П. Теодосиев

Преди 10 години Питър Хевс случайно вижда стърчащи кости от скала по протежението на река Олдман в Канада. Вчера в научното списанието "Current Biology" е публикуван материал, който обяснява, че тези кости принадлежат на почти непокътнатия череп на необичаен динозавър. Непознатият роднина на Трицератопс е първия открит до сега подобен динозавър. http://nauka.bg/a/%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0%D0%B2%D1%8A%D1%80-%D0%B5-%D0%BE%D1%82%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82-regaliceratops-peterhewsi https://www.youtube.com/watch?v=pxP2AYq7Q4E

В Чили ще се построи най-големия оптичен телескоп в Света. Нужните средства са над 1 милиард долара. https://www.youtube.com/watch?v=Ilab1EKjiS8

Програма на Сдружението на Олимпийските отбори по природни науки, която ще ви даде представа какво предстои през изпълненото със състезателен дух лято. Programa na SROOPN June-July.pdf

Теглете и всяка статия поотделно Броя има някои наистина много добри материала и новини от науката, които са страшно интересни. Приятно четене!

Един невероятен брой, в който ви срещаме с най-известният атеист в света Ричард Докинс, Саймън Уот който ни разказва за най-грозните животни на планетата и Дръмънд Мъни­Кутс, който ни потабя в едно магично шоу. Ще ви запознаем с нашите млади таланти, спечелили престижни награди в международни състезания и олимпиади. Едно невероятно приключение из механиката на флуидите и древната Мезоамерика. Всичко това и още много четете в страниците на новият брой на списание "Българска Наука"! Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science78.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka78 Наука Ричард Докинс за поезията в науката и красотата на фактите 7 стр. V Софийски фестивал на науката през погледа на сп. „Българска наука“ 10 стр. Космическа крачка за космическо бъдеще 18 стр. Българските младежи спечелиха два бронзови медала на Международната Менделеевска олимпиада 22 стр. Български отбор е победител в NASA Space Apps Challenge 23 стр. Без растеж на иновации в Европейския съюз 25 стр. Произход на живота: Химията на хидротермалните комини може да обясни как се е получил живота 27 стр. Холограма ли е вселената? 30 стр. Проект „С експертни знания към успешна кариера” – развитие на дейността на кариерен център, чрез транснационално сътрудничество 34 стр. Механика Разкази за науката, Разказ №1: Механиката на флуидите 37 стр. Биология Експеримент с близнаци разкрива връзката кого „обичат“ комарите 59 стр. Кубинското тоди – малкият красавец от Куба 62 стр. Географ Къде ли се намират Стари Йорк и Стара Гвинея? 64 стр. История Изкуство и писменост в древна Мезоамерика 71 стр. Антична музика 86 стр. Технологии Статистически анализ на откази в системите на въздухоплавателно средство по данни от средствата за обективен контрол 100 стр. Хуманитаристика 10 книги през месец май 110 стр. Невроикономика и философията на XVI и XVIII век 120 стр. Защо морското образование и човешкият фактор в корабоплаването стават център на вниманието в целия свят през 2015 година? 131 стр. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.bg/magazine/bg-science78.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka78

Европейските проекти имат хонорари и то не малки, но тук се дават за режийни и ремонти. Според мен трябва повече да се гледа към Европа и да сме партньори на проекти там, но пък това не е толкова лесно имайки предвид нивото на техниката в институтите. Разказаха ми как по един европейски проект наш институт е трябвало да даде на частна лаборатория да извърши дадени изследвания, тъй като нито имат апаратурата, нито времето да свършат задачата си по проекта. Това вече е абсурда!

