FreiGeist

Аз пък съм на мнение, че политически незапознатите хора не трябва да гласуват. Всеки знае какво имам предвид, заради купени гласове и прочие. Човек трябва да показва разбиране и добро познание за стратегиите на политиците. Не може да влезеш да гласуваш "за номер 3" и т.н. За съжаление, няма как да бъдат проверени степените на компетентност от господата гласуващи. А това е опасно. Да гласуваш, самозащото си дочул това и онова, защото в името им има "социалистическа" (това към по-консервативното старо поколение) е просто подигравка с гласуването. Да не знаеш този кой е, онзи кой е от лидерите, дали ти харесва какво е правил или прави, а да гласуваш за него. Точно изключително запознати и интелигентни хора трябва да гласуват. Но нали сме демокрация и някак си не върви, дай да дадем на хората "да се порадват", че могат да гласуват...

Хм... Ами тогава имаме такава класификация: състояние на сън със съновидения, т.е. полусъзнателно и безсъзнателно състояние на сън Тоест, съзнанието е нещо материално, така ли? Нещо, с което израстваме и развиваме.

Аз малко офтопик да попитам: има ли тема във форума, където да се разглеждат исторически доказателства за съществуването на атлантите?

Относно копенхагенци. Те смятат, че електронът, преди да го наблюдаваш, всъщност го е нямало. Това заради експериментите, които доказват двойната природа на електрона. Дали е вярно това? Дали всички електрони да просто вълни, които имат енергия, но докато не ги наблюдаваме не са частици? И какви последствия може да има това?

Имаше дума за това, как му викаха... А, да, инат! Не искам да обиждам. Но ти току що заяви, че даже да се върнеш с машина на времето и да гледаш еволюцията на всеки отделен вид, както и да видиш зараждането на живота без чодутворна намеса(условно), пак няма да повярваш, че креационизма е лъжа.

Всъщност съновиденията със сън трябва да са преди съня. Имам предвид, че т.нар. парадоксален сън е по тези стадии на сънищата, когато мозъка е най-близо до събудено състояние. А по-дълбоките и без съновидения фази на съня са когато мозъка работи в бавни обороти.

Съгласен съм с всичко друго, което каза. Но това някак ми звучи странно. Разумът е способност за абстрактно мислене, според дефиницията. Например когато действаме по логически закони, решаваме задача от геометрия, т.е. не влизат усещания и представи в процеса на мислене. Когато са включени и усещания, и представа за изход от ситуация, който не ни харесва, затова взимаме друго решение - е та това вече е разсъдък. В ситуацията, която си описал ми се струва, че разсъдък е точната дума, а не разум. Или както стигнах до извод от дефиницията на разума - той само ни представя различни възможности, основаващи се на логически правила. Ние го усъвършенстваме да изпозва тези правила. Докато когато имаме въздействие на точно определена мисъл върху изход от ситуацията, ние се натъкваме на мотивация, свързана с усещания от предстоящи събития, вследствие на нашия избор. Разсъдъка се задейства. Разумът не съдържа мотивация. И въпрос, също така. Има ли физични доказателства за съзнание? До каква част на мозъка се простира? Изобщо част от мозъка ли е? И тази затвърдена памет, която си стои на късите вълнички, тя е съзнателна, така ли? И още един въпрос: пак за клетката. Щом тя няма съзнание, а подсъзнанието и то е съзнание(не помня кой го написа), то тогава какво командва движенията и? Откъде тя намира воля за действие?

