didukaimos

Тази древна монета е с надпис "Phaenos EMI Сема", която може да се преведе или като "Аз съм значка на Phanes" или "Аз съм знакът на светлината" или пък "Аз съм на гроба на светлината" или "Аз съм гроба на Phanes ". Едно предположение е, че Phanes е заможен търговец, но това е малко вероятно, тъйкато търговците нямат навика да се наричат с благородното прозвище "светъл", друго, че тази монета е свързана с Аполон-Phanes и благодарение на елени, с Артемида (сестра-близначка на бог на светлината Аполон-Phaneos). Въпреки, че само седем Phanes типа монети са открити също така е забележително, че 20% от всички ранни монети Електрум имат като символ лъв (символ на Артемида-Pontia Терон) и слънчевото светене (символ на Аполон-Phaneos). Като алтернатива се посочва, че Phanes може би е Халикарнаския наемник на Амазис, споменат от Херодот, който е избягал в двора на Cambyses и става водач на нападението над Египет през 527 или 525 г. пр. Хр. Тогава Phanes вероятно е погребан жив от пясъчна буря, заедно с 50000 персийски войници, докато се опитва да завладее храма на Зевс-Амон в Египет. Този невероятен слух, само споменато от Херодот, наскоро беше доказано от разкопки. Фактът, че гръцката дума "Phanes" означава също, светлина (или лампа), а думата "Сема" означава също, гробница, прави тази монета противоречива. Разбира се, както можем да се досетим последните 3 разчитания са абсурдни. Общата семантична база Знакът на Фаанос (или на Фаенос). Името се превежда със значението на светъл. От този древен езиков корен произлизат думите в гръцкия език като φαάντᾰτος -яркий, пресветъл; φαάντερος- най-светъл. Изображението на елен, символ на Артемида(сестра-близнак), показва пряката връзка, че става дума за прозвище на Аполон, което царската особа Фаанос си присвоил или е бил удостоен, като бег за неговото благородство. Изхождайки от факта, че надписа е огледален, можем да разберем и неговата семантика като "знакът на знаците на Фаанос(Фаенос), тъй като е той е могъл да обозначава и дава своя знак върху всичко останало, до което е имал право. Първите монети са правени от сплавта електрум - сребро, злато, мед.

Кръстът същевременно е и буква А. Затова се чете Асяновъ пръстенъ - асенов пръстен

1. Първенството заема водната леща - най-дребното цветно растение. Следващите кандидати безспорно са едногодишни видове с един единствен цвят. Освен този критерий, друг важен маркер е степента на скъсяване на стъблото. 2. Едногодишни екземпляри върху бедни почви на вида Sedum rubens. 3. Erophila singulatissima. 4. Molugo spp. 5. Eдногодишни екземпляри на вида Saxifraga tridactylites. 6. Euphrasia minima Jacq. 7. Едногодишни екземпляри на Centaurium erytraeum. 8. Myosotis spp. -eдногодишни екземпляри върху бедни почви. Други примери може да дадете и вие .....

Преводът е точен.

добър превод на втория пръстен - но аз разчитам МЕчнеоша Тагче. Надписът показва интересна агрегация между ета и гама и пак в същия надпис между гама и ета. Използвани са два знака за звуци липсващи в гръцки - ш и ч с инскрипция, еквивалентна на γ(гама).

Времето е физическа величина за измерването на живота. Ако можеше да пренесем живота във фотона, то той би се пренесъл в съвършената си форма, където действие и грешки не съществуват.

Не Глишка, не са - има снимки в нет пространството, но няма разчитане на инскрипциите. Вторият е загадка за мен също, а първия разчетох докато пишех темата тук случайно. Дълбоко се надявам да имаш късмет при разчитането на втория, от който поради главоболие просто се отказвам.

Това, което успявам да разчета на първият пръстен е Себасом или Себаст. Интерпретацията на останалите букви е почти невъзможна. В духа на същото разчитане и при положение, че двата вертикални реда сменят своите позиции на чете, тъй като става дума за пръстен печат, надписа се разчита по следния начин: Себаст на Михаил сар (цар). http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/18/sevastski-zlaten-prysten-pechat-ot-vremeto-na-car-mihail.530628

Успявате ли да разчетете надписите!!!!!! Първият пръстен е на служител с високопоставена титла, намерен от Кранево. Вторият пръстен също е с монограм!??? И двата пръстена са златни.