Българската наука преди 89-та е била на световно ниво, имали сме учени, чиито книги са били превеждани на европейски езици, китайски и английски. http://nauka.bg/2014/72/Akademik-Stoicho-Panchev-2014.pdf http://nauka.bg/2015/76/Belite-hroniki-na-Vitanov-Georgi-Vasilev-i-Ivan-Ivanov-2015.pdf Повечето такива български учени вече работят в европейски и американски лаборатории и научни центрове. А са накарани да имигрират, защото тука нямат средства, почти никой не иска голяма заплата, всеки истински учен иска нормален начин на живот и да има свободата да работи по своята си наука. В България за съжаление това е почти невъзможно, нито заплатата стига на някого да живее нормално и да отглежда семейство, нито има условия за научна работа. Институтите си плащат тока и парното чрез проекти, вместо хората трудещи се да вземат тези пари. Всеки съветва по проекти да си изкарват парите, но как да се конкурираме по проекти като инфраструктурата ни е толкова стара, че в Европа подобни уреди ги слагат в музеи, а тук учените работят и се конкурират с Германия, Швейцария, Англия, Франция и т.н. Ако сте чели последните интервюта на учени от последните няколко броя ще разберете, че надежда има, но това ниво не може да продължава. Относно университетите - там някои неща са на почти същото ниво, въпреки че средствата са много повече. Правят се ежегодишно ремонти за милиони, а на практика се карат студентите да учат неща, които са остарели с десетилетия.

На 18 май 2015 г. в Биологическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, на адрес бул. „Драган Цанков” 8, ще се проведе Третият международен Ден на очарованието на растенията. Събитието ще бъде открито в 10.30 часа във фоайето пред Аулата на Биологическия факултет. Събитието се провежда под егидата на Европейската организация за растителна наука (EPSO). Организатори са Биологическият факултет на СУ и Агробиоинститутът. Целта на събитието е да се привлекат хора, очаровани от растенията и ентусиазирани от важността на растителната наука за селското стопанство, за устойчивото производство на храни, за градинарството, горското стопанство и за нехранителни продукти, като хартията, дървесината, химикалите, енергетиката и фармацията. Ролята на растенията в опазването на околната среда ще бъде ключово послание. За повече информация може да се свържете с координатора на събитието Анелия Янчева aneliaiancheva@abi.bg , или с Мирослава Жипонова miroslava_zhiponova@abv.bg Programa.PDF

БГ Наука направи проект, в който включихме всички научни институции (които правят наука) - http://action.nauka.bg/ В момента почти всички университети (36) имат научни проекти, което означава по един или друг начин, че създават, правят или помагат за развитието на науката. Има тема във форума и за класацията на българските университети, тя също не е напълно обективна. Ясно е които са най-големите университети, колко се финансират, какви проекти имат и т.н. Направата на такива университети изключвайки БАН е просто самоубийството на българската наука. Независимо, че в БАН има хора, които НЕ правят наука, има много такива, които са в академията и седят там единствено и само, за да се мъчат да следват мечтите си и да творят и развиват науката. проф. Николай Витанов има поредица статии в списанието, в които говори за това, че проектното финансиране не е въобще достатъчно. То е задължително, но не може учен да взима 400 лв. заплата и да се блъска една година докато разбере, че проекта му не е одобрен и са му трябвали само две точки. После още една година докато дойде следващия период за подаване и т.н. Докато заплатата на докторант не стане минимум 1000 лв., а средната възраст 35 г., то нещата там няма да отиват на добре.

Трябва да има изследователски университети, но трябва да има и университет към БАН. БАН закрие ли се може спокойно да спрем да говорим за наука в България.

