Пандора

Червените хиони ги споменах като илюстрация, че нещата при хионите никак не са прости. Не се наемам да правя изводи по отношение на кермихионите, макар че има хипотези, че кермихионите са всъщност добре известните авари.

Разбирам.Нещата наистина са доста оплетени

1. В своята "История" писалият в края на VІІ век арменски енциклопедист Ананиа Ширакаци казва следното:

"И народите, сред които се размесили езиците, са следните: ... индийци, кушани, сиреч етиопци..."

2. Живелият най-вероятно през III век Менандър Ритор говори за източни етиопи, като ги свързва с иранския кръг народи: "Жителите ще разделим по едно деление на елини и варвари, а по второ – варварите, които са най-древни, като фригийците и такива, основали най-значителните царства, като лидийци, мидяни, перси, етиопи или скити". (Латышев, Василий. Известия древних писателей о Скифии и Кавказе. – Вестник древней истории. Кн. 2, 1948, с. 307)

От една страна кушаните са етиопци,от друга -същото и за скитите ... Освен това понякога у мен се събужда съмнение ,какво по-точно разбират някой средновековни автори под "индиите"

При хионите обаче има още един коефициент на сложност, защото е известно едно пратеничество в Константинопол през 563 г. на народ с име кермихиони. Датата е знаменателна, очевидно става дума за хефталитска делегация, търсеща помощ срещу персите и тюрките. Зад самото название кермихион прозрачно личи средноперсийското karmīr или согдийското karmir "червен", тоест името кермихион е означавало "червени хиони".

Не разбрах - какво стана с "червените хиони" - или трябва да се приеме,че съвпадат с "черните"? Ако е така и се намират в Хиркания - не са ли далеч за да получат помощ от Константинопол?

В чувашки се срещатат мъжките имена:Чора-паттăр Чорак Чорапай Чормантей Чорпак Чорпик Чорыкка Чура Чурай Чурак Чураккай Чурал Чурантай Чурапай Чура-паттăр Чурап Чурапай Чураппан Чуратай Чурач Чурачăк Чураш Чурик Чурмалей Чурман Чурнай Чурпай Чурпаш Чуртай производни на корена Чор/Чур.

Също в този речник е указано,че Чура е старинно казашко име

http://cossackdom.com/enciclopedic/encyclopedic.htm

Имам едно питане.Имало ли е някога име Чора или се среща само като прякор и какъв евентуално произход или етимология може да има? Кумански?

Любопитството, "скуката и желанието за нещо ново, нечувано и по-интересно" според мен сами по себе си не могат да са причина за лъженаука, а по-скоро за популяризиране на науката. Общата култура на всеки човек включва знания от разни области на науката. Основни знания в някои науки като историята се считат за нужни за да бъде човек културен и образован. Други науки като физиката и математиката, според мен незаслужено, не се считат за толкова важни за общата култура. Но се намират хора на всякакви възрасти, които просто са любопитни. Те възприемат информация от всякакви източници, включително и от академичната и официално призната наука - справочници, учебници, научнопопулярни източници.

Обсебените от някаква лъженаука не възприемат нищо извън техните представи. Те са като вярващи в религия. Впрочем, някои лъженауки директно са прераснали в религии.

Според мен определено любопитството кара човек да изследва нещата,но може би способността на мозъка да си натъкмява и дофантазира фактите през собствена призма ражда разни странни идеи.. Честно да си призная и на мен май ми се случва..

Харесва ми истериката в образоите на руския роман. Там всички викат, припадат, пият, бият се, ревът, умират, страдат, псуват и никой не се усмихва, а се заливат от смях, кикотят се до побъркване, полудяват, а накрая се чудиш дали не си полудял мъничко и ти самия докато четеш...

Ужас Точно това ми идва в повече - съжалявам,сигурно пропущам много .Зола и Мопасан също не харесвам,но Балзак навремето изчетох.Харесвам повече Толстой.Дюма също - явно така и ще си остана привърженичка на романтизма.

Чувал съм украински, звучи ми все едно ми говорят на полски.

Обаче направо изумително явление е руснаци, които живеят в България от 20 или 30 години, да не могат да преодолеят акцента си и да не се научат да членуват съществителните и да слагат глагола съм.

