Frujin Assen

Византиец ти поназнайваш италиански,моляте провери стефан дуньов на италиански в тъсачки,защото полка който е командвал е получил неговото име.Интересно ми е дали и днес го е запазил.

Матанов пише, че освен, че Борис победил сърбите, смазал и хърватите. Това го пишел Константин Багренородни, който го бил научил от хърватски принц беглец в Цариград.

Целия този спор на мен лично ми идва в повече ,каквото имах казах,мога само да поздравя Галахад за чудесните материали.

Поздравявам те Еми за включването ти в нашия форум,надявам се да пракарваш тук приятно времето си.

Има едно предаване по скат ,,изгнаници клети,, та там доста разказват по въпроса,пускат арменски песни и радказват за арменската култура.

Та там казаха че навремето се е спорело какъв е Григорий Бакуриани,основателя на Бачковския манастир.Та през 50те нашите историци да се натегнат на Сталин го изкарали грузинец,пък имало необорими доказателства че е арменец.

Сега се замислих за нещо.

През 1378 когато се жени за Мурад Тамара е била на 37г.Значи към 1348-1355 когато се жени за деспот Константин е била тъкмо на възраст да женене.Знае се че владетеля на Велбъжд Деян и синовете му Константин и Иван стават ,,популярни,, в българския и сръбския владетелски домове преди 1355 когато кралица Елена минава оттам на път от Скопие за Търново.Нищо чудно малко след 1355 цар Иван Александър да е решил да привлече на своя страна младия Константин и в тая връзка да го е оженил за младета си дъщеря.Прочее кой му дава деспотската титла,Галахаде знаеш ли?

Галахаде,линкът ти не се отваря,прочее много пъти съм искал да взяза в твоя сайт но никога не съм успявал,все нещо не е наред.

Сега за аяните българи ти казаваш че е нямало.И веднага след това описваш български първенци които са имали права и функции на аяни.Според мен не е важно името дали е аян,кнез или бан или другакси,тия български първенци изпълняват функциите на аяни,иначе казано са си феодали.

Ти сам казваш че те са имали власт над българите,това значи че българите все пак са имали свои ,, коалиционни владетели,, и реална власт,а това значи и автономия и българска държавност.

Сега за бан Вельо.

Проверих в библиотеката в сборник извори и там би даден един разговор на бан Вельо с турчин дошъл да ги помюсюлманчва.Той му казва

-Какво лошо видяхте когато воювахме за държавата в Тунис,Египет и Персия?

Ние показахме че сме верни слуги на султана,защо сега ни карате да направим нещо което не искаме?

Това показва че Вельо наистина има титлата бан,а българите дори и по това време имат самостоятелни бойни единици в състава на османската армия.

Защо надписите са на някава китайска писменост?

Както може би знаете аз и византиеца пишем отвреме на време статии за списание ,,оръжие,,.Сега сме се заели със статия за Стефан Дуньов.

Обаче виждаме зор със снимките ,ако можете помогнете.

За да ви насоча тоя ип е военен и е участвал в революцията в Унгария през 1848,похода на хилядата на Гарибалди през 1860.

Забележка

Тоя в списанието бе обявен за цар Калоян И жена му Десислава.Това ви дава някакви насоки за техния акъл и какво може да ми пратите.

За съжаление не намерих оня най известния портрет на владислав варненчик който бе обявен за цар Фружин Асен/ при все че надлежно им посочих кой е човека на снимката/

Бях изказъл теория че наред с аяните турци е имало и аяни българи.

Замислете се,щом държавата в апогея на развитието си не може да накара турците/по презумпция коректни към собствената си държава/ да спазват законите, и за елементарни неща /като плащането на данъци/ се налага да тъси съдействието на месни големци/и да им предоставя всякаква власт финансова съдебна че и военна за да си ършат по добре работата/,то какво остава за българите да ги накара да свършат каквото и да било след като те по презумпция са враждебни на тая държава и с всички възможности я съботират.Ясно е че без съдействието на своего рода ,,водачи,, които да съдействат на властта държавата е безсилна да накара българите да направят каквото и да било.

Подобно нещо ,но в много по малка степен виждаме и днес сред мангалите,те се подчиняват не на властта а на собствените си тартори и цигански барони.Ха представете си сега че мангустерите не вземат социални помощи ,не ползват електричество,вода,телефон и т. н. битови услуги,че обработват земя и ще добиете някаква що годе представа за ситуацията на българите по онова време.Разбира се трябва да прибавите и това че българите са се имали за по-висши в расово,интелектуално,цивилизационно,културно,битово и религиозно естество.

Освен това са имали самочувствие че като хора произвеждащи благата са много повече от турците и това отношение.Турците са обвинявани в мързел , а българите много са се гордеели с работливостта си.Дори е имало поговорка ,,Залудо работи залудо не стой,,.

Представям ви извадки от любимата си книга ,,трудно е да бъдеш бог,,наэ Стругацки.Как ви изглежда описаният от тях свят?Така ли е изглеждало средновековието.

Когато Румата отмина гроба на свети Мика - седми поред и последен на

това шосе, беше вече съвсем тъмно. Прехваленият хамахарски жребец, който

беше спечелил на карти от дон Тамео, излезе същински боклук. Плувна в пот,

подби си краката и се движеше с отвратителен клатушкащ се тръс. Румата го

блъскаше с колена в хълбоците, шибаше го с ръкавица между ушите, но конят

не се забързваше, само унило клатеше глава. Край пътя се редяха храсти,

които приличаха на кълба застинал дим. Непоносимо бръмчаха комари. Тук-таме

по мътното небе трепкаха звезди. На вълни - на вълни лъхаше слаб вятър,

топъл и студен едновременно, както винаги наесен в тази крайморска страна,

където вечерите бяха задушни, прашни и малко студени.

Румата се загърна хубаво с плаща и пусна юздите. Нямаше смисъл да

бърза. До полунощ имаше цял час, а Хълцащата гора вече се показваше на

хоризонта като черна назъбена ивица. От двете страни се простираха изорани

ниви, блещукаха под звездите блата, които воняха на гнилоч, тъмнееха се

могили и изгнили дървени крепости от времето на Нахлуването. Далече вляво

пламваше и гаснеше мрачно сияние, сигурно гореше някое село, едно от

безбройните и еднообразни Лешоядки, Бесилковци, Грабежниковци, преименувани

неотдавна с кралски указ в Желано, Благодатно и Ангелско. Тази страна се

простираше на стотици мили - от Протока до Сайвата на Хълцащата гора, -

покрита с облаци от комари, набраздена на долища, удавена в блата,

боледуваща от треска, мор и смрадлива хрема.

И друг откъс

- Шпионин... - повтори Киун. - Да, разбира се. В наше време е толкова

лесно и доходно да бъдеш шпионин. Нашият орел, благородният дон Реба е

загрижен да знае какво говорят и мислят поданиците на краля. Ще ми се да

бъда шпионин. Обикновен доносчик в кръчмата "Сива радост". Колко е хубаво,

колко почтено. В шест часа вечерта влизам в салона и сядам на масата си.

Съдържателят бърза да ми донесе първата чаша. Мога да пия, колкото си

искам, за пиенето плаща дон Реба - по-точно, никой не плаща. Сядам, пия си

бирата и слушам. Понякога си давам вид, че записвам разговорите и

наплашените хорица се струпват около мене, предлагат ми приятелство, пари.

В очите им виждам само онова, което искам да видя: кучешка преданост,

почтителен страх и възхитителна безсилна омраза. Мога безнаказано да

закачам момичетата и да натискам жените пред мъжете им и тези яки мъжаги

само подлизурски ще се хилят. Какво прекрасно разсъждение, благородни дон,

нали? Чух го от един петнадесетгодишен хлапак, студент в Патриотичното

училище...

- И какво му каза ти? - любопитно попита Румата.

- Какво можех да му кажа? Нямаше да разбере. И му разказах, че хората

на Вага Колелото, когато хванат доносчик, разпарят корема му и посипват

вътрешностите му с пипер... А пияните войници напъхват доносчика в чувал и

го удавят в нужника. И това е самата истина, но той не повярва. Каза ми, че

в училището такова нещо не са учили. Тогава аз извадих хартия и записах

нашия разговор. Трябваше ми за моята книга, а той, горкият, сметна, че ще

правя донос и се напика от страх...

Малко политика

Той си спомни за Арканар вечер. Солидните каменни къщи на главните

улици, веселото фенерче над входа на кръчмата, добродушни, сити търговци

пият бира около чисти маси и разсъждават, че светът съвсем не е лош, че

цената на хляба намалява, а цената на броните се покачва, че заговорите се

разкриват навреме, магьосниците и подозрителните книжници се побиват на

кол, а кралят, както винаги, е велик и честит, а дон Реба е безгранично

умен и винаги нащрек. "Седнали да измислят!... Светът бил кръгъл. Според

мене, дори квадратен да е, няма защо да мътиш ума на хората..." "От

учението, от учението идва всичко, братя! Щастието не било в парите,

селякът също бил човек, дори нещо повече - обидни стихчета, и бунтът е

готов..." "Всички на кол да ги набият, братя... Ако мене питаха, какво щях

да правя. Направо щях да питам: "Грамотен ли си! На кол! Стихове ли пишеш?

На кол! Таблицата за умножение знаеш? Много знаеш, на кол!", "Бнна,

сладурчето ми, още три халби бира и порция задушен заек!" А по уличния

калдъръм - ррррп, ррррррп, ррррп - чаткат с подковани ботуши плещести,

червендалести младежи със сиви ризи, с тежки брадви на дясното рамо.

"Братя! Ето ги нашите защитници! Нима те ще допуснат? Никога! И моят,

моят... На десния фланг. До вчера го пердашех. Да, братя, няма го вече

размирното време. Стабилен престол, непоклатимо спокойствие и

справедливост. Ура, сиви роти! Ура, дон Реба! Слава на нашия крал! Ех,

братя, какъв прекрасен живот настана!..."

МАЛКО ЛЕГЕНДИ

Сега никой не можеше да каже точно откъде беше произлязло това странно

име - Хълцащата гора. Съществуваше официално предание, че преди триста

години железните роти на маршал Тоц, по-късно пръв Арканарски крал, си

пробивал път през сайвата, преследвайки отстъпващите орди на меднокожите

варвари и тук през почивките варели от кората на белите дървета питие,

което предизвиквало неудържимо хълцане. Според преданието, маршал Тоц,

обикаляйки една сутрин лагера, намръщил аристократическия си нос и казал:

"Наистина непоносимо. Цялата гора хълца и се е вмирисала на пиво." Оттогава

уж гората започнала да се нарича Хълцаща.

Тъй или иначе, това беше съвсем обикновена гора. В нея растяха огромни

дървета с твърди бели дънери, каквито не се бяха запазили никъде в

империята - нито в Ируканското херцогство, нито пък в търговската република

Соан, която отдавна вече беше превърнала всичките си гори в кораби.

Говореше се, че имало много такива гори зад Червената северна верига в

страната на варварите, но какви ли не неща се разказваха за страната на

варварите...

През гората минаваше път, прокаран преди около два века. Пътят водеше

към сребърните рудници и според феодалното право принадлежеше на бароните

Пампа, потомци на един от сподвижниците на маршал Тоц. Ленното право на

бароните Пампа струваше на арканарските крале дванайсет товара чисто сребро

годишно, затова всеки нов крал, щом се възкачеше на престола, събираше

армия и потегляше да превзема замъка Бау, където живееха бароните. Стените

на замъка бяха яки, бароните храбри и всеки поход излизаше по трийсет

товара сребро. След завръщането на разбитата армия арканарските крале всеки

път отново потвърждаваха ленното право на бароните Пампа наред с другите

привилегии, като например да си чоплят носа на кралската трапеза, да ходят

на лов западно от Арканар и да се обръщат към принцовете направо по име,

без да изреждат титлите и званията им.

Хълцащата гора беше пълна с неразгадани тайни. Денем по пътя на юг се

точеха обози с обогатена руда, а нощем пътят беше пуст, защото малцина

смелчацн се решаваха да минат по него при звездна светлина. Говореше се, че

нощем от Дървото-баща се обаждала птицата Сиу, която никой не беше виждал и

не можеше да види, защото беше необикновена птица. Говореше се, че големите

космати паяци скачали от клоните върху шиите на конете и мигновено им

прегризвали жилите, задавяйки се с кръв. Говореше се, че из гората скитал

огромният древен звяр Пех, покрит с люспи, който дава потомство веднъж на

дванадесет години и влачи подире си дванадесет опашки, от които блика

отровна пот. А някой бил видял как посред бял ден пресякъл пътя

прокълнатият от свети Мика глиган Ъ - едно свирепо животно, неуязвимо за

желязо, но лесно пробивано с кост.

Тук можеше да се срещне и роб беглец със смолесто клеймо между

плещите, мълчалив и безпощаден като косматия паяк кръвопиец. И прегърбен до

земята магьосник, който събира тайни гъби за магьосническите си отвари, с

които може да стане невидим, да се превърне в някое животно или да си

направи втора сянка. Скитаха нощем край пътя и момчетата на Вага Колелото,

и бегълци от сребърните рудници с черни длани и бели, прозрачни лица.

Знахарите се събираха тук за своите нощни бдения, а буйните ловци на барон

Пампа печеха по редките поляни крадени волове, набучени цели на шишове.

А почти в средата на гората, наоколо една миля от пътя, под грамадно,

изсъхнало от старост дърво, се намираше схлупена колиба от грамадни греди,

заобиколена със стена от дебели колове. Тя си стоеше тук от незапомнени

времена, вратата й беше винаги затворена, а пред полуизгнилото преддверие

стърчаха разкривени идоли, изрязани от цели дънери. Тази колиба беше едва

ли не най-опасното място в Хълцащата гора. Говореше се, че тъкмо тук веднъж

на дванадесет години идвал древният Пех, за да роди потомъка си, и пак тук,

пъхвайки се под колибата, той издъхвал, така че мазето под колибата било

пълно с черна отрова. А когато отровата потечала навън, щял да настъпи

краят на всичко. Говореше се, че в бурни нощи идолите сами се откопавали от

земята, излизали на пътя и давали знаци. Говореше се също така, че понякога

от мъртвите прозорци пламвала нечовешка светлина, чували се звуци и димът

от комина се издигал като стълб чак до небето.

Наскоро непиещият селски идиот Ирма Куката от махала Благовонно (или

просто казано - Смърдан) от глупост една вечер се залутал към колибата и

надникнал през прозореца. В къщи се върнал напълно побъркан, а като се

поокопитил малко, разказал, че в колибата светела ярка светлина и край

грубата маса седял с крака на скамейката човек и пиел от бъчва, която

държал с една ръка. Лицето на човека стигало чак до пояса и цялото било на

петна. Ясно е, че това е бил самият свети Мика, преди да приеме вярата,

многоженец, пияница и богохулник. Човек можел да го гледа само като надвие

страха си. От прозорчето лъхал приятен упоителен мирис и по околните

дървета се движели сенки. От цялата околност идвали хора да слушат разказа

на смахнатия. Но всичко свършило с пристигането на щурмоваците, които му

вързали ръцете отзад и го откарали в град Арканар. Въпреки това хората не

престанаха да говорят за колибата и вече я наричаха не другояче, а Пияната

бърлога.

политическата ситуация

Да предположим, че си жив и се намираш в Арканар. Не е изключено,

разбира се, да са те заловили варварите, слезли от чукарите на Червения

северен хребет. В този случай дон Кондор има намерение да влезе във връзка

с нашия приятел Шуштулетидоводус, специалист по история на първобитните

култури, който работи сега като маг-епилептик при един вожд с четиридесет и

пет срично име. Ако ти все пак си в Арканар, най-вероятно е да са те

задигнали нощните работни добичета на Вага Колелото. И дори да не са те

задигнали, а просто да са те задържали, защото за тях главната плячка би

бил твоят придружвач, благородният, загубил на карти, дон. Но тъй или

иначе, те няма да те убият - Вага Колелото е твърде голям скъперник, за да

направи такова нещо.

Може да те е задигнал и някой глупак барон. Без всякакъв зъл умисъл,

просто от скука и хипертрофирано гостоприемство. Дощяло му се е да погуляе

с един благороден събеседник, поставил на пътя свои войскари и е отмъкнал в

замъка си твоя придружвач. И ти ще седиш в смрадливата стая на слугите,

докато доновете не се напият до оглупяване и не се разделят. В този случай

тебе също нищо не те заплашва.

Но някъде в Гниловражие все още има остатъци от неотдавна разбитата

селска армия на дон Кси и Перта Гръбнака, които нашият орел дон Реба

тихомълком подпомага, защото твърде възможно е да има усложнения с

бароните. А те не знаят пощада и по-добре да не мисля за тях. Съществува

още дон Сатарина, един от най-знатните имперски аристократи, сто и две

годишен, съвсем побъркан. Той е в родова вражда с ируканските херцози и от

време на време се активизираше и започваше да лови всички, които пресичаха

ируканската граница. Той е много опасен, защото поради пристъпите на

холецистит беше способен да издава такива заповеди, че гробарите не

успяваха да изкарват труповете от неговите тъмници.

