в историята на човечеството - в информационната. С какво тя ще промени животът на Балканите е въпрос на бъдеще. bTV Репортерите http://1001tours.org/home/index.php?option...mp;limitstart=3

Знанието е като огъня - то стопля, но и изгаря!

Българската флора онлайн (сайтът ще се изгражда постепенно) http://www.bgflora.net/index.html Галерия с над 300 снимки на растения от българската флора http://imagesfrombulgaria.com/v/Plants_of_...aria/?g2_page=1 Конспект на висшата флора на България, 2012. konspekt_flora_bg_2012.pdf Флората на България, т. 1, 1963. flora_bg_1963_01.djvu Флората на България, т. 2, 1964. flora_bg_1964_02.djvu Флората на България, т. 3, 1966. flora_bg_1966_03.djvu Флората на България, т. 4, 1970. flora_bg_1970_04.djvu Флората на България, т. 5, 1973. flora_bg_1973_05.djvu Флората на България, т. 6, 1976. flora_bg_1976_06.djvu Флората на България, т. 7, 1979. flora_bg_1979_07.djvu Флората на България, т. 8, 1982. flora_bg_1982_08.djvu Флората на България, т. 9, 1989. flora_bg_1989_09.djvu Флората на България, т. 10, 1995. flora_bg_1995_10.djvu Флората на България, т. 11, 2012. flora_bg_2012_11.djvu

Интервю с доц. Стефан Чохаджиев - 7 Септември 2006 - Доц. Чохаджиев, разкажете повече за селищната могила край Хотница? - Селищната могила край Хотница датира от 5 хил. пр. Хр. Тя е имала дебелина 6 м. Открита е случайно. През 1955 г при строителни работи за напоителни канали в района, работниците изгребали пръст от едната страна на могилата и попадат на грънци и разни други каменни сечива. Те веднага уведомяват за находката си музея във Велико Търново. Пръв тук започва проучвания Никола Ангелов. През 1956 г е открито т.нар. Хотнишко златно съкровище. То е експонирано в националния исторически музей в София, но копие от него се пази и в Регионалния исторически музей във Велико Търново. Проучванията продължават до 1959 г. След това могилата е занемарена и обраснала с дървета и храсти.И така повече от 40 години. През 2000 г аз избрах този обект за провеждане на археологическата практика на студентите от специалността археология във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". И така вече няколко години, разкопките тук продължават. Студентите работят с голямо желание и любопитство. Излизат и различни интересни находки. - През това лято Вие открихте интересна мраморна женска фигурка, а след това и златни накити. Нещо повече да разкажете за тях? - Това не е първото злато, което намираме тук. Още в началото през 2000 г като започнахме разкопките открихме три златни пластини. През следващата година намерихме една златна спирала, а през тази година още една. Тая последната обаче е уникална и доста интересна. Работата е в това, че тя е намерена на 1-1,5 м по-дълбоко от Хотнишкото златно съкровище, което заедно с това от Варна се сочат като най-старото злато в света. А тази пластина е по-стара и от него. Значи с основание тя може да се приеме като най-старото злато на земята. И това личи и по техниката на изработването. При предметите от съкровището имаме изтегляне, а тук - изчукване. Това е чисто природно злато, 24 карата. За мен обаче по-важното е друго. В Хотница за пръв път златото е открито в истинската му среда, а не в гробове и некрополи. Хората са си живели и накитите са били по тях и те са ги ползвали в ежедневието. Това поражда и различни интересни въпроси и проблеми. Имало ли е обособени центрове за обработка на злато? Какви са били еквивалентите при размяната на златото? Имало ли е монопол върху него? По какви пътища се е предавало то? Другите интересни неща, които сме откривали в могилата са различни медни предмети. Балканите и българските земи са известни като центрове на рудодобив, а медта е първият добит метал. За мен медта например е много по-интересна от златото. Защото златото може да служи само като накити. Докато медта може да бъде използвана и за пработа. Преди време бях на едни разкопки в Смядово. Там в един от гробовете имаше медна брадвичка, която за нищо не става. Явно обаче много от медните изделия са били използвани и като накити или предмети на престижа. Иначе тук на могилата сме откривали всякакви медни оръдия на труда. - А мраморната женска статуя ? - Всъщност откриването на мраморна фигурка тук не е нещо необикновено. Мрамор се обработва още през ранния неолит. Съвсем друг е въпросът обаче до каква степен е обработен този мрамор и как е бил избиран, до каква степен са придадени анатомическите подробности на фигурките. Прави впечатление, че откритата на могилата част от пженска фигурла не е стилизирана. Тя е с ясно очертани подробности. Изработена е от дребнозърнест мрамор и е полирана изключително прецизно и майсторски. Това означава, че хората от онова време вече са познавали добрия материал и са си го избирали. - За какво е служела тази статуетка ? - За накит статуетката е твърде голяма. Уникалното