Frujin Assen

По скоро, защото няма да има пари за гориво, скъпи резервни части и прочее. Същото виждаме с транспортните спартани, учебните пилатуси и новите вертолети. Половината са перманентно на земята, пари за нищо няма, мила родна картинка от последните 25 години.

Ангеле, не си прав. Точно в последните десетилетия, и то на запад се вихри с пълна сила индустрията "купи хвърли купи". Точно последните години ресурсите се експлоатират по най жесток начин, за да се произведат вещи с програмирано бързо остаряване. На този тип хедонизъм се крепи съвременната цивилизация. Днес нищо не се поправя-просто се хвърля. Ако преди време ценните вещи са се предавали на деца и унуки, днес няма такова нещо. Ако еколозите искаха да помогнат наистина на природата следваше да се борят против програмираното остаряване, а не против застрояването на даден плаж. Защото застрояването на плаж действа локално, а програмираното остаряване глобално. Реално такова диво, безсмислено и ненаситно разсипничество на ресурси не е имало никога в човешката история. Никакви еколози които живеят природосъобразно няма да има. На всички еколози им предлагам да се преместят съвсем малко в пространството и доста много във времето. Иначе казано да идат на село. Нека се пробват да живеят без ток, без интернет, без пластмаси. Ще си гледат овчици, козички, кокошки... ще си обработват земята природъобразно с оборска тор, без гмо и пестициди, ще орът с магарета и волове... Ще си секат дърва през лятото за да се топлят през зимата, жените ще предът вълна и ще плетат дрехи. Освен някаква съвсем малка група фанатици с бетонни глави никой няма да пожелае да води такъв живот.

Невски, искаш евтин ток от Козлодуй-ама няма-защото вече е договорено, че държавата първо изкопува скъпия зелен ток, после изкопува скъпия ток от частните марици, и накрая вече евтиния ток от държавната марица и козлодуй. Ако имаме нормална икономика, първо се изкупува всичкия евтин ток и ако остане нещо от скъпия, да ама не. Една истинска история от нашето съвремие. Един депутат бил подмамен да напусне партията където членува, но без да напуска парламента. Той подписъл декларация за принадлежност към друга партия и стриктно следвал решенията и. За това бил награден с възможността да тегли заем от 3 милиона лева и разрешително за строеж на слънчев парк. Естествено, веднага бил сключен договор с държавата за изкупуване на този ток на завишени цени, за дълъг период от време. "Бизнесмен" та дрънка...

Галеба си е учебен самолет с възможност за използване срещу наземни цели. Трябва и пилота и командващите дълго време да не са си пили хапчетата, за да ги пратят срещу какъвто и да е изтребител-та ако ще и престарелия МиГ-21 да е. Имат си и боен самолет-Орао*, но и той е ударен-също неизползваем срещу изтребители. При кубинците е малко по друго-те няма как да закупят нова техника, затова се опитват от две стари на направят нещо по добро-докато сърбите смесват две стари оръжия с идеята да направят нещо съвременно-няма как да стане. Отделно опитите им да копират творчески М47 или Т-54 съо завършват с плачевен резултат. ______ * т.е. "Орел" на сръбски

Елемаг, основен проблем-свитото потребление. Ами като в 7 милиона държава имаш 2 милиона пенсионери със средна пенсия 300 лв и 1 милион социално слаби с минимални доходи, и още 1 (да не са и 2) милион бедни работещи с по 300-500 лв заплати-еми как да потребяват тия хора? И полвин милион безработни Реално в България по нормални (за нашите стандарти) заплати се получават само в София, Варна и може би Бургас. И то не всички живеещи в тези градове. И вие искате с 1 милион души средна класа, получаваща да кажем по 1000 лв заплата да има потребление.

Да, сърбите са го правили. Очевидно не е било особено успешно, както си личи и от последващите им машини които са на принципа на легото. Опитват се да смесят всичко което имат под ръка с неутешителни резултати.