И най-после - главното. Главното, не защото е най-опасно, а защото е

най-вероятно. Сивите патрули на дон Реба. Щурмоваците по големите пътища.

Може да си попаднал в ръцете им случайно и тогава трябва да разчиташ на

съобразителността и хладнокръвието на придружвача. Ами ако дон Реба е

заинтересован да си в ръцете му? Дон Реба проявява такива неочаквани

интереси... Възможно е шпионите да са му донесли, че ще минеш през Арканар,

изпратена е била да те причака група под командата на старателен сив

офицер, издънка на дребни феодали, и ти сега лежиш в някой каменен чувал

под Веселата кула...

ЕЖЕДНЕВИЕ

Закуската не беше много богата и оставаше място за близкия обяд. Беше

поднесено печено с много подправки в кучешки уши, накиснати в оцет. Пиха

газирано ируканско, тежко червено есторско, бяло соанско. Дон Тамео ловко

унищожаваше с два кинжала овнешкия крак и се оплакваше от нахалството на

низшите съсловия. "Смятам да подам рапорт до негово величество - съобщи

той. - Дворянството настоява да се забрани на селяшката и занаятчийската

паплач да се показва на публични места и на улиците. Да минават през

дворовете и в покрайнините. А в случай, че появяването на селянина е

невъзможно, например когато докарва хляб, месо и вино в къщите на

благородниците, нека има специално разрешение от Министерството за защита

на короната." - "Умна глава! - възхитено каза дон Сера, като пръскаше

слюнка и сок от месото. - А пък вчера в двореца..." И той разказа

последната новина. Любимката на дон Реба, дона Окана, настъпила по

невнимание краля по болния крак. Негово величество побеснял и обръщайки се

към дон Реба, заповядал да се накаже престъпничката за назидание. На което

дон Реба, без да му мигне окото, отговорил: "Ще бъде изпълнено, ваше

величество. Още нощес!" "Така се смях - каза дон Сера, като въртеше глава,

- че от елека ми изхвръкнаха две копчета..."

Протоплазма, помисли си Румата. Протоплазма, която само плюска и се

размножава.

- Да, благородни донове - каза той. - Дон Реба е изключително умен

човек...

- Охо-хо! - каза дон Сера. - И още какъв! Умна глава...

- Знаменит държавник - каза дон Тамео многозначително и прочувствено.

- Сега дори чудно му става на човек, като си спомни - продължи Румата,

приятелски усмихнат - какво се говореше за него само преди година. Спомняте

ли си, дон Тамео, как остроумно осмяхте кривите му крака?

- Не си спомням - промърмори той. - Пък и какъв присмехулник съм аз...

- Имаше такова нещо, имаше - каза дон Сера, като с укор клатеше глава.

- Наистина! - възкликна Румата. - Нали бяхте на този разговор, дон

Сера. Помня, вие така се смяхте на остроумните думи на дон Тамео, че нещо

изхвръкна от тоалета ви...

Дон Сера почервеня и започна дълго и с пелтечене да се оправдава, като

непрекъснато лъжеше. Навъсеният дон Тамео се зае със силното есторско и

понеже, според думите му, "както беше започнал по-онзи ден, така и досега

не може да спре", когато излязоха от къщата, наложи се да го придържат от

двете страни.

Денят беше слънчев и ведър. Простият народ се мотаеше между къщите и

търсеше да позяпа нещо, хлапетиите пискаха и свиркаха, замерваха се с кал,

от прозорците надничаха хубавици - гражданки с шапчици, пъргави слугинчета

срамежливо стрелкаха с влажните си очички и настроението започна малко да

се повишава. Дон Сера ловко събори един селянин и замалко не се пръсна от

смях, като гледаше как селянинът се търкаля в локвата. Дон Томео изведнъж

откри, че е сложил презрамките с мечовете наопаки, развика се: "Стойте!" -

и започна да се върти на място, като се опитваше да се обърне вътре в

презрамките. От елека на дон Сера пак изхвръкна нещо. Румата хвана

минаващото тичешком слугинче за розовото ушенце и го помоли да помогне ня

дон Тамео да се оправи. Около благородните донове веднага се струпа тълпа

зяпачи, те даваха на слугинчето съвети, от които то съвсем почервеня, а от

елека на дон Сера заваляха като град закопчалки, копчета и токи. Когато

най-после отново тръгнаха, дон Тамео започна на висок глас да съчинява

допълнение към рапорта си, в който изтъкваше, че "красивите особи от женски

пол не трябва да се причисляват към селяните и простолюдието". В този

момент една кола с гърнета прегради пътя им. Дон Сера измъкна и двата меча

и заяви, че не подобава на благородните донове да заобикалят някакви си

гърнета и че той ще си пробие път през колата. Но докато се целеше,

опитвайки се да различи къде завършват стените на къщата и къде започват

гърнетата, Румата хвана колелетата и изви колата, като освободи пътя.

Зяпачите, които с възхищение наблюдаваха случката, извикаха на Румата три

пъти "ура". Благородните донове понечиха да продължат пътя си, но от един

прозорец на третия етаж се показа дебел побелял бакалин и започна да говори

за золумите на придворните, на които "нашият орел дон Реба скоро ще види

сметката". Трябваше да спрат и да прехвърлят в този прозорец всичките

гърнета. В последното гърне Румата пусна две жълтици с профила на Пиц Шести

и ги подаде на вцепенения собственик на колата.

- Колко му дадохте? - попита дон Тамео, когато си тръгнаха.

- Дреболия - небрежно отвърна Румата. - Две жълтици.

- Кълна се в гроба на свети Мика! - възкликна дон Тамео. - Вие сте

богат! Искате ли да ви продам моя хамахарски жребец?

- По-добре е да го спечеля на карти - каза Румата.

- Вярно! - каза дон Сера и спря. - Защо пък да не поиграем!

- Тук ли? - попита Румата.

- Ами защо пък не? - попита дон Сера. - Не виждам защо трима

благородни донове да не поиграят на карти там, където им се ще.

В този момент дон Тамео изведнъж падна. Дон Сера се спъна о краката му

и също падна.

- Съвсем забравих - каза той. - Време е вече да вървим на пост.

Румата ги вдигна и ги поведе, като ги държеше за лактите. Пред

огромната мрачна къща на дон Сатарина той спря.

- Ами дали да не влезем при стария дон? - попита той.

- Съвсем не виждам защо трима благородни донове да не влязат при

стария дон Сатарина - каза дон Сера.

Дон Тамео отвори очи.

- Щом сме на кралска служба - заяви той, - трябва винаги да гледаме

бъдещето. Д-дон Сатарина е изминат етап. Напред, благородни донове! Трябва

да вървя на пост...

- Напред - съгласи се Румата.

Дон Тамео отново обори глава на гърдите си и вече не се събуди. Дон

Сера разказваше за любовните си победи, като свиваше пръст след пръст. Така

се довлякоха до двореца. В караулното помещение Румата с облекчение постави

дон Тамео на скамейката, а дон Сера седна на масата, небрежно отмести

купчина заповеди, подписани от краля, и заяви, че най-после дошло време да

си пийнат студено ируканско. Нека стопанинът дотъркаля бъчвата, заповяда

той, а тези момчета (той посочи гвардейците от караула, които играеха на

карти на другата маса) да дойдат тук. Дойде началникът на караула,

лейтенант от гвардейската рота. Той дълго се взира в дон Тамео и оглежда

дон Сера; и когато дон Сера го запита "защо увехнаха цветята в градината на

любовта", реши, че сега май не бива да ги изпраща на пост. Нека си полежат

така.

Румата изгуби от лейтенанта две жълтици и поговори с него за новите

формени презрамки и за начините за острене на мечове. Между другото той

подметна, че се кани да се отбие при дон Сатарина, който има оръжие,

наострено по старинен начин, а беше много огорчен, когато научи, че

почтеният велможа съвсем се побъркал: преди месец освободил всичките си

пленници, разпуснал дружината, а изключително богатия си арсенал от напитки

предал безвъзмездно на хазната. Сто и две годишният старец заявил, че смята

да посвети остатъка от живота си на добри дела и сега вероятно няма да я

кара дълго.

След като се сбогува с лейтенанта, Румата излезе от двореца и се

запъти към пристанището. Той заобикаляше локвите и прескачаше ямите, пълни

със зеленясала вода, грубо разблъскваше зазяпалите се хора от

простолюдието, намигаше на девойките, на които външността му очевидно

правеше голямо впечатление, поздравяваше с поклон дамите в носилките,

приятелски се здрависваше с познатите дворяни и нарочно не забелязваше

сивите щурмоваци.

Той направи малко отклонение, за да се отбие в Патриотичното училище.

Това училище беше основано преди две години със средства на дон Реба, за да

се подготвят издънките на дребните феодали и търговци за военни и

административни кадри. Сградата беше каменна, съвременна по строеж, без

колони и барелефи, с дебели стени, с тесни като бойници прозорци, с

полукръгли кули от двете страни на главния вход. В слуай на нужда хората в

сградата можеха да се отбраняват доста време.

Румата се изкачи по тесните стъпала на втория етаж, шпорите му

задрънчаха по камъка и покрай класните стаи той се отправи към кабинета на

директора на училището. От класните стаи се чуваше врява, скандиране.

"Какъв е кралят? - Светло величество. Какви са министрите? - Верни, които

не знаят какво е съмнение...", "... И бог, нашият създател, каза: "Ще те

прокълна". И го прокле...", "... А когато рогът изсвири два пъти, пръснете

се по двама във верига и наведете копията...", "... А когато изтезаваният

изпадне в безсъзнание, разпитът без престараване да се прекрати..."

Училище, мислеше си Румата. Гнездо на мъдростта. Опора на културата...

Без да почука, той бутна ниската сводеста врата и влезе в кабинета,

тъмен и студен като зимник. Иззад огромната маса, отрупана с книжа и пръчки

за наказание, насреща му изскочи дълъг, недодялан човек, плешив, с хлътнали

очи, стегнат в тесен сив мундир с отличителните знаци на Министерството за

защита на короната. Това именно беше директорът на Патриотичното училище,

ученият отец Кин, садистът убиец, станал монах, автор на "Трактат за

доноса", който беше направил впечатление на дон Реба.

Румата отвърна небрежно на прекалено красноречивия поздрав, седна в

креслото и сложи крак върху крак. Отец Кин остана прав, приведен в

почтително-внимателна поза.

- Как върви работата? - попита Румата благосклонно. - Едни граматици

колим, други учим, а?

Отец Кин отвори широко усмихната уста.

- Граматикът не е враг на краля - каза той. - Враг на краля е

граматикът мечтател, граматикът, който се съмнява, невярващият граматик. А

ние тук...

- Добре де, добре - каза Румата. - Вярвам. Какво пописваш? Четох

трактата ти - полезна книга, но глупава. Как си могъл? Не е хубаво.

Директор!...

- Старах се да блесна не с ум - с достойнство отвърна отец Кин. -

Единствената ми цел беше да допринеса полза на държавата. Не са ни потребни

умни хора. Потребни са ни верни. И ние...

- Добре, добре - каза Румата. - Вярвам. Та пишеш ли нещо ново или не?

- Готвя се да представя на министъра размишление за новата държава, за

която вземам като образец Областта на Светия орден.

- Какво си намислил? - учуди се Румата. - Искаш да направиш всички ни

монаси?...

Отец Кин стисна ръце и се наведе напред.

- Позволете да ви обясня, благородни дон - разпалено каза той, като

облиза устните си. - Същността е в съвсем друго нещо. Същността е в

основните принципи на новата държава. Принципите са прости и те са само

три: сляпа вяра в непогрешимостта на законите, безпрекословно подчинение на

същите, а също така усърдно наблюдение от всеки над всички.

- Хм - каза Румата. - И защо?

- Как "защо"?

- Все пак си глупав - каза Румата. - Добре де, вярвам. Но за какво бях

дошел?... Да! Утре ще приемеш двама нови преподаватели. Казват се: отец

Тара, много почтен старец, занимава се с... космография, и брат Нанин, също

верен човек, силен е в историята. Те са мои хора и ги приеми учтиво. Ето ти

гаранцията. - Той хвърли на масата една звънтяща кесия. - Твоят дял тук е

пет жълтици... Ясно ли ти е?

- Да, благородни дон - каза отец Кин.

Румата се прозя и се озърна.

- Добре че си разбрал - каза той. - Баща ми, кой знае защо, много

обичаше тези хора и ми завеща да подредя живота им. Но обясни ми, учени

човече, откъде в един благороден дон може да има такава привързаност към

един граматик?

- Възможно е да имат някакви особени заслуги? - предположи отец Кин.

- За какво намекваш? - подозрително попита Румата. - Защо пък не?

Да... Някаква там хубавичка дъщеря или сестра... Ти, разбира се, тук нямаш

вино?

Отец Кин виновно разпери ръце. Румата взе от масата едно от листчетата

и известно време го държа пред очите си.

- "Сподпомагание"... - прочете той. - Умници! - Той изпусна листчето

на пода и стана. - Внимавай твоята учена паплач тук да не ги обижда. Аз

някога ще ги навестя и ако науча... - Той стисна юмрук под носа на отец

Кин. - Хайде, хайде, не бой се, няма...

Отец Кин почтително се ухили. Румата му кимна и тръгна към вратата,

драскайки пода с шпорите.

На улица "Премногоблагодарности" той се отби в оръжейния магазин, купи

си нови халки за ножницата, опита чифт кинжали (хвърли ги към стената,

изпробва ги на дланта си - не му харесаха), после поседна на тезгяха и си

поговори със съдържателя, отец Гаук. Отец Гаук имаше тъжни добри очи и

мънички бледи ръце, покрити с неизмити мастилени петна. Румата поспори

малко с него за стиховете на Цурен, чу интересен коментар към стиха "Като

лист увехнал пада ми в душата...", помоли го да му прочете нещо ново и като

повъздиша заедно с автора над неизказано тъжните строфи, преди тръгване

издекламира: "Да бъдеш или да не бъдеш" в свой превод на ирукански.

- Свети Мика! - извика разпаленият отец Гаук. - Чии са тези стихове?

- Мои - каза Румата и излезе.

Той се отби в "Сива радост", изпи чаша арканарски киселаш, плесна

лекичко стопанката по бузата, с леко движение на меча преобърна масичката

на щатния доносчик, който пулеше в него тъпите си очи, после отиде навътре

в един ъгъл и намери там дрипаво брадато човече с мастилница на шията.

- Здравей, брат Нанин - каза той. - Колко молби написа днес?

Брат Нанин стеснително се усмихна. Показаха се дребните му развалени

зъби.

- Сега се пишат малко молби, благородни дон - каза той. - Едни смятат,

че е безполезно да се подават молби, а други пък разчитат, че в скоро време

ще си вземат нужното и без молби.

Румата се наведе над ухото му и му разказа, че работата с

Патриотичното училище е уредена.

- Ето ти две жълтици - каза той накрая. - Облечи се, стегни се. И бъди

по-предпазлив... поне в първите дни. Отец Кин е опасен човек.

- Ще му прочета своя "Трактат за слуховете" - весело каза брат Нанин.

- Благодаря, благородни дон.

- Човек всичко може да направи в паметна баща си!- каза Румата. - А

сега ми кажи къде да намеря отец Тара?

Брат Нанин престана да се усмихва я смутено замига.

- Вчера тук стана сбиване - каза той. - А отец Тара беше малко

попрепил. И отгоре на това е червенокос... Счупиха му ребро.

Румата кресна от досада.

- Ама че нещастие! - каза той. - И защо толкова много пиете?

- Понякога е трудно човек да се въздържи - тъжно каза брат Нанин.

- Вярно е - каза Румата. - Добре тогава, ето ти още две жълтици, пази

го.

Брат Нанин се наведе и го хвана за ръката. Румата отстъпи назад.

- Хайде, хайде - каза той. - Това не е най-добрата ти шега, брат

Нанин. Сбогом.

Никъде другаде в Арканар не миришеше както в пристанището. Миришеше на

солена вода, на гнила тиня, смола, дим, развалена сланина, от кръчмите

дъхтеше на загоряло, на печена риба, на прокиснала бира. В задушния въздух

се носеха дебели разноезични псувни. По кея, в тесните проходи между

складовете и около кръчмите се тълпяха хиляди хора с чудноват вид:

разпасани моряци, надути търговци, мрачни рибари, търговци на роби,

търговци на жени, начервосани проститутки, пияни войници, някакви тъмни

личности, накичени с оръжие, фантастични дрипльовци със златни гривни на

мръсните си лапи. Всички бяха възбудени и озлобени. По заповед на дон Реба

вече трети ден нито един кораб, нито една лодка не можеше да напусне

пристанището. По кейовете сиви щурмоваци подмятаха ръждиви касапски брадви

и нахално и злобно поглеждаха тълпата. На задържаните кораби на групи от по

пет-шест човека бяха наклякали широкоплещести, меднокожи хора, облечени с

рунтави кожуси и с медни шлемове - наемници варвари, негодни в ръкопашен

бой, но страшни ей така, от разстояние, със своите дълги тръби, които

стреляха отровни бодли. А зад гората от мачти на открит рейд се чернееха

неподвижни дългите бойни галери на кралския флот. От време на време те

пущаха червени огненодимни струи, които подпалваха морето - там горяха нефт

за поддържане на страха.

