-
Брой отговори
11431 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
96
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Frujin Assen
-
Да напомня, че френски войски окупират чисто немския град Мемел. Литовците обаче го искат. Цитирам Немците в Чехословакия-цитирам Чехословакия и закарпатието. Цитирам Полша и Литва цитирам Германия при Хитлер Цитирам Тешин и судетската криза Цитирам Разделянето на Чехословакия Цитирам Четете, засега стига, после още.
-
СССР винаги е разглеждал Полша, Литва, Латвия, Естония и Финландия като англо-френски санитарен кордон против себе си. Този кордон следва да бъде унищожен, защото заплашва страната. Колкото до сговор между Полша и Германия... ами май точно поляците подкрепят Хитлер за разпарчетосването на Чехословакия. Отношенията между Германия и Полша са поначало приятелски. Влошават се, едва когато Хитлер поставя едни може да се каже справедливи искания. Поляците обаче се запъват като магаре на мост. Апропо, по време на финландската война има планове за разрушаване на Баку от англо-френската авиация и изпращане на войски през Норвегия и Швеция за Финландия. В Москва наистина се страхуват от война с Франция и Англия. Например, когато Илюшин разработва самолета си Ил-2 предлага задна картечница, отказват му, защото английските изтребители не били толкова мощни, че да пробият бронята му.
-
Книгите на Солонин. На руски са. http://mirknig.com/knigi/military_history/1181160444-na-mirno-spjashhikh-ajerodromakh...-22.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181319469-net-blaga-na-vojne.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181201118-falshivaya-istoriya-velikoj-vojny.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181238409-razgrom-1941.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181181311-23-iyunya-den-m.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181143394-22-ijunja-ili-kogda-nachalas-velikaja.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181538194-pochemu-boyatsya-viktora-suvorova-knigi-izmenivshie-mir.html http://mirknig.com/knigi/military_history/1181538186-upredit-gitlera-stalin-bey-pervym.html mirknig.com/knigi/military_history/1181184007-25-iyunya-glupost-ili-agressiya.html
-
Не, не, малоимотните селяни са си представяли нещо от рода, държавата взема от богатите и дава на бедните. В село Зенениково още помнят и са ми разказвали. Най важното е, че при нас НИКОЙ не ги знае като горяни, всички стари хора ги знаят като "втори партизани". Поне в село всички втори партизани са излизали в балкана заради земята и нарядите. Комунистите ги обвиняваха, че са убивали, малтретирали и заплашвали всеки който влезе в кооперацията или има нещо общо с властта. Оръжие са имали остало от войната. Щяло им се е, но англичаните и американците не са помагали. Дядо ми ми е разказвал, как са подбирали всички мъже в селото, въоражени с брадви и са ходили с милицията по чукари и баири да гонят вторите партизани. Пак според него, вторите партизани са избягвали насилието и боевете, но си е било страшно, с брадва да излезеш срещу въоражен човек. Той е участвал като член на доброволните отряди за защита. Иначе казано, на групи са ходили по нощите да обикалят из село, за да не позволят вторите партизани да слизат по къщите си. Както той казваше, било си е много неприятно, едно човека е въоражен, второ си е селски и се познават, та не е лесно да му скочиш. Добре казваше, ще му скоча, ще го убия, а после какво ще правя? Как ще живея, като всеки ден срещам семейството му, роднините му, приятелите. Милиционерите в село са били дошли от други краища на страната и не им е пукало, но местните са го преживявали тежко.
-
Попитали радио Ереван. Вярно ли е, че мъж не може да забременее. Отговорили. Досега такъв случай няма, но в Турция опите продължават. Навремето имаше една комедия с бате Арни Шварценегер, който забременя. После четох в пресата спекулации, че е възможно в стомашната кухина да се инплантира матка, и така мъж да забременее. Това за мен е в областта на ненаучната фантастика, но да се изкажат биолозите.