е не самото наличие на подобнта мраморна фигурка. От този период в България са известни около десетина такива. Оригиналното е именно тази пробита дупка в средатана статуетката, която при останалите липсва. Моето лично мнение е, че това най-вероятно символизира отвора към женската утроба. Култът към жената майка и родителка, символ на природата, плодородието, земното и човешкото. През тази година открихме и един предмет на ювелирното изкуство, изработен от седефена мида. Този материал трудно се е обработвал и затова тази находка е особено ценна. Тя показва у древните един стремеж към овладяването и на най-неподходящите за обработка материали. Открихме и един аскус без оформено дъно и с асиметрично устие. такъв тип съдове като аскуса се появяват едва 700-800 години по-късно и са с много по-големи размери, Този е твърде малък, почти като напръстник. Според мен той се е използвал за съхранение на дрога или някакви лекарства. Досега са открити само 5-6 такива съдчета. Те съдържат по около 20 куб.см. и са като днешните капкомери. по нова време хората също са се разболявали, страдали са и са се лекували.Дори са правили сложни операции като трепанация на черепа например. Има открити доказателства за това. При това човекът след операцията е оживял. Тогава хората са познавали природата. Не са се откъсвали от нея както нас сега и са използвали максимално възможностите и. - Доц. Чохаджиев, от откритите досега находки имате ли впечатление, какви хора са живели в онова далечно време, преди хилядолетия? - В антропологично отношение те са били също като нас. Всъщност за тези 7-8 хиляди години физически ние по нищо не сме се променили. Може би техният ръст е бил само малко по-нисък. Продължителността на живота им също е била по-малка и 50 години вече са се смятали за преклонна възраст. Това са били селяни, уседнали земеделци. И тогава, както и сега, един от проблемите им е бил изхвърлянето на сметта. Те са я изхвърляли от къщата. И тогава е имало болести и пожари. Селата са се разрушавали. След това на тяхно място са се появявали нови и така са се образували тези могили. Тук в Хотница са живели около стотина човека в 20-ина къщи. Между къщите е имало улички. Самите къщи са били направени от плет и глина, и покрити със сламен покрив.Жилищата са били подредени на ленти, като квартали. Имало е може би и укрепителна система - ров и ограда от забити колове, подсилени с камъни. В Кърджалийско например има открити и цели кули, високи повече от човешки ръст. Тогава хората са разпхолагали с различни оръжия от кост, камък и мед: брадви, лъкове, стрели, копия и боздугани. Хората тогава са познавали и петте основни вида домашни животни: говеда, кози, овче, свине и кучето. Ловували са елени, мечки, вълци и лисици. В Южна България и Добруджа са открити следи от диво магаре, чиято популация отдавна вече е изтребена у нас. В Кюстендилско пък са намерени останки от лъв и дива коза, които са били изключително трудни за ловуване. И това не са останки от римско време, за да се твърди, че са от някой пътуващ цирк. Значи в България по онова време е имало лъвове и те са си съществували съвсем свободно. Освен това ловуването на такива големи и опасни животни е изисквало организирането на цели експедиции и много свободно време. Това пък ми дава основание да мисля,у че е напълно възможно по онова време в българските земи вече да е имало някаква висша аристократична прослойка. Още тогава хората са познавали облеклото. Тук в Хотница имаме няколко случая на открити следи от вертикален тъкачен стан за плетене на рогозки и различни плетки, останали върху дъната на някои от съдовете. - А с какво са се хранели? - Като всички земеделци те са познавали зърнените култури: жито, ечемик, просо, грах. Занимавали са се и със събирачество на дренки, круши, сливи. При разкопките са открити и семки от грозде. Събирали са и жълъди. Хората тогава са живеели изключително спокойно. те не са бързали за никъде и не са познавали стреса. Живели са в общини. Много са пътували. Разстоянията не са били никаква пречка за тях. Общували са помежду си с Черноморието, Средиземноморието и земите отвъд Дунава. Ходели са пеш или с говеда. Конете са дошли по-късно, през бронзовата епоха.Вярвали са в слънцето, плодородието, олицетворявани с образите на жената, майката и родителката. - А какво ще кажете за иманярството? - Вижте, като учен и археолог това разбира се е най-болната ми тема. Иманярството не е от вчера. То е съществувало преди хилядолетия. Никой досега не е успял да се пребори с иманярството и не вярвам, че това някога ще стане. Възможно е обаче да се вземат други превантивни мерки. Държавата трябва да отпуска на музеите пари за да могат те да откупуват от иманярите ценните находки. Трябва да бъдат въведени строги санкции за търговия със стоки без необходимите сертификати както е навсякъде по света. Предметите да се държат в България, а не да се изнасят в чужбина. Ако държавата обаче отпусне пари на музеите, иманярите ще предпочетат да продават не на свръхпечалба с риск, а на една умерена цена, без излишен риск. мисля, че всеки ще се съгласи на законност в рамките на нормалната печалба. Източник: http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=9&id=8492

