Начинанието клони към катастрофално!
Необходима е и аспирация, нагревател, кои знае какви нормативни документи и разрешителни, технолог-електрохимик.....
"...
3.1. ВАНИ ОТ СТАЦИОНАРЕН ТИП
За изработване на корпусите на галваничните вани (за байцване, обезмасляване, активиране, за нанасяне на галваничните и химичните покрития) се използува конструкционна въглеродна стомана (10, 20, 40) или корозионноустойчива стомана 12Х18Н9Т. Ваните за алкално химическо и електрохимическо обезмасляване и промивните вани, използувани след алкално обезмасляване, не се облицоват. Останалите вани, както и уловителите на електролит, се облицоват или изработват от стомана 12Х18Н9Т.
Антикорозионните покрития, използувани за облицовка на ваните, са посочени в табл.49.
Към новите облицовъчни материали, използувани в галванотехниката, се отнасят полиестерните и фенолформалдехидните смоли, напълнени със стъклени влакна. Те не могат да се използуват за облицоване на вани за азотна и хромена киселина, а също и за горещи и студени алкални разтвори. Ваните, изработени от синтетични смоли с азбестови пълнители, са пригодни за работа с киселини и основи до температура 80 °С. Голямогабаритните вани се изработват от термически обработени листове с дебелина 18 - 25 mm. Стъклените вани имат голяма устойчивост в киселини (освен флуороводородна), но са неустойчиви в горещи алкални разтвори.
Корпусът се изработва от стомана 12Х18Н9Т; вместо емайл може да се използва листово олово или армирано стъкло;
При експлоатация на токоизправителите трябва да се спазват следните правила:
1. При включване на токоизправителя първо трябва да се включи товарът и след това променливият ток.
2. При изключване на токоизправителя първо се изключва променливият ток и едва след това - товарът.
3. Токоизправителите не трябва да се натоварват с по-голям ток от посочения в паспортите им и да се включват в мрежа с по-високо напрежение.
4. Токоизправителите не трябва да се монтират в помещения с влажност на въздуха, по-голяма от 80%, а също и в близост до отоплителни тела, или пък да са подложени на действието на слънчевите лъчи.
5. Не се допуска монтирането на токоизправителите в помещения, които съдържат голямо количество пари на киселини и основи.
6. Токоизправителите трябва да се продухват със сгъстен въздух не по-рядко от един път на месец.
6.2. ЕЛЕКТРОХИМИЧНО ПОЛИРАНЕ
Електрохимичното полиране намира все по-голямо приложение в промишлеността. То се прилага като допълнение към механичното полиране, а понякога го заменя изцяло.
Предимствата на електрохимичното полиране в сравнение с механичното са следните: намалява се трудопоглъщаемостта, обработените повърхности имат по-висока отражателна способност и не потъмняват с течение на времето, увеличава се корозионната устойчивост на полираната повърхност, подобрява се сцеплението на галванично отложения метал с електрополираната повърхност.
Недостатъци на електрохимичното полиране са: големият разход на химикали, вредността на процеса за здравето на работниците и необходимостта от монтиране на мощна вентилационна уредба.
Обикновено преди електрополиране детайлите се полират механически, понеже само с електрополиране не е възможно да се отстранят резките от повърхността на метала. Преди електрополирането параметърът за грапавост а повърхността Ra трябва да бъде от 0,63 до 0,16 m (8-9 клас).
Електролитите за електрополиране са по-малко чувствителни към замърсяване от електролитите за нанасяне на галванични покрития. Вредни примеси с тях са: тривалентен хром – над 15 g/l, желязо – над 50 g/l, алуминий – над 40 g/l, хлорни аниони и азотна киселина – над 1 g/l.
Натрупващите се в електролита железни и алуминиеви йони (при полиране на съответните метали) не се отделят на катода; отделя се само водород. Увеличаването на количеството на водата в електролита води до получаване на грапава и матова повърхност.
Електропроводността на електролитите намалява през време на работа. Когато през електролита протече повече от 200 A.h/l ток, електропроводността му се намалява със 75%. Максималното използване на електролита е 150 A.h/l.
Използваемостта на тока при електрополирането е от 20 до 40%; останалото количество електричество се изразходва за отделяне на кислород.
При електрополирането детайлите се окачват за анод, а за катод се поставят оловни плочи.
6.2.1. Електрополиране на стомана
Електролити за полиране на хромни и хром-никелови стомани
Състав на електролита Единици Електролити
и режим на работа № 1 № 2 № 3
Ортофосфорна киселина H3PO4 мас. % 40-45 65 -
Сярна киселина H2SO4 мас. % 37-39 15 -
Хромен анхидрид CrO3 мас. % 3-4 5 -
Глицерин мас. % - 12 -
Вода мас. % 20-12 3 -
Ортофосфорна киселина H3PO4 g/l - - 875
Сярна киселина H2SO4 g/l - - 700
Триетаноламин g/l - - 3
Анодна плътност на тока A/dm2 35-50 8-10 40-50
Температура на електролита °С 65-75 45-70 60-65
Продължителност на полирането min 10-15 10-15 2-3
Аноди Оловни
Електролит № 1 се използва за полиране на стомани марки Ж1 и Ж2, а електролит № 2 – за полиране на хром.никелови неръждаеми стомани. Електролит № 3 се използва за полиране на киселиноустойчиви стомани.