
didukaimos
Потребител-
Брой отговори
343 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
1
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ didukaimos
-
Много точна и принципна позиция на Аспандиат. Относно давността на топонима, той датира от първата половина на 2 век от новата ера, вероятно непосредствено след строежа на Траяновия мост,тоест след 104 г., на което се базира и версията ми за произхода на топонима. На Певтингеровата карта вариантната инскрипция е Друбетис. http://apollon.blog.bg/history/2011/01/24/izvestnostta-na-rimska-drobeta-v-minaloto-i-dnes.673013
-
Също така искам да подчертая, че мисленето на Вл. Георгиев не е задължителен фактор за моето собствено мислене думата дърво присъства в стабългарски като дрьва * албански: pemë (sq), dru (sq) * английски: tree (en) * арабски: شَجَرَةٌ (šádžara) ж. (сингулативно), شَجَرْتَيْنِ (šadžartéːn) (двойствено), شَجَرَاتٌ (šadžaráːt) (paucal), أشْجَارٌ (‘ašdžáːr) (мн.) (ar) * арменски: ծառ (hy) * африкаанс: boom (af) * белоруски: дрэва (be) * гръцки: δέντρο (дендро) (el) * датски: træ (da) * есперанто: arbo (eo) * естонски: puu (et) * иврит: עץ (‛ēts) (he) * индонезийски: pohon (id) * ирландски: [[]] (ga) * исландски: tré (is) * испански: árbol (es) * италиански: albero (it) * китайски: [[]] (zh) * корейски: [[]] (ko) * латвийски: koks (lv) * латински: arbor (la) * литовски: medis (lt) * немски: Baum м. (de), Bäume мн. (de) * норвежки: tre (no) * персийски: دِرَخت (дeрæхт) (fa) * полски: drzewo (джево) (pl) * португалски: árvore (pt) * румънски: arbore (ro), copac (ro), pom(ro) * руски: дерево (ru), деревья (мн.) * словашки: strom (sk) * словенски:drevo (sl) * сръбски: дрво (sr) * тайландски: ต้นไม้ (tònmai) (th) * турски: ağaç (tr) * украински: дерево (uk) * унгарски: fa (hu) * фински: puu (fi) * френски: arbre (fr) * холандски: boom (nl) * хърватски: drvo (hr) * чешки: strom (cs) * шведски: träd (sv) * японски: 木 (ки) (ja)
-
Относно намерението на BGWlach да се прави на интересен с леки изводи, бих предпочел като говори да не прави водевили, каквито можем да видим сервирани по чалга клубовете, а да борави със сериозни аргументи. Тук се толерира една завидна лаическа семплота, че коментираните неща трябва да са непременно български. Уви голите патриотизми и лаиците следва да бъдат разочаровани. В този ред на мисли следва да се уточни, най-малко за успокоение на различните очаквания, че Дробета е била и българско владение през Средновековието най-рано през времето на Аспарух за цялата епоха на условно нареченото ПБЦ. И защо да е българско царство, когато е е български хаганат. Очевидно историческото мислене има завидни широти на изкривяването.
-
Благодаря на BGVlach за добрия надпис и на участниците във форума, взели участие в темата, но с удоволствие публикувам още един автентичния надпис с името Дробета изцяло благодарение на усилията на Тироглифус. Той е положил неимоверни усилия да разкраси темата с тази красива находка. Късмет и поздрави в тази обща страст от мен. Ето и надписът осигурен от Тироглифиум
-
История и етимология на град Дробета: Селище на мястото на днешния град е съществувало през времето на римския император Домициан и се счита за най-старото римско селище на територията на днешна Румъния. Първият писмен документ, който посочва името на града е отпреди 1870 години. Днес селището е известно с името Дробета- Турну Северин. Градът се намира срещу Кладово на река Дунав. От римската Дробета са открити основи на сгради, терми и др. В средата на 3 век от новата ера Дробета имала статут на колония, наброявала 40000 жители и заемала площ от 60 хектара. От 16 май 1972 г. градът официално се нарича с двойно име Дробета - Турну Северин, защото през III век се е наричал Северус Турн на името наимператор Септимий Север (193 - 211 г.). Заради военни и стратегически цели относно преминаването на войските през реката по време на т.нар. дакийски войни в периода 103 - 105 г. легионерите изградили голям каменно-дървен мост при крепостите Понтес - Дробета /дн. Турну Северин/. Архитект на моста бил Аполодор от Дамаск. Дължината на съоръжението достигала до 1, 2 км и било поддържано на 20 съединени с арки каменни пилони с петоъгълна форма /насочени с острата си част срещу течението/. На двата срещуположни бряга били построени масивни мостови глави /запазени и до днес/, свързващи дървеното трасе над водата. Той предизвиквал възхищение у Дион Касий и съвременниците му. Бил използван дълго време и имал както военно, така и търговско значение. След като римляните изоставили Дакия през 272 г. мостът бил разрушен по заповед на Аврелиан. Прокопий Цезарейски, творил по времето на Юстиниан /527 - 565 г./ споменава руините на този мост. Приема се, че именно най-голямото инженерно творение в историята на Рим е пряк повод за наименоване на селището. Гръцкият произход на името е допустим, тъй като създателя на моста Аполодор Дамаски е грък по етническа принадлежност. Истинска помощ за лингвистичния анализ на името Дробета засвидетелства единствен Полибий (Πολύβιος;Polybius е древногръцки историк и военачалник, автор на "Всеобща история" (наричана и само "Истории") в 40 книги, която описва събитията в Рим, Гърция, Македония, Мала Азия и други региони в периода 220 г. пр.н.е. до 146 г. пр.н.