Frujin Assen

Бронетранспортер БТР-60

Бронетранспортер БТР-60П

Бронетранспортер БТР-60П был создан в Горьком конструкторском бюро под руководством Дедкова В.А. и принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 13.11.1959 г. Его серийное производство осуществлялось в 1961-63 гг.

БТР был разработан на оригинальной базе с передним расположением отделения управления и кормовым размещением силовой установки. В средней части корпуса находилось десантное отделение, вмещавшее 16 человек, в котором стрелки находились лицом к борту машины. Компоновочная схема обеспечивала необходимый постоянный дифферент машины на корму для улучшения ее водоходных качеств.

Между полом десантного отделения и днищем машины устанавливались агрегаты трансмиссии. Открытый сверху корпус являлся несущим, имел обтекаемую форму нижней части и днища и изготовлялся из броневых листов толщиной 6-8 мм. Масса бронетранспортера составляла 9,8 т.

На кронштейнах лобового и бортовых листов корпуса устанавливался пулемет СГМБ, боекомплект которого составлял 1250 патронов.

Для обеспечения заданных требований по подвижности в БТР-60П использовались два карбюраторных двигателя ГАЗ-40П мощностью по 90 л. с, представлявшие собой форсированный вариант двигателя грузового автомобиля ГАЗ-51. Двигатели были смонтированы параллельно каждый со своими агрегатами трансмиссии на одной общей раме, но сблокированы были не сами двигатели, а только их приводы управления. Коробки передач четырехскоростные, с синхронизаторами.

От правого двигателя приводились в действие колеса первого и третьего мостов, от левого двигателя - колеса второго и четвертого мостов. Колеса первой и второй осей были управляемыми. В подвеске использовались 8 торсионных валов и 12 телескопических гидроамортизаторов. На крайних узлах подвески устанавливались по два гидроамортизатора.

Шины большого профиля имели центральную систему регулирования давления воздуха. Широкая колея позволяла двигаться за танками, а четыре равномерно расположенных оси давали возможность преодолевать рвы шириной до 2 м. Для движения на воде использовался водометный движитель реактивного типа. В передней части корпуса была установлена лебедка с длиной троса 50 м и максимальным тяговым усилием 4500 кгс.

На базе БТР-60П были созданы машина управления Р-145 "Чайка" и машина технической помощи МТП-2.

Машина управления Р-145 "Чайка"

Машина управления Р-145 "Чайка" была создана на базе бронетранспортера БТР-60П, состояла на вооружении и в серийном производстве. Она отличалась от базовой машины установкой средств связи - двух УКВ радиостанций Р-111, УКВ радиостанции Р-123, КВ радиостанции Р-130, соответствующего антенного и коммутирующего оборудования. Экипаж машины состоял из четырех человек. Машина поступала в штабы танковых, мотострелковых, артиллерийских полков и соединений.

Машина технической помощи МТП-2

Машина технической помощи МТП-2 являлась подвижным средством технического обеспечения мотострелкового батальона. Она предназначалась для эвакуации, устранения неисправностей и проведения трудоемких работ по техническому обслуживанию БТР-40, БТР-152, БТР-60ПА, БТР-60ПБ, БРДМ и БРДМ-2. Машина была создана на базе шасси бронетранспортера БТР-60П и принята на вооружение приказом Министра обороны СССР от 25.07.1975 г. Серийный выпуск машин начался в 1976 г.

МТП-2 отличалась от базовой машины установкой кран-стрелы, газосварочного оборудования и наличием комплекта съемников, приспособлений и инструмента. Машина имела систему коллективной защиты.

Бронетранспортер БТР-60ПА

С 1963 по 1966 год выпускался БТР-60ПА с закрытым, полностью герметичным корпусом и фильтровентиляционной установкой. Пулемет устанавливался на одном из трех кронштейнов на крыше корпуса. Посадка и высадка десанта (12 человек) осуществлялась через люки, расположенные в крыше.

На базе БТР-60ПА были созданы машины управления артиллерией 1В18 и 1В19.

Бронетранспортер БТР-60ПБ

Бронетранспортер БТР-60ПБ являлся модернизированным вариантом БТР-60ПА. Он был создан конструкторским бюро под руководством Дедкова В.А. и принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 29.06.1964 г. Серийное производство машины осуществлялось в 1965-76 гг.

Основным отличием бронетранспортера была вращающаяся коническая башенка со спаренной установкой 14,5-мм пулемета КПВТ и 7,62-мм пулемета ПКТ. Пулеметная установка имела перископический прицел и ручной привод наведения. Горизонтальный угол обстрела составлял 360° , вертикальный угол обстрела - от -5° до+30°. Предусматривалась установка ПНВ у командира и водителя.

На базе БТР-60ПБ выпускался командирский бронетранспортер БТР-60ПБК, который был принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 5.05.1975 г. С принятием на вооружение унифицированной башенной пулеметной установки БПУ-1 в 1976 г. ему была присвоена марка БТР-60ПВК.

В 1972 году на базе БТР-60ПБ был разработан БТР-60ПЗ, который отличался углом возвышения пулеметной установки до 60°. Машина выпускалась в ограниченном количестве и на вооружение не принималась.

Подвижный пункт управления ПУ-12

Подвижный пункт управления ПУ-12 был разработан на базе шасси бронетранспортера БТР-60ПБ и принят на вооружение в 1972 г. Пункт управления предназначался для артиллерийских частей, обеспечивал связи управления и взаимодействия с общевойсковыми частями.

Машина была оборудована унифицированной аппаратурой съема и передачи данных, аппаратурой связи, навигационной аппаратурой, системой противоатомной защиты и автономным агрегатом электропитания.

Основные тактико-технические характеристики бронетранспортера БТР-60ПБ

Боевая масса, т 10,3

Экипаж, чел. 3

Десант, чел. 8

Вооружение 14,5-мм пулемет КПВТ и спаренный с ним 7,62-мм пулемет ПКТ

Габаритные размеры, мм:

Длина 7560

Ширина 2830

Высота 2310

Клиренс 475

Двигатель два бензиновых, шестицилиндровых

Мощность двигателя, л.с. 2х90

Преодолеваемые препятствия:

подъем 30°

ров, м 2

Колесная формула 8Х8

Бронетранспортер БТР-152

Бронетранспортер БТР-152

Бронетранспортер БТР-152 был создан конструкторским бюро Московского автомобильного завода имени Сталина, которым руководил В.А. Грачев, и принят на вооружение в 1950 году. Ведущим конструктором проекта был Б.М. Фиттерман. БТР-152 находился в серийном производстве с 1950 по 1955 год.

Бронетранспортер разрабатывался на базе узлов и агрегатов грузового автомобиля ЗИС-151 и имел открытый сверху сварной несущий корпус. В передней части корпуса находилось моторно-трансмиссионное отделение, в средней части - отделение управления и в кормовой части - десантное отделение. В отделении управления размещалась радиостанция 10-РТ-12. Корпус имел две боковые дверцы для командира и водителя и одну заднюю для десанта.

Машина была вооружена 7,62-мм станковым пулеметом Горюнова СГМБ, который устанавливался на одном из четырех кронштейнов с вертлюгами, расположенных по периметру корпуса. Она имела противопульное бронирование с толщиной броневых листов от 6 до 13 мм.

Мощность карбюраторного двигателя ЗИС-123 была увеличена по сравнению с автомобильным двигателем и составляла 110 л.с.

Силовая передача состояла из двухдискового сцепления сухого трения, пятискоростной коробки передач, двухступенчатой раздаточной коробки, карданной передачи и трех ведущих мостов с независимым карданным приводом. Двухколодочные тормоза с пневматическим сервоприводом действовали на все колеса. Дисковый стояночный тормоз устанавливался на валу раздаточной коробки. Подвеска переднего моста представляла собой две продольные полуэллиптические рессоры и два гидроамортизатора рычажного типа двухстороннего действия. Функции балансирной подвески среднего и заднего мостов выполняли две полуэллиптические рессоры, опирающиеся в средней части на кривошип с тройным роликом.

На машине применялись дисковые колеса со съемным бортом и шины постоянного давления 9.00-20.

Наличие трех ведущих мостов и шин с протектором типа "Вездеход" обеспечивали бронетранспортеру повышенную проходимость.

На базе БТР-152 выпускалась машина связи БТР-152С, машина управления БТР-152У и БТР-152А с зенитной установкой ЗТПУ-2 или ЗТПУ-4.

ЗТПУ-2 состояла из спаренных 14,5-мм пулеметов КПВ установленных в десантном отделении бронетранспортера. Максимальный угол возвышения установки +89°, угол снижения - 5°. Боевая скорострельность 170 выстрелов в минуту. Боекомплект составлял 1200 патронов. Для стрельбы по наземным целям применялся телескопический оптический прицел, а для стрельбы по воздушным - коллиматорный. Экипаж бронетранспортера состоял из 10 человек. В 1955 году в выпускался БТР-152А с зенитной установкой ЗТПУ-4 состоявшей из четырех пулеметов КПВ. Боекомплект был увеличен до 2000 патронов, а экипаж сокращен до 5 человек. Увеличение усилий на приводах наведения затрудняло удержание цели в поле зрения прицела. Установка ЗТПУ-4 была выпущена малой серией и широкого применения не получила.

С 1952 года на БТР-152 устанавливалась механическая лебедка барабанного типа с блоком-полиспастом с тяговым усилием 4,5 тс. Силовая передача дополнена трехступенчатой коробкой отбора мощности для привода механической лебедки. Длина 13 мм троса составляла 70 метров. Привод лебедки осуществлялся от коробки отбора мощности через карданную передачу и червячный редуктор. Эта машина получила наименование БТР-152Б. На базе бронетранспортера БТР-152Б выпускался подвижный пункт управления артиллерией.

В 1955 году на базе узлов и агрегатов грузового автомобиля ЗИЛ-157 был создан бронетранспортер БТР-152В. В отличии от БТР-152 он имел централизованную систему регулирования давления в шинах с наружным подводом воздуха, шины большого диаметра 12.00-18, инерционно-масляный воздухоочиститель, двухкамерный карбюратор, компрессор с жидкостным охлаждением и термосифонный пусковой подогреватель. Кроме того, на БТР-152В, было увеличено передаточное отношение в главных передачах ведущих мостов и изменена подвеска передних колес. Для эвакуации застрявших машин устанавливалась лебедка с тяговым усилием на тросе до 5 тс.

В 1957 году наружный подвод воздуха к шинам был заменен более надежным внутренним, водитель получил прибор ночного видения ТВН-2, был введен отопитель обитаемых отделений и система обдува лобовых стекол горячим воздухом. Радиостанция 10-РТ-12 была заменена на Р-113. Бронетранспортер с этими конструктивными изменениями получил наименование БТР-152В1.

В 1959 году на вооружение был принят БТР-152К, который имел броневую крышу корпуса с тремя продольными люками, новый смотровой прибор водителя и дополнительный нагнетающий вентилятор. Масса машины в результате этого увеличилась до 9 тонн. Экипаж с десантом был сокращен до 15 человек. Пулемет устанавливался на одном из четырех кронштейнов на крыше корпуса. На части бронетранспортеров БТР-152К пулемет отсутствовал.

