Frujin Assen

Охо това е много интересно,и все пак ако Шишман е воювал в Тракия що пловдивския управител бяга при Вълкашин.Как така са роднини като Вълкашин и Углеша са си сърби,можеш ли да ми кажеш нещо за техните семейства.

Съгласен съм с переодизацията на Варлорд,ако приемем друга става много сложно.

Идеята ,,Ако не бяха варварите римската цивилизация щеше да постигне много повече за много по кратко време,, е много разпространена през ренесанса и това което говорите е остатък от нея.

Според мен това изобщо не е така защото имаме насреща си примера с Византия.Тя запазва напълно цивилизационния модел на римската империя ама не постига някакви чутовни резутати като откриване на компютъра през 12 век.

В този смисъл историята на запада щеше да протече по подобен начин като византийската история от ранните векове.

С византия се случва така че арабите откъсват негръцките и части и я освобождават от една голяма грижа.

Ако приемем хипотетично че западната римска империя се бе стабилизирала и завладяла Германия и славянския свят/което би и осигурило тотална стабилност/,то народи като гали,испанци и германци рано или късно щяха да започнат сепаратистки прояви като примерно сирийците и коптите във византия.

Може би накрая би се създала някаква конфедерация,но идеята че ако не беше среднорековието компа щеше да е създаден през 12 век е несериозна.

Браво езика се оправи сега и аз се включвам.

Каквото и да си говорим според мен проблема е в образователната система.

Навремето чрез насилие е било възможно всеки ученик да получи някакъв минимум знания по всички предмети/колкото и е прост и незаинтересуван като зубри все нещо ще му остане в главата/.

Днес битува израза ,,За да не вземеш диплома трябва да те блъсне кола,, и затова и най простия учи и взема диплома.

В Стара Загора класния на брат ми им е казвал на студентите ,,Който не му е интересно да учи за ветеринар да отива да става овчар,,.

Според мен там е разковничето ,който бяга от час,шуми,не учи и други такива директно да му връчват гегата и да пасе овцете.

Това обаче не става защото като отпаднат много деца и много учители ще си загубят хляба.Затова те предпочитат да продължават както досега.

Иначе според мен хора които НЕ ЖЕЛАЯТ да учат ще има винаги.И именно тия хора трябва да карат до 4 клас ,дасе научат да пишат и четат и директно с гегата на балкана с овцете.

2-3 февруари – Вълчи празници (ТРИФОНЦИ)

Именници: Симеон, Симеонка (на 3 февруари)

Празникът е известен още и като Трифунци, Света Богородица, Симион Бележник, Симеоновден, Вучляци, Вълчи празници.

Двата дни след ТРИФОНОВДЕН, народния календар са празници с по-особен, специфичен характер. От народното вярване, че през този период “се бесуват вълците”, произлиза почитането им. За да се предпазят от вълци, спазват се много строго някои забрани, които засягат главно жените. Те не бива да предат, да плетат, да тъкат, да отварят ножици, за да не се отварят устата на вълците. Раздават специален обреден хляб, малко от който слагат и в кърмата на добитъка, за да го предпазят от опасния звяр. Нощвите стоят захлупени 3 дни пак с тази цел. Не метат дворовете и не хвърлят сметта.

В Родопите третият ден носи името Божа майка и се тачи от младите бездетни жени. Те пекат големи пити от царевично брашно, начупват ги и ги раздават на съседите. В Северна България по време на Трифонци гадаят за реколтата - хубаво ли е времето на втори Трифонец, така ще е 40 дни; вали ли сняг на парцали, пчелите през лятото ще се роят добре.; ако на втори Трифонец вземеш пари, ще вземаш цяла година, ако дадеш, все ще плащаш.

3 февруари - Третият Трифонец (Симеон) се смята за хаталия (лош) ден - един от най-лошите през годината. Особено строга е забраната за всякаква работа за бременните и неродилите жени. Вярва се, че нейното нарушаване ще доведе до раждането на симьосано (с белег) дете или добитък. В някои райони на трети Трифонец удрят главните, за да бягат змии и гущери.

МЕСНИ И СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ

И двата празника са подвижни, но винаги са в неделя; Месни заговезни — осем седмици преди Великден, Сирни заговезни — седем седмици преди Великден, когато започва Великият пост.

Тази година Великден е на 5 май.

В съботата преди Месни заговезни е Задушница.

Празнува се за здраве и берекет. Седмицата между тези две недели се нарича Сирница; нарича се така, защото тя е подготовка за Великия пост. Като блажни се ядат само млечни и яйчени ястия. Думата заговезни идва от заговявам, започвам да постя. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите.

До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание.

През седмицата — в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни заговезни) се палят огньове и пак за драве се прескачат; после около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.

Някъде у разпространен обичаят оратници (огруглици) — това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си; така се прогонват бълхите от всяка къща.

Много попуплярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата, която харесва. Обикновено това продължава до късна нощ на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси, ако трябва, пламъците. В това време момата събира стрелите — колкото са повече, толкова тя е по-горда пред дружките си, защото е по-харесвана.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки. На трапезата се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето (халвата) с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и навсякъде по-младите искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: “Прощавай, мале, тате...”. “Просто да ти е, Господ да прощава” е задължителният отговор.. Затова празникът се нарича още и Прошка.

Позволени са волнодумствата на младите, забранени иначе през друго време на годината.

В най-общ смисъл обредността на Сирница е подчинена на подготовката за 49-дневния пост до Великден. Затова и носи идеята за "последно облажаване". То би могло да се разглежда в два плана. Първият е свързан с храната, която вече не е месо, сирене, яйца и масло. Такова шеговито, "последно" опитване е обичаят хамкане. Като подготовка за пост би могло да се тълкува и ритуалното очистване от бълхи чрез огъня.

Вторият план е социалният: забраната за сватби след Сирни заговезни; разрешаването на волнодумството по време на Сирница също предшестват и маркират бъдещия пост.

По принцип постите в народните представи са въздържание — и по отношение на храната, и в сексуално отношение. Те са своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията постът е временна смърт, след която задължително следва ново раждане. В този смисъл постът е равен на зимата, на погребването на житното зърно в земята. След зимата идва пролетта и съответно — покълването на зърното от земята. Следователно чрез наложеното безплодие, чрез девствеността ще се предизвика завъртане на цикъла към плодовитост. Тези представи логично се свързват със сезонната промяна — към пролет и лято.

Паленето на огньовете, хвърлянето на запалени стрели също насочва към по-древни култове (например към тракийската богиня Бендида). Стрелите (в случая — фалически символ), огънят, схващан като соларен знак, мъжко начало, разкриват продуциращата, оплодителната функция на ритуалите. Тя е предадена в успоредяване между природните и социални реалии: затоплянето — оплождане на земята от слънцето от една страна; от друга — запалването (също равно на оплождане) на усвоеното, моминско пространство.

И така, общият смисъл на Сирнишката обредност е да се повлияе магически върху бъдещото плодородие, да се осигури реколтата и да се продължи родовият ритъм.

-скоро трябва да се помисли какво можем да направим като народ срещу руско-турско-мадридска окупационна комисия. И българите в България имат право да ползват достиженията на световната култура и технически прогрес.

←

ПОБЕДА АТАКА!!! ПОБЕДА АТАКА!!! ПОБЕДА АТАКА!!!

За Пловдив ли? Според легендата е Шишман се е сражавал за Пловдив и битката била много кръвопролитна.

Затова и в химна се пее: "Шуми Марица окървавена...".

←

И това не го знаех,благодарско за информацията.

Да за съжаление в миналото жестокостта е била повсеместна.

За наша радост православието винаги е било миролюбиво настроено и е страняло от такъв род жестокости.

Прочее Галахаде ти не каза какво мислиш за моето предположение за съдбата на пловдив.Мисля си че то е по удачно отколкото досегашната версия че на българският цар не му пукало или бил много урлашен.

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ

Това е едно от рядко срещаните Климентови слова. Авторството му е безспорно, защото във всички преписи стои името на Климент Охридски. Познато е само по три преписа, всичките южнославянски. Два от тях се пазят в Хилендарския манастир (№ 444 и 485) и един е бил някога в манастира Хопово — Фрушка гора, а днес се намира в Патриаршеската библиотека на Сърбия (Белград) под № 282. Празникът на св. 40 мъченици е извънредно тачен, особено в християнския Изток. Те са пострадали за вярата си воини. Мястото на тяхното мъченичество бил гр. Севастия (Армения) в 320 г. по времето на император Ликиний (307-324). Те били измъчвани от пратеник на император Ликиний и потопени в ледено студено езеро близо до града. Един от 40-те не издържал и побягнал към нарочно запалената наблизо баня, но паднал мъртъв. Мястото му заел тъмничният страж, който видял през нощта чудесно видение — венци се спускали от небето над главите на страдалците. На сутринта, понеже мъчениците били още живи, предали ги отново на мъчения, докато те издъхнали. Единственият полужив от тях бил изоставен, но майка му го качила на колата, откарваща телата към кладата. По-късно остатъците от изгорените им кости били събрани и станали обект на особено преклонение. В 436 г. Пулхерия, сестрата на император Теодосий Младши, поставила костите им в скъпоценен ковчег. Литературните изяви, свързани с култа им, са многобройни. Климент Охридски е познавал най-малкото едно старо тяхно мъчение, което е преведено най-вероятно през началото на Х в. Творби за тях има и в Супрасълския сборник. В Словото Климент Охридски отделя повече място на разказа за мъченичеството, а похвалната част е леко редуцирана, финалното поучение, характерно за някои Климентови похвали, е сведено до един пасаж.