Румата отмина митническата канцелария, където пред затворените врати

се бяха струпали мрачните морски вълци, които напразно очакваха разрешение

за потегляне, промъкна се през кресливата тълпа, която търгуваше с каквото

й падне (от робини и черен бисер до наркотици и дресирани паяци), тръгна

към кейовете, хвърли поглед на наредените в редица за назидание на

най-големия припек подпухнали трупове в моряшки куртки и като описа кръг

през едно, затрупано с вехтории празно място, навлезе в смрадливите улички

на пристанищния квартал. Тук беше тихо. По вратите на мизерните вертепи

дремеха полуголи проститутки, на една пресечка лежеше пиян войник с разбита

муцуна и извадени джобове, покрай стените се промъкваха подозрителни фигури

с бледи физиономии на нощни птици.

Румата идваше тук за пръв пъти отначало се учуди, че не прави

впечатление на никого: хората, които срещаше, гледаха с помътнели погледи

или край него, или някак си през него, макар че се отдръпваха, за да му

направят път. Но когато сви на ъгъла, случайно се обърна и успя да зебележи

как десетина-петнадесет разнокалибрени глави, мъжки и женски, космати и

плешиви, моментално се шмугнаха във врати, в прозорци, в преддверия. Тогава

той почувствува странната атмосфера на това гадно място, атмосфера не

толкова на вражда и опасност, а на някакво мръсно, користно любопитство.

пАРТИ

Гостите вече бяха се събрали, но дона Окана още не излизаше. Край

позлатената масичка със сандвичи живописно пиеха, извили гърбове и изпънали

задници, кралските гвардейци, прославени с дуелите и сексуалните си

похождения. Край камината се кискаха анемични дамички на възраст. Те не

блестяха с нищо и затова дона Окана ги беше взела като свои довереници. Те

седяха една до друга на ниските канапета, а пред тях шетаха три старчета с

тънки, непрекъснато движещи се крака - знаменити контета от епохата на

бившето регентство, последни познавачи на отдавна забравени вицове. Всички

знаеха, че без тези старчета един салон не е салон. В средата на залата,

разкрачил обутите си с кавалерийски ботуши крака, стоеше дон Рипат, верен и

неглупав агент на Румата, лейтенант от сивата рота на галантеристите, с

великолепни мустаци и без всякакви принципи. Пъхнал големите си червени

ръце в кожения пояс, той слушаше дон Тамео, който излагаше новия си проект

за ограничаване на селяните за сметка на търговското съсловие и от време на

време кимаше с мустак към дон Сера, който се луташе от стена до стена, явно

търсейки вратата. В ъгъла, хвърляйки навсякъде предупредителни погледи,

двама знаменити художници портретисти дояждаха задушено крокодилско с лук,

а до тях, на перваза на прозореца, седеше възрастна жена с черни дрехи -

бавачката, която дон Реба беше поставил при дона Окана. Тя гледаше строго

пред себе си с неподвижен поглед, като от време на време ненадейно издаваше

напред цялото си тяло. Настрани от другите играеха на карти една особа с

кралска кръв и секретарят на соанското посолство. Особата шмекеруваше,

секретарят търпеливо се усмихваше. В гостната той беше единственият човек,

зает с работа - събираше материал за нов дипломатически доклад.

Гвардейците около масичката поздравиха Румата с бодри викове. Румата

приятелски им намигна и взе да се здрависва наред с гостите. Поклониха се

взаимно със старите контета, подхвърли няколко комплимента на доверениците,

които моментално впериха очи в бялото перо над ухото му, потупа особата с

кралска кръв по дебелия гръб и се насочи към дон Рипат и дон Тамео. Когато

минаваше край нишата на прозореца, бавачката отново направи движение напред

и от нея лъхна тежък дъх на винени пари.

Като видя Румата, дон Рипат извади ръце от ремъка и тракна токове, а

дон Тамео извика полугласно:

- Вие ли сте, приятелю? Много добре, че дойдохте, вече бях изгубил

надежда... "Както лебед с пребито крило към звездите печално зове..."

Толкова скучно ми беше... Ако не беше прелюбезният дон Рипат, щях да умра

от мъка.

Личеше си, че дон Тамео е започнал да изтрезнява към обяд, но още не

беше успял да изтрезнее.

- Така значи? - учуди се Румата. - Цитираме бунтовника Цурен?

Дон Рипат веднага се изпъна и свирепо погледна дон Тамео.

- Е-е... - рече дон Тамео смутен. - Цурен? Защо всъщност?... Разбира

се, аз в ироничен смисъл, уверявам ви, благородни донове. Та какво

представлява Цурен? Един долен, неблагодарен демагог. И аз исках само да

подчертая...

- Че дона Окана я няма тук - поде дон Румата - и вие сте започнали да

скучаете без нея.

- Именно това исках да подчертая.

- Ами къде е тя?

- Чакаме я всеки момент - каза дон Рипат, поклони се и се отдръпна.

Доверениците, зяпнали по един и същи начин уста, втренчено гледаха

бялото перо. Старите контета превзето се кискаха. Дон Тамео най-после също

забеляза перото и взе да трепери.

- Приятелю! - взе да шепне той. - За какво ви е това? Не му е времето,

ще влезе дон Реба... Наистина днес не го очакват, но все пак...

- Да не говорим за това - каза Румата, като нетърпеливо се озърташе.

Искаше му се всичко да свърши по-скоро. Гвардейците вече се приближаваха с

чаши.

- Толкова сте блед... - шепнеше дон Тамео. - Разбирам, любов,

страст... Но свети Мика! Държавата над всичко... И най-после, опасно е...

Оскърбени чувства...

В лицето му нещо се промени и той взе да се дърпа назад, да отстъпва,

да се отдалечава, като непрекъснато се кланяше. Гвардейците наобиколиха

Румата. Някои му подаде пълна чаша.

- За честта и за краля! - каза един гвардеец.

- И за любовта - добави друг.

- Покажете й какво значи гвардия, благородни Румата - каза трети.

Румата взе чашата и изведнъж видя дона Окана. Тя стоеше на вратата,

махаше си с ветрилото и нежно поклащаше рамена. Да, беше хубава! От

разстояние беше дори прекрасна. Тя съвсем не беше по вкуса на Румата, но

безспорно беше хубава, тази глупава, сладострастна кокошка. Огромни сини

очи без сянка от мисъл и топлота, нежна и опитна уста, разкошно, умело и

старателно разголено тяло... Гвардеецът зад Румата явно не можа да се

въздържи и доста шумно млясна. Без да се обръща, Румата му напъха в ръцете

чашата и с широки крачки се отправи към дона Окана. Всички в гостната

извърнаха очи от тях и усилено заговориха за глупости.

- Вие сте ослепителна - промърмори Румата, като се поклони ниско и

издрънча с мечовете. - Позволете ми да падна в краката ви... Да легна като

хрътка в краката на голата и равнодушна красавица...

Дона Окана прикри лице с ветрилото и лукаво притвори очи.

- Вие сте много смел, благородни дон - продума тя. - Ние, бедните

провинциалистки, не можем да устоим срещу такъв натиск. - Гласът й беше

нисък и малко хрипкав. - Уви, не ми остава друго, освен да отворя вратите

на крепостта и да пусна победителя...

Румата скръцна със зъби от срам и злоба и се поклони още по-ниско.

Дона Окана свали ветрилото и извика:

- Благородни донове, забавлявайте се! Ние с дон Румата сега ще се

върнем. Обещах да му покажа новите си ирукански килими...

- Не ни напущайте задълго, чаровнице! - изблея едното старче.

- Прелъстителка! - мазно рече другото. - Фея!

Гвардейците дружно издрънчаха с мечовете. "Наистина, има вкус той..."

- ясно каза кралската особа. Дона Окана хвана Румата за ръкава и го повлече

след себе си. Когато вече бяха в коридора, Румата чу, че дон Сера заяви с

малко ядосан глас: "Не виждам защо благородният дон да не погледне

ируканските килими..."

В КРЪЧМАТА

Когато наближиха "Сива радост", баронът спря коня и дълбоко се

замисли. Румата чакаше. Замърсените прозорци на пивницата ярко светеха,

конете на коневръза пристъпваха от крак на крак, начервосаните проститутки,

насядали една до друга на скамейката под прозореца, лениво си подхвърляха

ругатни, двама слуги с усилие вкарваха през широко разтворените врати

огромна бъчва, покрита с петна от селитра.

Барнът тъжно каза:

- Сам... Като си помисля, страшно ми става - цяла нощ е пред мене и -

сам! И тя там сама...

- Не се ядосвайте толкова, приятелю - каза Румата. - Нали с нея е

баронетът, а с вас съм аз.

- Това е съвсем друго - каза баронът. - Нищо не разбирате, приятелю.

Вие сте прекалено млад и лекомислен... Сигурно дори ви прави удоволствие да

гледате тези мръсници...

- Защо пък не? - възрази му Румата, като с любопитство гледаше барона.

- Според мене, те са много приятни момичета...

Баронът поклати глава и саркастично се усмихна.

- На онази там, която стои - каза той високо, - задникът й виси. А

онази, която сега се чеше, изобщо няма задник... Това са крави, приятелю, в

най-добрия случай - крави. Спомнете си баронесата. Какви ръце, каква

грация... Каква осанка, приятелю...

- Да - съгласи се Румата. - Баронесата е прекрасна. Да се махаме

оттук.

- Къде? - тъжно кза баронът. - И защо? - На лицето му изведнъж се

изписа решителност. - Не, приятелю, никъде няма да мръдна оттук. А вие,

както щете. - Той започна да слиза от коня. -Макар че ще ми бъде много

обидно, ако ме оставите тук сам.

- Разбира се, ще остана с вас. - каза Румата. - Но...

- Никакво "но" - каза баронът.

Те подхвърлиха поводите на дотичалия слуга, гордо минаха край

проститутките и влязоха в салона. Тук не можеше да се диша. Пламъчетата на

светилниците едва мъждукаха през мъглата от изпарения като в голяма и много

мръсна баня. Около дългите маси пиеха, ядяха, кълняха се, смееха се,

плачеха, целуваха се и пееха неприлични песни потни войници с разкопчани

мундири, морски скитници с цветни халати, жени с едва прикрити гърди, сиви

щурмоваци с брадви между краката, занаятчии с изпокъсани дрипи. Отляво през

мъглата се виждаше тезгяхът, където съдържателят, седнал на специално

възвишение сред грамадните бъчви, ръководеше рояка крадливи слуги, а

отдясно - яркият правоъгълник на входа към чистата половина: за благородни

донове, уважавани търговци и сивото офицерство.

- В края на краищата защо пък да не си пийнем? - раздразнено попита

барон Пампа, хвана Румата за ръкава и забърза към тезгяха през тесния

проход между масите, дращейки гърбовете на седналите с шиповете на поясната

гарнитура на ризницата си. При тезгяха измъкна от ръцете на собственика

обемист черпак, с който той разливаше вино в чашите, мълчаливо го пресуши

до дъно и съобщи, че сега всичко е пропаднало и не остава нищо друго, освен

хубавичко да се повеселят. После се обърна към стопанина и гръмогласно

попита има ли в заведението място, където благородниците могат прилично и

скромно да прекарат времето си, без да се стесняват от съседството на

всякаква измет, разни голтаци и крадци. Собственкът го увери, че тъкмо в

това заведение има такова място.

- Отлично! - тържествено каза барокът и хвърли на собственика няколко

жълтици. - Донесете на мен и на този дон всичко най-хубаво и нека ни

прислужва не някоя лигла и стърчиопашка, а почтена възрастна жена.

Собственикът лично придружи благородните донове до чистата половина.

Тук имаше малко хора. В единия ъгъл мрачно се веселеше компания сиви

офицери - четирима лейтенанти с тесни мундирчета и двама капитани с

отличителните знаци на министерството за защита на короната. До прозореца

пред голяма кана с тясно гърло скучаеха двама млади аристократи с вкиснати

физиономии на крайно разочаровани хора. Близо до тях се бяха разположили

група обеднели донове с протрити яки и закърпени плащове. Те пиеха на малки

глътки бира и час по час оглеждаха помещението с алчни погледи.

Баронът се сгромоляса на свободната маса, погледна под вежди към

сивите офицери и промърмори: "Обаче и тук не е без измет..." Но в този

момент една едра леличка с престилка донесе първото. Баронът изкряка,

измъкна от пояса кинжала си и започна да се весели. Той мълчаливо лапаше

солидните парчета еленско, купищата мариновани миди, планини от морски

раци, чинии със салати и майонези и ги заливаше с водопади от вино, бира,

квас и вино, смесено с бира и медовина. Обеднелите донове по един по двама

взеха да се прехвърлят на неговата маса и баронът ги посрещаше с юнашко

махване на ръка и уригване.

Изведнъж той престана да яде, втренчи в Румата ококорени очи и

пробоботи с груб глас:

- Аз отдавна не съм бил в Арканар, приятелю! И ще ви кажа честно, че

тук нещо не ми харесва.

- Какво точно, бароне? - с интерес попита Румата, като оглозгваше едно

пилешко крило.

По лицата на бедните донове се изписа почтително внимание.

- Кажете ми, приятелю! - рече баронът, като изтриваше изцапаните си

ръце с края на плаща. - Кажете, благородни донове! Откога в столицата на

негово величество нашия крал потомците на най-старите родове в Империята не

могат крачка да направят, без да се сблъскат с разни там бакали и касапи.

Бедните донове се спогледаха и взеха да се отдръпват. Румата хвърли

поглед в ъгъла, където седяха сивите. Сивите бяха престанали да пият и

гледаха барона.

- Ще ви кажа каква е работата, благородни донове - продължи барон

Пампа. - Всичко това става, защото вие тук сте се уплашили. Търпите ги,

защото се страхувате. Ти например се страхуваш! - извика той и се вторачи в

най-близкия беден дон. Донът се омърлуши и се отдалечи с бледа усмивка. -

Страхливци! - кресна баронът. Мустаците му щръкнаха.

Но от бедните донове нямаше голяма полза. Те явно не искаха да се

бият, искаха да си пийнат и да си хапнат.

Тогава баронът преметна крак през пейката, засука десния си мустак и

вперил поглед в ъгъла, където седяха сивите офицери, заяви:

- Аз пък от нищо не се боя! Бия сивата паплач, щом ми падне.

- Какво плещи тази бъчва? - с висок глас попита сивият капитан с

продълговато лице.

Баронът доволен се усмихна. С трясък се измъкна от масата и се качи на

пейката. Румата, вдигнал вежди, се залови с второто крилце.

- Ей вие, сиви типове! - развика се баронът, напъвайки се, сякаш

офицерите бяха на километър от него. - Да знаете, че преди три дни барон

Пампа дон Бау тегли хубав пердах на вашите. Разбирате ли, приятелю - обърна

се той към Румата, - пиехме си с отец Кабани вечерта у нас в замъка.

Изведнъж тича моят коняр и ми съобщава, че една шайка сиви разрушава

кръчмата "Златната подкова". Моята кръчма, на моята родова земя.

Командувам: "На конете!..." - и право там. Кълна се в шпората си, цяла

шайка бяха там, двайсет души! Заловили някакви трима души и се напили като

свине... Тези бакали дори не умеят да пият... и започнали да пердашат

всички и всичко да чупят. Сграбчих едного за краката и майтапът започна!

Гоних ги чак до "Тежките мечове"... Няма да повярвате, приятелю, кръв до

коляно имаше и колко брадви останаха...

Тук разказът на барона беше прекъснат. Капитанът с продълговатото лице

замахна и тежкият метален нож издрънча в нагръдната плоча на баронската

ризница.

- Откога чакам - каза баронът и измъкна от ножицата грамадния нож с

две дръжки.

С неочаквана пъргавина той скочи на пода, блестящата плоскост на меча

разсече въздуха и преряза таванската греда. Баронът изруга. Таванът увисна

и по главите се посипа прах.

Всички скочиха на крака. Бедните донове се отдръпнаха до стените.

Младите аристократи се покатериха на масата, за да виждат по-добре. Сивите

насочиха саби напред, наредиха се в полукръг и със ситни крачки тръгнаха

към барона. Само Румата продължаваше да седи и си правеше сметка от коя

страна на барона може да стане, за да не го закачи мечът.