Основные тактико-технические характеристики бронетранспортера БТР-152

Боевая масса, т 8,7 (с лебедкой - 8,95)

Экипаж, чел. 2

Десант, чел. 17

Вооружение 7,62-мм станковый пулемет СГМБ

Боекомплект 1250х7,62-мм патронов

Габаритные размеры, м:

Длина 6,83

Ширина 2,32

Высота 2,36

Клиренс, м 0,286

Броневая защита, мм 6-13

Максимальная скорость, км/ч 65

Запас хода, км 600

Двигатель ЗИС-123

Максимальная мощность, л.с. 110

Колесная формула 6Х6

Преодолеваемые препятствия:

подъем 30°

крен 20°

стенка, м 0,6

ров, м 0,8

брод, м 0,8

Бронетранспортер БТР-40

Бронетранспортер БТР-40

Бронетранспортер БТР-40 был создан в Горьком конструкторским бюро под руководством В.А. Дедкова и принят на вооружение в 1950 году. Серийный выпуск машин осуществлялся с 1950 по 1958 год на Горьковском автозаводе.

Бронетранспортер разрабатывался с использованием узлов и агрегатов грузового автомобиля повышенной проходимости ГАЗ-63. Он имел компоновочную схему с передним расположением моторно-трансмиссионного отделения и с кормовым размещением десанта. Силовую раму заменял несущий корпус машины, к которому крепились все узлы и агрегаты. Это позволило снизить общую высоту. Корпус имел две боковые дверцы для командира и водителя и одну заднюю для десанта.

Вооружение БТР-40 составлял 7,62-мм пулемет Горюнова CГМ, который мог быть установлен на бортовых кронштейнах, на корме, или на трубчатой штанге, увеличивающей жесткость корпуса. Сварной корпус, открытый сверху, изготавливался из броневых листов толщиной 6-8 мм.

В качестве средства связи использовалась радиостанция 10-РТ-12.

Карбюраторный двигатель ГАЗ-40 имел повышенную мощность по сравнению с двигателем базового автомобиля ГАЗ-63. В передней части бронетранспортера была установлена лебедка, имевшая трос длиной 75 м и рассчитанная на силу тяги 4500 кгс. Доступ к лебедке обеспечивался через бронелюк.

В 1969 году были проведены испытания БТР-40 ж.д. с навесным оборудованием комбинированного хода. Бронетранспортер оснащался стальными катками с внутренними ребордами, укрепленными на откидных рычагах спереди и сзади корпуса. Установка этого оборудования обеспечивала устойчивое движение машины по рельсовой колее со скоростями до 65 км/ч, а также возможность буксировки однотипного бронетранспортера. Постановка машины на рельсы и снятие ее с пути осуществлялись в течение 5-10 минут командой из двух человек с помощью двух переносных аппарелей. Установленное навесное оборудование не оказывало существенного влияния на проходимость и скорость движения машины по грунтовым дорогам.

С 1951 года базе БТР-40 выпускался БТР-40А с зенитной установкой ЗТПУ-2, установленной в десантном отделении и состоящей из спаренных 14,5-мм пулеметов КПВ. Максимальный угол возвышения установки +90°, угол снижения - 5°. Боевая скорострельность 170 выстрелов в минуту. Боекомплект составлял 1200 патронов. Для стрельбы по наземным целям применялся телескопический оптический прицел, а для стрельбы по воздушным - коллиматорный. Экипаж бронетранспортера состоял из 4 человек.

В 1956 году был разработан бронетранспортер БТР-40Б с закрытым броневым корпусом, который был принят на вооружение в 1958 году и выпускался до 1960 года.

Крыша корпуса изготовлялась из броневых листов с двумя люками, закрываемыми двухстворчатыми дверцами. В десантном отделении размещалось 6 человек. В бортах корпуса имелось по две амбразуры для стрельбы из оружия десанта. В связи с введением броневой крыши пулемет СГМБ устанавливался на переднем или заднем кронштейне корпуса. Стрельба из пулемета была возможна только при открытых люках.

На базе БТР-40 выпускалась машина химической разведки БТР-40РХ. Она отличалась от базовой машины установкой дополнительного оборудования для проведения радиационной и химической разведки.

В 1957 году была выпущена небольшая партия машин, получивших наименование БТР-40В, с централизованной системой регулировки давления воздуха в шинах. Подвод воздуха к каждому колесу осущесвлялся снаружи, через ступицу.

Основные тактико-технические характеристики бронетранспортера БТР-40

Боевая масса, т 5,3

Экипаж, чел. 2

Десант, чел. 8

Вооружение 7,62-мм станковый пулемет СГМБ

Боекомплект, патр. 1250

Габаритные размеры, м:

Длина 5

Ширина 1,9

Высота 1,83

Клиренс, м 0,275

Броневая защита, мм 6-8

Максимальная скорость, км/ч 80

Запас хода, км 285

Двигатель: ГАЗ-40

Максимальная мощность, л.с. 78

Колесная формула 4Х4

Преодолеваемые препятствия:

подъем 30°

крен 25°

стенка, м 0,6

ров, м 0,75

брод, м 0,9

Бронетранспортер БТР-50

Бронетранспортер БТР-50П

Бронетранспортер БТР-50П был создан в 1952 году на базе шасси легкого танка ПТ-76 конструкторским бюро, которым руководил Ж.Я. Котин. В ходе разработки он имел обозначение "Объект 750". Ведущим конструктором проекта был Н.Ф. Шашмурин. На вооружение БТР-50П принят в 1954 году. Его серийное производство осуществлялось в 1952-54 годах.

Он относился к полузакрытому типу бронетранспортеров. В отделении управления размещался экипаж, состоявший из механика-водителя и командира машины. Рабочее место командира было оборудовано в броневой рубке, вваренной в левой передней части корпуса. В средней части корпуса находилось открытое сверху десантное отделение со съемным тентом.

В качестве средства связи использовалась радиостанция 10-РТ.

Движение на плаву осуществлялось посредством двух водометов. Забор воды производился из-под днища корпуса, а выброс - через два кормовых окна, оборудованных заслонками с приводом из отделения управления.

При повороте бронетранспортера на плаву закрывалась одна из заслонок, а при движении задним ходом закрывались обе заслонки и выброс воды производился в противоположном направлении через два окна в кормовой части бортов корпуса. Бронетранспортер оснащался гирополукомпасом, водооткачивающими помпами и волноотражательным щитком, расположенным в передней верхней части корпуса.

На крыше МТО были закреплены откидные аппарели для погрузки артиллерийских систем или автомобиля типа ГАЗ-69, или других грузов массой до 2 тонн. Машина была оборудована специальным погрузочным устройством, в состав которого входила лебедка с тяговым усилием 1500 кг/с и с отбором мощности от двигателя В-6В.

При необходимости из погруженной на БТР-50П пушки калибром до 85 мм включительно можно было вести огонь как при движении на суше, так и на плаву. На плаву бронетранспортер мог перевозить до 20 пехотинцев. Угол входа в воду до 30°, угол выхода - до 25°.

С 1954 года в войска стал поступать бронетранспортер БТР-50ПА, который отличался установкой на турели сверху командирской рубки 14,5-мм пулемета КПВТ. Пулемет мог вести огонь по наземным и воздушным целям. Угол возвышения составлял +85°, снижения -3°. Боекомплект 500 патронов.

В 1955 году на шасси БТР-50П создавались самоходные зенитные установки ЗТПУ-2 и ЗТПУ-4. В десантном отделении бронетранспортера устанавливалась конусообразная тумба, состоявшая из верхнего и нижнего кольцевых поясов, на которые монтировалась спаренная (ЗТПУ-2) или счетверенная (ЗТПУ-4) зенитная пулеметная установка. ЗТПУ-2 состояла из спаренных 14,5-мм пулеметов КПВ с приводами ручного наведения. Для стрельбы по наземным целям применялся телескопический оптический прицел, а для стрельбы по воздушным - коллиматорный. Углы вертикального наведения составляли от -3° до +90°. Было изготовлено несколько опытных образцов.

Бронетранспортер БТР-50ПК

Бронетранспортер БТР-50ПК был принят на вооружение приказом Министра обороны СССР от 27.10.1958 года. В 1959 году было организовано его серийное производство на Волгоградском тракторном заводе.

БТР-50ПК имел броневую крышу десантного отделения и был вооружен 7,62-мм пулеметом СГМБ, который в боевом положении устанавливался на кронштейне на левом борту корпуса. Введение закрытого герметичного корпуса позволило оборудовать машину системой ПАЗ, однако исключило возможность перевозки артсистем или автомобиля. Отсутствие погрузочного устройства обусловило установку двигателя 8Д6-ПГ без коробки отбора мощности на лебедку.

Бронетранспортер оборудовался прибором ночного видения ТВН-2Б с инфракрасным прожектором.

На базе шасси БТР-50ПК были созданы и приняты на вооружение машина управления БТР-50ПУ и командно-штабная машина БТР-50ПУМ, а также самоходная установка разминирования УР-67. Кроме того, на базе шасси БТР-50П были изготовлены антарктический вездеход "Пингвин", опытная боевая машина пехоты "Объект 914".

Машина управления БТР-50ПУ

Машина управления БТР-50ПУ

Машина управления БТР-50ПУ была создана на базе бронетранспортера БТР-50П, принята на вооружение приказом Министра обороны СССР от 11.04.1959 года и находилась в серийном производстве с 1959 года.

В машине было оборудовано 10 рабочих мест - для командира соединения, командира машины, механика-водителя, четырех радистов и трех офицеров штаба. Для работы с картой имелся раздвижной стол. В качестве средств связи использовались две танковые радиостанции Р-113 и Р-112, две УКВ радиостанции Р-105(Р-105У), двухканальная радиорелейная станция Р-406БМ, телефонный коммутатор на 10 абонентов и коротковолновый радиоприемник Р-311. Вооружение отсутствовало. Машина оснащалась системой ПАЗ, системой отопления и вентиляции и танковой навигационной аппаратурой. Устанавливался зарядный бензоэлектрический агрегат АБ-1-П/30.

Командно-штабная машина БТР-50ПУМ-1

Командно-штабная машина БТР-50ПУМ-1 являлась модернизированным вариантом машины управления БТР-50ПУ. Она была принята на вооружение в 1972 году.

Экипаж состоял из командира машины, старшего механика-водителя, старшего радиотелеграфиста и механика-радиотелеграфиста. В машине было оборудовано четыре рабочих места для офицеров штаба. В качестве средств связи применялись две радиостанции Р-111, радиостанции Р-123МТ и Р-130М, радиорелейная станция и специальная аппаратура для засекречивания переговоров.

