scaner

Аминокиселините в белтъците и на растенията, и на животните са L-изомери. И в живият свят само такива се ползват. Огледалните аминокиселини, D-изомерите, не участват в обмяната на живата природа. Това е интересната хиралност, която се наблюдава при живата природа. Една аминокиселина от вида L-изомер може да се превърне в D-изомер доста трудно - силно нагряване, облъчване с високоенергетични лъчи, нужна е енергия достатъчна за да обърне структурната връзка в молекулата, което може да се случи при някакво пържене и печене, но не и при по-щадящи условия. В нормалният оборот аминокиселините не се променят. Освен когато естествено се разграждат, например в черния дроб.

Не е много ясно за какво става дума... Може би под "вакуум" се има пред вид в космоса. Тогава контрапункта няма да е атмосферата, а земната повърхност. Тогава има смисъл - по земната повърхност има много повече обекти и детайли, с които да правим сравнения и отношения, по които да се оценяват размерите и разстоянието, отколкото в космоса.

Маймуната е почнала да станава човек когато се е научила да си бели банана, а не да го яде с обвивката Та и училищата са за това, да научат в съкратени срокове хората как да се учат. И който не се научи, ще си има занимание да цъка квадратчета по екраните, или да разнася пица. А които се научат, нема да ги мислим сега - темата не е за тях, те знаят ползата от училището. Те са тези, които създават машините в металообработващият център. И компютрите, на чийто екран се цъкат цъкалки... Без училище най-вероятно нямаше да ги създадат.

Що бе? Другото използване на "или" е при изброяване на алтернативи, тогава не визира крайности или взаимни изключения, например: "Вода в съд се налива или с чаша, или с черпак, или от купа, но не с цедка" Това е еквивалентно на "и": "Вода в съд се налива и с чаша, и с черпак, и от купа, но не с цедка" защото обединява общи характеристики.

Не е патологично дотолкова, доколкото е поезно при вземане на бързи решения. Недостатъците му се проявяват когато човек на спокойствие се замисли по-дълбоко, и изникнат допълнителните алтернативи. Подобен казус има и в теорията на вероятностите. Там при бръснещ поглед за всяка игра, например за тотото, има само две възможности - печелиш и не печелиш, на база на което оценяваш вероятността за печалба от тотото на 50%. Но като се позамислиш, тази вероятност е десетина милиона пъти по-малкка... Това е същото, ако разглеждаш харакеристиките на хората само катп линейно разпределени, тогава мъжете и жените ще са в двата края, другите няма къде да се денат освен някъде между тях. Но ако разглеждаш двумерна схема, тогава може да се получи звездовидна или по-сложна схема, която да побере всички.

Самата СТО няма какво да казва за тоя случай, защото класическата физика отдавна го е решила - задачка за шести клас. Класическо положение: единият край на подвижна отсечка има координата X1 в момента t1, другият има координати X2 в момента t2. Значи за интервалът t2-t1 вторият край е изминал допълнителен път v.(t2-t1), който път се е добавил към координатата. Значи за да получим координатата му в момента t1, трябва координатата Х2 да коригираме с този допълнителен път (в зависимост посоката на скоростта). Чичко Нютон се е погрижил да го съобрази. А ти защо не го съобразяваш, е въпрос на някаква диагноза... Но преди да се мъчш със СТО, е трябвало да обърнеш повече време на класическата физика - защото нейното непознаване ти пречи да разбереш всяко по-сложно нещо. Истината е, че още много вода има да изтече, докато започнат да ти се изясняват нещата.

Значи не може да го ползваш условието за времето за другият край на отсечката. Там моментът на събитието не е нула. Напротив. Ползвайки правото и обратното уравнения, ти ползваш времевата координата - защото тя се съдържа в тези уравнения. Просто не я ползваш явно, но това няма никакво значение - без нея не може да се разминеш. Ако не искаш да я ползваш - ми не ползвай тогава обратното уравнение, да те видим Елементарно може да се изведе времевото уравнение, преобразувайки правото и обратното - то се съдържа в разместена форма в тях. Или си въобразяваш, че ако преобразуваш и промениш малко формата на времевото уравнение, то вече няма да е времево уравнение, така ли? Айде по-сериозно. Повтарям, трябва да се ползват двете уравнения, без тях нищо не се получава. Както сам каза по-горе, условието за времето е зададено само за координата X=X'=0. Сега си противоречиш. А в друг момент?

