ЧЗ-М-52

"Аз пък съм чувал за насилствено налагане на имена на държави, изселване на цели народи (балкарците в сибир), а относно Волжкобългарската литература на арабски няма спор, че е унищожена, защото там са писали много." ------------------------------------------------------------------------------------------------ Насилствено налагане на имена на "държави" в Русия няма. Там няма измислени народи, както в Югославия например.Напротив Русия запазва всички националности на своята територия, вкл. и спасява такива отвън - примера с калмиките - монголците ойрати спасени от Русия през 17 в., иначе Империята Мин щеше да ги избие до крак. Вярно че по време на болшевишкия преврат има изтъпления, вярно че Сталин прави много глупости, вкл. да изселва цели народи, но това е само по време на неговото управление, при това във време на войната. А за липсата на арабоезични извори се посовавам точно на татарските учени, вземи един Рафаел Хаким например - сегашния доаен на татарската историческа наука. Вярно е че днес да си русофоб е модерно, ама чак пък толкова! Ако не бяха руснаците, за нашия "Именник на българсикет канове" нямаше да знаем нищо!

Войната бе запалена от Русия. Руският панславизъм е отвратителна расистка идеология, а хитрите сърби натикаха глупавата руска мечка във войната. Австро-Унгария е уведомила всички европейски страни че няма да нарушава териториялната цялост на Сърбия, а сами искат да разнищат нещата около убийството на Франц-Фердинанд. Сърбите подписват с Русия двустранен пакта за взаимопомощ още в януари 1914 г. Руснаците са изиграни, то е ясно, воюват със страна Германия, едниственият им възможен геополитически съюзник в Европа, която ги извади от лайната на Кримската катастрофа и с която нямат териториални противоречия. Но вторият виновник за войната е Франция, която прилъга руската мечка за да си вземе с руските лапи Елзас и Лотарингия. Франция е най-въсторжена от обявяването на война между Русия и Центр.сили, тъй като и се развързват ръцете за Елзас и Лотранигия. Русия е като слон в стъкларски магазин и политиката и е такава, затова тя а най-големия виновник за започването на войната! Но и в двете световни войни, руснаците ги употребиха и други спечелиха от безсмисленият им героизъм! Затова Русия повече никога няма да бъде велика сила, а разпадът и ще продължи, може и да е за добро!

Лошото е че това са само карикатури на врага, Съглашенските гадове!