От друга страна пък е интересно, че арменци, които са дошли в България от Армения не преди 30, а преди 10 или 15 години, говорят български много по-правилно граматично и фонетично от руснаците. Но пък в техния случай те са облагодетелствани, защото в арменския има всички звукове, които има в българския, в това число и толкова проблемното за чужденците Ъ. Имат си хората и Ш, Ч, Щ, Ю, Я, Ц, ДЖ. Това последното е малко във връзка с поста на Пандора.

Имам впечатления, че грузинците също сравнително лесно усвояват българския език.

Разказваха ми за една арменка,живееща в Стара Загора женена тук дошла от там ,която много бързо научила и съвсем без акцент и правилно български.Нещо повече - тя самата забелязала,че много българи въобще не говорят правилно български /може би ако се е запознавала с такива от тракийските села - Опан например /.

Този кон крилат ли е бил или е бил толкова бърз, че е наречен "крилат"?

Защото ако е първото, а сега върви разбери "коня Шарколия" на Крали Марко copy-paste от Пегас ли е, или е внесен по "второ направление" от кавказките хребети.

За нартските коне намерих следното:

В абхазской версии:Когда аращ взлетел, чтобы ударить его о небо, он спрятался под брюхом коня, когда ударился о землю, он взбирается на круп коня...

В балкаро-карачаевской версии:Взнуздав коня, садится на него, и три раза ударяет его своей плетью, конь три раза поднимается на небо и опускается на землю, Урызмек удерживается в седле

http://mith.ru/epic/nart03.htm

И ето още една легенда за Гемуда

http://syrmaepon.blogspot.com/2010/02/blog-post.html

Тюрки? Болгарский язык имеет схожесть с тюркским?) ну мне казалось что тюрки очень любят букву "ы", а у вас ее нет). Ну мне например татарский слышится как "гын кургын тырдын курындын" ну это так ультрированно может конечно)) песню слышал например)) чето на подобии короче))

Аз също смятам,че българския е доста по-твърд от руския.Сръбския например ми прилича повече на руски и даже на белоруски.А в българския може би има нещо от Кавказ

Ето един откъс от балкарския нартски епос за нарта Алауган

"Популярно сказание о том, как Алауган добыл себе коня. Иногда говорится, что этот конь (или жеребенок) жил в море, иногда - что в озере. Алауган прячется в засаде и набрасывает на коня аркан. Конь пытается вырваться, но это ему не удается. Так в эпосе появляется крылатый Гемуда - верный конь Алаугана, а когда он состарился - его сына Карашауая. Гемуда может принимать то облик захудалой клячи, то вид богатырского коня. Однажды он предстает в истинном виде - с крыльями орла и с рыбьим хвостом, т. е. Гемуда одинаково свободно передвигается и по земле, и по воде, и по воздуху. В мирное время Гемуда живет в подземной конюшне, питаясь рудой или железными опилками. Но самое главное - Гемуда владеет человеческой речью и является мудрым советчиком и Алаугана, и Карашауая. Интересно, что этому коню в эпосе отведено больше места, чем описанию подвигов некоторых нартов. Это и неудивительно, если учесть, что коневодство было главным занятием предков карачаево-балкарского народа - скифов, алан, болгар - и вплоть до 20 века и самих балкарцев и карачаевцев. Народ-коневод не мог не сложить поэм о своем верном помощнике, поэтому в эпосе есть песня о Гемуде и несколько сказаний о его рождении.

Благодаря советам Гемуды Алауган хитростью отбирает у могучих злых великанов (деу) волшебную золотую шубу, воротник которой играет мелодии, как свирель, а рукава хлопают в такт, и привозит шубу к нартам; благодаря Гемуде привозит в страну нартов волшебное поющее дерево.