В коя точка е изпълнено това условие? Защото двете системи нямат общо време, и това не може да е изпълнено за всички точки. Ако за единият край на отсечката е изпълнено, за другият не е. Това вече ти го казах, не вдяваш. Обратното уравнение се получава само и единствено когато се използва и уравнението за времето, което ти се опитваш да игнорираш. Тоест още тук намесваш неявно уравнението, за което твърдиш че не се ползва. Прогледни. Чия координата? На кой край? Защото това условие не може да е верно и за двете точки - вече коментирах. Аз за какво съм ти го разписал за конкретните координати на събитията, Х0, Х1, Х'0, Х'1, и за събитията в съответните моменти t0,t1,t'0, t'1? За да не се получава тая боза с косми. Единственото условие което можеш да дадеш е, когато началата на координатните системи съвпаднат, Х0=Х'0=0, то сверяваме часовниците в тази точка, t0=t'0=0. От там нататък, Х1,Х'1,t1,t'1 се получава като следствие от двете уравнения. А такова безобразно писане t=t'=0 (подразбиращо че и t'1=0) е лишено от смисъл и това те обърква. Именно за това във последната формула Нататък няма смисъл да коментирам...

Обратната формула важи когато знаешш X,t и опитваш да сметнеш X',t'. В случая знаем точно обратното - знаем X',t' и оптваме да сметнем X,t, затова ползваме правата формула. Така че обратната формъла в този случай е неприложима. Вкарваш си автоголове така. Точно така, по тази причина са свързани - ползваш или едното, или другото, двете едновременно да ги ползваш е безсмилено. Ако ти е дадено уравнението X = A - 2 и знаеш А, какъв е смисъла да ползваш свързаното уравнение A = X+2? В правата формула е дадено всичо от което се нуждаеш, и трябва само да го ползваш коректно. Доказах по-горе. Но някой освен да го прочете, е нужно и да се замисли. Глупости. Чети внимателно какво съм доказал. Поредните глупости. Умственото заслепление не прощава, за съжаление... Я се вгледай във формулите за трансформацията, дали така се получава? Трънки. Ники, ти изпадаш в положението на Младенов - всячески да си търсиш оправдания, без дори да вникваш в моите аргументи. Това е глупаво положение, и така няма да стане.

По средата съм го коментирал. Като стигнеш до там, надявам се да го разбереш. Това е условие в една точка = X'0=Х0=0. Не важи за Х1, там получаваме стойностите от трансформациите - те са за това, специално времевото уравнение. Не се е получило. Ти получаваш х1=х'/gamma - V.t , а t (t1) за точката Х1 не е 0. А ти произволно го слагаш нула и нещата увяхват. Това Х2 е Х1 коригирано за момента t=0. Бележа го с нова буква защото е различна променлива. Това е координатата на конкретният край. Самото x' обозначава произволна координата, когато смятаме трябва да използваме конкретните стойности в крайщата. Същото е и при t - ползвайки го в този общ вид, нагазваш в тресавището. Затова ползваш моментите на събитиятав съответния край - t0,t1. Ако си напрегнеш гънката, ще видиш че не е нула. Всичката беля идва от това, че не работиш с конкретните стойности свързани с краищата, а с общи обозначения x,t, които имат раазлични стойности за различните случаи, и това убива работата. Това са елементарни положения, що ми губиш времето? Ники, падаш ми в очите. Не ми губи времето - това не е форум за малоумни да се повтаря до откат. Повече усилия трябва да положиш - обозначил съм достатъчно ясно нещата, за да не се объркваш така. Пък ако не можеш, рахат да е...

Е колко пъти да те насочвам? Подчертаното не е верно в общият случай. От там и се получават неверни резултати. Глей сега, това е свръхелементарно. Трансформацииите: Имаме две точки, X'0 и X'1 за двата края на отсечката. Нека Х'0=0, Х'1=/=0, в момента t'=0 От второто уравнение получаваме: X0 = 0; X1 = gama.X'1 От първото получаваме: t0 = 0; t1 = gama.v.X'1/c^2 Тоест четиримерните координати на двете точки са: (X0,t0) = (0,0) (X1,t1) = (gama.X'1, gama.X'1.v/c^2) Демек, за момента t'=t'0=t0=0 имаш зададеното от тебе условие, но за момента t'=t'1=0 =/= t1 то не е верно. Затова това дето съм подчерал горе е верно само в частен случай. За да получиш дължина, трябва втората координата Х1 да приведеш в момент t=0, и това става като извадиш от нея v.t1 Х2 = Х1 - v.t1 = gama.X'1 - gama.X'1v^2/c^2 = X'1.gama.(1 - v^2/c^2) = X'1/gama Това се получава именно защото t1 не е нула. И в резултат получаваме скъсяването, сравнявайки дължините, X2-X0 < X'1-X'0 или X2 < X'1. Както виждаш, задължително трябва да се използват резултатите и от двете уравнения. Инае отиваш в киреча както Младенов.