Интервю с д-р Младен Матев за битката му да събере 3260 лева, за да заведе шест деца на олимпиада по естествени науки в Белград Хиляда лева за някои хора са джобните им пари. Вечеря навън или модна дрешка. За едни шест деца и техните двама ментори са бариера. И тя може да остане спусната. Може да се окаже непреодолимо препятствие по пътя към медалите в третото издание на престижния Международен турнир на младите естествоизпитатели в Белград. Таксата за участие в отборното състезание за средношколци с интереси в областта на природните науки е малко над 3000 лева (1640 евро) за „А“ отбора на България. „Преди броени дни незнаен благодетел преведе по сметката ни 2000 лева. Срокът за внасяне на парите изтече. Нашата страна обаче е един от съучредителите на този турнир и затова организаторите направиха компромис. Дадоха ни отсрочка до 30 май да съберем средствата“ - сподели с леко неудобство ръководителят на отбора д-р Младен Матев. И уточни, че в тази сума не влизат пътните разходи, но, както се изрази, „Белград е близо, можем да стигнем и на собствен ход до там, по-важно е да платим таксата за участие“. Беше някак трогателно да се разговаря с този вече побеляващ 53-годишен доктор по ядрена физика, който макар да е защитил докторат в Съединените щати, се е върнал да прави наука в България. И не за своя слава помага на едни 12-16 годишни деца, които вместо да висят по чалготеките, предпочитат да печелят медали за родината си в международни турнири. Не бях виждала скоро някой, който с такава любов и гордост да говори за своите малки състезатели. И който с огромно притеснение да отваря дума за пари. В случая за едни недостигащи 1000 лева. СПОНСОРИТЕ „Всички отбори в подобни турнири са спонсорирани от някои от най-авторитетните компании в областта на технологиите в света. Сериозни руски компании подпомагат отбора на Русия, турски фирми – турския отбор. А ние сме принудени да просим пари, да събираме дарения с есемси и волни пожертвувания – с тъга споделя д-р Матев. Спонсорите на турнира на младите физици, например, са „Оксфорд Юнивърсити прес“, различни фирми в областта на доставките на научно оборудване, научни издателства, университети. Южнокорейският отбор е спонсориран от големи производители на черна техника и електроника. Вярвам, че това един ден ще се случи и в България, но засега фактите са тъжни. Свързахме се със софтуерни компании, но те не проявиха интерес да ни подкрепят“. И въпреки трудностите, ядреният физик не губи надежда, че с настоящата кампания за набиране на средства все ще се намери богат човек или фирма, които да прегърнат каузата. „Пък дори и само да кажат на своите деца, че има място, където някой помага на тийнейджъри да развиват своите знания в областта на науката, не е малко. Тъжно е, че дребни факти и неща от живота на знаменитостите могат да са по-интересни и за хората, и за медиите от научните постижения на българските деца“. ДЪРЖАВАТА Международният турнир на младите естествоизпитатели за пръв път се е провел преди три години в Ескишехир. На него присъствали министърът на образованието и заместник-министърът на науката и технологиите на Турция. Запознали се с всички участници, снимали се с отборите, вестниците публикували снимки и материали на първите си страници. „Нашите деца бяха много впечатлени. – каза д-р Матев. Не очакваха да им бъде оказана такава почит.“ На второто издание на състезанието в Кюстендил учениците са били удостоени само с вниманието на местните власти, а отразяването в медиите било вяло. „Министерството пренебрегва тази дейност, защото то има общообразователни цели, а състезанията не служат на тези цели. Често пъти хората от просветното ведомство се хвалят с медалите на българските състезатели, но се оказа, че има огромен разрив между състезателната и общообразователната дейност. Учениците успяват благодарение на своите собствени усилия и мотивация и тези прекрасни резултати не са представителни за общообразователното ниво като цяло. За жалост, много чиновници се оправдават с това. Трябва да признаем, че за състезанието в Турция държавата ни отпусна тогава за единия отбор 800 евро да платим таксата за участие, но само защото хванахме период, в който образователното министерство бе оглавявано от кадър на БАН. Тогава и таксата обаче бе наполовина, защото руски и турски фирми спонсорираха не само собствените си отбори, но и състезанието като цяло. Още миналата година пробвахме да потърсим помощ от държавата, още повече, че страната ни беше домакин на турнира, но получихме любезен и хладен отказ“. Цялото: http://nauka.offnews...ЂРёСЏ_9470.html