Ами нека да го видим това селище (дали наистина става въпрос за най-старото в света?). Докато чакаме ето една българска статия за Черно море през кватернера. Rajna Christova (2003) Biostratigraphical Analysis and Paleoecolgical Conditions in the Bulgarian Black Sea Zone During the Quaternary В настоящата статия са проследени палеоекологичните промени в българския сектор на Черно море през кватернера. Представените изводи се базират на дългогодишни експедиционни изследвания. В резултат от комплексното прилагане на няколко научни метода: литология и анализ на молюсковата фауна, споро-поленов анализ, динофлагелатен анализ, радиовъглеродни датировки са изведени основни параметри на палеоекологичната обстановка на ниво регионални етажи. Биостратиграфски са диференцирани чаудински, древноевксински, узунларски, карангатски, новоевксински и черноморски кватернерни седименти. Линк: http://www.io-bas.bg/downloads/Ocean_V4_06.pdf

Малко повече по темата за потопа. Според мен е нужно да се разграничат т.нар. "Потоп" в Черно море и т.нар. "Ноев потоп" в Черно море. "Потопът" в Черно море е свързан с ниското ниво (около 100 - 120 м под съвременното) в края на последното заледяване и опресняването на черноморските води. Последвалото скъсване на Босфорския праг, приблизително около 9500 г. ВР (ВР - Before Present), нахлуване на солени води от Средиземно море и образуване на онези уникални особености на Черно море, за които стана въпрос в по-горните постове. Това събитие е известно и доказано отдавна. "Ноевият потоп" в Черно море постулира, че тези катастрофални събития са се случили по-късно и са имали пряко въздействие върху обитаващото по това време бреговете на Черно море население. Резултатът от него са били масови преселения на земеделско население в различни посоки, траен отпечатък на тези катастрофални събития в митологията и устната традиция и по-късното им записване в шумерските митове (а от там и в Библията). За да се докаже това е необходимо да се докаже следното: 1. Предатиране на скъсването на Босфорския праг (и нахлуването на солени води от Средизимно море), от около 9500 г. ВР на по-късна дата. У. Райън, У. Питман и проф. П. Димитров твърдо се придържат към датата 7600 г. С14 (въглеродни години) ВР, независимо, че датировките могат да варират и към доста по-ранни дати. Същевременно в техните работи не се отбелязва, че въглеродните години подлежат на калибрация, за да се превърнат в календарни и така след тази операция 7600 въглеродни години ще станат някъде около 8300 до 8500 календарни г. ВР. (т.е. 6300 - 6500 г. пр. Хр.) (тук подчертавам, че това е възможно най-късната датировка на това събитие). 2. Доказване, че нахлуването на солените води от Средиземно море е било с голяма сила и е причинило значително и бързо покачване на нивото на Черно море. 3. Доказване, че по това време в шелфа на Черно море е имало уседнало неолитно население, чиито селища се били потопени. Според досегашните схващания по времето когато се е скъсал Босфорския праг, ок. 9500 г. ВР (ок. 7500 г. пр. Хр.) населението по нашите земи е било в епохата на мезолита, т.е. имал е подвижен ловно-събирателски бит и поради това събитието не му е повлияло особено. Написаното от Warlord в началото на темата, че земеделието по балканските брегове на Черно море се появява още преди 9000 г.пр.Хр, е една доста ранна дата, така излиза, че земеделието е възникнало у нас по-рано отколкото в Плодородния полумесец. Всъщност началото на неолита у нас се датира на около 6000 - 6500 г. пр. Хр (или съвсем малко по-рано, но това топърва предстои да се уточнява). Не бива да се забравя също така, че това неолитно население макар и уседнало е било доста приспособимо към измененията в околната среда. Първоначалната обработка на земята е водела до бързо изтощаване на почвите, до изоставяне на нивите и преместването им на ново място. При практикуване на подсечно-огнево земеделие дори са наблюдава интересен феномен, при който подвижността на някои земеделски култури е доста по-голяма от тази на някои ловни. Също така разрушаването на едно селище не е било нещо необичайно, защото леките постройки, които са се изграждали са били нетрайни и периодично целите селища са били разрушавани, за да се изградят наново (така са възникнали и селищните могили, напр. Караново). На този етап нито една горните три точки не е доказана категорично и пради това за сега "Ноевият потоп" в Черно море остава само една хипотеза, по която ще се работи в бъдеще.