-
Вижте какво става с най иновативната част от съвременния живот-програмирането. Това е съвсем нова професия, до преди 20 години програмистите са се брояли на пръстите на едната ръка, и то в САЩ. Физическа сила не се изисква, някакви традиции, че това е мъжка професия няма. И въпреки това, огромната част от програмистите са мъже. Забележете обаче, че при лекари, учители, фармацевти има обратна тенденция, тези професии са завладяни от жени. Имам някакъв опит с жена шеф, и ми направи впечатление, че под женско ръководство дисциплината е по добра. Една моя позната (вече на възраст) дълги години работеше в ДАПа в изцяло мъжки колектив, та тя казваше "Предпочитам да работя само с мъже, защото жените сме дребнави и злобни една към друга". Според нея и е било много по лесно да работи с мъже, отколкото с жени.
-
Аз ще ти отговоря Дендро. На много военни са отнети офицерските звания, защото армията се разраства лавинообразно, и решават да спестят някоя рубла от заплати и привилегии на офицерите. Впоследствие, това е отчетено като грешка.
-
Как стоят нещата в действителност? СССР обявява мобилизация. На германците моментално им става ясно, че това е война. Понеже Германия е по малка, с по добри пътища и по развита индустриално успява да мобилизира армията си по бързо и да удари преди руснаците да са готови със своята мобилизация. След септември 1939 германската армия вече е мобилизирана. Тоест, ако Сталин открито обяви мобилизация сам се поставя в крайно неизгодно положение. Това принуждава руснаците да държат голяма армия на границата. Както вече казах, руснаците просто са длъжни да нападнат първи за да спечелят време за мобилизация. В този случай това е още по важно. Време е да расеем и някой митове. Нито руснаците, нито немците имат реална представа за силата на противника. Руснаците надценяват, а германците подценяват. Руското командване смята, че немците имат около 10 000 танка, и едва когато тези танкове са близо до границата ще има нападение. Сталин не вижда толкова танкове и изкренно смята, че Хитлер не е готов. Хитлер от своя страна подценява руснаците, и не може да си представи, че те имат толкова танкове. Дали Солонин е прав? Възможно, както казах, руснаците са длъжни да ударят първи, и се готвят за това. Плана Гроза всъщност е план за превантивна война с цел осигуряване на време за мобилизация.
-
Стефан е прав за превантивния удър Ресавски. Работата е в стратегията на Русия /СССР. Идеята е следната. Понеже територията е огромна, а транспорта не чак толкова бърз следва да има една наистина голяма прикриваща армия която да действа агресивно. Тази прикриваща армия следва да спечели времето нужно за мобилизация, и прехвърляне на основните войски. Идеята е, ако е възможно тази армия да поеме първия удър и ако може да навлезе на вражеска територия и да напакости доколкото може. Ако бъде притисната да отстъпва, и с цената на някакви територии да задържи немците до разгръщането на основните сили.
-
Това всъщност е движение за селска съпротива против колективизацията. Всички знаем, че по това време практически няма това което руснаците наричат "кулаци". Земята е силно раздробена и всеки си гледа нивите. Смея да твърдя, че по това време по селата вече е изградена една широка средна класа. Ако не като имотно състояние, то поне като манталитет, манталитета на отговорния човек, който разчита на себе си. Защото, каквото си изработи сам-това е. Говорим за хора, собственици на средства за производство, хора които сами са си началници. Вече и образованието е по широко навлязло, така че, тези хора съвсем не са някакви неуки полудиви идиоти, каквито някой искат да ги рисуват. Жалко, че тогава бе пречупена възможността в България да се създаде едно нормално общество.
-
Огромната част от емигрантите отиват в чужбина не защото искат, а защото в страната цари мизерия. Тези хора обичат родината си (за разлика от теб, който си либерал космополит, а за вас България не е Родината, а просто мястото където сте родени) и са готови да се върнат всеки един момент. Но в България продължава да няма работа, а тези които имат получават мизерни заплати. Социалната ситуация е ужасяваща.