Но самым известным в цикле Алаугана является сказание о его женитьбе. Как сказано выше, после того, как из 19 сыновей Дебета остался только он, уже пожилой и неженатый, над ним стали насмехаться даже дети. Алауган, снарядившись, отправляется на поиски жены и натыкается в пути на громадного роста и силы эмегеншу. Она была занята тем, что латала трещину в земле, пользуясь вместо нитки толстым канатом, а вместо иголки огромным бревном. Поняв, что с ней ему не справиться, Алауган (по совету Гемуды) приложился губами к ее соскам, и таким образом, стал приемным сыном великанши. Великанша выдала за Алаугана свою дочь. Подробно описана поездка за невестой, свадебный пир и т.п. Великаншу везут в страну нартов на громадной арбе, колеса которой под ее тяжестью увязают в земле. Уже дома эмегенша проглатывает нескольких юношей и девушек, пришедших взглянуть на невесту, и Алаугану приходится колотушкой выбивать их из ее утробы. В страхе перед людоедкой народу приходится переехать в другое место, покинув родину. Но беда еще и в том, что эмегенша поедает и детей, которых рождает сама. Только хитростью удается спасти трех близнецов - эмегенша рождала сразу четверых детей. Когда она пускается в погоню за повитухой, та в страхе бросает мальчика и девочку на полпути, и их подбирают волки. От них и пошли, говорится в сказании, таинственные существа - алмосту, по облику подобные людям, но выкормленные волками и потому густоволосые и дикие. Из почтения к их происхождению от нартов, добавляет сказитель, балкарцы и карачаевцы старались ничем их не обидеть, выставлять для них на ночь еду и т. п."

Джуртубаев Махти Чиппаевич.Героический эпос о нартах

Не знам какво пише и не ме интересува. Ако знаете какъв език е т.н "сарматски" (вижте Янос Хармата, Василий Абаев, и други) и къде са обитавали сарматите (и амазонките) според историческите източници - ще разберете предполагам че става дума за иранци (друг е въпросът че и името "амазона" е иранско).

Ако четете и вярвате на написаното в балкарските, карачаевските и татарските сайтове (Закиев) , и написаното от Мизиев, Закиев че аланите и сарматите са древни тюрки, то смятам е безсмислено да дискутираме!

----

Книгата е на Иван Венедиков и се сравнява немския и българския фолклор.Ето какво пише за Марко Поло:

"Между другото на едно място той разказва за един свой съвременник, хан Кайду, правнук на Чингис хан, който имал една забележителна дъщеря: «Тази девойка била много силна. В цялата държава нямало нито един младеж, нито рицар, който можел да се пребори с нея. Тя побеждавала всички. Баща ѝ искал да я омъжи, но тя не се съгласявала и казвала, че няма да се омъжи, докато не се намери такъв рицар, който би я победил. Баща ѝ позволил да си намери мъж по свой избор (също както Катаюн в Шахнамето на Фирдоуси). Ханската дъщеря се зарадвала на разрешението и разгласила по разни страни, че ще последва този, който иска да се бори с нея и я победи.» Така стигаме всъщност до обявяването на облог от девойката, както в нашите песни. Но интересно е самото състезание — свободна борба. Виждаме следователно, че състезанията са могли да бъдат най-различни, както в България — вдигането на тежест. «Узнали за облога ѝ — продължава Поло, — много благородни момци от разни страни идвали от различни земи, за да си опитат щастието. Изпитанието ставало така. Владетелят идвал в централната зала на двореца с много мъже и жени. В средата дохождала ханската дъщеря в богато облекло и накичена. Младежът също се явявал в разкошно облекло. Ако юнакът победял ханската дъщеря, като я събори на земята, тя ще му стане жена. Но ако тя победи, той ще заплати поражението си, като ѝ даде сто коня. Така принцесата била спечелила вече повече от 10 000 коня. Не се намирал юнак, който да я победи. И това не било чудно, защото тя била сложена добре и била висока и едра, едва ли не великанка. Все според същия автор в двора на Кайду хан бил дошъл да се сватосва с нея някакъв син на владетел и макар баща ѝ да го харесал, девойката не го искала. Тя го предизвикала на борба и не се оставила да бъде победена и с това огорчила баща си и целия двор. Девойката се била отличила не само в сватбени борби, но и в действителни войни и била хванала сама в плен и присъединила към бащината си войска много богатири. Жирмунски смята, че сведенията на известния пътешественик не са измислени, защото персийският историк Рашид ад Дин познава дори и името ѝ — Хаталун Чага, а тя е известна и на китайски писатели."