Основные тактико-технические характеристики бронетранспортера БТР-50ПК

Боевая масса, т 14,5

Экипаж, чел. 2

Десант, чел. 9 (на воде до 20)

Вооружение 7,62-мм станковый пулемет СГМБ

Боекомплект 1250х7,62-мм патронов

Габаритные размеры, м:

Длина 7,070

Ширина 3,140

Высота 2,030

Клиренс, м 0,37

Броневая защита, мм:

Лоб, борт корпуса 10-13

Корма 6

Максимальная скорость, км/ч:

на суше 44

на плаву 10

Запас хода, км 240

Двигатель дизельный, шестицилиндровый

Мощность двигателя 240 л. с, при 1800 об/мин

Преодолеваемые препятствия:

подъем 38°

крен 18°

стенка, м 1,1

ров, м 2,8

ТОва за което говорите,че в България на държавата не и пука за хората си е баш така.На какво се дължи това е въпрос по скоро на психологията.Ако искате можем да го разискваме.

Колкото до разправийте в държавните учереждения имам голям опит с тях.

Както знаете съм инвалид и редовно имам контакт с болниците и социални грижи.

Сега на 15 май съм на телк и опрвям документи в тоя смисъл. Казвам ви луд станах 101 изследвания от които 100 са напълно безумни.Изследвания на сърце,как да им обясня че то работи катоа часовник и никога не съм имал проблеми с него.

Изследване на бъбреци,само щото 1-2 пъти съм вадил пясък/доктора ми обясни че поне половината хора вадят пясак но в огромната част от случаите и не разбират за това ама аз разбирам всеки път щото такава ми е болестта че изкървява/.

То не са изследвания на чер дроб,на кръв, урина,ренген и квото се сетите още.

И разтакавания,разтакавания.На единия ден вися три часа/в буквалния смисъл/ да взема бележка за изследване.Докато я взема лабораторията затворила .

Пред лабораторията на другия ден пак чакам,таман ми дойде реда и реактива свършил,айде пак на ново,тоя път пък някой влезе и не излиза цял час,пак затворили....абеееее.

Аз гласувах с не. Като фен на АТАКА цял ден гледах Скат и митинга против.Тия надменни американци държаха няколко часа депутатите от АТАКА пред посолството преди да им откажат вход.Ебахти и надменността тия се държат сякаш не те са в българия а ние в америка.

Прочее протестиращите бяха 8 000 ,а полицаите 5 000 снабдени с палки щитове сълзотворен газ водомети и какво ли не.Предния ден обвиняваха че щели да вадят калашниците от атака и други глупости,че Волен готвел преврат и други глупости.

Ясно е Галахаде че много от пишештите се за аристократи са измамници,ама не може да са всички такива.Не е възможно до края на 15 век да имаме преки домашни свидетелства за наличието на такива и в един момент през 1588/не толкова късно като се има предвид колко е дълъг човешкия живот/ да отсечем че всички са измамници.

Браво Галахаде,винаги съм знаел че ги разбираш работите.

За момента съм неподготвен и ще кажа само че Константин Деянов е обявяван за ,,приятел на царство ми,, от цар Иван Александър което значи нещо като васал.

При подобни взаимоотношения династичните бракове са си правило.

От друга страна в евангилието Константин е даден твърде млад което навежда на съмнения с отъждествяването му с владетеля на Велбъжд.

Гледам че всички са гласували с да а аз пък ще гласувам с не за да стане дискусия и да е по интересно.

България е субективно понятие и не може да извъшва действия като ,,прогонване,,.

Това е личен избор на всеки.

Има идея че хората бягат от българия защото били бедни и искали по добър живот.

Да ама не.

Всъщност от страната не бягат най бедните,а малко по-заможните с възможност за някаква реализация там.Наистина бедните хора също отиват в чужбина но като гастарбайтъри за да мият там чинии с идеята ,,там спестявам тук харча,, използвайки по високия стандарт на живот там и съответно по високите заплати дори за мръсна работа/ако се мъчат да живеят там със заплатата която получават ще са по зле отколкото в българия/.

Реално от българия бягат по умните и по образованите не защото не могат да се реализират тук и да вземат добри заплати,а просто защото в чужбина ще вземат още по големи заплати.

Това си е напълно естествен процес който няма нищо общо с ситуацията в страната.

Подобни неща се случват и на село.

Примерно един механик работещ в кооперацията за поддържането на 5 трактора ще получава превмерно 200 лв заплата,но ако отиде да работи като механик в градът ще поддържа 20 коли в сервиз и естествено заплатата му ще скочи примерно на 800 лв.

При тая постановка обаче никой няма да поставя въпроса че селото гони младите и образованите.

Ето ви нещичко за да видите колко развита е била османската държава и като го прочетете ще видите че турците са имали нужда от бг аристокрация.

Че българска ХРИСТИЯНСКА аристокрация Е ИМАЛО е БЕЗСПОРНО.Спомнете си Богдан жупан в разказа на Владислав граматик.Той е ЖУПАН през 1469,а кой тогава може да му даде такава титла освен турците.Не забравяйте и Райнхард Любенау който през 1588 пише ,,ДЕВОЙКИ ОТ ЦАРСКИ РОД,,явно по това време аристокрацията е дотолкова съхранина че все още ясно се помни кой род е от царско потекло.

Цитат:

"Номадизъм" преди всичко е начин на живот, а не характеристика на тип водене на военни десйтвия. За да са номади башибозуците трябва да притежават и проявяват характеристиките на този начин на живот. Ако те са скотовъдци, които скитат и нямат постоянно местообиталище, а циклично обикалят определени територии според нуждите на отглежданите от тях животни, то те са номади. Можем евентуално да заменим тук-таме нещо и да кажем, че ако те скитат и се препитават само от набези и грабежи, нямат друго заняие, нито постоянно място в социалната организация, то евентуално също можем да ги наречем номади. Но не можем да ги наречем номади само защото се държат като такива навлезли на чужда територия, но не порявяват признаци на номадски начин на живот. По това време много армии се държат точно по същия начин, без обаче да са номадски, т.е., да са продукт на номадско общество и държава.

Все пак упадъкът на империята и в частност статуса на акънджиите имат вои по-стари корени, дори във времето на разцвет. Фружин по-нататък би цитирал вероятно английския пътешественик Пол Рико, написал първият научен(в съвременния смисъл на думата) труд за Османската империя. Той е живял 20 години в Истанбул и книгата му се казва "За сегашното състояние на Отоманската империя" - средата на 17 век.

Цитирам от книгата "История на България", написана от авторски колектив, сред които е и Вера Мутафчиева, изд. София 1993г., изд. къща Христо Ботев. Цитирам стр.138 от главата "Ранни форми на османската военна организация" от Вера Мутафчиева :

Цитат:

Първите действия на османците отсам Проливите представлявали чести набези, които понякога преминавали във временно пребиваване върху някаква територия. В качеството си на военачалници в тези действия се изтъкнали отделни ПЛЕМЕННИ ВОЖДОВЕ: Тимуртаж, Лала Шахин, Евренос, Паша Йигит, Кьосе Михал. Тук се проявявала една характерна черта на ВАРВАРСТВОТО:емирът не бил сувере, камо ли абсолютен, а по-скоро пръв между равните, типичен за прехода от ВАРВАРИЗЪМ, към раннофеодалните общества. От друга страна въпросните газии, сиреч предводители на дял от всеобщото военно опълчение, воювали до голяма степен за собствена и на бойците си сметка. Те се издържали чрез плячката.....

Въз основа на тази практика Мурад І (1359- 1389) отдал първите уджове отсам морето; на Евренос бей-от Серско до Битоля; на паша Йигит-Скопско. Превзетите в края на ХІVв. части от сърбия били обособени в Лаз-уджу(държа да подчертая, че това става по времето на Баязид Светкавицата- бел. моя Фр.Ас., Иначе казано дори при баязид светкавицата те са си все още варвари и то не според мен, а според Вера Мутафчиева )

Ето още цитати за ранното развитие на османците прилагам :

Цитат:

Прочее, управлението на Мурад І отбелязвало първия ход в изграждането на османския централизъм, надценяван от науката и по обхват, и по дълбочина, и по трайност. Заслужава внимание фактът, че той бил концептиран, преди да бъде пристъпено към осъществяването му; през втората половина на ХІVв. османците били все още ВАРВАРИ, та това че бил учреден фиск с върховна собственост върху земята, сякаш не отговаряло на битието им- НОМАДСКО И ВСЕ ПОХОДНО.

И сега едно цитатче относно тимарската система :

Цитат:

Създаването на тимарската система изисквало тя да получи кодификация. Това може би започнало при Мурад І(без да имаме сигурни данни), продължило при Мехмед І с първата регистрация на спахийските тимари, но стигнало до обща законова норма едва при Мехмед ІІ Завоевателя(1451-1481)........

Дотук(има се предвид до Мехмед ІІ Завоевателя- бел. моя) османците съобразявали управлението си почти изцяло с шериата. Но специфичните реалности в тяхната прекалено пъстра по състав държава наложили успоредно с традиционното им духовно право да бъде създадена и светска кодификация- канунът(от гръцкото "канон"). Прочее, кануннамето на Мехмед ІІ все още напомняло ненапълно изживянното от османците варварство; този законник е недиференциран, хаотичен. В него са поставен като равни по важност несъизмерими елементи, а именно: 1)"изнасилването, 2) побоят, убийството и обидата, 3) винопиенето, кражбата и клеветата, 4) Четвърти дял от кануннамето на Мехмед хан". Именно последният този дял, за който законодателят дори не е успял да намери заглавие, бил посветен на взаимоотношенията вътре в тимарската система, макар все още твърде бегло нормирани. При сравнение се оказва, че новооснованата Османска империя се намирала на равнището, отразено в Бургундската или в Салическата правда- ЕДНО СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕХОД ОТ ПЛЕМЕННА ОРГАНЗАЦИЯ КЪМ ДЪРЖАВА.

Благодарско за снимките Галахад.

Вчера докато преглеждах материалите си ми дойде една идея и искам да я чуете.

Значи във България през ВБЦ аристокрацията е била управляваща класа в смисъл че царя подбира сред аристократите хората които да заемат държавни постове.Затова той им е давал имоти,големи заплати и изобщо доходи.

Значи един аристократ е богат защото участва в управлението и управлява донякъде и защото е богат.Като идват турците знаете че данъчни регистри се появяват чак в края на 15 век,точно по същото време е ,,унищожавана,, и българската аристокрация.Дали това е случайно?Според мен не.Може би до това време българската аристокрация си управлява но не за бг. цар а за новия си господар- султана.Когато аристокрацията е лишена от власт тя се пролетаризира,макар да запазва имотите си.От този момент дали един аристократ ще е богат не зависи вече от връзките,положението и поста му/тази постановка вече не съществува/,а единствено от способностите му на бизнесмен.От това дали може да върти парите наследени от предишното време или не.В този смисъл още тогава българската аристокрация се превръща в буржоазия.Когато в края на 16 век Райнхард Любенау описва мизерното състояние на турската и българската аристокрация го прави от позицията на западната аристокрация която заедно с краля управлява страната.В този смисъл е естествено турската и най вече бг. аристокрация да му изглеждат жалки и мизерни.

Според мен когато казва че аристократки се женят за овчари той има предвид богати земевладелци занимаващи се с животновъдство.Знаем че джелебкешаните снабдяващи турската армия с месо са били доста богати.