Югославия, както и много други европейски страни започнала да създава своите бронетанкови войски междувоенния период. Собствено производство не било развърнато, затова се купували чужди машини, преди всичко френски. Към април 1941 в югославската армия били на въоражение танкове Рено ФТ-17, Рено Кегрес (югославско име М-28) и Рено Р-35 (най съвременни в югославската армия), а също противотанкови оръдия Т-32 (37мм) чешко производство и танкети ТКФ полско производство. В скоротечната война през 1941 югославските танкови части бързо били разбити, а част от техниката унищожена, друга пленена от немците. Обаче, още през 1943 югославските партизани формират своите първи механизирани части. Някаква техника те успели да заловят от немците и италианците, а от втората половина на 43 започват да получават доставки от американците и англичаните. На Тито били доставяни танкове М3 и М5 Стюарт, а по късно М4 Шерман, САУ М7 Прист и М8, а също бронеавтомобили американско и английско производство. Още през 1944/45 се появяват първите преоборудвания на съществуваща техника. На шасито на М3 Стюарт били направени 3 модификации, с 75 мм оръдие Пак 40, счетворена 20 мм зенитна установка и 150 мм гаубица СИГ-33. Заловените от немците танкове Сомуа-35 били модернизирани, като куполата била изрязана в предната си част, а 47 мм френско оръдие заменено с 57 мм английско снето от бронеавтомобилите доставяни от англичаните. От 1944 югославската армия започва да получава техника и от СССР, танкове Т-34, Т-34-85, самоходни установки СУ-76, СУ-85, СУ-100, ИСУ-152. Доставките на Т-34-85 и СУ-100 продължават и след края на войната. Най вероятно югославска армия таки и щяла да си остане купувач на руско оръжие, ако не беше политическия разрив между Сталин и Тито през 1948. Югославия се оказала отрязана от доставка на техника от социалистическите страни и заедно с това във враждебни от отношения със СССР и съюзниците му. Това подтикнало сърбите да започнат да купуват техника от запада. В периода 1948-1955 били доставени танкове М4 Шерман различни модификации, САУ М36, М18, М7, а от 1953 и танкове М47 Патън ІІ. Обаче, закупуването на чуждестранна техника не било единствения начин за насищане на югославската армия. Още през 1949 Тито поставил задача пред промишлеността да произведе собствен танк. Още през 1950 на парада в Белград бил демонстриран първия танк по тази програма нарече Возило-А или Тип-А. Сръбските конструктори без да измислят нещо ново копирали корпуса, ходовата част, двигателя и оръдието от Т-34-85. Челното прониране било увеличено от 45 на 50 мм, а наклона на бронята до 30 градуса, а куполата била самостоятелна разработка. Тя имала елипсовидна броня с усилено брониране-100 мм чело, 82/86 мм борт и 60 кърма н куполата. Танка получил трофейни немски прицели, картечница МГ-42, а на покрива била поставена американска картечница Браунинг М2. Оръдието копие на съветското С-53 получило дулен спирач копиран от немските оръдия, а радиостанцията била английска СЕТ 19ВФ. Танка се получил с 3-4 тона по тежък от Т-34-85. По принцип, самият Т-34-85 бил крайно възможния претоварен вариант, поради което тези 4 тона се оказали сламката строшила гърбът на камилата, машината изпитвала трудности с двигателя и трансмисията. След производството на опитна партида от 5 или 7 танка, било решено да не се пуска в серийно производство. На една от машините било поставено 75 мм оръдие от Панзер-4, но подобна идея се оказала безсмислена. Наред с танка Возило-А се разработвало и САУ Возило-Б, снабдено с 90 мм оръдие от американската машина М36. Получилата се машина