Нека се върнем на съкровището от Наги-Сент Миклош. След всичките неуспешни опити да се прочете надписа с тюрксикте езици, защото прабългарите "безспорно" не са тюркски народ, а смес от сарматоалани и езикови алтайци (алтаизирани тохари, късните теле, европеиди на вид и алтайци по език, но все още нетюркизирани), на мен ми хрумна да ползвам големия Сравнителен речник на тунгусоманджурските езици, Етим.речник на чувашкия език на Федотов и сайта на Старостин "Вавилонская башня". Оказва се че се получава даста сносен превод: -------------------- Предлагам своя алтернативна версия на превода, чрез алатйските езици, респ. тунгусоманджурски, а не само с тюркски: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – в манджурски toso – приготвям, изработвам, правя, поставям, монголски tos/toso – получавам, поставям в ръка, или евенкското tojus, удегейски tausi, орочки, негидалски tauči – кова. (ССТМЯ-2,стр.204,149), „дигетоиги” - в прототунгусоманджурски *dug, евенкски, евенски, негидалски duγ, манджурски du, улчийски, орокски dūči, нанайски dōči, удегейски dukte - издълбвам, евенкски duγtike, duktike – гравирам, duku – пиша, в монголски doki, калмикски dok, ордоски doχi, бурятски и халха-монголски doxi – пиша, правя, нанасям знак, средновековен корейски tjэk – пиша, отбелязвам и в тюркски, караханидски tuγraγ, турски tuγra, узбекски tuγrō – царски, владетелски знак, протоалтайска форма *tūjk`ú – правя знак, пиша, гравирам. (Б.а.: Понятието е от един и същ произход с протоалтайски *tugì, старотюркски (караханидски) tög, тюркменски, турски döv, азърбайджански döj, татарски, башкирски töj, в останалите тюрк.ез. tüj – удрям, чукам, издълбавам, чувашки tăxşa, tăkxča – кова, дълбая, протомонголски *tügsi, монголски tügsi, халха-монголски tügši, калмикски tükšэ, ородоски dügši – удрям, изчуквам. В дигорское dохъ е инструмент за издълбаване на корита, показващо аналогия с тунгусуманджурските и монголските форми). (ССТМЯ-2,стр.218,219,221),(S-AE),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.204) Следва „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, „тагроги” – в тунгусоманджурски, евенкски tiγэ, tiγэruk – чаша, съдове, негидалски tigэ – широка чаша, чиния, улчийски tukuru – бутилковиден съд, корейски tuguri – кръгло метално блюдо, японски tok(k)uri – бутилковиден съд, монголски toxo'an, toqo'an tuγān – метален съд, котле, обаче първопроизходът на понятието е древнотюркско, якутски tögürük, узбекски taγar, тюркменски tagara, турски tagar, татарски taγaraq – широко блюдо, протоалтайски *t`iage – съд. (S-AE), (ССТМЯ-2,стр.176) (Б.а.: алтайското понятие е заето и в енисейските езици, кетски, югски ti, арински taj, пумпоколски tïg, протоформа *thigэ – съд, черпак.) Така че тагроги най-вероятно означава широко блюдо, а и надписа е направен не върху висока чаша, а точно върху блюдо. Следва думата итсиги, която свързвам с монголски itege, халха-монголски itge, jatga, бурятски idxa, калмикски itkэ, ордоски etege – доверявам се, вярвам, в евенкски itiγā, евенски itъγ – приготвям за някого, евенкски iti, евенски itqa, негидалски itqa - обичай, протоформа *it`á – доверие, обичай. (S-AE),(ССТМЯ-1,стр.333) И последната дума „тайси” може да се обясни по два няколко начина: 1. в манджурски tэjsu – съответствие, мярка, tэsu – удволетворен, доволен, орокски tes, негидалски tēss, нанайски tias, удугейски teæsi – пълно, манджурски tusa, солонски tosa, евенкски tusaka, удегейски tuhi, древномонголски и древнотюркски tusa – полза, удволетворение. (ССТМЯ-2,стр.229,241,173,223) 2. в тунгусоманджурски tэsī, евенкски tэsi, tэši, евенски tes, tъs, негидалски tэsi, улчийски, орокски tesu – чистя, измивам, пречиствам. (ССТМЯ-2,стр.240-241) Така смисълът на изречението е: Бойла жупан приготви, направи, и гравира (надписа) на блюдото/съда на Бойтаул жупан, съобразно обичая, или в знак на доверие, съотв. за негово удоволствие, удволетворение, или за пречестяване. ---------------------------------- Останалите надписи, руническите се четат с донскокубанското писмо, по метода на Турчанинов. Явно че съкровището е събирано на етапи, и е сменяло собствениците си, а доклко е българско, единственото "доказателство" са титлите и мената на двамата жупани!?

"Мммм, каква каша: тюркоезични сармати = българи?" Не, прабългарите са смес от сармати, иранизирани тохари и една прослойка от алтайскоезичен народ, като се има предвид че сред прабългарите няма типични монголоиди, то най-вероятно това са алтаизирани европеиди, тохари, народи ди, един бог знае (каквито са и аварите). Например шанжуните, булоцзите и гаоче, са били доста дълго време в алтайско обкръжение (сянбийско, тунгусоманджурско). Те дават началото на народите теле, които в последствие са тюркизирани в 6-8 в., при това бързо, което показва че до попадането им във властта на тюркутите , вече са били езиково алтаизирани. Тази алтаиска прослойка,заедно и с угорска прослойка при прабългарите идва със савирите, оногурите, и от нея идват паралелите с чувашкия език, които никак не са малко. Едва ли и аланати са били толкова чисти иранци, предвид съвр.версия за произхода им - от Алтай, Синцзян и Ср.Азия.