Може да изтеглите и всяка статия поотделно

На 25 април 2015 г. Физическият факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (бул. "Джеймс Баучър" № 5) организира Ден на отворените врати. В рамките на деня всеки, който проявява интерес към физиката, може да присъства на лекции на преподаватели от факултета и да научи повече за оптиката, за свръхбързата молекулярна фотоника, за Големия взрив, за ядрената физика, космоса и земята. Бъдещите студенти ще могат да се запознаят на място с всички специалности, които предлага Физическият факултет на Софийския университет, който е убедителен лидер в Рейтинговата система на висшите училища в България както по отношение на качеството на преподаване, така и на реализацията на завършилите възпитаници. Отворена за посетители ще бъде Астрономическата обсерватория на Физическия факултет в Борисовата градина. В учебните лаборатории на факултета ще бъдат направени различни демонстрации. Посетителите ще имат възможност да надникнат през микроскопите и да открият любопитни факти от света на физиката. Програмата на Деня на отворените врати предвижда и прожекции на филми и дискусии. Пълна информация за събитието може да бъде намерена на адрес: http://www.phys.uni-sofia.bg/~dov/ Подробна програма можете да видите в прикачения файл. Den_na_otvorenite_vrati_FzF.pdf

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science77.pdf Чети онлайн: http://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka77 Наука Марина Станилова: Да се занимаваш с наука не е просто занаят, то е призвание 7 стр. Българска Наука е член на ECSITE! 11 стр. Срещнете се с водещи бизнес университети в София! 12 стр. Сдружение на ръководители на олимпийските отбори по природни науки 12 стр. Галактическите пътешествия на тайния съветник 26 стр. Отново за старинните знания 44 стр. Белите британци имат 30% ДНК от немски произход 46 стр. Проф. Ричард Докинс за първи път в България 50 стр. Четири години след Фукушима 56 стр. Земя История за Живата вода и гравиметрията 66 стр. Географ Българска победа на географския фестивал в Русия 78 стр. Биология Ледников период поставя “европейците” на границата на изчезването 82 стр. Каква е лечебната сила на „Короната на боговете”? 84 стр. Управление на проекти Проекти от XVII век и индустриалната революция до днес 86 стр. История Археолози намират османска воeнна камила в Австрия 101 стр. Движението на багаудите – III-V век 103 стр. Космически науки Защо проектът Mars One претърпя провал? 114 стр. Ракета Фолкън 9 изведе в орбита кораб Драгън 118 стр. Роувърът Curiosity намира биологично полезен азот на Марс 119 стр. Хуманитаристика „Ислямска държава” и „Културният тероризъм” 122 стр. В думи и кадри: „Голямата тетрадка” на Агота Кристроф и Янош Сас 130 стр. Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science77.pdf

„В питагорейската философия (и религия) числата са свещени като най-чисти и безтелесни измежду идеите. Съзерцанието на геометрични форми и постигането на математически закони са най-ефективното средство за очистване на душата и главна връзка между човека и божественото.“ Това пише в своята нова книга „Наука, личности, преживяно“ академик Иван Тодоров. Покрай нейната поява имахме възможност да поговорим с едно от най-значимите имена за световната математична физика. Академик Иван Тодоров ни посрещна в дома си в София, за да ни разкаже повече за това „Одисеево пътешествие в „бурното море“ на физиката и математиката.“ По един необикновен начин, с умелото и честно писане на учения, ние се запознаваме с идеите, живота и мъките на големите личности, на които е посветена основната част от книгата. Минаваме през Галилей и инквизицията, разбираме за отношението на автора към Вернер Хайзенберг, научаваме повече за „най-великия логик на нашето време“ – Курт Гьодел , спираме се и до математика, бунтаря и отшелника Александър Гротендик… Четем и есе за учителя на академик Тодоров – професор Ярослав Тагамлицки. И това са само част от портретите. Написаното ни допуска, независимо от нашия профил, до нещо наистина значително – широкото поле на световната наука. Едновременно с това ни държи близко и до човека Иван Тодоров, до неговото преживяно, което е неразривна част от труда му като бележит учен. Както пише поетът и преподавател в Софийския университет Ани Илков за „Наука, личности, преживяно“ – „това е книга на стоически издържаната мъдрост – в научна и житейска мяра“. Целия материал: http://binar.bg/30743/akademik-ivan-todorov-i-printsipt-na-opredelenostta/