ИЗДАНИЯ: Л а в р о в, П. А. Новое похвальное слово Климента Словенского. Известия ОРЯС, З, 1898, кн. 4, 1086-1109, 1335-1336; К л и м е н т О х р и д с к и. Цит. съч., I, 511-524 (с археографски бележки и коментар).

ПРЕВОДИ: Л а с к о в, Д. Похвално слово на 40 мъченици, написал Климент. Църковен вестник, XIX, бр. 20, 18.V.1918, 154-156; Б о н ч е в, А. Цит. съч., 90-93; препечатан в: Стара българска литература, 2, 118-121; 323 (коментар).

Тук поместеният превод е на А. Бончев.

--------------------------------------------------------------------------------

ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА СВЕТИ ЧЕТИРИДЕСЕТ МЪЧЕНИЦИ

Размишлявам за единомислената воля и еднаквата мъдрост на тези четиридесет мъченици и обхванат от почуда, прибягвам към Христа, от когото явно слиза отгоре всяко добро даяние и всеки дар (по Иак. 1:17), както е казал и преблаженият Павел: “Ти си Христос — божия сила и мъдрост” (по 1 Кор. 1:24). И с тая сила бяха изпълнени преблажените четиридесет воини, мъченици за Христа. Те възсияха в света като пресветли звезди и озариха цялата вселена с лъчите на богопознанието, като имаха сред себе си духовното слънце — Христос. Озарявани от неговата светлина и украсени с велика красота, те разцъфнаха с особена вяра като благоуханни лилии, напоявани изобилно с росата на Пресветия Дух. Като се украсиха с добри дела, те станаха възлюбени на своя Господ, защото по чистота и любов те се превъзхождаха един друг. Те светеха като светилници с духовно сияние: едни — с пост и въздържание, други — с благоверие и гостоприемство; едни — с коленопреклонна молитва и чистосърдечност, а други — със смирение и сърдечна кротост; едни — с бодърствуване и искрена любов, а други — с обич и милосърдие към бедните. Наистина силата на Пресветия Дух беше у тях, която ги подтикваше към всяко добро дело и чрез вярата ги защити от всяка беда.

И тъй, те бяха по вид и красота като еднородни. Сплетени чрез вярата и любовта като златна огърлица, те бяха свързани един с друг чрез единомислие. Оставяйки суетния начин на живот, те ревностно желаеха да застанат пред неизказаната божия слава чрез добър подвиг и искрена любов. Те се подканяха един друг да бързат към пресветия път на подвиг. Вместо с броня се облякоха с вярата, и вместо с щит се въоръжиха с кръста (по Еф. 6:14,16-17) и се явяваха в битките като мълнии — яздейки срещу хиляди и десетки хиляди и биваха прославяни с победа. Те водеха двойна война — с видими и невидими врагове.

Дяволът, който не можеше да гледа красотата и вярата им, а също и чистия им живот, повдигна борба срещу тях, като влезе в зломислещия съсъд Ликиний, който беше самовластник в това време. Той повдигна гонение против християните. Искайки с измама да улови благоверните мъченици, Ликиний принуждаваше всички да се поклонят на идолите. Но нали древният пророк провъзгласи и каза: “Господ няма да остави жезъла на нечестивците върху жребия на праведните, за да не протягат праведниците ръце към беззаконието. Господи, прави добро на добрите и на праведните по сърце!” (Пс. 124:3-4). С тая светлост се озариха те, като се подвизаваха бляскаво и дивно в мъченичеството, презирайки обикновената наслада от веселието. Като се ободряваха радостно един друг, те казваха помежду си: “Братя, нека не се страхуваме от тая кратковременна мъка, която бързо като сянка преминава, но въвежда във вечните жилища. Затова да застанем, братя, здраво въоръжени срещу противника-враг, за да бъдем обкичени с победни венци от Христа Бога! Понеже заради земния живот и заради смъртния цар не щадяхме себе си в битките, но, попаднали и в много беди, защитени чрез силата на Бога, излязохме победители, то — ако се постараем да го последваме, вземайки върху себе си доброволните му страдания, надяваме се, че той ще бъде с нас, както той е и обещал: “Когато ви заведат в събрания, и при власти, и в тъмници, и пред царе и князе, и пред мъчители заради моето име, не се грижете какво да кажете или какво да отговорите, понеже аз ще ви дам думи и мъдрост, на която не ще могат да противостоят или да противоречат всички ваши противници (по Лук. 12:11,21; 12,15; Мат. 10:18-19). И не се бойте от тия, които убиват тялото, а не могат да сторят никакво зло на душата; но се бойте от оня; който след убиването има власт да хвърли в геената” (по Лук. 12:4-5). С тия думи те се поучиха и се подкрепяха един друг, и стъпкаха мощно дяволското коварство. Те понесоха с радост всякакви мъки, като си казваха апостолското слово: “Бог не е несправедлив, братя, та да забрави вашия труд”(по Евр. 6:10).

Когато те стояха през нощта, при мраз, всред блатото, край град Севастия, ето един от тях, като се отметна, прибягна в банята [устроена край платото] и, докосвайки се до топлината, той се разтопи като лед и погина. И внезапно от небето ги огря неизказана светлина и студът се превърна от нея в топлина. И слязоха от небесата върху главите им венци — четиридесет на брой. Само един венец остана, нямайки къде да се спре. Пазачът, като видя това чудо, съблече дрехите си, скочи при мъчениците и с висок глас извика: “Вярвам в божия син Иисус Христос, в когото и тези свети мъченици вярват; дано той ме удостои със същата слава, за да завърша заедно с тях мъченически подвиг!” И веднага върху главата му се спусна и застана венецът на неизказаната слава. Ето такава е божията милост, както сам Господ каза: “Последните ще бъдат първи, а първите — последни” (по Мат. 19:30).

Затова как да възхвалим пресветлата дружина, от която отпадна тоя окаяник, както Иуда някога отпадна от богоизбраната дружина и както дяволът отпадна от ангелския състав и от светлината и стана началник на гьмнината и си заслужи вечна мъка. Неговата завист погълна и тоя окаяник. Но все пак дяволът бе стъпкан от непобедимите и от този пазач, когото пребожествената, възраждаща за нов живот къпалня възроди. Църквата ги отхрани с духовна храна, увенча ги с най-светлозарни венци; направи ги съобщници на ангелите и ги показа на цялата вселена като светлозарни светилници. С чудесата си те сияят повече от слънцето. За тях възвести в древност пророкът, казвайки: “Ти ни изпита, Боже, претопи ни, както се претапя сребро; постави човеци над главите ни. Преминахме през огън и вода и ти ни изведе на свобода” (Пс. 65:10,12). Този вечен мир като желаеха, те оставиха красотата на живота, къщи, богатство, бащи, майки, сестри и братя, жена, деца, та дори и живота си презряха, според господнята заповед (по Лук. 14:26). Затова Господ е проявил чудно цялото си благоволение към тях. Наистина те бяха съдове за добра употреба, избрани за служба на единствения владетел и наш спасител Иисус Христос. Нищо не можа да отдели от тях Христовата любов: ни огън, ни вода, нито някакво друго страдание (по Рим. 8:35,39).

Заради това днес празнуваме с почит тяхната памет и като им отдаваме дължимата възхвала, казваме: “Радвай се ти, всечестна и предивна дружина от пресветлото войнство!”

Те станаха подобни на безплътните сили и ги надминаха; защото ония, бидейки безплътни, стоят на своето място и се наслаждават на неизказаната красота. А мъчениците, като преплуваха многоразвълнуваното житейско море, осветиха чрез своята кръв целия свят. С духовни крила те литнаха нагоре и стоят пред неизказаната божия слава. Те обилно дават изцеление на болните, прогонват бесовете, облекчават страданията, осветляват църквите, опазват мира, насочват човеците към добри подвизи, прогонват демоните и бързо унищожават тяхното коварство, двояко обогатяват бедните — душевно и телесно — унищожават ересите. Като сияят с най-светли зари, те станаха велики поборници — мъченици за вярата.