Наивно, руснаците унищожавали извори. Просто невярно и тенденциозно. Наистина някакви стойностни татарски извори от средните векове няма, освен шерчжерета - родови спъсъци. Руснаците са народ ценящ историческата наука. А Фархатчо е откачен пантюркист. А като луд човек, за него не е проблем да седне и напиша такава жалка небивалица! Научете се да работите с извори!

Вижте амулета на ръката на тохара.

Не виждам защо си губите времето с тази татарска пантюркистка измишльотина на един психично болен човек - Нурутдинов. ----------- Отностно лексиката на „Джагфар-тарихи”, съобразно мнението на съвр.татаристи, авторите са допуснали груби филологически грешки, показващи че текстът е съчиняван в наши дни: 1. Чина – използва се и като обозначаване на „китайските тюрки”. Такъв термин не съществува в позната ранносредновековна литература. Формирането хуно-сянбийската общност „Ашина” и прерастването и в „тюрки” става в Жужанската държава, а не в Китай, който тогава е известена като държата на племето Тоба, наречена Вей. Никога китайското етническо пространство, обозначавано най-общо като Цин, Цина, Сина, Чина, не се е свързвало с тюрките. 2. Хин-Батир – изписването на титлата „батир” – в средновековните ръкописи не се среща. Батир възниква от персийското - багадур. В монголските източници се среща също формата – багатур, баатур ("Алтън тобчи", стр.67), Кийук бахадир (Рашидетдин Фазлалах. Джамиг-ат-таварих. т.1, ч.1, М., 1968, стр.254). 3. Седморечие – използването на такъв топоним в езика на древните тюрки няма. Те наричат тази област Аргу, Аргун, Органа (в транскрипцията на М.Поло). Седморечие е късен руски термин, директен превод от еднозначното казахско „джетису”. 4. Газан – като име е късно, използвало се е в „Шеджере-и-туркмен”- Казан-Салор, Казап-алп (Кононов А.Н.Родословная туркмен. Сочинение Абу-л-гази хивинского.М.-Л.,1958,стр.73). В Поволжието се появява с названието на гр.Казан, възникнал в златноорденското време. 5. Хони – от текста става, видно, е че става дума за древните хуни. Но при тюркските народи, както и в древнотюркския език, названието хон, не се среща, а вместо това се използва, сюн, сон, шюн, кюн, ушун, синхронно с ксюнхун и китайското сюнну. Етнонимът хон при тюрките не съществува, защото формата хон, хион е от източноирански произход. 6. Баджанак – названието на печенегите се среща във византийските, древноруските и арабските източници. В тюркските източници се използва предимно формата канли, кенгерес. Формата сабани, употребена също за назвние на печенегите, не се среща в никакви други източници и е авторска измислица. Вероятно пръвооснавата му е по-късното название шейбаниди? 7. Барадж – за пръв път се използва в литературно-публицистичното произведение от 17 в. „Дастан Чингис-наме”, със значение аждаха (дракон, аждер), а също в произведението на X.Муслими „Таварих-и-Булгария”, от края на 18 в., като име Бараж-хан. В татарските топоними се е съхранила по-старата форма – Баграж. Свързано е със селища основани от татари, бягащи от насилствената християнизация, провеждана от Русия, но нямат отношение към думата змей. 8. Башкорт – топонимът не отговаря на орфографическите норми на средновековната тюркска традиция. Тази форма се появява едва в 1890 г. В древните источници се среща формата „башгард” (Ковалевский А.П. Книга Ахмеда Ибн-Фадлана о его путешествии на Волгу в 921-922 гг. Харьков, 1956, стр.345; Кошгари М. "Туркий сузлар девони". 1т., Тошкент, 1960,стр.64). 9. Камирци – имат се в предвид кимерийците, този етноним не е познат на средновековната тюркска традиция. Трудно обясниме е връзката на кимер с камир – тесто. 10. Разгледана е историята на камирите, които са роби на масгутите, както и факта че камирите и сакланите се покланяли на Таргиз. Трудно е да си представим че „средновековните” съставители на „Джагфар тарихи” са познавали трудовете на Херодот. 11. В „Джагфар тарихи” се описва че „хоните” са ималли специално знаме от вълнена топка, с висящи дълги ленти което символизирало „Змея Барадж”, покровителя на „хоните”. Всъщност тук имаме заимстване от Ариан, римски пълководец, описал сраженията си с аланите в Анатолия и описал техните змийски, „драконови знамена” в своя труд „Диспозиция срещу аланите”. Явно авторът на свода е чел латинския оргинал, което повече от невъзможно. 12. В „Джагфар тарихи” се използват сведения са скитите, сарматите, масагетите (мазгути), акацирите (наречени акаджири), антите (наречени анчийци), аланите, аварите, в своеобразен „татарски” дух. При условие че тези данни не са познати на средновековните тюркски хронисти. Учудващо е как точно „древният” автор е предал събитията по преселването на „псевдоаварите” и сблъсъка им със сабирите (савирите), в стила на Л.Н.Гумилев, по „Историята” на Теофилкт Симоката. Недоумение придизвиква и етнонима англи – охраняващи крайбрежието, това са англичаните, показващ пряк паралел с „писанията” на пантюркиста М.Аджи?! 13. Използването на етнонима „мишар” в 13 в., показва че на „автора” не му е известно че тогава се използва формата „можор”. 