Широкото острие зловещо съскаше и описваше блестящи кръгове над

главата на барона. Баронът смайваше въображението. Приличаше донякъде на

товарен хеликоптер, чиято перка се върти на празен ход.

Сивите го заобиколиха от три страни, но бяха принудени да спрат. Един

от тях несполучливо застана с гръб към Румата, Румата се пресегна през

масата, сграбчи го за яката, повали го по гръб върху съдовете с остатъци от

яденето и го перна със саблен удар под ухото. Сивият затвори очи и затихна.

Баронът подвикна:

- Заколете го, благородни Румата, а аз ще довърша останалите!

Ще ги избие всичките, с неудоволствие си помисли Румата.

- Слушайте - каза той на сивите. - Да не си разваляме взаимно веселата

нощ. Няма да издържите срещу нас. Хвърлете оръжието и се махайте оттук.

- Как не - сърдито възрази баронът. - Искам да се бия! Нека се бият!

Бийте се де, дявол да ви вземе!

С тези думи той тръгна към сивите, като все по-бързо въртеше меча.

Сивите отстъпваха, силно пребледнели. Те сигурно никога през живота си не

бяха виждали товарен хеликоптер. Румата скочи през масата.

- Чакайте, приятелю - каза той. - Няма за какво да се караме с тези

хора. На вас не ви харесва тяхното присъствие, нали? Те ще си отидат.

- Без оръжие няма да си отидем - мрачно заяви един от лейтенантите. -

Ще загазим. Аз съм от патрула.

- Дявол ви взел, вървете си с оръжието - разреши им Румата. - Сабите в

ножниците, ръце на тила и минавайте един по един. И без подлости. Кокалите

ще ви строша.

- Но как ще излезем? - сърдито попита капитанът с дългото лице. - Този

дон ни прегражда пътя!

- И ще го преграждам - заинати се баронът.

Младите аристократи подигравателно се засмяха.

- Добре тогава - каза Румата. - Аз ще държа барока, а вие протичайте,

но по-бързо - не мога дълго да го държа! Ей там, на вратите, махнете се!...

Бароне - каза той като обгърна Пампа през огромния кръст. - Струва ми се,

приятелю, че забравихте едно важно обстоятелство. Вашите деди са

употребявали този славен меч само за благороден бой, защото е казано: "Не

вади меч в пивница".

Баронът продължаваше да върти меча, но на лицето му се появи нещо като

мисъл.

- Ами аз нямам друг меч - нерешително каза той.

- Толкова по-добре!... - многозначително каза Румата.

- Така ли мислите? - Баронът все още се колебаеше.

- Вие знаете по-добре от мене!...

- Да - каза баронът. - Прав сте. - Той погледна нагоре, към ръката си,

която бясно въртеше меча. - Няма да повярвате, скъпи Румата, но мога да

издържа така три-четири часа и да не се уморя... Ах, защо сега не ме види

тя?

- Аз ще й разкажа - обеща му Румата.

Баронът въздъхна и свали меча. Сивите побягнаха сгушени покрай него.

Баронът ги изпрати с поглед.

- Не зная, не зная... - нерешително каза той. - Какво смятате,

правилно ли постъпих, като не ги изпратих с ритници по задниците?

- Съвсем правилно - увери го Румата.

- Добре тогава - каза баронът, като пъхаше меча в ножницата. - Щом не

успяхме да се побием, сега вече имаме право мъничко да си пийнем и хапнем.

Той хвана за краката и смъкна от масата сивия лейтенант, който

продължаваше да лежи в безсъзнание и със звучен глас гракна:

- Ей, стопанке! Вино и ядене!

Младите аристократи се приближиха и учтиво го поздравиха с победата:

- Дребна работа, дребна работа - добродушно каза баронът. - Шестима

дръгливи бабаити, страхливи като всички бакали. В "Златната подкова"

пръснах двайсетина такива... Голям късмет имах - обърна се той към Румата,

- че тогава не си носех бойния меч. Можех да се заплесна и да го извадя. И

макар "Златната подкова" да не е заведение, а само кръчма...

- Някои точно така казват - рече Румата. - "Не вади меч в кръчма".

Стопанката донесе нови чинии с месо и нови кани с вино. Баронът

запретна ръкави и се залови за работа.

- Кои бяха онези трима пленници, които освободихте в "Златната

подкова"? - попита Румата.

- Да съм освободил ли? - Баронът спря да дъвче и втренчено погледна в

Румата. - Но, благородни прителю, аз вероятно не съм се изразил достатъчно

точно. Никого не съм освобождавал. Те бяха арестувани, а това си е работа

на държавата... Откъде накъде ще взема да ги освобождавам? Някакъв дон,

вероятно голям страхливец, един старец книжник и слугата му... - Той сви

рамене.

- Да, разбира се - тъжно каза Румата.

Баронът изведнъж почервеня и страшно ококори очи.

- Какво?! Пак ли?! - ревна той.

Румата се обърна. На вратата стоеше дон Рипат. Баронът се размърда,

взе да събаря скамейки и чинии. Дон Рипат многозначително погледна Румата в

очите и излезе.

- Моля да ме извините, бароне - каза Румата и стана. - Кралска

служба...

- А... - разочаровано рече баронът. - Съчувствувам ви... За нищо на

света не бих се хванал на служба!

Дон Рипат чакаше зад самата врата.

- Какво ново? - попита Румата.

- Преди два часа - сериозно съобщи дон Рипат - по заповед на министъра

на защитата дон Реба арестувах и отведох във Веселата кула дона Окана.

- Да - каза Румата.

- Официално беше обвинена в шпионаж. Но... - Дон Рипат се запъна и

наведе очи. - Мисля... Струва ми се...

- Разбирам - каза Румата.

Дон Рипат вдигна към него виновни очи.

- Бях безсилен... - започна той.

- Това не е ваша работа - пресипнало каза Румата.

Очите на дон Рипат отново станаха оловни. Румата му кимна и се върна

на масата. Баронът довършваше чинията с пълнени сепни.

- Есторско! - каза Румата. - И да донесат още! - Той се изкашля. - Ще

се веселим. Дявол да го вземе, ще се веселим.

... Когато Румата дойде на себе си, откри, че се намира сред едно

обширно празно място. Разсъмваше се, далече някъде с пресипнали гласове

кукуригаха петли часомери. Грачеха врани, които на огромно ято кръжаха над

някаква неприятна купчина наблизо, миришеше на влага и гнило. Мъглата в

главата му бързо се разпръскваше и отново се връщаше познатото състояние на

пронизителна бистрота и яснота на възприятията, на езика му приятно се

топеше ментовата горчилка. Смъдяха го силно пръстите на дясната ръка.

Румата приближи до очите си стиснатия юмрук. Кожата на ставите беше одрана,

а в юмрука си стискаше празна ампула от каспарамид, могъщо средство против

алкохолно отравяне, с което Земята от предпазливост снабдяваше

разузнавачите си на изостаналите планети. Изглежда чак тук, на празното

място, преди окончателно да изпадне в свинско състояние, той несъзнателно

почти инстинктивно беше излял в устата си цялото съдържание на ампулата.

Местността му беше позната - точно пред него се чернееше кулата на

изгорялата обсерватория, а по-вляво в полумрака се мяркаха тънките като

минарета стражави кули на кралския дворец. Румата пое дълбоко влажен студен

въздух и си тръгна към къщи.

Барон Пампа се повесели тази нощ славно. Придружен от групата бедни

донове, които бързо губеха човешкия си облик, той направи гигантско турне

из арканароките кръчми, пропи всичко, дори разкошния си пояс, унищожи

невероятно количество алкохол и мезета, пътем предизвика най-малко осем

побоя. Във всеки случай Румата можа да си спомни ясно осем боя, в които се

беше намесил, да разтървава биещите се и да не допусне да стане убийство.

От тази мъгла излизаха ту хищни муцуни с ножове в зъбите, ту

глупаво-тъжното лице на последния беден дон, когото барон Пампа се опита да

продаде в робство на пристанището, ту разяреният дългокос ируканец, който

злобно настояваше благородните донове да му върнат конете.

Първоначално той продължаваше да си бъде разузнавач. Пиеше наравно с

барона: ируканско, есторско, соанско, арканарско, но пред всяка нова

поръчка вино крадешком слагаше под езика си таблетка каспарамид. Той още

запазваше способността си да разсъждава и по навик отбелязваше струпванията

на сиви патрули по пресечките и при мостовете, постът от конници варвари на

соанското шосе, където баронът сигурно щеше да бъде застрелян, ако Румата

не знаеше наречието на варварите. Той ясно помнеше колко го беше учудила

мисълта, че неподвижните редици от странни войници с дълги черни плащове с

качулки, строени пред Патриотичното училище, са манастирска дружина. Какво

търси тук църквата - помисли си той тогава. - Откога църквата в Арканар взе

да се меси в светските работи?

Той се напиваше бавно, но все пак се напи някак си изведнъж, със скок;

и когато в един момент на проясняване видя пред себе си разрязана дъбова

маса в съвсем непозната стая, голия меч в ръцете си и ръкопляскащите бедни

донове наоколо, изведнъж му се мярна мисълта, че е време да си върви. Но

беше късно. Беше го завладяла вълна от бяс и отвратителна, непристойна

радост, че се е освободил от всичко човешко. Той продължаваше да си бъде

жител на Земята, разузнавач, наследник на пламенни и железни хора, които не

щадяха себе си и не щадяха никого в името на великата цел. Той не можа да

стане Румата Есторскн, плът от плътта на двадесет поколения войнствени

прадеди, прославени с грабеж и пиянство. Но не беше вече комунар. Нямаше

вече задължения пред Експеримента. Занимаваха го само задълженията му пред

самия себе си. Той вече нямаше съмнения. Всичко му беше ясно, абсолютно

всичко. Точно знаеше кой е виновен за всичко и знаеше точно какво иска: да

сече наляво и надясно, да пали, да хвърля по стъпалата на двореца върху

копията и вилите на ревящата тълпа...

Румата трепна и измъкна мечовете от ножниците. Остриетата бяха

нащърбени, но чисти. Помнеше, че беше се бил с някого, но с кого? И как

беше свършил боят?...

... Пропиха конете. Бедните донове изчезнаха някъде. Румата - и това

помнеше - довлече барона в къщи. Пампа дон Бау беше бодър, напълно трезвен

и готов да продължи веселбата - само дето не можеше да се държи на крака.

Освен това, кой знае защо, той смяташе, че току-що се е разделил с милата

баронеса и сега е на поход срещу своя стар враг барон Каска. ("Представете

си, приятелю, този негодник родил от бедрото си хлапе с шест пръста и го

кръстил Пампа...") "Слънцето залязва - заяви той, гледайки гоблена,

изобразяващ изгрева на слънцето. - Бихме могли цяла нощ да гуляем,

благородни донове, но бойните подвизи искат сън. Нито капка вино по време

на поход. Освен това баронесата ще се сърди."

Какво? Легло ли? Нашето легло е чулът на бойния кон. И като каза това,

смъкна от стената злополучния гоблен, зави се с него презглава и с трясък

се стовари в ъгъла под светилника. Румата нареди на Уно да сложи до барона

кофа с разсол и каче с кисели краставички. Лицето на хлапето беше сърдито и

сънливо. "Ама сте се натряскали - мърмореше то. - Очите са ви станали

разногледи..." - "Мълчи глупак" - каза му тогава Румата...

ПОЛИТИЧЕСКАТА ПОЛИЦИЯ

На площада пред входа в сянката на квадратната Весела кула беше се

разположил отряд монаси пехотинци, въоръжени със страшни чепати тояги.

Прибираха умрелите. От утринния вятър на площада се въртяха страшни жълти

вихрушки. Под широкия конусовиден покрив на кулата, както винаги, грачеха и

се караха врани, увиснали надолу с главата от щръкналите греди. Кулата беше

построена преди двеста години от прадядото на покойния крал изключително за

военни нужди. Тя стоеше върху солидна триетажна основа, в която някога се

пазеха хранителни запаси в случай на обсада. После кулата беше превърната в

затвор. Но от едно земетресение всички вътрешни стени се бяха съборили и се

беше наложило затворът да се пренесе в мазетата. На времето една от

арканарските кралици се оплакала на своя повелител, че охканията на

изтезаваните, огласяващи околността, й пречели да се весели. Нейният

царствен съпруг заповядал от сутрин до вечер в кулата да свири военен

оркестър. Оттогава кулата беше получила сегашното си име. Тя отдавна вече

представляваше празен каменен скелет, отдавна вече следствените килии се

бяха преместили в новооткритите най-долни етажи, отдавна вече там не

свиреше никакъв военен оркестър, а гражданите продължаваха да си я наричат

Веселата кула.

Обикновено около Веселата кула беше пусто. Но днес там цареше голямо

оживление. Към нея водеха, караха, влачеха по земята щурмоваци с изпокъсани

сиви мундири, въшливи скитници, облечени с дрипи, полуголи, изприщени от

страх граждани, диво виещи проститутки, караха цели банди мрачно озъртащи

се дрипльовци от нощната армия. И веднага от някакви потайни изходи

измъкваха с куки трупове, товареха ги на каруци и ги откарваха извън града.

ОЩЕ

В сводестите коридори на всеки десет крачки от ръждиво гнездо в

стената стърчеше смърдящ факел. Под всеки факел в ниша, подобна на пещера,

се чернееше вратичка с решетесто прозорче. Това бяха входовете към

тъмничните помещения, затворени отвън с тежки железни мандала. В коридорите

беше пълно с хора. Блъскаха се, тичаха, крещяха, командуваха... Скърцаха

мандала, хлопаха се врати, някого биеха и той крещеше, някого влачеха и той

се опъваше, мъчеха се да измъкнат един от килията, но не можеха и той диво

крещеше: "Не съм аз, не съм аз!", и се вкопчваше в съседите си. Лицата на

монасите, които срещаше, бяха сериозни до жестокост. Всеки бързаше, всеки

вършеше някаква важна държавна работа. Опитвайки се да се ориентира какво

става, Румата бавно минаваше коридор след коридор, слизаше все по-надолу и

по-надолу. В долните етажи беше по-спокойно. Ако се съди по разговорите,

тук полагаха изпит зрелостниците от Патриотичното училище. Полуголи дебели

момчурляци с кожени престилки стояха на групи пред килиите за изтезания,

прелистваха мръсните ръководства и от време на време отиваха да пият вода

от един варел с канче, вързано с верижка. От килиите се чуваха ужасни

писъци, шум от удари, тежко миришеше на изгоряло. И разговори,

разговори!...

- Отгоре на костотрошачката има един такъв винт, та взе, че се счупи.

Ама какво съм виновен аз? Той ме изрита. "Дръвник с дръвник, вика, иди,

вика, да ти ударят пет по задника и пак ела..."

- Ами да разберем кой бие, може да е някой наш брат, студент. Да се

разберем предварително, да съберем по пет гроша от човек и да му ги

пробутаме...

- Когато има много тлъстини, не трябва да се нагорещява зъбецът, той и

без това ще си изстине в сланината. Вземи щипците и лекичко махни

сланината...

- Ами нали господните подножки са за краката, по-широки са и са с

клинове, а ръкавиците на великомъченицата са с винтове и са специално за

ръцете, разбра ли?

- Майтап, братя? Влизам, гледам - кой е във веригата? Фика

Червенокосият, месарят от нашата улица, когато биваше пиян, все ми дърпаше

ушите. Дръж се, мисля си, сега аз ще се порадвам...

- А Пекор Бърната, откакто монасите сутринта го отмъкнаха, не се е

върнал. И на изпит не дойде.

- Ех, трябваше да му приложа мелачката, а аз, глупакът, ударих го с

пръта по хълбока и му счупих едно ребро. Тогава отец Кин ме хвана за

косата, ритна ме с ботуш по опашката, ама толкова точно, братя, че искри ми

изскочиха, страшно боли. "Какво правиш, бе, вика, материала ми разваляш?"

Гледайте, гледайте, приятели, мислеше си Румата и бавно въртеше глава

ту насам, ту натам. Това не е теория. Никой досега не е виждал такова нещо.

Гледайте, слушайте, филмирайте... и ценете, и обичайте, дявол да ви вземе,

своето време и наведете глави пред паметта на онези, които са минали през

това нещо! Вглеждайте се в тези муцуни - млади, тъпи, равнодушни, свикнали

на всякаква жестокост, но недейте вири нос, вашите собствени прадеди не са

били по-добри...

Забелязаха го. Десетки очи, видели какво ли не, се вторачиха в него.

- Я, гледайте един дон. Целият е пребледнял.

- Хе... Знае се, че благородниците не са свикнали...

- В такива случаи, казват, трябвало да им се дава вода, но верижката е

късичка, няма да стигне...

- Голямо чудо, ще се оправи...