В този смисъл чорбаджийте от 19 век най вероятно са наследници не на забогатели обикновенни селяни,а на обуржуазилата се аристокрация.

Сега вие сте чували че земята е била на султана,богати българи не е имало и спахията е бил феодал.Да ама не.Мутафчиева доказва че спахийте не са били никакви феодали,а наемни бойци на залата отчислена от данъците.

Истинските феодали през 15-18 век действат малко в разрез със закона и владенията им са малко или повече незаконни.За това и не си споменават много много ,затова отсъстват и богатите български земевладелци.

Не си ме разбрал Галахаде,значи асъл/тая хубава българска дума/ областните управители задължително са били мюсюлмани,но те са имали нещо като помщници християни които са отговаряли за християните във въпросната област,те са били с ограничени прерогативи и са имали власт единствено над християните.Подобна власт на ниво махала са имали поповете на които се вменяват истински административни задължения.Например териториалните данъчни единици са групирани според това коя махала кой поп управлява.

Доколкото съм чел данъчни регистри те са във вид ,,махала на папаз Михаил,,/примерно/ и следва информация,като за изпълнението на данъчните задължения отговаря тоя поп.

Те трябвало да потушават конфликтите вътре в общността /своего рода съд/ и да изпълнават административни неуредици/примерно спорове за земя/,като изпълнявали ролята и на съд и на полиция.

В по късно време тия задължения се поемат от общината.

Моята теза е че тия попове и други дребни управители не са били подчинени директно на турските власти а а местен български управител.

Разбира се понеже турската местна власт стои над българската такава тия управляващи са сътрудничели и директно на турските власти дори без задължително да координират действията си с българските областни управители.

Галахаде имам към тебе една молба,в БС беше пускал снимки на хора от онова време ,мажеш ли да го направиш и тук?

В 1946 году в СССР под руководством В.К. Филиппова была начата разработка 82-мм автоматического миномета, автоматика которого работала за счет энергии отката. Открывание затвора, подача мины на линию заряжания, досылка ее в камору, закрывание затвора и выстрел производились автоматически. В 1955 году был принят на вооружение казематный вариант автоматического миномета "КАМ", года начались работы по созданию автоматического миномета на полевом лафете.

В 1959 году 82-мм автоматический миномет Ф-82 (полевой вариант) прошел полевые испытания и был рекомендован для валового производства. Тем не менее Ф-82 в производство не пошел.

Работы над 82-мм автоматическим минометом были возобновлены в 1967 году, и в 1970 году на вооружение он был принят под названием 82-мм автоматический миномет 2Б9 'Василек'.

После нескольких лет валового производства миномет был модернизирован и получил индекс 2Б9М. Основным конструктивным отличием 2Б9 и 2Б9М является система охлаждения ствола - у 2Б9 водяное (кожух с водой), а у 2Б9М воздушное, для этого стенка ствола в средней части утолщена и имеет ребра. Характерное внешнее отличие 2Б9М - ребристый ствол.

Миномет 2Б9 предназначен для подавления огнем живой силы противника, расположенной открыто и в траншеях. Стрельба ведется осколочным выстрелом ЗВ01. В состав выстрела входит шестиперая мина О-832ДУ (мина из сталистого чугуна О-832 применялась еще в 1941-1945 годах для стрельбы из обычных 82-мм минометов обр. 1937, 1941 и 1943 г.) и метательные пороховые заряды - основной Ж-832ДУ и дополнительный 4Д2. Вес мины 3,1 кг.

Начальная скорость мины О-832ДУ 272 м/с, дальность стрельбы минимальная 800 м, а максимальная 4270 м. При разрыве мина дает от 400 до 600 осколков весом не менее 1 грамма, радиус действительного поражения -18м.

Заряжание миномета кассетное, в кассету помещают четыре спаренные мины.

Принцип действия автомата заключается в следующем. Под действием возвратных пружин происходит выкат (перемещение вперед) подвижных частей. Во время выката воспламеняется пороховой заряд мины, в результате чего возникает энергия отдачи, которая затрачивается на торможение и остановку подвижных частей и на придание им энергии отката. Энергия отката в свою очередь идет на сжатие возвратных пружин и на приведение в действие механизмов автоматики. Избыточная энергия отката поглощается амортизаторами.

Ствол миномета гладкий. Миномет имеет два режима огня - одиночный и автоматический. Миномет снабжен оптическим прицелом ПАМ-1.

При переходе в боевое положение колеса миномета вывешиваются, а сам миномет опирается на домкрат и сошники разведенных станин. Миномет на домкрате может быть в поднятом или опущенном положении (высота линии огня 670 и 970 мм соответственно). В опущенном положении стрельба возможна под углами возвышения от -1° до +78°, причем для стрельбы под углами более 40° под затыльником вырывают яму, в поднятом положении угол возвышения от +7° до +85°.

Для транспортировки миномета в кузове или на буксире служит транспортная машина 2Ф54, созданная на базе автомобиля ГАЗ-66-05. Миномет 2Б9 и транспортная машина 2Ф54 вместе составляют систему 2К21. Погрузка миномета в кузов машины производится расчетом вручную с помощью полиспаста. Буксируется миномет транспортной машиной только при смене огневой позиции и в аварийных случаях.

Расчет системы 2К21 составляет 4 человека: командир системы, наводчик, заряжающий и подносчик (он же водитель транспортной машины 2Ф54).

С начала 80-х годов некоторые минометы 2Б9 'Василек' устанавливались на гусеничном тягаче МТ-ЛБ на корпусе в кормовой части.

Миномет 2Б9 широко использовался в ходе боевых действий в Афганистане и используется сейчас в ходе боевых действий на территории бывшего СССР.

Данные миномет 2Б9

Калибр, мм 082

Угол вертикального наведения, град -1°; +85°

Угол горизонтального наведения, град +30°

Вес в боевом положении, кг:

2Б9 622

2Б9М 0632

Вес транспортной машины, кг 3930

Вес системы в походном положении

(с боекомплектом и расчетом), кг 6060

Время перевода из боевого положения в походное и обратно, мин 1,5

Возимый боекомплект, мин 226

Скорость возки на транспортной машине, км/час:

по шоссе до 60

по бездорожью до 20

Расчет, чел. 4

Темп стрельбы, выстр./мин 170

Практическая скорострельность, выстр./мин 100-12

Абе нали откриха че на марс някога е имало живот,какво стана с тия изследвания?

Ако се не лъжа и за Европа се предполагаше че има живот.

По принцип съм съгласен с теб Галахаде,но според мен турците като народ който няма нищо ,ама нищо общо с българите им е било трудно да управляват българите.

Затова на местно ниво българите са оставени да се самоуправляват.

Държа на това че българите са имали дори областни управители които са произхождали от аристокрацията/която просъществува дори и през 17 век/.

А Дукум, Цок и Диценнг нищо чудно да е изопачен вариант на ичергубоила Цок (или Тсок). Той е водил мирни преговори с Византия.

←

Абсолютно си прав Галахаде,в някой книги съм ги срещал като ханове,например това прави Георги Острогорски в ,,История на византийската държава,,.

Забравих да уточня че последния списък е на поп Йовчо.

Доколкото схващам в първия списък царете по византийско време са всъщност представители на рода Ароновци,ама за какво са обявени за царе недоумявам.

Тия неща съм ги свалил от форуми и за тях няма никакъв коментар.Иначе въпросите които задавате иаз бих ги задал,ама не виждам кой ще ми отговори.

Ето още един списък

Българите са се сформирали като народ в дълбока древност , но най-древното упоменаване запроизхода на българите се среща в анонимния хронограф от 354г. – ???Зиези (един от синовете на Ноевия син Сем) , от когото (произлизат) българите .” [Превод на В.Тъпкова-Заимова]

Библия

Първа книга Мойсеева – Битие

Глава 10

............................

21. Деца имаше и Сим , баща на всички синове Еверови , по-стар

брат на Иафета.

22. Симови синове : Елам , Асур , Арфаксад , Луд , Арам (и Каинан)

23. Арамови синове :Уц , Хул , Гетер и Маш .

24. Арфаксанд роди (Кинана , Каинан роди) Сала , Сала роди Евера .

25. На Евера се родиха двама синове : името на единия беше Фалек , защото в негови дни земята бе разделена ; името на брат му – Иоктан.

26. Иоктан роди Алмодада , Шалефа , Хацармавета , Иераха ,

27. Гадорама , Узала , Дикла ,

28. Овала , Авимаила , Шева ,

29. Офира , Хавила и Иована . Всички тези са Иоктанови синове.

30. Селищата им бяха от Меша до Сефара , източна планина.

31. Тия са синове Симови според племената им , според езиците им , в земите им , според народите им .

32. Това са племената Ноеви според родовете им , в народите им . От тях се разпространиха народите по земята след потопа.

В глава 11 от стих 10-ти до 27-ми подробно пак са описани наследниците на Сим, кой кога е роден и колко е живял , но не срещнах Зиези .

Например :

11. След рождението на Арфаксада Сим живя петстотин години и роди синове и дъщери (и умря).

Сред тези синове трябва да е нашия Зиези ???

Най-старата българска държава / край планината Имеон (днешните планини Памир и Хондукуш) / е съществувала на по-малко от 13-14 века (от VII-VII в. преди Христа , когато се появявят най-ранните сведения за нея в индийските писменни източници до V-VI в. След Христа) .

Легенда разказва , че едно князче било оставено в гората да загине , но сърна отгледала детето . Затова и било наречено Авитохол (син на сърна) . То станало голям и симъж който повел своя народ към нови земи . И основал там нова държава , спомената за първи път в старинна географска карта в латинско издание на География на Птоломей от 160г. След Христа .

кан Авитохол 153г.

............................................................................

кан Ирник 429 – 485

кан Буза 485 - 500

кан Драгун 500 - 530

кан Мугел 530 - 540

кан Севар I 540 - 558

кан Борис 558 - 579

Оркан – регент на Курт 579 - 581

кан Курт /Кубрат/ 581 - 641

кан Боян 641 - 643

кан Испор /Исперих/ 643 - 704

кан Тервел 704 - 734

кан Севар II 734 - 749

кан Кормъш 749 - 760

кан Винех 760 - 768

кан Сабин 768 - 772

кан Телец /Телериг/ 772 - 775

кан Токту 775 - 776

кан Паган 776 - 777

кан Омир I /Умор/ 27.III.- 5.V.777

кан Кардам 777 - 796

кан Крум – Каран 796 - 814

кан Омир II /Омуртаг/ 814 - 831

кан Ерна Свиница 831 - 832

кан Омир III Пресиян 832 - 852

кан Борис – Михаил 852 - 893

цар Симеон 893 - 927

цар Петър I 827 - 968

комит Никола намесник на Борис II 968

цар Борис II Селевкий 968 - 971

комит Никола и синовете му Давид , Мойсей , Арон

и Самуил намесници на Борис II 972 - 976

цар Роман Шишман 976 - 991

Самуил намесник на Роман 991 - 994

цар Самуил Алаша 994 - 1014

цар Ра д’Омир – Гавраил 1014 - 1016

цар Иван Чавдар 1016 – 1018

зависими

цар Пресиян 1018 – 1054

цар Петър II Делян 1040 – 1042

цар Самуил II Алаша 1054 – 1069

цар Георги Войтах 1069 – 1072

цар Константин Бодит-Петър III 1072

ромейско иго

император Василий II Българоубиец 1019 – 1025

император Константин VIII 1025 - 1028

император Роман III Аргир 1028 - 1034

император Михаил IV 1034 - 1041

император Михаил V Калафат 1041 - 1042

император Константин IX Мономах 1042 - 1055

император Константин IX VI Стратиотик 1056 - 1057

император Исаак I Комнин 1057 - 1059

император Роман IV Диоген 1068 - 1071

император Михаил VII Дука 1071 - 1078

император Никифор III Вотаниат 1078 - 1081

император Алексей I Комнин 1081 - 1118

....................................................................................