За него думата гений е малка... Прочел съм само Идиот, точно за една седмица. И все пак, колко ли много съм изпуснал, не мога да си представя. Така и не съм премислил всички идеи в нея, защо Настася Филиповна е такава, какво искаше да каже Иполит в последната си среща с княза и може би най-голямият въпрос - защо князът остана в стаята, а не тръгна с Аглая... И все пак, Достоевски е брилянтен. Разговорите са интересни ,напрегнати и достоверни. Чувството за хумор - неповторимо! ("Студено, а?")Героите - уникални! Няма образ, подобен на Лебедев просто. Тези 400 рубли, ах, тези рубли... А Рогожин? Все още се опитвам да разбера кой е той. Достоевски казва малко за пейзаж, предишни преживявания на героите и все пак казва предостатъчно, ако можем да го разтълкуваме. Е, да тръгвам към библиотеката за "Престъпление и наказание".

Тогава има ли изобщо изцяло съзнателна активност?

Имах предвид, че усещането при интуицията е вследствие на подсъзнателни влияния на химичните процеси в мозъка, а когато добием това чувство, ние го осъзнаваме. Тоест, за да имаме усещане за интуиция се намесват и съзнателно и подсъзнателно.

Мисля, че себеосъзнаването е труден процес. Ако твърде дълго не се вглеждаме в собствените си убеждения, нищо чудно да полудеем. Но психо анализ на себе си винаги е положително нещо. А можем ли да твърдим, че интуицията е полу-осъзнат процес? Защото подсъзнанието задвижва усещанията, но после съзнанието ги усеща и интерпретира.

"Не пипай тази книга" на Ян ван Хелсинг пък изуми мен. Срещнах се с странна информация и странни изживявания, след като я прочеох. Та понеже никой не ми отговори за Ванга, продължавам: Защо учените се опитват да оспорят дарбите на ясновидците, а не да намерят научните доказателства за способностите им? Разбира се, имам предвид реалните ясновидци, а не тези по телевизора. Типичен пример за този вид учени е многоуважаваният от мен Карл Сейгън, който изобщо не се занимава със случай на ясновидец, ако не може да развенчае като лъжа. Защо учените са такива материалисти в крайна сметка? За Сейгън основанието е ясно - критичното мислене за една нация е по-важно от религиозното, затова трябва да подхождаме със скептицизъм. Но той нито веднъж не е отворил вратичка,за да остави възможност за достоверна история от рода на лечител, който действително върши чудеса. Оставя това на плацебо ефекта, без да се замисли за последствията от плацебо ефекта. Изобщо показва затворено съзнание. И за кого го прави това? За себе си или за другите?

Ванга спада ли към мистичните феномени или към феномени?

Към Incorectus: До каква степен тогава съзнателните процеси в тялото определят какво чувстваме? Къде остават подсъзнателните влияния? Помня, че се бях натъкнал на една информация, че съзнателните процеси били едва 10% от цялостното ни усещане за света, тоест, подсъзнанието регулира и много друг функции по тялото, които ние не можем. Ако не съзнаваме някакво отрицателно влияние, а то все пак се отразява на тялото ни, тогава подсъзнателно или съзнателно е това отражение на мислите върху тялото? Пример: Натрупана работа, субектът/човекът е изцяло зает с дадена тема на мислене, а изпитва, да кажем главоболие или стрес. По логиката, която е описана по-горе, това трябва да е съзнателно влияние. Но въпросът остава: Къде е подсъзнанието в цялата схема? И още нещо. Изхождайки от горните мисли, си помислих, че клетката също има съзнание. До каква степен е допустимо това? Надявам се на отговор относно двата въпроса, в името на по-добро разискване на природата на съзнанието, а след това да дискутираме проявленията му. П.С. Към Малоум: Подобен въпрос: интуицията съзнателен или несъзнателен процес?

Декарт? Вселената е часовник, ние сме част от часовника и тик-такаме? Къде при Декарт виждаме силата на намерението и вярата? Защо не го използваш като отправна точка, за да може да стигнеш до извода за по-висшото от природата и егоизма, а именно духовното у човека? Да четем Нютон материалистичния учен?Или по-скоро Нютон протестанта? Или Нютон алхимика? Или Нютон мистика? То точно заради буржоазния интелект живеем в такова прекрасно общество.. Заради точно една религия, която отдели Бога от човека... Трябва да кажа, че това, което пише в учебника по история за буржоата и калвинизма е ужасно, символиращо упадък и песимизъм...