Светът чества 25 години от извеждането в околоземна орбита на космическия телескоп „Хъбъл” На 23 април /четвъртък/ по повод 25 години от изстрелването на космическия телескоп „Хъбъл“, ще се проведе специално събитие в София. В големия салон на Българската академия на науките ще бъде изнесена лекция от астронома проф.дфн. Илиан Илиев от Института по астрономия с Националната астрономическа обсерватория към БАН. В края на дискусията ще бъде показано и съдържанието на тайно широкоформатно изображение, осигурено от представители на НАСА, Европейската космическа агенция и Европейската Южна Обсерватория.

Ето карта на радиацията в Япония - http://jciv.iidj.net/map/ Ето и за океана, но за достоверност не съм сигурен колко е вярно - http://deepseanews.com/2013/11/true-facts-about-ocean-radiation-and-the-fukushima-disaster/

Българската публика за първи път ще може да се срещне на живо с едно от светилата в науката и вероятно най-известния атеист в света – еволюционния биолог професор Ричард Докинс, автор на "Себичният ген", "Делюзията Бог" и "Сказанието на прадедите". Професор Докинс пристига в България по покана на издателство "Изток-Запад" и Британски съвет, за да се срещне със свои читатели и да участва в петото юбилейно издание на Софийския фестивал на науката от 14 до 17 май 2015г. Ричард Докинс е британски етолог, еволюционен биолог, атеист и хуманист, с над 10 книги и над 2 милиона продадени копия на само една от тях. Става известен през 1976 г. още с първата си книга "Себичният ген", а провокативният бестселър "Делюзията Бог", публикуван и у нас от издателство „Изток-Запад“ преди няколко години, му носи световна слава. Обявен за един от “четирите конника на новия атеизъм“, той посвещава огромна част от своя живот на разпространението на рационалния поглед към света, на еволюционните идеи и научното самосъзнание, сблъсквайки се в публични дебати с редица теолози и дори колеги учени. Презентацията на проф. Докинс на Софийския фестивал на науката ще бъде на 16 май (събота) от 18:30ч. на Голяма сцена на Театър София. За първото си посещение в България той е избрал темата "По-странна отколкото можем да предположим". Заглавието е заимствано от Джон Холдейн, британски генетик и еволюционен биолог, който казва "Не се съмнявам, че в действителност бъдещето ще бъде много по-изненадващо от всичко, което мога да си представя. Подозирам, че Вселената е не само по-странна отколкото предполагаме, а по-странна отколкото можем да предположим." Интересът към посещението на проф. Докинс у нас е изключително голям – всички билети от пуснатите в продажба за презентацията му бяха изкупени само за 1 ден. За тези, които не са успели да си закупят билети, ще има още една възможност – организаторите подготвят няколко допълнителни зали в непосредствена близост, където презентацията ще се предава на живо на видео екрани. Билетите за тях ще бъдат пуснати в продажба една седмица преди началото на Софийския фестивал на науката. Зрителите в допълнителните зали, както и тези в големия салон на Театър София, ще могат да задават въпросите си чрез социалната мрежа Twitter като използват хаш-тага на фестивала #SofiaSciFest. Издателство „Изток-Запад“ ще предлага книгите му на фестивала и е предвидено проф. Докинс да дава автографи на свои почитатели, както и да се срещне с читатели в новата книжарница на издателството. Информацията за тези срещи ще бъде обявена допълнително. Софийски фестивал на науката 14-17 май 2015г., Театър София и парк Заимов Софийският фестивал на науката е за тези, които искат да открият и разберат чудесата на света около нас. Той цели да повиши интереса на младите хора и децата към науката и да информира широката общественост за най-новите теми, по които работят учените в България и по света. По традиция четирите дни на фестивала, от 14 до 17 май, ще предложат богата програма от над 60 събития за всяка възраст, професия и занимание. Фестивалните сцени в Театър София и шатрите в парка Заимов ще съберат учени от България, Обединеното кралство, Ирландия, Полша и Испания, за да покажат красотата на науката. През 2015-та Софийският фестивал на науката отбелязва своя 5-годишен юбилей със забележителна по своя размах програма. Фестивалът се провежда под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и Столична община. Това е мястото, където границата между култура и наука не съществува, затова събитието е част от Календара на културните събития на Столична община. Освен презентацията "По-странна отколкото можем да предположим" на световноизвестния еволюционен биолог проф. Ричард Докинс, на фестивала тази година ще видим още двама значими британски учени. Професорът по невронауки и ръководител на департамента по офталмология на Университета Оксфорд Ръсел Фостър ще говори за "Светлината, часовниците и съня" – как светлината създава и регулира 24-часовите циркадиеви ритми и съня. Президентът