император Андроник I Комнин 1183 - 1185

император Исаак II Ангел 1185

самостоятелни

цар Теодор – Петър IV 1185 – 1196

цар Иван Асен I 1189 - 1196

цар Иванко /убиеца на Асеня/ 1196

цар Теодор – Петър IV 1196 - 1197

цар Калоян /хубавия Иван/ 1197 - 1207

цар Борил 1207 - 1217

цар Иван Асен II 1218 - 1241

цар Каломан I Асен 1241 - 1246

цар Михаил II Асен 1246 - 1256

цар Каломан II VII.1256

цар Мицо Асен 1256 - 1257

цар Константин I Тих Асен 1257 - 1278

цар Иваил /Ивайло/ 1258 - 1279

цар Иван Асен III 1279 - 1280

цар Георги Тертер I 1280 - 1292

цар Смилец 1292 - 1298

цар Иван 1298 - 1299

цар Чака 1299 - 1300

цар Теодор Светослав 1300 - 1321

цар Георги Тертер II 1321 - 1323

цар Михаил III Шишман Асен 1323 - 1330

цар Иван Стефан Шишман 1330 - 1331

цар Иван Александър Асен 1331 - 1371

цар Иван Шишман 1371 – 1395

Видинско царсво

цар Иван Страцимир 1337 – 1397

цар Константин II 1397 – 1422

турско иго

султан Мурад I 1359 – 1389

султан Баязид 1389 – 1402

султан Сюлейман 1402 – 1411

султан Мехмед I 1402 – 1421

султан Муса 1411 – 1413

султан Мурад II 1421 – 1451

султан Мехмед II 1444 - 1446/1451 – 1481

...........................................................................................

самостоятелни

княз Александър I Батенберг 1879 – 1886

цар Фердинант I Сакс-Кобург-Готски 1887 – 1918

цар Борис III 1918 – 1943

цар Симеон II Сакс-Кобург-Готски 1943 – 1946

министър-председател Георги Димитров 1946 – 1949

министър-председател Васил Коларов 1949 – 1950

министър-председател Вълко Червенков 1950 – 1956

министър-председател Антон Югов 1956 – 1962

председател на държавния съвет Тодор Живков 1962 – 1989

председател на държавния съвет Петър Младенов 1989 – 1990

председател-президент Желю Желев 1990 – 1997

- министър-председател Андрей Луканов 1990

- министър-председател Димитър Попов 1990 – 1991

- министър-председател Филип Димитров 1991 – 1992

- министър-председател Любен Беров 1992 – 1994

- министър-председател Ренета Инджова 1994 – 1995

- министър-председател Жан Виденов 1995 – 1997

президент Петър Стоянов 1997 – 2001

- министър-председател Стефан Софиянски 1997

- министър-председател Иван Костов 1997 - 2001

президент Георги Първанов 2002 -

- министър-председател Симеон II Сакс-Кобург-Готски 2001 -

Ето няколко списъка на български владетели,засега само съм ги прегледал накратко,но като ги видя по сериозно ще коментирам.

Български владетели

ИМЕННИК

на Българските владетели

1-ва Държава на българите -Велика Хунорска Империя (около 5000 г. пр. Хр. - 40 г. пр. Хр.) - около 5000 години Най-велик владетел - хан Мотун(200 - 174 г. пр. Хр.) - от рода Дуло.

П-ра Държава на Българите -Велика Кушанска Империя (около Рождество Христово - 375 г.) - около 375 години

Най-велик владетел - хан Ишка (110 - 144 г.) - от рода Дуло.

Ш-та Държава на Българите -Велика Хунска Империя (375 - 468 г.) - 193 години

Най-велик владетел - хан Атила (417 - 453 г.) - от рода Дуло.

ГУ-та Държава на Българите -Велика България (468 - 643 г.) - 175 години

Най-велик владетел - хан Кубрат (581 - 641 г.) - от рода Дуло.

Дунавска България Основана от хан Исперих на 22.ХН.643 г.

У-та Държава на Българите 1-во Българско Царство (643 - 1093 г.) - 450 години

1. Хан Исперих (643 - 704 г.) - от рода Дуло. Коронен съвет (704 - 706 г.)

2. Хан Тервел (706 - 734 г.) - от рода Дуло.

3. Хан Севар (734 - 749 г.) - от рода Дуло.

4. Хан Кормъш (749 - 761 г.) - от рода Вокил.

5. Хан Винех (761 - 768 г.) - от рода Вокил.

6. Хан Сабин (768 - 772 г.) - от рода Вокил.

7. Хан Боган I (771 - 772 г.) - от рода Угаин.

8. Хан Телец (Телериг) (772 - 775 г.) - от рода Угаин.

9. Хан Токту (775 г.) - от рода Вокил.

10. Хан Боган II (775 - 777 г.) - от рода Вокил

11. Хан Умор (Омур) (777 г.) - от рода Вокил.

12. Хан Кардам I (777 - 796 г.) - от рода Дуло.

13. Хан Крум Каран (796 - 814 г.) - от рода Дуло. Наместници: Цок, Докум, Диценг (814 г.)

14. Хан Омур Таг (814 - 831 г.) - от рода Дуло.

15. Хан Бат'Ерна Свиница (831 г . - 832 г.) - от рода Дуло

16. Хан Мал Омир Пресиян I (832 - 846 г.) - от рода Дуло.

17. Хан-княз Борис I (846 - 888 г.) - от рода Дуло.

18. Княз-хан Владимир-Гавраил Расате (888 - 892 г.) -от рода Дуло.

19. Цар Симеон I (892 - 927 г.) - от рода Дуло.

20. Цар Петър I (927 - 968 г.) - от рода Дуло.

Наместници: Давид, Мойсей, Аарон и Самуил (968 г.)

21. Цар Борис II (968 - 976 г.) - от рода Дуло

Наместници: Давид, Мойсей, Аарон и Самуил (972 - 976 г.)

22. Цар Роман (976 - 994 г.) - от рода Дуло.

23. Цар Самуил I (994 - 1014 г.) - от рода Дуло. Коронен Съвет (1014 г.)

24. Цар Гавраил Радомир (1014 - 1016 г.) - от рода Дуло.

25. Цар Иван Владислав (1016 - 1018 г.) - от рода Дуло. България от 1018 до 1093 г. - васал на Византия.

26. Цар Пресиян II (1018 - 1054 г.) - от рода Дуло.

27. Цар Василий (1054 - 1068 г.) - от рода Дуло.

28. Цар Самуил II (1068 - 1069 г.) - от рода Дуло.

29. Цар Георги Войтех (1069 - 1072 г.) - от рода Дуло.

30. Цар Петър Бодин (1072 - 1076 г.) - от рода Дуло.

31. Цар Никифор (1076 - 1078 г.)

Наместници: Татуш Хала, Сеслав (1064 - 1091 г.) Неизвестни владетели (1091 - 1092 г.) Цар Константин I (1092 - 1093 г.)

Византийско владичество (1093 - 1184 г.) - 91 години Първа Национална Катастрофа

У1-та държава на Българите П-ро Българско Царство (1184 - 1686 г.) – 504 години.

1. Цар Асен I (1184 - 1196 г.) - от рода Асен.

2. Цар Петър II (1196 - 1197 г.) - от рода Асен.

3. Цар Калоян (1197 - 1207 г.) - от рода Асен. Коронен Съвет (1207 г.)

4. Цар Борис (1207 - 1218 г.) - от рода Асен.

5. Цар Иван Асен II (1218 - 1241 г.) - от рода Асен.

6. Цар Коломан I (1241 - 1246 г.) - от рода Асен.

7. Цар Михаил Асен (1246 - 1256 г.) - от рода Асен.

8. Цар Коломан II (1256 - 1257 г.) - от рода Асен.

9. Цар Константин II Асен Тих (1257 - 1275 г.) - от рода Асен.

10. Цар Курт Убаш (Въло, погрешно наречен Ивайло)(1275- 1280 г.).

11. Цар Георги I Тертер (1280 - 1292 г.) - от рода Тертер.

12. Цар Смилец (1292 - 1298 г.). Коронен Съвет (1298 - 1300 г.).

13. Цар Чака (1300 - 1301 г.) - от рода Чингиз.

14. Цар Теодор Светослав Тертер (1301 - 1322 г.) -от рода Тертер.

15. Цар Георги II Тертер (1322 - 1323 г.) - от рода Тертер.

16. Цар Михаил Шишман (1323 - 1330 г.) - от рода Шишман.

17. Цар Иван Стефан Шишман I (1330 г.) - от рода Шишман.

18. Цар Иван Александър (1330 - 1371 г.) - от рода Шишман.

19. Цар Иван Шишман II (1371 - 1395 г.) - от рода Шишман. България от 1388 до 1686 г. - васал на Турция. От 1370 до 1396 г. - васал на Унгария.

20. Цар Пресиян III (1395 - 1460 г.) - от рода Шишман. Неизвестни владетели (1460 - 1600 г.). Цар Шишман III (1600 - 1606 г.) - от рода Шишман. Неизвестни владетели (1606 - 1686 г.) Княз Ростислав (1686 г.) - от рода Шишман.

Турско владичество (1686 - 1878 г.) - 192 години Втора Национална Катастрофа.

УП-ма държава на Българите 111-то Българско Царство (1878 - 1946 г.) - 68 години

1. Княз Александър I Батенберг (1879 - 1886 г.) -от рода Батенберг.

2. Цар фердинанд I (1887 - 1918 г.) -от рода Сакс-Кобург-Гота.

3. Цар Борис III (1918 - 1943 г.) - от рода Сакс-Кобур-Гота.

4. Цар Симеон II (1943 г. - до сега) - от рода Сакс-Кобур-Гота.

Съветско владичество (1944- 1989 г.) - 45 години Трета Национална Катастрофа.

1-ва Република (1946- 1991 г.) - 45 години

П-ра Република (1991 г. - до сега)

ВЛАДЕТЕЛИ ПРЕДИ ОСНОВАВАНЕ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

001.Хан Авитохол Дуло

002. Хан Ирник Дуло

003. Хан Вунд

004. Хан Заверган / хан на кутригурите в ср.- кр. VІв./

Хиниалон и Синий (вождове на кутригурите – ср.VІв.)