била още по тежка и трудна в експлоатация. Помъчили се сърбите още няколко години с тези проекти и решили да направят нещо ново и модерно. През 1954 бил извършен проекта М-628 Галеб. Той включвал корпус от Т-34-85 с нов усилен двигател и усилена бронева защита. Били разработени два варианта М-628АЦ с 85 мм оръдие и САУ М-628АР с 90 мм оръдие. Била произведена опитна серия от 5 машини. Било счетено обаче, че тези оръдия са остарели, и не могат да се борят със съвременните танкове, поради което е безсмислено да се поставят на нови перспективни машини. Паралелно с това през 1955 се разработвал и принципно нов танк на базата на прясно закупените М47. Този проект получил името М-320. За него била копирана ходовата част от М47, а корпуса и куполата били оригинална сръбска разработка. Бронирането на корпуса било Челен горен лист 75 мм/60 градуса, долен челен лист 55 мм/55 гр, борт 50-35 мм, кърма 35 мм. Брониране на куполата чело 105 мм, борт и кърма 52-50 мм. Екипаж 5 души. Двигател В2 дизелов взет от Т-34-85. Оръдие 90 мм Л52 взето от танка М47 с боекомплект 50 изстрела. Бил построен опитен екземпляр, но изпитанията показали резултати значително по лоши от оригинала М47 и танка не бил приет на въоражение. Скоро след това Югославия нормализирала отношенията си със СССР и било възобновено научно-военното сътрудничество. Сърбите получили опитна партида танкове Т-54 които изучили и решили въз основа на тях да произведат свой танк. Проекта получил името М-636 Кондор. Били копирани корпуса от Т-54, двигателя бил модернизиран В2 с мощност 600 коня, окачването било взаимствано от Т-34-85. Оръдието било 90 мм американско оръдие от М47, като в бъдеще се планирало да се копира руското 100 мм оръдие (вариант М-636Д). Около 1959-60 танка бил готов и започнали изпитания. Те показали множество детски болести, по лоши показатели от Т-54, голяма себестоимост и невъзможност за масово производство. В началото на 60 те програмата била закрита, а от СССР била поръчана голяма партида Т-54 и Т-55. През 50 те сърбите смятали за разумно да модернират танка М4 Шерман, който много допадал на военните, но вече бил остарял. Като начало пробвали да поставят дизелов двигател В2 на на модификацията М4А3. Машината получила име М-634. Обаче, големия проблем бил не толкова двигателя, колкото слабото брониране и вече слабото оръдие. Скоро сърбите се убедили още на етап проект, че усилването на бронята и поставянето на по мощно оръдие практически ще сведе до нула всички положителни страни на танка, като получената машина ще е много по слаба от М47 или Т-54. Поради това танковете били преоборудвани в инженерна техника или предадени на съхранение. Последния опит за преоборудване на М4 бил предприет през 1960. На танка бил поставен дизелов двигател В2, и съветско 122 мм оръдие А-19, машината получила име СО-122. Оказало се, че бронепробиваемостта на А-19 е по малка от тази на 100 мм оръдие на Т-54, опитът да бъде използвана машината като САУ също излязла неуспешна, тъй като ъгъла на възвишение на оръдието бил едва 10 градуса. През 1962 проекта бил закрит. Много интересен проект бил извършен през 90 те по време на гражданската война. Сърбите разполагали с танкове Т-54 които били с вече износени оръдия, а същевременно с американски САУ М18, чиито двигатели били изразходвали своя ресурс. Сърбите свалили куполата на Т-54 и поставили на нейно място куполата от М18, постигайки поредната безумна трансплантация. Все пак тя е оправдана дотолкова, че от две небоеспособни машини била сглобена машина която все пак може да върви и стреля-нещо крайно важно при война.