Добрата новина е, че за сега у нас не са установени значими тенденции за затопляне на климата. Като се има предвид неподготвеността ни, за в бъдеще май ще разчитаме на естествен климанатичен "буфер". България се намира на климатичен преход между умерения и средиземноморския климат и пради това вероятно климатичните изменения не са толкова силно изразени. Климатът на България има специфични особености свързани с големите екстремуми. По принцип в умерените ширини съотношението между нормалните години и екстремните е 1:2, т.е. грубо казано на всеки 3 години, една е нормална (с температури близки до установените средногодишни стойности) и две са екстремни (с температури или валежи по-високи или по-ниски от нормалните). Това е много добре изразено за климатът у нас. Една година или поредица от години може да са по-сухи, след това следват наводнения.... вече ги видяхме. Твърде е възможно за в бъдеще у нас да се наблюдава именно това - увеличаване на екстремумите. Не виждам какво лошо има да се инвестира (както се намеква в горния пост) - нима е лошо да се строят диги на реките и да се почистват речните корита, както и да има напоителни съоръжения за земеделието в случай на засушавания, или пък техника за борба с градушки. П.П. Ако някой се интересува мога да пусна обобщена информация за установените изменения на климата у нас.

Ето една нова статия от 2009 г. на нашите съседи румънците по въпроса: Black_Sea_Flood_Danube_Delta.pdf

БЪЛГАРИ ИЛИ ХАЗАРИ В ДЕЛТАТА НА ВОЛГА? През последните години значително се засили интереса към хазарската древност, която традиционно е тясно свързана с древнобългарската (прабългарската) такава. Това намери отражение и в издадения от издателство ТАНГРА ТанНакРа, сборник ”Българи и хазари през ранното средновековие” (2003). Акцентът е насочен към археологическите находки и тяхната интерпретация, но прави впечатление, че се пренебрегва един от първите целенасочени опити, направени от Лев Гумильов в началото на 60-те. год. на XX в., да се открие собствено хазарската археологическа култура, както и другите негови приноси по въпросите на хазарската древност. Въпреки изминалите години неговите открития поставят редица въпроси, на които съвременната наука не е дала отговор, а те (както ще се види по-долу) пряко касаят древнобългарската археология и история. Особености на древнобългарската погребална култура В своя капитален труд ”Прабългарите по Северното и Западното Черноморие”, Димитър Димитров обобщава най-характерните белези на древнобългарската погребална култура. Погребенията са предимно индивидуални (много по-рядко колективни), извършвани в правоъгълни или слабо трапецовидни ями, вкопани плитко в земята, без могилни насипи. Най-често чрез трупополагане (основно в изпънато положение) и изключително рядко чрез трупоизгаряне. Строго е спазването на ориентацията, най-често северна (главата на мъртвия е поставена на север), но също така и западна (предполага се, че различията в ориентацията са свързани с различни племенни групи). Освен т.нар. ”ямни” погребения, твърде характерни са и погребенията в ниши (рус. - подбой), изкопани на една от дългите стени на ямата (най-често западната), в които се поставя мъртвеца. Често входът на нишата е затворен с каменни плочи, такива са поставяни и в горната част на гробната яма, образуващи своеобразен капак на гроба, по този начин се образува своеобразно двойно ”затваряне” на мъртвеца (предполага се, че целта му е неговото ”обезвреждане”, вероятно с подобна цел са извършвани и отбелязаните ампутации на ходилата). Гробният инвентар е най-често оскъден, представен от няколко глинени съда, обикновено поставяни до главата на погребания. Най-характерни са две групи съдове: гърнета от грубо пресята и лошо изпечена глина с врязани орнаменти и сиво-черна керамика от по-добре обработена глина с изгладена повърхност и украса от излъскани ивици. Елемент на гробния инвентар са останките от жертвени животни (овца, кон, свиня, птици и др.), останките от облеклото (токи, халки, украшения и др.) и по-рядко железни предмети или оръжие (стремена, нож, сабя, лък и др.). Първоначално оскъдността на гробния инвентар се свързва с ниския социално-икономически статус на погребаните. По-късно се установява, че това е характерна черта на този тип погребения и се стига до извода, че е етнографска особеност на населението оставило тези паметници (т.