FreiGeist

Всъщност щом се отнася до идеология на обиковения човек, науката е навредила повече, отколкто да помогне.

Под желанието на хората да вкарат света в понятия, всъщност разбирам нещо вътрешно, което да ни тласка към това, какви всъщност са мотивите за това влечение към мъдростта и знанието, което е карало всеки ум да се замисли(оп... не всеки, извинявам се). Наистина ми беше интересно да размишлявам над това. Стигнах до извода, че разбирането на дадено явление дава възможност на човек да прави преценки, предсказания, да го използва в изобретения, което е олицетворението оrdo ab chao, този ред, който дава чувство за контрол. Някои хора задоволяват тези си нужди, като си купуват бърза кола, голяма къща и т.н., а други като създават теорията на относителността. Това е моето разбиране. Да, така е, няма абсолютно обективна истина. Моя грешка. - различните изобретения, които се използват широко - за транспорт, печатарска индустрия, архитектура - всичко произлиза от науката. Примерно транспорта улеснява движението(не по пътищата, а усилията на отделния човек) и пести време на човек, което той може да ползва за други действия(четене, почивка, приятели и т.н.). Висши тайни, наистина, се изразих неконкретно. Под тайни имам предвид неясни явления. Например: кръгла ли е земята? За хората преди това си е било главоблъсканица. След като знаем, че е кръгла - защо е такава? Как е станала кръгла? или от какво е направен атома? Колко тежи? Висши, тоест най-големи и най-малки(от атома до космоса).

Според мен науката олицетворява желанието на човека да опознае света. Но тя е дисциплина за учените, откривателите и т.н. За хората, които я изучават тя е просто сухи понятия, видимо неизползваеми(визирам днешната младеж). Философията е по-обаятелна, защото е повече изкуство. Но е несравнимо чувството да разбереш повече за тайните на вселената с елементарни детски въпроси - колко е голяма, колко е стара, кой я е "направил"? Изклчителните методи на науката са напълно обективни и предразполагат към универсална истина. Перфектния учен - Айнщайн, заражда се идея в главата му, която с помощта на по-висшата математика се превръща в непробиваема теория, Тесла, който е притежавал въображение от по-висок стандарт, а след това го е "материализирал", така да се каже, Карл Сейгън, верен на критизмът и убежденията, с огромна почит към религията и изкуствата. Науката е способност за висши умове да развиват и изучават. Според мен най-интересното около науката е желанието за истина, което я оформя по начина, по който я виждаме днес. "Волята за истина" така да се каже. Нашият вътрешен стремеж към опознаване на висшите тайни. Вече тук едни подхождат с философия, а други, като Хокинг, търсят истината в наблюдаемото с помощта на безгрешна математика. Но стимула е един и същ. Освен това лично съм изпитвал удоволствието от познанието.Закърняла способност при някои хомо сапиенс, особено отвъд атлантическия океан. Развитието на технологията ни позволява постепенно по-голямо и по-голямо знание, като улеснява животите ни. За съжаление вече не върим в тази насока. Не истината, а забавлението се поставя на преден план, което е признак за упадък. Но такава е ралността.

Кармата не се ли определя по мислите, с които изпълваме пространството? Не ми е ясно защо го свързвате с прераждането.

Конкретно в този случай за Ницше: той е на мнение, че оставянето на такива индивиди води до декаданс. В следствие от него предсказаното нихилстично поведение, се появяват такива изгубени индивиди, необразовано духовно и усмтвено, чиято цел е алкохолът, например, защото идеалите са мъртви, а няма какво да ги замести("Бог е мъртъв"); но самото общество е болно, защото такива индивиди стават все повече. Целта на Ницше е преоценка на ценностите, християнските в нашия случай, чрез което да върнем вяра в идеалите, а това е път към свръхчовека, защото се отърваме от илюзията, която представлява моралът. Философията на Ницше е важно да се напомни, че е насочена към индивидуалистите, макар самият той да одобрява стадния морал, но само до стадото, защото иначе се губят индивидуалностите(аристократи например), на които дължим прогреса си. А иначе без стадо не може, защото само лидери няма да направят нищо и обратното - ако няма лидери няма кой да управлява стадото. В случая Ницше прави анализ на днешната модерна цивилизация, в която той вижда декаданс. това не означава, че е по-прав или по-крив от Платон. Означава, че и двамата са прави. Няма нужда да обяснявам естетиката на състраданието. Просто концепциите са различно приложими, което не ги прави повече или по-малко грешни.

От чисто любопитство: колко пъти може да се прероди човек? А животът, в който се ражда наново, предначертан ли е като план, за изпълнение на нещо, което не е изпълнено в миналите животи?

