didukaimos

Глишок, радвам се, че с такава сигурност твърдиш като възпитаник на гиимназията за древни езици в Софийската полевъдна станция, че думата φάος не съществува, но ако аз успея да се съглася с теб, консервирайки крехкото ти его, ще можеш ли да убедиш Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл, Пиндар и други знайни и незнайни антични автори за несъществуващата дума, когато тя им е била на върха на езика. Ето ти моментална справка от гугъл какво означава думата и се радвам, че така скромно си побъбрихме. В този случай коментирам само твоя аргумент. http://www.google.bg/search?hl=bg&source=hp&q=%CF%86%E1%BD%B1%CE%BF%CF%82&btnG=Google+%D0%A2%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5 ако не се отвори пишеш φάος в баба гугъл.

Благодаря за фотосите : ) Добре, че се намират добронамерени читатели като КГ, иначе хората нямаше да могат да си намират снимки - снимките са добри като цяло

Може би филма дава повече представа за това което сте разбрали, че искам да кажа. Благодаря ви за мненията. Интересно защо липсват защитници на прогреса и технологията - може би защото всички ценим покоя пред невротизираното ежедневие като част от днешното битие. Относно Стотинката - тук важи правилото на Архимед за лостовете, отколкото йерархията, но и той не е напълно валиден. Има един друг принцип: повече власт се съпровожда с повече немощ. Така че може да си прав.

Нали е важно да е коледно смешно. Първо съм написал окраса, а после специално за тироглифа съм сложил едно у като дребна закачка - трябва и той да се развесели с моите коледни грешки. поздрави и на двамата. Глишев 6 + за коледно издебнат правопис - я разпусни малко уе, сега обаче ще се поправя, за да не припадне някой като теб.

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/11/18/proizhod-na-titlata-faraon.636824

Дидукаймос е име, което не трябва да те притеснява

Разбирам защо толкова много ви притесняват имената Кордил, Григора, Йератаис - те просто не пасват на възможните лесни за възприемане идеологеми. И на мен ми ще от чисто лична прищявка Григорий да е индианско име, Кордил да е китайско име, а Йератаис да е тюркско или грузинско име, но това не променя обективността на лингвистичните закономерности. Може по въпроса за имената, разглеждани от нас трябва да се изкаже лингвист. Истината е че, надписът е твърде дълго време професионално пренебрегван от историци и лингвисти, а всъщност е безценен источник на историята по времето на Крум, даващ точни сведения за границите на неговото ханство - първата и най-сериозна пречка срещу похода на франките за реставрация на римската империя. Нещо повече - надписът е единственото историческо свидетелство за три исторически личности от времето на Крумова България - Йератаис (Иратаис, Жрецът - именен вариант на гръцкото йератеиас, Кордил (унаследено от римската именна традиция от първоначалния вариант Кордилиус (Cordilius)) и Григора - типично прогръцко име. Съвсем закономерно е в новозавзетите от Крум византийски територии висшите администратори да ползват типични за времето си имена от разнокултурните византийски именни традиции.

Снимката е сложена за окраса и изрично е посочено, че няма връзка в Могунциакум, Тироглифе. Много малко са фотосите имащи отношение към Могонциакум. Благодаря за изказаното мнение, но можеше да коментираш съдържанието, не коледната окраса.

Чудесна логика, но тъй като става дума за пръстен-печат следва да се търси огледалност на образа и има само едно слабо място подобна теза. Знакът на примитивно "д" от кръстосани като при равнобедрен триъгълник линии не могат в никакъв случай да се третират като "т".

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/12/09/syvremennite-hora-i-divacite.648119

http://apollon.blog.bg/history/2010/12/18/rimskata-stolica-mogonciakum-moguntiacum-mainz-v-germaniia.652863

http://apollon.blog.bg/izkustvo/2010/10/27/proizhod-na-dumata-okean.625934

Тъмни времена с тъмни нрави - но аз ще ви помоля в духа на инквизиция, която както КГБ или КГ 125 задължава да се отговаря на всички въпроси, дори и на невъзможните за отговор, да се придържате не към Василий, нито към многопосочни декапитации на темата, а единствено към нейното съдържание, тъй като всички останали опити са смешни.

така като е тръгнало не е ясно кое е дясно и кое ляво, което е показателно колко хора живеят лежерно в античния свят.

Би било редно да отговориш ти самия на тези въпроси с повишена трудност - така е редно. Ако заговорим за геноцида на Василий Българоубиец, друга песен ще почне да се пее. Всяко отклонение и нарушаване на военните закони с пълното избиване на вражеската войска е геноцид - било то религиозен или политически. Така например, Василий Българоубиец спечелва епитета си заради геноцида над българската войска. Изводите в историята не са еднозначни. Къде бяхме, къде отидохме.