И тъй коя уста или кой език ще смогне да възхвали тези небесни светилници, които се явиха по-светли от слънцето? С пречистите си мощи като със звезди те осветлиха целия свят. Те сгряха дневния мраз, възпламенени от Светия Дух. И огнени пламъци угасиха те, както някога богопреданите юноши във Вавилон [1]. Със златозарните си кости те осветлиха речните струи, украсиха всички църкви с благоуханните си мощи, възрадваха света с неизказаните си чудеса, прогониха измамата, а насадиха истината, дявола стъпкаха, Христа възрадваха! Затова и десницата на Вседържителя ги обкичи с пресветли венци и ги озари с лъчите на неизказаната светлина, удостои ги дивно и с честта да стоят пред Бога, с богоизтъкана одежда ги облече, със силата на Светия Дух ги изпълни и ги направи равни на безплътните сили. Затова и дивен е Бог между своите светци, като прославя винаги ония, които го прославят, и ги удостоява по чуден начин с неизказани чудеса.

Аз желая да разкажа едно от техните многобройни чудеса, а именно, как чеда слушат своята благородна майка.

Когато тези преблажени мъченици предадоха светите си души в ръцете на Господа, един от тях още дишаше. Майка му, като видя, че той е оставен жив, отхвърли от себе си женската немощ, възприе мъжко дръзновение, взе на раменете си своя възлюбен син и вървейки след [колите, натоварени с телата на мъчениците], говореше му: “Подвизавай се, страдалче за Христа, бъди мъжествен и да крепне сърцето ти, и моята душа да се зарадва заради тебе! Не отпадай, както Иуда някога отпадна от апостолите, нито както сега отпадна един от вас, но възложи на Бога цялата си надежда и духа си, и той ще те подкрепи; защото, ето Христос стои пред тебе, брате, за да приеме душата ти и очаква твоето пристигане.” Докато тя говореше това, синът й, носен от нея, предаде душата си в ръцете на Господа. Тя го отнесе, сложи го при светците и каза: “Почивай, чедо, заедно със светата си дружина и помени ме заедно с тях в светите ваши молитви, за да постигна вашия мъченически подвиг.” После тя се върна с радост, като прославяте Бога.

Чухте ли, братя, за любовта и дръзновението на христолюбивата майка? Как тя не се побоя нито от царя, нито от мъчителя, нито от меча, нито от огъня, а само от животодателя Бога.

Затова и ние, като отхвърлим от себе си всякакъв страх от човеци, нека направим място у себе си за страх от Бога. Дано той просвети нашите дути и сърца! Нека пребиваваме винаги в пост, в чистота и в искрена обич, в кротост и послушание, като се въздържаме от всяко зло. Нека се украсим и с добри дела, както тези пресветли мъченици, като прославяме Пресветата Троица, единосъщна в три лица — Отец, и Син, и Свети Дух — сега и всякога, и во веки. Амин!

--------------------------------------------------------------------------------

Сирни Заговезни - Поклади

От ранна утрин на Сирни Заговезни, Поклади, и мало и голямо се готви за празника. Децата трупат съчки, царевични кочани на голяма клада в махалите или на мегдана-на най-широкото място в селото. Хората на мегданите се вият на хоро край огньовете. И този път огънят – този вековен живец – върши своето чудо. Има ли огън – има и радост в дома. Има ли топлина, има и щастие. Загасналото огнище е мъртвило в къщата. За това момците, младите неженени момчета, на Заговезни изстрелват огнени стрели към дворовете на любимата си, за да запалят сърцето и.

Стопанките изнасят баница и кани с искрящо вино, та всеки да им опита майсторията. Пролетта разпалва кръвта в жилите на младите и тя прелива в буйни веселби и остроумни закачки. Всички гледат да се наиграят на Сирница на хорото, защото от сега чак до Великден не се играе. Това са цели четиресет дена.

На Заговезни играят и Кукерите – яки мъже, нагласени с чудни облекла и тежки звънци, клопатари, на кръста. Първите кокичета вече украсяват дворовете и младите момичета ги късат за да украсят гуглите, тоягите, на кукерите. Пъстрота от мъниста, цветя, панделки, огледала и шарени прежди омайват главите. И изведнъж звънват хлопките на кукерските пояси, за да пропъдят злото.

...Скачайте, прескачайте огньове!

Жито по-високо да се люшка,

Да отмине нивите градушка.

Кукер ли мегдана заорава,

Скачайте, надскачвайте тогава,

Люшкайте, разлюшквайте звънците,

Да звънят от семенабраздите,

Да се вдигат до небето ниви

Да са всички сити и щастливи.

С такива благословии младите момци прескачат високите огньове, под тътена на кукерските клопатари. Когато огънят догори, идват нестинарите, които играят своя танц на жарта на обредния огън. А когато догорят огньовете по махалите, всеки взима по една главня от сирнишкия огън и палят с него домашния огън. Една след друга светват къщите.

Край богатата трапеза се изпълнява и последния обичай за този ден – Прошките. Прошка се иска само на Сирни Заговезни. Младите ще поискат прошка от старите за да им е леко на душата през цялата година. ”Да ти е просто!” – ще кажат старите и ще потупат по рамото младите да запеят песен, че празник без песен, не е празник.

За този ден всяка къща е почистена, спретната, подредена с най-нови постелки, сготвени са най-тлъстите кокошки, опечени са пухкави баници. Приготвена е бъклица с вино и всички са в очакване на кукерите – благославници да изгонят злото от къщата.

После идва ред на хамкането. На дълъг конопен конец от тавана се връзва яйце, парче сирене и въглен – пазилото на къщата. Проточили вратлета, децата първи се устремяват да гонят конеца с лакомствата. А когато се наиграят, а старите нарадват, запалват конеца и отново гадаят. В която къща има млади за задомяване и конеца бързо припламне, значи сватба ще има през годината. Ако гори бързо – житото ще се роди богато. Ако ли конецът тлее - не е на добро. Пепелта от изгорелия конец се пази за лекарство.

Хамкането някога е било с яйце, а халвата е дошла много по-късно на българската трапеза.

В този момент, когато на общата трапеза святкат радостни искри от очите, когато пролетта разжда хиляди надежди, селянинът мисли за земята, за хляба. Той благославя труда, който носи истинска радост. Здрав ли е да се труди – всичко е наред.

Рождество по плът на нашия Господ, Бог и Спасител Иисус Христос

Еже по плоти Рождество Господа Бога и Спаса нашего Иисуса Христа

The Nativity According to the Flesh of Our Lord, God, and Savior Jesus Christ

25 декември (7 януари)

Лук 2:1-7

Мат. 2:1

:: Песнопения на празника

:: Рождество Христово

:: За тайната на Рождеството. Даровете на влъхвите. Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небето - посрещнете Го!

:: Рождество Христово в иконографията

:: Слово на Рождество Христово - Св. Лъв Велики

:: Родословие на Безначалния- Св. Григорий Богослов

:: Родословието на Христос - Митр. Антоний Сурожский

:: Pope Saint Leo the Great (+461) warns the Christians against sun-worship

:: Други четива

***

На Предпразненство на Рождество Христово Църквата пее:

Тропар на Предпразненство, глас 4

Готовися, Вифлееме, отверзися всем, Едеме,

красуйся, Евфрафо, яко древо живота в вертепе процвете от Девы:

рай бо Оноя чрево явися мысленный, в немже Божественный сад,

от негоже ядше, живи будем, не якоже Адам умрем.

Христос раждается прежде падший возставити образ.

Тропар на Предпразненство (Навечерие), глас 4

Написовашеся иногда со старцем Иосифом, яко от семене Давидова,

в Вифлееме Мариам, чревоносящи безсеменное Рождение.

Наста же время рождества, и место ни единоже бе обиталищу,

но, якоже красная палата, вертеп Царице показашеся.

Христос раждается прежде падший воскресити образ.

Величание

Величаем Тя, Живодавче Христе,

нас ради ныне плотию Рождшагося

от Безневестныя и Пречистыя Девы Марии.

В деня на Рождество Христово (25 декември) Църквата пее:

Тропар на празника, глас 4

Рождество Твоè, Христè Боже наш, возсия мùрови свет рàзума: в нем бо звездам служàщии звездòю учахуся Тебè клàнятися Солнцу правди, и Тебè вèдети с висотù Востòка: Господи, слава Тебè.

Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините.

Господи, слава на Тебе!

Кондак, глас 3 от Св. Роман Сладкопевец

Дева днесь Пресущественнаго раждает, и земля вертеп Неприступному приносит,

Ангели с пастырьми славословят, волсви же со звездою путешествуют:

нас бо ради родися отроча младо, Превечный Бог.