-
Адаш, когато фактите говорят, и боговете мълчат. Много те моля, да посочиш колко работни места бяха открити заради влизането ни в ЕС, много те моля да кажеш, колко емигранти са се върнали в България понеже икономическата обстановка се е подобрила? Нима в Сърбия и Македония живеят по зле отколкото в България и Румъния? Наемаш ли се да твърдиш, че Румъния и България са дръпнали пред Сърбия и Македония през последните години? http://novanews.bg/news/view/2013/02/19/44902/в-съседна-сърбия-сметките-за-ток-са-в-пъти-по-малки/
-
Норвегия и Швейцария не са в ЕС, но като гледам не са обено бедни. България и Румъния пък са в ЕС, но не усещам от това да има особена полза. От влизането ни в ЕС не виждам да се вдигнал стандарта на живот, не виждам да има повече работни места, не виждам емиграционната вълна да е намаляла. Не виждам икономиката да е станала по конкурентноспособна. Като изключим, че олигарските крадът от еврофондовете, икономическа полза от ЕС няма. Време е да се каже ясно, че влизането на България беше чисто политически ход.
-
Значи, графа също го каза, аз също. Тежко въоражените бойци са били МАЛКО. В реката са затънали хиляди, докато достигнат до реката, по време на паниката тежко въоражените или ще са хвърлили всичко, или вече ще са настигнати и пленени/убити. Коя е тази река? Май днес няма такава река, а? Има ли днес в района река в която могат да затъват в тинята хора? Да, места има, един вир тук, друг ехееей там, трети на майната си. Трябва да открием къде са били древните легла на реките и кои може да са били достатъчно дълбоки и блатисти ТОГАВА, не днес. На мен ми липсват знания да го направя. Но ако някой от вас е бил по тези места, и познавате географията, съсредоточете се на реките, не на хълмовете. Романе, когато нормален човек види, че битката е загубена и спасението на спъпоценната му кожица зависи вече само от краката му, ще хвърля всичко което което има по себе си, без да го е еня за каквото и да било. Разбира се, че част са нямали това време, но огромната част са имали. Всъщност, най унищожително е преследването, а в боя жертвите са малко. Докато се бият лице в лице, няма как да бъдат дадени много жертви, но когато едните бягат, захвърлили всичко и нямат строй, и всеки се спасява сам, преследвачите просто ги настигат и колят без почти никакъв проблем. В огромната част от случаите облекчените бегълци са по бързи от облечените даже и в кожа преследвачи, които и носят оръжие, а и се опитват поне горе долу да се движат заедно. Но в случая с Анхиало ромеите се набиват в дълбока и тинеста река. Достатъчно препятствие, за да струва живота на хиляди. Коя е тази река?
-
Дааа, правилно. Стига с тези с тези тежки конници, първо те са били малко, второ, когато някой затъне, или дори просто вижда зор да бяга ще хвърли и ризници и мечове, и всичко което има по него, зер живота е по важен от железарията. Искам да наблегна, че ДНЕС може да има много полета където да стане битката, но тогава е било по гористо и влажно, съответно трябва да се вземе мнение от геолог, къде е било в минато залесено, заблатено, и поле. Ако направим това навярно местата където може да се е провела битката ще бъдат много сериозно редуцирани.
-
Аз си мислех за Крум... Там има една косвена подробност, която е избягвана. Имало малка, но много дълбока и тинеста река. Вие да се сещате за някоя такава река днес? В която могат да се издавят хиляди хора? Представяте ли си, тогава доколко повече е било гористо и влажно? Щом може да се намери малка, маловажна река, в която да се издават хиляди... Днес май не се сещам в района да има река с подобна дълбочина и заблатеност...