Кого точно се цитира, че "саракт" означава "част от нещо" - когато човек си гледа нещата от лявата и дясната страна той разбира се че ги дели. Френологията на Гал добре разглежда това чудене на лявата и дясна страна. Тука вече ме набива смях - защото адски трудно е да се проумее, че "саракт" е цялото, а лявата и дясна страни са частите от цялото.

Ами мога спокойно да кажа, че и това е най-големия и достатъчен случай Галахаде- нещо повече - необходимо и достатъчно условия да твърдим, че Крум е питаел завидна антипатия към християните. Да избиеш както се изразяват византийските хронисти, цвета на византийската нация, не е единствен, а достатъчен пример в историята. Не ми трябва друг случай, за да приема, че Крум е вражески настроен срещу християните. Нещо повече, откърмен и възпитан с разбиранията на баща си, Омуртаг води философски, политически и религиозни полемики с притворните и лъжливи християни на Византия. Медальонът на Омуртаг не би следвало да се приема като действителен опит Омуртаг да се изобрази с християнски монаршески инсигнии, именно защото медальона е чист опит да се имитира византийска монета на Никифор фока. Все пак ние не можем да бъдем убедени какво е религиозното изповедание на Омуртаг в края на живота му, без сигурно писмено свидетелство. Лично на тебе Галахаде ще ти дам още един пример за гоненията на Крум към християните и той е, че освен спечелването на битката при Версиникия, Крум не се задоволил с плячката и стратегическата победа, но започнал да преследва криещата се войска на Михаил I Рангаве, докато не се задоволил да избие тези, които се криели. Михаил Рангаве изгубил изператорския престол заради загубата на 5-тте стратегически понтийски крепости на Византия и заради тоталната военна разруха на неговото главнокомандване. Този пример също е красноречив как Крум е извършил геноцид на християните. Като реванш византийците се опитали да организират заговор за убийството на Крум при обсадата на Константинопол през 813 г., завършил с неуспех.

Има личен напредък при теб КГб - само не мога да разбера имате някакви ментални трудности с осмислянето на превода ли? Защото Бешевлиев ясно е казал и сега ще почнем да сричаме дума по дума. ПРЕВОД на проф. Веселин Бешевлиев: От Бероя...Дултроини е пръв. Тук ичиргу боилът за дясната страна, а стратезите Янис и Вардан нему подчинени. За лявата страна на моята войска: за Анхиало, Дебелт, Созопол, Ранули, е главатар Иратаис боила капханът, а Кордил и Григора нему подчинени стратези. Не става ли кристално ясно, че ханът описва в цялост своите владения с акцент върху южните граници, които са обект на конфликтни интереси с Византия, като с надписа той ги препотвърждава като сигурни свои владения . Тук в конкретните владения сметнахме за Месемврия - изходна точка на временната географска позиция от която той разглежда ханството (царството си). Ако малко обърнете внимание на елементарната историческа фактология, ще стане ясно, че билото на Хемус е граница между България и Византия по времето на Аспарух, Тервел и т.нат. Ясно е казано, че дясното царство, заедно с присъединената Авария се командват от вътрешния министър - ичиргу боилът, наред със стратезите Янис и Вардан. Кое не му е ясно на текста, като всичко се разбира дословно. Превземайки първо Анхиало, Созопол и Ранули, а накрая и най-силно укрепения морски град на Византия в Тракия - Месембрия, ханът се чувства длъжен съобразно сегашната ситуация на разпростиране на новите му владения на юг, условно да раздели своя саракт(цасртво) на две спрямо Хемус. Защо започва с Бероя и я счита към дясната си страна, въпреки нейното южно положение - разбира се, защото тя е на подчинение на ичиргу боила. Новите владения са на подчинение на Иратаис с подвластните му Кордил и Григорас. Както и да се завърти хана, в която и изходна позиция да гледа своите владения и царство няма как Анхиало, Дебелт, Созопол и Ранули да се намират от ляво на владетеля, освен ако той не се намира в Месемврия. За саракт като държава в началото е убеден и самия Бешевлиев, но после променя позицията си в още по-неправдоподобна версия за саракт-войска като израз на естествения дуализъм на мисленето.

