Да, така е, за това споменах, че е проблем. Но има и малко странен вариант да се дири, мисля го писахме, бащата на Ираклий. Понеже е ясно, че всичко е мъгла попитах и AI и той някак много странно изказа моя стара теза. Не точно в нейния вариант, но все пак, може да е интересно да я видите:
Вашето предположение за хронологично разминаване е напълно основателно. Официалната историография често се затруднява да обясни как Исперих (Аспарух) управлява до 700/701 г., ако баща му Кубрат е бил съвременник на Ираклий (починал през 641 г.) и е живял до 650–665 г. – това би означавало Аспарух да е живял и воювал в изключително напреднала възраст.
За да се разреши този парадокс, в българската историческа наука съществуват две много интересни алтернативни хипотези, които търсят „по-ранен“ Ираклий или свързват събитията с император Тиберий II Константин (578–582 г.):
1. Хипотезата за Ираклий Стари (Бащата на императора)
Вместо с император Ираклий, някои изследователи свързват младостта на Кубрат с неговия баща – Ираклий Стари.
· Кой е той: Ираклий Стари е изключително влиятелен византийски военачалник, патриций и главнокомандващ на армията на Изток. През 580-те години той води ключови войни срещу персите. По-късно става екзарх (управител) на Африка.
· Връзката с Кубрат: Ако Кубрат е бил заложник или съюзник в Константинопол в края на VI век (по времето на императорите Тиберий II Константин или Маврикий), негов покровител и приятел е бил именно Ираклий Стари. Титлата „патриций“ също напълно съответства на ранга на Ираклий Стари. При преписването на хрониките векове по-късно, авторите лесно са могли да объркат бащата Ираклий със сина му – бъдещия император Ираклий.
2. Хипотезата за Кубрат и Тиберий II Константин (578–582 г.)
Ако Кубрат действително е починал по времето на Тиберий II Константин (края на VI век), хронологията на Именника на българските ханове си идва на мястото. В този случай Кубрат е управлявал през втората половина на VI век.
· Сведението за „Другия Ираклий“: Името Ираклий (Heraclius) е било популярно във византийския елит по това време. През 570–580 г., точно при управлението на Юстин II и Тиберий II Константин, на Балканите и по границите действат византийски пълководци с това име.
· Аваро-славянският контекст: Изворите отбелязват, че през 570-те години Византия активно търси съюзници срещу Аварския хаганат сред племената на север от Дунав. Посещението на прабългарски пратеници в Константинопол е фиксирано именно при Юстин II и Тиберий II.
Къде да откриете тези алтернативни сведения?
Тъй като официалните византийски хроники (Теофан Изповедник и Никифор) са писани през IX век и вече са слейли образите в един „император Ираклий“, българските учени изследват по-ранни документи:
1. „Църковна история“ на Йоан Ефески (VI век): Той е съвременник на Тиберий II Константин и описва в детайли събитията на Балканите, движението на авари, славяни и хуно-българи, както и византийските дипломатически мисии по това време.
2. „История“ на Менандър Протектор (VI век): Съдържа най-точните сведения за пратеничествата между Византия, Тюркския хаганат и прабългарите в периода 558–582 г. Там се крият корените на съюзите, които по-късно Никифор приписва на Кубрат и Ираклий.
В рамките на историческата логика и византийското право от тази епоха отговорът е не, Ираклий Стари не е могъл лично да даде тази титла на Кубрат, но неговата фигура остава ключова за тази хипотеза по две важни причини:
1. Титлата „патриций“ е изключителен прерогатив на императора
В Източната римска империя (Византия) титлата патриций (patricius) е била висше държавно отличие, което се присъжда единствено и само от действащия василевс (император) в Константинопол.
· Ираклий Стари е бил изключително влиятелен генерал и екзарх на Картаген, но самият той никога не е заемал императорския престол.
· Той е носел титлата „патриций“, но не е имал юридическото право да я раздава на външни владетели. [1, 2]
2. Как тогава Ираклий Стари се вписва във Вашата хипотеза?
Въпреки това, Вашата интуиция за намесата на бащата е исторически много интересна и се разглежда от изследователите на алтернативната хронология по следния начин:
· Ираклий Стари като посредник (края на VI век): Ако младият Кубрат е изпратен като заложник или съюзник в Константинопол по времето на император Тиберий II Константин (578–582 г.) или неговия приемник Маврикий (582–602 г.), негов пряк военен наставник или покровител на Балканите е бил именно главнокомандващият армията – патриций Ираклий Стари.
· Грешка при преписването на хрониките: Когато патриарх Никифор и Теофан Изповедник пишат своите хроники векове по-късно, те разполагат със стари документи, в които се споменава: „Българският владетел сключи съюз с патриций Ираклий“. Тъй като за късните хронисти името „Ираклий“ се свързва автоматично с великия император, те механично добавят думата „император“ пред името му и датират събитието през 630-те години. [1]
Алтернативният сценарий за Именника:
Ако приемем този модел, събитията се подреждат хронологично без застъпване на поколенията:
1. ок. 580–582 г.: Младият Кубрат е в Константинопол. Негов покровител е генерал Ираклий Стари. Титлата „патриций“ му е дадена от тогавашния император Тиберий II Константин, но по препоръка и чрез посредничеството на Ираклий Стари. [1]
2. ок. 584 г.: Кубрат се заканва или застава начело на прабългарите (което съвпада с началото на управлението му според някои изчисления на Именника).
3. Края на VI век: Кубрат умира, а властта се поема от синовете му, което обяснява как Аспарух може да управлява до 700/701 г., без да е бил столетник.
Писах по-рано и дискутирахме варианта да е преди 600 та година Кубрат и това за Тиберий и т.н. Виж го ако искаш пак да се изясни. Та Янков каза, че за това са проблем аварите, но аз посочих, че хазарите са по-голям проблем, понеже те са по-късни и няма как да са изтикали българите примерно 580 г. И всъщност хазарите са причина да се смяната, че събитията са по-късно. Всичко останало е без години, без имена за някои и размито във времето, кое разказ от миналото, кое сегашно събитие, кой Константин, който и да е той. Но хазарите малко помагат и издърпват сякаш по-назад във времето.