Точно говорих с един познат-емигрант във Франция, според него селата в централна франция са същите като нашите-бедни. Обширни райони са напълно обезлюдени, а Оланд обещавал пари за развитието на френските селски райони. Галахаде, тия които си работят нивите са деца на бивши селяни, откърмени със селското. Реално, вече новите поколения скъсали връзката със селото съвсем нямат нито уменията, нито времето да развиват дребно стопанство. Защото както знаем, животните и земята искат грижи, независимо дали си зает или не. И когато това ти е един вид хоби-време не остава.

http://www.ladepeche.fr/article/2012/06/27/1388328-saint-cirq-lapopie-elu-village-prefere-des-francais-sur-france-2.html http://fr.wikipedia.org/wiki/Village

Родните "бизнесмени" са най обикновенни мошенници, които претакат държавни средства, живият с чадъри от властта и гледат да извият ръцете на този когото могат-конкуренция, клиенти, работници. Ако такива "бизнесмени" отидат на запад, ще фалират мигновенно.

Засега не е ясно какви ще са. Проблема не е даже толкова в това че ще са малко и стари, колкото в това, че пилотите не летят достатъчно и това превръща тези самолети в куп непотребно желязо.

Да, нивите са засети, сградите са ремонтирани... населението е малобройно, застаряващо, млади практически няма. Демографски-пълна катастрофа.

И накрая, стигнахме ли до заключението, че и без комунистите на запад селата също са на доживяване.

Невски, и аз искам "реформи"-реформи които означават. Бизнесмени затънали до гуша в корупция и извиване на ръце, направили състоянието си чрез ограбване на държавата-конфискуване на имуштеството и в затвора, политици които са корумпирани и са правели чадъри над същите тия бизнесмени" и същевременно по тяхна поръчка са спъвали нормалния бизнес-в затвора. Рязко увеличаване на стандарта на живот на хората-рязко увеличавене на заплати и пенсии, рязко увеличаване на чуждите инвестиции, откриване на нови работни места. Без тия реформи-всичко останало е преливане от пусто в празно.

Веднага ти давам пример-Кипър.

Позволих си да цензурирам две от мненията, в които се споменаваха партии. Руснаците определено не желаят фондации спонсорирани от чужди страни да им се месят в техните работи. Не ми е ясно, защо у нас се допуска организации спонсорирани от чужди страни да си развяват байряка и да правят каквото си искат.

Оставете сега комасацията. Дайте да видим какво става по селата в Франция, Германия, Англия, където никога е нямало комунизъм.

Браво Галахаде, най сетне малко факти.

Много благодаря за информацията. Ти поне си ходил насам натам-разкажи, а ако ти се рови сложи и някакви статистики, разкази.

Галахаде, остави ги комунистите за малко, дай да видим какво става на запад. Според информацията която намирам, там също е мазало. По селата само пенсионери, ферми почти не са останали. Цялата земя се работи от големи компании с малко работници, на промишлен принцип. Вече го обсъждахме, че раждаемостта в Германия и Австрия, Япония е по ниска от тази в България-тоест, разгрома на селата и демографската катастрофа нямат чак толкова общо с комунизма, колкото с други причини-според мен с урбанизацията и индустриализацията. Галахаде, дай малко данни да видим и ние-вече призовах-дайте да намерим данни как е по селата на запад-ама наистина, а не както ние си го представяме.

Стинка, тук ще вляза в ролята на Адаша. Аз лично знам малко по въпроса. http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16593&hl= Даже тема отворих. Ако имате данни по въпроса-дайте ги. Нека видим как реално стоят нещата в западните села. Доколкото разбирам от поста на Невски, пътя е различен-резултата същия. Аз поне доколкото схващам, разликата е единствено, че на запад хората имат повече пари и не е такава мизерия. Но селата ги е постигнала същата съдба. Не съм запознат има ли по селата на запад емигранти, но най общо ситуацията демографски е същата застаряваща бяла раса с отрицателна раждаемост и цветнокожа раса с положителна раждаемост и попълваща се с емигранти отвън. Може дълго да говорим за възможностите за интеграция на ромите в България, алжирците в Франция, мексиканците в САЩ, но накрая, ще стигнем до извода, че те няма как да бъдат интегрирани.

