fantom4e

кондензирана хетероциклена система 1,4-оксаазанафтален предполагам Ключови думи номенклатура: заместителна,радикало-функционална, адитивна, субстрактивна, съединителна, заменителна старшинство, производни дву пръстенна (нафтален) нехомогенна с не струпани (кумулирани) хидрогенирано съединение - с по-малко от максималния брой неструпани двойни връзки: 1,4-дихидронафтален ообаче въглеводород хетероциклен - системата е Hantzsch-Widman с два пръстена: окса-, аза-, амин-, амид-,

от магазин, фирма или търговски представител.... ако ти е близо знам едно магазинче в куйнсленд

фиксеерс ти си на ред.

мен ми беше любопитно, но нямах смелост да се намеся, докато не реших да се пробвам с птичето.... оставил съм подксазка с името на снимката

и като че ли, не е открита вода а следи от съществуването и преди.

+1, Много добре написано, ако говориме за ниво гимназия Професионално - има неточности, грешки и липси

един червен "справочник по галванотехника". Но потретвам, няма да стане само с малко четене.

Zonotrichia leucophrys, сипка с черно-бяла корона, White-crowned Sparrow

Начинанието клони към катастрофално! Необходима е и аспирация, нагревател, кои знае какви нормативни документи и разрешителни, технолог-електрохимик..... "... 3.1. ВАНИ ОТ СТАЦИОНАРЕН ТИП За изработване на корпусите на галваничните вани (за байцване, обезмасляване, активиране, за нанасяне на галваничните и химичните покрития) се използува конструкционна въглеродна стомана (10, 20, 40) или корозионноустойчива стомана 12Х18Н9Т. Ваните за алкално химическо и електрохимическо обезмасляване и промивните вани, използувани след алкално обезмасляване, не се облицоват. Останалите вани, както и уловителите на електролит, се облицоват или изработват от стомана 12Х18Н9Т. Антикорозионните покрития, използувани за облицовка на ваните, са посочени в табл.49. Към новите облицовъчни материали, използувани в галванотехниката, се отнасят полиестерните и фенолформалдехидните смоли, напълнени със стъклени влакна. Те не могат да се използуват за облицоване на вани за азотна и хромена киселина, а също и за горещи и студени алкални разтвори. Ваните, изработени от синтетични смоли с азбестови пълнители, са пригодни за работа с киселини и основи до температура 80 °С. Голямогабаритните вани се изработват от термически обработени листове с дебелина 18 - 25 mm. Стъклените вани имат голяма устойчивост в киселини (освен флуороводородна), но са неустойчиви в горещи алкални разтвори. Корпусът се изработва от стомана 12Х18Н9Т; вместо емайл може да се използва листово олово или армирано стъкло; При експлоатация на токоизправителите трябва да се спазват следните правила: 1. При включване на токоизправителя първо трябва да се включи товарът и след това променливият ток. 2. При изключване на токоизправителя първо се изключва променливият ток и едва след това - товарът. 3. Токоизправителите не трябва да се натоварват с по-голям ток от посочения в паспортите им и да се включват в мрежа с по-високо напрежение. 4. Токоизправителите не трябва да се монтират в помещения с влажност на въздуха, по-голяма от 80%, а също и в близост до отоплителни тела, или пък да са подложени на действието на слънчевите лъчи. 5. Не се допуска монтирането на токоизправителите в помещения, които съдържат голямо количество пари на киселини и основи. 6. Токоизправителите трябва да се продухват със сгъстен въздух не по-рядко от един път на месец. 6.2. ЕЛЕКТРОХИМИЧНО ПОЛИРАНЕ Електрохимичното полиране намира все по-голямо приложение в промишлеността. То се прилага като допълнение към механичното полиране, а понякога го заменя изцяло. Предимствата на електрохимичното полиране в сравнение с механичното са следните: намалява се трудопоглъщаемостта, обработените повърхности имат по-висока отражателна способност и не потъмняват с течение на времето, увеличава се корозионната устойчивост на полираната повърхност, подобрява се сцеплението на галванично отложения метал с електрополираната повърхност. Недостатъци на електрохимичното полиране са: големият разход на химикали, вредността на процеса за здравето на работниците и необходимостта от монтиране на мощна вентилационна уредба. Обикновено преди електрополиране детайлите се полират механически, понеже само с електрополиране не е възможно да се отстранят резките от повърхността на метала. Преди електрополирането параметърът за грапавост а повърхността Ra трябва да бъде от 0,63 до 0,16 m (8-9 клас). Електролитите за електрополиране са по-малко чувствителни към замърсяване от електролитите за нанасяне на галванични покрития. Вредни примеси с тях са: тривалентен хром – над 15 g/l, желязо – над 50 g/l, алуминий – над 40 g/l, хлорни аниони и азотна киселина – над 1 g/l. Натрупващите се в електролита железни и алуминиеви йони (при полиране на съответните метали) не се отделят на катода; отделя се само водород. Увеличаването на количеството на водата в електролита води до получаване на грапава и матова повърхност. Електропроводността на електролитите намалява през време на работа. Когато през електролита протече повече от 200 A.h/l ток, електропроводността му се намалява със 75%. Максималното използване на електролита е 150 A.h/l. Използваемостта на тока при електрополирането е от 20 до 40%; останалото количество електричество се изразходва за отделяне на кислород. При електрополирането детайлите се окачват за анод, а за катод се поставят оловни плочи. 6.2.1. Електрополиране на стомана Електролити за полиране на хромни и хром-никелови стомани Състав на електролита Единици Електролити и режим на работа № 1 № 2 № 3 Ортофосфорна киселина H3PO4 мас. % 40-45 65 - Сярна киселина H2SO4 мас. % 37-39 15 - Хромен анхидрид CrO3 мас. % 3-4 5 - Глицерин мас. % - 12 - Вода мас. % 20-12 3 - Ортофосфорна киселина H3PO4 g/l - - 875 Сярна киселина H2SO4 g/l - - 700 Триетаноламин g/l - - 3 Анодна плътност на тока A/dm2 35-50 8-10 40-50 Температура на електролита °С 65-75 45-70 60-65 Продължителност на полирането min 10-15 10-15 2-3 Аноди Оловни Електролит № 1 се използва за полиране на стомани марки Ж1 и Ж2, а електролит № 2 – за полиране на хром.никелови неръждаеми стомани. Електролит № 3 се използва за полиране на киселиноустойчиви стомани.