005. Хан Сандил ( хан на утигурите в ср. на VІ в.)

006. Хан Органа Дуло (кр.VІ – нач.VІІв)

007. Наместник Гостун Ерми ( 587 – 588 г. )

008. Алциок (631-?)

009. Хан Кубрат Дуло ( 588 - 645 г.)

010. Хан Безмер Дуло ( 646 – 648 г. )

ВЛАДЕТЕЛИ НА ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ

ПЪРВО ЦАРСТВО

1. Хан Аспарух Дуло (680 - 705)

2. Хан Тервел Дуло ( 699 – 718 )

3. Хан Кормесий Дуло (706-733)

4. Хан Севар Дуло (724 - 738)

5. Хан Кормисош Вокил (739-755)

6. Хан Винех Укил (755-762)

7. Хан Телец Угаин (762-764)

8. Хан Сабин (764 )

9. Хан Паган (764 - 765 )

10. Умор Укил ( 765 )

11. Хан Токту ( 765 – 766 )

12. Хан Телериг (766-777 )

13. Хан Кардам ( 777 –802 )

14. Хан Крум ( 802 – 814 )

15. Хан Омуртаг ( 814 – 831 )

16. Хан Маламир ( 831 – 836 )

17. Хан Пресиан ( 836 – 852 )

18. Св.княз Борис І/ покръстен Михаил І/ ( 852 – 889, поч.2.V.906 )

19. княз Расате / покрастен Владимир / ( 889 – 893 )

20. Симеон І Велики ( княз 893 – 913, цар 913 – 927)

21. цар Петър І (927 – 970 )

22. цар Борис ІІ ( 970 – 971 )

23. цар Роман ( 977 – 997 )

24. цар Самуил (997 – 1014 )

25. цар Гаврил Радомир Роман (1014 – 1015 )

26. цар Иван Владислав ( 1015 – 1018 )

Прусиан

27. цар Петър ІІ Делян ( 1040 – 1041 )

28. цар Петър ІІІ / Константин І Бодин / (1072 )

ВТОРО ЦАРСТВО

29. цар Петър ІV / Теодор Белгун Слав / (1185 – 1197 )

30. цар / Йоан / Асен І Белгун ( 1190 – 1196 )

31. цар Калоян (1197 – 1207 )

32. цар Борил ( 1207 – 1218 )

33. цар Йоан Асен ІІ ( 1218 – 1241 )

34. цар Калиман І Асен ( 1241 – 1246 )

35. цар Михаил ІІ Асен (1246 – 1256 )

36. цар Калиман ІІ Асен ( 1256 )

37. цар Мицо Асен (1256 – 1257 )

38. цар Константин ІІ Асен Тих ( 1257 – 1277 )

39. цар Михаил ІІІ Асен Тих ( 1276-1279 )

40. цар Ивайло ( 1277 – 1280 )

41. цар Йоан Асен ІІІ ( 1279 – 1280 )

42. цар Георги І Тертер ( 1280 – 1292 )

43. цар Смилец (1292 – 1298 )

44. цар Йоан Асен ІV Комнин (1298 – 1299 )

45. цар Чака ( 1299 – 1300 )

46. цар Тодор Светослав ( 1300 – 1321 )

47. цар Георги ІІ Тертер ( 1321 – 1322 )

48. цар Михаил ІV Шишман ( 1323 – 1330 )

49. цар Иван Стефан ( 1330 – 1331 )

50. цар Иван Александър ( 1331 – 1371 )

51. цар Иван Асен V (1332-1345)

52. цар Михаил V Асен (1341-1354)

53. цар Иван Шишман ( 1371 – 1395 )

54. цар Иван Страцимир ( 1360 – 1396 )

55. цар Константин ІІІ Страцимир ( 1396 – 1422, с прекъсвания )

Александър – Господин Търновски

Фружин

ТРЕТО ЦАРСТВО

ВЛАДЕТЕЛИ ОТ ТРЕТОТО ЦАРСТВО

56. княз Александър Батемберг ( 1879 – 1886 )

57. цар Фердинанд ( княз 1887 – 1908; цар 1908-1918 )

58. Цар Борис ІІІ (1918 – 1943 )

59. Цар Симеон ІІ ( 1943 – 1947 )

НЕЗАВИСИМИ ВЛАДЕТЕЛИ НА ЮГОЗАПАДНА БЪЛГАРИЯ

ПО ВРЕМЕ НА ПЪРВОТО ЦАРСТВО

60. Хан Кубер ( кр. на VІІв. – нач. на VІІІв. )

61. Патриций и архонт Мавър (кр.VІІ – нач. VІІІв.)

63. ипат и княз Тарасий

------------------------------------------------------

ПО ВРЕМЕ НА ВТОРОТО ЦАРСТВО

64. крал Вълкашин ( ок. 1360 – 1371 )

65. крал Марко ( 1371 – 1395 )

1. Неизвестни легендарни владетели V-I хил. пр. Хр. ...........

2. Хан То Бан [Туман] от рода Дуло III хил. пр. Хр.

3. Хан Мо Тун [Моде или Модзук] от рода Дуло 209-174 пр. Хр.

4. Хан Ки Окъ[Ки Йог или Лао Чан; Лао Шан] от рода Дуло 174-161 пр. Хр.

5. Хан Кун Син от рода Дуло 161-126 пр. Хр.

6. Хан И Ти Ша [Ичейе] от рода Дуло 126-114 пр. Хр.

7. Хан О Уй от рода Дуло 114-105 пр. Хр.

8. Хан О Су Ли от рода Дуло 105-101 пр. Хр.

9. Хан Ху Ли Хо от рода дуло 102-101 пр. Хр.

10. Хан Цу Те Хо от рода Дуло 101-96 пр. Хр.

11. Хан Хо Лог Ко от рода Дуло 96-85 пр. Хр.

12. Хан О Йен Те от рода Дуло 85-60 пр. Хр.

13. Хан Хи Ли Куан Ку от рода Дуло 60-58 пр. Хр.

14. Хан Хо Шан Ша от рода Дуло 58-54 пр. Хр.

15. Хан Цит Ки от рода Дуло 54-? г. пр. Хр.

16. Неизвестни владетели.......................

17. Хан Крумбат от рода Дуло 359-368

18. Хан Баламир от рода Дуло 368-412

19. Хан Мундзук от рода Дуло 412- ?

20. Хан Руа от рода Дуло ?-430

21. Хан Бледа от рода Дуло 430- ок. 443

22. Хан Атила от рода Дуло ок. 443-453

23. Хан Ирник от рода Дуло 453-503

24. Хан Болах от рода Дуло 503-528

25. Царица Боаркис от рода Дуло 528-539

26. Хан Крумбат II от рода Дуло 539-562

27.Хан Аскал от рода Дуло 563-603

28. Хан Гостун от рода Дуло 603-605

29. Хан Кубрат от рода Дуло 605-665

30. Хан Бат Баян от рода Дуло 665-668

31. Хан Аспарух 681-695

32. Хан Тервел 701-714

33. Наезвестен I 714-715

34. Неизвестен II 715-721

35. Хан Севар от рода Дуло 721-737

36. Хан Кормисош от рода Вокил 737-754

37. Хан Винех от рода Укил 754-760

38. Хан Телец от рода Угаин 760-763

39. Хан Сабин от рода Вокил 763-766

40. Хан Умор от рода Укил 766-?

41. Хан Токту 766-767

42. Хан Паган 767-768

43. Хан Телериг 768-777

44. Хан Кардам от рода Дуло 777-803

Хан Крум Страшни от рода Дуло 803-814

46. Хановете Докум, Цок и Диценг от рода Дуло 814-815

47.Хан Омуртаг от рода Дуло 814-831

48. Хан Маламир от рода Дуло 831-836

49. Хан Пресиян от рода Дуло 836-852

50. Княз Борис I Михаил от рода Дуло 852-889

51. Цар Владимир Расате от рода Дуло 889-893

52. Цар Симеон I от рода Дуло 893-927

53. Цар Петър I от рода Дуло 927-970

54. управление на Давид, Мойсей, Арон и Самуил от рода Дуло 970-977

55. Цар Борис II от рода Дуло 977-?

56. Цар Роман от рода Дуло 977

57. Цар Самуил от рода Дуло 977-1014

58. Цар Гавраил Радомир от рода Дуло 1014-1015

59. Цар Иван Владислав от рода Дуло 1015-1018

60. Цар Петър II Делян от рода Дуло 1040-1041

Византийско владичество....................................... ..

61. Цар Асен I от рода Асен 1187-1196

62. Цар Петър II от рода Асен 1196-1197

63. Цар Калоян от рода Асен 1197-1207

64. Цар Борил от рода Асен 1207-1218

65. Цар Иван Асен II 1218-1241

66. Цар Каломан I от рода Асен 1241-1246

67. Цар Михаил II Асен 1246-1256

68. Цар Каломан II от рода Асен 1256-1257

69. Цар Константин Асен 1257-1277

70. Цар Ивайло 12178-1279

71. Цар Иван Асен III 1279-1280

72. Цар Георги I Тертер 1280-1292

73. Цар Смилец 1292-1298

74. Чака 1300

75. Цар Тодор Светослав 1300-1321

76. Цар Георги II Тертер 1321-1322

77. Цар Михаил Шишман 1323-1330

78. Цар Иван Стефан 1330-1331

79. Цар Иван Александър 1331-1371

80. Цар Иван Шишман 1371-1393

Турско владичество.............................

81. Княз Александър Батенберг 1879-1886

82. Цар Фердинанд Сакскобурготски, потомък на рода Дуло 1887-1918

83. Цар Борис III Сакскобурготски 1918-1943

84. Цар Симеон II Сакскобурготски 1943-

Имената на владетели от 1-15 са дадени според китайското звучене, което не съвпада с древнобългарското, на поради липса на други данни давам тях

пелеман който беше в троада 1184 пр.хр

антигон негов наследник 1120 пр.хр

4 неизвестни

илирик 986 пр.хр

1 неизвестен

владилии 820 пр.хр

коледа 700 пр.хр

болг 670 пр.хр

лила 585 пр.хр

перун 360 пр.хр

сирма 340 пр.хр

агрон 300 пр.хр

лангер 250 пр.хр

пинии 240 пр.хр

гентии 200 пр.хр

декафал 120 пр.хр

неизвестен

вологес 58 пр.хр

тук ръкописа прекъсва

атила 400 сл.хр

баян 430

кардан 460

борис 490

волег 502

драгон 530

кубрат/после допълнено заберган/ 661

батоя/после допълнен баян/ 597

аспарух 632

тривелий 696

кормесий 720

телесий 744

савин 760

паган 771

телериг 807

кардам 812

крум 820

/допълнени по късно докум, виценг без дати/

кока 836

доик 839

муртагон 843

владимир 850

борис-михаил 860

георгий богор 880

пресиан богор 895

ЦАРЕ БЪЛГАРСКИ

борис кръстител 900

симеон силни 904

петър крепки 940

борис 978

давид кротки/зачертан/ 992

гаврил незлобливи/зачертан/ 1019

светослав 1022

тихомир 1031

алусиан 1047

петър делян 1090

бодин 1140

асен мъжествени 1190

петър милостиви 1201

йоан храбри 1220

борис калиман 1239

михаил калиман 1242

йоан калиман 1245

димитър калиман 1248

михаил калиман 1252

йоан калиман 1257

георги калиман 1268

мичо зет на михаил калиман 1272

тихон константин 1278

лахан кордокувас 1281

йоан асен 1290

тертер 1320

михаил страшимир 1326

размазано 1329

светослав 1333

тертер георги 1336

воислав 1340

михаил светослав 1342

страшимир зет сръбски 1342

йоан страшимир и недин във видин 1350

александър в търново 1351

страшимир йоан във видин 1373

михаил страшимир във видин 1381

йоан шишман 1382

георги михаил във видин 1395

йоан шишман е отведен от турците в одрин и оженен за дъщерята на баязид,той го убива в 1390

георги михаил отива в манастир до софия

тук прекъсва записаното от Тодор Моллов

_____________

Това, за което говориш е шовинизъм, а не национализъм.