Дайте сега факти, и само факти какво съвременното състояние на селските райони в Европа. Нека видим, каква е ситуацията в Европа. http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/01/02/2212628_frenskata_provinciia_se_chuvstva_zabravena/ Даже либералите от дойче веле признават-ситуацията е трагична. http://www.dw.de/европейците-все-по-малко-и-все-по-стари/a-15484655

Що не вземем да отворим отделна тема за демографията в селските райони на западна европа, ама със сериозно разглеждане.

Автор Генадий Борисович Пастернак. В началото на 80 те бях на длъжност началник на 3 ти отдел на научно техническия комитет на ГБТУ. Независимо от това, че отдела се занимаваше с ОКР от най различен профил, основното внимание беше съсредоточено върху създаването върху създаването на нова перспективна БМП (ОКР Басня), през 1987 машината беше приета на въоръжение под индекса БМП-3. Това беше свързао с факта, че приетата на въоражение БМП-2 (с 30 мм автоматично оръдие) на базата на БМП-1 се явяваше, да си го кажем направо задънена улица, пределно претоварена, неспособна да носи други видове въоражение с прилични характеристики. Не беше възможно, даже леко да се повиши нейната бронезащита (както е известно, БМП-2Д с допълнителни екрани, произведена за 40 та армия в Афганистан напълно загуби плавучестта си, и при това проблема с ниската защитеност така и не беше решен) еили да се приложат мерки за активна защита. Обстановката около новата бойна машина беше пределно нервозна, както от страна на идеолозите на гражданската промишленост чак до ВПК, кака и от страна на ръководещите министерството на отбраната. Причина за това положение стана информацията за интензивни изследвания провеждащи се по това направление в САЩ и Германия. (БМП Брадли и Мардер съответно). Даже 38 НИИ в Кубинка не считаше работата в Курганмаш завод по БМП Басня за перспективна. Нашата цел беше да отговорим напълно на държавната и военната доктрина, която беше съответна на фактическото състояние на армията- в условията на студена война над европа беше надвиснал мощен бронетанков юмрук (основно благодарение на съветската армия). И тук се скриваше малък на пръв поглед подводен камък-европейските държави се опасяваха да използват крайни мерки (например се предполагаше наличието на ядрено-минни заграждения). Но те имаха за съюзник САЩ, на който европа не беше толкова ценна и се предполагаше, че те може да стигнат до крайности. Предполагаше се, че те ще разрушат язовирни стени и мостове. Съответно се изискваше, бойните машини да преодоляват водни прегради (без инжинерна подготовка на брегът), носещи ефективно въоражение и способни да транспортират подразделения от линейните части на армията (мотострелковаци). Последната задача се решаваше едновременно от два бронетранспортьора създадени по ОКР Буйност, в рамките на която на тях се поставяше дизелов двигател вместо два крбураторни практически нечуствителни към намокряне на покрива на моторното отделение с по значителни количества вода (двигателя не гаснеше). Резултата от тази ОКР стана приемането през 1986 на въоражение в съветската армия на бронетранспортьора БТР-80. Ето в тази обстановка през 1982 в 10 то управление на Генералния Щаб възникна задачата да помогнем на братята по оръжие-българите. Трябваше да ги консултираме при създаването на тяхната БМП-23 за която аз си нямах ни най малка представа. Когато ме запознаха с обстоятелствата веднага ми стана непонятно, защо изпращат мен. Както ми обясниха, база на българската машина беше МТЛБ. Нека не се обиждат конструкторите на тази машина, но аз за нея не знаех нищо, освен шегаджийската войскова разшифровка Малък Тесен Лек Безполезен. Какви консултации можех аз да дам по тази машина? На своята машина българите използваха 23 мм зенитен автомат взет от сдвоената зенитка ЗУ-23-2, а неговия конструктор беше ГРАУ. Защо не бяха привлекли съответните специалисти? Но въпреки всичко ми се наложи да замина. В България ме посрещнаха много добре и веднага ми показаха новата