- На мен да ми падне такъв... Тия, каквото ги питаш, това ще ти

отговорят...

http://lib.ru/STRUGACKIE/bolg_bog.txt

Порових се в книгата на Мутафчиева и на ПРОФ.Жорж Кастелан ,,История на Балканите,,.И ето какво открих.

Еничарите.

Те почват да се еманципират още през първата половина на 16 век.През 40те им е разрешено да се женят.През 1574 е разрешено синовете да наследяват бащината си служба.Това бързо смазва боеспособността им и наборите девшерме рязко намаляват .През 1637 е последния набор.Всредата на 17 век живелия 20г в цариград Пол Рико ги описва като търтеи и само малка част от тях праодължават да изпълняват съвестно задълженията си.

Спахийте.

Бунта на фирарите е от 1596 до 1604,започва в унгария и завършва в мала азия.

Регистрите са категорични още в началото на 17 век тимариотската войска се разпада. Държавата се опитва да конфискува земите им но те опирайки се на санджак бейовете и други чиновници се съпротивляват.В някой случаи се стига до сблъсъци между спахийски дружини и султански хора.

В огромното си мнозинство те продължават да ползват земята без да изпълняват задълженията си.

Аяни.

Аяни има поне от времето на законодателя.Те имали задача да провеждат заповедите на властта по места,това показва че още по това време органите на централната власт са били неспособни да изпълняват задълженията си ефективно.

Към средата на 17 век те дори вече имат и свои дружини които са викани на война.

Практически те са истинскеите феодали.Итогава Османската империя достига зрелия феодализъм.

Тяжелый танк Т-10

Тяжелый танк Т-10

Первоначально имел наименование ИС-8 или "Объект 730". Он был создан в 1949 г. в результате совместной работы Ленинградского Кировского и Челябинского Кировского заводов конструкторским бюро под руководством Ж.Я. Котина. На вооружение принят приказом Министра обороны СССР от 15.12.1953 г. под маркой Т-10. Его серийное производство началось в 1954 г. в Челябинске и продолжалось до 1957 г.

Конструктивными особенностями танка были применение электромеханического досылателя снарядов и гильз, гнутых бортовых листов корпуса, планетарной трансмиссии с механизмом поворота типа ЗК и гидросервоуправлением, пучковой торсионной подвески, а также размещение гидроамортизаторов в балансирах опорных катков.

Танк имел классическую схему общей компоновки с продольным размещением двигателя в моторно-трансмиссионном отделении. Конструкция носовой части корпуса была такой же, как у танка ИС-3 с аналогичным расположением люка механика-водителя. Бортовые листы корпуса - гнутые, башня - литая с большими углами наклона боковых стенок.

Применение пучковой торсионной подвески позволило разместить соосно опорные катки левого и правого бортов и оставить свободной от деталей подвески среднюю часть днища шириной 460 мм на всю длину корпуса. В освободившееся пространство были установлены двигатель, вращающееся контактное устройство и сиденье механика-водителя. Такие компоновочные решения позволили уменьшить высоту корпуса и общую высоту танка.

Танк был вооружен 122-мм нарезной пушкой Д-25ТА, спаренным и зенитным пулеметами ДШКМ. Боекомплект пушки составлял 30 выстрелов с бронебойными и осколочно-фугасными снарядами. Пушка по своим баллистическим данным не отличалась от пушки танка ИС-4, однако с целью увеличения скорострельности до 3-4 выстрелов в минуту и облегчения процесса заряжания был установлен электромеханический досылатель снарядов и гильз.

Бронепробиваемость кумулятивного снаряда по вертикально расположенной броневой плите составляла 400 мм, а бронебойного снаряда на дальности 2000 метров - 145 мм.

Наведение пушки и спаренного пулемета по горизонтали и вертикали осуществлялось с единого пульта управления с помощью автоматизированного электропривода ТАЭН-1. Командирская башенка имела следящее устройство целеуказания.

Сварной броневой корпус имел верхние лобовые листы толщиной 120 мм с углами наклона 55 градусов и подворота 40 градусов. Гнутые бортовые листы корпуса имели толщину 80 мм и переменный угол наклона от 0 до 62 градусов. Максимальная толщина лобовой части башни составляла 201 мм под углом наклона от вертикали 24 градуса.

На танке был установлен двигатель В-12-5 с центробежным нагнетателем и эжекционной системой охлаждения. Запас хода танка по топливу был сравнительно небольшим и составлял 200 км. 630 литров топлива заправлялось во внутренние баки и 300 литров - в наружные.

Трансмиссия состояла из 8-скоростной планетарной коробки передач, механизма поворота типа ЗК и комбинированных бортовых редукторов разгруженного типа. Она имела систему гидросервоуправления.

На танке применялась пучковая торсионная подвеска с рычажно-поршневыми гидроамортизаторами, смонтированными внутри балансиров передних и задних опорных катков. В качестве подрессорников использовались буферные пружины. Пучковый торсион состоял из семи параллельно работающих торсионных валиков. Такая конструкция обеспечивала большой ход катка при малой длине торсионов благодаря увеличенному углу их закрутки. Направляющее колесо было взаимозаменяемым с опорным катком.

В танке имелась автоматическая углекислотная система ППО с термозамыкателями. Для дымопуска использовались две сбрасываемые шашки БДШ-5. В качестве средств связи были установлены радиостанция 10-РТ-26Э и ТПУ-47-2.В 1956 г. на базе Т-10 был создан командирский танк. С использованием узлов и агрегатов танка выпускались самоходные пусковые установки ракет оперативно-тактического назначения, а также тяжелые машины ствольной артиллерии. В единственном экземпляре были изготовлены тяжелый танк с гидромеханической трансмиссией "Объект 266" и 152-мм САУ "Объект 268".

Основные тактико-технические характеристики тяжелого танка Т-10

Масса, т 50

Экипаж, чел. 4

Габаритные размеры, мм:

Длина 9715

Ширина 3518

Высота 2460

Вооружение:

Пушка, шт. 1

Калибр, мм 122

Боекомплект, выстр. 30

Пулеметы, шт. 2

Калибр, мм 12,7

Боекомплект, патр. 1000

Броневая защита, мм:

Лоб корпуса 120

Лоб башни 200

Мощность двигателя, л.с. 750

Скорость максимальная, км/ч 42

Запас хода по шоссе, км 200

Глубина водных преград, преодолеваемых вброд, м 1,5

Тяжелый танк Т-10А

Тяжелый танк Т-10А являлся модернизированным вариантом танка Т-10 и имел обозначение "Объект 731". Он был принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 11.06.1956 г. Его серийное производство было организовано в 1957 г. в Челябинске.

Модернизированный танк отличался установкой пушки Д-25ТС с измененным затвором и эжекционной продувкой канала ствола, а также применением стабилизатора вертикального наведения пушки ПУОТ ("Ураган"), гирополукомпаса ГПК-48 и ИК-прибора механика-водителя ТВН-1. Вместо прицела ТШ-2-27 были установливался перископический прицел ТПС-1 и дублирующий телескопический прицел ТУП.

Тяжелый танк Т-10Б

Представлял собой модернизированный танк Т-10А и отличался от него установкой двухплоскостного стабилизатора вооружения и нового прицела наводчика Т2С-29. На вооружение был принят приказом Министра обороны СССР в 1957 г. В этом же году был создан командирский танк Т-10БК, который отличался от линейного танка наличием дополнительной радиостанции и зарядного агрегата.

Тяжелый танк Т-10М

Тяжелый танк Т-10М представлял собой усовершенствованный танк Т-10Б и при проектировании имел обозначение "Объект 272". Он был разработан в Ленинграде конструкторским бюро под руководством Ж.Я. Котина и принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 26.09.1957 г. Серийное производство танка осуществлялось в Ленинграде и Челябинске с 1958 г. по 1966 г. Серийные танки Челябинского Кировского завода имели некоторые конструктивные изменения и обозначались индексом "Объект 734".

Оригинальными конструкторскими решениями были: установка прицела наводчика с независимой стабилизацией поля зрения, системы ПАЗ, термодымовой аппаратуры ТДА и оборудования для подводного вождения.

Танк был вооружен новой 122-мм нарезной пушкой М62-Т2 высокой баллистики и 14,5-мм спаренным пулеметом КПВТ. Крупнокалиберный пулемет мог использоваться как пристрелочный. С 1959 г. каждый пятый танк оснащался зенитным пулеметом КПВТ. Пушка имела двухплоскостной стабилизатор "Ливень", а прицел Т2С наводчика - независимую стабилизацию поля зрения.

В состав боекомплекта пушки тяжелого танка входили новые по тому времени типы боеприпасов - бронебойно-кумулятивные снаряды, а с 1967 г. - бронебойно-подкалиберные снаряды с начальной скоростью 1600 м/с.

Кумулятивный снаряд пробивал вертикально расположенную броневую плиту толщиной 450 мм, а бронебойно-подкалиберный - 320 мм на дальности 2000 м.

Все члены экипажа, кроме заряжающего, имели приборы ночного видения. Было усилено бронирование башни танка. Максимальная толщина брони в ее лобовой части была увеличена до 250 мм.

Благодаря более мощному двигателю В-12-6 танк имел такую же максимальную скорость, как и послевоенные средние танки, принятые на вооружение.

Увеличен запас возимого топлива на 400 л за счет установки двух топливных баков на кормовой части корпуса.

Были введены ножная педаль тормоза и новые бортовые редукторы, у которых планетарный ряд размещался внутри ведущего колеса. Для улучшения плавности хода число гидроамортизаторов было увеличено до 6, а динамический ход опорного катка возрос со 144 мм до 172 мм. Танк имел систему ПАЗ и был оснащен термодымовой аппаратурой ТДА. В качестве средств связи использовалась радиостанция Р-133 и ТПУ Р-120.

С декабря 1962 г. в танке устанавливалась более простая по конструкции и в изготовлении механическая трансмиссия. Она была на 507 кг легче прежней и имела значительно меньшие размеры, позволившие дополнительно разместить в забронированном объеме 100 л топлива. Первоначально она была разработана в качестве резервного варианта. Танк Т-10М с этой трансмиссией имел обозначение "Объект 709".

В состав трансмиссии входили: главный фрикцион, 6-скоростная механическая коробка передач, механизм поворота типа ЗК и бортовые редукторы. Однако наличие главного фрикциона сухого трения несколько снижало эксплуатационную надежность трансмиссии.

С 1963 г. на танке устанавливалось оборудование для подводного вождения, позволявшее преодолевать водные преграды глубиной до 5 м без ограничения их ширины по условиям работы двигателя, а с 1964 г. была введена автоматическая система ППО с огнетушащим составом "3,5".

На базе Т-10М были созданы командирский танк Т-10МК и опытный танк "Объект 282" с управляемым ракетным вооружением. Командирский танк, созданный в 1962 г., отличался наличием дополнительной коротковолновой радиостанции Р-112 и бензоэлектрического зарядного агрегата. Боекомплект к пушке был уменьшен на 8 выстрелов для размещения дополнительной радиостанции и составлял 22 выстрела. Дальность связи при работе с 10-метровой антенной на стоянке в телеграфном режиме составляла 100 км, в телефонном режиме - 40 км.

В конце 50-х годов конструкторским бюро под руководством Ж.Я. Котина в Ленинграде на базе танка Т-10М был разработан опытный тяжелый танк с ПТУР.

Смонтированная снаружи в кормовой части башни пусковая установка для ПТУР "Малютка" представляла собой трубчатую раму с тремя направляющими, которая была оснащена механизмом подъема с электроприводом.

С помощью следящей системы электропривода осуществлялось согласование углов наведения пусковой установки и линии прицеливания штатного прицела наводчика. В состав боекомплекта входило 6 ПТУР.

Основные тактико-технические характеристики тяжелого танка Т-10М

Масса, т 51,5

Экипаж, чел. 4

Габаритные размеры, мм:

Длина 9715

Ширина 3580

Высота 2585

Вооружение:

Пушка, шт. 1

Калибр, мм 122

Боекомплект, выстр. 30

Пулеметы, шт. 2

Калибр, мм 12,7

Боекомплект, патр. 744

Броневая защита, мм:

Лоб корпуса 120

Лоб башни 200

Мощность двигателя, л.с. 750

Скорость максимальная, км/ч 50

Запас хода по шоссе, км 350

Глубина водных преград, преодолеваемых вброд, м 1,5

Опытный тяжелый танк ИС-7

Опытный тяжелый танк ИС-7

68-тонный танк был разработан на оригинальной базе в 1948 г. в Ленинграде конструкторским бюро, которое возглавлял Ж.Я. Котин. Было изготовлено несколько опытных образцов, имевших обозначение "Объект 260". На вооружение танк не принимался.

Оригинальными техническими решениями, реализованными в этом танке, являлись: установка 130-мм нарезной пушки, многочисленного пулеметного вооружения, самой мощной по тому времени броневой защиты, гнутых бортовых листов корпуса, дизельного двигателя мощностью 772 кВт (1050 л.с.), пучковой торсионной подвески, опорных катков с внутренней амортизацией, гусениц с РМШ, а также размещение в балансирах рычажно-поршневых гидроамортизаторов.

Танк имел классическую компоновочную схему с экипажем из пяти человек. В боевом отделении размещались командир танка, наводчик и два заряжающих.

Он был вооружен 130-мм морской пушкой С-70, двумя 14,5-мм пулеметами КПВ и шестью 7,62-мм пулеметами РП-46. Пушка имела механизм заряжания и систему продувки ствола сжатым воздухом после выстрела. Система управления огнем обеспечивала наведение пушки на цель и автоматический выстрел.

С пушкой были жестко связаны пулемет КПВ и два пулемета РП-46. По бортам корпуса в бронированных кожухах были закреплены два курсовых пулемета для ведения стрельбы вперед по ходу танка, а по бортам башни - два пулемета для стрельбы назад. Пулеметы имели дистанционное управление огнем и систему пневмоперезарядки. Второй пулемет КПВ использовался в качестве зенитного и был смонтирован на кронштейне над башней.

Боекомплект танка состоял из 30 выстрелов к пушке, 400 патронов к пулеметам КПВ и 2500 патронов к пулеметам РП-46.Танк имел мощную броню, обеспечивавшую защиту от снарядов 128-мм пушки сверхтяжелого немецкого танка "Мышонок", считавшейся наиболее эффективной среди зарубежных танковых пушек. Конструктивная форма лобовой части корпуса была заимствована у танка ИС-3. Броневые листы носовой части корпуса имели толщину 150 мм. Впервые на танке были применены гнутые бортовые листы. Максимальная толщина брони лобовой части литой башни составляла 350 мм. В то же время днище танка изготавливалось из 20-мм броневых листов, что не обеспечивало требуемую жесткость корпуса.

На танке были установлены 12-цилиндровый V-образный четырехтактный морской дизель М-50Т с эжекционной системой охлаждения и механическая планетарная трансмиссия. Планетарная коробка передач была смонтирована в одном блоке с механизмом поворота типа ЗК и имела восемь передач переднего хода и две передачи заднего хода.

Для управления коробкой передач использовался гидросервопривод селекторного типа. В ходовой части применялась пучковая торсионная подвеска с рычажно-поршневыми гидроамортизаторами, размещенными в балансирах крайних ее узлов. Пучок торсионов состоял из 19 прутков с шестигранными головками. Опорные катки имели внутреннюю амортизацию. На танке впервые использовались гусеницы с РМШ.

Средний запас хода равнялся 190 км. Вопрос размещения топлива был решен неудачно. Топливо находилось в 14 резиновых баках общей емкостью 800 л, из которых 6 баков располагались снаружи в металлических бункерах по бортам.

Основные тактико-технические характеристики тяжелого танка ИС-7

Масса, т 68

Экипаж, чел. 5

Габаритные размеры, мм:

Длина 10000

Ширина 3400

Высота 2395

Пушка 130-мм морская пушка С-70

Боекомплект, выстр. 25

Пулеметы 2х14,5-мм пулемета КПВ

6х7,62-мм пулеметов РП-46

Боекомплект, патр. 1000х14,5мм

6000х7,62мм

Броневая защита, мм:

Лоб корпуса 150

Лоб башни 210

Мощность двигателя, л.с. 1050

Скорость максимальная, км/ч 59

Запас хода по шоссе, км 300

Тяжелый танк ИС-4

В 1944 году на базе тяжелого танка ИС-3 началась разработка тяжелого танка для завершающего этапа войны. Новый танк получил наименование "Объект 701".

В 1947 году "Объект 701" обозначение ИС-4 и был принят на вооружение Советской Армии. Серийно выпускался с 1947 по 1948 годы. Всего, за этот период, было изготовлено около 250 танков.

Танк имел сварной корпус повышенной прочности и литую башню с переменной толщиной брони.

Вооружение состояло из 122-мм пушки, спаренного с ней 12,7-мм пулемета и зенитного 12,7-мм пулемета, закрепленного на турели люка заряжающего.

Трансмиссия - планетарная, с оригинальным механизмом поворота и мультипликаторами. Подвеска - индивидуальная, торсионная.