е. вероятно душите на умрелите разполагат с всичко, което им е необходимо и за това в гроба не е нужно да се поставят много вещи). Антропологичният тип на черепите е европеиден със слаби монголоидни примеси в някои от тях. Най-честата форма на черепите е брахикранна (късоглава), като много характерна е изкуствената деформация. Като еталонен паметник на тази култура е възприет открития още в началото на XX в. некропол при Зливки (дн. Иличевка), на левия бряг на р. Северски Донец, Донецка област (Димитров, 1987; Овчаров, 2002). Съвременните антропологични изследвания установяват, че древните българи са принадлежали към европеидната раса, като значително разпространение сред тях е имала т.нар. ”раса на средноазиатското междуречие” (памиро-фергански расов тип), а също така ”туранската раса” и ”уралската раса” (считани за смесени расови типове между европеидната и монголоидната раса), както и северния и средиземноморския расов тип (доказателство за смесване със сармати - алани, а в по-късно време и със славяните) (Йорданов, 2000). В Азия тази погребална култура е разкрита в некрополите в Бишкентската долина (II в. пр. н.е. - I в. от н.е.) в Южен Таджикистан, в басеина на р. Кафирниган, десен приток на р. Амударя. Недалеч от Бишкентските некрополи, в които преобладават погребенията в ниши е разкрит Бабашовския некропол (I в. пр. н.е. - III в. от н.е.), в който преобладават ямните погребения, без ниши. Тези погребения в Азия се свързват с кушаните от Северна Бактрия, основали Кушанската империя на мястото на Гръко-Бактрийското царство. Всички особености на тази погребална култура, формата на гробовете, северната ориентация, оскъдния гробен инвентар, включително и антропологичния тип на погребаните характерен за Средноазиатското междуречие - европеиди, брахикрани със слаби монголоидни белези и изкуствена деформация на черепите, показват пълна идентичност с древнобългарската погребална култура, например некропол №1 от гр. Девня (Димитров, 1987). Древнобългарската погребална култура се появява за първи път в Европа сред долноволжките сармати (напр. астраханската сарматска група), през късносарматския период II - IV в. от н.е. Появата й е постепенна, отчасти измествайки дотогавашните алански катакомбни некрополи, което доказва, че населението, което е неин приносител са заселници за разлика от хуните, които се появяват в Европа като нашественици едва през втората половина на IV в. След хунските нашествия през IV в. аланите от Долното Поволжие пострадали силно и се разпръснали в предпланинските части на Северен Кавказ, като от началото на V в. по тези места се появяват селища, градища и некрополи. Много вероятно е няколко гроба до ст. Ново Лабинская по долното течение на р. Кубан, датирани IV - V в. да са първите материални свидетелства за древните българи в Източното Приазовие (Димитров, 1987). Лев Н. Гумильов и ”Откриването на Хазария” До началото на 60-те год. на XX в. са известни множество писмени сведения за хазарите и тяхната държава на Волга, но точното местоположение на главните хазарски градове Итил и Семендер са били неизвестни, поради факта, че до тогава не са били открити никакви археологически находки (селища, некрополи и др.), които да се свържат с тях. В началото на 60-те год. Л. Гумильов прави целенасочен опит да открие археологически останки от тях. До тогава недостатъчно изследвана е била делтата на р. Волга, поради схващането, че голямата трансгресия на Каспийско море от XIV в. е покрила културните пластове с дънни отложения и всички усилия са предварително обречени на неуспех. Вниманието се насочва към най-високите места в делтата - могили (т.нар. на руски ”бэровские бугры”), които даже и при най-високото ниво на Каспийско море от минус 20 м (съвременното ниво е минус 28 м) не са били заливани. В организираната експедиция през периода 1960-1963 г. са изследвани много от тези могили, върху които са разкрити останки от селища и редица погребения, част от които се определят като хазарски. На основата на тези находки в делтата на Волга, разкритията в долната част от долината на р. Терек, както и на подводните изследвания на крепостните стени на Дербент, Л. Гумильов установява палеогеографските изменения и колебанията в нивото на Каспийско море за периода на късната античност и ранното средновековие, които според него имат пряко отношение към разцвета и упадъка на хазарската държава. Според Л. Гумильов периода до II в. от н.