Девицата днес ражда Свръхестествения, и земята поднася на Непристъпния пещера; Ангелите с пастирите славословят, а мъдреците със звездата пътешестват - понеже заради нас се роди Младенец - Предвечният Бог.

Икос

Витлеем отвори рая, елате да видим, намерихме храна на тайно място: елате да вземем истинска райска храна в пещерата. Там се яви корен ненапоен, който покарва отпущение (на греховете). Там се намери неизкопан кладенец, от който някога Давид пожела да пие. Там Девицата като роди детенце, утоли жаждата на Адам и Давид. Нека сега към пещерата да идем, там където се роди Младенец – Предвечния Бог.

Кратък синаксар

В този месец, в двадесет и петия ден, празнуваме Рождеството по плът на Господа Бога и наш спасител Иисус Христос. Господи, помогни ни и ние да се родим духовно!

Рождество Христово

"И Словото стана плът, и живя между нас..., и ние видяхме славата Му". (Йоан 1:14)

В последните столетия преди Рождество Христово Юдея се намирала току-речи постоянно под тежкото иго на иноплеменници: изпод владичеството на персийците тя минала под властта на Александър Велики, а след неговата смърт - под владичеството на египтяни, сетне на сирийци, а след кратковременна независимост - под властта на римляните, които обложили юдеите с данък и за цар поставили Ирод. Страдайки под чуждо иго, юдейският народ се утешавал с надеждата за скорото идване на Спасителя или Месия - Христа, обещан от всички пророци. Пророчествата ясно определяли и времето, и мястото на Спасителевото раждане. Пророк Даниил предсказал, че Христос ще се яви след 490 г. от възстановяването на Йерусалимския храм; пророк Михей означил мястото на Неговото раждане - Витлеем (Мих. 5:2; Мат. 2:6).

С приближаване на указаното време всички надежди на юдеите се устремили към идването на Месия, от Когото те очаквали за себе си величие и слава. Чудесните личби, които ставали при раждането на Йоана Предтеча, бързо се разнесли по планинската страна на Юдея. Пророческите думи на свещеник Захария, внушени му от Св. Дух, ясно посочвали приближаващото се явяване на Спасителя: "И ти, младенецо, ще се наречеш пророк на Всевишния, понеже ще вървиш пред лицето на Господа, за да приготвиш Неговите пътища" (Лука 1:76). Но юдеите още не знаели за благовещението, пратено на св. Дева Мария. Като приела с вяра думите на архангела, който й известил, че ще роди Син, Който ще се нарече Син Божи, тя смирено пазела тая вест в сърцето си. Нейният годеник Йосиф узнал за това от ангела, който му се явил насън.

Йосиф, макар да произлизал от царския Давидов род, живял в труд и бедност. Той бил дърводелец и с упражняването на този занаят изкарвал прехраната си.

Когато наближило време Мария да роди, особен случай я повикал с Йосиф във Витлеем. Римският император Август заповядал да се направи народно преброяване в цялата обширна империя. Всеки отивал да се запише в онова място, където бил роден. Йосиф трябвало да отиде във Витлеем, бащиния Давидов град. Витлеем бил незначителен град в околностите на Йерусалим. През време на преброяването той се оказал малък да побере дошлия в него народ. Йосиф и Мария не могли да намерят място в гостоприемницата и били принудени да се подслонят извън града в една пещера, където нощно време пастирите затваряли добитък. Тук Мария родила Сина си, повила Го в пелени и Го положила в яслите, където били привързани осел и вол, които със своето дишане съгрявали божествения Младенец.

Първата вест за това велико събитие ангелите съобщили на смирените пастири, които недалече от Витлеем пазели в полето стадата си. Ненадейно те видели на небето чудна светлина, и ангел Божи им се явил в небесна слава. Бедните пастири се уплашили от чудното видение, но ангелът им казал:

"Не бойте се! Ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци! Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли" (Лука 2:10).

Щом ангелът произнесъл тия думи, изведнъж се появило множество небесни сили, които хвалели Господа и пеели:

"Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14)

Когато се прекратило чудесното явление, изумените и зарадвани пастири си казали един на друг: "Да идем до Витлеем и да видим случилото се там, за което ни възвести Господ!" Като дошли до пещерата, те намерили Младенеца, лежащ в ясли, поклонили Му се и след това разказали на всички за това, което видели.

След известно време в Йерусалим дошли мъдреци от Изток. Известно е, че някога в Халдея пророк Даниил бил поставен от Навуходоносор за началник над езическите мъдреци (Дан. 5:11). Трябва да се предполага, че тогава той открил на халдейските мъдреци своето пророчество за времето, когато ще се роди очакваният от юдеите Месия (Дан. 9:24-27). Това пророчество било предавано от поколение на поколение. И когато на Изток се появила необикновена звезда, мъдреците разбрали, че пророчеството се е изпълнило. Тогава те, не без особено внушение отгоре, се отправили към Йерусалим да се поклонят на родилия се юдейски цар. Следвайки източния обичай да се поднасят на царете дарове, те взели със себе си злато, ливан и смирна, и като дошли в Йерусалим, питали: "Где е новородилият се Цар Юдейски? Видяхме звездата Му на Изток и дойдохме да Му се поклоним". Цар Ирод, като узнал това, се смутил, събрал първосвещениците и учените книжници, и ги питал: "Где трябва да се роди Христос?" Те отговорили: "Във Витлеем Юдейски, както е казано в пророчествата". Тогава замисляйки зло, царят повикал мъдреците и им казал: "Идете, разпитайте грижливо за Младенеца и като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня!" Мъдреците веднага заминали, и звездата, която те видели на Изток, им показвала пътя. Тя се спряла на същото място, където бил Младенецът. Като влезли, те Му се поклонили и с благоговение Му поднесли скъпоценните дарове. Така се изпълнили пророчествата, които преди толкова векове предсказвали идването на Избавителя.

Мъдреците, като се поклонили на Иисуса Христа, заминали по друг път за своето отечество, понеже получили от Бога насън повеля да не се връщат при Ирод. На Йосиф също насън се явил ангел и му казал: "Стани, вземи Младенеца и майка Му и бягай в Египет, и остани там докле ти кажа! Защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби". Йосиф изпълнил заповяданото и същата нощ заминал за Египет, където живял до смъртта на Ирод.

Преданието говори, че през време на пътуването светото семейство било нападнато от разбойници, и един от тях, като видял Иисуса, се удивил на красотата Му и удържал другарите си, като казал: "Не им правете зло! Ако Бог вземеше на Себе Си човешки образ, не щеше да бъде по-прекрасен от тоя Младенец". Тогава пресветата Дева казала на разбойника: "Тоя Младенец ще ти се отплати с добро, задето сега Го запази". Той бил същият разбойник, който по-късно бил разпнат отдясно на Христа, покаял се, повярвал в Него и чул думите: "Истина ти казвам: днес ще бъдеш с Мене в рая" (Лука 23:43). Изобщо преданието за пътешествието на божествения Младенец и пречистата Му майка се запазило живо в оная страна. Досега показват мястото, където те почивали под смоковнично дърво. Близо до това дърво тече чудесно явилият се за светите пътници извор, от който те пили и в който пресветата Дева къпала божествения Младенец. Явяването на божествения Младенец в Египет се ознаменувало и с велико чудо: идолите на Египет веднага паднали и се счупили.

Ирод чакал мъдреците, но като видял, че не се връщат, и страхувайки се за своя престол, решил да погуби Младенеца. Като не знаел как да Го намери, той заповядал да избият във Витлеем и в околностите всички младенци от мъжки пол от две години и надолу. Това ужасно злодеяние било извършено и изпълнило цялата страна с плач и ридание, но не постигнало целта си, защото Иисус Христос вече не бил тогава във Витлеем. Избиването на витлеемските младенци се възпоменава от Църквата на 29 декември.

© Жития на светиите, Синодално издателство, 1991

За тайната на Рождеството

Помните ли съвета, който ви дадох неотдавна, молейки ви да изслушвате всичко, което се говори, в съвършено мълчание и тишина, както подобава на една тайна? Напомням ви това, защото сега ще пристъпим свещените двери и ще влезем в града на великия Цар. Ще говорим за рождението на Иисус Христос, син Давидов, син Авраамов. И ще говорим не за Неговото вечно рождение, а за земното Му рождество, за което има хиляди свидетели. А когато чувате, че Бог е слязъл на земята, размислете и потръпнете. С Неговото земно рождество започва св. Евангелие. Вижте по какъв дивен начин Бог запазил св. Дева от подозренията на евреите, като я поверил на праведния Йосиф. Защото ако евреите знаели за тайната на нейното зачатие, те не биха повярвали и биха пребили Девата с камъни като блудница. Те не повярвали на Христос след всички знамения, които извършил сред тях и продължили да Го наричат син на Иосиф. А как без знамения биха повярвали, че Той се е родил от девица? Ако дори самият Иосиф, този праведен и чуден мъж, се усъмнил, като разбрал, че св. Дева е непразна, и било нужно да се яви Ангел и да му разкрие пророчески тайната: то как биха приели тази тайна евреите, бидейки лукави и развратени? Дори Неговата Майка не се осмелявала да говори публично за това: Аз и баща Ти Те търсихме (Лука 2:48). Защото ако това станело известно, то щяло да събуди подозрения сред евреите и те нямало да почитат Иисус като син Давидов. А ако не Го признавали за син Давидов, то от това щели да произлязат множество други злини. Ето, и ангелите не на всички казали за тайната на рождението Му, а само на Иосиф и Мария. А когато благовестили на пастирите за родилия се Младенец, не им разкрили, че се е родил от Дева.