Как може християнските гонения винаги да са имали по скоро политически отколкото религиозен характер? Щом едни гонения са християнски те вече са с религиозен характер. Немислимо е да се мисли за Крум като християнски толерантен владетел, когато в езическите обичаи е правил жертвоприношения на хора и сам е пиел вино от черепа на християнин. Това е като отговор за Равен. Относно ратая, то е толкова близко до етимологията на името Иратаис колкото прабългарската теза "ара ата" дето значело "баща герой". Етимологията на ратай е близка, но в никакъв случай не идентична с гр. ἀροτῆρ, лат. arātor „орач". Спекулации не биха могли да се правят когато Иратаис е съставено от буквите и р а т а и с и те би трябвало да се приемат за неизменни в един реален етимологичен анализ, макар и с рисковете на чуждоезичната транслитерация. Защото поне едно нещо в тази какафония е сигурно - надписите са дело на българоговорящи субекти, а не на гръцки. Огромно своеоволие е да се синкопира първата буква, за да звучи на някой името като ратай (само защото така му звучи или му иска да бъде така)- така правят децата в детската градина, а тук смятам, че аудиторията е зряла. Поне така ми се иска.

Можем да намерим причина конкретно за Крум - защото то е върл противник на християнството и християните, например - това е като отговор за Raven.

С последните четири коментара по съм съгласен - Хърс, дал си правилна оценка на статията на Иван Иванов и то няма как при тази структура без да има точно мнение на автора, кое мнение поддържа.

Ето от къде сте взели чужди идейки - естествено- от любимия ви прабългарски сайт, който ви зарежда със знания : http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/HIPOTEZI%20KRATKI%20ZA%20PRAB7LGARITE.htm П. Георгиев оспорва построяването на вала преди решаващата битка между войските на Крум и Михаил I Рангаве (811-813), състояла се на 22 юни 813 г. при Адрианопол. Той предлага значението “погранична област ” за САРАКТОН, а не “гранична или укрепена линия -вал” [П. Георгиев. Българският сарактон в Тракия. Археология. Год. XLVIII, кн. 1-4, 192-205]. Според него са възможни и още няколко възможни обяснения: 2. От гръцкото tessarakonta (четиридесет) се получава простонародното sarakonta,, а от него може да се е получило и САРАКТ като мярка за дълбочината (40 мили) на въпросната “пригранична област” или на броя на укрепените градове в нея. 3. САРАКТОН може да дойде от арменската дума “саротн” – “задгорие”, защото в района има населени арменци и сирийци от времето на император Константин V. 4. Според П. Георгиев “в ираноезичието на част прабългарите езиковеди и историци не се съмняват”. От тук, думата САРАКТОН може да дойде от авестийското sairinam dahyunam – “римска територия”, в средноперсийски текствове – sarman dehan, а в гръцки документи - sarames и да означава “римска земя, завоювана от българите. До подобeн извод можем да достигнем и по чисто езиков анализ. Волжскобългарото zеrat -"място, в частност място за погребение" и авестийското sairinam, (в персийски sarman, гърцизирано до sarames) - "територия, земя, област" имат обща семантична основа САР, която се съдържа и в САРАКТ като му придава смисъла "място, земя, област, територия". Подобна е и прабългарската дума zera (вероятно област, провинция) от прабългарската титла zera tarkanoz (вероятно "управител на област"). Предположението е, че волжскобългарското zerat, авестийското sairinam, персийското sarman, (гърцизирано до sarames) и прабългарското zera имат общ семантичен корен със значение "място, област, провинция". В този смисъл изразът "моят саракт" на Крум може да означава "моята област, моята земя", без да се посочва чия е била тази земя преди това. Вероятно под САРАКТ Крум е имал пред вид новообразувана административна област zera- ЗЕРА, в дясната част на която е поставил за главатар ичиргобоилата Цук с център в Берое, а в лявата - таркана Иратаис. Тази област фактически съвпада с известната историческа област ЗАГОРА, придадена в 705 г. с договор на България, по-късно завладяна от Византия (в 784 г. императрица Ирина прави ремонт на стените на Берое) и отново присъединена към България от времето на Крум (или Кардам ?) до 971 г. без един кратък интервал от 855-863 г . По думите на византийските летописци ЗАГОРА е българското название на областта. Предлаганата славянска етимология на ЗАГОРА - "за горой - земя, разположена зад планината" е твърде повърхностна и исторически необоснована. 4.1. Като имаме пред горните исторически обстоятелства можем закономерно да допуснем, че не само морфологично, но и семантично названието ЗАГОРА е родствено с прабългарските названия ЗЕРА и САРАКТ и произтича от тях. Най-вероятно, в оригинален вид прабългарският термин zera (административна област, провинция) ще да е имал формата zehra, с леко предихателно "h", което очевидно е създавало проблеми на записвачите. Формата zehra е почти тъждествена с иранското shahr, shehir - област, страна, провинция, град. Исторически най-напред това название се използва в иранска Средна Азия. Например, в предефталитско време град Балх е столица на сасанидската провинция Кушаншахр, което означава ”област, страна, провинция на кушаните”. Владетелите от персийската династия на Сасанидите са наричали новозавладените земи с името на покорения народ + названието шахр (царство, област, провинция). Такива са провинциите Кушаншахр, Абаршахр (V-ти век). Среща се и в значението на „град”, например едно древно селище в Сеистан се нарича Шахри-Сохте. Близо до Бухара се е намирал град Шахри-вайрон. В периода IV – VIII-ми век в иранска Средна Азия с терминът шахр се означава външната част на многобройните еднотипни градове (подобни на Плиска и Преслав), състоящи се от по три части, разделени с две крепостни стени: вътрешен град (кухендиз -дворец на владетеля), външен град (рабат) и покрайнини - шахристан. Формално, ЗАГОРА се получава без проблеми от zehra и носи същото значение - "област, провинция" на България: zehra = ЗАХРА - ЗАГРА-ЗАГОРА. Преходът zehra - ЗАГОРА може да бъде катализиран от близостта до византийското лично име ЗАХАРИЙ и славянското "загора - зад планината". От своя страна, неясният термин САРАКТ се получава от zehra с помощта на суфикса "-ат": zehra + АТ = ЗАХРАТ - ЗАРАХТ - САРАКТ. От този вид е и волжско-българското zerat - място (място за погребение). За суфикса "-ат" виж авестийското haurva, haurvat (единен, цялостен, обединен) - haurvatat (единство, цялост, integrity). Този индоевропейски суфикс се среща и други езици, сравни немското intenzität, kapazität (интензивност, капацитивност). За това, че названието ЗАГОРА първоначално е означавало "област, провинция" говори факта, че ЗАГОРА се явява твърде често като заместител на официално име на България между 11 и 14 век. Въпросният автор е наблъскал толкова вариации на едно място, че накрая нито той, нито някой от читателите вярва на нещо от тези негови самоизобличения. Сякаш задачата на автора е даде всичките алтернативи, без да посочва вярната. Използвайте ваши, а не чужди и недоказани формулировки. Като харесваидеите на г-н Иванов отговорете сарактон 40 ли е, земя ли е, погранична област ли е, вал ли е, войска ли е, граница ли е? Това дори Иван Иванов не е измъдрил? Напомням ви, че между саранта(40) и саракт разликата е оттук до лунта и обратно. Областта Ζαγορια е по-близка до сагапо отколкото до саракт. Ако ще се правите на поплюнковци с празно говорене, заповядайте - анонимната публика е ваша, но нивото е подземно. КГ 125, макебулгар и ти Галахаде - ето го първоизточника на вашите меродавни мнения - http://www.protobulgarians.com. Нима не можете нещо да измислите сами.