Ще помоля за малко разяснения: Добре, ако няма време, то как те могат да се въртят? А този вакуум ако се състои от частици, те имат ли маса?

Въпроса е какво имаме предвид под думата бог? Защото и гръцките и римските богове ги наричат бог и Яхве е бог, и Аллах е бг, и Христос е син на бога, така де превъплещение на бога. Просто с тази дума е било много злоупотребявано от християнството насам. Питай древния грък за Бог, после питай християнина и арабите... А е лесно да се досетите, че все отнякъде трябва да произлизат гръцките и египетски богове(ми то логично...). Така да се каже, нещо да ги е вдъхновило. Но се отдалечих от темата. На практика, всеки един от нас е бог и всеки един от нас може да твори. Просто някои са стигнали по-далеч в творенето от други. До колко това има връзка с прераждането - визирам медитацията, като вид духовна техника, чрез която човек достига до повече мъдрост; визирам бойните изкуства, където човек се учи да чупи най-различни предмети, със силата на мисълта, а не с физическата си сила(ако не си сиг., че ще я счупиш, няма да я счупиш). Въпросът е къде свършва всичко? Има ли неограничени умове, достигащи до статута на... бог? И оттук - колко живота трябва да изживее душата, за да се превърне в нещо толкова могъщо?

Аз имам следния въпрос: Какво знаем за произхода на орбитата на планетите? Заради магнитните свойства на ядрата на планетите ли? И защо точно добиват сферични форми/геоид?

Парите не са лошо нещо. Но в ръцете на хората, които мислят, че парите са основата на всичко, че без пари няма щастие и т.н. се получава морален упадък. Разсъждавал съм на това, как парите ги е нямало преди(става въпрос за началните стадии на цивилизацията), че те не са нещо естествено. Те са създадени от човека,следователно трябва да следват неговата воля, а не да го мотивират да действа. Второто е напълно грешно. В резултат на грешната идеология относно парите, имаме 3000 богати семейства, които притежават над 40% от световното богатство, предприятия, като Крайслер, носещи повече пари от БНП на Норвегия и т.н., а от другата страна имаме бедни африканци, които нямат какво да ядат. Относно темите, като двигателите, използващи фосилни горива, не ми се пише. Вярвам, че всеки си е направил извода за подобни въпроси. Наистина, капитализма издевателства над хората, превръщайки ги в роби на икономиката. Но нямаме по-добро засега. Сещам се за "Проект Венера", но в близко бъдеще, подобно на социализма, този проект е една утопия.

За жалост! :D

Мда, добре си го казал. Но от това, което разбирам напоследък, да си умен не е достойнство, а недостатък. Умните хора не се интересуват от "готини неща". Затова биват отхвърляни от останалите. На умните се гледа, като на странни хора, отдалечени от реалността. Да не говоря за отношението на младите към философията... Всъщност съм изумен какви знания представя философията и как хората не са запознати от тях, се втрещявам. Но, това е светът. Да се радваме на умните, все пак, че започнаха да оредяват...

Сириус, ако живота е сън, то кой помни съня, когато е в будно състояние? Откъде идват спомените за миналите животи?

Според мен нашата вселена е просто някоя си квантова частица, появила се и изчезнала в някоя друга вселена, а ние я чувстваме толкова стара и дълга заради представата ни за времето и пространството.

Религията е вече бита карта. Поне християнската. Мисля, че се нагледахме на инквизиции, геноциди, и бог, бълващ огън и жупел... Даже самата идея на римляните да обединят Стария и Новия завет в една книга, е глупаво, най-малко, защото са различни идеологиите на Христос и на богът от Стария завет...

Може ли малко повече информация за този "малък ледников период"?