И така, когато Иосиф се убедил, че "заченатото в нея е от Духа Светаго", той я приел и помагал й докато се роди Младенецът. Ако не е бил твърдо уверен в ролята на Св. Дух в тайнственото зачатие, той не би задържал св. Дева Мария при себе си и не би й служил.

Така и ти не искай повече от това, което е казано, и не питай как точно е станало зачатието. Защото ако е тайна естественото зачатие и рождение на човека, то колко повече тук, когато е чудодествал Духът и когато тази тайна е неведома дори за ангелите.

И остана скрито от княза на този век девството на Мария и детеродството й, както и смъртта на Господ: три тайни достойни за огласяване, които бяха извършени в Божие мълчание.

Прочее как [Той] се откри на вековете? Звезда в небето засвети над всичките звезди и светлината й беше неизречима, и новостта й предизвика угощение, а останалите звезди заедно със слънцето и луната станаха хор за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И смущение имаше: откъде това ново явление, неподобно на тези [звезди].

От него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна; незнанието бе отстранено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви за обнова на вечния живот. И това, което беше подготвено от Бога, получи начало. Оттам всичко се разтресе, защото се подготвяше разрушаването на смъртта.

Св. Игнатий Антиохийски Богоносец

Даровете на влъхвите

"А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода,

ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим....

И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна".

(Матея 2:1, 11)

Преди повече от 2000 години в покрайнините на Витлеем се родил Младенец. Майката повила нежно Младенеца и с любов се надвесила над Него. Ангелите запяли "Слава на Бога във висините. И на земята мир между човеците, в които е Неговото благоволение". Първи чули хвалата им овчарите, дошли при Младенеца Христос с чиста вяра.

По друг път стигнали до Бога влъхвите. Техният път бил труден, както е труден пътят от Вавилон до Витлеем, както е труден той за онези, които търсят истината в тежки интелектуални преживявания и страдания, чрез богословието, философията и науката. И този път довежда до Бога, ако истината се търси от цяло сърце, обръщайки се с молитва към Бога.

Един от най-характерните епизоди от Христовото Рождество е именно появяването на звездата на Новородения. Звездата изгряла над Вавилон в деня на Благовещението на Божията майка. Влъхвите - мъдреците, които били запознати с пророчествата, потеглили след нея. Керванът от Изток достигнал Ерусалим след две години. Според преданието, един от влъхвите бил от Персия, другият бил арабин, а третият бил от Етиопия. Наричали ги Каспар, Мелхиор, и Валтасар. Мощите на влъхвите били открити в ІІІ век и сега се намират в Кьолнския събор.

Неочаквано в прашни, скъпи дрехи влезли трима източни мъдреци (наричаме ги влъхви) с богати дарове в ръце. Влъхвите били не само владетели, но и учени: те наблюдавали небесните светила и когато забелязали на изток изгрева на чудна звезда, тръгнали след нея, за да се поклонят на Богомладенеца. Преданието е съхранило техните имена: Валтасар, Каспар и Мелхиор. За новородения Христос те донесли злато, ладан* и смирна.

* Ладан е скъпа ароматична смола от едно особено дърво, която в древността поднасяли в знак на особено благоволение. Със смирна, това скъпо благовонно масло помазвали умрелите.

И така, злато - за Царя, ладан - за Бога, смирна - за Човека. Te се пазят и до днес.

Златото - това са 28 златни пластини с размери 5 и 7 см, с различна форма - трапец, четиръгълник, многоъгълник... Върху всяка има орнамент - най-тънък филигран, който не се повтаря нито веднъж.

Ладан и смирна - малки, големи колкото маслина топчета - те са около 70. Тези съкровища се пазят с голямо уважение в манастира "Свети Павел" в Света гора, на Атон. Тяхната ценност не е само духовна, но и историческа, археологическа; тя няма цена, затова те са поставени в малки сандъчета, в каквито пазят мощите на светците.

Честните дарове на влъхвите Божията Майка грижливо е пазела през целия си живот. И когато Успението й наближило, тя предала даровете, заедно с ризата и пояса си в Йерусалимската църква, където те се пазели до 400 година.

Византийският император Аркадий ги пренесъл в Константинопол при освещаването на новата столица на империята. След това те попадат в град Никея и остават там около 60 години.

Когато римляните били изгонени от Константинопол, даровете се върнали в столицата. След падането на Византия през 1453 г. даровете на влъхвите заминават за Атон - в манастира "Св. Павел". Отнесла ги сръбската княгиня Мария. Там, където коленичала Мария, сега има издигнат кръст, който се нарича "Царицин". По-късно, наблизо бил изграден параклис, вътре в който е изобразено посрещането на великата светиня от монасите.

И днес от даровете на влъхвите се носи удивително благоухание. Понякога изнасят даровете от манастирската ризница за поклонение от поклонниците и тяхното благоухание изпълва църквата. Даровете на влъхвите, като една необикновена светиня, притежават Велика благодат. Те служат за източник на изцеление за много хора и са свидетелство за Господното пришествие в света.

Виж също:

Поклонението и даровете на влъхвите

Христос се ражда - славете Го! Христос слиза от небето - посрещнете Го!

Mариета Иванова

Във вековната история на Христовата църква са намерили място такива велики и бележити събития, които със своето непреходно значение оказват благотворно въздействие върху духовно-нравствения и културен възход на човечеството. Безспорно, Рождението на Богочовека Иисус Христос е едно от тях. То е изпълнение на древните обещания и пророчества, завършек на старозаветното домостроителство и начало на новия живот. Още в зората на човешкото съществуване (помрачено и смутено от непослушанието на прародителите в Едем (Бит.гл.3), Бог в промислителната Си грижа и любов към падналия човек, обещава да изпрати Спасител на света. Вярата и надеждата в изпълнението на това обещание дълбоко осмислили живота и дейността на Божиите праведници, които по неведомите пътища на духовното прозрение, смътно са предчувствали славното Витлеемско събитие. Страниците на старозаветните свещени книги свидетелстват, че Спасителят ще се роди във Витлеем, но Сам Той ще води началото си от дните на вечността (Мих. 5:2). Той ще бъде примирител на народите (Бит. 49:10), Син на Девица (Ис.7:14). Ще бъде Творец, Вестител и Княз на мира (Йов 32:2), (Зах. 9:10), (Ис. 9:6). В Негово лице милостта и истината ще се срещнат, правдата и мирът ще се целунат (Пс. 84:11).

Наближавало времето да се роди многоочакваният от древното човечество Месия. Пророчествата, които предсказвали различни исторически събития, предшестващи Неговото раждане, се били изпълнили. Когато се изпълнило и времето, предвидено в пренебесния план, Бог изпратил Своя Единороден Син на земята (Гал. 4:4).

По-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек. Ако всичко това е станало, то всичко друго ще последва след него с разумна последователност. Той не би унизил Себе си така безразсъдно и така напразно, ако не би имал за цел да възвиси нас - Христос се роди по дух, за да ни възроди по дух. Богочовекът Иисус Христос и тайната на Неговото боговъплъщение могат да бъдат освидетелствани най-вече в светлината на посланията на св. ап. Петър. Тук ясно е подчертано, че:

1. Иисус Христос по плът е един от израилтяните.

2. Той е роден по плът от Давидовото семе и се открил за Син Божи чрез силата на чудесата, по духа на освещението, чрез възкресението на мъртвите.

3. Съгласно Божието домостроителство, когато се изпълнило времето, Единородният Син Божи се роди от жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението.

4. Общественото служение на Иисуса Христа преминало сред сънародниците Му по плът йудеи.

Тайната на боговъплъщението е кратко формулирана в Никео-цариградския символ на вярата (чл.3) - "вярваме и в един Господ Иисус Христос, Сина Божи, Единородния, който заради нас човеците и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Светия дух и дева Мария и стана човек".