http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_7.htm#4

" В Тракия, където многоженството съществува, безспорно и сватбата, и сватбените игри са имали по-различен характер. За съжаление ние нямаме почти никакви сведения за това, как е ставала женитбата на девойката. По една случайност обаче у един автор от I в. пр. н. е. — Помпоний Мела (2,2, 18), като се описва погребението на траките и се засяга и въпросът за техните вдовици, които трябва да минат в собственост на наследниците: «Тези пък, които искат да утешат скръбта им (женихите), занасят при кладите (на които е изгорен съпругът) оръжието си и подаръци, като заявяват, че са готови, ако им се даде възможност или да се споразумеят с духа на умрелия, или да се бият с него, макар че в случая не може да става дума нито за бой, нито за пари.» Ясно е, че и след смъртта умрелият съпруг продължава да се гледа като собственик на жените си и че кандидатите за женитба изпълняват обичая, който се спазва при сключване на брак на девойка: двубой с някой от роднините (баща или брат) или откупване. Колкото и бедно да е сведението на Мела, ако се тълкува по този начин, то дава известни указания за съществуване на друг вид сватбени игри, при които, вместо девойката да се бие с младоженеца, се бие нейният брат или баща — нещо, което като че ли стои в по-тясна връзка с грабежа от всички видове сватбени игри. Ясно е, че този обичай има предвид всъщност двубой между младоженеца и главата на семейството и той прилича извънредно много на сватбата на Пенелопа в Одисеята, при която се състезават двама души от семейството на вдовицата — синът и открито и мъжът ѝ, предрешен като скитник. И тъкмо такова сравнение със сватбените игри за Пенелопа прави по-приемливо и сведението на Мела."

http://www.promacedonia.org/iv_stozher/iv_stozher_5.htm#4

"Обикновените хора плащат за всичко"

Умберто Еко, "Името на розата", чрез Уилям от Баскервил

Голяма част от тях стават заложници за цял живот на подобна варварска политика

Няма данни жените при тюрките и тюркоезичните, и алтайците някога да са били воини - има такива само за ираноезичните. (и за жените живеещи в Амазонските джунгли - името "Амазонка" идва от там че първите европейци са посрещнати от жени-воини).. В този смисъл - очевидно имаме запазен и препредаван мит (от около две хиляди години) при жените-обитателки на степите, които жени /техните дъщери, и дъщерите на техните дъщери, и т.н./.. стават и съпруги на по-късните поредни завоеватели на степите в Източна Европа - така че не се прекъсва приемствеността по "генетичната" женска линия..

А може ли източник ,където е видно това за ираноезичните жени - войни ?

Защото в тази книжка се твърди точно обратното - тюркски мотиви в немския и българския епос и фолклор

http://www.promacedonia.org/iv_stozher/index.htm

Да наестина,наверно паралелите са много.Може би има някакво зърно истина в това,че ностратите през Кавказ се заселвали в ИЕ ,а после и на юг на Балканите.

Какво мислите за идеята за непорочното зачатие - кога е възникнала - още в най-древното езическо време или при зороастризма ?

Тук намери грамаден дъб, сраснал се с череша, комуто принасяха жертви, наричайки го Александър. Философът утвърди тези хора в православна тавяра, а оня дъб разкопа и отсече"

Защо според вас дървото е наречено Александър.Преди време ми бяха показали една интересна статия:

А Мухарби Ульбашев показывает, вооружившимся видеокамерами и фотоаппаратами ребятам, место, где росло дерево Раубазы. Дело в том, что род Ульбашевых происходит от греков, и почти до ХХ века соблюдал культ священного дерева, под покровительство которого мог прибегнуть преследуемый. По рассказам, оно было ветвистым и напоминало человека с большими раскинутыми руками. В те давние времена дереву поклонялись только жители Черекского ущелья.

http://www.elbrusoid.org/content/society/p333331.shtml

Според вас гърците почитали ли са свещено дърво?Още извинявам се за въпроса - кого се има пред вид под фулското племе?