КГ 125, Макебулгар и Галахад - Професор Бешевлиев не е знаел за вашата гениалност, за да ви вземе за съветници и днес да четем един добър превод от гръцки на въпросния надпис. Все пак нужно е да уважаваме професор Бешевлиев и неговия превод.

Тъкмо достигнахме до извода, че става дума за византийския стратег Иратаис и хоп пак почнахме с идеята, че византийците имали прабългарски имена. Други смятат, че Иратаис загинал при опита за покушение на хан Крум от византийците, а при един от надписите на Омуртаг се свидетелства, че Иратаис бил пратен да сключи 30 годишен мир с Византия. Пълна какафония с диаметрални разминавания. Остава в търсенето на истината да приемем, че историята за смъртта на Иратаис е измислица, защото същия подписва мирния договор с Византия по време на управлението на хан Омуртаг. Доста смях пада.

Стигнал си до този извод - не е проблем кавхана да се занимава със стратезите, дори не е проблем и хана да го прави - но като изтъкнат историк не отговаряш как езически хан избира християнски военначалници от Византия - единствен компромис е стратезите да са били атеисти или езичници. Запазването на местното самоуправление е гаранция срещу бунтове и последваща загуба на територии. И освен това надзираването от висшите сановници не върши работа Галахаде, така че на хан Крум като опитен владетел му се налага да пресели голямо количество българи в Анхиало, Созопол, Месемврия, които да бъдат истинските надзиратели на стратезите. Това преселение е до такава степен изразено, че Анхиало е прекръстено на Тутхон.