Вгледай се внимателно във формулата си. Ако търсиш Х (Х1), то ти търсиш и t (не го знаеш) в същата система на Х1. Х' го знаеш, но t е част от търсеното. То идва от второто уравнение, то е резултат който трябва да се получи - за X0 може случайно да е нула, но за Х1 не е. Именно за това ти трябва и второто уравнение - тогава имаш система от две уравнения с две неизвестни, X,t, и тогава можеш да ги намериш поотделно. Затова не може да се игнорира второто уравнение - двете вървят в комплект, ЛТ означава съвкупността и на двете уравнения, не на половината от тях. Само с половината нищо не се получава.

Помниш ли, такава пълна парализа в мисленето беше много характерна и за другите антирелативисти, дето не можеха да излязат от коловоза на класическото мислене. Петков, ШЩ... ШЩ не беше прост, беше професор по електрохимия, в Ню Йорк преподаваше, смислени статии по професионалната си насоченост пишеше, чел съм. Но не можеше да съобрази елементарни неща в тая материя... И си имаше канал в Youtube, дето всякакви тъпотии се опитваше да обяснява... Аз тогава имах един приятел психолог, той много се беше заинтересувал от тоя феномен, искаше да пише статии по въпроса. Бях му дал моя акаунт, да подбъзиква ШЩ за да натрупа материал. И даваше интересни обяснения за това явление. За съжаление, почина и идеята пропадна... Иначе сега директно можехме да предпишем на Младенов поддържащо лечение

Няма значение коя коя е - можем да трансформираме от едната в другата, независимо от етикетите - и в двете има наблюдатели, законите и в двете са еднакви , в това отношение са равнопоставени. Зависи какво в коя система знаем и какво търсим, и да съобразим посоката на скоростта, самата трансформация е обратима, двупосочна. Ако знаем кординати и моменти в едната, чрез трансформациите ги получаваме в другата, и обратното. Ако знаеш данните в подвижната, чрез ЛТ може да получиш какви са в неподвижната. Ако знаеш данните в неподвижната, може да получш какви са в подвижната. По желание. Цитирам се от по-горе: "Обект, който в стационарната система се движи, а в прим системата е неподвижен, ще увеличи размера си. Обект който в стационарната система е неподвижен, а в прим системата се движи, ще се скъси. Другите - зависи от съотношението на скоростите им и скоростта на системата, може да се увеличат, може да се намалят, може да не се променят. " (като стационарна е системата в която знаем данните, прим е системата в която ги изчислявааме). В твоят пример, ти знаеш данните (кординати, моменти, в едната система (Х,t) и трябва да ги изчислиш в другата (X',t'). А ти преобразуваш некоректно пространствното уравнение - опитваш да смяташ вече известна координата с неизвестна.

Напротив, вярно е. Точно така прави. Обект, който в стационарната система се движи, а в прим системата е неподвижен, ще увеличи размера си. Обект който в стационарната система е неподвижен, а в прим системата се движи, ще се скъси. Другите - зависи от съотношението на скоростите им и скоростта на системата, може да се увеличат, може да се намалят, може да не се променят. Но това е очевадно следствие от приложението на ЛТ за хора с повече от една гънка. Останалите могат само да си пуснат грамофона отначало.

Няма разтягане, и няма от къде да се вземе. Защото ти виждаш халюцинации от неправилната употреба на "наркотика" ЛТ Тва е, с лепенки върху мозъка, си до тука. Нататък сложността надхвърля способностите ти. Сори. Това не е ЛТ, а някаква пространствена геометрична трансформация. Там може да имаш разтягане, сплескване, отражение, и подобни варианти. Но нямаш времева част, затова не е ЛТ. Ето ти едномерната ЛТ : Както виждаш, няма начин да не използваш и времето, то е равнопоставено. Ти се заблуждаваш от уравненията дето са за възприемане от първокласници, че може някои да ползваш, други не. Ама там ще си останеш и с мисленето на първокласник, което в момента демонстрираш. Изтъпя съвсем вече. Грешен пример. В тая схема трябва в системата на X' да получиш скъсяването, него търсиш, Х го знаеш. Изобщо некоректно смяташ координатите. А за пълнота, няма да се разминеш без времевата част.

ЛТ е геометрична трансформация в пространство-времето. Няма ЛТ което да работи само с пространствени координати. Тук абстракция не е нужна, нужно е да схванеш какво прави ЛТ, базовите принципи и смисъл. А не да заместваш като гламав цифри във формули и да се пънеш да тълкуваш сбъркани резултати. Това твоето не е физика, а самозаблуда. Що, вместо да се тръшкаш и да си търсиш оправдания, не се опиташ да научиш нещо? Нещо ново, което явно не знаеш, и да изриташ един предразсъдък по-малко? Щото колкото и да се пениш, ЛТ няма да стане разтягаща трансформация.