на Обществото за защита на грозните животни Саймън Уот, биолог и водещ на популярно научно предаване по БиБиСи, ще ни провокира да мислим за биологичното разнообразие с комедийната вечер "За жабите и хората". Британският илюзионист DMC, познат от предаването "Отвъд магията" на National Geographic Channel, ще покаже на живо как особеностите на човешкия мозък могат да бъдат използвани, за да виждаме невероятни и привидно магични неща. Доц. д-р Леандър Литов ще поведе неизлечимо любопитните на "Виртуална разходка из ЦЕРН" с помощта на технологиите и колегите му от различни страни, които работят по най-големия експеримент на човечеството. Астрофизикът и главен редактор на сп. "BBC Знание" д-р Владимир Божилов, ще разкрие "Мистерията на квазарите". Химикът, докторант в Универеситета Упсала в Швеция Божидар Стефанов ще разкрие малко "Зла химия" – кога водата може да стане отровна, какво е общото между миризмата на горяща дума и тероризма, защо не бива да се пие вино по време на сафари и други химични истории. Светлин Петков, докторант в Единбургския университет и Виктория Атанасова от Нов български университет ще говорят за "Изкуствен интелект – от мечтата на Тюринг до ръба на познанието днес". Ирландският учен и постдокторант в Института Макс Планк Порик Флъд ще разкаже "Защо са ни необходими ГМО продукти" и защо смята, че технологиите за генно модифициране са важни за оцеляването на човешката цивилизация. Докторантката по химия Моника Коперска от Полша ще разкрие "Ще изяде ли мишката книжката?" или кой е най-надеждният начин за съхраняване на информация. Испанският математик Едуардо де Кабазон ще смае публиката с "Големи, огромни и чудовищни числа", а българските математички от Центъра по забавна математика ще му пожелаят "Късмет, Жоро!" със своето шоу за вероятността да спечелим от хазартни игри. Специален акцент на фестивала тази година е дебатът "Стволовите клетки – да бъдат или не?". Медицината залага големи надежди на лечението със стволови клетки, които да изградят здрава система в един болен организъм и така да излекуват човека. Възможността да се вземат стволови клетки от човешки ембриони обаче поставя редица етични въпроси, които вълнуват хората навсякъде по света. Участват юристът и преподавател по Медицинско право и биоправо Стоян Ставру, и генетикът проф. Румен Панков, зам.-ректор на СУ „Кл. Охридски“. Това са само малка част от темите на Софийския фестивал на науката през 2015 година. Пълната програма можете да намерите онлайн на www.sofiasciencefestival.bg. Освен събития, фестивалът предлага и много щандове с експерименти и демонстрации, където можете да видите науката в действие. Шатра "Експлораториум“ и "Зона 42" ще работят през цялото време на фестивала и за тях не е необходим пропуск или билет. На 14 и 15 май е специалната Училищна програма за организирани групи от ученици. Създадени специално за по-млада публика, тези едновременно забавни и образователни събития предлагат атрактивни обяснения на научни теми от учебния материал по математика, физика, химия, биология и география. Пълната училищна програма можете да намерите онлайн http://www.britishcouncil.bg/sofia-science-festival/schools. Специален акцент тази година са презентациите "Интернет за всички – как да сърфирам безопасно в мрежата", разработени в партньорство с Мтел. Достъпът до всички събития за деца и за повечето от събитията за възрастни, както и до шатрите с демонстрации, е свободен. Необходимо е само да се вземе безплатен пропуск от щанд "Информация“ на фестивала. Местата са ограничени и пропуските ще се раздават до изчерпване на количествата. От 20 април до 13 май пропуски могат да се взимат от рецепцията на Британски съвет на ул. Кракра 7 в София (в работни дни). Някои от събитията са с билети, както е указано в програмата. По традиция билетите са на достъпната цена от 5 лв., а за пенсионери и деца до 18г. са по 4лв. Могат да бъдат закупени от касата на Театър София и онлайн чрез сайта на театъра www.sofiatheatre.eu. Софийският фестивал на науката се организира от Британски съвет, под патронажа на Министерството на образованието и науката, в партньорство с Мтел и е част от Календара на културните събития на Столична община. Основни партньори са Aurubis, Siemens, Издателство "Изток-Запад", BEA Solutions, Dunkin’ Donuts, The Famous Grouse. Институционални партньори са Администрацията на Президента, Президентски награди "Джон Атанасов", Национален природонаучен музей, Национален политехнически музей, Музейко, София Тех Парк, Форум Демокрит, Посолство на Ирландия, Полски институт – София, Институт Сервантес, Театър София, Централен куклен театър, Съюз на учените в България и др. Медийни партньори са БНТ, National Geographic Channel Bulgaria, безплатен културен гайд "Програмата", Метрореклама, bTV radio, Radio N-Joy, сп. BBC Знание, сп.БГ Наука, Geograf.BG, сп. Фото-мания, Sofia Globe.

