-
Брой отговори
11431 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
96
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Frujin Assen
-
Чакай сега. Рицар, това офицер командващ малка бойна част ли е, или редник в тежко въоръжена формация? Сантяго, ти сякаш не разбираш че има някакъв праг на боеспособност. При съотношение 3 към 1 може да има битка, ако щеш 5 към 1. Ама при тия сотношения дето ги даваш битката просто няма как да започне. Императорския отряд е 50 рицари. И тия 50 тежко въоражени войници нападат 2000 българи. Еми извинявай, ама тука и битка няма да стане. Българите просто ще ги удавят в големия си брой. Приемаме че с тях тръгват 300 души конници, е какво, и те ли са така тежко въоръжени, и те ли са така перфектно обучени? Това за най добре обучените войници на света винаги ми е било много забавно. Въоражена каста която "работи" като професионални военни има по това време практически във всяка цивилизация, и в Индия и имат такава каста, и в мюсюлманския свят си имат газии, и у нас си имаме прониари. И откъде накъде един рицар ще е по добре подготвен от един куманин чийто живот преминава в грабежи и войни.
-
Значи тия рицари ще да нещо като ранни прототипи на Рамбо. Извинявай, но ако са само сержантите, тоест умножаваме всеки рицар по 4, то няма да е армия а шайка разбойници.
-
Сантяго, имам въпрос към теб. Наистина ли смяташ че като говорим за 120 рицъри това означава 120 души + 300-400 сержанти? Според мен по скоро летописците не считат помощните войски (стрелци, пехотинци, конници) за хора. Тях ги интересуват само рицърите, е и евентуално свитите им. Сещам се за Вилардуен и освобождението на Рение дьо Три. Там се казва тръгнаха еди колко си рицъри, и после по случайност споменава отряд туркопули, отряд арбалетчици и май имаше още някакви (мързи ме да ровя, знаеш какво имам предвид). Дали пък нямаме 40 рицъри, 300 сержанти към тях, и примерно 3000 туркопули и 5000 леки конници. Тоест към малкото рицари имаме големи спомагателни отряди, но понеже хронистите ги пренебрегват в разказите си, се остава с впечатление че са много малко. Ще ме извиняваш, ама при гарнизони на градовете в Тракия от по 20-40 рицари, Калоян нямаше да има нужда да ходи да ги превзема с армията си, а щеше да прати полицейското управление от Търново да ги арестува. 15 рицаря в Станимака ще могат да изкарат един кръчмарски въргал с местните гръцки алкохолици, но не и да отбраняват крепост, па даже да са имали още 50 сержанта около себе си.
-
Забравяш стратиотите, това са нашите професионални военни. Това са селяни които получават участъци земя за службата си в армията. Идеята е византийска и нашите я ползват охотно. Това не са царските люде, а отделни професионални войници, колко са били-много труден въпрос. Мен ми се струва че бъркате опълчение с тактически прийоми. От малко византийски извори знаем за специфичен "български начин на воюване", какво точно е представлявал незнаем, но се досещаме че е бил полупартизански. Пак казвам, тактиката на нашата армия е такава, малки отряди, грабежи, опустушавания, нападаш и бягаш, а решителна битка се предприема само при подавляващо надмощие. От друга страна това е дразнело французите които обвиняват българите в страхливост и неумение да воюват.
-
Ми Андрей. Ползването на наемници по това време е популярно. Вместо да пращаш своите да умират пращаш чужди, вярно скъпо, но пък и враговете ползват такива та се уравновесяват нещата. Нашите ползват май и тежка наемна конница. Ползват и пехота (власи, алани), бе ползват всичко до което могат да се доберат. Сещам се за и за унгарци в нашата армия. Обаче май нашите ползват предимно източни наемници, кумани, татари, руснаци, алани, власи. Бе май сме изпитвали доста силно източно влияние и много по слабо западно. По едно време даже сърбите правят тежко въоражена конница по западен образец, а нашите постоянно ги влече на изток към лека конница, лека пехота, грабежи, изтощаване, отказ от формени сражения, засади, капани. Нормални сражения се предприемат само при подавляващо числено надмощие, примерно при Русокастро нашите са 10 0000, а ромеите 3 000. Сега за латинската армия. Сещам се за един владетел, Теодор Врана. И така, колко ромеи, наемници и прочее служат в тяхната армия освен дошлите от запад французи и италианци.
-
Жалко. Явно трябва да уча по усилно английски.
-
Тука ми хрумва идеята а какво ли щяха да направят двамата с Калоян. То това е за един друг раздел де, но ако тия двамата се бяха обедини, убеден съм светът щеше да е друг. Между другото, има ли някъде биография на Анри на руски (за български не питам), защото съм зле с английския, прости изречения разбирам, ама книга не мога да усилия да прочета. Веднъж в един друг форум, литературен, където тийнейджъри си разменяха напинасани от тях разкази и обсъждаха фентъзи тематиката реших да се избъзикам. Разказах малко по свободно и литературно обработено част от управлението на Анри, само имената смених. На хлапетата им хареса, разказа бил динамичен и вълнуващ, даже искаха да му прочетат биографията, но нямаше какво да им предложа(.