В такъв случай трябва само да добавим към списъка и Colonia Ulpia Ratiaria. С това списъкът би трябвало да е окончателен. Основно "улпиите" са на Балканите.

за нищо - аз бях този, който бе обогатен

мога само да добавя - "Благоговейно почитан Аполл Делфийски(от Делфи), Лечителя(атрои), Таргелий, Ликей (Вълчи) - Андокидос". Аполон е сила на доброто и на злото, като вълчия епитет се използва за прогонване на злите болести.

напълно съм съгласен - може би само остана да преведеш надписа отстрани.

това е което стана при увеличението, но пак е неясно - жалко за находката, която както си личи от първата дума започва с името Тагренно, което е сигурен белег за името на божеството Тагра, изписано на гръцки. Кликненете върху изображението, за да увеличите снимката.

както винаги е налице проблем с разрешителната способност на снимковия материал - ако се потрудиш да дадеш по-ясно изображение, може да се мисли по нататък - този текст и мравка не може да го разчете -нужен е формат jpeg за zoom опция

По-скоро пробва как кълве аудиторията - а тя кълве яко

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/16/olovniiat-pechat-na-proedyr-musilii-bakuriani.529612

По едно от имената - Чоя, изключително рядко срещане, справката в книгата "Имената на Българите" на Недялка Иванова и Пенка Радева, показва, че името е близък аналог на Чая и произлиза от старобългарския глагол (в инфинитив) чаяти - чакам, което от лингвистична гледна точка представя фотографията на надписа като ценно лингвистично свитеделство. Сравнително рядко е и името Мико, но то продължава да има своите съвременни носители сред българите. Името Митар е често срещано име в Република Сърбия и е изненада, че почти загубилото се в съвременни условия име в миналото е било разпространено у нас като български мъжки вариант на името Митра.

Това е защото българите са свикнали да им показват историята през стени от бетон или след платена входна такса за музей, а и дори тогава пак нищо от най-ценните експонати на музеите не може да се види, тъй като е заключението в метални каси от социалистическия реализъм - а истинската история никога не стига до пропаганда -харчат се само писанията на съчинения тип приказки и свободни есета; И до ден днешен Софийска община не е наясно трябва ли да им се организира гражданско неподчинение или им трябват митинги като пред асамблеята. В цялата чалгаджийска и продажна атмосфера на прехода, дилемата е дали софийска община да отчужди имота на хотела под амфитеатъра и да го срути или да не изпълнява закона, като позволява частни лица да се разпореждат с национално историческо наследство. Същият е и баналния случай в МОЛ-Екселсио в П-в, който е уж в ремонт, а реално общината е в нарушение, позволявайки съществуването на археологически паметници, изложени като експонати на приземния етаж от жилищна сграда. Такива безумия има само в нашата страна. Предлагам превързаните очи на прокуратурата подобно на Темида, да се самосезират. Банален е и случая със светилището но Кибела в Дионисополис, което също е изправено пред подобни проблеми на частната собственост.

Ще бъда кратък http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/03/14/sykrovishteto-ot-kralevo-prinadlejnost-na-diadoha-lizimah.510786

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/04/15/pazete-nadpisite-na-bylgariia-nadpisi-ot-cyrkvata-v-selo-bor.528979 Специално изпълнявам молбата ти г-н Петров - надявам се ви е удовлетворила

Новият жанр е исторически театър, реализиран с пилотна постановка на сцената на български исторически форум. Друго не е възможно да се добави. Народният театър може да ни завиди на хумора и сатирата. 50 години сервилно отношение към съседите е довело до огромни петна в собствената ни историография. И как няма да се смее човек като става въпрос за безсрамни историографии по нашите ширини.Ако се вземат всички историографии на Балканите, вместо да се допълват и обогатяват една друга, техния сбор прилича на шльокавица от противоположни измислици. Може спокойно да се утвърди и жанр историческа фантастика. Относно дискусията ви във форума: виждате ли някаква резултантна от обсъждането, аз не я виждам, тъй като историята на Влашко въобще не е започвана, нито пък писана. Тя липсва. Българската дипломация в своето безсилие е приела парадигмата, че съществуването на история на Влашко в българската история, би означавало официално обявяване на война с Румъния и претенции към нейната територия и суверенитет. Какво да говорим повече? Много ми се иска вие сега да говорите повече. Историята на българско Влашко е terra nonscripta.