Палеонтолози описват нов вид от Phorusrhacidae (птици терор), който е живял в днешните територии на Аржентина през Плиоцена, преди около 3,5 милиона години.

Това изображение показва галактиката SDP.81

А списанието прочетохте ли?

Ще помоля да споделяте списанието, а авторите могат да споделят и собствената си статия Приятно четене!

Вече може да се изтеглят всички статии поотделно.

Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science76.pdf Чети Онлайн: http://issuu.com/bgn.../docs/bgnauka76 Наука Интервю на Васил Николов от Националния археологически институт и музей на БАН. Интервю на Мария Нишева-Павлова от ФМИ на СУ Превръща ли се Китай в научна супер сила? Самолет с изцяло автономно захранване обикаля Земята Конверсия на летящата пепел от ТЕЦ в синтетични зеолити и приложението им в очистването на димни газове от парникови компоненти Белите хроники на Витанов, Хроника 3: Георги Василев и Иван Иванов Управление на проекти Управлението на проекти през периода обхващащ средновековието и европейския ренесанс Биология Бобрите – природните инженери-конструктори Медицина От Марианската падина до Еверест История Викингите на Балканите II (Визуалната страна на въпроса) Галската империя Фотоника Фотонните кристали – технология от природата за приложение в медицината Географ Романтична разходка в средата на миналия век: Куба и нейните ретро автомобили? Хуманитаристика В думи и кадри:„Лолита” на Владимир Набоков, Стенли Кубрик и Адриан Лин Опазване на културното наследство като част от Националната сигурност На стоп из Балканите (Черна гора) Можете да го изтеглите от ТУК! (.pdf) http://image.nauka.b...g-science76.pdf Чети Онлайн: http://issuu.com/bgn.../docs/bgnauka76

Новооткрит предшественик на крокодила може да е бил един от най-големите хищници в Северна Америка. http://nauka.bg/p/carnufex-carolinensis-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D1%81%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D0%B0