14. В четвъртата глава на свода, „Шейх-Гали китаби - Книга на Шейх-Гали”, събития свързан с последните епизоди на Казанското ханство, механично се принасят към „булгарската д-ва” и завладяването и от русите. Личността на Шейх-Гали, отговаря на историческата личност Шахгали, който е хан на Касимовското ханство. Шайхгали е представител на златноорденска чингисидската аристокрация. Той никога не се е смятал за волжкобългарски владетел и родословието му е известно: Шахгали бине Шайех Аулияр бине Бахтияр бине Кече (младши) Мухамед бине Тимер бине Тимер Котлъ (Худяков М. Очерки по истории Казанского ханства. Казань, 1990,стр.75). 15. Използването на израза-топоним „Танк-алан”, каменна поляна, като „земя на мазгутите” показва ясен паралел с данните от китайските хроники (Бей-ши, Тан-шу) за владението Ши, Чжеши (Чач), което се превежда като „каменна държава”. Тъй като това наименование е фиксирано единствено в китайските източници, буди недоумение факта, че автора на „Джагфар тарихи” е използвал и тях. 16. Използването на израза „Планината Самар” като сакрален израз на вярата във Върховния „синдийски” бог Тара или Тангра, е прозрачно скалъпена история, от санскритското понятие Сумер – „Свещенната планина” и тюркския Тангра, незнайно защо обявен за „синдийски” бог. 17. Персонажът Бел-кермек – „булгарски балтавар” е изплагиатстван от споменатия от М.Хоренаци „хон на име Бел, който избягал при кушаните и ги предупредил за готвещия се персийски поход”. 18. Историята за Шамбат, наречен Кий, брат на Кубрат, създал страната Дулоба, воювал с франките, всъщност е изплагиатствана от легендата са Кий, Щек и Хорив и основаването на Киев и посочения единствено от Константин Багрянородни топоним Самбатас, с който той означава Киев, както и историята на Само, създателя на първото, кратко съществувало славянско държавно формирование. 19. Използването на етнонимите утиги и хоти, респ. утригури и кутригури/котраги не е засвидетелствано в нито един източник, а споменаването на утригури и кутригури е само във византийските хроники на Патриарх Никифор и Теофан Изповедник, както и в “Речта на Турксанф”, така че няма как те да са известни на „автора на свода”. 20. Прави впечатление използването на доста странни топоними, в „Джагфар тарихи”, не срещани никъде другаде, с неизвестен произход, напр.: Ак-Балин – Севрена Русия, Ак-Булгар йорта – Волжка България, Ала-Тура – Казан, Анатыш – Дания, Алтын-Баш – Рим, Байлак – Полша, Артан – Прибалтика, Литва, Атряч – Троя, Банджа – Фанагория, Берджулы – населението на Шумер, Самар – Шумер, Галидж – Скандинавия, Дулоба – държавата на Кий-Шамбат, Кургаш – Арабия, Джалда – Крим и др. Пределно ясно е че са плод на Нурутдиновите фантазии. Ф.Нурутдинов, като всички пантюркисти, смята, че всички руски първоизточници, както трудовете руските историци са фалшифицирани, целящи да се зачертне спомена за Волжка България. Но освен тях са известни и турски, английски, арабски, полски, литовски, пътеписи и съобщения за населението на Поволжието. Тях няма как, руската държава да унищожи или пренапише по угоден начин. Ето някои примери: 1. Дон Хуан Персийски, испански пътешественик, в 1599 г. посещава Казан, „..татарите от 50 години не са сложили оръжие и се опитват да си врънат независимостта”. (Знаменитые люди о Казанском крае. Казань, 1990, стр. 14.) 2. Стрейс Ян, холандски търговец, посещава Казан в 1669 г. „Областта около гр.Казан в миналото е било царство на татарите. Дълго време воювали в русите от което отслабнали.” (същия сборник, стр. 19). 3. Бел Джон, английски пътешественик, е бил в Казан в 1716 г. „Казан е бил някота част от Татария... В 1552 г. Казан е отнет от татарите, от руския цар Иван Василиевич... Победените татарски господари, които приели християнството, са получили от руския цар титли и владения, в които живеят днес техните потомци. (Знаменитые люди о Казанском крае, Казань, 1990, стр. 28). Във встъпителните думи към изданието Ф.Нурутдинов казва че сводът от древнобългарски летописи е съставен в 1680 г. от книжовник на име Бахши Иман по поръчение на вожда на булгарското освободително движение, сейд Джагфар, при което са използвани следните, недостегнали до нас летописи: „Гази-Барадж тарихи” от 13 в., „Болгар шаехляренен изге ешлере хам гаделек юлъ” (Свети деяния на булгарските шахове и пътя към спасението) и „Казан тарихы” (История на Казан) от Мухамадамин – 15 в., „Шейх-Гали китаби” 16 в., от Мухамадияр. Под формата на ръкопис, на арабица и средновековен татарски език, тайственият свод е преписан през 19 в., този препис попада във вуйчото на Нурутдинов в 1939 г. живеещ в Петропавловск, Ибрахим Мухамедкаримович Нигматулин. Ибрахим е роден в 1916 г., т.е., в 1939 г. е бил на … 23 года. Без да има висше образование или по това време дори да е бил студент, на тази съвсем млада възраст, Нигматулин успява да преведе този обемист труд от средновековен татарски, писан с арабско писмо, на руски език. Но ненадейно Нигматулин попада в лапите на НКВД, оргиналът е иззет и следите му се губят. Той успява да скрие само тетрадките с руския превод. После Нигматулин загива във ІІ-та Св.война и племеника съхранява ценните тетрадки, за да ги издаде в годините след „перестройката”. (Проста история, съшита с бели конци) Странно е как един 23 годишен младеж, който дори не е учил в медресе, невладеещ арабската писменост е превел средновековен татарски текст от 322 страници, съвр.формат. Нещо повече, през съветския период, татарският език не се е учил в училище и татарите са то учили само в къщи. това го знам от казански татарин, сега на 50 и нещо години.