-
Аз също съм съгласен, че българите не са се отбранявали. Излезли са на генерално сражение от което ще зависи войната. Ако се отбраняваха щяха да чакат ромеите по клисурите. Според мен (тук ще прозвучи еретично), нито българите са отбранявали проход, нито ромеите са се опитвали да го заемат. Може би, българите са държали някой проход в гърбът си с идеята да избягат през него, ако претърпят поражение. Идеята, че ромеите правят лагер опиращ в някакви непроходими места, за да строят по малко е абсурдна. Лагер се прави, за да има възможност армията да маневрира. Затова се прави и на отворена местност, ако дойде врагът отсам, да може да се отстъпи натам, ако нещо не е както трябва. Идеята местни жители да строят лагер е повече от нелепа. Ами ако стратегическата обстановка наложи да е малко по насам, или някъде съвсем на майната си? Сещам се за една битка на Асен и Петър още в началото на въстанието. Там забравих името на ромея подходил небрежно, не построил лагер, а просто поставил войници на всеки 10 крачки. Ако в тази по късна епоха стоенето на лагер е норма, то едва ли в по ранно време, при събиране на цялата армия, в решаваща битка ще подходят небрежно и няма да построят. Призовавам като свидетел и Николай Мистик. Той пише, че управниците били подведени от злонамерени или глупави гранични управители, които докладвали, че българите трупат войски по границата и се готвят за нахлуване. Управниците проявявайки слабост към мира и глупост, вместо да обсъдят със Симеон ставащото също изпратили ромейски войски за защита, но не мислели да нападат. После, едни лоши хора сред управляващите решили да нападнат българите. Да, ромеите са виновни за нарушаването на мира, и затова Бог дал победата на българите. Но сега, лошите хора са отстранени, ромеите се разкайват и следва да се сключи мир. Предадох в силно сбит преразказ Николай Мистик. Според мен, тук има доказателства, че събирането на войските е продължило много дълго време. Ромеи и българи дълго време (може би месеци наред) са събирали войските си и са се готвели за битка. Няма как при това положение лагерите да са разположени съвсем наблизо. Най вероятно лагерите са отстояли на десетки километри (30-40) един от друг и са се наблюдавали внимателно, като никой не е нападал. Това положение е продължило много дълго време, през което всички са били наясно какво се очаква. В тази ситуация не е имало прехвърляне изведнъж на огромни маси хора, пристигали са постепенно. Възможно е флота да е участвал в подвоза на храни и хора, но това е било практически в мирновременно темпо.
-
Китайските опити за да създадат Основен Боен Танк през 60 те и 70 те. Често се счита, че историята на второто поколение серийни китайски танкове започва в края на 60 те с Даманския инцидент. Както е известно тогава китайците извадили от водата съветския Т-62 и осъзнали слабостите на своите основни танкове type 59. Реално нещата не стоят точно така. Още в средата на 60 те някой военнослужещи от танковите войски и от промишленоста започнали да осъзнават изоставането на Китай в създаването на нови танкове. Всички програми по създаване на тежки танкове се проваляли, а тип 59 постепенно остарявал. Именно тогава била започната работа по темата "122". Работата се водела бавно и почти без държавна поддръжка. По пллановете се получавал обикновен тип 59, но с ново 122 мм оръдие (в чиято основа стояло съветското М-62, вероятно с намаленалена дължина и изменен затвор) и усилена броня. След завършване на изпитанията на Т-62 в март 1970 накрая било решено да се започне проектиране на танк от второ поколение. Почти веднага сред инжинерите настъпил разрив. Едни считали, че успеха е скрит в гладкостволното оръдие, и е достатъчно то да се постави на добрия стар тип 59. Други обаче считали, че само оръдието не е достатъчно и трябва да се изкопира целия танк. Военните изслушвайки и двете страни решили да се застраховат и дали пари и за двата проекта. Така стартирали два проекта wz 121 (тип 59 с гладкостволно оръдие) и wz 122 (съвършенно ново копие наТ-62). В отличие от простата модернизация -wz 121, където се придвиждало само ново оръдие, от wz 122 се изисквало много повече. Всъщност, той следвало да стане пробив и да надмине всичките си конкуренти. И така, китайските военни искали; 115 мм гладкостволно оръдие като на Т-62, към това оръдие нови боеприпаси, включително ракети, родиолокационен нощен прицел, нови прибори за нощно виждане, нов двигател, увеличение на скорострелността, нисък разход на гориво, възможност за монтиране на спомагателни електромотори, увеличена защитеност на танка посредством копиране формите на Т-62 и използване на многослойна броня, увеличена защитеност на танка