машина. Оказа се, че в нея бяха включили всичко което бяха получили от нас по лиценз, в частност база -САУ Гвоздика (в отличие от МТЛБ удължена с подобрено брониране), нощен прицел -аналогичен на използвания в нашите снайперски карабини, оръдието също наше, лицензионно, както и радиостанцията. Седнах на мястото на мерача и започнах огледа, като внимателен конструктор си записвах всички недостатъци, а те се оказаха не малко. На третия лист се замислих, основните недостатъци бяха неотстраними. Защо да им ги казвам? Скъсах листовете и повече на никой не ги показах. Обърнах се към конструкторите-с какво мога да им бъда полезен (главния конструктор се оказа специалист по стрелково оръжие)? Оказа се, че българите искали да поставят стабилизатор на въоражението на тази машина, във връзка с което се натрупали много въпроси, но по руски те не можеха да ги формулират. А на български аз нищо не разбирах. Те ги написаха и горе долу разбрах смисъла. Отговорих на руски. Българските колеги потвърдиха, че съм разбрал правилно въпроса. Помолих ги да ми дадат в писмен вид всичките си въпроси на вечерята в хотела. На другото утро им върнах отговорите на всички поставени (около 40) въпроси по въпроса за стабилизатора, които обаче, не касаеха тези проблеми които бяха скрити в самата конструкция на БМП-23. Нейната средна част заемаше двигателя, а купола бяха придвижили към кърмата, което правеше стабилизатора почти безполезен, оръдието практически не можеше да се навежда, а балистиката беше висока, при повдигане на носа на машината тя щеше да сочи в облаците. Друг проблем е появи, когато изпитвахме на ход БМП-23-неголяма ямка под оръдието, която аз на БМП-2 едвам виждах тук можеше да доведе до травма на коленете на мерача, за неудобството допринасяше и въртящият се незастопорен тогава люк. На него така и не удържах, завъртях се и се ударих в нещо. Погледнах и подвеската-хода на опорната ролка беше не повече от 110 мм-крайно малко. Ударите върху корпуса при движение с такава подвеска бяха чести и свеждаха работата на стабилизатора до нула. Още един проблем се изясни като прегледахме МТО, оказа се, че електрогенератора, даже при това натоварване едва издържа. Боята по капака на МТО над него беше изгоряла от натоварването, как искаха да сложат още и стабилизатор? А поставянето на по мощен генератор изискваше модификация на двигателя, тъй като електроприводите следваше да се удвоят. Проведения преди пътуването инструктаж ме ограничаваше да използвам наработките по БМП-2 и още повече по ОКР Басня, поради това бях силно затруднен, макар да исках с всички сили да помогна на братушките. Но как да помогнеш, когато затворната част на оръдието се разкачва между краката на мерача рискувайки във всеки един момент да го контузи, а при движение вибрациите бяха толкова големи, че не можеше да се види нито една цифра по радиостанцията? На другия ден ни заведоха на полигон за демонстрация на бойните възможности. На разстояние от 700 м стоеше мишена имитираща амбразура на ДОТ. Въоражен с бинокъл, видях, че към километър зад нея има някакви постройки, макар да не се виждаха хора, беше ясно че че постройките не са изоставени. Българите потвърдиха, това са градини на офицерите. -А как тогава ще стреляме? изумен попитах аз -Няма страшно, там сега няма никой. Е добре, все пак са ги евакуирали. -Но какво е това по нататък по трасето, май е стадо крави. -Те са далеч, много пъти сме стреляли, произшествия няма. Животните са извън ефективния обсег, и да ги удари нищо им няма. Не можех да им забраня да стрелят. Два три реда по целта не доведоха до попадение. Питах ги за характеристиките на разсейването. Казаха, че в характеристиките на оръдието стои 2 ду. Тези данни били взети от паспорта на сдвоеното ЗУ-23. Такава групираност се изисквала за стрелба по самолети с тази зенитка. Това добре, но ако се постави само единия автомат, и при това без да се знаят изискванията на друг лафет, то може да се получи 3 ду, че даже и повече. А колко е реално на тази машина? Не знаят. А то