За пръстена с думата "Тагчи": тагчи – меченосец. Въпросната титла е открита в надпис върху пръстен, открит в Пазарджишко. Той е с кръгла форма и кирилски надпис: „МЕЧWНWША ТАГЧИ” като в средата е изписан монограма „ТАГ”. (К.Попоконстантинов, О.Кронщайнер 1994) Ст.Ваклинов го датира от времето на цар Симеон Велики. Първата дума е лесно разбираема и означава „мечоносец”, славянския аналог на гръцкото „спафарий”. Но интерпретацията на втората дума среща определени трудности. Окончанието „-чи” подсказва че вероятно това е прабългарска по произход длъжност, като шарачи, блехачи и др. Според М.Москов тя оозначава „пазител на печата” от тюркското *taγ/daγ – знак, тагма, печат. Р.Сефтерски свързва титлата с тюркското *tug – знаме, т.е. тагчи – знаменосец. Според друго мнение Тагчи е лично име и означава „планинец” от уйгурското tagči/tagčы – планинец. Според М.Москов, най-вероятно тагчи е бил висш служител, отговарящ на съвр. „чиновник-митничар” началник на митница, заверяващ съотв. документи. (М.Москов-ОБП-2000,стр.476-489) Предлагам друго мнение за значението на тагчи. Безспорно това е титла, а не лично име, предвид окончанието „–чи”. В индоарийски (ведийски) tigita – остър, авестийски taэga – двуостър (меч), пехлеви tēγ, tīγ – шип, острие, меч, съвр.персийски, пущунски tegh, пущунски teg̠hnah, белуджи, хинди teg, язгулемски, сариколски teg – меч, острие, шутнански tēγ, искашимски tegh – бръснач, вахански tīγ – острие, ягнобски tig/teg – острие, арменски (от перс.) tъeg – острие на копие. В осетински tыgъ, tegъæ – остър край, остър ъгъл, остър ръб, скален ръб. (В.Абаев-Словарь-том-3,стр.291-192) Прабългарското таг-чи, вероятно е производно на същата иранска форма означаваща меч, а „-чи” е суфикса за образуване на професия, занатие, или тагчи и прабългарски привод на гръцкото спафарий и славянското меченосец. ТАГ вероятно е лично име на притежателя на пръстана. Познато е средновековното българско име Тъго, Тего, Тегомир. (ЙЗ-БИ,стр.308,325) При осетинците Тæга – мъжко лично име. (З.Гаглойти-Осетинские Фамильные и Личные Имена)