е. се характеризира със значително овлажнение в степната зона и ниско ниво на Каспийско море от около минус 36 м. По това време северните брегове и степи около Каспийско море се обитават от сармато-аланските племена. В периода II - III в. настъпва силно засушаване в степната зона, резултат от изместване траекторията на атлантическите циклони в северна посока. Това води до увеличаване на овлажнението в горската зона, където р. Волга формира своя водосбор и до повишение нивото на Каспийско море до минус 33 - 32 м, тъй като 81% от подхранването на Каспийско море идва от р. Волга. Големите количества наноси, които понася Волга по време на овлажнението в хумидната зона, през IV в. водят до образуването на съвременната делта и делтовия ландшафт, което създава предпоставка за разширяване на уседналите, земеделски поселения в този район. През IV в. атлантическите циклони се връщат по южната траектория и отново обезпечават с нормално овлажнение степната зона. Постепенно заселилите се хазари усвояват делтата, развивайки предимно земеделие, лозарство, риболов и уседнало пасищно скотовъдство, допълнителна предпоставка за които били ниското ниво на Каспийско море и факта, че значителни територии, които днес са под нивото на морето, тогава са били суша. Това напълно съответства на еврейско-хазарския документ описващ хазарските земи като плодороден остров, оросяван от много реки, с лозя и градини. Хазарската държава, която Л. Гумильов нарича ”прикаспийската Нидерландия” изживява своя апогей през VIII - IX в., когато тя е политически и икономически хегемон в региона. Упадъкът й започва през X в., когато настъпва ново изменение в траекторията на циклоните и покачване в нивото на Каспийско море до минус 29 м. Около 2/3 от земите на Хазария са залети, а част от населението й се оттегля по високите могили в делтата. Усилва се и външния натиск. В следствие от засушаването в степите номадите обитаващи земите на изток от Волга предприемат грабителски набези в съседните им територии. Увеличеното пълноводие на Волга позволило на ладиите на русите да преодоляват протоците на делтата и да извършват нападения по вода (тези нападения през 943 - 945 г. са описани от Ал-Масуди (Заимова, 2000); вж. също Б. Наймушин (2003). Всичко това утежнило положението на хазарската държава и скоро тя била унищожена. Търсейки най-старите земи на хазарите, Л. Гумильов определя, че крепостта в близост до ст. Шелковска е първата столица на хазарската държава - град Семендер. Той е построен през 60-те год. на VI в. от персийски инженери и има правилна квадратна планировка, като на всяка една от стените му (валове с дължина до 200 м) има по една врата и 8 отбранителни кули. През 723 г. след арабските нападения столицата на Хазария била преместена в град Итил на Волга, но Семендер не загубил своето значение (Гумилев, 2003). Въпреки тези факти разкриващи местоположението на земите населени с хазари, уседналия характер на техния бит (?) и причините за гибелта на държавата им през X в., все още остава необяснен техния етнически произход. В ранните си публикации Л. Гумильов (1966) счита, че хазарите са потомци на хунски войни и сарматски жени и се формират като етнос по време на пребиваването на хуните в прикаспийските степи, въпреки, че на няколко места той отбелязва, че като обитатели на степите хуните са оставили без внимание делтовия ландшафт и не са го заселили. По-късно (1987) след като разработва теорията за пасионарството той променя мнението си, като приема хазарите за древен (кавказки?) етнос - реликт, който вероятно още в скитско или дори предскитско време е бил аборигенно население в долното течение от долината на р. Терек, а след IV в., следвайки крайбрежието на Каспийско море, на север заселва делтата на Волга (Гумилев, 2003, 2002б). Очевиден е фактът, че за сега този въпрос не би могъл да бъде разрешен по категоричен начин. Независимо, че етническия произход на хазарите не е маловажна тема, много по интересен и с пряко отношение към древнобългарската история, археология и историческа география е въпросът за хазарската погребална култура, както и тълкуването и датирането на погребенията разкрити в делтата на Волга. Всички археологически обекти открити в периода 1960 - 1963 