отстрани, малокалибрено зенитно оръдие, система за противоатомна защита, защита от химическо и бактериологично оръжие, пневматично окачване с изменяем клиренс и много друго. Накратко, китайските военни искали идеалния танк, при това го искали до края на годината. Първите проблеми възникнали с оръдието. Китайците не успявали да пуснат в производство копие на 115 мм гладкоцевно оръдие, копие на това от Т-62. Във връзка с това се разглеждали разни варианти-например поставяне на 122 мм нарезно оръдие, да се свали оръдието от Т-62 за изпитанията, или да се чака своето оръдие. За щастие към есента на 1970 китайците все пак копирали 115 мм оръдие и могли да го поставят. Обаче имало един проблем-от него не можели да се изстрелват ракети, едно, че това изискване се оказало твърде сложно за артилерийските заводи, второ ракети така или иначе също нямало. Тъй като за китайците да нарушат заповед на началството е немислимо, те постъпили просто. ТЗ изисква ракети? Ами тогава ще поставим противотанкови ракети в отделни контейнери управлявани отвътре. Възникнали и други проблеми-например зенитното оръдие. По план това трябвало да е 20 мм автоматично оръдие, но производството му се оказало прекалено сложно за китайската промишленост. Било решено да поставят сдвоена 12,7 мм картечница, лицензно съветско копие управлявана от танка. В края на годината работите по сглобяването на опитния екземпляр били завършени. Формата на корпуса и купулата били почти напълно копирани от Т-62, освен едно нововъведение-надверижните сандъци били превърнати в част от конструкцията сандъци от бронирана стомана, едно за допълнителна защита, второ като място където танкистите да слагат едно-друго. Двигателя от 700 к.с. бил собствена конструкция. Въоражението китайско копие на 115 мм гладкоцевно оръдие 2А20, 4 пускови установки за противотанкови ракети, сдвоена 12,7 мм картечница. На танка се използвала пневматично окачване с изменяем клиренс, хидравлическа скоростна кутия и устройства за управление. Екипаж-4 човека. През януари 1971 били сглобени първите два прототипа. Въобще скоростта с която били изготвени толкова революционни за китайската промишленост машини поразява. Но за всичко трябва да се плаща. Заплатил и wz 122-на испитанията на машината се чупело всичко което може да се счупи. Оръжейната система, окачването, двигателя, системата за управление-всичко. Очаче китайците упорито поправяли и продължавали испитанията. Машината била изпитвана повече от две години, до края на 1973. В хода на изпитанията били изминати над 3000 км. Като цяло данните от изпитанията били етапни, твърде много било изпитвано за пръв път. Но да се приема на въоражение толкова сурова машина нямало смисъл и от проекта wz 122 се отказали. Но не съвсем. През 1974 била сглобена опитната машина wz 122-1 (или (wz 1221). Това била същата машина, но в по просто изпълнение. От извращенията във вид на пневматично окачване, ракетни установки, сдвоена картечница се отказали. Бил поставен по надежден двигател с мощност 650 кс, вече по надежно копие на 2А20. Но и това не помогнало, машината си останала ненадежна и скъпа. След кратки испитания се отказали и от wz 122-1. И така времето минавало. Преминала и завършила култерната революция-окончателно довършвайки конструктурската мисъл в Китай. Отношенията със СССР все повече се влошавали-скоро при разработка на оръжия ги противопоставяли не на запададните образци, а на съветските. Занимавали се и с бронетехниката. Независимо от закриването си програмата 122 живеела, и даже се превърнала в обща програма по разработка на перспективен ОБТ. Тук е мястото да се разкаже накратко за програмата wz 121. Както се каза, по нея на добрия стар тип 59 мислели да поставят гладкоцевно оръдие от Т-62. Първоначалната идея се провалила, понеже заради конструктивни особености се оказало невъзможно вмъкването на 115 мм гладкостволно оръдие в куполата. Било взето соломоновско решение, гладкоцевното оръдие било преоразмерено като 100 мм, и успяло да влезе в куполата. На новия танк тип 69 били вложени и други елементи от Т-62, например лазерен мерник, СУО (Система за Управление на Огъня), нощен мерник и други елементи. Били произведени 150 броя, когато се оказало, че произведените в китай гладкоцевни оръдия поради лошо качество на производство имат по лоши характеристики даже от родното оръдие на тип 59. В средата на 70 те се опитали да проведат модернизация на тип 69, като поставят на него купола от wz 122. Машината нарекли wz 122-3 или wz 1223. За провеждане на испитанията на шаси на тип 69 била поставена купола без оръдие. При успех мислели да я въоражат с гладкоцевно оръдие или противотанкови ракети (подобно на ИТ-1 Дракон). Но на