Нека се върнем на съкровището от Наги-Сент Миклош. След всичките неуспешни опити да се прочете надписа с тюрксикте езици, защото прабългарите "безспорно" не са тюркски народ, а смес от сарматоалани и езикови алтайци (алтаизирани тохари, късните теле, европеиди на вид и алтайци по език, но все още нетюркизирани), на мен ми хрумна да ползвам големия Сравнителен речник на тунгусоманджурските езици, Етим.речник на чувашкия език на Федотов и сайта на Старостин "Вавилонская башня". Оказва се че се получава даста сносен превод: -------------------- Предлагам своя алтернативна версия на превода, чрез алатйските езици, респ. тунгусоманджурски, а не само с тюркски: „Бойла Жупан”, е титла – бойл-жупан или име на жупана Бойл, Войл, „теси” – в манджурски toso – приготвям, изработвам, правя, поставям, монголски tos/toso – получавам, поставям в ръка, или евенкското tojus, удегейски tausi, орочки, негидалски tauči – кова. (ССТМЯ-2,стр.204,149), „дигетоиги” - в прототунгусоманджурски *dug, евенкски, евенски, негидалски duγ, манджурски du, улчийски, орокски dūči, нанайски dōči, удегейски dukte - издълбвам, евенкски duγtike, duktike – гравирам, duku – пиша, в монголски doki, калмикски dok, ордоски doχi, бурятски и халха-монголски doxi – пиша, правя, нанасям знак, средновековен корейски tjэk – пиша, отбелязвам и в тюркски, караханидски tuγraγ, турски tuγra, узбекски tuγrō – царски, владетелски знак, протоалтайска форма *tūjk`ú – правя знак, пиша, гравирам. (Б.а.: Понятието е от един и същ произход с протоалтайски *tugì, старотюркски (караханидски) tög, тюркменски, турски döv, азърбайджански döj, татарски, башкирски töj, в останалите тюрк.ез. tüj – удрям, чукам, издълбавам, чувашки tăxşa, tăkxča – кова, дълбая, протомонголски *tügsi, монголски tügsi, халха-монголски tügši, калмикски tükšэ, ородоски dügši – удрям, изчуквам. В дигорское dохъ е инструмент за издълбаване на корита, показващо аналогия с тунгусуманджурските и монголските форми). (ССТМЯ-2,стр.218,219,221),(S-AE),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.204) Следва „Войтаул или Бойтаул - жупан” – лично име, „тагроги” – в тунгусоманджурски, евенкски tiγэ, tiγэruk – чаша, съдове, негидалски tigэ – широка чаша, чиния, улчийски tukuru – бутилковиден съд, корейски tuguri – кръгло метално блюдо, японски tok(k)uri – бутилковиден съд, монголски toxo'an, toqo'an tuγān – метален съд, котле, обаче първопроизходът на понятието е древнотюркско, якутски tögürük, узбекски taγar, тюркменски tagara, турски tagar, татарски taγaraq – широко блюдо, протоалтайски *t`iage – съд. (S-AE), (ССТМЯ-2,стр.176) (Б.а.: алтайското понятие е заето и в енисейските езици, кетски, югски ti, арински taj, пумпоколски tïg, протоформа *thigэ – съд, черпак.) Така че тагроги най-вероятно означава широко блюдо, а и надписа е направен не върху висока чаша, а точно върху блюдо. Следва думата итсиги, която свързвам с монголски itege, халха-монголски itge, jatga, бурятски idxa, калмикски itkэ, ордоски etege – доверявам се, вярвам, в евенкски itiγā, евенски itъγ – приготвям за някого, евенкски iti, евенски itqa, негидалски itqa - обичай, протоформа *it`á – доверие, обичай. (S-AE),(ССТМЯ-1,стр.333) И последната дума „тайси” може да се обясни по два няколко начина: 1. в манджурски tэjsu – съответствие, мярка, tэsu – удволетворен, доволен, орокски tes, негидалски tēss, нанайски tias, удугейски teæsi – пълно, манджурски tusa, солонски tosa, евенкски tusaka, удегейски tuhi, древномонголски и древнотюркски tusa – полза, удволетворение. (ССТМЯ-2,стр.229,241,173,223) 2. в тунгусоманджурски tэsī, евенкски tэsi, tэši, евенски tes, tъs, негидалски tэsi, улчийски, орокски tesu – чистя, измивам, пречиствам. (ССТМЯ-2,стр.240-241) Така смисълът на изречението е: Бойла жупан приготви, направи, и гравира (надписа) на блюдото/съда на Бойтаул жупан, съобразно обичая, или в знак на доверие, съотв. за негово удоволствие, удволетворение, или за пречестяване. ---------------------------------- Останалите надписи, руническите се четат с донскокубанското писмо, по метода на Турчанинов. Явно че съкровището е събирано на етапи, и е сменяло собствениците си, а доклко е българско, единственото "доказателство" са титлите и мената на двамата жупани!?