След изчерпателните ви анализи и гледни точки нямам какво да добавя. Оставям темата на вас. Любопитствах защо губим една територия, която при повторната й загуба в частта на Добруджа, струва живота на хиляди български войни. Опитвах се да си обясня как Влашко и Добруджанското дестотство се оказват чужди територии на България, вместо да отдам причините на безумно слабата българска дипломация, която продължава да бъде такава и до днес.

Видях и критичното мнение на КГ към политиката на Иван Александър. Можем да се съгласим, че като всеки друг владетел той търпи критики. Не би било напълно обективно да възнаградим владетеля с безмилостен критицизъм, макар КГ да е напълно прав за непредогадения ход на османско нашествие. Нека не забравяме, че дори Византия не предугажда развоя на събитията, тъй като пуска турците на своя територия за борба с цел смазването на българите. С други думи Византия пуска на своя територия Троянски кон, който реше и нейната глава. Това е отразено и в историята на Паисий. И ако българите падат раздробени като пилци, то съглашателя Византия е в унизителната роля да бъде свита 50 години след инвазията на Балканите зад градските стени на Константинопол. Истината е прозаична - непревзимаемия Константинопол благодарение на Константиновия градски зид, рухва обузумял от глад. Но нека се върнем към цал Иван Александър. 1. Няма друг по-голям дарител на българската църква и до ден днешен от цар Иван Александър. 2. Оставя на България и света феноменално културно- историческо наследство, отразяващ висотата на българската култура и език - Лондонското четвероевангелие, преписите полъчани от него на Манасиевата летопис, Мрачката грамота, Зографската грамота, Кукленския псалтир, Лаврентиевия сборник и още множество недостигнали до нас произведения. Няма друг български владетел с подобна колосална за времето си библиофилия. 3. Изключително царско достойнство, достолепие и щедрост. 4. 40 години управление - само две години по-малко от цар Петър Първи. Разбира се големината на периода на царуване не е обективен критерий за царска далновидност и способност за управление, но това е обезателно изключителен критерий за водене на добра вътрешна политика и вроден усет за дипломатичност. В същото време Петър и Иван Александър са едни от най-критикуваните по отношение на управлението им - парадокс. 5. Успява да избегне бъдещи негативи в царския институт оставяйки двама насаледници на престола с опасението за налагане на политическа криза от болярските среди. Разбира се няма как да виним царя, че двамата му синове, еднакво мили и с очакването като баща да се разбират, имат най-противните роднински отношения на целите Балкани. 6. На фона на феодалното разложение, политическата сила на болярите е във възход в сравнение с отслабената власт на царсктата институция. не можем да виним цар Иван Александър в ограничените му от политическата конюнктура правомощия. Преди него болярските интриги свалят и заличават от престола не един български цар. Неизменна вина в това отношение има болярското съсловие, разорило страната от времето на ромейското иго.

Картите, които сте посочили са ценни исторически свидетелства, но това не дава отговор за загубата на Влашко, не дава разумен отговор защо държавността на българите не се транслоцира в земите на Влашко, по напълно обратната логика на Аспарух след едно масирано османско настъпление. Солидната речна бариера на Дунавския ръкав е една впечатляваща дъръжавна граница, която дори римляните не преодобяват на изток, с нейното още по-голямо разширение на ръкава в източна посока и наличие на разливни участъци. Именно големите реки като Дунав и Днестър ограничават зона, свободна от арабски нашествия, известна като Бесарабия. Река Дунав е основен фактор за науспехите и липсата на пълно увлаадяване на териториите на Влашко като васално на Османката империя княжество. От тази гледна точка изглежда истинско безумие след превземането на Търново, българския цар Иван Шишман да се укрепява и да усяда в крепостта Никопол. Едно допускане за политическите безумия е разнопосочната политика на двамата братя Иван Шишман и Иван Срацимир спрямо Влашкото княжество. От историческите сведения на Брашовската грамота на цар Иван Срацимир(издадена от царската канцелария в периода между 1369-1380) знаем, че той е поддържал добри политически и търговски взаимотвошения с Влашко. Оставането на Иван Шишман в Никопол е сигурен белег за влошена политическа обстановка със северното княжество и е белег, че по това време Влашко признава друг суверен.