изпитанията машината не се представила добре. По тежката купола претоварвала шасито на тип 69, поради което машината загубила от подвижността си. По малкия погон на куполата довел до прекомпановка на вътрешното отделение, което направило работата на екипажа много по трудна. Въпреки това, програмата била счетена за успешна и работата по нея продължила, макар самия танк wz 122-3 да бил признат за безперспективен и изпратен в музея в Пекин. Много от инжинерните решения на wz 122-3 по нататък били използвани при танка тип 80. Било 1978 година. До китайските военни дошли вести, че у вероятния противник- СССР се е появил танк, който свежда всичката китайска бронетехника на 0-а именно Т-72. Китайците не могли да му отговорят с нищо, страната била отслабена от културната революция и изостанала от другите държави с 10-15 години. За противоборство с Т-72 било нужно срочно, със собствени сили да се изработи танк. Като пример за подражание бил избран немския леопард-2. Танкът трябвало да е готов за изпитания до края на 1978 и работата закипяла. Проекта бил наречен wz 122-4 или wz 1224. За съжаление китайските инжинери не могли да дадът нищо свое като конструкция. Пътя за копиране на съветската техника бил закрит. Но тук на помощ дошъл запада, с когото тогава били установени топли отношения. В танка поставяли всичко до което могли да се докопат. 120 мм оръдие купили от израелците, само поставили на него свой ежектор, двигателя Maybach MB8V331TC41 купили в Западна Германия. Окачването било копирано от пакистанските М-47 и М-48 (американски танкове доставяни в Пакистан). Даже формата на корпуса и куполата напомняли за леопард 2, избран като модел. От танка, както и от предшественика му wz 122 се искало да бъде поседен писък на модата. Той трябвало да има компютаризирана СУО, автомат за зареждане, добра зашита против ОМП и прочее. В началото на 1979 wz 122-4 бил готов за испитания. Още в процеса на разработка възникнали множество проблеми-така и не могли да произведат качествено 120 мм оръдие, а ползвали сглобено на ръка. Не им се отдало и да се оправят с автомата за зареждане, той постоянно се чупел. Понеже не бил готов двигателя произведен в Китай сложили купен в Германия, който заради несъответствието на много възли и детайли работел ужасяващо зле. Поради липсата на рационални наклони на бронелистовете (копирали леопард-2) защитата била малка. Наложило се да поставят снемаеми бронелистове. На испитанията машината се показала просто ужасяваща. По подвижност и защитеност била даже по зле от стария тип 59. Допълнителните бронелистове утежнявали танка, но давали малко защита. Гориво разходвал като за 3 машини и с една зарядка можел да изминава едва 100 км. Автомата за зареждане просто не работел и заклинвал постоянно. Точността била усасяваща, основно заради суровото СУО, но и оръдието помагало. При това танка се получил скъп и невъзможен за масово производство. Проекта wz 122-4 бил закрит, а танка отправен за доработка, предстояло да се усилва бронезащитата и подвижността. Модернизацията била въплатена в проекта wz 122-6 или wz 1226. Той се отличавал с напълно нова лята купола и вече 12 цилиндров двигател MB12V150 (предишния бил 8 цилиндров) със същата мощност-1000кс. Но и тези промени не довели до нищо. След кратки изпитания и тази машина била призната за бесперспективна и закрита. Все пак наработките били използвани в проектирането на нов танк, замисления като експортен Storm І. Корпуса взели от тип 88 (лицензна версия на Т-72 придобита в края на 80 те). Окачването било старото, американско, само веригите сменили със съветски. След пълния провал с производството на 120 мм гладкостволно оръдие там поставили 105 мм нарезно L-7 (стандартно танково оръдие на НАТО, купено от Австрия). На машината бил приспособен автомат за зареждане от Т-72. Двигателя бил 12 цилиндров 12150L7BW с мощност 730 кс, яваващ се версия на съветския В-54. Купулата била съвсем нова, със сменяеми модули запълнени със специални противоснарядни напълнители. Машината била малко или повече надежна и готова за серийно производство, но купувачи не се намерили. В началото на 80 те китайската танкова промишленост навлязла в нови времена. През 1984 бил пуснат в масово производство танка тип 79. Той представлявал тип 69 с монтирано оръдие Л-7 и СУО от английската фирма маркони. Той послужил и като база за тип 80 който бил готов през същата 1984. Тип 80 по същество бил леко променен корпус на тип 69 с купола от тип 79. Той също бил признат за етапен танк и не влязал в производство. В края на 80 те Китай закупил от СССР лиценз за производство на Т72, които и се явило края на опитите без съветска помощ със собствени сили да бъде произведен ОБТ.
