Съгласна съм с изказаната философска мисъл. Първо ще започна с втората част на мисълта, тъй като ми се струва едно твърдение, което е доста лесно да се докаже. Колкото повече знае човек за реалността около него, толкова повече възможности се отварят пред неговия ум. Отварянето на подобни "врати" задоволява любопитната човешка природа. Така че в първия момент, бих казала, хората са доволни от придобитите знания, те си мислят, че са се усъвършенствали и са направили добра услуга за себе си. Във втория момент, обаче излизаме на улицата където не всички хора имат набора от познания, които имаме. Следва разочарование, чувство за неразбиране с останалите, които не споделят мнението или житейската ни философия. Но това е един малък проблем, който бледнее пред другите, които възникват след това - колкото повече знание има човек, толкова по-наясно е какво точно представлява човешката глупост (и започва да й се нерви) и осъзнава колко много страдание и пропуснати възможности има пред много хора, живущи понастоящем на Земята. Освен това, натрупвайки знания, човекът някак си "вдига летвата", която определя прага щастлив. Той започва да има повече изисквания за себе си и за околния свят, за да бъде удовлетворен. А съгласете се, че колкото повече изисквания, толкова по-трудно да бъдат задоволени.
Сега, относно това, че не ни прави по-добри науката ... също е вярно. И случая е аналогичен. Науката отваря възможностите на човешкия ум да търси и да намира отговори, но в един момент той става алчен и търсенето на познанието става фикс идея. Човекът осъзнава, че "от настоящето може и по-добре" и се впуска в търсене на начини да осъществи идеите си. Вярно е, че благодарение на науката в момента имаме висок стандарт на живот. Но също благодарение на науката и на търсенето на по-добри начини за съществуване на нас самите унищожаваме природата и от ден на ден продоволствения, демографския и екологичния проблем стават все по-наболели. Така погледнато, прави ли ни знанието и науката по-добри? Не, в някои отношения тя ни прави дори по-алчни, по-зли, по-егоистични. Дори по-мързеливи - да не забравяме все пак, че дължим главно технологичния си напредък на факта, че ни мързи да работим с ръцете си, да извършваме всекидевните дейности по-бавно, а търсим по-бързото и по-неангажиращото.