-
Да, постъпват крайно идиотски. Един съюз с България би им просто бетонирал империята. А така са принудени да воюват на всички фронтове. http://fr.wikipedia.org/wiki/Henri_Ier_de_Constantinople Френската википедия за Анри. Не е чак толкова много колкото би следвало да бъде. Сантяго, знаеш ли нещо за кариерата му докато е още във Франция, защото аз не намирам нищо.
-
Исках да кажа че ако беше френски крал щеше да има много по голям ресурс който много повече би прилягал на енергичната му натура и щеше да остави много по голяма следа в историята.
-
Самия факт че няколко месеца по късно тръгва да воюва в Родопите с Алексий Слав говори достатъчно. Няма такава армия дето така бързо да се възстанови от поражение. Колкото до Анри като владетел, хич, ама хич не му е лесно. Тъкмо оправи една бакия и другаде всичко се скапва. Тъкмо отблъсне българите и го нападат никейци, отива разбива ги, но пък го нападат епирци , докато се разправя с тях българите го нападат и така до безкрай. Ако тоя човек беше не император на Романия, а византийски император или френски крал щеше да стане голяма историческа фигура.
-
Избиването на безброй врагове не изключва пленниците. Речта е чисто психологическа, няма ни заповед ни намек да не се вземат пленници. Анри само "мисли" че те не биха направили това в най общия наставнически тон опитвайки се да им обясни колко е важно да изпълняват точно заповедите му. Значи това "мислене" цели да им каже че Анри е уверен, че те знаят сериозността на ситуацията. При по джентълменските битки една от основните цели е да се вземат пленници за откуп. Но при по жестоко противопоставяне няма място за подобни неща. Един вид Анри им казва че ситуацията е много сериозна, сега не е време да проявявате своеволия, слушайте и изпълнявайте моите заповеди.
-
На война всичко е позволено. Включително мръсни хитринки.
-
Тъй, ето го цялото. За мен това е набиване на канчетата, няма заповед нито нищо. Самият израз е издържан в същия стил, няма дори препоръка, чиста психология, "знам че сте пичове и ще постъпите както трябва".
-
Типична реч преди боя за подгряване на страстите. Смислово е "опичайте си акъла и никакви игрички, това не е война по правилата и няма нужда да се церемоним, защото и с няма да го направят". Аз поне така го приемам.
-
Опа да, май се позатри). Да питам за пленниците, къде са те. Сега ще видя.
-
Веднагически се отваря и чете, мнение ще дам после).
-
Ми очевидно 15 те дни път са между Одрин и Пловдив, който така между другото си е техен още преди битката. Кричим е завладян не от Борил, а от Слав, и после му го връщат. Последователността е такава, французите завладяват Кричим, следва съюз, Слав отива при Анри в Станимака (от това се разбира че Станимака още от преди това не е българска). Кога и как българите губят Станимака и Пловдив не е ясно, но когато Анри пристига вече са френски.
-
Андрей, напомням нещо много важно. Малко след битката при Пловдив в същата 1208 цар Борил напада Алексий Слав. От това следват няколко важни извода. Армията е запазила на 100% боеспособността си за да може кратко време след това да започне нова война. 2 Нищо не е пречело на Борил пак да нападне Тракия и да почне същата гоненица с французите. 3 Алексий Слав най вероятно си е познавал родата и при първия удобен случай бърза да сключи съюз с Анри.
-
Първо, Валанскиен преувеличава напълно възможно е да са били не 33 000, а примерно 20 000. От тях 10 000 кумани, 2 000 царски люде, 2-3 000 власи (лека пехота) и да кажем 5 000 професионална тежка пехота. След като Борил може да си позволи да купува качествено оръжие от майната си, защо се учудваш че има пари да поддържа професионална армия. Да не забравяме, че любим спорт на българите по това време е опустушаване на Тракия.
-
Отново информация за извънземен живот. Тоя път в Африка. http://www.blitz.bg/news/article/94759 Британската кралска академия иска от ООН да създаде агенция по посрещането на извънземните които щели да дойдат съвсем скоро. http://www.blitz.bg/news/article/96470
-
Презумпцията не означава увереност. Какво казва Вилардуен, 40 000 мъже без да се броят пехотинците. Аз поне си го представям че тия 40 000 са опълчението, а отделно от него има и пехота. Валансиен споменава всичко 33 000 души, като махнете 10-15 000 кумани, малко власи, царския отряд... останалото ще да е пехота и опълчение. И ако приемем че Валансиен е поснаддал и не са баш 33 000, а по малко... май може да се окаже че опълчение може и да не е имало.
-
Не съм съгласен че българската армия в момента е слаба. Там служат професионалисти които си обичат работата и са в общи линии патриоти. Просто нашите политици са решили че няма нужда от многобройна армия, но понеже са страхливци и не желаят да носят отговорност си намират оправдания като митичното "няма пари".
-
Стилът на Валансиен си е такъв, възхвала на рицърите, видно с просто око е че той снаддава.