-
- 4
-
-
Значи, графе. Погледни на нещата реално. Ако транспортирането се извършва без непосредствена заплаха, то няма нужда голям брой кораби да прехвърлят армията накуп. Как си го представям аз. Пристига маджарската армия на брега на реката. Дори и да приемем, че дунав е гранична река (а тя не е) в този момент местните българи вече знаят-тук има голяма маджарска армия, която трябва да си идиот да не се сетиш защо е дошла. Естествено местните селяни докладват на областния управител. Това става в рамките на същия ден, или най много на другия. Местния управител разбира се има някакви въоражени хора при себе си, но те са малко. Разбира се, той ще обяви мобилизация, но тя ще отнеме време (дни може би седмица). Но дори и с тази мобилизация той пак има малко хора, и не е в състояние да се противопостави. Това което реално може да направи е да изпрати няколко човека с бързи коне да гледат какво прават маджарите и моментално да му докладват. Да започне мобилизация, като хората, животните, реколтата и прочее бъдат укрити в крепостите по баирите строени за тази цел. Византийския флот няма радио, така че, има само приблизителна представа кога маджарите ще са готови. Естествено е да има разминаване и ромеите пристигат няколко дни по късно. Естествено, българските съгледвачи виждат това, ама файда, единственото което може да направи местния управител е да информира незабавно царя. Нито маджарите, нито ромеите бързат чак толкоз, но не са и напълно безотговорни. На българския бряг е стоварен авангард в пълно бойно снаряжение. Той напредва на някакво разстояние и заема позиция да отбранява десанта от внезапна атака. Още по напред са изпратени съгледвачи които да информират отрано, ако се зададе българска армия. Оттам насетне, бавно и без бързане се стоварва основната част от армията. Въпросните железни ризници, шлемове, мечове и прочее железария войника си ги държи в мешката по време на пременаването, зер стават и сакатлъци. Враг наблизо няма, откъде накъде следва, че трябва да е окичен като коледна елха с железария? Слизат си хората на брега, разпъват палатки, обличат се, сядат да хапнат и чакат. Защо превозването да следва да става за един ден? Това да не е ВСВ? Танковата дивизия от Силистра няма да пристигне за 12-18 часа, защото такава няма. През средните векове, с тогавашните транспортни средства времето е било много по широко понятие. Ако вече чак толкова бързат, първите десантирали могат да тръгнат в поход, преди да изчакат всички да преминат реката. Дори и да срещнат враг, в най лошия случай могат да избягват битката ден два.
-
Беда съм го чел като Достопочтенни.
-
И аз имам въпрос. Чувал съм за каролингско възраждане, през което културните достижения са значителни, а империята се управлява добре. На какво се дължи това възраждане, и защо запада? Чел съм, че Византия е била централизирана защото е била богата и императора е можел да си позволи да назначава управители. За разлика от тях западна европа (включително Франкската империя) са били бедни и краля не е можел да си позволи такива разходи. Доколко е вярно това, и защо Византия е доста по богата по време когато няма нито индустрия, нито високи технологии, а богатството на държавата се измерва от броя селяни които могат да обработват земята? Доколкото знам, никъде по това време няма забележима технологична разлика в земеделието или занаятчийството. Нещо много станаха въпросите, но се радвам, че Глишев се появи и мога да му задавам въпроси, защото очевидно е, че е доста по умен от мен.