В ходе эксплуатации выяснилось, что масса танка превышала грузоподъемность большинства мостов и транспортных средств. Кроме того, выявилась недостаточная надежность отдельных узлов трансмиссии.

Основные тактико-технические характеристики тяжелого танка ИС-4

Масса, т 60

Экипаж, чел. 4

Габаритные размеры, мм:

Длина 9790

Ширина 3260

Высота 2480

Вооружение 122-мм пушка Д-25Т

2х12,7-мм пулемет ДШКМ

Боекомплект 30 выстрелов

1000 патронов

Броневая защита, мм:

Лоб корпуса 160

Лоб башни 250

Двигатель 12-цилиндровый V-образный дизель жидкостного охлаждения

Мощность двигателя, л.с. 750

Скорость максимальная, км/ч 43

Запас хода по шоссе, км 320

Преодолеваемые препятствия:

высота стенки, м 1

ширина рва, м 2,5

глубина брода, м 1,5

подъем, град. 36

Тяжелый танк ИС-3

Тяжелый танк ИС-3

Последним танком, созданным в период Великой Отечественной войны, стал тяжелый ИС-3 ("Кировец-1" "Объект 703"). Он был разработан в 1944 - 1945 годах на опытном заводе № 100 в Челябинске под руководством ведущего конструктора М. Ф. Балжи. Серийное производство началось в мае 1945 года, в течение которого было выпущено 1170 боевых машин.

Корпус танка сваривался из катаных броневых листов. Лобовые листы корпуса устанавливались с двойным наклоном под большим углом к вертикали. Механик-водитель размещался впереди по оси машины. Над его сиденьем имелся люк с отодвигающейся в сторону крышкой, в которой устанавливался перископический смотровой прибор. Перед открыванием люка его необходимо было снимать. За его сиденьем механика-водителя, в днище, находился запасной люк, предназначенный для покидания танка в экстренных случаях. Башня - литая, приплюснутой сферической формы. В крыше башни имелся большой овальный люк, закрываемый двумя крышками. В правой крышке закреплялся смотровой прибор заряжающего МК-4, в левой располагался командирский люк наблюдения, закрытый круглой вращающейся крышкой, в которой находился смотровой прибор командира ТПК-1.

Ходовая часть ИС-3 состояла из шести опорных катков с внутренней амортизацией на борт, трех поддерживающих катков, ведущего колеса заднего расположения со съемными зубчатыми венцами (цевочное зацепление) и направляющего колеса. Подвеска опорных катков - индивидуальная торсионная. В состав трансмиссии входили: многодисковый главный фрикцион сухого трения, восьмискоростная коробка передач с демультипликатором, планетарные механизмы поворота и бортовые передачи.

Механизм поворота башни - планетарный, с ручным и электрическим бесступенчатым приводами. Электропривод был оборудован системой командирского управления. Командир мог, удерживая цель в поле зрения своего смотрового прибора, нажать на кнопку, установленную на приборе, и повернуть башню в заданном направлении по кратчайшему пути. При совпадении линии визирования с осью канала ствола башня останавливалась.

122-мм пушка Д-25Т снабжалась двухкамерным дульным тормозом и горизонтальным клиновым затвором с полуавтоматикой механического типа. Боевая скорострельность составляла 2-3 выстр /мин. Боекомплект пушки состоял из 28 выстрелов раздельного заряжания, в том числе 18 с осколочно-фугасными снарядами и 10 с бронебойными. С пушкой был спарен 7,62-мм пулемет ДТ. На крыше башни, размещалась новая турельная установка 12,7-мм зенитного крупнокалиберного пулемета ДШК, которая позволяла вести огонь по самолетам как заряжающему, так и командиру.

В топливную систему танка входили четыре внутренних коробчатых металлических сварных бака общей емкостью 450 л, расположенных по два справа и слева от двигателя, как правая и левая группы. Четыре наружных цилиндрических бака, емкостью по 90 л. каждый крепились на наклонных листах корпуса по бортам кормовой части и были подключены к внутренним. Баки имели механические приспособления для сброса.

При разработке проекта танка ИС-3 были учтены выводы комиссии, которая исследовала во фронтовых условиях боевые повреждения, полученные танками в ходе Курской битвы. Обращало на себя внимание массовое поражение лобовых элементов корпуса и башни. Поэтому было принято решение проработать на базе танка ИС-2 новую конструкцию башни и корпуса для придания им обтекаемой формы и резко дифференцировать броневую защиту. По башне эту работу осуществлял конструктор Крученых, а по корпусу - конструктор Малинин. При этом следует отметить, что прототип танка ИС-3 имел прямой наклонный лобовой лист, как и средний танк Т-34.

В результате конструкторских работ наклон сваренных листов, особенно в передней части корпуса, был доведен до максимально возможного. Толстые 120-мм плиты лобовой брони располагались так, что образовывалась трехскатная, конусообразная, вытянутая вперед носовая часть, получившая название "щучий нос". Люк разместили в крыше над водителем, чего не было в танках ИС-1 и ИС-2. Отпала необходимость в сквозной смотровой щели в лобовой броне перед механиком-водителем - ее заменили перископические смотровые приборы. Новые конструктивные формы брони обеспечили лучшую противоснарядную защиту. За счет некоторого уменьшения клиренса и отсутствия командирской башенки общая высота танка уменьшилась на 0,3 м, по сравнению с ИС-2.

Однако при проектировании ИС-3 был допущен целый ряд конструктивных просчетов и ошибок. Поэтому уже в 1946 году была создана комиссия по анализу дефектов этого танка, к которым относились выход из строя двигателя, коробки передач, элементов бронекорпуса в районе моторно-трансмиссионного отделения и др. С учетом этих недостатков все танки ИС-3 были подвергнуты модернизации и переделкам по программе УКН (устранение конструктивных недостатков). Было усилено крепление двигателя, КПП, усилен подбашенный лист, усовершенствована конструкция главного фрикциона, улучшены уплотнения бортовы передач и опорных катков. Радиостанция 10-РК заменена на 10-РТ. Масса танка возросла до 48,8т. Несмотря на значительный объем переделок танки так и не были доведены до необходимого уровня эксплуатационных требований. В середине 1946 года танк сняли с производства.

Танки ИС-З, вопреки расхожему мнению, не применялись в боевых действиях второй мировой войны, но 7 сентября 1945 года один танковый полк, на вооружении которого состояли эти боевые машины, принял участие в параде частей Красной Армии в Берлине в честь победы над Японией, и ИС-3 произвел сильное впечатление на западных союзников СССР по антигитлеровской коалиции.

В 1960 г танк подвергся дополнительной модернизации и стал именоваться ИС-ЗМ. По сравнению с ИС-3 он имел увеличенную жесткость корпуса, более совершенные агрегаты трансмиссии, узлы ходовой части, воздухоочиститель, улучшенный двигатель В-54К-ИС, радиостанцию Р-113 и зенитный пулемет ДШКМ. На танке дополнительно были установлены ночной ИК-прибор механика-водителя ТВН-2 и форсуночный подогреватель. Вес танка ИС-3М возрос до 49 тонн.

Основные тактико-технические характеристики тяжелого танка ИС-3 образца 1945 года

Масса, т 45,8

Экипаж, чел. 4

Габаритные размеры, мм:

Длина 9850

Ширина 3200

Высота 2440

Клиренс 435

Вооружение 122-мм пушка Д-25Т образца 1943 года

7,62-мм пулемет ДТ

12,7-мм пулемет ДШК

Боекомплект 28 выстрелов

1000х7,62-мм патронов

945х12,7-мм патронов

Броневая защита, мм:

Лоб 120

Борт 90

Корма 60

Крыша 20

Днище 20

Башня 75-230

Двигатель В-2-ИС

12-цилиндровый V-образный дизель жидкостного охлаждения

Мощность двигателя, л.с. 520

Скорость максимальная, км/ч 40

Запас хода по шоссе, км 190

Преодолеваемые препятствия:

высота стенки, м 1

ширина рва, м 2,5

глубина брода, м 1,1

подъем, град. 36

Тяжелый танк ИС-2

Почти одновременно с ИС-1 началось производство более мощно вооруженной модели ИС-2 ("Объект 240"). Только что созданная 122-мм танковая пушка Д-25Т конструкции Ф.Ф. Петрова (первоначально имевшая поршневой затвор) с начальной скоростью снаряда 781 м/с позволяла поражать все основные типы немецких танков на всех дистанциях боя. Бронебойный снаряд (24,9 кг) пробивал 145 мм брони с дистанции 500 м, кумулятивный (13,2 кг) - 200 мм брони. В опытном порядке на танке ИС устанавливались 85-мм пушка большой мощности с начальной скоростью снаряда 1050 м/с и 100-мм пушка С-34.

В октябре 1943 года под руководством Н. Ф. Шашмурина была осуществлена проработка варианта танка ИС с более мощной танковой пушкой Д-25 калибра 122мм. После успешного завершения государственных испытаний танк был отправлен на испытательный полигон под Москвой, где из его пушки с расстояния 1500 м произведен обстрел немецкого танка Рz. Крfv. V "Пантера". Первый же снаряд пробил лобовую броню "Пантеры" и, не утратив своей энергии, прошил все внутренности, ударил в кормовой лист корпуса, оторвал его и отбросил на несколько метров.

Под маркой ИС-2 в октябре 1943 года танк был принят в серийное производство, которое было развернуто в начале 1944 года.

В 1944 году ИС-2 был модернизирован. Новый образец имел наклонную лобовую часть корпуса, вместо смотрового люка механика- водителя - щель, закрытую стеклоблоком. На кронштейне, закрепленном на подвижном погоне командирской башенки, установили крупнокалиберный зенитный пулемет. В том же году, выпустив 107 машин, производство танка ИС-1 прекратили. С этого момента в производстве остался только ИС-2. Его ходовая часть состояла из шести опорных катков с внутренней амортизацией на борт, трех поддерживающих катков, ведущего колеса заднего расположения со съемными зубчатыми венцами (цевочное зацепление) и направляющего колеса. Подвеска опорных катков - индивидуальная торсионная. В состав трансмиссии входили: многодисковый главный фрикцион сухого трения, восьмискоростная коробка передач с демультипликатором, планетарные механизмы поворота и бортовые передачи.

Вскоре на ИС-2 изменили прицельные приспособления (в частности был изъят перископический прицел ПТК-5) и расширили броневую маску пушки. С середины 1944 года ИС-2 начали выпускаться с наклонной лобовой частью корпуса без смотрового люка механика-водителя (так называемой "пробки"), но со щелью, закрытой стеклоблоком. Кроме того, был введен крупнокалиберный зенитный пулемет ДШК, который, впрочем, устанавливался не на всех танках. В таком виде ИС-2 принял участие в заключительных сражениях второй мировой войны. В середине 1945 года после выпуска 4392 танков его производство было прекращено.

Танки ИС-2 поступали на вооружение отдельных тяжелых танковых полков, которым уже при формировании присваивалось наименование "гвардейский". В начале 1945 года были сформированы несколько отдельных гвардейских тяжелых танковых бригад, включавших по три тяжелых танковых полка каждая.

Танки ИС-1 и ИС-2 - это танки победы. Именно на этих машинах вместе с прославленными Т-34 советские танкисты завершили Великую Отечественную войну. Вооружение танка ИС-2 позволяло ему поражать немецкие танки на расстоянии 2000 - 2500 метров. Впервые использованные в боях под Корсунь-Шевченковским, они победно дошли до Берлина. Командованием вермахта немецким танкистам было запрещено вступать в открытые поединки с танками ИС-2, а действовать против них предписывалось только из засад и укрытий.

Танк ИС-2 производился в двух основных модификациях условно называемых "выпуск 1943 года" и "выпуск 1944 года".

Тяжелый танк ИС-2М

В 1957 году, в ходе капитального ремонта танков ИС-2, был проведен ряд конструктивных изменений с целью продления их срока службы и унификации ряда узлов и агрегатов с узлами и агрегатами других, более современных, танков. Танк получнный в ходе модернизации в дальнейшем именовался ИС-2М.

ИС-2М отличался измененной конструкцией башни, увеличенным до 35 выстрелов боекомплектом пушки, отсутствием кормового башенного пулемета (вместо него размещался дополнительный вентилятор), противопожарным оборудованием, установкой двигателя В-54К-ИС мощностью 382 кВт (520 л.с.) с электростартером, форсуночным подогревателем НИКС-1, электрическим маслозакачивающим насосом МЗН-2 и воздухоочистителем ВТИ-2 с отсосом пыли из бункеров. В моторно-трансмиссионном отделении установили усиленный подмоторный постамент и новые опоры коробки передач. Новая коробка передач, с масляным насосом и системой охлаждения масла, жестко крепленилась на задней опоре. Планетарные механизмы поворота соединялись с несущими дисками бортовых редукторов с помощью полужесткого соединения. В ходовой части устанавливались новые опорные катки и направляющие колеса с нерегулируемыми подшипниками. Количество аккумуляторных батарей увеличено с двух до четырех. В качестве средств связи использовалась радиостанция Р-113. Общая емкость топливных баков увеличена до 880 л за счет введения дополнительного бака. Все дополнительные баки были включены в систему питания топливом. У механика-водителя устанавливался ночной прибор ТВН-2. Внешний вид танка изменился за счет появления бортовых бункеров и крыльев новой формы. На танк устанавливались большие дымовые шашки БДШ с электрозапалами. Масса ИС-2М возросла до 48 тонн, но скорость за счет улучшенной трансмиссии увеличилась до 40 км/ч.

Основные тактико-технические характеристики тяжелого танка ИС-2 образца 1944 года

Масса, т 46

Экипаж, чел. 4

Габаритные размеры, мм:

Длина 9830

Ширина 3070

Высота 2730

Клиренс 420

Длина опорной поверхности, мм 4300

Вооружение 122-мм пушка Д-25Т образца 1943 года

3х7,62-мм пулемета ДТ

12,7-мм пулемет ДШК(не на всех танках)

Боекомплект 28 выстрелов

2331х7,62-мм патронов

300х12,7-мм патронов.

Броневая защита, мм:

Лоб 120

Борт 90

Корма 60

Крыша 20

Днище 30

Башня 90-160

Двигатель В-2-ИС

12-цилиндровый V-образный дизель жидкостного охлаждения

Мощность двигателя, л.с. 520

Скорость максимальная, км/ч 37

Запас хода по шоссе, км 240

Преодолеваемые препятствия:

высота стенки, м 1

ширина рва, м 2,5

глубина брода, м 1,3

подъем, град. 36

Галахаде,пак ми прави впечатление аргументираните ти тези/за разлика от други които просто казват ,,това не е вярно,,без да се аргументира/.

Сега,Брокиер споменава само санджак бейовете,но както ти сам каза има доказателства че в района има християнска войска ,но той не я забелязва/а това е много важно за целите му/.Все пак войнуци се присаединяват към кръстоносците през 1443 и това че Брокиер не ги забелязва говори само че не е наблюдавал достатъчно внимателно,в този смисъл нищо чудно да е изпуснал и български владетели/за разлика от Мокса който забелязва Цар Срацимир 2/.

Сега за спахийте и изобщо турската военна система.

Това което ще ти кажа съм го чел от Мутафчиева.

Османската империя е държава на духът/подобно на ссср/ и в нейните закони и изобщо светоглед желаното се приема априори за съществуващо.

Така е и с армията.

По списък спахийте са 200 000 но дори и при Сюлейман великолепни поне 50 000 реално не се явяват на поход понеже са твърде бедни.От края на 15 век когато спахийския институт получава реални измерения до времето на законодателя заплатите се увеличават 4 пъти,а цените 10 пъти.Това разорява много спахий.

Походите на законодателя натоварват неимоверно финансово спахийте и още по негово време те започват масово да се разоряват и да се отклоняват от походи.

Той все пак удържа горе-долу ситуацията,но в следващите години спахийската институция се срива.В края на века при дългата война с Австрия настъпва истинска катастрофа и започват не само масови отклонявания но и големи въстания.Такова е въстанието на фирарите-бегалците което продължава няколко години с големи поражения на султанските войски.

Същата работа ,но в по малък мащаб има и в европа,известни са и няколко въстания на войнуци които се отклоняват от служба.

От този момент спахийте всъщност вече не са военна сила.

Еничарите също започват да се разпадат още от по рано.Датите вече ги забравих ама бяха някъде през 70 г на 16 век когато еничарите започват да се женят,да се занимават с занаятчияство,да настаняват синовете си като еничари и т.н.

Наборите се разреждат както по години така и по брой и през 1637 е последния набор девшерме.

Повече от ясно е че войнуците не само че не стават мюсюлмани,а подобно на другите спахий просто отказват да изпълняват задълженията си и затова изчезват.

Кракинг,абсолютно си прав и не мога да не се съглася с теб.

Не мога да разбера защо всеки чиновник се изживява като дар и не гледа да свърши работа на хората а да се покаже най- великия,най-големия.