И ми се ще да чуеш нещо от мен: Не трябва да обичаш родината защото е велика, а защото си е твоя!

Иначе за идеята - ясно е, че един човек трудно би я осъществил. Ето аз например съм от София - не е проблем да си извадя карта за Народната библиотека, където архивът може да ти предложи буквално всичко, само че кой има време да се рови в него.

Та точно това е и моето предложение - всеки от нас (и Галахад и Византиеца) като намери нещо полезно по темата го поства тук и го коментираме. Пък ще видим докъде ще стигнем

←

Благодарско за помощтта.

Колкото до шовинизма и национализма,то май единствено България на балканите няма набор от спорни исторически ,,истини,,.Мояята цел е донякъде да създам такива.

Варлорд идеята ти за изворите е отлична,ама ми е невъзможно да я приложа.

Ти знаеш по какви причини.

Иначе каквато литература има в нашата библиотека съм я изчел.

Пускам тая тема и толкова настоявам на нея за да може някой/ето Галахад го прави/ да ме снабди с допълнителна информация.

Както се казва с такъв материал разполагам с такъв работя.

КОЛКОТО ДО ТОВА ЧЕ СИ НАЦИОНАЛИСТ МИСЛЯ ТРЯБВА ДА НАУЧИШ И НАЙ LЕЧЕ ДА ПРИЛАГАШ КРЕДОТО НА НАЦИОНАЛИСТА

ИСТИНАТА МИ Е СКЪПА НО СЛАВАТА НА БЪЛГАРИЯ МИ Е ПО СКЪПА

Истинските националисти само между тях си споделят истината и то най вече в контекста как могат да я променят.

Последния посочен париод може да мине за всякакъв друг, но не и за демократичен. Хаха - я намали малко инерцията, която си набрал

И ми кажи защо възприемаш като признак на българска държавност и автономия, това, че някои постове на дребни местни управители в Османската административна система от време на време са били заемани от етнически българи (приписващи си естествено и връзки с последната царска династия от независима България)?

←

Инерцията съм я развил покрай извънземните и както се вижда ме избива и на други теми.Ама както съм набрал инерция ще унищожа турското робство,а ако намеря време и византийското.

Май попрекалих с емоциконите

Приемам че имало българска държавност защото съм националист и не ми се ще да приема че българите по това време са били просто роби

Такива е имало ето и мотивите ми.

Поствам от друг форум разни нещица/ и моля мнението ми да не бъде изтривано, заради това, защото все пак си мисля, че това може да бъде полезно на посетителите на този/

Цитат:

Българските владетели през 15-19 в

Цитат:

Грешката не е в заглавието.

Че официалните историци лъжат за преди Аспарух разбрахме, но ако се окаже, че лъжат и за късното средновековие - това вече ще е прекалено.

Темата е за един от най-големите куриози в българската история. Приемете я като едно интересно предизвикателство.

Става дума за това, че средновековните ни владетели не свършват с Иван Шишман.

И след него продължават царе, крале, феодали, управители на отделни области, българомохамедански феодали - независими, полузависими или васални на султана. Българските царе водят войни срещу турците, български феодали водят морски битки с Венеция.

Данните са от книгата "Грешки в българската история" на Ясен Кавада .

Почти не познавам този период, затова искам вие да коментирате данните на Кавада и да видим дали бърка, от пръстите ли си изсмуква или какво?

Бих казал, че това са негови фантазии, ако не даваше и доказателства, обаче той дава и така нещата се заплитат още повече.

Той вади информацията от надписи в църкви, дарени от български царе, Зографски поменици и др., сведения на западни пътешественици и др.

И така се очертава интересна картина.

Някои примери:

- Михаил ІІ Драгун Тертер Шишман - 1410-1420 г. - 19-ти владетел от Втори зографски поменик

- Константин І - средата на 15 в. - пети деспот на Карвуна (Добруджа) и 20-ти владетел от Втори зографски поменик

- Иван 5 Калиман 1484-? - младши съвладетел на султан Баязид 2

- Цар Константин ІІІ Тертер Шишман - началото на 16 в. Цар на Търновска България и деспот на Карвуна. 32-ри цар от Първи Зографски поменик

- Асен І Тертер Шишман - ?-1588 г. - 32-ри цар във Втори зографски поменик

- Цар Страцимир ІІ Тертер Шишман - втората половина на 16 в. 41-ви цар в Първи зографски поменик

- Теодор Балина Тертер Шишман - ?-1606 г.

и т.н.

И така се оказва следното:

Епоха на династията Тертер-Шишман - от 1280 до 1606 г. (християнски владетели) и до 1807 г. (българомохамеданска клонка)

Наследява династията Дуло и до 1606 г. управлява Търновското царство.

Кавада дава и доста подробности от епохата и описва политическите борби в Късносредновековна България - времена на войни за независимост, феодално раздроблнение - бича и проклятието на средновековието - разкъсване на един народ на независими владения на отделни феодали, отслабване пред чужди нашествия, договори със западни владетели и опити за обединение.

-----------------

И така - поред:

Ясен Кавада - "Грешки в българската история" т. 2

Късносредновековна България е разделена на няколко независими държави - през 13 в. те са 5 - Търновска България, Охридско Българско кралство, Западна България, Бдинско деспотство и Браничевско деспотство. Обединява я цар Константин Тих Дуло - 1257-1277 г. но после пак се разпокъсва.

Охридско Българско Царство

(Охридско кралство, Охридско княжество - през различни периоди)

Същесвува от 1244 до 1595 г. и с прекъсвания до 1689 г.

- Крал Мрънян Драгун Дуло - 1244-1280

Младши съвладетел на търновските царе. Роднина на Тертерите и Смилец

Пайсий Хилендарски, 112, 124 стр.

Създал Българо-Албанско кралство.

- Углеш Дуло - 1280-1346 г.

- Крал Вълкашин Дуло - 1350-1390 г.

Любимец на сръбския крал Стефан Душан, който му завещал сръбската корона, но той не искал титлата му и се подписвал цар на гърците и българите. Стефановият син Урош се борил срещу него за сръбската корона, но бил убит.

Вълкашин се върнал в Орхрид и оттам управлявал Западна България и Сърбия.

Сръбския княз Лазар от Шумадия продължил да се бори за власт срещу Вълкашин. Толкова кратко съществувало сръбското кралство и се разпаднало на множество малки държавици.

Вълкашин не загинал в битката при Чирмен, когато бил разбит заедно с брат си серския деспот Углеш Дуло от османците, както се смята. Там загинал Углеш.

След смъртта на Мурад, Вълкашин използвал турски междуособици, настъпил и прогонил турците от Западна България и Сърбия. Преследвал ги чак до Одрин.

Но турците почнали мощно контранастъпление и Вълкашин отстъпил. Бил убит от слуга при Пловдив през 1390 или 1391 г.

А Десислава Евтимия Тертер Шишман - съпруга на Углеш - била най-голямата писателка на 14 в.

- Крали Марко - крал Марко І Иваница Дуло - 1390-1394

Станал осмаски васал.

- крал Марко ІІ Дуло - 1349-1409

Участва в османските междуособици отначало на страната на Муса, но заради погромите срещу българите минава срещу него и е убит от него. Останало във фолклора.

Свезнание - 1437 г., Пайсий, 109-115 стр., Раковски - Съчинения, 3 том, 49 стр., Ив. Снегаров - История на Охридската Архиепископия, том 1, Йордан Иванов - Северна Македония - исторически изследвания, 138 стр.

- цар Вълкашин ІІ Дуло 1409-?

- цар Димо Войвода - 15 в.

Наследник на Вълкашин и османски васал.

- цар Новак Дуло - 16-17 в.

Негов съуправител е крал Матеа Преспански.

Новак участвал във войната на търновския цар Теодор Балина Тертер Шишман и Сигизмунд Батори за независимост на България през 1595-1606 г.

След гибелта на Търновска България през 1606 г., Охридското царство явно продължило да съществува. К. Иречек отбелязва, че Скопския санджак имал самоуправление - История на България, том 2, стр 572.

"Кесар Новак, кесарица Каля, всеблагородната му дъщеря госпожа Мария и всеблагородния му син Амирал съградили църква в 1606 г. на Мали остров в Преспанското езеро" - надпис от храм на Мали остров, сега в Гърция

И така - през 1606 г. се поставя надпис на български владетел с титула кесар - т.е. цар... Къде блеят официалните историци - загадка...

А през 1614 г. пръв министър на охридския цар бил някой си Ангелаки - велик логотет.

- цар Матеа Преспански - 16-17 в.

Вероятно съуправител на цар Новак.

Надпис в храма на Слепчанския манастир съобщава че е построен през 1607 г. "...и владичестоуяше тогда кир Матеа Пресопски " - и царуваше тогава кир Матеа Преспански. В скоби е сложен титула кесар. Втори надпис пак там съобщава, че през 1614 г. е царувал цар Матеа Преспански.

- цар Амирал Дуло - 17 в.

Син на цар Новак, владетел на влизащото в състава на Османската империя Охридско българско царство.

- крал Марко ІІІ Дуло - ?-1689 г. - от Шишевския поменик

Последен монарх от рода Дуло, от Битоля. След него пада Охридското царство.

Участвал във войната на Йеген Осман паша Тертер Шишман и австрийците срещу султана. Води борба в Битолско. Пленен и обесен.

Йордан Иванов - Български старини из Македония, 42, 59, 61-62 и 127 стр., К. Иречек - И-я на България, 2 том, стр 572, П. Петров - Карпошовото въстание, 35, 46 стр.

По същото време:

- крал Карпош - 1689 г.

Благородник, хайдушки войвода, после помилван и началник на жандармерията в Източна Македония, подчинен на Йеген Осман паша Тертер Шишман. Пашата загинал във войната срещу турците през 1689 г., но Карпош я продължил заедно с австро-унгарците.

Бил признат за крал от австрийския император и станал австрийски васал. Освободили редица български градове - от Ниш до Скопие, но почнала война с Франция, австрийците изтеглили повечето сили срещу нея и крал Карпош останал с малки гарнизони по крепостите - една след друга паднали.