кавказки език, те са отделно езиково семейство. просто след разгрома на Татарите от Руснаците, някаква част от тях бяга в Кавказ и тези Тюркоезичните се смесват с местното Кавказоезично население. Те и сега си живеят заедно там в републиките на Кабардино-Балкария и Карачаево-Черкесия, като едните са Тюркоезичн а другите кавказоезични но понеже и едните и другите са Мюсюлмани и са много омешани, Руснаците а и Българите не са правили особена разлика и за тях всичките Мюсюлмани от Кавказ са все Татари и Черкези. Когато Руснаците завладяват Кавказ голяма част от това население бяга при нас в Турция, та затова и ние имаме Кавказки Татари и Черкези. Не знам обаче дали сред преселилите се на Балканите са преобладавали Кавказоезичните или Тюркоезичните. С течение на времето те се претопяват сред местните Турци и доколко ги има като отделна група в момента много ме съмнява.

За пръв път чувам такава версия.И как като са бягали от Руснаците в 16в са станали типичен кавказки народ?Официалните версии за карачаево-балкарци са две:1.че са кипчаки дошли в Кавказ по време на Златната орда ,2.че са алани загубили оригиналния език/осетински/ и са се кипчакизирали

Сега ме караш да чета Кажи с две думи кит ли има или цаца, за да зная за какво става въпрос. Все пак този не е Мизиев или Закиев така че все още не му знам породата.

Закиев пък кой е ?

Реших тук да поставя няколко откъса от нартския епос за раждането на нартът Сосруко и да ги съпоставя с темата за непорочното зачатие,която се среща и в зороастризма

От осетинския епос:

На берег большой реки постирать вышла Шатана. А на другом берегу пас стадо молодой пастух.

В коротком бешмете была Шатана, и увидел пастух ее белое красивое тело. С такой силой овладела им страсть, что в изнеможении опустился он на камень.

Шатана видела все это. Заметила она камень и стала считать дни. Когда пришло время, привела Шатана на берег реки молодых сильных нартов и велела им расколоть этот камень. Исполнили юноши просьбу Шатаны. А когда треснул под ударами камень, отослала она юношей прочь, а сама осторожно убрала каменные осколки и вынула из сердцевины камня живого младенца. Это был мальчик. К себе домой принесла его Шатана и дала ему имя Сослан.

http://mifolog.ru/books/item/f00/s00/z0000019/st015.shtml

От адигския епос:

Говорят люди, чудесным было рождение могучего нарта Сосруко. В доме тонкобровой красавицы Сатаней родился он из горячего камня. Сам бог-кузнец Тлепш семь дней и семь ночей ковал пылающий камень у себя в кузне, пока не выпал из камня раскалённый младенец. Тогда Тлепш схватил ребёнка огромными клещами за бёдра и окунул его в воду. Семь раз окунал и семь раз закипала вода, и стало тело младенца булатным,- только бёдра не закалились, потому что зажаты были клещами Тлепша.

И нарекла прекрасная Сатаней мальчика именем Сосруко, что означает Сын Камня.

Быстро подрастал диковинный мальчик. Дети, родившиеся в один день с Сосруко, ещё лежали в люльках, а он бегал по двору и играл в альчики.

Спал он на голой земле, одеялом служило ему чистое небо, а пищею- камень.

Совсем ещё юным был отважный Сосруко, когда загорелось в нём сердце желанием попасть

http://a-sult-h.livejournal.com/36923.html

http://www.skazki-priskazki.ru/rozhdenie-sosruko/

От балкарския епос:

Однажды, когда Сатанай-бийче пошла к реке стирать белье, ее увидел с другого берега пастух Соджук и влюбился в нее. Он хотел перебраться на другой берег, но не смог сделать этого, и велел Сатанай взять с собой речной валун, на котором она сидела (валун - состар). Сатанай так и поступила. Через некоторое время камень стал разбухать, он оказался беременным. Сатанай никому об этом не сказала, но стала считать дни. Когда подошел срок, она попросила у Дебета его подмастерьев, и те стесали камень до последней пленки. Сатанай напоила их бузой, и когда каменотесы уснули, сама вынула из камня младенца с тонкими, как веретена, ножками и подобием петушиного гребня на голове. Таково было рождение будущего героя Сосурука. Его приемная мать, ничего не сказав о нем даже своему мужу Ёрюзмеку, отдала мальчика на воспитание жекам, народу маленьких, но сильных и мудрых карликов, живших под землей, и те закалили тело мальчика, как сталь. Слабым местом его были колени, за которые его держали при закаливании. Живя под землей, у жеков, маленький Сосурук наведывается и к нартам, где его никто не знает, и все принимают его за случайного оборванца. Раскрывается его тайна случайно.