Не е така, унгарската хроника, твърде ясно ни показва докъде са стигнали маджарите. Те описват като покорени само земите северно то Карпатите!

Джагфар-тарихи е отхвърлен отдавна в Татарстан, отхвърлен е и в Русия (тук рискувам да раздразня русофобите). Чел съм статиите на Злата Лвовна, горката преразказва пасажи от Дж-Т, без да може да се аргументире. Как ще обясните Йончев твърде плоското платиатстване на Ариан "диспозиция против аланите" (става дума за драконовите знамена на нурутдиновите хони-българи), или писанията в стил Гумильов за садбата на лвари, савири и пр.? Или Шамбат - което е от еврейски произход - името на Киев и измисления Шамбат брат на Кубрат, дулоба и дулебите, ресм. сливането на Шамбат със Само, основателя на първата славянска държава, и шамбат и Само вдигат бунт срещу аварите. А неслучайно казах, прочетете цялата трилогия, Джагфар-тарих, шан-кази и Кубан-чулман толгау, и тогава цялята плоска измислица лъсва като гол г.. на месечина!

Симеон губи Трансилвания, но временно държи всичко без Солун до Коринтския проток, така че при него държавата е най-голяма, въпреки унгарското "завладяване на родината".

Джагфар-тарихи е абсолютен, при това много плосък фалшификат, писан от пантюркисткия пропагандатор Нурутдинов. Какво ще кажете за топоними като Атряч, Джалда и пр. Или чели ли сте третата част на трилогията, след жалкия фалшификат Шан-кази, четете Кубан-Чулман-толгау. Един пишещ се за проф. по история, Васил Василев е написал над 500 стр. глупости свързани с цитиране на този плосък фалшификат - Джагфар-тарихи. Ако това ни са историците....вълци я яли българската наука!