Откъде тая надменност,та нали и чиновниците са хора като нас и те се сблъскват с други чиновници и виждат колко е неприятно.Сякаш българинна като вземе малко власт и се превръща в друг човек.

Ами брата на Кера Тамара е изобразен в същото евантелие и изглежда още по-млад.

←

По това време децата от един брак често са с голяма разлика във възрастта и това не значи много.

Все пак Константин трябва да е бил на възраст защото започва кариерата си поне към 1345-50.Още по времето на Стефан Душан,а е ясно че тогава е трябвало да е поне на 20 тина години

Как два века бе Галахаде?

Ми нали от 1493 е свидетелството за бан Михаил Шишман в София?Стенописи от скопско и софийско също са от подобни години.До 1588 няма дори и 100 години.

Аристокрацията наистина не е била от значение но както вече можах да споделя теорията си аристократите се превръщат в ,,буржуа,, и при това вероятно държат да се знае че са от болярско потекло.Суетата на богатите да се изкарат много повече от обикновенните хора винаги и навсякъде е била огромна,така че те едва ли за 2 поколения ще забравят произхода си.Още повече когато имат и реална власт над обикновенните християни по линия на еснафите,местното самоуправление и т.н.

PT-76B light amphibious tank (15 Kb) ПТ-76

ЛЕГКИЙ ПЛАВАЮЩИЙ ТАНК

PT-76 light amphibious tank

МОДИФИКАЦИИ

ОСНОВНЫЕ ТТХ

БОЕВОЕ ПРИМЕНЕНИЕ

ФОТОГРАФИИ, СХЕМЫ

ИСТОЧНИКИ

КОММЕНТАРИИ

Легкий плавающий танк ПТ-76 («Объект 740») создан в 1949-51 годах КБ под руководством Ж.Я. Котина, известного своими тяжелыми танками. Ведущий конструктор - Н.Ф. Шашмурин. Принят на вооружение разведывательных подразделений Советской Армии приказом Министра Обороны СССР от 16 августа 1952 года, в следующем году началось его серийное производство на Сталинградском тракторном заводе.

В отличие от отечественных довоенных плавающих танков он был спроектирован по классической схеме общей компоновки. В носовой части корпуса размещено отделение управления. Рабочее место механика-водителя с сиденьем, установленным на продольной оси машины, оснащено органами управления движением (педали и рычаги), приборами наблюдения, КИП, курсоуказателем и средствами связи (аппарат танкового переговорного устройства). Посадка механика-водителя в танк и высадка из него осуществляются через круглый люк, основание которого выступает над верхним броневым листом. В отделении управления находятся также две аккумуляторные батареи, баллон со сжатым воздухом, два углекислотных баллона и автомат системы ППО, часть ЗИП и другое оборудование.

PT-76 light amphibious tank (21 Kb)

ПТ-76

В башне и подбашенном пространстве корпуса расположено боевое отделение. В нем размещены 76,2-мм нарезная пушка Д-56Т, спаренный пулемет, приборы наблюдения и прицельные приспособления, рабочие места командира танка (слева от пушки) и заряжающего (справа от нее), автомат Калашникова, часть боекомплекта, танковая радиостанция Р-113, аппараты ТПУ, водооткачивающий (ручной) насос, ручные огнетушители (один или два), часть ЗИП и другое оборудование.

МТО расположено в кормовой части корпуса и изолировано от боевого отделения перегородкой. В нем размещены двигатель с системами, трансмиссия, водометы, два топливных бака, водооткачивающие насосы и другое оборудование.

Боекомплект 40 унитарных выстрелов, из которых 24 ОФС, 4 БТС, 4 с подкалиберным бронебойно-трассирующим снарядами и 8 БКС. Боеприпасы размещены: в стеллажной укладке на 24 выстрела на вращающемся полу боевого отделения, 14-местной укладке в боевом отделении, соединяющей своими основаниями вращающийся пол с верхним погоном башни, и в хомутиковой укладке на 2 выстрела на правом борту башни танка.

Наибольшая прицельная дальность стрельбы с прицелом - 4000 м, с боковым уровнем 12000 м. Бронебойный снаряд на дальности 2000 м пробивал наклоненную под углом 60 градусов от вертикали броню толщиной 60 мм. Техническая скорострельность до 7 выстрелов в минуту. Приводы наведения ручные и электрические. Масса качающейся части пушки без бронировки 1150 кг.

С пушкой спарен 7,62-мм пулемет СГМТ с наибольшей прицельной дальностью стрельбы 2000 м. Его практическая скорострельность 200-250 выстр./мин. Питание ленточное, в каждой ленте по 250 патронов. Общий боекомплект 1000 патронов, 4 коробки с лентами размещены в башне.

Стрельбу из танка ведет командир. У заряжающего имеется один перископический прибор МК-4. Для удобства работы заряжающего пол боевого отделения сделан вращающимся. Стабилизатор вооружения на ПТ-76 отсутствует.

В боевом отделении на левом борту корпуса закреплен чехол, в котором размещается автомат АК-47 калибра 7,62 мм. К нему имеется 300 патронов. Кроме того, в комплектацию танка входит 15 ручных гранат Ф-1, сигнальный пистолет и 20 патронов к нему.

Броневая защита танка противопульная. Корпус представляет собой жесткую конструкцию, сваренную из броневых листов толщиной 10-15 мм. Сварная башня изготовлена в виде усеченного конуса, а форма герметичного корпуса обеспечивает минимальное сопротивление при движении танка на плаву. Слева от сиденья механика-водителя имеется люк запасного выхода, крышка которого открывается наружу.

Амбразура пушки закрывается броневой маской с кожухом, которая качается вместе с пушкой. В кормовой части башни вварен бронированный колпак вентилятора. В крыше башни сделан овальный люк, закрываемый крышкой. На крышке люка на шариковой опоре установлена вращающаяся командирская башенка. Танк оснащен системой защиты от поражающих факторов ядерного оружия, работающей по принципу герметизации обитаемого пространства и создания в нем небольшого избыточного давления.

Для измерения мощностей доз гамма-излучения внутри и снаружи танка используется рентгенометр ДП-3Б, состоящий из измерительного пульта и выносного блока, размещенных в отделении управления на левом борту корпуса. Для постановки дымовых завес танк оснащен термокондиционной дымовой аппаратурой. В танке применяется специальная противопожарная автоматическая углекислотная установка, состоящая из двух углекйслотных баллонов, автомата ППО, четырех термозамыкателей, диффузоров или штуцеров и трубопроводов. Она обеспечивает тушение пожара в МТО. Кроме автоматической углекислотной установки, в танке имеются один или два ручных углекислотных огнетушителя, установленных в нише корпуса передней части боевого отделения. Ручные огнетушители предназначены для тушения пожара в отделении управления, боевом отделении и снаружи танка, а в случае необходимости применяются одновременно с автоматической установкой при пожаре в МТО.

На танке используется четырехтактный дизель жидкостного охлаждения В-6, представляющий собой один ряд (половину) широко распространенного V-образного танкового двигателя В-2. В зависимости от времени года применяется летнее, зимнее или арктическое дизельное топливо. Система охлаждения двигателя эжекционная, двигатель оборудован механизмом защиты от попадания в него воды. Для облегчения пуска двигателя в холодное время используется форсуночный подогреватель.

Механическая трансмиссия состоит из главного фрикциона сухого трения, пятиступенчатой коробки передач с постоянным зацеплением шестерен (практически заимствованной у танка Т-34-85), бортовых фрикционов, редукторов отбора мощности на водометы и бортовых редукторов. Приводы управления движением машины механические.

Подвеска танка индивидуальная торсионная. На передних и задних узлах подвески используются гидравлические амортизаторы поршневого типа двустороннего действия. На каждом борту танка расположено по 6 однорядных опорных катков. Передние необрезиненные направляющие колеса с механизмами натяжения гусениц, так же как и опорные катки, с целью повышения плавучести машины выполнены пустотелыми. У ведущих колес зубчатые венцы являются несъемными. Гусеницы с ОМШ.

PT-76B light amphibious tank (18 Kb)

Корма ПТ-76Б

Для движения на плаву танк снабжен двумя реактивными водометами. Забор воды насосами водометов производится из-под днища танка через два окна, закрытых решетками. Выброс воды при движении вперед осуществляется через два кормовых окна, при движении назад - через два окна, находящихся на бортах танка в кормовой части. Кормовые окна закрываются специальными заслонками. Конструкция трансмиссии допускает одновременную работу гусеничного движителя и водометов, что обеспечивает хорошую проходимость танка по болотам. Танк оснащен гирополукомпасом, водооткачивающими помпами и волноотражательным щитком, расположенным в передней верхней части корпуса.

Размещение механика-водителя на продольной оси машины, основание его люка, выступающее над верхним лобовым листом, и сиденье, регулируемое по высоте, удалению от органов управления и угловому положению спинки, обеспечивают ему благоприятные условия вождения машины как с открытым, так и с закрытым люком. Для наблюдения за дорогой он использует три призменных прибора ТПН, перископический прибор ТПН-370 или ПЕР-17 (при движении на плаву) и бинокулярный перископический прибор ночного видения ТВН-2Б.

ПТ-76 использовался в боевых действиях в Африке, на Ближнем Востоке, в Индо-Пакистанском конфликте 1965 года и особенно широко в 1965-1975 годах во Вьетнаме северовьетнамской армией.

модификации

PT-76B light amphibious tank (15 Kb)

Танк ПТ-76Б

ПТ-76Б («Объект 740Б») являлся модернизированным вариантом танка ПТ-76. Он был создан в КБ серийного завода под руководством гл. конструктора И.В. Гавалова. Принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 10 января 1958 года. Танк находился в серийном производстве с 1959 по 1963 год.

Он отличался от танка ПТ-76 установкой 76,2-мм нарезной пушки Д-56ТС с двухплоскостным стабилизатором вооружения «Заря», эжектором и измененным дульным тормозом, а также наличием системы ПАЗ и увеличенным водоизмещением корпуса. В состав боекомплекта пушки входил бронебойно-подкалиберный снаряд, пробивавший броню толщиной 75 мм под углом 60 градусов на дальности 2000 м. Благодаря установке дополнительного наружного топливного бака был увеличен запас хода танка как на суше, так и на плаву.

Двухплоскостной стабилизатор вооружения СТП-2П («Заря»), обеспечивает точность стабилизации по вертикали 1 т.д. и скорости наведения от 0,05 до 6 градусов в секунду, а по горизонтали - 1,5 т.д. и скорости от 0,1 до 20 градусов в секунду. Углы стабилизированного наведения составляют по вертикали от -4 до +30, по горизонтали - 360 градусов. Стабилизатор с зависимой линией прицеливания, электрогидравлическим приводом для пушки и электрическим приводом для башни, с гироскопическими задающими устройствами.

На машинах выпуска после 1960 г. двигатели снабжены обогреваемым картером.

PT-76M light amphibious tank (17 Kb)

«Объект 907»

ПТ-76М, известный также как «Объект 740М» (по другим данным - «Объект 907»), был разработан в Волгограде на базе танка ПТ-76 КБ под руководством И.В. Гавалова в 1959 году.

Он отличался формой и увеличенным водоизмещением корпуса, а также установкой дизельного двигателя В-6М мощностью 221 кВт (300 л.с.). Емкость топливных баков была увеличена до 500 л. Танк, изготовленный в единственном экземпляре, не выдержал испытаний по причине неудовлетворительной динамической остойчивости на плаву.

Chinese Type 63 light amphibious tank (24 Kb)

Китайский Тип 63

Тип 63. В конце 50-х годов в Китай из Советского Союза было поставлено несколько партий легких плавающих танков ПТ-76. На базе танка ПТ-76 был разработан свой вариант, получивший название Тип 60. В ходе последующих работ по совершенствованию этого танка была создана модификация, получившая название Тип 63.

Корпус танка сварной из стальных броневых листов. Разделен на 3 отделения — боевое отделение в середине, МТО в корме и отделение управления впереди. Место механика-водителя смещено к левому борту. Для наблюдения за дорогой он использует три призменных прибора, один из которых может заменяться на водительский ПИВ. Остальные члены экипажа размещены в башне: командир танка и наводчик слева, а заряжающий справа от пушки. Характерной особенностью башни является куполообразный вентилятор, расположенный на крыше за люком командира танка.

Основным вооружением танка является 85-мм нарезная пушка. Из нее можно вести огонь бронебойными, бронебойно-фугасными, кумулятивными, осколочно-фугасными и дымовыми боеприпасами. Общий боекомплект пушки 47 выстрелов. С пушкой спарен установленный справа от нее 7,62-мм пулемет с боекомплектом 1000 патронов. Приборы прицеливания и наблюдения оптические. Приборы наведения башни ручные и электрические, подъемный механизм пушки механический. Углы наведения в вертикальной плоскости составляют от -5 до +18 градусов. На части машин устанавливался лазерный дальномер китайского производства, подобный тому, что использовался на основном танке Тип 59 (см. Т-54).

На шкворне основания люка заряжающего размещен 12,7-мм зенитный пулемет с боекомплектом 500 патронов.

Танк имеет противопульное бронирование, характерное для полностью амфибийных, т.е. плавающих за счет собственного водоизмещения без каких бы то ни было дополнительных средств, машин. Толщина броневых деталей корпуса составляет от 10 (борта, крыша, корма, днище) до 14 (нижняя лобовая деталь) миллиметров. Верхняя лобовая деталь, имеющая толщину 11 мм и угол наклона 80 градусов к вертикали, дополнительно защищается волноотражательным щитком, укладываемым на нее при движении по суше.

Башня сварная из литых и катаных броневых деталей. В танке используется система ППО, аналогичная ППО танка ПТ-76.

В МТО установлен 12-цилиндровый дизель жидкостного охлаждения мощностью 294 кВт (400 л.с.). Механическая трансмиссия обеспечивает 5 передач переднего и 1 заднего хода. В трансмиссии предусмотрен отбор мощности на реактивные водометные движители.

Ходовая часть шестикатковая, опорные катки подобны каткам танка ПТ-76, подвеска индивидуальная торсионная. Компоновка ходовой части традиционная, с задними ведущими и передними направляющими колесами. Танк воевал в период боев с Вьетнамом.

Другие модификации. На базе шасси плавающего танка или с использованием его узлов и агрегатов были созданы плавающий бронетранспортер БТР-50П и его модификации, гусеничный самоходный паром ГСП, подводный разведчик РПС-75, машина технической помощи МТП, ракетный комплекс «Марс». В 1961 году на вооружение был принят ракетный комплекс 2К6 «Луна», созданный на базе шасси танка ПТ-76Б.

Характеристики ПТ-76 ПТ-76Б ПТ-76М Тип 63

Боевая масса, т 14,0 14,2 14,7 18,7

Экипаж, чел 3 4

Длина с пушкой, мм 7625 7634 N/A

Ширина, мм 3140 N/A

Высота, мм 2195 2325 2255 2520

Клиренс, мм 370 N/A

Пушка 76,2-мм Д-56Т 76,2-мм Д-56ТС 85-мм нарезная

Боекомплект, выстр 40 47

Типы боеприпасов ОФС, БТС, БКС БР, БПС, БКС, ОФС БР, БФС, ДС, БКС, ОФС

Пулеметы 7,62-мм СГМТ 12,7-мм; 7,62-мм

Броневая защита (лоб корпуса/борт/корма/лоб башни/крыша), мм 13/10/6/15/10 N/A

Двигатель (тип) В-6 (Д, V6) В-6М (Д, V6) N/A (Д, V12)

Мощность двигателя, л.с. (кВт) 240 (176) 300 (221) 400 (294)

Максимальная скорость, км/ч 44 45 64

Скорость на плаву, км/ч 10,2 11,2 N/A

Запас хода по шоссе, км 250 370 400 370

N/A - нет данных

БТР-90 "РОСТОК"

М.Никольский, В.Ильин

(Современная колесная бронетехника. Техника и вооружение №11-12 за 1999 год)

Одной из последних российских разработок в области колесных боевых машин стал бронетранспортер БТР-90 (ГАЗ-5923), разработанный в Нижнем Новгороде в начале 90-х годов и в настоящее время проходящий испытания. Опытный образец машины собран на Арзамасском машиностроительном заводе в начале 1994 года, а бронекорпус для нее был сварен в Челябинске в сентябре 1993 г. БТР-90 отличает новая компоновка и усиленное вооружение, соответствующее гусеничной боевой машины пехоты БМП-2.

Разработанный нижегородскими конструкторами ОАО "ГАЗ" бронетранспортер напоминает несколько увеличенный БТР-80, однако имеет большие размеры и массу. Грузоподъемность машины возросла до 7 т, а внутренний объем - до 12 м.куб.