Джуртубаев Махти Чиппаевич.Героический эпос о нартах

ПСЕВДОПЛУТАРХ "О названиях рек и гор"

XXIII. Араке.

4. У реки возвышается гора Диорф, получившая название от Диорфа, сына земли. Про него рассказывают следующее. Митра5 хотел иметь сына, но так как он ненавидел женский пол, то пустил свое семя на скалу, которая стала беременной и после определенного времени родила ему сына по имени Диорф. Во цвете молодости этот Диорф был убит (богом войны) Марсом, которого он вызвал на состязание, после чего был,по предопределению богов, превращен в гору, носящую его имя.

Също така има бълг.народна песен с подобни мотиви Дете от камък

http://liternet.bg/folklor/sbornici/bnpp/baladi/92.htm

Това е off topic.Едно сравнение - в един сайт за лични имена е посочено балкарското Сырма ,което до колкото съм разбрала означава чист,без примеси.В българския/и турския/ се произнася Сирма,а в македонския - срма

http://books.google.bg/books?id=o2sVcm5Lz5cC&pg=PA158&lpg=PA158&dq=%D1%81%D1%80%D0%BC%D0%B0&source=bl&ots=2pd5xVzePb&sig=RCSOmhoWYSsbOZwvmB8G7l-YYks&hl=bg&ei=2t0pTJfWH4KcON_M1LID&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=9&ved=0CDoQ6AEwCDgK#v=onepage&q=%D1%81%D1%80%D0%BC%D0%B0&f=false

Много стават личните имена (или съществителните, титлите) при това положение.

Може би някакви епитети...Но така или иначе аз не съм езиковед - просто друго окончание -ГИ не знам

Просто предложение - без претенции

чыгъаргъа - восходить, вылезать, лезть, окинуть, прорасти

ичи - внутренности, полость

http://www.elbrusoid.org/dictionary/index.php?direct=2&key=ч

Ами пръкнал се е от Татарите които са се заселили там. Същите тия на които ние им викаме Черкези, Circassians, тоест пак Кавказци. Нашият Славянски език откъде се е пръкнал? И въпреки езика ние не изглеждаме Славяни а сме си едни типични Балканци, за това ставаше въпрос! Точно както и те може да говорят Татарски но антропологично не са нито някакви Монголци нито Казански Татари, въпреки че със сигурност имат компоненти и от едните и от другите.

М-м-м не че разбирам много от езици ,ама не съм много сигурна какъв език е черкезкия ...

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%B4%D1%8B%D0%B3%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B9_%D1%8F%D0%B7%D1%8B%D0%BA

Иранският произход на името на Хазарейците се връзва идеално с техния Монголски произход, имайки предвид обстоятелствата при които са го придобили, а не унаследили. Същата е работата и с Балкарците и техния собствен етноним таулу, планинци, който пък е директен превод на първия термин но на техния си език. Е много е ясно че предшествниците на тия Татароезичните не са били никакви планинци докато са щъкали из степите преди да се заселят в Кавказ. Също е повече от ясно че сегашните Балкарци макар и да са Татароезични представляват един типичен Кавказки народ и имат много малко общо с ордите на Чингис Хан Съмнявам се че имат каквито и да било Монголоидни черти.

И като са типичен кавказки народ балкарците,откъде според вас се пръкна "татарския" език

Значи излиза че Винница е същия град.

По принцип има и други селища с название Виница , но дали имат връзка , не мога да кажа

Накрая - кое накарало Константин ІV да се вдигне чак до Делтата, ако както пишат хронистите, границата на Византия е в Тракия? Какъв е бил проблемът за 80 години след Ираклий византийците да започнат да упражняват влияние над славяните в Мизия и да направят част от тях - тези в Одесос и Дръстър - свои федерати?

Непреимливи договорни условия,религиозни...На мен повече ми е интересно за какво претендира Аспарух