Започнах да чета тази книга и за момента имам проблем: Шопенхауер пояснява, че има определени трудове, които би трябвало да се прочетат, преди да се започне книгата му, но аз нямах достъп, а и време за да достигна тези източници(книгата е от библиотеката). Не открих тема, която сериозно да се занимава с посочената област, затова реших да създам нова, в която да задам моята молба да ми бъдат обяснени: Закона на основанието и закона на причинността. В Гугъл не открих данни о посочените теми, който разбира да пише, като за по-прост човек, незапознат с философията на Кант.

Аз лично мисля, че такава машина не може да бъде направена.

Аз лично мисля, че такава ма[ина не може да бъде направена.

Добре тогава: Приемаме, че съзнанието се намира в мозъка. Мозъка, в хода на еволюцията е създал съзнанието, така ли? Възможно ли е природата да създава нещо толкова комплексно в хода на еволюцията и ако да, то тогава кога? Репсективно - животните имат ли душа, кога се е развила тази душа? Хубава е идеята за мозъка като черна дупка. Но каква му е целта, щом поглъща? Да задоволява сам себе си? Ако съществува такова нещо като съзнание, висшо съзнание, то би трябвало да се разпределя между хората. Идеята за свободната воля и т.н."Бог е навсякъде". И както по доказателствен път стигнахме чрез квантовата физика, волята, чувствата влияят на средата. Т.е. те са от по-висшо стъпало. Материята за тях е матрица, която те опознават и развиват в собствено възприятие. Нима това съзнание умира? Ако не умира - къде отива, значи ли това, че се преражда? Откъде идва? От всеобщо висшо съзнание?