Иисус Христос прие човешка плът, за да сложи началото на изкуплението, което е осъществено по-нататък чрез кръстните страдания, смъртта, Възкресението и Възнесението на Богочовека. Боговъплъщението е начален момент на изкуплението от първородния Адамов грях с цел човечеството да се възвърне към живот - живот в Христа и с Христа. Който е истински живот, съгласно Неговите слова: "Аз Съм пътят и истината и животът" (Иоан 14:16).

В боговъплъщението тайната на Бога и тайната на човека се съчетаха и така образуваха най-дълбоката и най-непостижимата тайна на земята и небето - тайната на Богочовешката личност. "Велика е тайната на благочестието: Бог се яви в плът" (Тим. 3:16), "Словото стана плът" (Иоан 1:14). Като съпричастник на човешката природа, въплътеният Син Божи стана посредник между нас и Бога - вечен ходатай за човешкия род пред Божията правда. Това е изразено от св. ап. Павел: "Христос не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема, затова длъжен бе да прилича по всичко на братята, та да бъде милостив и верен първосвещеник във всичко, що се отнася до Бога, за очистване на греховете на народа. Защото в това, що сам претърпя, като биде изкушен, може и на изкушаваните да помогне (Евр. 2:16-18). За да възстанови в първоначалната си чистота човешката природа, разстроена при грехопадението в Едем, Бог-Слово прие пълна човешка плът. По този начин, според св. Григорий Богослов възприетото от Сина Божи човешко естество е било излекувано.

Всяка година чудото на Рождество Христово влиза в нашите домове. В тихата, свята нощ целият християнски свят тържествува и възпява раждането на Младенеца. Мислено следваме светлината на изгряващата чудна звезда и извървяваме пътя до Витлеемската пещера, за да зърнем Божия Син и Му принесем скъпи дарове-смирение, преклонение и обич. Идването на Христос на земята е велико събитие. То се повтаря за всички вярващи вече две хилядолетия, за да стопли и просветли душите ни, за да ни прероди и доближи до Бога. В навечерието сме на юбилейната двехилядна година от Раждането на Богомладенеца. Отново и отново Христос се ражда в сърцата ни и ги изпълва с любов, за да бъдат светли и чисти, защото Той дойде като Спасител на света.

Нека приемем смирено радостта на светлия празник и празнуваме не плътски, а божествено, не мирски, а духовно.

Бог става човек. Словото добива плът, Невидимият става видим, Божият Син става Син Човешки. Нека приготвим пътя Господен в живота и в душите си.

© Mариета Иванова, www.bsc.rousse.bg

Слово на Рождество Христово

Св. Лъв Велики

Възлюблени, да се възрадваме, днес се е родил нашият Спасител. И няма място за печал там, където се ражда живот, който като унищожава страха от смъртта, ни принася радостта на обетованата вечност. Всички участват в това празненство, а причината за всеобщата радост е една: нашият Господ, разрушител на греха и смъртта, като не намерил никого свободен от вина, дошъл да освободи всички. Нека се радва светията - той се приближава до наградата си. Нека се весели грешникът - нему се открива прошката. Нека се въодушевява езичникът - него призовават към живот.

Заради това и Син Божий при изпълването на времето (срв. Гал. 4:4), установено от непостижимата висота на Божествения съвет, приел човешка природа, която следвало да примири с нейния Творец, за да бъде изобретателят на смъртта - дяволът - победен именно чрез победената от него природа. В това започнато заради нас сражение двубоят се води по великия и удивителен закон на справедливостта: всемогъщият Господ встъпва в борба с най-свирепия враг не в Своето величие, а в нашето смирение, заставайки пред дявола в същия облик и в същата природа, която е причастна и към нашата смъртност, но съвършено безгрешна. Разбира се, за това Рождество не е валидно онова, което се говори за всички останали: "Никой не е чист от сквернота, даже младенецът, който поне един ден е проживял на земята" (срв. Иов. 14:4-5). Поради това върху това единствено Рождество не е преминало нищо от плътската похот, нищо от греховния закон не го е докоснало. От рода Давидов се избира царствената Дева, предопределена за приемане на Свещения плод. Тя, която още преди да зачене с тялото си Сина Божий и Човешки, Го заченала с ума си. И за да не би тя в неведение на Висшата воля да се изплаши, когато се случи необичайното, узнала от беседата си с Ангела това, което Св. Дух ще стори в нея. И да вярва, че не ще изгуби целомъдрието си онази, на която предстои да стане Богородица. И защо ли трябвало да се съмнява изобщо в необичайното зачатие, когато то било обещано със силата на Всевишния? Тази вяра се укрепвала и от предходното чудо - неочакваното даруване на чадородие на Елисавета, та да не би който и да било да се усъмни, че Дарувалият зачатие на безплодната може да дари зачатие и на Девицата.

И така, Словото Божие, Бог, Син Божий, Който в началото беше у Бога, чрез Когото всичко е станало и без Когото нищо не би станало (срв. Йоан 1:1-3), стана Човек за освобождението на човека от вечната смърт. Без да намалява Своето величие, Той приел върху Себе Си нашето смирение по такъв начин, че оставайки каквото е бил и приемайки онова, което не е бил, съединил истинския облик на раба и онзи образ, в който бил равен на Бога Отца: и с този съюз Той съединил двете природи без да приеме низшата слава и без да умалява висшата. Ето защо, при съхраняване особеностите на двете същности (природи), съединяващи се в една Личност, величието приема върху себе си смирението, силата - слабостта, вечното - смъртността. Така за изплащане дълга за нашето състояние неуязвимата природа се съединила с природата, подложена на страдания. Истинският Бог и истинският Човек се съчетават в единството на Господа, и Той е Посредникът между Бога и хората (срв. 1 Тим. 2:5), Който можел да умре по едната природа и да възкръсне по другата, както било необходимо за нашето изцеление.

И тъй, не могло да наруши девическата непорочност спасителното Рождество на Този, Който станал страж на целомъдрието и явление на истината.

Това рождение подобавало, възлюблени, на Христос, по Божията Сила и Божията Премъдрост (срв. 1 Кор. 1:24), за да бъде Той подобен на нас във всичко по човечеството Си и да ни превъзхожда по Божеството Си. И ако не би бил Той истински Бог, то нямаше да ни донесе изцеление, а ако не беше истински Човек, то нямаше да ни служи за пример. Затова, когато Господ се родил, ликуващите ангели пеят и възвещават: "Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!" (Лука 2:14). Те виждат, че небесният Йерусалим се изгражда от всички народи на света. Колко би следвало да се възрадват човеците за това неизречимо дело на Божествената любов, щом така са му се радвали от висините ангелите?!

Възлюблени, да възблагодарим на Бог Отец чрез Неговия Син в Духа Свети, Който по великото Си милосърдие, като ни възлюби, се смили над нас и умъртвени от греха, ни съживи чрез Христа, за да станем в Него нова твар и ново създание. Да отхвърлим стария човек с делата му (срв. Кол. 3:9) и ставайки участници в Рождеството на Христос, да се отречем от делата на плътта (срв. Гал. 5:19). Познай, християнино, твоето достойнство и ставайки участник в Божествената природа, не се връщай към предишното си нищожество с недостойно поведение. Помни, член на каква Глава и какво Тяло представляваш ти! (Срв. 1 Кор. 6:15) Не забравяй, че като си спасен от властта на тъмата, си пренесен в светлото Царство Божие. Чрез тайнството Кръщение си станал храм на Светия Дух. Не прогонвай от себе си такъв Обитател с порочни деяния и не се подчинявай отново в робство на дявола, тъй като твоята цена е кръвта Христова (срв. 1Кор. 6:20) и по справедливост ще те съди Онзи, Който те е изкупил по Своето милосърдие, Който заедно с Отца и Светия Дух царства во веки веков. Амин.

Църковен вестник, бр. 24 за 2002 година.

Рождество Христово в иконографията

Да видим как Рождеството е показано в православната икона.

В центъра на рождественската икона обикновено се изобразява на червено ложе полегналата Дева, а зад гърба Й - пещера, в която в белоснежни пелени е положен Младенецът. Над него вол и осел са склонили взор към Младенеца. Лъчите на Витлеемската звезда падат на Иисуса Христа. В горния десен ъгъл обикновено е изрисуван архангел Гавриил, наведен над фигурата на пастир (олицетворяващ множество пастири), а вляво от тях - ангели. По-надолу, под ангелите, обикновено са изобразени на коне три влъхви с дарове, символизиращи всичките възрасти на човека и всичките народи на земята (един от влъхвите е тъмнокож).

Долу вдясно е изобразена сцена на омиването на Младенеца: две жени държат детето и делва с вода. Така Той е изобразен два пъти - в пещерата и в ръцете на повиващите го.