Точно така. И твърдението е, че оригинналната им по-голяма дължина в нашата система е по-малка, защото обектът се движи. Ако не бяхме приложили ЛТ, нямаше да можем да изкажем сравнително твърдение. Не, не съм го гледал. Мнението ми е, че от такива клипчета рядко може да се научи нещо в детайли, освен ако не е специализирана лекция в цялата и продължителност.

В геометрията има време, но просто не се досещаш за него В самата геометрия подвижни обекти няма, тях ги въвежда физиката. И тук говорим за геометрията като част от физиката, защото разглеждаме движение. Един подвижен кръг е кръг само тогава, когато формата му се определя в един и същи момент от време. Ако я определяш в различни, ще прилича повече на елипса. Същото е с дължината на подвижните отсечки, нашият пример. Един подвижен равностранен триъгълник ще престане да е такъв, ако определяш координатите на върховете му в различни моменти време. Това е фундаментално правило още от класическата физика - геометричните характеристики на физическите обекти да се определят в един и същи момент време. Айнщайн просто пръв го изказва на глас, до тогава се е приемало на интуитивно ниво.

Удължена ще бъде в системата в която се покои. Ние там не можем да я наблюдаваме, там я наблюдава друг наблюдател. Единственото което наблюдаваме е по-малка дължина, скъсена. Това е и твърдението - обект който се движи в една система ще има в тази система по-малка дължина от системата в която е в покой. Профучаващата край мене кола е движеща се.

Не. Това е трансформация на единична координата в прим системата. Но в кой момент по тая система е тая координата, не е ясно. За да твърдиш дали е разтягаща или не трансформация, трябва да я сравниш с координатата на другия край в един и същи момент време. Ти не правиш това, така че не представлява разтягаща трансформация формулата. Не. Както казах, това е само половиата от трансформацията. До тук резултатът няма никакъв смисъл по отношение разтягане или свиване - просто координата от подвижен обект някога си. Какво се получава? Не знаеш как се прави лоренцова трансформация. А се заканваше, че имало и грешки в нея... Айде по-сериозно.

Аз ти набивам в малката главичка, че лоренцовите трансформации скъсяват обектите, а не ги разширяват. Разширяването идва от криви ръце, забравени в сметките Не сменяй темата.

Както ти показах по-горе с примера с ротацията, ЛТ само на пространствените кординати няма никакъв смисъл без времевите - това е половината задача, смисъла се налива едва когато задачата се реши изцяло. Това се учи още в трети клас. И в нашият случай това се променя с времевите трансформации - точно те дават смисъла, не пространствените трансформации. Същото е и при Галилеевите трансформации. Любимият ми пример за движещ се влак, на който задният вагон е на гара София в 8:00 часа, локомотивът е на гара Пловдив в 13:00 часа. Дали влакът е дълъг колкото разстоянието София-Пловдив? Точно времевите координати внасят смисъла в решението. Ако те бяха еднакви, влакът щеше наистина да има указаната дължина. Но след като те са различни, и ако знаем скоростта, можем да определим точната дължина, която ще бъде много по-малка. Точно както и скъсяването се получава много по-малко от резултата, получен само от пространствените координати при ЛТ. Що вместо да си търсиш оправдания просто не се замислиш?

Не получаваш геометрията. Геометричните координати на даден обект се определят в един и същи момент време. Това е казано още в основната статия на Айнщайн. А ти получаваш само коодинатите без информация за времето. И за това се дъниш непрекъснато.

Нищо не получаваш при това сравнение. Манджа с грозде. Замисли се, Младенов. Прост пример, Въртене на отсечка в равнината X,Y, Имаш две уравнения за въртенето: Ти обаче се ограничаваш да разглеждаш само първото. Получаваш Х координатите на отсечката, и по тях съдиш за дължината и. И о, ужас - отсечката си е променила дължината при елементарно класическо завъртане Е, същата грешка правиш и при лоренцовите трансформации, когато се предаваш по средата. Трябва да се реши задачата докрай, и тогава да се осмисля резултатът. Такива са правилата при всички задачи. Но само когато двете трансформации са по различни координатни оси. Ако са по една и съща, няма ротация. Просто се проверява. "Страшната формула" съдържа в себе си ротацията. Самата ротация се поражда от нея. А я въведох, защото тя - като готов резултат - ни казва какво ще се получи, след като задачата е многоосна. И е полезно човек да се запознае с нейните детайли. Само за това.