Браво! Брилянтно! Имах същите идеи, но както обикновено, ми беше трудно да ги събера и оформя, както теб. Сега да противопоставя, доколкото мога, на Малоум. Четох(и позабравих точно как е било), че на един човек(важно е да се отбележи субект )са снимали мозъка при будно и при заспало състояние. Не помня точно какъв беше принципа на изследването, но то завършило с изненадващите резултати, че едни и същи части на мозъка се активират при създаването на образи при съня и при будно състояние. Тоест, сънищата ни са толкова истина, колкото и реалните ни познания за света. Мозъка, както казва инкоректус, е просто инструмент на съзнанието. Не изключвам никак неговата невъзможна за представяне сложност от милиони и милиарди връзки между невроните и така нататък. Но е просто инструмент на съзнанието, което опознава(спрете ме ако греша в използването на думите). Малуом, сигурно говориш за микротубулите, като имаш предвид тези белтъци? Как в протеина бил възможен изкривяване на ъгъла по такъв начин, че информацията се предава на следващия тубул(тоест сгъването се предава). И така нататък, течащи по веригата сигнали, определящи мисълта ни. При голямо "сриване" на микротбулите получаваме мисъл, изградена от много битове проверена логическа информация. Това е вярно. Принципът на мислене си го обяснил брилянтно. Но! Това, което учените, стараейки се да мислят рационално, пропускат, е че не тези промени задвижват мисълта, а нещо задвижва тези промени. Или казано по друг начин: умът е това, което въздейства на микротубулите, а те са просто материалната индитификация на мисълта. И ние, като материални същества, стигнали до абстрактното мислене, вярваме, че така сме стигнали до тайните на мисленето. Разбира се, трябва да се осъзнае, че материално и нематериално са свързани изрядно и всяко влияние на едното, действа на другото. От метафизична гледна точка: нашите тела са проекция на самите нас, но не това, което представляваме, не душата ни, не чувствата ни. Как би ми обяснил плацебо ефекта? Истината е, че вярата на съзнанието, че е излекувано може да натовари организма с хормони, които изцяло да го излекуват, въпреки, че той не е лекуван. Силата на волята има постоянен контрол над организма, правещ го да се превръща в наша проекция. Материална проекция. (разбира се както изясних по-рано материални неща също могат да въздействат и на фино материалната ни същност - отрови, антибиотици, наркотици, приспивателни, дори и цигари. Всъщност това с емоционалните зависимости е интересно. Защо човекът има рецептори за да усеща ефекта на марихуаната? Защото може и сам да произвежда такива хормони, които да го правят щастлив. Привикването с марихуана е повече емоциоланен процес, защото всяла емоция освобождава хормони, които тялото възприема. Да седнеш пред компютър за някои е нещо успокояващо и радващо, особено когато стига нивата на пристрастеност. Както и цигарите. Хората ги пушат, за да не са нервни, например. А сами могат да произведат успокояващи хормони. Цигарите са просто външна намеса.) Плюс това: нашаа реалност си е само наша реалност. Една единствена, субективна реалност. всякакъв опит за обективизация и независимо размишление от нашата гледна точна показва разум. Но чувствата, възприятията, усещанията ни спрямо даден предмет са нещо различно. Промяната в химията на мозъка определяла чувствата ни?(по думите на Карл Сейгън) Да, но кой я променя тази "химия в мозъка". Това е единствено нашата душа, с която чувстваме(отново - поправете ме ако греша). Трябва да се осъзнае също така, че човек не вижда с очите си, те само представляват рецептори, предоставящи образи; човек вижда с мозъка си, а мозъка е средство за метафизичната ни част, както вече уточних. Трябва да се осъзнае, че нашата представа за реалността въздейства на реалността. Пример: нестинарите ходят по горещи въглени, без да се изгорят. Защото вярват, че няма да се изгорят. Ако пуснете човек, който не е убеден в това, познайте какъв ще е резултата.(и тук да спомена ходенето по вода и как Исус казва: всеки може каквото аз мога, даже и повече, но това е малко извън темата). Плюс това реалността постоянно се променя. Парадигмите ни се срутват или обогаяват. Моята реалност се измени на няколко пъти. И оттогава знам такива "мъдри" неща. Неща, до които всъщност всеки има достъп, но не се възползва, ето докъде е стигнал закоравелия материализъм в наше време. Но това също е извън темата. Освен нестинари и плацебо ефект, ще обясня и квантовата физика. Всеки наблюдател влияе на наблюдаваното. Този опит е бил наблюдаван с онзи експеримент с многото единици, сега е мързи да го обяснявам. Тоест: не само че създаваме на реалността, но и влияем над нея, като променяме квантовите вероятности в насоката, в която сме изградили себе си, излъчвайки вълни(трептения) на финни нива чрез мислите си; ето, отново се проявява връзката между материално и нематериално, цялата концепция е много логична, като се замислиш. Всъщност не съм много сигурен дали съзнанието идва от нефизична или финоматериална част, излъчваща трептения. Думите на Бил Хикс, че ние сме общо съзнание, наричащо се любов, което чувства себе си чрез субективни трептения ми звучи най-лесно и вярно възприемащо се. Така съзнанието влиза в теорията на струните. Но още е рано да я вкарваме като сигурна, въпреки че ми харесва много. Та: Ето малко научна част: изложих експерименти, доказващи илюзията на субекта относно материята; дадох обосновано твърдение за квантовата физика и съществуването на душата. Важно е учените (особено физиците(а и докторите, защото много лесно ще лекуват)) да разберат общите послания на религии, философски учение, защото в тях има огромна истина. Как е могъл Платон, например, да знае повече от 2000 години преди Айнщайн, че материята е енергия в много концентирана форма? Важно е да се спре с материализмът в науката, защото тя вече започва да дава лъжливи резултати, както Малоум. Няма лошо. Напротив, много си интелигентен. Това е товята реалност и ти я описваш и разясняваш, че белтъците правели мисълта. Ако го вярваш, то ще е истина. Това е универсалната истина. По думите на Джордж Оруел: "Действителността съществува единствено в човешкото съзнание и никъде другаде." Дарвинизъм и материализъм са враговете на човечеството. Само се позаинтересувайте колко от светочните богати хора членуват в мистични организации и тайни ордени, правещи се на вещери и вещици. Защото знаят. Не знам за прераждането. Изобщо малко знам и за времето, защото всичко е много странно там. Прераждането трябва да съществува, за да може едно съзнание да се усъвършенства, докато достигне високите нива на познание и чувство. Там какво става не ми е известно. И за финал да цитирам Шопенхауер: ...Този субект съм именно аз самият, така, както е и всеки познаващ субект. Следователно в дадения случай моята личност би съществувала наистина,но отново като представа именно в моето собствено познание, защото тя се познава дори от мен самия само косвено, никога непосредствено, тъй като всичко представимо е само косвено. Именно като обект, заемащ пространството, изпълващ го и действащ, аз познавам тялото си само в нагледа на мозъка си, а този наглед се предава чрез сетивата. Въз основа на техните данни представящият нагледно разсъдък извършва функцията си – минава от действие към причина и по този начин, като окото вижда тялото или като ръцете го опипват, той конструира пространствена фигура, представяща се в пространството като мое тяло. И... ...Субективното и обективното не образуват континуум. Непосредствено съзнатото е ограничено чрез кожата или по-скоро чрез външните краища на изхождащите от церебралната система нерви. Извън тях се намира един свят, известен ни само чрез образите за него в нашия мозък. И... ..Материализмът е философията на забравящия сам себе си в своите размишления субект. Затова и на твърдението, че аз съм само модификация на материята, трябва да се противопостави другото, именно, че всяка материя съществува само в моята представа. Надявам се да сте ме разбрали!