Сложна задача имаш, а и нямаш познания.... Най-лесно е да дадеш детайлите на някоя фирма която се занимава с електрохимия и има необходимите вани и оборудване! Предполагам имаш предвид хром-никелова стомана? ако да то в зависимост от електролита, анодната плътност е от 8 до 50 А/дм2. Време 2-15 мин, температура 45-70°С. Преди елполирането е необходима и механична обработка. Дай повече информация за детайлите и защо искаш да ги полираш?

3,3,5-Trimethyl-2-cyclohexen-1-one. CAS[78-59-1] , isophorone, a-isophorone, C9H14O, Mr 138.21 универсален разтворител ли ще правиш

чистата дестилирана вода може и да не е с pH 7 Mисля че уреда притежава достатъчно съпровождаща литература, обясняваща как да се съхранява, калибрира и т.н. електрода, или греша?

чудесни задачи успех с решаването и да се похвалите после.

тия дена докато се разхождах нож и торбе и резултата бе не малко масловки, няколко манатарки, сърнели и много хубави сиви кладници

Bunz: не е ли възможно и двете да очаквам на лични?

остава да кажеш и какво е веществото, че да може всеки да си прецени дали му е по силите или не.

ще ни трябва нов подраздел: божествени в пара-та

1. Не е принцип а технологично решение, нотоване е чак толкова важно. 2. Тоест оценяваш КПД, без реални данни (по картинка), някакво приближение, ОК. (гадаеме) ФВ - има тънкослойни с над 20% ЕК/ГЕ - може и да е с над 70 % сумарно 50% ефективност, сравнено с ДВГ 2-3 пъти по-добре, обаче ! енергията е от слънцето, безплатна, което е голям плюс. П.П. все пак, това май няма даже и прототип, така че е един добър повод да си почешкаме клавиатурите

Кой принцип? Как сметна енергииния добив?

Е то си е написано, има соларен панел(от там идва енергията), потапя се във вода, която се използва в електролизьора, за да получиме водород който се използва в горивната клетка. Възможно е обединение на електролизьора с горивната клетка в едно, при което се избягва опасният междинен продукт водород.

Електрохимия е дисциплината която разглежда тези взаимодействия. Къде и на какво ниво може да се учи, ми е трудно да ти кажа. Полупроводниците, слънчеви и други подобни, не се разглеждат от електрохимията.

Сигурно 5 години оловно-кисел с гел електролит предполагам за 2 дена без формоването не е проблем да се направи, ама предполагам, отдавна не съм бъркал пасти. Айде, чакам темата

Това романе ме навежда на уточнението: може ли едно живо същество, да е съставено/да се състои от други живи същества?

ще повторя думите на модератора, но ще бъда хем кратък хем рязък, и не за друго, а защото място за майтап няма! от казаното от Вас разбирам, че химията Ви е бледа/бегла Индия, което даже е по-лошо от колкото, някой който чистосърдечно си признае, че не разбира. Подозирам че англемр е прав, при все че рядко му се случва И понеже имам време ( ), ще навляза по-дълбоко в обяснения... 35 години сте учили химия... звучи добре (но за някой хуманитарист), без поне 3 семестъра в някое сериозно "заведение"... -> гола вода. Лабораторна техника не се овладява с миене на колби, епендорфки, хладници и т.н. Синтез на реактиви за качествен анализ..... бедна ти е фантазията, или не, по-скоро тясна ти е представата. Но айде като за пръв път, сподели все пак синтез който си направил успешно! сподели методи за охарактеризиране които си използвал, кажи колко часа загуби докато докараш добив над 20% и колко килограма изходни вещества бяха необходими за синтеза на 5 грама..... И ще споделя: над 11 години синтези, експерименти, сметки (преди синтеза), проверка чрез рентген, сем, тем и какви ли не други анджъклъми (това всичко след училище, университет, работа...) ще ги докарам и аз 35 години И моля те, това че съм искрен, не е мой проблем.