е.). Той единствен съобщава за думата πέταυρον, πέτευρον която има значение на скеле, платформа, подиум. Тази дума е ключа към точното смислово съдържания на ойконима Дробета. До този момент в литературните източници не бе известно какво точно означава името Дробета? Днес с една завидна сигурност можем да твърдим, че името е пряк резултат от съчетанието на думите ἱδρώς (Плутарх) - - вода, влага и πέταυρον - платформа, скеле, подмостно съоръжение след синкопиране на гласната "и" и отпадане на окончанието -υρον. Така изразът ἱδρώς πέταυρον се превежда като "водно съоръжение", което ясно отговаря по смисъл на речния мост при крепостите Понтес - Дробета. Така името на най-грандиозното творение на Рим се превърнало в име на най-близкото селище до моста от северната страна на реката, където дакийските територии тепърва щели да бъдат завоювани от Рим. Автор на лингвистичния анализ: Д.Георгиев-Даков Сведения за Аполодор Дамаски: Аполодор Дамаск или Аполодор от Дамаск е старогръцки инженер, архитект, дизайнер и скулптор. Той е любимец на император Траян , който построил Траяновия мост през Дунав за неговия поход в Дакия . Той също проектирал гимназиум , колеж, обществени бани , Одеумът, Траяновия форум и Траяновия стълб в град Рим . Той проектирал и триумфалните арки в Беневентум и Анкона . Смята се за архитект на Пантеонът. Линк към статията: http://apollon.blog.bg/izkustvo/2011/01/24/izvestnostta-na-rimska-drobeta-v-minaloto-i-dnes.673013
-
Има сериозно основание името Иратаис да има своите древни индоезични корени и да се отнесе към санскритското arjuna - светъл, блестящ и към сходното име на една от азиатските реки, приток на Об, Иртиш, която в превод значи "бяла река".
-
Обзор за семантичните товари на етнонимите германи и алемани спрямо техния исторически контекст http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10/30/proizhod-na-etnonimite-quot-germani-quot-i-quot-alemani-quot.627024
-
Добре сте изложил проблематиката, но вие сам се замислете от позицията на логиката, може ли една титлада има значението и семантиката на една къща, ако ще и тя да е огромна. Много точна съпоставка би било - досега в историята няма титла на владетел, която да значи къща. И точно тук идва най-голямата липса на логика и противоречие.
-
вандалската хипотеза е отхвърлена - по този повод съм допълнил статията за по-голяма яснота.
-
нека се придържаме към Андалусия
-
Лилията може да се датира след приблизително 1200 когато рицарските символи на латините стават модни и при българите. името може да е Ceно или Сяно от "сено".
-
Направили сте един културен микс - Бранденбургски концерт - перфектен аргумент - с нотните листи германските бакали са си ужижали саламите и това е пример за "циливилизация".
-
Като каза Кастилия дори ми струва, че нейното име е доста близко до това на съседна Каталуния. Провизорното Gathia launia e eдин красив начин за обяснение на името.
-
Не напразно постингът е поместен в раздел география, тъй като основен момент в етимологията е географското положение. Считам, че историческата издържаност произлиза от съседството с топонима Лузитания,който е достатъчно стар, за да може всяка спекулация за неисторичност да бъде отхвърлена. Не би могло в едно научно обсъждане да се приема квалификацията неиздържана без конкретно упоменаване на несъстоятелността на една теория. Същите съображения за името на автора Georg Bossong са изложени и в този анализ: http://en.wikipedia.org/wiki/Al-Andalus. Първото упоменаване на името Al-Andalus едва през 715г. върху монетни емисии не може да бъде меродавен критерий за евентуалната по-ранна употреба на топонима. В случай, че тази дата наистина отговаря на навлязлото в употреба Al-Andalus, билингвалната инскрипция държи сметка за семантична връзка с латинския език. Макар Иберия да не е под римска власт, римското влияние се е запазило по тези земи и до ден днешен.
-
Най-забавно е да те гледам как си противоречиш, казвайки първо: "Има какви ли не хипотези, но вандалската е най-смислена." и после да кажеш:За някаква си там "Вандалусия" не съм и споменавал. Цирков артист не би могъл да стори по-голям смях. Но трябва да ти благодаря за споменаването на името Vindelicia, нищо че е в Средна Европа, а ние с теб си говорехме за Пиринеите. Ще напиша своето мнение за произхода на името на тази географска област. Може би си намесил Vindelicia при Andalusia, водейки се от тяхното близко келтско поселение. Ако имаш проблясъци в едно такова сравнение, ще съм радостен да ги чуя.
-
Недоказана е старата теория, че вандалите дават името на провинция Андалусия в Испания, където те са се установили временно преди на тръгнат към Африка, и от "Вандалусия" да идвало арабското име "Ал-Андалус" за много по-късно завладените от арабите земи на Иберийския полуостров. Вандалите били робовладелци, издържащи се чрез средсвата на войната. The Arabic term for Muslim Iberia Al Andalus, and its derivative Andalusia, may be derived from the Berber pronunciation of Vandal: "Wandal". However, the theory has been disputed, and alternative etymologies for Andalusia have been proposed.[10][11] 10. Mokhtar 1981, p. 281 11. Burke 1900, p. 410 Линк за източник за твърдението: http://en.wikipedia.org/wiki/Vandals Глишак, колко е лесно да споря аргументирано с теб. Само не желая да изпадаш в интелектуална депресия, тъй като няма да има кой да ми задава такива хубави въпроси като теб. Благодаря за интереса към темата.
-