г. са нанесени на карта, като най-разнообразни те са на могилата Степан Разин. Разкрити са сарматски погребения, които доказват че сарматите са обитавали делтата в първите векове от новата ера. Освен тях са разкрити тюркски (тюркютски) погребения с трупоизгаряне, телески погребения в специфично седящо положение и погребение на печенег с кон. Особено внимание заслужава едно погребение ориентирано на изток-североизток в нишова могилна яма (нишата е била на югозападната страна), погребания е бил с отрязани ходила, около него са разположени кости от овен, юзда, кожено седло, сабя с дръжка под ъгъл, кръгло стреме и железен нож на пояса. Стремето се появява в Азия през V в., а кръглата форма е била най-разпространена сред тюрките през VI - VIII в., което позволява на Л. Гумильов да датира погребението около VII в. Седлото без дървения скелет характерен за степните народи, според Л. Гумильов е било на конник (но не номад), който той определя като барсил (според него най-вероятно барсилите са българско племе, заселило бреговете на Волга след V в. съвместно с хазарите, и което по-късно се слива с тях). Наред с тези погребения е открит и още един тип, който много се доближава до барсилските, но запазва някои собствени черти, който е определен като „хазарски”. Погребенията са чрез трупополагане, в изпънато положение по гръб, вкопани плитко в земята. Главата е ориентирана на запад, но понякога и на север. До главата са поставяни два глинени съда един от сива керамика и един от червена, както и месо, най-често от овен (или агне), а понакога и птица. Вещите при мъртвеца са малко. Срещат се железни ножове, токи, понякога обица на лявото ухо, а веднъж е открита желязна пластина (нагръдник?). Съдейки по оскъдния гробен инвентар Л. Гумильов счита, че това са погребения на бедни хора, като отбелязва и голяма близост между хазарската и сарматската керамика. Характерно за погребаните е отрязване на краката под колената или разбиване на черепа, които той тълкува като древно поверие свързано със страх от мъртвите (т.е. страх от самия труп, а не от духа на покойника). Според него това поверие води началото си от угрите и маджарите и се е разпространило бързо сред съседните народи, като същевременно отбелязва, че тази представа за смъртта се различава значително от представите на тюркютите, телесците и печенегите, и свидетелства за относителна самостоятелност на културата. Долната граница на датиране на тези погребения Л. Гумильов отнася към VI в., тъй като по това време в Поволжието се появяват сабята и кръглите стремена, които през IX в. биват заменени от стремена с плоска подложка. Наличието на барсилско погребение свидетелства, че времената на първоначалните войни между барсилите и хазарите през VI в. са отминали, а наличието на тюркютски и печенежки погребения, че най-вероятно всички погребения трябва да се датират към средата на VII в., тъй като това е времето когато Хазария става част от Тюркския хаганат. Подобни „хазарски” погребения се откриват и на други могили, най-вече в централната част на делтата. Описана е и една друга група погребения в могили със западна ориентация на мъртвеца. До главата му са поставени два глинени съда от сива и от червена керамика. Отчитайки формата и украсата на тази керамика Л. Гумильов счита, че това са сарматски погребения (II в. пр. н.е. - II от н.е.), но отбелязва, че външните черти на погребенията (западната ориентация и наличието на два глинени съда до главата) ги приближават твърде много до „хазарските” погребения (Гумилев, 2003). Проблеми свързани с хазарската и древнобългарската археологически култури Л. Гумильов определя етническата принадлежност на откритата от него погребална култура в делтата на Волга следвайки следната логика. Погребалните култури на сарматите, тюрките, телесците и барсилите са му били известни. Разкритата нова погребална култура (която той не свързва с погребенията от ”зливки” тип, които са известни отдавна, но непознати за него), датирана VII в. може да бъде само на един от другите два големи народа обитавали по това време източноевропейските степи - българите или хазарите. Считайки, че древните българи са били номадски народ, обитаващ водоразделните степи удобни за номадско скотовъдство (т.е. те не са обитавали делтовия ландшафт, тъй като той не предоставя условия за това), следователно единствения народ на който може да принадлежи тази култура са хазарите. 