Най-долу на иконата е изобразен седящият, замислен св. Йосиф Обручник. Склонената му в съмнение глава се опира на дланта на лявата му ръка. Редом с него - старец, олицетворяващ "духа на съмнението". Друга възможна трактовка е, че старецът е св. пророк Исая, предсказал раждането на Младенеца от Дева.

Иконите на Рождество са пълни със светлина и радост. Червеният цвят на постелята, на която се е излегнала Богородица, олицетворява неизказаната красота на Рождеството, както и бъдещата жертва.

Съществуват и по-подробни варианти на иконата. В тях се разказва също за бягството на Пресвета Богородица с Младенеца и св. Йосиф в Египет, и за избиването на младенците. В десния долен ъгъл обикновено е изрисуван цар Ирод, а редом с него - войн с копие с пронизан на него младенец и други детайли.

В западноевропейското изкуство за Рождеството се разказва другояче. Пещерата е заменена от обор или заслон, в който се държат животните. Но на някои картини от XIV-XV век има отглас от преданието за пещерата - в тях е изобразена колиба, в която са видни скали. В Европа дълго е обсъждан въпроса дали св. Йосиф принадлежи към сонма на светиите. Затова на много икони той е изобразен без ореол.

Виж също:

Рождество Христово: Бележките на един иконограф Монах Григорий Круг

The Feast and the Icon of the Nativity Ouspensky, Lossky and Fr. Thomas Hopko

Други четива

Ние проповядваме Бога, станал Човек, а не обожествен човек.

преп. Иоан Дамаскин

Въплъщавайки се, Бог не употребил насилие над нашето естество, не го използвал като инертен материал за осъществяване на Своята воля. Човешката природа в резултат на свободен личен избор е дала съгласието си да послужи за въчеловечаването на Бога.

При въплъщението Бог се съединява не с онази безгрешна природа, която Адам би притежавал в случай на безпрепятствено движение по пътя на богоуподобяването. Не, историческата личност на Иисус Христос е конкретна човешка индивидуалност, разделяща наравно с другите хора последиците от грехопадението. Тази индивидуалност е ограничена, крайна, изложена на всички превратности на тварното битие. Само веднъж на планината Тавор, Христос открива явно следствието от съединяването на човешката природа с Божествената: преображението на човека в Божията слава. С изключение на този момент в продължение на целия земен живот на Христа Божествената Му природа останала скрита. Църквата проповядва учението за кенозиса на Бога, т.е. за смирението и себепринизяването на Бога дори "до смърт", проповядва доброволния отказ на Христа да открие явно на света Своята Божественост.

Така кенозисът на Божеството в лицето на Христа е плод на личностната Божествена свобода, свобода на въплътилия се Син и Слово Божие. Кенозисът не намалява, нито поврежда истинното съединяване на двете природи в Христа. Бидейки неподчинен на никаква същностна или природна необходимост, Бог може да ипостазира в Своето Лице не само Своето битие (Своята собствена Същност или Природа), но и човешкото битие. При тяхното ипостасно съединение в една Личност се запазват природните свойства на двете естества. Но не е задължително тези свойства да се изявяват винаги. Ето защо Христос е в състояние да не открие Своето Божество "в слава", както и да преодолее материалността на Своето човешко тяло, като например тежестта му, и в резултат Той може свободно да ходи по водата. Ако битието намира своя ипостас само в Личността, то никаква природна необходимост (Божествена или човешка) не може да ограничи проявата на личностната свобода.

Христос Янарас

Рождество Христово

Зимата дойде отгоре,

там от чистото поле

на небесните простори.

С бели вихрени криле

цяла нощ тя бе лудяла

над земята - най подир

със една покривка бяла

я обви на длъж и шир.

А под снежните качулки

на къщята тая нощ,

херумиви в златни люлки

пееха със чудна мощ.

Светлото Христово чудо

те вестяваха безспир

и зовяха всички люде

към любов и мир.

Асен Калоянов

Житие на преподобните Спиридон и Никодим

Всяка душа, озарена свише от благодатта, е проста; в нея няма нито лукавство, нито лъжа, тя е съсъд и жилище на Самия Бог. Затова и апостолът казва: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите." [1Кор 1:27].

Към числото на тези избраници принадлежал и преподобният наш отец Спиридон. Този блажен произхождал от някакво село; той не бил обучен в книжните науки, не бил силен в словото, но бил велик със своя духовен разум и с богоугодните си дела. Имайки в сърцето си страх Господен - начало на всяка премъдрост, той дошъл в Печерския манастир и започнал да води суров монашески живот. Не знаейки да чете и да пише, започнал да се учи на книжното изкуство, макар че вече не бил млад на години. Той твърдо изучил всичките боговдъхновени Давидови псалми и ги знаел наизуст.

Светият подвижник с неотслабваща ревност се подвизавал и се грижел за спасението на душата си. Той имал благочестив обичай: всеки ден започвал да пее Давидовия Псалтир и не преставал, докато не го завършвал целия в същия този ден.

Тогавашният игумен Пимен, постник, като видял, че свети Спиридон се отличава със смирение и с трудолюбие, постоянно пребивава в пост и молитва и е непорочен във всичко, му възложил богоприятно за него послушание: да пече хляба, принасян при Божествена литургия за тайно тяло Христово, тоест просфори. Блаженият Спиридон, като се поселил в пекарната, не оставил и предишните си духовни подвизи и започнал да изпълнява възложеното му послушание с всяко благоговение и със страх Божий. Знаейки, че трудът на ръцете му бил предназначен за чистата и непорочна жертва, принасяна от иерея, той го изпълнявал, като отдавал с устата си хваление на Бога: сечал ли дърва, месил ли тесто, той винаги пеел с устата си Давидовите псалми, за да изкара докрай всеки ден според обичая си целия Псалтир.

Веднъж, изпълнявайки обичайната си работа, този блажен подвижник запалил пещта, за да пече просфори. Изведнъж огънят излязъл през входа на пещта и обхванал покрива на сградата, в която бил светецът. Блаженият Спиридон, като взел мантията си, закрил с нея входа на пещта и като стегнал силно ръкавите на власеницата си, побързал с нея към кладенеца. Като я напълнил с вода, той бързо се върнал, повикал братята и ги помолил да му помогнат да изгаси пожара.

Като се събрали, братята видели дивно явление: мантията, с която блаженият затворил входа на пещта, не била докосната от огъня и водата от власеницата не изтекла. Монасите бързо угасили огъня в горящата сграда с донесената вода и радостно прославили Бога.

Този блажен Спиридон имал един съучастник в трудовете, брат на име Никодим; той във всичко бил единомислен със свети Спиридон. Подобно на него свети Никодим също ревностно се молел и разделял с него телесните трудове.

Тези подвижници работили свято и богоугодно в продължение на тридесет години, изпълнявайки чисто и непорочно своето послушание - печенето на просфори. Затова, като се преставили в доброто изповядване, те се насищат със славата Божия, която виждат не във вид на принасян хляб, а лице в лице.

По техните свети молитви да се наситим и ние достойно с хляба на живота - с благодатта и славата на Иисуса Христа, на Когото, заедно с Бог Отец и със Светия Дух подобава чест, слава и поклонение, сега и винаги и във вечни векове.

Амин.

Житие на преподобните наши отци Спиридон и Никодим, Киево-Печерски просфорници

Всяка душа, озарена свише от Божията благодат (Притч.11:25), е проста и няма в себе си лукавство, нито лъжа, защото е съсъд и жилище на Самия Бог. Сам Бог е прост Дух. Затова и апостолът казва: "Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите" (1Кор.1:27). Такъв Божий избраник бе и преподобният отец Спиридон, за когото сега ще разкажем.

Св. Спиридон произхождаше не от град, но от някакво село. Беше безкнижен, неграмотен и не умееше да говори като интелектуалец, но бе изпълнен с духовен разум и с богоугодни дела, почти винаги липсващи на мъдреците на този свят. В сърцето си той имаше благочестие и страх Божий, който е начало на всяка премъдрост.

И така, св. Спиридон дойде в Киево-Печерския монастир и възприе на себе си многотрудния иночески живот. Той беше неграмотен, но започна да се учи да чете и пише (макар вече да не беше млад), и научи наизуст целия Псалтир. Крепко и усърдно се трудеше за спасението на душата си, непрестанно пееше Псалтира и всеки ден го казваше целия.

По това време игумен на монастира беше постникът Пимен - той видя, че блаженият Спиридон е смирен и трудолюбив мъж, непрестанно залягащ за молитва и пост, и във всяко отношение непорочен - затова му повери богоприятното послушание да пече хляба, който се принася на Божествената литургия и се пресъществява в Тяло Христово, т.е. - просфорите.