Карпош паднал покрай столицата си - Куманово.

През 1689 г. е унищожено окончателно Охридското царство.

Земите му минават към Шкодренския везир - независим албански владетел - Бушати паша до 1830 г. Българите участвали в армията му.

Скопско било самоуправляемо владение на албанския бег Реджеб паша.

-----------------

Следва Търновското царство до 1606 г.

Оказва се, че първите три тъмни века на робството са тъмни най-вече в главите на официалните историци.

Това вече ви е известно и съжалявам, че го повтарям тука/ама да е по-удобно/. Ето и още нещо ново по въпроса:

Цитат:

Фактите са :

цар Константин ІІ Шишман /1398-1422/ със столица Видин

цар Фружин Асен/Владимир/Шишман /1395-1454/ от 1422 до 1454 управлява "кустодия България"/в Банат със столица Липова,с по-големи и важни крепости в района Карасенбеш и Рекан/ в Унгария

Яков Понграц /1454-1457/ -окупира имотите и владенията на Фружин;

княз Стефан ІІ Шишман /1457-1497/ син на Фружин,голям Унгарски феодал

княз Радослав І Шишман /1497-1515/-унаследник на Стефан ІІ в Банат

княз Стефан ІІІ Шишман /1515-1564/

княз Владислав І Шишман /1564-1594/

Заради участие в голямото сръбско въстание рода Шишман на Балканите е избит и окончателно разпръснат в Европа от турците ;

княз Шишман ІІІ /1598-от първото Търновско въстание ;съдбата му е неизвестна.

И за да не кажете че си измислям ето и една малко и чудесно изследване:

Павлов Пл.,Тютюнджиев Ивл Българите и Османското нашествие,В.Т.,1995г. и двамата са сериозни учени и университетски преподаватели .

Ако всички тези неща,написани от Явор Кавада, са действителни би било чудесно и голяма крачка напред за нашата историческа наука...Такива неща,макар и рядко, са излизали верни...

Цитат:

Допуснах малка грешка по-горе, извинявайте /карах по памет/.

Княз стефан ІІ не е син на цар Фружин, а негов внук от първородния му син съцар Шишман ІІ.През 1454 конфискуват имотите на цар Фружин и той заедно със синовете си изчезва от Унгария и Унгарските извори, с изключение на сина му съцар Шишман ІІ. Същата година в Чипровско според турски извори се появява техния васал княз Фрузин с тримата свои сина Стоян,Стойко и Станислав. Предполага се, че това е цар Фружин. Наследниците му са османски васали и през 1485г., след което изчезват от историческите източници . През 16в. католически мисионери от Рим откриват католици в Чипровци. Сред тях имало благороднически фамилии , които претендирали за древен царски произход. Може би това са потомците на цар Фружин.

Ето още някои допълнения за български благородници, живели през Османското владичество/конкретно 15-16в./:

1467г. софийският първенец Радослав /Мавър/ и синовете му Никола и Стихия даряват манастира "Света Богородица" в Драгалевци. На запазения ктиторски портрет са запазени образите на добре облечени благородници .

През 1493г.благородникът Радивой от София дарява Кремиковския манастир. От ктиторския портрет се вижда, че е бил твърде заможен.

Интересни сведения откриваме също и около пренасянето мощите на Свети Иван Рилски от Търново в Рилския манастир в разказа на Владислав Граматик от 1469г. Рилският манастир бил възстановен от трима братя много богати благородници. Когато процесията минала през Никопол, там я посрещнал Богдан Жупан/титлата вероятно му е дадена от турците/, който бил най-пръв в района. Той имал големи и богати дворци, множество имоти и голямо богатство. Освен това му се подчинявали всички християни в района. Ако може да се говори за български владетел тогава, то това е Богдан. В софия били посрещнати пък от богатия и влиятелен благородник "ктитор Георги".

През 1587г. немският пътешественик,минал през България, Райнхад Любенау пише, че в България "селяни и аристократи се женят помежду си" и че аристокрацията постепено ще изчезне .

Първото Търновско въстание /1598г./ било подготвяно от Тодор Балина. Ето какво пише папският пратеник Павел Джорджевич за него: "Господин/разбирай господар/ Тодор Балина е пръв благородник в Никополския санджак, който/благородник/ се ползва с голямо влияние сред християните от тая страна, поради благородния си произход и своето достойнство. Него турците го гледат в устата какво ще каже/заповяда/ , а пашите го уважават твърде много и се допитват до него по всеки важен въпрос ". Тодор Балина е бил явно с благороднически произход според това съобщение и ако може да се говори за някакъв български владетел в този период-това е бил той.

Унгарските историци говорят за съвместно управление на унгарски земи под турска власт-турците държат военната, а унгарците- гражданската власт/напр. рода Шишман в Банат след битката при Мохач 1526г./

Който може да допълни с нещо свясно това мое изложение, нека го направи/ама нямам предвид някакви "изцепки";все пак колкото и да не ни е приятно истинските господари на българските земи по онова време са били султаните .

Ето и още:

Цитат:

Ето някои факти. През 16в. в софия имало български велможи.Във видински санджак имало много християни спахий които напускат в края на 16в.В законника на видински санджак от 1586-1587 се споменава за наследствените длъжности кнез и примикюр.Те трябвало да помагат в събирането на данъците и да свеждат по места законите. През 1642 цариградската патриаршия дава привилегии на областа арбанаси споменават се първенците;свещенниците и обикновенните хора. В писма на йерусалимските патриарси от началото на 17в се искат пари за дарители се споменават митрополитите;свещенниците;архонтите;търговците;ко рабовладелците;първомайсторите;обикновените хора. Райнхард Любенау пише мнозина от родовете на старите владетели се женят за овчарски дъщери.Т.Е. родовете Тертер и Шишман още съществуват. Цитат от Павел Джорджевич ;;Теодор Балина лично обиколи цяла България като човек почитан и уважаван от всички българи;това той стори за 21 дни като не дстави християнско село без да закълне поповете и по видните и богати хора;особенно ония села които са в подножието на балкана;. Обяснете ми как ще стане това ако той няма над тях някаква власт. Освен това ДЕ ФАКТО ВЕЧЕ Е ИЗВЕСТЕН ТАКЪВ ВЛАДЕТЕЛ княз Фрузин от1454 синовете му ги има в регистрите от1465 и 1485 през 1515 ги няма вероятно вече са покойници.

Цитат:

Само за войнушките и влашките общности бъркаш. Те /селата/са управлявани от кнезове /кметове/ чак до края на власите ;нямат нищо общо с народа власи;и войнуците.През 1534 власите са лишени от привилегии но поради силната им съпротива през 1542 им е върнат.Лишени са от него около 1575.Войнуците са лишени от оръжие през1529,но поради съпротивата им ,на някой части е върнато,отнето им е около 1575. Разформировани са през 1829,като тогава са командвани от воеводи.И още нещо на което не гарантирам достоверността.Разположение на българските,,дивизии,, Видин-власи 10 000 души,Плевен-войнуци 10 000 души,Провадия-войнуци 10 000 души,София-войнуци 10 000 души,Сливен-войнуци 10 000 души,Охрид-войнуци 10 000 души,Варна-левенти,,моряци,,-5 000 души,Созопол-левенти 5 000 души.За справка турци спахий в Румелия 200 000 души.

Цитат:

Относно войнуците и мартолозите ето малко уточнително инфо,а после съм написал и някои други интересни нещица: те/войнуците/ са различават от мартолозите. До 17в. те са действаща бойна единица в състава на османската армия. Етническата им принадлежност-почти изцяло българи/много малко са били сърбите и гърците/Спецално за тях наскоро чух, че са се държали с обикновените български селяни точно толкова зле, колкото и турците. След кризата от края на 16. - нач. на 17в. те са пратени в обоза. От това време знаем за масовото им отписване от военната им служба.

Мартолозите са били нещо кото полева жандармерия, а в армията са имали функцията на нещо като трудоваци.

Нека не забравяме и "власите"-това било привилегировано християнско население.Те плащали своите данъци според данъчни регистри с заграбени от Унгария унгарски монети. Да спомена и за Кърджалийските размирици,траещи от 70-те години на 18 век до 20-те години на 19 век. Тогава всеки мъж е имал пушка/раздавани дори от властта в напразен опит да се справи с размирниците/По това време българите са имали дори собствени "армии" в отделни села/напр.Божил Чорбаджи в Котел/.

Нека споменем и Казак Алая-съществува през 19-ти век. В това бойно формирувание влизат известният български разбойник Матео Рашо , освободен от затвора заедно с голямата си банда главорези,за да го попълнят, понеже нямало достатъчно/за да не кажем изобщо/ желаещи християни да влязат в бойните редици.Освен него естествено имало и други изроди, изкарани от пандиза със същата цел. Поради проблеми с дисциплината впоследствие в полка/мися че беше...:/ били приемани и мюсюлмани, а споменатите изверги отстранявани и отново предислоцирани в кауша. Тази част участвала даже в Руско-турската Освободителна война, като дори все още имало християни в състава й.

По Доскавари давали (аз не съм гледал - разказаха ми) човек работел за Германия през Втората световна война и изобретил летящата чиния, но след края на войната Американците взели всичката информация и работа върху която той работел....

През 1977 г. Компютъра SETI открил Мощен радио лъч от друга звезда...по времето, в което те настройвали други уреди към него, сигнала изчезнал. Това остава необяснимо и досега.

Може ли това да е било сигнал от извънземна раса? Може би никога няма да разберем...

ЕДИТ: Малко за радио лъча.... http://www.bigear.org/wow.htm

←

Колкото да летателни апарати с формата на летяща чиния,това не е никакъв проблем да се произведе.Има такива /но само експериментални/ има и в ссср и в сащ и в фрг.

Сега,Галахаде никога не съм твърдял че е имало независима българска държава от 1422 до 1878/примерно/.Твърдя че е имало български местни управители които са управлявали българите.В този смисъл е имало двойно управление,санджакбея управлява турците,а бана на София/примерно/ управлява българите/е само в софийско на в цяла българия/.

Колкото до унищожаването на турското робство то върви с пълна пара.Засега съм го докаръл да 1700/въстанието на Стоян воевода който безспорно е български царски потомък.Галахад ме улеснява и го докарва до 1734,благодарско за помощтта приятел.Вчера четох една художествена книга/която не я приемам за извор или дори исторически труд/ ,но автора посочва бая литература която е прочел така че му се доверявам.В бележка под линия се посочва че до 1829 имало български и турски областни управители наречени воеводи които съвместно управлявали областта.Това показва че поне до 1829 е просъществувало съвместното управление за което говоря.

Сега остава да събера малко данни и за периода от 1734 до 1829 и работата е свършена.

Колкото до последния период 1829-1876 ще се съгласите че може да мине за демократичен /хатихумаюн и т.н./.Него ще го унищожа най трудно ,но що е време пред мен е.

БЕЗРЕЗЕРВНО ВЯРВАМ В УСПЕХА НА ПОВЕДЕНИЯ ОТ МЕН ПОХОД