1. В района на изток от р. Дон и района на р. Сал се разкриват редица погребения, които се определят като хазарски. Такива са Подгоренски некропол IV, некропол Вербовий Лог IX, Подгоренски некропол V, Саловски некропол, Романовски некропол I. Между тях са и редица богати погребения подобни на тези от типа ”перешчепина”, но по-късни, например в Романовския гроб са открити византийски монети, най късните, от които са от средата на VIII в. Характерното за тези погребения е наличието на трупополагане в могили с характерни квадратни и П-образни огради от ровове, конски кости или т.нар. ”чучела” (конски череп, кости от крайници и кожата). По това време басейна на Дон, както и басейна на Средна и Долна Волга е територия на Хазарския хаганат и има всички основания въпросните могилни гробове да се идентифицират като хазарски (Станилов, 2003). 2. Основният аргумент на Л. Гумильов, че древните българи са били номади (и поради това не биха могли да населяват делтата на Волга) е поставян под съмнение от различни автори през различни периоди (Фехер, 1940; Добрев, 1998) и не може да бъде възприет за надежден критерий, чрез който да се отхвърли категорично невъзможността древните българи да са обитавали и подходящи за земеделие територии. 3. Описаната от Л. Гумильов ”хазарска” погребална култура в делтата на р. Волга, е очевидно сходна или дори идентична с тази на древните българи. От това може да се повдигне въпроса дали през VII в. древните българи са обитавали и делтата на Волга (датирането направено от него не е въз основа на керамиката, а въз основа на появата на стремето и може да се приеме за достатъчно точно). Това от своя страна поражда цяла редица от въпроси. Например, какво са правили българите през VII в., по времето на Кубратова България, която всички летописци локализират около Азовско море, толкова далече от Приазовието, чак в делтата на Волга? Какво правят българите тук в края на VII и началото на VIII в. в самия център на хазарската държава? Литература: Артамонов, М. И. История хазар. Л., Изд. Гос. Эрмитажа, 1962. Атанасов, Г. Българо-хазарската граница и българо-хазарската враждебност от края на VII до средата на IX век. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003. Ваклинова, М. Зад стените на Дербент. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003. Гумилев, Л. Древние тюрки. М., Изд. АСТ, 2002а. Гумилев, Л. Тысячелетие вокруг Каспия. М., Изд. АСТ, 2002б. Гумилев, Л. Открытие Хазарии. М., Айрис-пресс, 2003. Димитров, Д. Прабългарите по Северното и Западното Черноморие. Варна, 1987. Добрев, П. Българските огнища на цивилизация на картата на Евразия. С., ТАНГРА ТанНакРа, 1998. Заимова, Р. Арабски извори за българите. Христоматия. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2000. Йорданов, Й. Възстановяване на главата по черепа. С., Акад. Изд. Проф. М. Дринов, 2000. Наймушин, Б. Хазарският каганат и Източна Европа: сблъсъци между ”номадите на степта” и ”номадите на реките”. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003. Овчаров, Д. Въведение в прабългарската култура. С., Изд. Гуторанов и син, 2002. Павлов, П. Българо-хазарски взаимоотношения и паралели. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003. Рашев, Р. Единство и различия в ямния (български) погребален обред на Салтово-Маяцката култура. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003. Рашев, Р. Прабългарите през V – VII век. (3-то изд.) С., Изд. Орбел, 2005. Станилов, Ст. Хазарската теза. Принос към проблема за идентификацията на археологическата култура на Кубратова Велика България. – В: Сб. Българи и хазари през ранното средновековие. С., ТАНГРА ТанНакРа, 2003. Фехер, Г. Ролята и културата на прабългарите. С., 1940 (фототипно издание от 1997). http://gumilevica.kulichki.net/

"Прабългарите са тюрки по произход и етническа принадлежност" - ??? Ето какво е написал Лев Гумильов за понятието тюрки: "Тюрки - понятието е изключително лингвистическо: група разнообразни племена и народи, говорещи на сходни езици. Расово или етническо единство в тази група няма." (Цитата е от речника на понятията в края на книгата "Хунну").

Цитатите по горе са от Антологията “50 НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ И ДРУГИ ВЕЛИКИ УЧЕНИ ЗА ВЯРАТА СИ В БОГА” http://nobelisti.tripod.com/