На новото си послушание св. Спиридон не отслаби своя духовен подвиг и трудове, но изпълняваше работата си с всяко усърдие, благоговение и страх Божий. И наистина, трудът на ръцете му беше да приготвя хляб за чистата и непорочна Жертва, принасяна от свещеника, а плодът на устата му, принасян от самия него, беше духовна жертва: непрестанно хваление на Бога. И така, дали сечеше дърва или замесваше тестото, на устата му непрестанно бяха Давидовите псалми и всеки ден, според обичая си, казваше по веднъж целия Псалтир.

Един път, докато вършеше обичайната си работа, св. Спиридон запали пещта за да пече просфори. Но изведнъж пламъкът, който излизаше от нея, се засили прекомерно и запали покрива на постройката. Тогава блаженият взе мантията си и покри с нея отвора на пещта. После завърза ръкава на власеницата си и отиде с нея при кладенеца, напълни я с вода и бързаше по-скоро да се върне с тази вода. Викаше и братята да му помогнат да угаси огъня. А те, щом пристигнаха, видяха дивното чудо: мантията, с която преподобният покри отвора на пещта, не изгоря, и водата, която беше напълнил във власеницата, не изтече - с нея угасиха запалилата се постройка и с голяма радост прославяха Бога.

Блаженият отец Спиридон имаше и свой сподвижник - един от монастирските братя, на име Никодим, който във всичко бе единомислен с него и подобен на него в молитвата и ръкоделието.

Тридесет години те двамата добродетелно и богоугодно се трудеха в приготвянето на просфори и извършваха послушанието си чисто и безукорно. Затова и Бог ги удостои с блажена кончина, и сега те се насищат духом от съзерцаването на Божията слава, която виждат не вече под вид на принасян хляб, но както си е.

Нека по техните свети молитви и ние достойно да ядем от Хляба на вечния живот, за да се удостоим с благодатта на Иисуса Христа и с небесната слава - на Него заедно с Бога Отца и Светия Дух подобава чест, слава и поклонение сега и винаги, и во веки веков, амин.

Батори тая дето ми я описваш,честно казано не мога да си я представя и благодаря на бога че съм учил при една друга система.

Аз ,а и много други като учехме за домашно или пък друго изобщо не отваряхме учебника.Другарката Пискова бе отличен педагог и в повечето случаи съм учил като разкажа на някой от домашните урока който съм чул в час.Това бе достатъчно и знаех че съм с готов урок.

Може би затова си спомням толкова много неща от училище.

Веж сега Батори аз отдавна не уча ,но от това което си спомням/а тое от началото на демокрацията когато образователната система не бе засегната/ нещата тогава също не бяха цветни.

Трябва да ти покажа читанката си от 1 клас в която беше пълна с комунистическа пропаганда,стихотворения ,разказчета и т.н.

Помня на на с ни даваха пример за добрата и лошата лъжа с Митко Палаузов.

Значи тоя притежавал всички качества които трябваше да имаме и ние ,сред тях и честност.Значи той винаги бил честен,но като дошли жандармите той излъгал че не знае и това е благородната лъжа.

Брат ми за малко не го оставиха дая повтаря 2 клас щото не бе научил добре стихотворението ,,С партията до последен дъх,,.

Караха ни да зазубряме огромни текстове които бяха меко казано безсмислени.И най тъпите и гламавите бяха накарвани със принуда най малко да зазубрят уроците.

А за книгите дето ни ги даваха да ги четем постоянно бяха все огромни и в голям брой.Аз също си спомням че по мое време също никой не щеше да учи.

Учителите обаче тогава имаха голямо влияние.

Имахме си отговорник който ако не сме с чисти дрехи или ръце ни връщаше в къщи.Като влиза другарката всеки застава прав,по войнишки/прочее кой на кой чин да стои се определяше в началото на годината от учителя/ и отговорника/в моя случай би момиче/ реве с пълно гърло ,,Клас стани ,клас мирно,,.Учителката отива и отговорника с вдигната за поздрав ръка докладва

,,Добър ден другарко Пискова/класната,която бе върла комунистка/ целият клас е на лице с изключение на... по еди кви си причини.,,

Учителката отговаря ,, Седнете ученици,,

И урока започваше.Тия дето ги чувам че в час си говорили при нас не ставаше.

Всички пазят гробовно мълчание и говорят само когато другарката им каже.

За да зададеш въпрос вдигаш ръка и когато другарката каже ,,Стани и кажи еди кой си,,-ставаш и говориш.

Ако се правиш на интересен и не слушаш следва завеждане при директора,нас поне много ни бе страх от това.

Е имаше и хаймани дето бягаха от клас,не учеха,повтаряха и т.н.

В нашия клас имаше двама такива/с тях се разделихме в трети клас/,впоследствие бяха и повече,но и времената малко по малко се изменяха.

Аз обаче прекъснах училище докато системата бе още стабилна и не съм видял сегашната ситуация.

М...Дааа... Както е казал класика ,,У нас свестните смятат да луди,,.

Като хода всеки ден в залата виждам ученици които директно копират от интернет/само махат името на автора/ и хоп,готови са с домашното.

И на другия ден ,,Еййй хванаха

ме,,.На един такъв му викам ,,Добре де земи малко го пипни тоя текст,отрежи нещо,прибави локуми и общи думи,барем да не е ачик отворено.Ма не оня ме изгледа със сагаление/предполагам заради глупостта ми/ и ми вика ,, Да ни съм луд,,.

В библиотеката също общувам с много млади хора ,тия чакат жената да им намери не само книгата,ами и текста и те го преписват дословно.

Спомням си по един въпрос нямаше нищо на български и момичето бе направо отчаяно.Пък аз нали съм си кавалер /пък и момичето бе хубавко/ викам ще ти намеря нещо на руски.И и намерих почнах аз да превеждам директно на български и по едно време тя ме спира ,,Часай ама това нещо няма начало а на нас ни искат увод,,.Викам и ,,Няма проблеми и увод ще ти напиша,, и почвам да го съставям на глас.Тая ме слуша до едно време и вика ,,Много бавно става не ми се играе,ще се опровдая че не съм намерила нищо на бъгарсски,,.

Както е възкликнал Моканина ,,Боже колко простотия има на тоя свят боже,,.

Пак добре им увряха главите,което си е постигене да твъдите комунистически кратуни.

Варна

http://www.varna-bg.com/museums/etnografmus/etnographia.htm

Бургас

http://www.burgasmuseums.bg/Museums/Burgas...thnographic.htm

Етъра

http://etar.hit.bg/

Ами Стамболов го убиват ама не може да не признаем че е направил много за България.Ако Бенковски бе оживял щеше да се справи още по добре.

Да наистина исляма е най жестоката и човеконенавистна религия в света която призовава другият,различният да бъде убиван и унищожаван.

Тя е единствената религия която смята за добро дело убийството на малки деца.

Само един напушен изрод може да измисли тия жестокости и да ги възхвалява.

Аз като върл почитател на Ифандиев ще попитам ,,А кой допусна свободията,,

Отговора е ясен за всички -мръсните комунисти и ДС за да ограбят държавата и да запзят властта си.Спомнете се за куфарчетата с червените пари,спомнете си за изградената от ДС опозиция.Да припомням ли случая с ДРУГАРЯ Иван Костов който преди промените е написал статия в която - цитирам по памет се е казвало ,,Ние истинските марксисти няма да отстъпим и на крачка от комунистическите идеали,, и тоя ще ми се явява опозиция,ай сиктир .

Ами големия дисдент Желев който въдворен издава книги/за ,,Фашизма,, говоря/ и получава комунистически литературни награди.Казват че новите демократи са неуспели комунисти,креатури на ДС и си е баш така.

Как очаквате държавата да върви напред като другарите комуняги измислиха групировките за да грабят народа ,ами разбойническо-ментарджийската приватизация на другаря Костов,ами предизвиканата от комсомолеца Веденов банкова криза за да ограбят на хората парите и да прикрият кражбите.

за всичко това е виновна партията майка която 45 г мачкаше българите а сега безжалостно ги ограбва и се превърна в олигархия

ЩЕ ЗАВЪРША С ТОВА ЧЕ ДОКАТО МРЪСНИТЕ КОМУНИСТИЧЕСКИ ИЗРОДИ ДОКАРАЛИ БЪЛГАРИЯ ДО ТАЯ КАТАСТРОФА НЕ БЪДАТ ВКАРАНИ В ЗАТВОРА НЯМА ДА СЕ ОПРАВИМ,НЯМА !!!

Сега ,за загоре.

Борис в една по ранна война го губи/мир не е сключен/,ама ромиете се изкарват толкова добри и хрисими хорица че се отказали от своето/това което са завоювали/.

Щеше да се пробва да изпълни заветите си,но скоро покварата на българската политищина щеше да го огвроти или да стане част от нея.

←

Не съм съгласен.С непримиримият си характер или щеше да донесе много добро на ългария или щяха да го убият.

http://www.omda.bg/BULG/ethography/ethn_folk.htm