даже и 2 ду за БМП е много лошо, а ако оръдието е и неправилно поставено... Решихме да проверим на практика, а българските специалисти и представа си нямат как да го направят. Викам им, дайте да поставим на 100 метра лист шперплат с размери 2х3 метра. Оказа се, че нямат шперплат. Гледам някакъв плакат-по него може ли-може отговориха. Стреляха 1 ред от 10 снаряда по него, а той улови едва половината, а когато стреляхме от БМП-2, тези 10 снаряда се побираха не в мишената, а в полковическа шапка. Оказа се, че българските специалисти въобще не са работили по групираността на стрелбата. Питам ги, можете ли да направите сега пръстен с маса 500 грама който да се постави върху цевта на оръдието? Можем викат. След час ми носят пръстен с тегло 50 грама! Какво да правя, почва да търся в зипа и намирам някаква метална дрънкулка от 500 грама но с напълно неподходяща форма. Остана да го прикрепя с тел-а тел в нашите поделения колкото искаш-оказа се, че тук няма съвсем никакъв. След час търсене намериха парче с което закрепих тежеста на оръдието, като им казах, че ще има ефект само във вертикалната плоскост. Седнахме да чакаме и си спомних думите на Чърчил- Добрия политик трябва да може да предсказва бъдещето, но още по достоверно да обяснява, защо прогнозите му не са се сбъднали. Целия ред се оказа в плаката, при това, по време на стрелбата тежеста беше се изхлузила в долната повлиявайки и на хоризонталната групираност. След този успех ме запознаха с другаря поставил оръдието, той се оказа не просто оръжейник, но даже и съветски гражданин, при това добре владеещ руски (макар и с акцент), той веднага разбра каква противотежест следва да се постави на оръдието, за да се постигне максимална групираност. Разделихме се напълно дружелюбно, ако не се счита, че на прощалния банкет не присъстваха оръжейника, обиден и разстроен от случилото се и директора на завода, който ми беше обиден от дъното на душата си, че не препоръчах машината за серийно производство. Впоследствие генерал полковник Потапов се разпореди да се предадът на българите две бойни отделения от БМП-2 с 30 мм оръдия, които те бързо поставиха на своите машини и ги изкараха на парад, макар че предполагам в този момент установката не е била обезпечена нито с електроенергия, нито с ъгли на насочване, нито с динамиката на ходовата част. Успях да изложа тези свои доводи пред заместник министъра по въоражението на България, но той ги счете за несериозни. Минаха години, и съдбата отново ме изпрати в България-в безплодни усилия да отработим единни изисквания към машините за ремонт и обслужване на танковето от варшавския договор. Моето присъствие обаче беше забелязано българските беемпешници, които ми съобщиха, че всичко било направено както съм им го нарисувал, но пак не могат да сдадът машините. Помолиха ме, да отида на полигона където повеждаха пристрелките да проверя какво не е наред. Това добре, ама как да ида, като съм глава на делегацията, а върви съвещание? Викат няма страшно, само за час два. Оставих на стола китела и фуражката си и ги последвах. Никога не съм се возил с такава скорост на жигула-120 км в час. Трябва да кажа, че оръжейника конструктор беше направил противотежеста идеално, но не беше съобразил как да я регулира. Питам го, къде в мишената е попаднал първия снаряд от реда. Не знае. Предложих му, да намажем първия снаряд в червена боя. Червена боя няма-имало само черна. Да, но нали дупките от снарядите и така са черни. Намазахме дебело снаряда. Гаечния ключ в ръце и на втория ред регулирах противотежеста-втората машина оръжейника регулира сам, а мен отново ме качиха жигулата и ме изпратих по живо по здраво.

Стинка, принципно съм съгласен с теб, западното село не пострада толкова тежко като нашето, но резултатите са подобни, макар и не същите. На запад пък си имат проблеми с емигранти от африка и азия, та я докарват до същото ниво. Е, там държавата е силна и не се оставят апашки банди съставени на етнически принцип да тероризират селата... Подобно, но не същото.