Сварной корпус выполнен из бронелистов увеличенной толщины, что, в сочетании с рациональными углами их наклона, обеспечивает надежную защиту от крупнокалиберных пуль и осколков артиллерийских снарядов. Значительно усилена противоминная защита бронетранспортера, выполненная с учетом опыта применения бронетехники в афганской войне. В частности, днище машины имеет V-образную форму, более стойкое к воздействию ударной волны, чем традиционное плоское.

Машина оснащена системой коллективной защиты боевого расчета (10 человек) от воздействия ударной волны ядерного взрыва, проникающей радиации, радиоактивной пыли, бактериологического оружия и отравляющих веществ. Для использования в регионах с жарким климатом БТР-90 может оснащаться кондиционером.

В передней части корпуса слева расположено сиденье водителя, а справа - старшего стрелка. Для вождения машины водитель располагает пятью наблюдательными перископическими приборами, обеспечивающими обзор по азимуту в пределах 180°. Два аналогичных прибора имеются у старшего стрелка. При движении на марше сиденье водителя может подниматься, при этом в плохих погодных условиях над водительским местом может устанавливаться защитный колпак, полностью закрывающий проем люка.

Командир машины вместе со стрелком-наводчиком располагаются во вращающейся башне.

Для ведения огня из их штатного оружия в бортах имеется по три бойницы с шаровыми опорами, которые закрываются герметическими бронезаслонками. Конфигурация передних бойниц, обеспечивающих возможность ведения огня и из ручных пулеметов РПК, позволяет стрелять вперед под углом в 45° к оси машины. Еще одна бойница расположена справа в передней части корпуса. Вторая по счету пара бойниц прорезана на верхних половинах двухстворчатых люков, служащих для посадки и высадки десанта. Нижние половины люков, как и у БТР-80, в откинутом положении облегчают покидание бронетранспортера на ходу, однако размеры самих люков больше, чем у предшественника. Используя половины люков как подножки, пехотинцы, стоящие в них, могут вести огонь из ПЗРК "Игла" или гранатометов.

БТР-90 оснащен многотопливным дизельным двигателем Челябинского завода с жидкостным охлаждением с турбонаддувом. Мощность дизеля, расположенного в корме машины, 510 л.с. Доступ к двигателю возможен как изнутри машины, так и через два крупногабаритных люка на крыше моторно-трансмиссионного отделения. Для предотвращения поражения зажигательными боеприпасами радиатор, расположенный у заднего броневого листа, защищен специальными крышками. В задней части машины находятся топливные баки, заправочные горловины которых выведены в кормовой лист. Для движения на плаву используются два водометных движителя.

Коробка передач - автоматическая гидромеханическая реверсивная. Поток мощности от двигателя распределяется на два параллельных потока по бортам машины. Посредством гидрообъемной передачи обеспечивается разность скоростей вращения по бортам, что позволяет в дополнение к повороту четырех передних колес выполнять разворот "по-танковому". В результате удалось вдвое уменьшить радиус поворота БТР-90 по сравнению с предшествующими машинами. В сочетании с возможностью движения БТР вперед и назад с одинаковой скоростью за счет реверсивной КПП удалось весьма существенно увеличить его маневренные характеристики.

Независимая торсионная подвеска всех колес на поперечных рычагах за счет большого хода, энергоемких телескопических гидроамортизаторов и широкопрофильных пулестойких шин с системой централизованного регулирования давления обеспечивает возможность движения по пересеченной местности со скоростью более 50 км/ч. При этом машина сохраняет подвижность даже при полном повреждении четырех из восьми колес.

БТР-90 - первый отечественный бронетранспортер, оснащенный бортовой информационно-управляющей системой (БИУС), обеспечивающей автоматизированное управление двигателем и трансмиссией, а также контроль и диагностику основных систем машины.

Опытный образец бронетранспортера оснащен мощным вооружением, включающем 30-мм автоматическую пушку 2А42 (боекомплект 500 патронов), 7,62-мм пулемет ПКТ (2000 патронов), 30-мм гранатомет АГС-17 (смонтированный снаружи башни, боекомплект - 400 выстрелов), а также ПТРК "Конкурс" (четыре ракеты с полуавтоматическим наведением по проводу). Углы наведения оружия по вертикали - -5/+75°, по горизонтали - 360°.

Наводчик-оператор имеет комбинированный (дневной и ночной) прицел БПКЗ-42, а командир - дневной прибор наблюдения 1П-13. По требованиям зарубежных заказчиков допускается возможность оснащения машины прицелом наводчика-оператора БПК-М с французским тепловизионным модулем фирмы SAT.

Боевое отделение стабилизировано в двух плоскостях, что обеспечивает возможность ведения огня с места и в движении. ПТРК обеспечивает возможность борьбы с танками на дальности до 4000 м, вертолеты могут поражаться пушечным огнем на дальности до 2000-2500 м, а живая сила и небронированные транспортные средства - на 4000 м.

Однако установленный на опытном образце бронетранспортера комплект вооружения, очевидно, следует рассматривать лишь как временный. Вполне логичным представляется оснащение БТР-90 боевым отделением "Кливер", разработанным для модернизации гусеничных машин БМП-1 Тульским КБ приборостроения (прежде чем занять свое место в корпусе БМП-1, это боевое отделение прошло испытания на БТР-80).

В состав "Кливера" входит новая 30-миллиметровая пушка 2А72, 7,62-мм пулемет ПКМТ и новый серийный ПТРК "Корнет" с четырьмя ПТУР 9М133.

Рассматриваются варианты оснащения БТР-90 боевым отделением, заимствованным у БМП-3. Модернизированный вариант этого БО включает 100-мм гладкоствольное орудие, способное вести огонь как неуправляемыми осколочно-фугасными снарядами повышенной эффективности, так и новыми ПТУР 9М 117М1 "Аркан"; 30-мм автоматическую пушку 2А72 (в боекомплект которой входит усовершенствованный подкалиберный бронебойный снаряд), а также 7,62-мм пулемет. Новая система управления огнем включает тепловизор с дальностью действия до 5000 км.

Сообщалось о возможности создания на базе БТР-90 самоходного 120-мм орудия (вероятно, речь идет о модификации автоматизированной системы 2С31 "Вена", способной вести огонь корректируемыми снарядами "Китолов-2М"), противотанкового самоходного орудия, ЗРК и противотанковых комплексов.

Одна из опытных машин оснащена дополнительной накладной броней, защищающей корпус.

Содержание

Оружие

Вертолеты

Корабли

Самолеты

Танки

Оружие пехоты

Мины

Статьи

Тактика

Топография

Каталог

Гостевая

Форум

SpyLOG

Рейтинг@Mail.ru

Rambler's Top100

Бронетранспортер БТР-80

Бронетранспортер БТР-80 представляет собой боевую колесную плавающую машину, обладающую вооружением, броневой защитой и высокой подвижностью. Он предназначен для использования в мотострелковых подразделениях сухопутных войск. Бронетранспортер БТР-80 оборудован десятью посадочными местами для размещения отделения в составе командира отделения (машины), механика-водителя, наводчика и семи мотострелков. В башне бронетранспортера размещается пулеметная установка, состоящая из 14,5-мм и 7,62-мм пулеметов. В корпусе имеются лючки для стрельбы из автоматов. На машине применены устройства, предназначенные для защиты экипажа, десанта и внутреннего оборудования от воздействия ударной волны и проникающей радиации при взрыве ядерных боеприпасов, для защиты от химического и биологического оружия, а также для защиты от радиоактивной пыли при движении машины по радиоактивно зараженной местности. Бронетранспортер — четырехосная, восьмиколесная машина со всеми ведущими колесами, способная передвигаться за танками, преодолевать с ходу окопы, траншеи и водные преграды. БТР-80 оборудован системой запуска дымовых гранат для постановки дымовых завес с целью маскировки.

Для тушения пожара в машине имеется противопожарное оборудование. Бронетранспортер приспособлен для авиатранспортирования. По размещению оборудования внутри машина условно разделена на три отделения: управления, боевое, силовое отделение. Корпус и башня машины служат для размещения экипажа и десанта, вооружения, агрегатов и механизмов и для защиты их от поражения огнем стрелкового оружия. Корпус представляет собой жесткую конструкцию, сваренную из стальных броневых листов. Он состоит из носовой части, бортов, кормовой части, крыши и днища. В носовой части расположены люк лебедки, волноогражательный щит, смотровые люки. По бортам корпуса имеются амбразуры, бортовые двери десанта, люк доступа к ФВУ. В кормовой части корпуса расположены заслонка водометного движителя, крышки заправочных горловин топливных баков. На крышке корпуса имеются люк командира, люк механика-водителя, вырез башенной установки, верхние люки боевого отделения, люки над силовой установкой. В днище машины имеются входное отверстие водометного движителя и отверстия для слива эксплуатационных материалов из систем двигателя и узлов трансмиссии. Башня бронетранспортера — конусообразной формы, сварена из стальных броневых листов. Она установлена на шариковой опоре над вырезом в подбашенном листе крыши корпуса машины. В передней части башни имеется амбразура для установки спаренных пулеметов. Двигатель — дизель, четырехтактный, 8-цилиндровыи, V-образный, с турбокомпрсссорным наддувом, жидкостного охлаждения. Мощность двигателя — 260 л.с. На машине может быть установлен такой же двигатель, но без турбокомпрессорного наддува мощностью 210 л.с. В системе питания БТР-80 применяется дизельное топливо. Система смазки — комбинированная под давлением и разбрызгиванием, с "мокрым" картером (т. е. нижняя часть картера двигателя является емкостью для масла).

Масло в систему заправляется через заливную горловину картера двигателя и проверяется щупом. Заправочная емкость системы - 28 л. Система охлаждения — жидкостная, вентиляторная, закрытая, с принудительной циркуляцией охлаждающей жидкости. Система облегчения пуска двигателя состоит из двух частей: электрофакельного устройства и подогревателя. Электрофакельное устройство предназначено для подогрева воздуха во впускных трубопроводах двигателя во время его пуска. Подогреватель служит для подогрева охлаждающей жидкости в условиях низких температур. Подогреватель смонтирован на двигателе машины. Трансмиссия БТР-80 — механическая, ступенчатая. Она состоит из следующих агрегатов и узлов: главного фрикциона, коробки передач, раздаточной коробки, карданных передач, мостов, колесных редукторов, узлов привода насоса водомета, узлов привода лебедки. Главный фрикцион — "сухой", двухдисковый, с трением стали по фрикционному материалу, с гидравлическим приводом управления. Коробка передач — механическая, пятиступенчатая, с механическим приводом управления. Ходовая часть состоит из колесного движителя и подвески. Колесный движитель состоит из восьми ведущих колес. Колеса съемные, с разъемным ободом. Шины бескамерные, с регулируемым давлением. Подвеска — независимая, торсионнная, с гидравлическими телескопическими амортизаторами. Водоходный движитель БТР-80 представляет собой один водомет с осевым насосом, расположенный в кормовой части машины. Управление колесным движителем и водометом осуществляется при помощи рулевого механизма. Поворот машины при движении на суше осуществляется поворотом колес двух передних мостов, а на плаву — одновременным поворотом водяных рулей, заслонок и колес. Рулевой механизм — механический, с гидравлическим усилителем. Бронетранспортер может транспортироваться грузовыми самолетами Ил-76 и Ан-22.

Модификации бронетранспортера

БТР-80А стандартная башня БТР-80 заменена на 30-мм автоматическую пушку 2А72 и спаренного с ним 7,62-мм пулемета ПКТ.

БТР-80С оснащен 14-мм пулеметом КПВТ и спаренным с ним 7,62-мм пулеметом ПКТ.

БТР-80К командирский бронетранспортер. Оснащается дополнительным оборудованием связи.

БРЕМ-К бронированная ремонтно-восстановительная машина.

БММ бронированная машина для эвакуации раненных.

РХM-4-01 бронированная машина для химической и радиационной разведки.

2С23 120-мм самоходная гаубица.

ТТХ БТР-80

Боевая масса, т 13,6

Длина, ширина, высота, м 7,6х2,9х2,3

Пулеметы спаренный 14,5 мм; 7,62 мм зенитный

Максимальная скорость по шоссе, км/ч 80

Максимальная скорость на плаву, км/ч 9

Запас хода по шоссе, км 600

Двигатель восьмицилиндровый многотопливный дизель

Мощность двигателя 260 л.с. (191 кВт)

Трансмиссия (число передач КП) 5/1

Бронетранспортер БТР-70

Бронетранспортер БТР-70

Бронетранспортер БТР-70 создан на базе опытной боевой машины пехоты ГАЗ-50. По обшей компоновке он подобен бронетранспортеру БТР-60ПБ, но имеет более высокие боевые и эксплуатационно-технические качества. Вооружение состоит из башенной пулеметной установки с 14,5-мм пулеметом КПВТ и спаренным с ним 7,62-мм пулеметом ПКТ, однотипной с применяемой на БТР-60ПБ. Пулеметная установка имеет перископический прицел и ручной привод наведения. Горизонтальный угол обстрела составляет 360° , вертикальный угол обстрела - от -5° до+30°. Кроме того, в бронетранспортере предусмотрены места для укладки для одного ручного противотанкового гранатомета РПГ-7, двух автоматических гранатометов АГС-17 и двух ПЗРК 9К34 "Стрела-3", предназначенных для поражения вертолетов и низколетящих самолетов.

Корпус машины имеет несколько измененную форму с более рациональным наклоном броневых листов и более целесообразной их толщиной. Высота бронетранспортера по корпусу уменьшена на 185 мм. В передней части бронетранспортера расположено отделение управления. Здесь имеются сиденья для командира и водителя, регулируемые по продольному положению, высоте и по наклону спинки, приводы управления, контрольно-измерительные приборы, приборы наблюдения и средства специальной разведки. Машина комплектуется рентгенметром ДП-3В и войсковым прибором химической разведки ВПХР. Для внешней связи служит УКВ радиостанция Р-123М, для внутренней - танковое переговорное устройство на три абонента.

В средней части машины находится боевое отделение, в котором установлены два трехместных продольных сиденья, два одноместных и одно подвесное для пулеметчика башенной установки.

Десантники на продольных сиденьях размещены лицом к борту, что позволяет вести огонь из личного оружия через бойницы в боковых листах корпуса. Для отдыха расчета продольные сиденья могут раскладываться, образуя четыре нижних лежачих места. Спинки сидений подвешиваются к потолку на ремнях, образуя два верхних места.

Выход из боевого отделения обеспечивают боковые десантные люки между нишами колес второго и третьего мостов, а также люки в крыше боевого отделения. Машина оснащена стандартной ФВУ и приборами ночного видения. Имеется три отопителя калориферного типа с вентиляторами, прогоняющими воздух через радиаторы отопителей. Один отопитель установлен в отделении управления, два других - в десантном отделении.

В задней части корпуса за герметической перегородкой расположено силовое отделение. Силовая установка состоит из двух V-образных карбюраторных двигателей ЗМЗ-4905 мощностью 115 л.с. с частотой вращения 3200 об/мин каждый.

Трансмиссия, аналогичная трансмиссии БТР-60ПБ, дополнена механизмом, позволяющим отключать от нее один из двигателей в случае выхода его из строя. Это обеспечивает более надежное движение с помощью второго двигателя. Более надежными стали также независимая подвеска колес, тормозные системы и рулевое управление. Кроме пневматических шин с централизованной системой регулирования давления воздуха применяются боестойкие шины, повышающие живучесть машины.

Для движения на плаву служит двухступенчатый двухвальный водомет. Имеется работающая от водомета система водоотлива производительностью до 700 л/мин. Бронетранспортер оснащен также центробежным трюмным электронасосом производительностью 200 л/мин и волноотражательным щитком, расположенным в передней верхней части корпуса. .

В силовом отделении находится автоматическая система пожаротушения.

В передней части корпуса смонтирована лебедка самовытаскивания с длинной троса 50 м, имеющая тяговое усилие до 6000 кГс. В случае применения блока оно может быть увеличено в два раза.

Модификации и машины на базе БТР-70

БТР-70МС - машина связи.

БТР-70РХ - машина радиационно-химической разведки.

БТР-70КШМ - командно-штабная машина.

БРЕМ - бронированная ремонтно-эвакуационная машина.

Основные тактико-технические характеристики бронетранспортера БТР-70

Боевая масса, т 11,5

Экипаж, чел. 3

Десант, чел. 7

Вооружение 14,5-мм пулемет КПВТ и спаренный с ним 7,62-мм пулемет ПКТ

Боекомплект, патр. 500х14,5 мм

2000х7,62 мм

Бронирование, мм 8-10

Габаритные размеры, мм:

Длина 7540

Ширина 2800

Высота 2240

Клиренс 475

Двигатель два бензиновых, восьмиицилиндровых ЗМЗ-4905

Мощность двигателя, л.с. 2х115

Максимальная скорость, км/ч 80 (на плаву - 10)

Запас хода по шоссе, км 400 (с дополнительными емкостями - 600)

Колесная формула 8Х8

Преодолеваемые препятствия:

подъем 30°

крен 25°

ров, м 2

высота стенки, м 0,5